Рон Хатчет:

Г-н Президент, искам да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете днес със мен, във време на изключителни трудности между нашите две страни. Мисля, че нашият разговор днес ще помогне на американците да разберат малко по-добре, какво се случва тук в Сърбия, и каква е сръбската гледна точка в този конфликт. Както знаете, вие не сте изобразяван много добре от американската преса. Президентът Клинтън казва, че вие сте „касапинът на Балканите“, че сте другият Хитлер, че сте откачен, че сте виновен за всички проблеми, които имаме тук на Балканите през последните 10 години. В действителност, кой сте вие? Какъв човек сте?



Слободан Милошевич:

Добър въпрос. Дава ми възможност да обясня на американската аудиенция, какъв е проблемът. И проблемът е, че вашето правителство води 2 войни срещу Югославия, срещу нашите хора. Едната е военна, а другата е медийна война, или ако предпочитате я наречете „пропаганда“. Медийната война е по-лоша от другата, защото целта и е да осмива тази страна, нашите хора, ръководството на страната, личности, и всичко което е нужно за да създаде изкуственото, разбира се, публично мнение в Съединените щати, което да подкрепи агресията, която ще извършат по-късно. И тази медийна война показва ясно, че техните намерения са да я извършат.

И двете страни сме слаби отбори в тази война. В първия случай, жертвите, на тази война, за сега са наши цивилни, нашата страна. Обаче жертвите на медийната война не сме само ние. Жертви са също американската демокрация. Ако лъжете вашите граждани и ако постоянно се опитвате да създавате изкуствено обществено мнение на базата на информации, грешни информации, не може да го наречете демократично, не може да му казвате на света, че правите нещо справедливо и хубаво. Така че вярвам, че този вид контакти, и повече от това, присъствието на много журналисти от чужбина в тази страна ще помогне на света да разбере истината за нашата страна.

Рон Хатчет:

Мисля, че това е вярно. Мисля, че американците биха искали да знаят малко повече за вас като човек, дали винаги сте били в политиката …

Слободан Милошевич:

Професионално работих в индустрията дълго време, след това бях банкер в продължение на 8 г., президент на най-голямата югославска банка, Белградска банк, по това време. Тогава се занимавахме с много американски банки, и имах много приятели в Съединените щати, тогава. Бяхме много успешни и отворихме много добри проекти, и отделно организирахме съвместна англо-югославска банка в Лондон, с производителя Хановер, на който по това време беше председател Джон Макгиликади, и с адвокат на международна британска банка, чийто управител беше Тони Кю. Подписахме договорите в моя офис тук в Белград през 79-та. Това беше успешна банка, работеща дори в лошите условия, които имахме през последните 10 г. Тогава отворихме и клон в Ню Йорк, на бул. Медисън 635 … работеше повече от 20 г., но, разбира се, беше замразено през последните няколко години, което е жалко за развитието на нашите взаимоотношения.

Рон Хатчет:

Как виждате бъдещето на югославската икономика с оглед на това да бъдете интегрирани в световната пазарна икономика и свободната търговска система в света?

Слободан Милошевич:

Да, нашата ориентация към икономическия пазар беше ясна дори в бивша Югославия, и ние искаме да сме отворени и кооперираме с всички страни. Бяха ни наложени санкции, практически притиснати да нямаме достъп до всички наши традиционни партньори и новите, които можеха да се създадат. Въпреки това, ние сме доста жизнена икономика, въпреки санкциите. Никакви санкции, които ни бяха наложени, не успяха да блокират тотално нашата страна. Създадохме свой собствен план и спряхме инфлацията, и започна да расте с 6%, 7%, 5%, 8% през 94-та, 95-та, 96, 97 и 98-ма г., постепенно с всяка година беше по-добре от предходните. И ако не беше заради санкциите, можехме да имаме много по-добри резултати. Когато бях в Дейтън, когато говорихме за мирното бъдеще, тогава Кристофър Холбрук ми каза, че когато приключим с това ще получа помощ, а аз му отвърнах, че не вярвам в помощи, че вярвам в комерсиалните международни партньори, така че да ни оставят да сме свободни, за да имаме свободна търговия и да имаме взаимоотношения с всички, с които искаме да имаме, и че това ще ни е достатъчно, и че ние сме способни да развием страната си. Имаме голям потенциал и можем да помогнем в успешното развитие.

