Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2016 18:04 - "Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да смажем врага" - Мао Дзедун
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.06.2016 18:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

„Както и да гласуваме, елитът ще спечели референдума за Евросъюза.“

Този извод-прогноза звучи като максима. Толкова е истинско, колкото Сталиновата реплика, че „не е важно кой и как гласува, а кой брои бюлетините.“ Или прочутото заключение отпреди повече от 90 години на еврейската есерка Ема Голдмън, изпреварила Висарионович:

image


„Ако гласуването променяше нещо, щяха да го направят незаконно.“

То е толкова актуално, че преди трийсетина години изключеният наскоро от Лейбъристката партия също бивш лондонски кмет Кен Ливингстън безцеремонно си го присвои във вид на заглавие на книга: „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.“


image

Ето как се обърна към британците пишещото същество Елена Феранте:

„Скъпа Британия, не изпитвам достатъчно симпатия към настоящия Европейски съюз. Неговите по-горни етажи са шикозно обзаведени, с просторни зали за купони и банкети; има магазини богати на стоки и специални доставки, помещения с панорамни гледки, където обсъждат и пишат законите, предназначени за спазване от онези, които обитават по-ниските етажи, служби за сигурност, които проектират алармени системи и яки врати, за да държат навън онези, които искат да установят лагер във входното фоайе или поне в мазето. Това е уродлива Европа – точно тази.

Зад своите фасади тя брани интересите на онези страни, които са най-силни, както икономически, така и военно. Но въпреки това, независимо от правилата и регулациите, тя никога не престана да мисли – когато няма нищо друго за постигане – че е най-добре да изхвърли единството и да се оправя по старите, добре изпробвани начини на гордите едновремешни нации.

Това убеждение е най-погрешното от всички. Отделните късчета от Европа отдавна са загубили своята автономия и централизация. Големите икономически кризи не могат да бъдат посрещнати със затваряне в своя собствен сос. Миграциите не могат да бъдат контролирани със светофари или бодлива тел. Глобалният тероризъм не е видео-игра, която играете у дома, в дневната си. Световният климат не може да бъде оправен с отваряне на чадър. Шепата щастливи вече не са достатъчни, даже сами за себе си. Защото трябва да се изправят срещу нещастното мнозинство.

И така, докато има обединение, което е съединило малко или нищо, е необходимо, по мое мнение, да останем заедно на всяка цена. Онова, от което сега имаме нужда, не са множество малки държави, а континент. Независимо от конфликтите и противопоставянията, от непознаването и непризнаването на фактите, трябва да се движим напред към общество, което вместо да съставя списъци с несъгласия, да става политически активно и да постави край на безкрайните непоносими неравенства.

Затворени в раклите на нейните независими държави, Европа притежава много разнообразни видове отрови, но и прекрасни бижута. Време е да изхвърлим бившето и да изтеглим най-новото в подготовката за нашето пламенно тържество на общото мислене и действие.

Сега нямаме необходимост от покриви: те изготвят планове за нас, чудесни, да, но насочени към земята. А в наши дни всичко е по-подвижно от всякога, бързо променящо се от една форма в следваща. Една широка, истинска идентичност следва да се отвори към всички идентичности и да възприеме най-доброто от тях. Нямаме време. Множество видове болести и мизерия се разпространяват, улиците все повече се насищат с кръв, най-лошите намерения подхранват най-отвратителните видове политика. Да останем заедно повече не е възможност, а задължение и неотложна необходимост. Британски жени и мъже, моля ви, нека останем заедно и съвместно да променим Европа.“

image

Реферундумът (Brexit) на Великобритания е поредния мач изигран от пуделът "Корона" под диригенската палка на по-големия си брат - САЩ и цели да дестабилизира ЕС и еврото."     С Брексит Короната си вкара автогол"



Младите може и да не ме разберат, но ми липсва само едно: „Другари, дайте да дадете! Да вървим, да се захващате за работа!“

Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук,
който използваме, за да смажем врага
[Мяо Дзедун, китайски комунистически доктатор, масов убиец, американски възпитаник, масон, хомосексуалист и агент на Службата за стратегически услеги на САЩ, предшествала ЦРУ. (“Stalin And Mao”, “The History Connection”, hehistoryconnection.com, Los Angeles, CA, дата не е посочена, online: http://www.thehistoryconnection.com/Stalin-And-Mao.html)]


image

Днешна Европа е тази на единия процент богати. И това не е комунизъм, а наопаки – антикомунизъм. Да, антикомунизъм, глупако!

Това е континент, разделен от високи стени, зад които населението на едната част, за което Някои решиха, че ще преуспява, не искаше да чуе трагичните вопли на човеците от другата, подложени на унищожение и мъчения. Няма как жертвите да се прегърнат с палачите. То е все едно агнето да седне на една маса с вълка. Неестествено е. Против природата – сиреч – срещу Бога и Неговия промисъл. Не разбирате ли? Господ Исус Христос не прие пасхалната вечеря с книжниците и фарисеите, а с онези, които смяташе за свои.

Техният поет го е удостоверил на хартия:

„Ние сплетохме здраво ръце, с тебе се счепкахме здраво. Кръв капе от мойто сърце, грохнал си ти. Тогава? – Един ще бъде повален, един ще бъде победен – и победеният си ти.“[Никола Вапцаров – „Двубой“, в: Никола Йонков – Моторни пѣсни“, София, 1940 г.]

Кой е ти? Ти, ти, аз… Всички ние – човеците. Комунистите триумфират. Защото изпълниха дяволския план за разделяне на хората, за тяхното изолиране един от друг чрез насилие и доносничество – недоверие, или посредством насаждане на егоизъм и алчност. Така европейците се затвориха в себе си. Престанаха да се гледат в очите, да споделят радости и скърби. Но и да се множат. Зер, всяка следваща рожба е допълнителна тегоба и задължение!

Затова пристигат племена, готови да намерят смъртта в морето. Обаче онези, които достигнат заветния бряг, да завладеят Ел Дорадо. Те не тръгнаха по собствено желание. Принудиха ги. Същите, съставляващи споменатия един процент – комунистите.

image

Преди половин век Гари Алън прозрял:

„Повечето от нас смятат, че социализмът е онова, в което социалистите искат да повярваме – програма за разпределение на богатството. Такава е теорията. Но дали тя действа така?

Нека изследваме единствените социалистически страни, съществуващи днес на света, съгласно социалистическата дефиниция на думата. Това са комунистическите страни. Самите комунисти ги назовават социалистически държави, както е в наименованието на Съюза на съветските социалистически републики.

В него, в реалния социализъм на върха имате една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това.

Едва когато човек проумее, че социализмът не е програма за подялба на общественото богатство, а в действителност е метод за обединяване, укрепване и контрол над богатството, изглеждащият на пръв поглед парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Тъкмо обратното, всичко започва да се подрежда логично. Дори то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците – онези, които дирят власт на всяка цена.

image

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на угнетените маси, а на икономическия елит. В такъв случай планът на най-посветените заговорници не е да комунизират Съединените щати, а да ги социализират…“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32-33.]

Точно така – не политическият, а икономическият елит ръководи живота на човечеството. Нали не сте забравили, как преди две столетия Майер Амшел Бауер, основателят на прочутата фамилия Ротшилд, най-богата на планетата, определил основното правило на това световно господство:

„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“[12]

image

„Тихото оръжие“, в което Майер Амшел Бауер превърнал хартиените пари – the Fiat money, както ги наричат на английски – не е нищо по-различно от обещанията, давани на циганските сватби. Ще го изпълните някога, неопределено кога. Обикновено – никога.

