Блогът на budha2 :: Ум царува, ум робува, ум патки пасе…

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.06.2016 19:28 - Ум царува, ум робува, ум патки пасе…

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:

Цивилизоваността няма нищо общо с папагалското умение да щракате с клавишите на електронни устройства. Това се превръща в нещо като моторен рефлекс. Както смяната на скоростите на автомобила, когато шофирате. Реагирате, без да мислите – рефлекторно. Затова необразовани циганета могат да управляват кола и да си служат с „умни телефони“…

Интелигентността стимулира човека да събира информация, да се вслушва в мнението на по-умните и патилите. Да подлага всичко на анализ, и да взима решения, без сляпо да следва модите.

Разумните хора не си служат с прибори, с които правителства, специални служби, корпорации и обикновени сръчни престъпници могат да стигнат до всички техни данни, простодушно смятани за „лични“. Писал съм за историята на всичко това, която започна и от тук. С два проекта, разработени в американски университети, но предоставени за ползване от Моссад и други израелски шпионски служби. Техните офицери не притежават подвижни телефони със специална защита. Изобщо не ползват програми, наричани „социални медии“. Не им е забранено, а… препоръчано.

Да смятате, че няма да ви застигне, е да сте изумително и неосъзнато доверчиви, да го нарека по възможно най-мекия начин. Да не знаете или да забравяте предупреждението на германския протестантски пастор Мартин Ниймьолер, което толкова пъти съм цитирал, е израз на нехайство не толкова към другите, а към самите вас.

Преди две седмици, в касата на фирмата, доставяща ми интернет, младок ме попита за телефонния ми номер. Когато разбра, че нямам, зяпна. Все едно беше зърнал пред себе си чудовището от езерото Лох Нес.

Щом му обясних, че нямам профил във Facebook, а „най-сложната“ програма с възможност за достъп до данни, която ползвам, е електронната поща, момчето спонтанно извика:

„Как ще живеете през ХХІ век?“

Действително изкрещя. Горкото, не беше забелязало, че 15 процента от столетието са изминали… Тези щракащи – простете – кликващи – същества, дори не знаят, че предното столетие приключи с края на 2000 година…

И ето ме, мъртво роден, но доста по-жив от повечето млади. И постоянно съпротивляващ се на Системата. (За което си плащам и не се оплаквам пред никого.) А не наливаща се с бира мърда, кльофнала до маса в евтино кафене, която се наслаждава на поредното виене на умряло я на чалгаджия, я на някой „Граф“ или „лейди“, че и „Гага“ при това. Твар, чиято енергия или се е изпарила, или никога не е била дарена с такава. По-мъртвец от мен и близките ми. Със силикон, имплантиран в черепа, за да е винаги готов да загуби и малкото си свободи и права, които Партията му е отпуснала. Същество, съгласно на мястото на мозъка да му имплантират и екскременти.

Нима забравихте, или не сте чували за „доброволните отреди на трудещите се“? Сега ги възраждат. Пак – „доброволно“. А „войната срещу тероризма“ – който няма веществено, материално проявление, продължава с пълна сила. Да, тя излиза скъпо на народите. Но те са готови да плащат високата цена заради спокойствието си. Докато собствените им правителства ги превръщат в бедняци, използвайки стила „Кашпировски“ – „Едно, вие… Две, сега ще…“

Нищо от представеното не ви засяга? Достатъчно е да ви предупредя, че по всяко време, във всеки даден момент някой, който ви има зъб за нещо, и разполага с връзки с управляващите, може да напише анонимен донос и да ви изкара „терористи“. И се започва… Първо за шест месеца, после за още толкова. Накрая може да последва и арест.

Или опитни измамници и крадци научават с какво имущество и пари разполагате. Фасулска работа! И ви обират…

Кой да мисли? Всеки си плюе в пазвата и си казва: „Каквото за всички, това и за гол Хасан.“

Тази житейска философия е пагубна в буквалния смисъл. Самият аз съм жертва на Системата – в момента. Но не ви занимавам с проблемите си, защото сам избрах как да живея. Поисках да знам истината, за да бъда свободен. А вие?

„Америка няма по-добър проект от Европа“, заяви Барак Обама в Берлин през 2008 година. Империята, чийто невидим център е на Стария континент, основала комунистическите чудовища САЩ, СССР и комунистически Китай, сама отвърна на собствения си удар и създаде Европейския съюз. Само ненормален религиозен фанатик може да се самобичува едва ли не до смърт.

