Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2016 18:21 - Успех означава колко високо отскачате, когато ударите дъното - 3ч.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Силата е в хората. Трябва да отваряме техните очи. Да опитаме да им обясним, че добрият живот е възможен само в общества, където преобладава средната класа – дребното и средното частно предприемачество, добре заплатеният интелектуален труд, свободните професии, неголямата като количество безпартийна професионална администрация… Няма богаташ, който да е извън Системата. А както е добре известно, гарван гарвану око не вади!

Но кой е авторът на въпросната Докладна записка от 1971 година, допринесла толкова много за прекрояването на обществено-политическите схващания и практики? Изглежда Луис Пауъл е бил добре подготвен юрист. Съчетавал е своите професионални качества с опортюнизъм. Веднъж съгласил се да обслужва елита, сам бил издигнат в подножието на американския юридически Олимп. В резултат на Докладната записка, която изготвил, го издигнали до съдия във Върховния съд на Съединените щати.

Луис Пауъл сам уточнява, че неговата публикация в списание “Fortune” от май 1971 г. била свързана с плановете на Нейдър да се кандидатира за президент. Обаче Ралф Нейдър изобщо не е комунист в общоприетия смисъл. Да, клони към либерализма, по-близък е до Демократическата партия.

Но нима тукашните „десни“ в лицето на СДС – Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, не се прегръщаха прекалено силно с Бил Клинтън, върха на този тип левица? Вече сте наясно, че „Били Лъжеца“, както го наричат, е възпитан като комунист. Да припомням ли миналото му с посещенията в ЧССР, СССР и навярно във Виетнам по време на войната, която родината му водеше в Индокитай? А той дезертирал от военна служба в Англия! За да стане… главнокомандващ след това?! Вместо да застане на страната на разбунтувалите се народи на Чехия, Словакия и Моравия, той бил приет в най-високия ешалон на комунистическата партия. Странно, нали?

За мен всички те са крайно леви, истински комуняги, но по друга причина и от съвършено различен ракурс. Малцина ще ме разберат, повечето – хич. Нейдър е от техния тип. Но явно е доста по-почтен. А какъв беше Никсън, на когото авторът на Докладната записка Пауъл дължеше кариерата си на съдия във Върховния съд?

Когато Луис Пауъл изготвял своята Докладна записка, Никсън беше стопанин на Белия дом. Двамата били приятели. Единадесет години след документа, поръчан от Търговската камара на бъдещия върховен съдия Пауъл, вече бившият президент Никсън инкогнито посещава България. И моли придружаващия го тогава все още полковник от Държавна сигурност Любен Гоцев за следното:

„Моля Ви, предайте на г-н Тодор Живков, още веднъж, че аз съм много удовлетворен от разговора, който имах с него. Благодаря му още веднъж и за обяда. И като Президент[Правописът е запазен, както е в оригинала.] и като частно лице съм пътувал много. Познавам много държавни глави и политически лидери. Възхитен съм от г-н Живков, като човек и политик, от личността му. Той е Президент с бърза мисъл и остра политическа реакция и усет… Той е приятен събеседник, който дълбоко познава международните проблеми, изслушва с внимание и събеседника си. Горното предайте на г-н Живков от мое име.“[До другаря Петър Младенов, министър на външните работи, Докладна записка от Любен Гоцев – земистник-министър на външните работи, София, дата не е посочена, но е известно – началото на юли 1982 г., стр. 2,]

Дипломатическо лицемерие? Проява на превъзходно възпитание, на куртоазия и добър тон, налагащи такова отношение на гост към домакин? Пияницата Никсън, който редовно пердашел своята съпруга, едва ли би могъл да мине за образец на bon ton. Горните слова даже Александър Геров и Любомир Левчев в тандем трудно биха изрекли.

Обаче сигурно цитатът съдържа по малко от всичко. Онова, което, ако не познаваме документацията, духа на времето и следствията от него, нямаше да разберем е: Срещата „Никсън-Живков“ е резултат от Докладната записка на Луис Пауъл от 1971 г.

image


Припомням, че преводачката на онзи разговор, поискана лично от бившия американски президент, днес изпълнява безкрайно проточил се втори мандат като посланичка на България във Вашингтон, където е най-радушно приета. Независимо, че е членувала в БКП, после в БСП, била е депутатка от „червената“ партия и е носила пагони на офицерка от репресивните секретни служби на комунистическия режим. Дали и Луис не е лицемерил? Не изпитвам ни най-малко съмнение, че това е така. Единственото, което имало значение, било всичко, изложено от него, да изглежда достатъчно достоверно и убедително…

Явно следвайки съответните дадени му указания, в своята Докладна записка от 1971 г. Пауъл обвинява американските делови кръгове „в апатия и незаинтересуваност“.[Confidential Memorandum – “Attack on American Free Enterprise System”, From: Lewis F. Powell, вече цит. съч., стр. 7, 8 и сл.] Спира се на „отговорността на бизнеса“ и на неговите „ръководители“, както и на „Търговската камара“. Но най-важното се съдържа в мерките, които предлага.

Първата е – оформянето на „лагер“, който да брани интересите на корпорациите – на собствениците и на управителните им тела.Няма да се спирам подробно, но ще посоча, че иска сформирането на кръг от подготвени говорители, от учени, издаването на специални учебници…

image
http://www.flagman.bg/news/2013/03/14/tn/136324489580341.jpg


Точно както в тезиси на Тодор Живков или на заобикалящия го кръг от ЦК на БКП държи още от ученическия чин да бъдат подбирани и подготвяни студенти – бъдещи доверени лица на големия бизнес. Успоредно с това да започне силно и масирано облъчване на обществото. На първо място от телевизиите и киното. Сетне – от другите медии, специално от научните издания, книгите – особено тези с меки корици (масовите джобните брошури), цялата реклама и т.н. Всичко трябва да бъде впрегнато в името на каузата на корпорациите.

