Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2016 23:21 - Европейският съюз е политически проект, основан от бивш комунист
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1097 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Интернационалните комунисти, които правят всичко възможно, за да превърнат планетата в обширен колхоз, следва да проумеят: Има съпротива. Възможно е Исинбаева и да не успее. Даже такъв изход е по-вероятен. Но не бива да се отчайваме. Техните козни не трябва да минават винаги, във всичко и навсякъде. От нас зависи, дали ще им позволим да ползват дьонмета – разни Каспаровци, Лимоновци, Зюгановци… Но и всички тукашни – от дечицата на членовете на комунистическата върхушка до последните им слуги – Цецки– и Цецко-Цачевчи, Бойки многобойки, Иван-Костовци, Корнелии, Радан-Къневци, Воленовци, Ахмед-Догановци, Каракачановци, и останалите подобни нищожества с всевъзможни милиционерски чинове и звания.

Както на Путиниадата следва да бъда сложена точка, така и Каспариадата е редно да свърши. Ако питате мен, човечеството има шанс, единствено ако ликвидира Ротшилдиадата, барабар с нейните идеологически постулати – Танах, Талмуд, Кабала, решения на равински авторитети, партийни манифести и тям подобни; чрез пълна конфискация на еврейското имущество по света. Знам, че звучи наивно. Не го ли сторим, ще си теглим последиците. И не бива да се жалваме – заслужаваме го, защото се държим като гои, добичета – магарета, за каквито ни смятат техните равини.

Гари Каспаров е една от най-разглезените рожби на съветската система. Затова даже не използва възможността да я напусне, благодарение на своя еврейски произход. Корчной и Спаски го сториха. Той – не. Тъй като истинският комунист не изоставя своята социалистическа родина и охолния номенклатурен бит, осигурен му от компартията в нея. Даже се съревноваваше срещу тях – Виктор играеше за Швейцария, а Борис – за Франция. Гари – за СССР.

Обаче „всеки има право да се променя“, ще възрази масовият идиот. Като, естествено, ще пропусне: Сочи беше типична проява на социалистическата грандоманщина. Но не Каспаров е онзи, който има нравствено право да я критикува. Той просто беше изтласкан извън системата. Затова рИве. Га яде кИфтетата, нИ рИва.

Той е епигон на тукашния червен цървул Костадин Чакъров, който в първата си книга обруга своя собственик Тодор Живков, от чиято ръка се беше хранил обилно. А във втората го… оправда?! Канят го из студията на телевизиите, до една собственост на ЦК на БКП, за да възхвалява живковизма. Никой не го пита, поради що двете му дъщери са във Великобритания, а не в Русия? Чуете ли за „известния виенски адвокат Христо Чакъров“, знайте – това е синът на товарищ Костадин. Живее с майка си – бивша съпруга на „моралния“ затлъстял от рубло-доларови далавери дебелосер Живков гъзолизец, не в съветската – руската – столица, а в австрийската. И не от вчера, а от съветските времена, от края на седемдесетте или началото на осемдесетте. Когато другарите са се готвели да се превръщат в господа.

Други, а не Каспаров, имат право да недоволстват. Даже заснеха документални филми, забранени за показване не само в Русия, но и в „свободния“ Запад. Тук само аз направих една такава творба публично достояние – при това в телевизия, макар и кабеларка, и в тази медия. И какво от това?

Защо не се интересувате от биографиите, от произхода и миналото на вашите герои? Вярвате, че противно на изнесеното от избягалия на Запад щатен анализатор на КГБ Олег Калугин, възпитаниците на МГИМО може да не са вербувани от съветските секретни служби? И да не са базова, съществена част от петата колона на Кремъл у нас и навсякъде по света? То е равнозначно на това, да сънувате, че сте с красавица в лодка насред живописно езеро. С едната ръка гребете във водата, а с другата я прегръщате. И тъкмо работата да стане, се събуждате. За да видите гнусната грозна реалност – бъркате с длан в нощното гърне, пълно с урина…