Рон Хатчет:

Медийното основание, че проблема между двете ни страни, според президента Клинтън, е неуспеха на Югославия да приеме условията на преговорите … Защо Югославия не подписа това споразумение?

Слободан Милошевич:

(засмива се леко) Използвахте думата „преговори“. Няма въобще никакви преговори и вашата аудиенция трябва да го знае. През целите тези 3 дълги седмици … нямаше нито една единствена среща между делегации, които да говорят помежду си. Албанци и сърби, и други държавни делегации, не биха разменили дори една единствена дума. Така че, не, нито един преговор, и вижте, от една страна имате делегация от Сърбия, съставена от всички, които живееха и живеят в Косово, представители от всички национални общности, сърби, албанци. Три албански партии бяха представители на сръбската делегация. Те са граждани на тази държава, разбира се, и това е доста нормално. Сърби, албанци, турци, мюсюлмани, цигани, египтяни, горанци, всичките 7 различни национални общности бяха представители в делегацията. От друга страна, това беше делегация от движението за разделение, не албанска делегация … албанците са също сръбска делегация. Делегация за разделение, чисто албанска, и това е нещо, което може да обясни огромните различия в нашия подход от самото начало.

Нашият подход от самото начало на разговорите, около косовския проблем, може да бъде разрешен на базата на принципите на равенството на всички граждани живущи в региона. И равенството на всички национални общности живущи в региона. Така че нашия подход е мулти-етнически, мулти-културен и мулти-религиен. Настоявайки за равенството на националните общности, въпреки техния брой. От друга страна има подход на държавния департамент в съюз с тези хора от движението за разединение, който е в полза на албанците, който им дава право да бъдат господарите над останалата част от населението. И трябва да знаете, че в структурата на населението в Косово има сърби и черногорци, четвърт милион от тях живеят там, а техните деди са живели там преди дори да се появи и един албанец от балкана. Това е древна сръбска територия с хиляди сръбски манастири и паметници, и т.н., но да оставим настрани този четвърт милион сърби. 200 000 мюсюлмани, 150 000 египтяни и цигани, около 50 000 турци. Дори турците, като най-малката общност, имат собствени училища, радио и телевизия, свои градски срещи на турски език, така че какъв е проблема с това, че те са само 50 000, сравнено с другите 900 000 албанци, от гледна точка на качеството на живот, които имат същите права като националната общност. И трябва да участват в институциите на Косово в равни части. Това беше съществената разлика между тези два подхода … това бяха нашите подходи, равенството на всички национални общности, а не независимостта на албанското движение за разделение, които според споразумението, така нареченото споразумение, практически в тяхна полза, да организират своя страна вътре в Сърбия … те са национално малцинство, което живее навсякъде в Сърбия.

Искам да допълня нещо много важно. В Сърбия има 26 различни национални малцинства. Никога не е имало никакви проблеми с никакви национални общности, включително с албанското. Проблемите ни са само с албанското движение за разделение в Косово. Правим голяма разлика между движението за разделение в Косово и албанските хора, които са почтени и добри хора, верни на традициите си, което не е недостатък, и които са равноправни хора в Югославия. Дори това движение на сепаратистите не използваше неравенството преди вие да дойдете, пред вашите представители да им кажат, да ги снабдяват, и да сключат съюз с тези убийци, изнасилвачи, похитители и наркодилъри, които са събрани от подземията около Европа, за да ги организират като така наречената “Армия за освобождение на Косово“, която никога не е съществувала преди това. Беше нещо като в Холивуд. Знаете ли, просто да обясня, че те са нямали никаква военна сила и т.н. Никога не с абили в състояние да нападнат полицейски или военните части. Те можеха само да убият някой в засада, те бяха чисти терористи. Какво друго можеха да направят? Те убиваха хора в засада, слагаха бомби под колите или пред пазарите, държаха заложници цивилните работници от отворена мина близо до Кристина, примерно. Никога не видяхме тези заложници отново, страхуваме се, че всички са били избити накрая. Не знаем каква е тяхната съдба, къде бяха на края. Така че, нямаше нито един единствен акт, който да не бъде чисто определен като терористичен.