И идва редът на политиката, така пренебрегвана от бизнеса. Също – правосъдието, научната и образователната сфера. Пауъл обръща особено внимание на „толерантността, достатъчно характерна за средните изпълнителни ръководители в бизнеса – най-малкото пред обществото – особено по отношение на онези, които нападат техните корпорации и системата. Твърде малко бизнесмени или корпоративни организации отговарят по подобаващ начин… Бизнесът избягва политиката на конфронтация.“

Явно, че нататък не бива да бъде така. Това се очаква от такъв документ. Но предложенията надхвърлят фантазията. Авторът говори за „цената“, която трябва да се плати. Поставя въпроса за контрола като главно средство за постигане на целта. Споменава „свободата“ и настоява за нейното ограничаване. Заключава:

„В някои аспекти на държавния социализъм ние в Америка наистина вече отидохме прекалено далеч.“

Затова призовава за „чистки“ на „леви“, на „либерали“, на онези, които не изповядват философията на корпоративното управление и власт!

Пауъл настоява да бъдат прогонени всички другояче мислещи – дисидентите, от училищата, университетите, медиите, културата – отвсякъде. Ако бъдем честни, до голяма степен имал право. Цялата образователна система на САЩ била инфилтрирана от агенти на интернационалния комунизъм. На първо място – съветски.

Още Анатолий Голицин разкрил това, но по сталински маниер се направили, че няма такъв човек. Следователно – и проблемът те съществува!

Десетилетие след Луис Пауъл друг офицер от КГБ, избрал свободата на Запад – Юрий Безменов, предупредил, че остава малко време преди комунистите да завладеят Америка и света. КГБ повсеместно инфилтрирал свои агенти в САЩ, заявил шпионинът. Особено силно и отдавнашно било проникването в научните, университетските, културните и политическите среди.[www.youtube.com/watch] Белият дом и специалните служби си боцнали тревожните сигнали на капите, както се казва.

Бедните. Явно нито съветските другари разузнавачи, нито Пауъл, били наясно, че болшевиките – комунистите, социалистите – нацистите, фашистите – корпоратократите, либералите и техните бастиони САЩ и СССР имат общи създатели…

„Както демонстрира опитът на социалистическите и тоталитарните държави, свиването и отричането на икономическата свобода неминуемо бива последвано от държавни ограничения на други грижливо пазени права. Това известие, съдържащо се в настоящата записка, следва да бъде отнесено до всеки дом, до американския народ.“[Confidential Memorandum – “Attack on American Free Enterprise System”, From: Lewis F. Powell, вече цит. съч., стр. 33.]

Онова, което Луис Пауъл или не е знаел, или не са му продиктували, или не е бивало да впише, е, че всички социалистическите държави бяха тоталитарни. Те възникнаха по волята на господарите му. Горчивият опит от този ужасен експеримент беше пренесен не само в неговата родина, но и в Западна Европа.

Както многократно показвах, преди време Тяхното списание “Newsweek”, спряло отпечатването си на хартия, излезе с основна тема и корица, озаглавени: “Сега всички сме социалисти“![http://europe.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577?rm=eu].

Вкратце, ще изредя хронология на събитията. Онова, което последва Докладната записка, с която Луис Пауъл заслужил поста си на върховен съдия.

image

Две поредни посещения в Китай на Хенри Кисинджър – съветника по въпросите на националната сигурност, а по-късно и държавен секретар. Да припомням ли, че като войник в американската армия в Полша през 1945 година Хайнц Алфред Кисингер бил вербуван от съветското разузнаване. И станал негов агент с псевдоним „Бор“?

Кисинджър подготви визитата в Китай на президента Ричард Никсън, излъчен от „дясната“ Републиканска партия. След него там отиде свръхмилиардерът, банкер и петролен магнат Дейвид Рокфелер. Всички те се срещнаха, както с председателя Мао Дзедун, така и с президента Джоу Енлай. Завърнал се от Пекин, Рокфелер публикува в „най-демократичния“ вестник “The New York Times” статия, възхваляваща китайската комунистическа сатрапия и системата на тотален контрол и безправие!

После дойде въвеждането на т. нар. кредитна икономика и резкия възход на западните страни. Лесният достъп до кредити, нереално високите заплати, както и втълпяването на нехуманни ценности чрез медиите и произведенията на масовата култура, доведоха до егоизъм, алчност и отчуждение между хората.

След това дадоха ход на постепенното въвеждане на неосталиниски режими. Първо – в Британия с влизането на Маргарет Тачър на 10 “Doiwning Street” в Лондон, а след това – и в САЩ с назначаването на Роналд Рейгън за наемател на Белия дом, доведе до пълно изкривяване на политическия пейзаж в света. Дъщерята на бакалин, която като министърка на образованието се оказа възторжена поклонничка на социалистическата система, и неуспелият комунист, доносник и треторазреден холивудски актьор, изпълниха ролята на главни глобалисти.

Първо, „консервативната“ другарка Тачър натика Обединеното кралство в Европейската икономическа общност – новоизграждания СССР. Второ, и двамата приеха съветския болшевик с тежка раница от престъпления срещу човечеството на гърба си като равен, даже – приятел.

image


Оттогава, от дружбата им с комунистическия касапин, убеден интернационалист и западен агент Михаил Горбачов, „здравите сили“ на Запад стартираха разработването и насаждането на теорията за „вредния национализъм“. Определят го като „популизъм“, макар това понятие да е носител на изцяло положителни характеристики. Какво по-добро от мисъл и действия в полза на хората, на народа – populi, както е на латински?

diagnosa.net/



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002224
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930