Братството, което владее глобалната империя, не е наред психически, но в друга насока. Неговите дейци са си въобразили, че са земни богове, „арбитрите, господарите на мира и войната“, както ги определил Хаим Раковер – Кристиян Раковски. Всички сме потърпевши в Тяхната схватка с истинския Творец на вселената. Не, климатичните промени са човешко дело, обаче не са предизвикани по начина, който пропагандата ви внушава. Погледнете наводненията, свлачищата, стопяването на ледовете на полюсите, изчезването на Големия коралов риф край Австралия… А какво ще кажете за генномодифицираните храни, за хибридните и клонираните живи организми, за химическата фармация, за войните? Те Божие дело ли са, или на умопобъркани мегаломани, взели се насериозно като господари на земята?

Тед Търнър, назначен за основател на Кабелната телевизионна мрежа – съкратено CNN – твърди, че сме много. Но не посяга на живота си, за да даде пример за това, как да намалим броя на земните жители. Пледира за максимум две деца на семейство, а сам има… пет! В името на каузата на евгениката, която изповядва, би ли посегнал на живота на три от тях?

Неотдавна 77-годишният бивш съпруг на актрисата Джейн Фонда, а през осемдесетте – създател на Игрите на добра воля, потвърди в интервю, че отстоява схващанията си и е верен на интернационалния елит. В интерес на истината, Търнър изглежда като стогодишен старец…

„Какъвто и да е изходът от гласуването на 23 юни [в британския референдум „за“ и „против“ Евросъюза], твърде дълго през идните години обществото ще продължи да връща вота на недоверие обратно в Уестминстър.“

Какво следва от това? Всеки да си отговори. Седенето и чакането не водят до нищо.

Все по това време обявиха неузаконената победа на Хитлери Клинтън в предварителните избори вътре в Демократическата партия, за… „историческа“. Така беше по времето на социализЪма. Всичко, което изричаха и вършеха вождовете – по правило съвършено прости фигури – биваше провъзгласявано за „историческо“. Някои помним още годините на Тодор Правешки и Вълко Червенков. Още по-възрастните – Васил Коларов и даже Гошо „Тарабата“ Димитров…

Намериха се коментатори с незаличена памет, които припомниха, че доста отдавна този „исторически“ факт беше „присвоен“ от Маргарет Тачър. Тя оглави британското правителство през 1979 година, та чак до 1990-а. Последва я и Сиримаво Бандаранайке – министър председателка на Шри Ланка, бивш Цейлон, от 1994 до 2000 година.

Но защо общата амнезия пропуска Индира Ганди – първата жена практически застанала начело на държава. И то на смятаната за „най-голяма демокрация“ Индия! Това стана през вече далечната 1966 година. При това е съвсем вярно, понеже президентският пост в Индия е само представителен.

През осемдесетте дъщерята на първия индийски президент Джавахарлал Неру отново предвождаше правителството. Къде остава Ангела Меркел? От години комсомолската активистка, свързана с Щази и КГБ, е оценявана от списание “Forbes” като „най-влиятелната жена в света“.

Ако става дума само и конкретно за държавни глави, съвсем доскоро жени бяха президентки на Аржентина – Кристина Елисабет Фернандес де Киршнер, и Бразилия – Дилма Русеф, нали? В момента начело на Чили стои Чили – Вероника Мичел Башеле Ксерия. Тя за втори път заема поста. Първият беше между 2006 и 2010. Вероятно пропускам и други жени, водили страните си в ролите на държавни и правителствени ръководителки. С важната уговорка, че не слагаме в сметката кралиците, които са властвали още през древността.

Ако все още непотвърденият на предстоящия партиен конгрес на демократите успех на comrade Клинтън е „исторически“, той е такъв само в рамките на историята на САЩ – Съветските американски щати.

Освен това никой не припомня многобройните метаморфози на Клинтънови и по-специално на самата Хилъри. Отначало тя била активистка в левичарските студентски движения. Вече споделих разказа на журналистката Кейра Лесън, състудентката на Хитлери Родъм. Тя твърди, че „Хилари Родъм през 1978 г…. беше искрена феминистка и активистка, но прагматична… очаквам скоро тя най-сетне да проговори за лятото, през което работеше в Оуклънд във фирма, чийто водещ съдружник беше бивш комунист, женен за Джесика Митфорд.“
[http://www.theguardian.com/] (Вижте илюстрацията.)

