Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2016 17:15 - Да си бедняк е тежко, но да бъдете беден народ в земята на доларите, е самото дъно на страданията - 2ч.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Да си бедняк е тежко, но да бъдете беден народ
в земята на доларите, е самото дъно на страданията[ Уилям Едуърд Бъргхарт „У. Е. Ф.“ Ду Бойз (1868–1963), американски историк, социолог, деец на движението за граждански права, публицист и издател. (“The “Veil” of Self-Consciousness” by W. E. B. DuBois, August 1897, “The Atlantic”, Volume 80, Number 478, theatlantic.com, The Atlantic Monthly Group, Washington, DC, 2016 г., online: http://www.theatlantic.com/ideastour/civil-rights/dubois-full.html)]

Колкото и да се напрягат, няма как да върнат капиталите, които изтекоха от Съединените щати. В Северна Америка Канада и Мексико са по-надеждните и привлекателни участници в НАФТА.[Североамериканско споразумение за свободна търговия – North American Free Trade Agreement или съкратено NAFTA. Нещо като Европейската икономическа общност преди да я превърнат в Европейския съюз, в нов СССР на Стария континент.] А това, че Доналд Тръмп се заканва на изключи САЩ от договора не е нищо друго, освен екзотика в предизборната риторика.

От началото на тази година най-голямата търговска верига на планетата, американската “Walmart” затваря 269 магазина и уволнява хиляди служители. Действието засяга повече от 16 000 наети, в това число 10 000 в САЩ.

Закриването включва 154 обекта в Съединените щати – 102 от които са най-малките магазини на компанията, наречена “Walmart Express”. Тя беше пилотната в съкращенията още от 2011 г.

image


“Walmart” затваря магазини, за да прехвърли ресурси към суперцентровете на “Walmart” и към малките магазини на местните пазари. Освен това фирмата закрива 23 квартални магазина, 12 супермаркета, седем магазина в Пуерто Рико, 6 центъра за пазаруване с намаления и четири обекта на “Sam’s Clubs”. Всички магазини ще бъдат закрити до края на месеца [януари 2016 г.].“

Един факт, на пръв поглед нямащ нищо общо с горното. Медията, на която току-що се позовах, се намира в Ню Йорк. Но е собственост на огромния издателски концерн “Axel Springer” SE. Той е най-големият в Европа. Стартира още преди разделението на Германия след Втората световна война. Негов основател е евреинът Аксел Шпрингер.[Шпрингер беше типичен еврейски дегенерат. Когато сатаната го прибра при себе си, той остави своето огромно наследство на… петата си съпруга – Фрида, която беше по-млада от него с… 30 години. Тя била бавачка на синовете му… Един от т. нар. Пет социално-политически принципа на Аксел Шпрингер беше „Съдействието за помирение между евреи и германци и подкрепа за жизнените права на държавата Израел.“ (“Our Corporate Principles”, Axel Springer SE, axelspringer.com, Berlin, 2014 г., online: http://sustainability.axelspringer.com/en/principles/corporate-principles.html)] Ала днес неговото творение представлява конгломерат от печатни медии, далеч надхвърлящи границите на държавите. Както виждате – и океаните…

Глобализация. Толкова по-зле за вас, ако не усещате заплахата. Но и за хората със здрав разум, за съжаление.

Причината за закриванията на магазини от веригата “Walmart” изобщо не е в нейното преструктуриране. И да е така, то не се предприема заради разрастването й, а обратното. Тя се свива поради силно намалялото потребление. Американците нямат достатъчно пари за харчене. По-нататък ще стане дума за това. То се отнася и до европейците, японците, руснаците…

Но какво е “Walmart” в сравнение с цяла държава? На 1 май того Пуерто Рико подаде документи за обявяване на фалит във Върховния съд на САЩ.[http://davidstockmanscontracorner.com/] Собственикът на медията, чиято публикация използвам, е един от т. нар. ultimate Washington insider turned iconoclast. Което ще рече: най-високопоставен вътрешен човек във Вашингтон, превърнал се в иконоборец – противник на Системата и на самия себе си, на онова, което е вършил.

