Постинг
12.06.2016 19:07 -
20 от 22 цивилизации, които са се появили в историята, са се сгромолясали, когато са достигнали моралното състояние, в което сега се намират Съединените щати
Автор: budha2
Категория: Политика
Прочетен: 1148 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2016 19:09
Прочетен: 1148 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 12.06.2016 19:09
Малко хора разбират същността на нещата, ставащи около нас. Умният, образованият, ерудираният човек би следвало да притежава нравственост. Може и да не е вярващ, но моралът е свързан с етиката, произтичаща от изброените качества. Което ще рече, че за истински съвременния човек да приема възможността да се окаже на страната на единния комунистически елит, управляващ света, би трябвало да е проява на лош вкус. Иначе казано – за обидно.
Трудно, да не река невъзможно е, да откриете непредубеден човек. Даже най-тъпите и необразованите са си изработили някакви тези за живота и света. Всички гледаме новините през цветните очила на собствените си предразсъдъци. Това е естествено и говори много за нравствения облик на отделния човек. Което е добре, тъй като разумният може да предприеме мерки срещу евентуална опасност от недружелюбност или – не дай Боже – агресия. С такива е възможно да се справите.
Рискът е от онези, които се променят. Тяхното коварство е трудно разгадаемо. Направите ли си труда да проследите позициите им през някакъв отрязък от време, ще ви впечатли колко лесно преправят своите схващания. Щом установите тяхната неискреност, ще се учудите, как е възможно едно лице да съдържа толкова много и разнообразни предразсъдъци в себе си.
Подобно упражнение понякога може да ви натъжи, но също така – и да ви развесели. Наблюдавайте политиците – например Дейвид Камерън днес. И го сравнете с онзи отпреди 14 месеца. Разгледайте поведението и изявленията на всички „демократизирали се“ комунета, които с целия гьонсуратлък на който са способни ви убеждават, че всеки има право да се променя. Ако Божият промисъл беше такъв, то днес можехте да бъдете тигър, утре – човек, а вдругиден – камък…
„… Всяко добро дърво ражда добри плодове; но едно лошо дърво дава лоши плодове. Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.
Така по плодовете им ще ги познаете.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 7, 15-20.]
Как е възможно да вярвате на вечно трансформиращи се величини? Това не е електрически ток, чиито параметри са предварително известни. Затова сте придобили умения за неговото безопасно използване. Докато не е възможно да знаете накъде ще свърне един такъв, който твърди, че „има право да се променя безброй много пъти“, щом чорбаджията му нареди. Тези екземпляри са постоянни дьонмета, което ще рече нескончаемо обръщащи вярата си. Какво мислите, когато гледате резултатите от разните „социологически изследвания“ и от „изборите“?
Млад британец, практически индиец, съвсем закономерно запита:
„Защо гласоподавателите се доверяват на политиците за Евросъюза? По-рано те ги лъгаха…
След фалшивите обещания за Ирак и икономически „взрив“ има тотално разединение и разделение между политическата класа и обикновените хора.
Макар журналистите често да ни напомнят, че това е първото гласуване, което британците са имали за Европа в продължение на 40 години, те рядко се спират на онова, което стана през това време. А факелът с огъня на историята показва точно колко от нещата са се променили. Докато настоящите допитвания разкриват, че тези, които са за оставане, и другите – за напускане, са рамо до рамо, референдумът от 1975 г. за това, дали Британия да продължи да бъде в Европейската икономическа общност, беше тъй добре организиран, че беше спечелен преди още да бъде обявен. Тогавашният министър-председател Харолд Уилсън водеше коалицията на елита – всички три партии, профсъюзите, лобито на бизнеса, медиите – и излезе от него с мнозинството от 2:1 в полза на оставането.
„Евроеуфория“ беше начинът, по който “The Guardian” обяви резултата. Уводната статия на вестника започваше така: „От все сърце, от цяло сърце, и с весело сърце: няма никакво съмнение относно това „Да“.“ Представете си нещо по-близко до този резултат да е било изречено две седмици преди това – след месеци на мрачна, начумерена и кисела кампания; на колеги, толкова близки едни с други, които се наричат „лъжци“, на политици – „развратници, отдали се на разкош“, и „Пинокио“.
„Уилсън никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен“ – казва историкът Ейдриън Уилиъмсън. За разлика от Дейвид Камерън, който веднъж заяви, че иска да бъде министър-председател, тъй като „би бил доста добър в това“. А сега напомня сприхав класен ръководител, който се бори, за да контролира собствения си клас.