Ако мургавите младоженци се забавляват, обещанията на лихварите гъделичкат човешката алчност и предизвикват надежди сред наивниците, каквито са най-малко 90 на сто от жителите на земното кълбо. А Те – глобалистите – се възползват. Използват слабостите на хорския характер и трупат несметни богатства. Дълговете на държавите не са дошли отникъде. Те са натрупани. Но откъде са се взели?

Тези непосилни задължения на все повече страни – САЩ, Испания, Франция, Италия, Португалия, даже нещастната ни номенклатурна Чалгария, съставляват значителен дял от богатствата на интернационалните банкери – истинските комунисти. Длъжник, който не е в състояние да обслужва кредитите си, тоест – да връща навреме и с договорената лихва парите, които е взел назаем, неизбежно стига до съдия-изпълнител. Мислите че с държавите е различно? Как така? Ако беше, никой нямаше да работи.

Който притежава дълга на едно правителство, държи в ръцете си и самото него. И е в правото си да поиска материализирането на дължимите суми. Както става в Гърция от няколко години насам. Когато, абдикирайки, бившият Симеон ІІ, сега просто Борисов Сакскобургготски, а за мен Болшевишки, се изтъпани като кандидат-депутат, а от там – и министър-председател, беше прав в едно: Държава се управлява точно така, както и фирма. Разликата е в размерите, мащабите. Не го разбраха.

Днес повечето от наднационалните корпорации са далеч по-огромни и могъщи от държавите. А светът отдавна е бизнес…

„Няма никакви нации. Няма никакви народи. Няма руснаци. Няма араби. Няма никакъв Трети свят. Няма никакъв Запад. Има само една холистична[Единна, съставена от взаимосвързани, взаимодействащи помежду си части.] система на системите! Една огромна и необятна, самоизградила се, взаимодействаща вътре в себе си, многовариантна, наднационална власт на доларите! Петродолари, електродолари, много и всякакви долари. Райхсмарки, рубли, лири-стерлинги и шекели! Това е интернационалната валутна система, която тотално определя живота на тази планета. Това е природният ред на нещата днес. Това е атомната и податомната, и галактичната структура на нещата днес…

Няма никаква Америка! Няма никаква демокрация! Има само IBM и ITT, и AT&T и DuPont, Dow, Union Carbide и Exxon. Това са нациите на днешния свят.“

Обърнахте ли внимание на думичката „тотално“? „Интернационалната валутна система, която тотално определя живота на тази планета“! Тотално, тоталитарно?…

image

Да се върнем към Майер Амшел и обещанията на хартия, които раздавал във вид на хартиени пари – Fiat money. Fiat произлиза от латинския глагол “fiat”, който означава „да направя“, „да стане“, „да се случи“. Думата не уточнява дали и кога…

Амшел Майер проникнал в човешката душа и открил там неизчерпаеми залежи на алчност. С опита си на лихвар – чиновник в банка – прозрял, че може да предложи на някого да му довери парите си. В замяна той – Ротшилд, ще му обещае да ги върне с горница – лихва. На английски – interest. Съблазнително.

Не виждате нищо лошо? Онова, което основателят на Ротшилдовото фамилно богатство осъзнал, било, че вложителите, поверили му парите си с ненаситната надежда да получат още повече пари, без да се интересуват откъде ще се появят тези пари в повече, никога няма да си поискат златото и среброто обратно по едно и също време. За да се подсигури, въвел срокове. Така, срещу връчените му златни и сребърни пари предавал на вложителите обещание на хартия.

Иначе казано, той се сдобивал с истински пари, а в замяна подхвърлял… нищо. Законодателството, което чрез подкупните законодатели постепенно било превзето от него и синовете му чрез семейното богатство, сторило тъй, че специални гаранции защитавали лихварите в случай на фалит – тоест, на неизпълнено обещание или неспазени срокове.