Две думи за Пуерто Рико. Островната държавица, чието название означава „Богато пристанище“, не е щат на САЩ, но е нещо като щат, изобщо като нищо на света. Когато е полезно за американския елит, я третират все едно е 51-и щат. Но нейните жители не са граждани на метрополията и нямат право да гласуват и/или да бъдат издигани като кандидати за изборни постове в Нея. Да, с главна буква, понеже донеотдавна Тя – Съединените щати – беше техният бог. Нищо, че повечето пуерториканци са католици. САЩ бяха „американската мечта“ на всеки мургавелко от богатия бряг. Така казваха.

Независимо, че не ползват куп други права, уж гарантирани от Конституцията на САЩ и от съответната Харта. Иначе казано – полуриба, полурак – хем американци, ама не чак до там, както би рекъл героят на нашия Алеко Константинов.

Та да се върнем към “David Stockman’s Contra Corner” – „Ъгълчето против на Дейвид Стокмън“. Нейният притежател е навлязъл в дебрите на политиката и финансите още през 1970 година. Бил е близък с всички администрации до младия Джордж Буш. При президента Роналд Рейгън го издигат до директор на Службата за управление и бюджет. На практика това е министерство в министерствата на финансите и промишлеността. И тук настъпва обратът.

Стокмън, чиито здрави германски корени все пак го придържат към реалността, схваща: Рейгъномиката е план за социализъм на американска почва. Сред нейните създатели е познатият ви Пол Крейг Робъртс. Но и той е залитнал повече към Кейнс, отколкото към Хайек. Освен това усеща, че има намеса в проекта, разработван от неговия екип във финансовото министерство. Двамата със Стокман чувстват, забелязват, как традиционният капитализъм се плъзга към корпоративна власт. А не това е била целта на онова, което нарекоха рейгъномика.

Планът, представен под това название, не представлява нищо друго, освен управление на съвсем ограничен на брой свръхбогат елит, съставен от интернационалните финансисти, много от които са и истинските собственици на промишлените и търговските предприятия. Те допускат подбрана пасмина от управители – мениджъри. И така съставят новата класа – глобалната номенклатура.

Тъкмо това е било поставено на юриста Луис Пауъл като задача за разработване чрез практически мерки за приложение в живота. Кога? През 1971 година. Тогава са започнали и действията по т. нар. dйtente – размразяване. Нещо като глобална Хрушчова оттепель – пролетно разтопяване на ледовете.

Последваха посещенията на двама американски президенти – Никсън и Форд – в Китай. Размяна на срещи между тях и съветските ръководители. За да се стигне до 1975 година и Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, чийто домакин беше финландският президент Урхо Кеконен, агент на КГБ![Вж. Кристофър Андрю, Олег Гордиевски – „КГБ: Поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов“ Втора книга, Издателство „Факел“, Издателска компания “K&M”, София, 1992 г., стр. 580-581. ]

За да настъпи ерата на конвергенцията. Не на сливането на двете системи, а на болшевиките и меншевиките, мили другарки и другари. Системата винаги е била една, но с варианти, както казват математиците, или с вариации, според музикантите.

Понеже Западът не е преживявал ленинизма, сталинизма и целия ужас на съветската власт, си въобразява, че го водят към фашизъм. А има ли значение какъв глуповат и безсъдържателен термин ще употребите? Иде реч за етап от световната революция. В нея отново пропадат цели държави. Този път – Пуерто Рико. Поне официално, ако разбирате какво искам да кажа.

Когато през 1986 година, докато треторазредният холивудски актьор и неуспял комунист е в Белия дом, излиза книгата на Дейвид Стокмън „Триумфът на политиката: Защо Рейгъновата революция се провали“.[ Вж. David A. Stockman – “The Triumph of Politics: Why the Reagan Revolution Failed”, Harper & Row, New York, NY, 1986 г.] Оттогава той действа против системата на корпоратокрацията. Хора като него обикновено или биват държани в изолация, или чрез медиите ги превръщат в посмешище. В краен случай им „помагат“ да заминат за небитието…

Чудно е, как още е жив Джон Пъркинс – някога служител на Световната банка. Той разкри по нетърпящ опровержения начин – чрез документи и записки – как чрез кредитната система елитът поробва и унищожава държави.