Покойната Джесика Люси Фрийман-Митфорд (1917–1996) беше известна американска журналистка, родена в Англия. Докато нейният баща се смятал за „роден фашист“, а сестрите й били върли почитателки на Адолф Хитлер, тя станала последователна комунистка. Даже я наричали „червената овца“ на семейството“.[www.newyorker.com/magazine/2006/10/16/red-sheep]

През петдесетте години Джесика, наричана от близките си Дека, била изпълнителна секретарка на Конгреса за граждански права. Вече членувала в Комунистическата партия на САЩ. В мемоарите си е записала, как през 1958 година, като сталинисти, разочаровани от развитието на нещата в СССР при Хрушчов, двамата с нейният съпруг Робърт Тройхафт – бъдещият работодател на Хитлери Клинтън, напуснали комунистическата партия.[ Вж. Jessica Mitford – “A Fine Old Conflict”, Vintage Books, New York City, 1978 г., стр. 279.]

В нетоталитарните общества, имащи претенции да са „свободни“ и „демократични“, всеки може да избира къде и за кого да работи. В тоталитарните е съвсем различно. В тях действа системата на задължителното разпределение и връзките. Друг въпрос е, че второто се оказа валидно и за онзи свят, за който си фантазирахме, че е съвсем различен.

Искам да кажа, че Хилари Клинтън е предпочела да работи в кантората на семейство комунисти, американски другари. През това време бъдещото й мъжле другарувало с най-отявлени комунистически номенклатурчици в Чехословакия. Вместо да заеме позицията на разбунтувалите се хора, на т. нар. Пражка пролет. Как да преглътнем тези позорни факти? Да ги извиним с познатото „имат право да се променят“ ли?

Обратното, другарката Клинтън преглътна изневярата на своя съпруг „Били Лъжеца“. На него му предстои да влезе в Белия дом, но този път като… „първи джентълмен“. По дефиниция джентълмените не лъжат. А президентът на Съединените щати Уилям Джеферсън Клинтън излъга пред Комисията на конгреса, която беше натоварена да реши дали да бъде отстранен от длъжност – импийчнат, казано на чист „български“ – заради „случая Люински“. Колко „джентълменски“ постъпи той и спрямо възедричкото еврейско момиче?

Съвсем преднамерено Джералд Селенте – консервативен нюйоркски икономист, прогнозист, коментатор, издател и телевизионен водещ, промени малкото име на comrade Клинтън на Хитлери. Тя се представя като „лява либералка“, членуваща в съответната партия – Демократическата. А се изявява като „ястреб“, както навсякъде по света наричат крайно десните, военолюбците, свързани с военно-промишлените комплекси.

Когато беше сенаторка, тя гласува за Войната в Ирак. Като държавна секретарка тласна САЩ към интервенция в Либия. Каква я свърши, както казва народът, да обясняват роднините на загиналия американски консул в Бенгази през 2012 година. Пак като шефка на дипломацията подкокоросваше президента Барак Обама да предприеме военни действия срещу Сирия. Беше равнодушна към преговорите с Иран. Оказа се противничка на споразумението за ядрената програма на тази суверенна държава.

Едно нещо не може да й се отрече: Тя е винаги вярна на Израел и на ционистката кауза. Както всички останали кандидати за президенти, повечето сенатори и конгресмени, губернаторите на отделните щати и т.н. През март се яви на прослушване – тук го наричат кастинг – пред препълнената с руско-съветски чифути зала на събранието на Американо-израелския комитет за обществени работи – American Israel Public Affairs Committee (AIPAC).

Заклевайки се да защитава интересите на еврейството и ционистката държава, тя забрави за съществуването на палестинския народ и то под израелска окупация. Което й беше припомнено от нейния съперник Бърни Сандърс – син на евреи, по време на техния дебат в Бруклин.

Миналото е мъртво, а бъдещето – немислимо[Перифраза от мисъл в началото на романа на Джордж Оруел „1984“.]

В САЩ Хитлери Клинтън коленичеше пред знамето на еврейската държава. А от началото на годината израелският министър-председател Бенямин Нетаняху три пъти посети Москва, за да се среща с Владимир Путин в Кремъл. Този път, освен преговорите за военно сътрудничество, руски фирми получиха покана да разработват находищата на природен газ, някои от които Израел заграби от Ливан и Сирия. Онези от вас, които са наясно със световната парадигма, вече могат да залагат, ако има и такъв вид политически хазарт.