Крайната цел на Майер Амшел Ротшилд била „контрола над националната валута“. От там – на правителствата, което ще рече – на държавите. Той не усетил, а твърдо разбрал, че по такъв начин ще може да управлява съдбите самите на народите. Да предизвиква кризи и хаос сред тях, да ги противопоставя едни на други. Да им осигурява пошли забавления, засилващи примитивизма, вместо извисяването на духа.

image

Спомнете си фразата, изтървана от Гутле Шнапер, съпругата на Амшел Бауер и майка на петимата братя Ротшилд:

„Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.“

Което накарало високопоставения масон, комунист и съветски дипломат Кристиян Раковски, ръководител на сътворената от Ленин Украинска СССР, да възкликне:

„Това означава, че те бяха арбитрите, господарите на мира и войната, но не бяха императори. В състояние ли сте да си представите факт от такова космическо значение? Нима войната не е вече революционно действие? Война – комуната. От тогава насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма. Сякаш някаква тайнствена сила задоволяваше нетърпеливите желания на Ленин, които той бе изразил пред Горки. Спомнете си: 1905-1914 г. Признайте, че поне два от трите лоста на властта, които доведоха до комунизма, не са и не могат да бъдат контролирани от пролетариата.“[Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 77. ]

Дали ви допада или не, историята потвърди – всичко е точно така. Вярно е.

Не само САЩ са полицейска държава с тоталитарно еднопартийно ръководство, криещо се под двата животински символа – слонския и магарешкия. Първият, вапцан в червено, се води на „дясното“ крило на комунистическата партия – Републиканското. Вторият – боядисан в синьо, е на „лявото“ – Демократическото. На практика и двете, както и останалите шепа „партийки“, съществуващи формално, на книга, за да служат като витрина на някаква „демократична многопартийна система“, са изцяло подчинени на таен, невидим център. Така е в Западна, Централна (вече нашата) и Източна Европа, в Азия, на американския континент…

Светът стана такъв. След неистово изнасилване го преправиха по този терк.

image


Великобритания била втората страна, изцяло завладяна от семейство Ротшилд. Първа под техния могъщ златен меч паднала Франция – ту монархия, ту република – без значение. Във всички случаи – с неогласени императори – Ротшилдови. С Първата световна война Те превърнали Русия в същото – в СССР, не само с централна банка в нея, но и с официално наложена комунистическа идеология. Едновременно с нея разтурили още три мотаещи се в краката Им империи – Австро-Унгария, Отоманската и Германия. И сътворили чудовището Югославия – първоначално и за кратко – Кралство на сърби, хървати и словенци. За да не може да има мир и спокойствие на Балканите, както посочил цар Борис ІІІ пред интервюиращия го за поредната си книга бивш кореспондент на лондонския “The Times” Дъглас Рийд. Монархът се усмихнал тъжно:

„Не, господин Рийд, на света има сили, които не желаят мир и ред на Балканите, където ще се решава бъдещето на Европа, но в никоя страна не можете да ги подведете под обвинение. Те са интернационални групи, по-скоро свръхнационални.“

Годината била 1940-а. Сетне, с Втората световна война, сториха същото, но окончателно, с Германия и Япония, но и с Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, България, Албания. Както и с огромните Китай, Корея… Разпарчатосаха Индия – първо на две, после – на три части: Пакистан и Бангладеш…

Основаваха държави в Близкия изток. По-късно ги разтуряха. Предизвикваха войни навсякъде – в Азия (Индокитай, Афганистан, Индия и Пакистан), на Арабския полуостров, в Палестина и Месопотамия, в Африка (никога не са спирали – от Севера – Алжир и Либия, през източните (Етиопия и Еритрея, Сомалия), западните (Либерия, Чад, Мали), централните части (Конго), чак до Юга (бившата Родезия, Нигерия, Уганда, ЮАР и т.н.)

Въоръжените конфликти, преврати и революции в Латинска Америка не са били прекратявани (Мексико, Куба, Никарагуа, Панама, Гватемала, Чили, Гранада, Хаити, Доминиканската република, Венецуела, Колумбия…).