Бях наистина изненадан, че НАТО унижи своето достойнство създавайки съюз с тези убийци, наркодилъри. И мисля, че подобен съюз не може да има бъдеще.

Рон Хатчет:

Американците всеки ден гледат по техните телевизори всички тези сърцераздирателни сцени с албанските бежанци. ООН сега казва, че са напуснали над 532 000 Косово, и че изглежда са много травматизирани от условията. Това ли е вашата политика, да изпъдите всички албанци от Косово?

Слободан Милошевич:

Никога не е имало политики да се гонят, които и да било граждани на Югославия, от тази страна. От никоя част на тази страна. Трябва да ви кажа, че когато имаше война в Хърватия ние защитавахме Сърбия, Защитавахме, когато имаше война в Босна, защитавахме всички мюсюлмани в Сърбия. Пазихме мулти-етнически области в бивша Югославия, днес Федерална Република Югославия. С 26 различни етнически национални общности и много посетители, включително високопоставени посетители на нашата страна, винаги казваха, че ние сме пример, добър пример за позитивно отношение към националните малцинства. И ние винаги сме мислили, че това е тест за всяка демокрация, отношението към малцинствата, не отношението към мнозинството. И този тест е политиката на Югославия.

А за да отговоря на вашия въпрос относно албанските бежанци, вие сте прав, че има много бежанци, но те са резултат от бомбардировките. И те не са само албанци. Всеки гледа да се спасява, заради бомбардировките, Сърби, цигани, египтяни, мюсюлмани, разбира се и албанците, техния брой е най-голям. Всички бягат, животните бягат също.

Кой в действителност може да проумее, че цивилното население не може да играе ролята на герои стоейки в домовете си, когато бомбите падат. Това не е възможно. И трябва да знаете, че преди 24 май, когато започнаха своите проклети бомбардировки, и започнаха тяхната мръсна агресия срещу тази страна, тогава нямаше нито един бежанец. Когато започнаха да бомбардират, бежанците, разбира се, се появиха като резултат от бомбардировките. И всеки го знае това. Обаче свързвайки тези бомбардировки, знаете ли, вие не хвърляте само бомби от вашите самолети. Вие хвърляте малки парчета хартия със съобщението на НАТО. Обяснявайки това на нашите хора, знаете ли какво направихме с тези малки съобщения на НАТО, които се предполагаше, че ще ги събираме, и че ще крием от нашите граждани, за да не ги видят? Представихме ги по телевизията, 20 от тях, от двете страни, без по нататъшни обяснения, и поради този факт 11 милиона граждани на тази страна знаеха много добре за това. Не ни е страх да показваме това унижение за НАТО, което хвърлят от самолетите си, но проблема е, че в САЩ нямате защита. Нашата защита е истината и факта, че хората знаят, каква е ситуацията.

В Съединените щати, средностатистическите американци не могат да знаят, какво се случва в действителност тук. Те трябва да вярват на пропагандата, трябва да вярват на тези захранвания, които показват всеки ден.

Рон Хатчет:

Знаете ли, това е едно от нещата около медиите. Имахме комедиант в Америка, от 20-те, 30-те г., наричан Уил Роджърс, който каза, че всичко което знае е това, което прочете във вестниците. Добре, за да модернизирам това, всички американци знаят това, което видят по телевизията и картините, които виждат по телевизията. Как ще обясните факта, че много от тези бежанци от Косово говорят, че са изгонени от своите домове от сърби, които идват и чукат по вратите им. Казват им, че трябва да напуснат до 10 минути и после взимат всички техни принадлежности. Как ще обясните това, когато американците в действителност виждат говорителя на НАТО, Джейми Шеа, който показва снимки по телевизията, който казва, че това са снимки от сателитите, на това което мислят, че е масова гробница. Как ще обясните тези неща?