Паникьосан от страха от Найджъл Фараж и крайните в своята партия, лидерът на торите организира референдум, към който обществото проявява незначителен апетит, и на всичко отгоре той може да го загуби.“
Обърнахте ли внимание на най-важното свидетелство, според мен: „Харолд Уилсън водеше коалицията на елита – всички три партии, профсъюзите, лобито на бизнеса, медиите… Той никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен.“
Сценарият се повтаря. Изречено на чист „български“ език, свидетели сме на remake – римейк, на нова версия. Тоест – на същото, този път в навечерието на предстоящия референдум на Албиона. Ръководствата на Консервативната, Лейбъристката и Либералната партия се обединиха в пропагандирането на оставането в Евросъюза. Пригласят им синдикатите, колкото и жалки да са от три десетилетия насам. Старата песен на нов глас…
Даже забравеният, одъртял и изглеждащ като запусната ливада лейбъристко-профсъюзен лидер Нийл Кинък отново се сдоби с 15 минути слава. И дръпна реч в стила на добрите стари времена – за „мЪрсните империалисти и как нЕма да позволимо те да турнат спица у кол’лото на историята“, както се изразяваха текезесарските партийни секретари тук. Впрочем, стилът им се завръща.
Допускате, че за четвърт век нещо се е изменило? Нима не прочетохте, че пропастта между „политическата класа и обикновените хора“ се е разширила и е станала по-дълбока? Преди шест години американски документален филм разкри скритата договорка между щабовете на демократите Хитлери Клинтън и Барак Обама в края на предизборната кампания. Съвсем нагло партийно-политическата трагикомедия била разиграна почти пред очите на журналята.
www.youtube.com/watch
Тогава обявиха този епизод от историята за… „конспиративна теория“. Днес, осем лета по-късно, той е част от историята. А измамниците, които тогава лъгаха журналитурките,[ От „журналисти“ и „мижитурки“.] а чрез тях – и обществото, или са се издигнали и са недосегаеми, или са забравени.
Не по-малко цинично от онова време, тези дни другарката Хитлери Клинтън, определена за бъдеща наемателка на Белия дом, призна това:
www.youtube.com/watch
Така се играят тези привидно враждебни политически игри.
В Съединените щати не всичко, с изключение на пощите, е частно. Това е илюзия, тиражирана от пропагандата. Част от „американската мечта“. Бяхме свидетели как здравеопазването попадна в ръцете на държавата. Федералното правителство намира вратички да финансира различни дейности, особено в образователната и духовната сфера.
Приятелски огън
За Джон Фронмайър чух от мой близък художник, който понякога преподаваше отвъд Океана. „Десният“ президент Джордж Буш-баща, бивш началник на ЦРУ, назначил въпросния възпитаник на Станфордския, Чикагския и Орегонския университет с дипломи по право и по християнска етика, за шеф на Националната фондация за изкуствата – National Endowment for the Arts. Това е програма на федералното правителство.
Сега не ме занимава как действа. Сигурно е, че е една от онези machines а laver qui lave plus blanc – перални, които изпират до най-бяло, според заглавие на книга на швейцарски юрист и политик. Любопитното в случая е, че в това му качество срещу него било заведено дело за корупция. Сред основните обвинители били негови близки. Например Пат Бюкенън – републиканец, директор по комуникациите на Белия дом при президента Роналд Рейгън, досега минаващ за краен християн-консерватор и американски патриот. Фронмайър бил принуден да подаде оставка.
И това не е важно, а друго. В своите мемоари той пише:
„По време на моята работа начело на Фондацията често установявах, че онези, които ни нанасят най-много щети, го правят с оправданието, че ни помагат, като „предотвратяват нещо по-лошо“. В армията това щеше да бъде наречено „приятелски огън“. Обаче човек завършва точно като мъртвец.“
Колко близки приятели са семействата Клинтън и Тръмп? (Вижте илюстрацията.) Може ли някой от екипа на комунистката Хитлери и на нейното алчно червено мъжле с истинско фамилно име Рокфелер, да съобщи на каква сума възлизат даренията на „десния“ Доналд за миналите кампании на „левите“ Клинтънови – и за двамата?