Ето кой е късният, „развитият“ Гари Каспаров. На президентските избори през 1996 г. подкрепя действащия президент, дъртия номенклатурчик Борис Елцин, творец на олигарси и главен организатор на клептокрацията.[Вж. напр. „Каспаров, Гарри: Тринадцатый чемпион мира по шахматам, лидер „Объединенного гражданского фронта“, „Лента.Ру“, Москва, справката е направена в: понедельник, 27.08.2012 г., online: http://lenta.ru/lib/14160200/] За другаря Кимович, бивш Гари Мойсеевич Вайнщейн, комунистическият „реформатор“ на болшевишката партия бил… „алтернатива на завръщането на комунистите на власт“?! Всъщност Каспаров върши всичко това за пари и по външна команда. Сега отчита „като ужасна грешка“ този свой ход, възприет и от „останалите либерали“.[Вж. “Garry Kasparov: The Master’s Next Move”, “Time”, New York, NY, Thursday, March 29, 2007 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1604889,00.html]


Та нали същият Борух превърна еврейската кагебистка мафия в олигархична класа! Сетне Гари става финансов съветник на Елциновия любимец, наподобяващия сибирска мечка генерал Александър Лебед. Когато Борух Елцер и бившият военен се скараха – разбира се – за парса, изостави и този свой покровител… Една и съща шизофрения, както и тук.

Членът на КПСС товарищ Едуард Лимонов е лежал в затвора за кражба. Днес оглавява… Национал-болшевишката партия на Русия. Даже бяха се съюзили с Каспаров. Малко им оставаше да измамят и самия Владимир Буковски, когото предложиха за президент…

Гаулайтерът на комунистите Генадий Зюганов е един от вече огласените автори на документите за Беловеждките споразумения – разпускането на СССР и забраната на КПСС. Това го направи милиардер.

В навечерието на президентските избори от 1996 г., когато социолозите го сочат като неизбежен победител и то с много, „Зюганов решава, че властта не му е нужна. Че е по-изгодно да бъде вечен опозиционер, комуто „не дават“ да се изкачи на правителствения връх и срещу това да получава от Кремъл щедра политическа пенсия. Да седи в огромния – над 120 квадратни метра – кабинет в зданието на Държавната дума срещу Кремъл, да се вози на автомобил „Ауди“ А8L с ешелонирана охрана, да ползва държавна вила в най-добрия, екологично чист район на Подмосковието и да не отговаря за нищо.“
[ Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл“, вече цит. съч., стр. 210.]

Всички те – пишман опозиционерите – са такива. Като започнете от евреите Егор Гайдар, Борис Немцов, Григорий Явлински, Анатолий Чубаис и Сергей Кириенко, минете през изпечените номенклатурчици Михаил Касянов и Виктор Геращенко, за да стигнете до по-новата реколта – Дмитрий Биков, Михаил Прохоров, Иля Яшин и Алексей Навални. До един, без нито едно изключение, или са били организирани комунисти и сътрудници на секретните служби, или са произлезли от такива среди.

А зад гърба на повечето от тях стои един и същ клон на „светото“ банкерско семейство Ротшилд – лондонските лорд Джейкъб и синът му Нейтън. И това е dйjа vu…

Човечеството преживява трудни времена. Изправено е пред сложни, фундаментални, донякъде – решаващи проблеми. Преодоляването им изисква радикални мерки срещу онези, които ги причиняват – единият процент глобални комунисти, които притежават повече от половината богатство на планетата.

„Понастоящем рекорден брой от 65,3 милиона души са разхвърляни по света, според главния комисар по бежанците на Организацията на обединените нации.

Този брой, който е скочил нагоре от 59,5 милиона души през 2014 година, означава, че един на всеки 113 жители на планетата сега е бежанец, търси убежище или е изцяло прогонен от родната си страна.

Грубо казано, от 1997 г. глобалното насилствено разместване на хора се е удвоило, и е нараснало с 50 процента от 2011 година, когато започна сирийския конфликт.

Службата за бежанците на ООН (UNHCR) разпространи своя доклад в понеделник [20 юни 2016 г.], Световния ден на бежанците.

„През последната година броят (на принудително разселените в глобален мащаб) се е увеличил с 10 на сто. Сега има 65 милиона души“ – заяви пред репортери Филипо Гранди, главен комисар за бежанците на ООН. – „Две трети са хора, разместени вътре в страните си, до които е трудно да се достигне. Една трета са бежанци, 90 процента са от страни със средни доходи или от бедни държави. А 50 процента от бежанците са деца.“

Както можеше да се очаква, compagno Филипо Гранди не обели и дума относно главния въпрос: Кой „започна сирийския конфликт“? А останалите? Колко са държавите, участвали в глобалните неразбории и кои поемат масрафа?