Днес повечето от мрачните предвиждания на Стокмън, Шиф, Карабел… са факт. Карабел ли написах? Точно така, преди три лета той заключи:

„Онова, което оставихме с настоящето, е нарастващо неравенство – в заплащането и във възможностите…

Накратко, като ударим чертата, ще видим, че това, което характеризираше американския икономически успех до средата на ХХ век, не беше фактът, че ако работехте здраво, щяхте да постигнете стабилен материален живот. Истината беше, че ако се трудехте яко, можехте да създадете такъв живот. Разликата не е семантична;[В значението на думите] тя е фундаментална. А за Обама и много много други тя се оказа нещо мъгляво.“

Това са горчивите, но съвсем верни констатации на виден американски икономист, собственик на финансова къща, търсен и високо ценен коментатор. Той беше един от двамата специалисти, доказали, че САЩ и Китай вече са една страна и я нарече Кимерика – от Китай и Америка.(Вижте илюстрацията.) Другият продаде душата си на Джейкъб Ротшилд. В замяна го удостоиха с кариера отвъд Океана.

image

Преди дни в САЩ обявиха, че безработицата е намаляла до… 4,7 на сто! (Вижте илюстрацията.) И призоваха Банката на Федералния резерв да повиши основния лихвен процент. Повтарям: Този важен показател за финансово-икономическия живот зависи от група частни банкери!

Часове по-късно шефката на централната банка реагира така:

image


„Председателката[ В оригинала: Chairwoman. Защо в език, в който родовете и съгласуването на речта по този признак не е съществено, може да има дума за жена-председател – председателка, а Владко-Мурдаровците – комунисти и агенти на Държавна сигурност, изродиха българския и сега, когато жена заема такава длъжнаст, я наричат „председател“. Вместо колежката еди коя си, казват „колегата еди коя си“?!] на Федералния резерв Джанет Йелън потвърди в понеделник [6 юни 2016 г.], че в близко бъдеще централната банка няма да повиши лихвените проценти, докато съществува несигурност около икономическото положение и неговото оправяне. Нейните коментари, изнесени пред Съвета за световни дела във Филаделфия, бяха отклик на констатациите, които инвеститорите направиха в петък, след оповестяването на данните за пазара на труда.“[http://www.wsj.com/]

Преведено на езика на всекидневието, това означава: правителствените служби лъжат. Което за нормално човешко същество би звучало като силен шамар. През това време Барак Обама играеше голф… Мандатът му приключва след седем месеца. Вече си избра къща, където ще настани семейството си. Както се полага на Нобелов лауреат за мир, удостоен в аванс…

На Албиона закриват магазини от масовата верига супермаркети BHS – British Home Stores,[Буквално – Британски магазини за дома или домашни магазини. Целта е да се подчертае близостта със семейството, с хората, с квартала.] затваря 52 супермаркета.[http://www.telegraph.co.uk/] (Вижте илюстрацията.)

image

Съобщиха го през март, но приключването на кварталните магазини тече в момента. Доста хора отиват на трудовата борса – на помощи за безработни. Пазаруването в предградията ще бъде по-трудно. И това ли е „от добро и за добро“?

Brexit or Bremain? Да напуснем или да останем?

Днес все повече американци нямат къде да се трудят. Също – и европейци – от Запада и от Изтока.

Например, след като в продължение на 35-45 години произведените във Великобритания автомобили с марката “Ford” бяха най-продаваните на Албиона, преди 35 месеца автомобилният гигант закри своя завод във Великобритания и го премести в… Турция.

Какво стана с въгледобива и черната металургия в Британия? Защо вече месец Франция е почти парализирана от стачки? Откога предупреждавам, че това се задава? Подиграваха ми се, и не престават да се присмиват. Кои? Платените ченгенца от долни комунистически семейства, поради пълната си некадърност пропаднали до позорната роля на медийни тролове.