Кристиян или Кръстьо Раковски, чието рождено име било Хаим Раковер, продължил с разясненията:

image

„Войните нито бяха разпалени, нито бяха направлявани от Третия интернационал или от СССР, който по онова време дори не съществуваше. По същия начин те не биха могли да бъдат провокирани, а още по-малко пък контролирани от онези малки групи от болшевики, които се шляеха в имиграция, макар те също да искаха война. Това е съвсем очевидно. Интернационалът и СССР имат още по-малко възможности за такова огромно натрупване на капитал и за предизвикване на национален или интернационален хаос в капиталистическото производство.

Такова безредие, което е способно да принуди хората да изгарят огромни количества от хранителните продукти, вместо да ги дадат на гладуващите, и е в състояние според разкритието на Ратенау[Валтер Ратенау (1867-1922) – немски индустриалец, писател и либерален политик от еврейски произход. Министър на външните работи на Германия по време на Ваймарската република. Ратенау е убит от трима студенти, членове на дясната екстремистка организация „Консул“. Истинският убиец, стрелецът, също бил евреин. Причина за този терористичен акт е подписаният от Ратенау международен договор със Съветска Русия – Договорът от Рапало от 1922 г., с който de jure Германия признава болшевишкия режим в Русия. Благодарение на този документ лишената от армия и военна промишленост Германия прехвърля всички тези неща на територията на създадения година по-късно СССР. Така, на съветска територия, с помощта на съветските суровинни доставки и специалисти – военни и граждански – Германия се подготвя за Втората световна война. През пролетта на 1941 година Сталиновият Съветски съюз продължава да доставя ключови суровини, материали и храни на нацисткия режим! През всичкото това време, както през самата война, Великобритания, САЩ, окупирана Франция не прекратяват своите делови, търговско-финансови отношения с Третия райх, оглавяван от фюрера Адолф Хитлер.] в един негов израз: „Да направи така, че половината свят да произвежда тор, а другата половина да го използва.“

И в края на краищата може ли пролетариатът да повярва, че той причинява тази инфлация, която нараства в геометрична прогресия, девалвацията, постоянното придобиване на добавена стойност и натрупването на финансов капитал; а не лихварският капитал? И в резултат на това, че той не може да предотврати постоянното намаление на покупателната способност, идва пролетаризирането на средните класи, които са истинските противници на революцията. Пролетариатът не контролира икономическите лостове, нито тези, които предизвикват войните. Но самият той е третият лост – единственият видим, който може да бъде показан. Който нанася окончателния удар върху властта на капиталистическата държава и я превзема. Да, те я завладяват, ако под Те разбираме…“[Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, вече цит съч., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.“, ИК „Огледало“, вече цит съч., стр. 77-78.]

За какво им беше необходим Европейският съюз? За да спрат враждите между държавите на континента? Глупости!

Той е новият СССР. Формираха го заради победата на комунизма. Което ще рече – унищожаване на свободното предприемачество – на гражданите, средната класа. И узурпирането на властта в него от върхушка, неизбирана от никой друг, освен от свръх елита – интернационалните банкери.

„Европейския съюз е „машина за ликвидиране на работни места“, ръководена от „цинични саркастични елити“, заяви в петък [3 юни т.г.] Майкъл Гоув, описвайки „нещастието“, на което е бил свидетел, когато неговият баща е изгубил работата си заради Брюксел.

image

Министърът на правосъдието се появи за първи път в телевизионен дебат по време на кампанията за референдума и говори разпалено за това, как е наблюдавал първата търговска дейност на баща си „да бъде изправена до стената“ заради Евросъюза, когото обвини за „съсипването на“ общините из цяла Британия.