Слободан Милошевич:

(маха с ръка) Да, тези които ползват телевизионното шоу, го използват да показват умрели хора, но тези убийци не тероризират само сръбското население, те тероризират също и албанци. Трябва да ви кажа, че това е трагична ситуация с албанците в Косово, те са манипулирани, тероризирани от тези убийци и похитители, изнасилвачи, наркодилъри.



Албански терористи в Косово

Ще ви кажа един прост факт. Когато видите броя на цивилните жертви убити от терористите в Косово, броят на албанците, убити от така наречената „Армия за освобождение на Косово“, те са 2 пъти по-голям от убитите сърби. Те убиваха албанци за да ги дисциплинират, да им изпратят съобщение, че всички трябва да ги подкрепят, че всички трябва да им плащат таксите, които им заповядваха, че всички трябваше да бъдат записани в техните редици. Кой нормален албанец би останал ако му казват, че в противен случай ще бъде убит, ако не прави това, което му нареждат да прави за тях. Това, което видяхме беше обяснението на тези албанци. Много от тях, които напускаха страната през Македония бяха попитани, защо напускат страната. Множество от тях казаха, че е заради бомбите, които падат долу, и попитаха „как да стоим там“. Това беше обяснението. Обаче СиЕнЕн, видях със собствените си очи в началото на тази война по СиЕнЕн, как бедни албански бежанци, вървят през снега и страдат много, не, в Косово беше пролет, не сняг, и това беше обяснението за информациите на СиЕнЕн. Ние гледаме СиЕнЕн, практически всеки може да гледа тази телевизия, и Скай, БиБиСи, всичко е там. Нищо специално. На тях им плащат да лъжат, това са днес медиите. Вярвам, че дори е най-опасното. Дори по-опасно от тези бомби или санкции. Това е най-опасното, и те започнаха с медийната война, или пропагандна война, дълго преди да започнат с военните операции.

Ние казахме публично, че организирахме завръщането на всички тези бежанци, но не можем да разчитаме, че ще спрат да бомбардират хората. Хората се страхуват. Един доста голям брой хора, които се завръщаха обратно бяха бомбардирани от самолет на НАТО. 75 граждани, включително албанци, бяха убити, и няколко десетки бяха лошо ранени. Така че как да възстановим тяхното доверие в безопасността ако са подложени да бъдат бомбардирани. Никой не би направил грешката в слънчев ден да обърка обикновени трактори и личности с танкове или военни роти. Това беше извън всеки контекст и вярвам, че се извърши с цел да изпратят съобщение на тези хора, че това не е тяхна работа да се връщат. НАТО създава бежанци, това е тяхната тактика, да създадат колкото се може повече бежанци. Да изпразнят Косово ако е възможно. Да държат, колкото може повече бежанци на вън, за да кажат после. Това е алибито на НАТО. Да дойдат тук да „помогнат“, да доставят „хуманитарна помощ“, за да върнат тези бежанци. Те могат да се върнат обратно моментално, единствената пречка за тях са бомбардировките на НАТО. Единствената пречка за политическия процес, който се провежда въпреки бомбардировките.

Рон Хатчет:

Нека говорим за политическия процес. Очевидно има много хора от двете страни в този проблем. Дори хората в Америка са притеснени за това как се развива и биха искали да видят резултати в тази насока. Каква е възможността за някакви политически преговори, за разрешаването на този проблем.

Слободан Милошевич:

Да, вярвам, че ако агресията спре, ако бомбардировките спрат, тогава би било много лесно да продължи политическия процес. Обаче, имайки предвид преговорите от Париж, е доста ясно, че преговорите трябва да са директни. Между тези, които живеят в Косово. Между представители на националните общности, които живеят в Косово.