Ако не знаете, „Козът“ Доналд е във фалит. Преди дни продаде поредния си нюйоркски хотел. Преди това – хотел с казино в банкрутиралата столица на хазарта на Източното крайбрежие Атлантик Сити. Предстоят разпродажби на негови сгради във Флорида… Той не влезе в политиката, защото „сърце не трай да гледа как някакви демократи беснеят пред бащино му огнище“. Извиха му ръцете и го пратиха да играе себе си – идиот.
Сега неговите приятели Хилъри и Бил искат да му попречат. Подобно на турнирите на ФИФА и УЕФА или на туземното ни ритнитопковско първенство, резултатът е отдавна известен на участващите отбори. Само зрителите не го знаят. Не от друго, а поради глупост. Редовните посетители на тази медия – още от миналото лято…
Вие ми приказвайте, че американците „мислели и действали позитивно“! То бива индоктринация, но чак толкова не бива.
Щом като тогавашната постъпка на comrade Клинтън е била правилна, както твърди днес, защо навремето я скриха? Нещо повече – обявиха всички, споделили с публиката тайнственото събитие и заблудата на медиите, за „конспиративна теория“? Защо обществото не се сеща за тези неща и не иска сметка за тях? Как? С презрението си, вместо с доверие с бюлетин в ръка пред избирателните урни. Защото – веднъж лъжец, завинаги такъв.
Защо действат с такива прийоми? Много просто. Със същата сигурност, с която съветският агент Харолд Уилсън „никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен“, организаторите знаели, че медийните шантонерки не ще издадат и звук, няма да напишат и буква, извън контролиращия поглед и одобрението на шефовете си.
www.youtube.com/watch
Помните ли?
„Практически всички световни вождове имат ярко изразен вроден комплекс на властта. По правило той представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., Глава 6. Бунт академика Шафаревича, стр. 3, 108-109, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/]
По времето, когато филмът беше заснет, още не бяха внедрили масово Skype, Facebook, Tweeter и останалите шпионски програми. Не се ли учудвате, че те са свободно достъпни, безплатни? Как така? Интересува ли ви за какъв дявол, или не?
diagnosa.net/
www.youtube.com/watch
Трудно, да не река невъзможно е, да откриете непредубеден човек. Даже най-тъпите и необразованите са си изработили някакви тези за живота и света. Всички гледаме новините през цветните очила на собствените си предразсъдъци. Това е естествено и говори много за нравствения облик на отделния човек. Което е добре, тъй като разумният може да предприеме мерки срещу евентуална опасност от недружелюбност или – не дай Боже – агресия. С такива е възможно да се справите.
Рискът е от онези, които се променят. Тяхното коварство е трудно разгадаемо. Направите ли си труда да проследите позициите им през някакъв отрязък от време, ще ви впечатли колко лесно преправят своите схващания. Щом установите тяхната неискреност, ще се учудите, как е възможно едно лице да съдържа толкова много и разнообразни предразсъдъци в себе си.
Подобно упражнение понякога може да ви натъжи, но също така – и да ви развесели. Наблюдавайте политиците – например Дейвид Камерън днес. И го сравнете с онзи отпреди 14 месеца. Разгледайте поведението и изявленията на всички „демократизирали се“ комунета, които с целия гьонсуратлък на който са способни ви убеждават, че всеки има право да се променя. Ако Божият промисъл беше такъв, то днес можехте да бъдете тигър, утре – човек, а вдругиден – камък…
„… Всяко добро дърво ражда добри плодове; но едно лошо дърво дава лоши плодове. Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.
Така по плодовете им ще ги познаете.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 7, 15-20.]
Как е възможно да вярвате на вечно трансформиращи се величини? Това не е електрически ток, чиито параметри са предварително известни. Затова сте придобили умения за неговото безопасно използване. Докато не е възможно да знаете накъде ще свърне един такъв, който твърди, че „има право да се променя безброй много пъти“, щом чорбаджията му нареди. Тези екземпляри са постоянни дьонмета, което ще рече нескончаемо обръщащи вярата си. Какво мислите, когато гледате резултатите от разните „социологически изследвания“ и от „изборите“?
Млад британец, практически индиец, съвсем закономерно запита:
„Защо гласоподавателите се доверяват на политиците за Евросъюза? По-рано те ги лъгаха…
След фалшивите обещания за Ирак и икономически „взрив“ има тотално разединение и разделение между политическата класа и обикновените хора.
