Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2016 21:25 - Ученици на дявола/Сатаната е сред нас; приел е образа на учен, политик, националист - 2ч.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 925 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 27.06.2016 21:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

ЩО Е ПАТРИЮДИЗЪМ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У ВАС?

Kомунистически поплювкавци, страхливци, поради що се срамите да си признаете, че сте болшевишки държанки, платени наложници на Москва и панславизма? Курвенска хомосексуална пасмина, постоянно минаваща под дъгата – ту в направление Вашингтон, ту – Москва, ту Брюксел, после пак Москва… Да, да, вас имам предвид – безполовите гювендии, силни само в глутница. И то толкова, че петима студенти от ВИТИЗ ви накараха да се опуснете в гащите си насред столицата. А фюрерчето ви се самоотрече и то не три пъти, а цели пет. И още може!

Вие, повлеканите, влачещи се след пезевензите – „храбрия“ Волен Кобзон, Красимир Каракачанов – съветския агент „Иван“, Валерката Симеонов, „демократично“ и „смело“ криещ истинското си черкезко фамилно име Балевски. От споменатия филм ще разберете, как именно черкезите, докарани на мястото на забраните от руските войски българи от Северозапада (четете „иконата“ си Георги Раковски, разхайтени метреси на милиционер-социализЪма), са преследвали и обезглавявали четниците, назовавани „Ботйови“.

Вашите предци потурчваха и помакедончваха. Изтрепаха синовете на Райна Поп Георгиева – „княгинята“ на Април 1876 година. Никой никога не допуснал тази жена да разкаже истината за бунтовническия терор, наложен от Хлътев-Бенковски и джелатите му на турска служба. Същите, които не отказвали да приберат и по някоя екатерининка от Петербург…

Сега сте с кагебиста Путин, по-рано – с комуниста Барозу и пияницата Юнкер; залюбвате се с Б.Б. – телячката на Тато Правешки, анално й удряте „златен пръст“, за да полети с ракетна скорост към корупцията, та и вие да намажете, сетне разваляте дослука и си искате парцалките. Евтини брантии – чучарки.

Уруспии, в сравнение с вас Вазовият герой Киряк Стефчов е истински родолюбец! Както скимтите срещу Евросъюза и размахвате меките си пионерско-комсомолски китчици по посока на Страсбург, утре, като малки разгонени вълчици ще започнете да извивате брюкселски напеви, долни парясници на милиционерщината.

image

Russian fans in France (Welcome to World Cup 2018 in Russia)


Мразя почитанието на историците към нещо, само защото то се е случило, техните фалшифицирани, вредни критерии, тяхното безсилие, лазещо по корем пред всяка форма на власт. Какви царедворци, ласкатели, вечно користни адвокати!



При милион и сто хиляди комунисти и червени земеделци, при масовизирането на доносничеството, какво можеше да се очаква? Да не говорим, че нормалният патриотизъм беше кюртиран от съзнанието на средностатистическия нашенец. Той се оказа удивително податлив на индоктриниране, внушения и медийни манипулации. С лекота, без да мисли, се люшка от крайност в крайност.

Вярващ е, но неосъзнат. Вярва, в каквото му наредят. Вчера – в Бог, днес – в комунизма, утре – в либерализма, сетне в… Каквото е наред в плановете на интернационалното Братство. Само не го карайте да действа. Готов е да се обеси с въженце, донесено от дома. Но не и да се бори за благоденствието си. Странно.

image

Ето как Исус Христос беше заменен от Тато. А Отец – от съотвения генсек на КПСС.

Когато обърнаха палачинката, се оказа, че масите преживяват някакъв неонацизъм – типично за комунистите. Само те мразят различията и безпрекословно се подчиняват на чужда воля. Как иначе, щом системата им е такава: „обусловена е от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система“.[ Откъс от интервю на Александър Зиновиев за парижкия вестник „Фигаро“ от 1990 г., цитирано в: Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.]

image

По такъв начин се стигна до изчезването ни. Докато самозваните „българи“ в чужбина се претопяват, ние остаряваме и измираме. В замяна, хазарите не допуснаха асимилация. Не обвинявам никого. Уважавам свободата, но не понасям двуличието и притворството. Само че в лъжи и ламтеж, в стремеж за лично благополучие, без значение какво очаква общността, пропуснахме историческия си шанс. Пиленцето не каца два пъти на ничие рамо. Освен това и най-точният план може да бъде заобиколен или изменен. Въпрос на интелигентност, ерудиция, способност да се анализира и решава. И на кураж.

Никой да не ми се прави на умник! Все гласувахте за комунета и ченгета. Те ви мамеха, на вас ви харесваше. Никога не рачихте да чуете гласа на истината, на разума.

Играта продължава.

Никой да не допуска и за миг, че мразя някого или имам нещо против напускащите родината си. Нищо подобно! Държа на едно – камъкът да си тежи на мястото. Щом е избрал далечно леговище, да си кюти и да не ни се меси. Пощръклявам, когато поредният безумен идиот започне да ни дава акъл и да наставлява нашего брата – мъченика на българския комунизъм. Особено, изтъквайки, че – видите ли – е „по-цивилизован“, понеже е живял еди къде си – в „по-цивилизована“ страна. Дано сме изяснили това за цивилизоваността, ама надали…

Искам да кажа, че близо три милиона безразлични ни обърнаха гръб. Повтарям: не ги виня. Количеството на подобните тям – безучастните, апатичните – вътре в страната непрестанно се увеличава. Да ми се правят, че „проявяват загриженост от хиляди километри“ – ресто, не нам!