Ние казахме много ясно, че ще поканим цивилни мисии на НАТО, за да засвидетелстват този процес. И винаги сме ги канили. Нека погледнем фактите. Преди тази война, приехме и пристигна мисия за проверка, най-голямата мисия за проверка в историята, 2000 души от тях, плюс персонал на ООН, плюс на Международния червен кръст (МЧК), плюс 1000 журналисти от цял свят, плюс югославска дипломатическа мисия за наблюдение. Кой ще ни каже, че не сме отворени за международната общност? В толкова малка територия като Косово, толкова огромна мисия за проверка. Всеки път беше отворен. Но това не беше целта, целта беше да се създаде нестабилност и предпоставка как да започнат да бомбардират. В Париж, както ви казах, ние не говорихме с албанци, говорихме с американци, които искат да вземат нашата територия за тях си, и за НАТО, а албанците бяха просто оправдание за тях. Държаха ги в отсрещна стая за да бъдат оправданието за тези престъпления, което вашето правителство извърши срещу нашата страна и хора. Всички са жертви, предимно деца, жени, всички цивилни хора.

Рон Хатчет:

Готови ли сте да възобновите автономията на Косово, подобно на икономиката, която имаха от 1980 до 1989 г.?

Слободан Милошевич:

Разбира се, ние няма да променим позицията си, поради единствения факт, че не сме имали никакви намерения да орежем правата на албанците, те са наши граждани. Нямаме идеи да им причиним вреда, но е ясно, че те живеят в тази страна, не могат да завземат част от нея и превърнат в отделна страна. Ако тази формула, която се опита да се направи тук се приложи практически по света, не виждам да оцелее никоя страна. Погледнете Европа, вижте Испания, Франция, Белгия, вижте Италия, вижте Африка, в Африка няма нито една страна, която да оцелее ако се позволят подобни сепаратистки движения, които да вземат някакви легални поддръжки. Тогава нито една страна няма да е в безопасност. Така че ние не се сблъскваме с тази голяма сила само от позицията за да се защитим, мисля че защитаваме правото да бъдем свободни и независими, и правото да живеем мирно. Това правим.



Мюсюлмански борци в Сребреница, където беше извършено известното клане

Рон Хатчет:

Обмисляте ли някакви преговори за разрешаване, да приемете някакво международно присъствие, което да провери за световната общност, че нещата, които бяха приети от гледна точка на икономиката за албанците и техните права на всички граждани в Косово, че са изпълнявани справедливо?

Слободан Милошевич:

Разбира се. Ние сме готови да приемем цивилни мисии на ООН. Разбира се, без представители на страните, които участваха в агресията срещу страната ни. Казахме това много ясно, че сме готови за тях, нямаме нищо, което да крием.

Рон Хатчет:

Ще позволите ли и международна помощ, благотворителните мисии, да се върнат да вършат работата си.

Слободан Милошевич:

Абсолютно. Дори сега са добре дошли да се върнат, но те се страхуват, че няма да им позволим. Страхуват се от бомбардировките най-вече, това е едно от обясненията защо не останаха в Косово. МЧК, те стоят навсякъде в конфликти, но как да бъдат в безопасност от бомбардировките. Те напуснаха Косово като цивилните също. Не бяха изгонени. Просто си отидоха за да спасят животите си. Кой може да бъде предпазен от бомбардировки?

Рон Хатчет:

Казвате, че дори по време на бомбардировките ще приемете, ако МЧК и други агенции искат да се върнат в Косово, дори сега ще им позволите? …

Слободан Милошевич:

Дори сега, МЧК и „Върховният комисариат на ООН за бежанците“ могат да се върнат. Но не мога да ви кажа за всяка една хуманитарна организация, заради това, че някои от така наречените „хуманитарни организации“ бяха организирани за да подкрепят тероризма, или да подкрепят движението на сепаратистите … нашата полиция арестува няколко австралийци от такива организации, които създаваха мрежа за шпионаж в Югославия, и те си признаха за това пред камера, казаха че съжаляват много, че са направили голяма щета на страната ни. Те шпионираха за НАТО, за да им казват къде са позициите, които трябва да бомбардират и т.н. Дори обясниха, че са насилвали домашен персонал за целта. Вярваме, че ООН и МЧК могат да се справят с всичко ако искат да помогнат на бежанците, и това е нещо което не е било никога под въпрос. Могат да дойда винаги, когато пожелаят.