Макар журналистите често да ни напомнят, че това е първото гласуване, което британците са имали за Европа в продължение на 40 години, те рядко се спират на онова, което стана през това време. А факелът с огъня на историята показва точно колко от нещата са се променили. Докато настоящите допитвания разкриват, че тези, които са за оставане, и другите – за напускане, са рамо до рамо, референдумът от 1975 г. за това, дали Британия да продължи да бъде в Европейската икономическа общност, беше тъй добре организиран, че беше спечелен преди още да бъде обявен. Тогавашният министър-председател Харолд Уилсън водеше коалицията на елита – всички три партии, профсъюзите, лобито на бизнеса, медиите – и излезе от него с мнозинството от 2:1 в полза на оставането.
„Евроеуфория“ беше начинът, по който “The Guardian” обяви резултата. Уводната статия на вестника започваше така: „От все сърце, от цяло сърце, и с весело сърце: няма никакво съмнение относно това „Да“.“ Представете си нещо по-близко до този резултат да е било изречено две седмици преди това – след месеци на мрачна, начумерена и кисела кампания; на колеги, толкова близки едни с други, които се наричат „лъжци“, на политици – „развратници, отдали се на разкош“, и „Пинокио“.
„Уилсън никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен“ – казва историкът Ейдриън Уилиъмсън. За разлика от Дейвид Камерън, който веднъж заяви, че иска да бъде министър-председател, тъй като „би бил доста добър в това“. А сега напомня сприхав класен ръководител, който се бори, за да контролира собствения си клас.
Паникьосан от страха от Найджъл Фараж и крайните в своята партия, лидерът на торите организира референдум, към който обществото проявява незначителен апетит, и на всичко отгоре той може да го загуби.“
Обърнахте ли внимание на най-важното свидетелство, според мен: „Харолд Уилсън водеше коалицията на елита – всички три партии, профсъюзите, лобито на бизнеса, медиите… Той никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен.“
Сценарият се повтаря. Изречено на чист „български“ език, свидетели сме на remake – римейк, на нова версия. Тоест – на същото, този път в навечерието на предстоящия референдум на Албиона. Ръководствата на Консервативната, Лейбъристката и Либералната партия се обединиха в пропагандирането на оставането в Евросъюза. Пригласят им синдикатите, колкото и жалки да са от три десетилетия насам. Старата песен на нов глас…
Даже забравеният, одъртял и изглеждащ като запусната ливада лейбъристко-профсъюзен лидер Нийл Кинък отново се сдоби с 15 минути слава. И дръпна реч в стила на добрите стари времена – за „мЪрсните империалисти и как нЕма да позволимо те да турнат спица у кол’лото на историята“, както се изразяваха текезесарските партийни секретари тук. Впрочем, стилът им се завръща.
Допускате, че за четвърт век нещо се е изменило? Нима не прочетохте, че пропастта между „политическата класа и обикновените хора“ се е разширила и е станала по-дълбока? Преди шест години американски документален филм разкри скритата договорка между щабовете на демократите Хитлери Клинтън и Барак Обама в края на предизборната кампания. Съвсем нагло партийно-политическата трагикомедия била разиграна почти пред очите на журналята.
www.youtube.com/watch
Тогава обявиха този епизод от историята за… „конспиративна теория“. Днес, осем лета по-късно, той е част от историята. А измамниците, които тогава лъгаха журналитурките,[ От „журналисти“ и „мижитурки“.] а чрез тях – и обществото, или са се издигнали и са недосегаеми, или са забравени.
Не по-малко цинично от онова време, тези дни другарката Хитлери Клинтън, определена за бъдеща наемателка на Белия дом, призна това:
www.youtube.com/watch
Така се играят тези привидно враждебни политически игри.
В Съединените щати не всичко, с изключение на пощите, е частно. Това е илюзия, тиражирана от пропагандата. Част от „американската мечта“. Бяхме свидетели как здравеопазването попадна в ръцете на държавата. Федералното правителство намира вратички да финансира различни дейности, особено в образователната и духовната сфера.
Приятелски огън
За Джон Фронмайър чух от мой близък художник, който понякога преподаваше отвъд Океана. „Десният“ президент Джордж Буш-баща, бивш началник на ЦРУ, назначил въпросния възпитаник на Станфордския, Чикагския и Орегонския университет с дипломи по право и по християнска етика, за шеф на Националната фондация за изкуствата – National Endowment for the Arts. Това е програма на федералното правителство.