На пресконференцията в съветската – извинете – руската столица, проведена на 7 юни т.г., преводач на „Биби“ беше… министър в израелския кабинет?! По едно време журналист зададе въпрос на иврит. Преводачът-министър или министърът-преводач отказа да предаде въпроса и отговорите на руски. Понеже питането засягало вътрешнополитически проблем на ционистката власт.

В конфузията се намеси премиерът и даде знак за превод. С „царствен“ жест Путин го прекъсна. И знаете ли какво изрече? Следното:

„Няма нужда. Когато онези един и половина милиона наши се завърнат тук, ще ни разкажат.“

Последвалото гробно мълчание беше по-красноречиво от всякакъв коментар. Мога да докажа всичко чрез видеозапис от събитието. Владимир Владимирович имаше предвид само онези руснаци, които са станали „евреи“ след имиграцията си в Израел. Предстои им труден път назад. Както и на останалите – около 5 милиона наследници на хазари от бившия СССР, без ортодоксите. Крайните навярно ще останат в Палестина.

Да се върнем към европейските проблеми. В рамките на Евросъюза Британия се оказа неколкократно измамена. Коя ли държава не е била? Това е номенклатурна кочина, но разположена не в Москва, а в Брюксел. В нея прасетата са насядали около една маса с човеците. Останалите животни вълци ги яли.

Споменатият индийско-британски коментатор споделя своя неотдавнашен разговор с лейбърист на име Нийл:

„Нийл беше станал цял на петна – от панталоните до очилата си. И беше дошъл до с нищо незабележимия магазин направо от работа. Когато го запитах, коя страна би заел на референдума за Евросъюза, той заприказва, сякаш се намира на събрание. Искаше всички да знаят, че ще е проклет, ако отиде да гласува.

„Илюзия е, че можем да имаме глас в това. Не живеем в демокрация. Денят, в който обикновеният трудов човек стоеше с нас тук или в Европа, свърши.“

Бяхме в Плимут, Южен Уелс. Като момче от долината („мириша на овце“), Нийл е бил възпитан като лейбърист. Но сега „всичко е лъжи, не е ли?“ Сетне идват грехопаденията: Блеър – „голям лъжец“; политическата класа, която е в джобчетата на банкерите.“[“Why would voters trust politicians on the EU? They’ve lied before” by Aditya Chakrabortty, “The Guardian”, вече цит. съч.]

Чакраборти се е наслушал на същото навсякъде, където са го командировали, за да отразява настроенията преди референдума. Хората са загубили илюзиите си и са обезверени – в Уелс и Ирландия, в английския Север и в Шотландия…

Преди 41 години, по време на идентичния референдум, тогавашният министър-председател не допускаше изненади. И сега няма да има. Сайбиите, които „броят гласовете“, са решили изхода предварително. Даже може да са се обзаложили…

Пореден „експерт“ изпробва перото си – „Америка е уморена да бъде защитник на света“, писа той.[Вж. “America is tired of being the world’s protector. We have been warned” by Nell Frizzell, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 2 June 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2016/06/02/america-is-tired-of-being-the-worlds-protector-we-have-been-warn/]

Плюх в пазвата си и си рекох: Да пази Господ от такива „бранители“ и „покровители“ – съветски или руски, американски, британски, германски, френски… Човечеството пропищя от тях. Всички те са минали величия. И слава на Бога.

„Те ви хипнотизираха, промиваха мозъците ви и ви държаха в невежество чрез вашите филми, телевизии и радиа.[ „Вашите“, защото авторът иска да каже, че имайки предпочитания и дори пристрастявания към медите, вие съдействате за вашето унищожение като мислещи същества и физически. Самоубивате се бавно.] Затова ги изключете и си създайте ваша собствена музика.

В състояние да открием в подсъзнанието си програми, толкова назад, чак до „Отнесени от вихъра“, а може би още по-дълбоко в миналото. Те са програмирали публиката да върви в крак с всяка следваща промяна в обществото, която действително искат да постигнат, стигайки до вашите избрани ръководители.

В края на четиридесетте, може би някои от вас, които са достатъчно възрастни, помнят големия комунистически заговор, който беше разкрит в Холивуд. Там ФБР и Комисията за антиамериканска дейност при Камарата на представителите на Конгреса извадиха на показ повече от 300 най-популярни „звезди“ на сцената и екрана като комунисти, имащи партийни билети от тази партия.