Осакатени и избити от ислямистите сърби в село Беловац, между Сребреница и Братунац.

Рон Хатчет:

Още един въпрос, заради който американците са много притеснени за президента Милошевич е факта, че трима американци са държани като военно-затворници тук. Можете ли да уверите американците, че са в добро здравословно състояние всички, и че и за тримата се полагат хуманни грижи.

Слободан Милошевич:

Да. В ситуацията, в която се намираме, мисля че въпросът ви трябва да бъде, „какво направиха тези цивилни, които станаха жертви на вашите войници и пилоти“. И се надявам да започнете да мислите по този начин. Но отговаряйки на въпроса ви, ние сме много стар народ в Европа, с дълга традиция, и очакваме да има военнопленници. Нищо няма да се случи на войниците ви. С тях се отнасят добре, здрави са, и всичко което съществува в Женевската конвенция е уважено. Така че ние сме цивилизовани хора, не мислим да правим никакви щети на вашите хора.

Рон Хатчет:

Една от най-големите критики, които продължава да говори всеки път президента Клинтън е, че вие отказвате на МЧК да дойде и види тези затворници, както е написано в Женевската конвенция, че може. Какви са причините да не ги пуснете ..?

Слободан Милошевич:

Мисля, че МЧК може да ги посети. Не знаех, че не им е позволено. Не знам къде са попитали и кой. Ако има мисия на МЧК, която е под общата конвенция, те могат да ги видят. Това не е въобще въпрос. Не съм експерт по Женевската конвенция, но знам, че могат да получават писма от семействата си, че трябва да имат медицинска помощ и всичко, и всички условия …

Рон Хатчет:

Но се казва, че вие не им позволявате на МЧК да посетят тези затворници.

Слободан Милошевич:

МЧК винаги са имали позволение да посетят военно затворници. Разбира се не всеки ден, от време на време, както са правилата в конвенцията. Не виждам някакъв проблем.

Рон Хатчет:

Още един въпрос. Чухме слухове, че може би държите повече военно затворници, тъй като сте свалили доста самолети вече. Също чухме слухове, че вашите специални сили вече са въвлечени във военни действия с наши американски и британски войници в Косово, и са били убити около, може би, 20-24 души. Това просто слух ли е или …?

Слободан Милошевич:

Това не е само черно и бяло. Не мога да ви кажа дали това е просто слух или не. Смесено е. Някои са факти, други са слухове. И е много логично НАТО да не го признае. Направиха го с бежанците. Така че е логично. За сега няма специални части разположени на наша територия, както споменахте. Имаше проби да навлязат в територията на Косово албански войници, смесени с тези терористи, но нашата войска ги спря. Имаха много големи загуби. Трябва да ви кажа, че те не са армия. Който и да е техния организатор, на тези престъпници, мога да ви кажа, че той не знае много неща за тях. Те биха избягали при първият изстрел, винаги. Видяха го. Въобще не успяха да стигнат до границата, бягаха обратно. Така че това стана на няколко пъти. Тях ги карат от някъде, пускат ги и после ги събират. Това е в нарушение на международните правила. Вие сте в нарушение на правилата на Обединените нации в тази ситуация. Практически вашите бомбардировки нарушават правилата. И което, разбира се, е най-зле за нас е, че разрушавате нашите мостове, населени места, индустриални комплекси, убивате нашите хора и т.н. Имаше множество митинги в Югославия и в други страни. В Гърция имаше милион души, в Хамбург, Дюселдорф, Виена, на множество места. Едно отпечатано съобщение беше много ярко:

„Спрете да бомбардирате. Спрете да лъжете.“



Тези две неща се направиха заедно. Това е обяснението за тези две войни, които се водят срещу една малка независима суверенна страна, намираща са на 5000 мили далеч от вашите брегове. За какво? Можете ли да ми обясните защо? Какъв е американския национален интерес? Опитвате се да ни кажете, че вашия интерес е по-голям на нашата древна територия, отколкото е сръбския национален интерес тук? Не мисля. За какво? Къде е причината за това?