Не защитавам нито една страна, но Германия е най-потърпевша, без да е особено виновна. Да, нейният банково-промишлен комплекс е съучастник. Но къде е той в сравнение с тези в САЩ, с тяхната болонка Британия, с пудела им Франция, с Италия, Австралия, Канада, Китай (предимно в Африка), Русия, даже с уж бившите соцстрани, напънали се като бълхи, препили кръв, да се правят на „военни великани“ в рамките на НАТО. И забележете: протагонистите на новия пакт са бившите от Варшавския договор!

Докога?

Иначе, самото съществуване на Световен ден на бежанците е нещо срамно за всички, изживяващи се като съвременни хора, живеещи в нова епоха – ХХІ век, ера на… щракане с дребни електронни устройства. Не мислите ли?

Заранта на Светлия петък – 24 юни, Деня на Brexit, за мен представляваше истинска наслада най-сетне да зърна унилите, посърнали мутри на безполовите, лишени от мозък телевизионни продажници – от пачаврата Кристиян Аманпур, настанила едрите си юдеоирански седалищни части в лондонското бюро на CNN, през държанките на младоженеца Рупърт Мърдок в “Sky News” и прелюбодейките от “France 24”, до блудниците и брантиите от розовите и алените ни туземни екранни публични домове. Както и на техните гости – гювендии, чиито родители са бръмчали из съветските бардаци, а сега те – из западните. Разликите са трудно забележими…

Техният жалък плач предизвикваше смях. Хрантутниците с комунистическо потекло не са свикнали да четат, да слушат, да научават. Само се подчиняват и изпълняват заповеди. Семейна и партийна традиция!

Ако не я спазваха, щяха да забележат, че дни преди референдума на Албиона списание “The Economist”, притежавано от знакови фамилии като Ротшилд и Аниели, обяви в заглавие:

„Сънят на съюза: Brexit не ще утрепе европейския утопизъм. Той вече е мъртъв.“[ “The sleep of union: Brexit will not kill European Utopianism. It was already dead” by George Monbiot, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, June 18th 2016 г., online: http://www.economist.com/news/europe/21700641-brexit-will-not-kill-european-utopianism-it-was-already-dead-sleep-union] 

Статията под този наслов съдържа прогноза не само за излизането на Британия от евросовхоза, но и за сетнешното му разпадане на национални и регионални текезесета. Ала кой да знае? Назначеният таен шут на ЦК на БКП беше писал за техните бащи и майки, както и за лидерите на партията им поотделно:

„Сит търбух за наука глух.“

Анонимният автор на “The Economist” започваше така:

„Какво различно могат да предизвикат няколко допитвания до общественото мнение? Неколцината смръщени вежди в Брюксел останаха недокоснати и все така отблъскващи, въпреки, че по време на кампанията за оставане на Британия в Европейския съюз късметът им обърна гръб. Вероятността за напускането на Британия, която за важните клечки от Евросъюза винаги представляваше очевиден абсурд, дето никога не би могъл да мине, внезапно забуча пред погледите им. „Достигаме до точката, от която няма връщане“ – заяви един дипломат.

Някои европейци вече започнаха да вадят сурови поуки от британския успех. Германският финансов министър Волфганг Шойбле – от десетилетия челник в отстояването на европейската интеграция, казва, че Brexit, или даже малка победа за “Bremain”, биха били предупреждение към Евросъюза „да не продължава с обичайната си практика“. Доналд Туск, който като президент на Европейския съвет ръководи срещите на лидерите на Евросъюза в Брюксел, твърдеше, че утопичните призиви за федерална Европа ускоряват разпада на Европейския съюз. Даже Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия (секторът на ЕС, който предлага законите), непоколебим федералист, чиято отнесеност става все по-забележима, признава, че Евросъюзът се е превърнал в натрапник, който се намесва в живота на своите граждани.“

Защо идиотите от политиката и медиите не обърнаха внимание? Просто е – те са слугинчета, както и фигурите, споменати от изданието.

diagnosa.net/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685124
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031