Майрън К. Фейгън беше сценарист, продуцент и режисьор в Холивуд и на Бродуей. През 1945 г., по упоритото настояване на Джон Флин, авторът на „Митът за Рузвелт: Докато ние спяхме“ и на „Истинската история на Пърл Харбър“,Фейгън присъства на събрание във Вашингтон, Федерален окръг Колумбия, където му бяха показани комплект от микрофилми и магнетофонни записи от тайна среща в Ялта, с участието на Франклин Рузвелт, Алджър Хис, Хари Хоцкинс, Сталин, Молотов и Вишински. На нея те скроили план за предаването на Балканите, Източна Европа и Берлин на Сталин. В резултат на срещата през 1945 г.[Трудно ще срещнете в официалните истории да се споменава тази тайна среща в рамките на тристранната съюзническа в Ялта през януари 1945 г. Тя е дълбоко засекретена, но отдавна се говори за нея. Тъй като в обществено обявения дневен ред липсвала точка, която да налага обсъждане на разпределение на територии като сфери на влияние между Съюзниците. Чърчил бил изолиран от тази сбирка. Малко по-рано, на 14 октомври 1944 година, на двустранна среща в Москва, двамата със Сталин вече били разделили Източна и Централна Европа. Точно тези две събития се явяват кулминацията на върховното предателство спрямо народите, хвърлени под веригите на съветските танкове. Най-фрапираща е измяната спрямо Полша, на която още през септември 1939 година британци и французи се заклели: Върнат ли й свободата, ще възстановят демокрацията в нея.] Майрън Фейгън открито заяви всичко това и обяви война на илюминатско-комунистическо-социалистическата конспирация. И сформира антикомунистическо сдружение, наречено „Гилдия за кинообразование“.[“Cinema Educational Guild”.]

През 1947 г., като следствие от експонирането на комунистическата пропаганда в Холивуд, в радиото и телевизията, имаше изслушвания в Конгреса, проведени във Вашингтон. Те свалиха маските от лицата на някои от най-прочутите „звезди“ в Холивуд, като организирани комунисти с партийни членски книжки.

Може да се учудвате, защо на тези така наречени звезди беше позволено с присъствието си да окозват влияние от киноекрана? Отговорът на това е, че те работят за групировки за наблюдение и надзор, които контролират банките и медиите. Същите групи от хора контролират и телевизионните мрежи NBC и CBS,[по онова време ABC и CNN още не са съществували.] както и множеството от многотиражните вестници и списания, издателските компании. Съвременният Орден на илюминатите все още е под господството на дългата, достигаща навсякъде ръка на Луциферовия бунт, започнал преди векове.

Тези методи за влияние върху подсъзнанието са били използвани също и в Холивуд от специални заинтересувани групировки, феминистки движения, групи за граждански права, конгресмени, сенатори и даже президенти, за да деградират и разделят народа на Съединените щати на различни фракции. Както постъпиха по време на Френската революция, унищожавайки правителства и свободната воля на хората.“[Alex Christopher – “Pandora’s Box: The Ultimate ‘Unseen Hand’ Behind the New World Order”, Pandora’s Box Publishers, вече цит. съч., стр. 169.]

Комунистическият заговор е проникнал навсякъде.

Преди дни, във връзка с погребението на световния шампион по бокс Мохамед Али, бивш Касиус Клей, някои от най-могъщите световни телевизии – CNN, NCBC, Sky News, BBC – два дни предоставяха думата на „преподобния“ Джеси Джексън, който от 1991 до 1997 година беше сенатор от Федералния окръг Колумбия. И тук, и в последното телевизионно предаване „Диагноза“, представих документ на ЦК на КПСС, за който съм благодарен на Владимир Буковски. Той разкрива не само истинския лик на сенатора Джеси Джексън, но и на световната политика.

Сега ви представям общо трите документа – писмото от Комунистическата партия на САЩ, адресирано до Кремъл, неговия превод на руски и въпросното решение на ЦК на КПСС – и трите строго секретни.