Къде отиде средната класа в „развития“ свят? Тук преди близо седемдесет и кусур години комунистите я утрепаха не без помощта на Запада. Но там, в „цивилизованите“ страни, как надменните западняци допуснаха това? Защо се оставят да замразяват доходите им, а цените се покачват?

Каква беше причината у нас предприятия в промишлеността и селското стопанство да бъдат закрити и разграбени по хайдушки начин, след като можеха да намерят подходящи собственици? Днес живеем на кредит. А се раждат все по-малко деца, които да изплащат заемите на комунистическите управници, начело с Б.Б. – Брижит Бардо от село Банкя, и нейните господари, скрити зад свинските й бутове.

Не ви ли вълнува всичко това? Защо дремете? Хора ли сте?

Според прясно допитване до населението на Британия, извършено от известната фирма “YouGov”, 31 на сто от онези, които са смятани за средна класа, се борят със зъби и нокти да издължат непредвидени сметки до 500 лири стерлинги, без да им се наложи да взимат пари назаем.

„Което е твърде необикновено, когато се замислите, че спестяването за черни дни беше крайъгълен камък на традиционното домашно благоразумие на средните поколения в Англия.“[http://www.telegraph.co.uk/]

Авторката, представителка на такава генерация, признава: двамата със съпруга й нямат банкови депозити. Преди време споделила с вече покойната си майка, че не може да ремонтира своя автомобил, защото не й стигат парите. Смаяната жена поклатила глава, отишла в съседна стая, и се върнала с необходимата сума. Но я дала на дъщеря си назаем…

И правилно. Тази нашенска ангажираност с децата едва ли не до гроб е напълно порочна. Така бях възпитан. По същия начин се отнасям с детето си.

Главният въпросът, който занимава британската журналистка, е все по-нарастващата невъзможност младите да печелят достатъчно, не за да си купят, а да наемат жилище. „Взимате си стая под наем заедно, пък някои ще спят на канапето“, такава се оказва днешната философия на елита, според статията!

„Установих, че ако събера синовете си заедно и загубя своя статут на средна класа, изискващ децата да имат отделни стаи, ще освободя нашия таван, за да го давам под наем на туристи от типичната средната класа, които вече не могат да си позволят хотел. Ще бъдем притеснени, ще бъдем раздразнени, ще загубим значителна част от своя комфорт. Но ще можем да стенем заедно с нашите гости за трагичния упадък на стандарта на живот. А както знаят британците, споделената грижа, е половин грижа. И така всички отново, странно, ще се почувстваме комфортно.“

Тукашните „бизнесмени“ в туризма са обречени да посрещат само руски таварашутки. Фактически те са съветски. Поради всеобщото обедняване единствено средните комунистически номенклатурчици и ченгетата от КГБ могат да си позволят „лукса“ да летуват на местните съсипани курорти. Някои – и да си купуват апартаменти сред бетонната гора.

Ура! За тях, за израелците и китайците – главните „инвеститори“ в туземните ни летовища.

Даже поляците не идвали, ме известиха. Трябва да бачкат. Понеже медиите ни убеждават, колко напредва Полша, и как добре живеят хората там, те не престанаха да имигрират, за да печелят като човеци, а не по социалистически. Сега, когато си извоюваха лоша слава в Англия, Ирландия и Норвегия, са се запътили към Германия. Меркел и сие могат да тържествуват. Все пак по-добре руси поляци, които знаят какво означава WC, отколкото кюрди, иракчани, сирийци и афганистанци от нечуй глас…

Прав е Борис Джонсън:

image


„Единственият континент с по-слаб икономически растеж от Европа е Антарктика.“

Също, когато обяснява на сънародниците си, че е по-добре тези 350 милиона лири, които всяка седмица превеждат в Брюксел, да останат на Острова. Вместо с тях да бъдат изплащани дотации за борбите с бикове в Испания и за строителството на бързо развалящи се пътища в България.