Движението (Армията) за освобождение на Косово

Когато нашите войници умират, не питат защо умират, те умират за родната си земя. За своята бащина. За какво ще умрат вашите войници? На 5000 мили далеч от дома си, убивайки деца докато спят, убивайки жени и момичета, мирни жители, разрушавайки неща, които са строени десетилетия наред след Втората световна война. Вие избрахте да подкрепите този сепаратистки процес, това сепаратистко движение, което в своя характер е нацистко движение. Да ви кажа ли защо? Публично декларират етнически чисто Косово. Това е от нацистки характер. В Югославия знаем много добре, имайки 26 национални общности, че единствения успешен подход за живот в тази страна е уважението на принципа за национално равенство. Няма друг начин.



След войната, лагерите за обучение на терористи в Косово продължиха да работят. На снимката са трима либийски терористи, които казаха, че са там за да подкрепят своите братя (Ислямска държава днес) в Сирия.

През ВСВ Мусолини създаде Велика Албания. Фашистко творение. Като тогава взе част от Косово, част от Македония и част от Гърция. Това беше Велика Албания, създадена от Мусолини. Но искам да ви кажа още веднъж, че ние правим голяма разлика с това сепаратистко движение и албанците в нашата страна. Искаме да помогнем на хората. И разбира се да елиминираме терористите. Като всяка друга страна по света. Мисля, че в момента има поне 100 страни по света, които имат подобни проблеми със сепаратизма, но само тази страна е бомбардирана от най-силната военна машина, която е съществувала някога по света. Кой ще спечели славата? С тези силни и високотехнологични оръжия, разрушавайки една малка и независима страна, част от ООН. Как ще изглежда света след тези практики?

Светът трябва да бъде свободен. Всяка страна, всеки човек има право да живее свободно. Не да бъде окупиран, или тероризиран от супер-сили, които ще им казват как да живеят, какво да правят, какво да мислят и как да се държат. Ние не може да делим мира от свободата. Хората искат да живеят в мир. Трябва да са свободни. И тук на територия, в която империи са воювали векове, няма нито едно поколение, което да не се е борило за свобода. И винаги сме били превзети от империи, много големи империи. Отоманската империя, Австро-унгарската, Хитлеровата машинария, но ние винаги сме освобождавали страната си. Това е което правите вие сега. Аз вярвам в бъдещето. Вярвам в мира. Равенството. В свободата. Не само на тази страна, на всички. Без превъзходство, или сили.

Интервю (с малки съкращения) на Рон Хатчет от KHOU-TV, Хюстън.

Слободан Милошевич, беше арестуван на 1-ви април 2001 г. През май 2001 г. Трибуналът за военни престъпления приема съдебно разпореждане за арестуване на Слободан Милошевич за нарушаване на Женевската конвенция. Но тъй като в Югославия съществува конституционна забрана за екстрадиране на югославски граждани, се създава нов закон за целта, който да позволи предаването на Слободан Милошевич на партньорите на САЩ. През юни същата година е приет декрет за сътрудничество с Трибунала в Хага и на 29 същия месец Слободан Милошевич е предаден. Няколко дни по-късно той е екстрадиран и е настанен в затвора Схевенинген. Повдигнати срещу него са били обвинения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството, за смъртта на над 700 хървати, за насилственото прогонване на над 170 000 души, за сексуални престъпления, за насилствено прогонване на косовски албанци, за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, за смъртта на хиляди мюсюлмани, и в крайна сметка е обвинен включително и за геноцид. Не е осъден за нито едно от обвиненията, въпреки натиска и организирането на около 300 свидетели.

На 11 март 2006 г., Слободан Милошевич е намерен мъртъв във военния затвор на трибунала в Хага.

anonybulgaria.wordpress.com/2016/06/19/milo/  

"На тях им плащат да лъжат, това са днес медиите."
"НАТО създава бежанци, това е тяхната тактика, да създадат колкото се може повече бежанци."