Постоянно влизайки в сблъсък с [пакистанския] водещ на [Рупърт-Мърдоковата еврейска] “Sky News” Файсал Ислам,[Роден в Манчестър. Колко го „харесват“ колегите му, личи от факта, че през последните два месеца аз, който не гледам редовно тази телевизия, го зървам, показан в студиото да води предаване по… анцуг надолу под сакото. Нещо напълно непрофесионално и непозволено. То издава неприязън от страна на режисьори и оператори.] за когото г-н Гоув рече, че е „на страната на елитите“, той заяви: „Не омаловажавайте страданията, причинени от машината за унищожаване на работни места на Европейския съюз.“

Освен това г-н Гоув насочи своята най-силна атака срещу Дейвид Камерън, като обвини неговата кампания „За оставане“, задето третира британските гласоподаватели сякаш са „прекалено незначителни, твърде бедни и доста глупави“, за да са справят сами извън Евросъюза.

В коментари, които разгневиха “Downing Street”, г-н Гоув разкритикува потискащата кампания на министър-председателя, проектирана „да плаши“ британския народ.

Той намекна, че настоящата имиграционна система е „расистка“, понеже дискриминира хората извън Евросъюза. Г-н Гоув рече, че ако Британия напусне Европейския съюз, ще може сама да държи „контрола“ над своята имиграционна система. И обрисува кампанията „За напускане“ като „Проект Надежда“. Настоявайки, че само неговата кампания е „на страната на хората“…

Той добави: „Това е такъв вид подигравателно снизхождение спрямо хората, които вярват в демокрацията, дискредитиращо другите, дето са на страната „За оставане“.“

image

Господин Гоув предприе лична атака спрямо г-н Камерън само ден, след като министър-председателят се изправи пред някои неприятни въпроси и обвинения в „насаждане на страх“ в тона на неговата кампания „За оставане“.

„Онова, което видяхме снощи, беше депресиращо. И това беше опит да ви изплашат“ – заяви г-н Гоув. Той продължи: „Много от онези, които настояват, че трябва „Да останем“, се мъчат да ви уплашат, като твърдят, че ще бъде невъзможно Британия да успее сама. Те говорят, че Британия е прекалено малка, доста бедна, а ние сме прекалено глупави, за да бъдем способни да успеем извън Евросъюза. Изцяло отхвърлям това.“…

По време на целия дебат Борис Джонсън откликваше в Tweeter с послания в подкрепа на г-н Гоув. По едно време той написа: „Продължавай да ги пердашиш Гоувър“.[Игра на думи. Фамилното име на министъра е Gove, а като глагол думата gover – означава ръководя; като съществително – ръководител.] И каза, че той е „утрепал рибата“.[На английски: “Hit it out of the park”.]“

Иде реч за действащ министър, който е член на ръководството на „дясната“ Консервативна партия. Ала както година по-рано Дейвид Камерън декларира, че неговата партия е на „трудовите хора“, така сега Майкъл Гоув обяви:

„Вие взимате страна, Файсал, на страната на елитите сте. Аз съм на страната на трудовите хора.“[EU debate: Michael Gove condemns ‘job-destroying’ elites and ‘racist’ immigration rules as he appeals to Britons to back ‘Project Hope’” by Ben Riley-Smith, Political Correspondent, “The Telegraph”, вече цит. съч.]

„Ляво“, „дясно“… – оправяте ли се? За мен съществува една единствена партия – комунистическата. Тази на парите, на свръхбогатия и овластен елит, който се стреми към световно господство. Когато не му изнася, квалифицира това с баналния израз „конспиративна теория“. Тъпо, елементарно, нехващащо декиш. Естествено, имам предвид сред умните и мислещите, образованите и ерудираните хора. Не – гоите. Те са добичета – нека ги мачкат!

image

Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – интернационалната финансово-кредитна система. Тя е изградена изцяло върху човешката алчност. Това е пространна тема, която не е обект на настоящето изследване, но обуславя неговата фактология. Европейците падат, покосени от това невидимо оръжие, чийто звук е шумът на парите – хартийки без покритие.

image

diagnosa.net/



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4543581
Постинги: 4157
Коментари: 1120
Гласове: 1453
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031