И аз съм сигурен, че можем да се оправим само, ако се избавим от комунистите и техните наследници. Също, че е по̀ на сметка да използваме седемстотинте милиона евро, които внасяме в Евросъюза, както и парите, дето даваме на НАТО, за самите нас. Но мен няма кой да ме чуе. Докато Борис може да стане и министър-председател…

Какво друго може да се очаква от население, което отколе е превърнато в стадо от егоистични представители на вида Lupus comministicus?[Комунистически вълк, лат.]

Английският език позволява огромна свобода за изобретяването на остроумни словосъчетания, които се усвояват лесно и се превръщат в част от речта. Докато четете тези редове, повечето жители на Албиона са заели позата на Огюст-Роденовия мислител, и са се въплътили в ролята на датския принц от прочутата едноименна Шекспирова трагедия. Всеки от тях търси отговора на въпроса от горното вътрешно подзаглавие: Brexit or Bremain? То е получено чрез подходящо сливане на части от думи: Britain и exit (изход, излизане, напускане) – за първото, и Britain и remain (оставане, оставам) – за второто.

Мнозинството от британците са безсилни.

Как се стигна до тук? От години се мъча да представя истината. Почти не успявам. На тази територия никой не обърна внимание на правдив, макар звучащ левичарски, американски документален филм, озаглавен „Кражба: Кой отмъкна американската мечта“.[Вж. “Heist: Who Stole the American Dream”, writen by Frances Causey, Hollis Rich, directed by Donald Goldmacher, Frances Causey, narrated by Thom Hartmann, starring Bernie Sanders, Donna Edwards, Robert Crandall, David Brock, Van Jones, David Cay Johnston, distributed by Connecting the Dots, Woodstock, VT, New York, NY, 2011 г.] Единствен, преди по-малко от петилетка, показах няколко епизода.

Кинохрониката сваля маските на тайния елит, замислил настоящата плачевна ситуация на света още в кризисните 1968-1971 година. Филмът вади на светло част от плана и механизмите за неговото реализиране. Всичко започва със секретно разпространявана програма, която била разработена във вид на Докладна записка от Луис Франклин Пауъл-младши (1907–1998). По молба и изрични указания на своя приятел Юджийн Сиднор, един от шефовете на Търговската камара на САЩ, използвайки само мрачния спектър на палитрата при изобразяването на обществената действителност, юристът Луис Пауъл, описва ситуацията в родината си по следния начин:

„Винаги е имало някой, който да се противопоставя на американската система и да предпочита социализма или някаква друга форма на държавна намеса. Американската демократична политическа система под властта на закона е подложена на атака, често – от същите индивиди и организации, които търсят начин за подкопаване на предприемаческата система (комунизъм или фашизъм).[Признание, че представляват едно и също.] Освен това винаги е имало критици, чиито критики са били твърде общи и конструктивни, тъй като тяхната цел по-скоро е била да подобрят, отколкото да подрият или унищожат.“[ 51/167 4cc 8/23/71, Confidential Memorandum – “Attack on American Free Enterprise System”, To: Mr. Eugene B. Sydnor, Jr., Chairman Education Committee U.S. Chamber of Commerce, From: Lewis F. Powell, Jr.,August 23, 1971 г., стр. 1-2. ]

Какво толкова друго съдържа Паметната записка на Луис Пауъл от 1971 г., та й отделям толкова голямо внимание? Войни са избухвали от незначителни на пръв поглед неща. Нататък авторът „разкрива“ наличието на „широкомащабен заговор“ на врагове на американската система на свободното предприемачество. Той още на първата страница е уточнил, че някои я наричат „капитализъм“ или „система за печелене“.

Тази конспирация се е зародила в комунистическите кръгове, сред т. нар. нова левица и сред либералите преди всичко в… университетите. Но е прескочила техните огради и е нахлула в медиите, включително книгоиздаването и кинопроизводството. Цялото съчинение е изпъстрено с цитати от печата и по-рядко от книги. Често се позовава на своя съмишленик Милтън Фрийдман, преподавател по икономика в Чикагския университет. Например:

„Кристално ясно е, че самите основи на нашето свободно общество са подложени на мащабна, всеобща и мощна атака не от комунисти или някаква друга конспирация, а от заблудени индивиди, които като папагали повтарят изреченото от един или друг от тях, и неосъзнато обслужват крайни цели, които никога не са преследвали съзнателно.“