В писмото от американската комунистическа партия, подписано от генералния секретар на нейния Национален комитет Гъс Хол, чието име за благозвучие тук произнасяха Гюс, се моли на Джеймс Джексън да бъде присъдена титлата „доктор на науките“ от някой от научните институти на СССР. Не е друг – същият е.[За да не бъде разпознаван, промени името си на Джеси Луис Джексън-старши. Ако отворите печатни медии от шейсетте, ще видите, че беше… „младши“. Джаксън другаруваше с Фидел Кастро, но и със Саддам Хюсеин след Първата война в Персийския залив – 1991 г. Беше противник на палестинската кауза. После му наредиха да подкрепя палестинците! Когато си позволи да нарече Ню Йорк “Hymietown” – „Чифутград“, и евреите “Hymies” – „чифути“, го притиснаха яко. (Вж. напр. “Jesse Jackson’s ‘Hymietown’ Remark – 1984” by Larry J. Sabato, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC, July 21, 1998 г., online: http://www.washingtonpost.com/wp-srv/politics/special/clinton/frenzy/jackson.htm) Принудиха го да се извини. Оттогава са го хванали здраво за топките и не го пускат. Стискат здраво, а той играе по Тяхната свирка. Преправиха и биографията му. Но му се отплатиха и го назначиха за сенатор… Завършен лъжец, през 1968 година беше изкарал, че д-р Мартин Лутър Кинг-младши „умрял в ръцете му“. Нещо, което беше опровергано от свидетелите, от най-близките на Кинг, и от медиите. (Вж. напр. “Jesse Jackson Aims for the Mainstream” by Joyce Purnick and Michael Oreskes, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, November 29, 1987 г., online: http://www.nytimes.com/1987/11/29/magazine/jesse-jackson-aims-for-the-mainstream.html?pagewanted=all&src=pm) По това време – 1968 година, Джаксън оглавява Похода на бедните хора до Вашингтон, организиран от Християнската конференция на южняшките лидери. (“Jesse Jackson Aims for the Mainstream” by Joyce Purnick and Michael Oreskes, “The New York Times”, вече цит. съч.) Някои виждат в негово лице заместника на Мартин Лутър Кинг. Навярно отдавна е бил вербуван от Съветите.] Аргументите?

„Както знаете, другарят Джексън е член на Националния комитет на КП на САЩ и е един от видните марксистко-ленински теоретици на нашата партия. Той внесе своя теоретичен принос в разработването на проблемите за борбите за освобождение на негрите.

За някои другари почетните степени имат голямо значение за работата им и за авторитета им в сферата на тяхната дейност. Днес това се отнася особено до негърската интелигенция във връзка с тази борба, която тя води. Когато на другаря Джексън му оставаха само няколко дни до присъждането на докторска степен в един от университетите на САЩ, получи от партията указание да премине в нелегалност.

Ние се надяваме, че за вас ще бъде възможно да удовлетворите нашата молба да помогнете за присъждането на почетна степен на другаря Джексън. Това би имало голямо значение не само за него, но и за засилването на влиянието и авторитета на нашата партия сред негърските маси.“

Следва решението на ЦК на КПСС:

„Генералният секретар на НК на КП на САЩ, др. Гъс Хол, се обърна с молба за присъждане на почетната степен доктор на историческите науки на Московския държавен университет „Ломоносов“. [Това не е съвсем така.]

Другарят Д. Джексън е известен негърски деец, член на НК на КП на САЩ, един от видните марксистки теоретици на партията. Той е автор на редица разработки на негърските проблеми, а също по въпросите на международното комунистическо и работническо движение: „Негърският проблем в САЩ“, „Призивът на Юга към нацията“, „Общата криза на капитализма се задълбочава“, „По въпроса за философията на комунизма“, „Поглед към днешния свят“ и др. Статиите на др. Джексън често се публикуват[Как, сами ли? Правилно е: биват публикувани.] в съветския печат.

Др. Хил смята, че присъждането на др. Джексън на почетната степен доктор на историческите науки на МДУ ще помогне за издигането на неговия авторитет сред демократичните кръгове от негърското население и ще му предостави възможност да получи назначение като преподавател в Нюйоркския университет, където в последно време партията провежда активна работа.“

Следва препоръка присъждането на почетната степен да стане факт, подкрепени от съответните подписи на шефове в Международния отдел на ЦК на КПСС.

Онова, което става ясно от документа, е, че Нюйоркският университет явно е бил на подчинение на ЦК на КПСС, както и Московският! Решенията за назначенията в него са били взимани и в Кремъл!

Джеси Джексън беше близък на д-р Мартин Лутър Кинг. Той също беше крипто комунист. Навярно малцина знаят, че подобно на всички такива, Кинг е бил изтъкан от комплекси. Няма да ви диря доказателствата, които отдавна са публични. Но преди да бъде убит, той е прекарал нощта с няколко проститутки в леглото си. ФБР пусна звукозаписите и стенограмата от тях. Защото Кинг е бил проследяван от вездесъщия Едгар Хуувър… Казват, че вдовицата на Мартин Лутър Кинг не била особено натъжена от неговата смърт!

Неведоми са пътищата на световната революция и на нейните дейци…

diagnosa.net/

Нагоре