Сега не ме занимава как действа. Сигурно е, че е една от онези machines а laver qui lave plus blanc – перални, които изпират до най-бяло, според заглавие на книга на швейцарски юрист и политик. Любопитното в случая е, че в това му качество срещу него било заведено дело за корупция. Сред основните обвинители били негови близки. Например Пат Бюкенън – републиканец, директор по комуникациите на Белия дом при президента Роналд Рейгън, досега минаващ за краен християн-консерватор и американски патриот. Фронмайър бил принуден да подаде оставка.
И това не е важно, а друго. В своите мемоари той пише:
„По време на моята работа начело на Фондацията често установявах, че онези, които ни нанасят най-много щети, го правят с оправданието, че ни помагат, като „предотвратяват нещо по-лошо“. В армията това щеше да бъде наречено „приятелски огън“. Обаче човек завършва точно като мъртвец.“
Колко близки приятели са семействата Клинтън и Тръмп? (Вижте илюстрацията.) Може ли някой от екипа на комунистката Хитлери и на нейното алчно червено мъжле с истинско фамилно име Рокфелер, да съобщи на каква сума възлизат даренията на „десния“ Доналд за миналите кампании на „левите“ Клинтънови – и за двамата?
Ако не знаете, „Козът“ Доналд е във фалит. Преди дни продаде поредния си нюйоркски хотел. Преди това – хотел с казино в банкрутиралата столица на хазарта на Източното крайбрежие Атлантик Сити. Предстоят разпродажби на негови сгради във Флорида… Той не влезе в политиката, защото „сърце не трай да гледа как някакви демократи беснеят пред бащино му огнище“. Извиха му ръцете и го пратиха да играе себе си – идиот.
Сега неговите приятели Хилъри и Бил искат да му попречат. Подобно на турнирите на ФИФА и УЕФА или на туземното ни ритнитопковско първенство, резултатът е отдавна известен на участващите отбори. Само зрителите не го знаят. Не от друго, а поради глупост. Редовните посетители на тази медия – още от миналото лято…
Вие ми приказвайте, че американците „мислели и действали позитивно“! То бива индоктринация, но чак толкова не бива.
Щом като тогавашната постъпка на comrade Клинтън е била правилна, както твърди днес, защо навремето я скриха? Нещо повече – обявиха всички, споделили с публиката тайнственото събитие и заблудата на медиите, за „конспиративна теория“? Защо обществото не се сеща за тези неща и не иска сметка за тях? Как? С презрението си, вместо с доверие с бюлетин в ръка пред избирателните урни. Защото – веднъж лъжец, завинаги такъв.
Защо действат с такива прийоми? Много просто. Със същата сигурност, с която съветският агент Харолд Уилсън „никога не би задал въпрос, за чийто отговор не би бил напълно сигурен“, организаторите знаели, че медийните шантонерки не ще издадат и звук, няма да напишат и буква, извън контролиращия поглед и одобрението на шефовете си.
www.youtube.com/watch
Помните ли?
„Практически всички световни вождове имат ярко изразен вроден комплекс на властта. По правило той представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., Глава 6. Бунт академика Шафаревича, стр. 3, 108-109, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/]
По времето, когато филмът беше заснет, още не бяха внедрили масово Skype, Facebook, Tweeter и останалите шпионски програми. Не се ли учудвате, че те са свободно достъпни, безплатни? Как така? Интересува ли ви за какъв дявол, или не?
diagnosa.net/
www.youtube.com/watch
За лошите разбрахме - щом е лош, значи е комунист. И г-жа Клинтън, палачът на Кадафи в интерес на ФР, и тя била комунистка. И Тръмп е лош, значи - комунист.
Никой няма право да се променя, защото "доброто дърво ражда добри плодове". Ама защо тогава Йоан Кръстител зове за покаяние, Яхве за "обръщане към Бога", Христос за любов към Бога и ближния, но и към врага? Май само едно остава ясно, макар за него да не се говори в статията - У НАС са хора само тия, които никога не са били комунисти. Последните са прокълнати навеки. Ами децата им? Лесно е да се отговори и по двата начина с подходящите цитати.
цитирайНикой няма право да се променя, защото "доброто дърво ражда добри плодове". Ама защо тогава Йоан Кръстител зове за покаяние, Яхве за "обръщане към Бога", Христос за любов към Бога и ближния, но и към врага? Май само едно остава ясно, макар за него да не се говори в статията - У НАС са хора само тия, които никога не са били комунисти. Последните са прокълнати навеки. Ами децата им? Лесно е да се отговори и по двата начина с подходящите цитати.
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