Или:

„Навярно най-ефективният противник на американския бизнес е Ралф Нейдър, който – благодарение на медиите – още приживе стана легенда и идол на милиони американци. Неотдавнашна статия в [списание] “Fortune” разказва за Нейдър следното: „Страстта, която го направлява – а той е пламенен човек – е напълно насочена към целта на неговата омраза – корпоративната власт. Той смята и съвсем без заобикалки изрича, че огромен брой изпълнителни директори на корпорации заслужават затвор – задето са измамили потребителите с калпава продукция, отровили са храните с химически добавки и умишлено произвеждат опасни продукти, чиято цел е да убиват купувачите… Нейдър подчертава, че не говори просто за краткотрайни амбулантни мошеници, а за върховете в управлението на големи и доходни предприятия.“[ “Fortune”, May 1971, стp. 145 в: Confidential Memorandum – “Attack on American Free Enterprise System”, From: Lewis F. Powell, вече цит. съч., стр. 6.]

Не съм се занимавал задълбочено с Ралф Нейдър. Но ако действително е посочвал тези заплахи за човечеството, значи е изпреварил времето. Нима днес не берем плодовете от пренебрежението и пасивността, с които сме се отнесли към предупрежденията на хора като Нейдър? Но дължа няколко думи за него.

Ралф Нейдър е на 82 години. Той е потомък на източноправославни християни, избягали от Ливан в резултат на масовото еврейско нахлуване и терор в родината им. Постъпва в Принстънския университет, където, заради неговия високия успех, му предлагат пълна стипендия. Обаче баща му –работник в предачна фабрика[Фабрика или цех за преработка на вълната във влакна – прежда.] – отказва с аргумента, че тя трябва да бъде предоставена на младеж, чиито родители не са в състояние да го издържат.[Вж. Nancy Bowen – “Ralph Nader: Man with a Mission”, Twenty-First Century Books, a Division of the Millbrook Press, Inc., Brookfield, Connecticut, 2002 г., стр. 25.]. Което говори не само за високия християнски морал на Нахра Нейдър – всъщност Надер, но и за възхода на американската икономика след Втората световна война. Тогава възниква масовата средна класа.

Ралф завършва бакалавърска степен във Факултета за обществени и международни дела „Уудроу Уилсън“, а след това – втора, в Юридическия факултет на Харвардския университет.

Първоначално работи като адвокат, а сетне става асистент по история в Университета на Хартфорд, щата Кънектикът. От там преминава в правителството на САЩ, където е заместник-министър на труда, а също така съветник на Комисията за безопасността на автомобилите към Сената на САЩ. Оттогава е и увлечението му по защитата на потребителите,[http://www.providencephoenix.com/] която тъй яростно критикува Луис Пауъл.

Ралф Нейдър, дългогодишен университетски преподавател, юрист, политически и обществен деец, изглежда винаги е отстоявал принципите на свободата и независимостта, правата на гражданите, опазването на околната среда. Когато по време на своята предизборна кампания за президент Джон Форбс Кери се постара да го привлече на своя страна, след срещата си с него Нейдър го обяви за… „безразсъден човек“!

Многократно навиван да се кандидатира за президент, сочен с пръст „отляво“ и „отдясно“, миналата година Нейдър излезе с предложение, което поне за мен издава, че вече дава фира. Той отправи призив към „скромни и просветени богаташи“ да се кандидатират за президнт през 2016-а. Настояваше, че „само много богати, скромни и образовани люде, биха имали шанса да прекратят този цикъл на вътрешно самовъзпроизводство на политическа олигархия, който като цяло бива утвърждаван от неинтелигентни богаташи. Те налагат свои собствени правила, произвеждат свои закони, назначават свои съдии и дори всеки четири години нахално принуждават данъкоплатците да финансират техните политически споразумения.“

Тази позиция издава или пълно неразбиране на причините за процесите и явленията в икономическия и политическия живот на планетата и за силите, които ги предизвикват, или е свидетелство за деменция – старческо оглупяване.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5989771
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930