При този демографски катаклизъм, който на всичко отгоре бива оспорван от „упълномощените“ органи, на които лапнишараните вярват, след десетилетие няма да има кой да ни издържа. Никога не съм ви лъгал и не съм се изхвърлял.

image
                        ПЛОСКАТА ЗЕМЯ


При сегашното темпо на задлъжняване очаквам катастрофата по-скоро, отколкото предполагах. Така стана с Гърция, Испания, Португалия. Ирландците се залъгват, че са се измъкнали. Техният челен сблъсък с товарния влак на Интернационала, предстои и е неизбежен. Същото вече сполетя Франция, Италия, Холандия. Да се готвят Германия, Норвегия, Финландия, Британия… За бившите соцстрани не отварям дума. Те са си зле. Е, не като нас. Нашето го няма никъде, но все пак…

На белгийците и люксембургците няма да им се размине. Просто в ролята си на еврохазяи те смучат от другите членове на новия СССР. Но и тях ще ги стигне…

Искам да кажа, че пасивността и разчитането на това други да ни спасяват и хранят – държавата (Б.Б. тегли заеми като съвсем ненаситна умопобъркана кармелитка, внезапно пусната на свобода от манастира), децата в чужбина, поредния „голям брат“, който практически е банкрутирал… Точно така, и двата възможни – САЩ и Русия – са фалирали. А китайците никога не са познавали милостта и благотворителността. За индийците имаме значение толкова, колкото ЦСКА за Прамод Митал.

Surge et age! – Стани и действай! Statim atque instanter – сега и незабавно.

Не и ние.

Дано сте ме разбрали. Действия срещу системата – това му е майката. Ама с кого? С люде, които държат да са наследници на роби? И колчем разберат, че това не е вярно, отказват да приемат истината. Поради лудост започват да сипят обвинения към честните историци, колкото и малко да са те.

www.youtube.com/watch

www.youtube.com/watch

За кой път да заявя: Априлското въстание не е вдигнато заради татари и черкези, а за хатъра на император Александър ІІ и неговите партньори от парижкото коляно на семейство Ротшилд. Техните общи петролни интереси са предизвикали както Въстанието в Босна и Херцеговина и тукашния Априлски бунт, така и Сръбско-Турската война. Факт, доказан от Драган Цанков и Марко Балабанов. През лятото на 1876 година, по-малко от два месеца след въстанието в малки части на Пловдивско и Габровско, двамата били проводени от нашите тогавашни големци – тук и в Истанбул, за да разбунят Европа, ако е възможно. Ето какво съобщават те:

„Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.“[„България“, брошура от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов, Лондон, 1876 г., издадена на английски и френски, в: Марко Д. Балабанов – „Страници от политическото ни възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467.]

Освен това, многократно в спомените на Марко Балабанов, първия външен министър на т. нар. Трета българска държава (по тези места е имало български държави още преди 35 000 години), се споменава, че войната срещу Отоманската империя е била решена предварително. През есента на 1876 година лично външните министри във Виена, Париж, Берлин и Санкт-Петербург ги известили за това. Само в Лондон категоричното признание им било спестено. Но обществениците, с които се срещат, включително Уилям Гладстон, били категорични: Русия щяла воюва срещу султана. А за разлика от Кримската война, Западът нямало да се намесва.

Още не била започнала подготовката на Цариградската конференция. На нея Високата порта предложила на великите сили проект за Конституция. Знаели ли са в Истанбул за намеренията на тандема Александър ІІ – Едмон дьо Ротшилд?

Най-вероятно отговорът следва да е положителен. Но е било невъзможно да избегнат трагедията, поставила началото на края на Отоманската империя, просъществувала 624 лета.

На страницата на точно тази емисия в БНТ прочетох следното изригване на умопомрачение и желание за низш произход, а от тук – и за низост:

„Едно предаване издържано главно в академичен стил и умозрения, основаващи се на отделни тенденциозно подбрани документи, които далеч не отразяват реалностите и ежедневието на българите по „турско време“. Пролича страхът на дамите – доцентки да говорят свободно, постоянно балансиране, постоянно криене зад тогавашните закони, които в действителност не се били спазвани, и официални документи, които никога няма да кажат цялата истина. /също като сега/. Страх от какво? Страх да не загубят работата си или че турските власти няма да им съдействат при изследванията им в бъдеще? Излезе, че да заемеш антинационална позиция е по-безопасно.

Предаването като цяло не даде отговор на основния зададен въпрос.

Преди всичко не бе изяснено съдържанието на понятието робство, в широкия му смисъл, и от гледна точка на ежедневието на българина, въпреки опитите на мъжете доценти да насочат дискусията в тази посока.

Вместо да коментирам по-нататък ще поставя конкретни въпроси на които не бе отговорено.

Османско или турско владичество или робство? Ако е османско тогава турците нямат никаква вина за каквото и да било и думите турско, турци трябва да бъдат премахнати от художествеените произведения посветене на това време?

По време на турското присъствие съществуваало ли е състояние на пълно покорство пред волята и заповедите на завоевателя?

Верно ли е, че животът на поданника-българин не е значел НИЩО, освен загуба на приходи! Всеки „правоверен“ е можел да му го отнеме без никаква отговорност? Имало ли е практика на осъждане и наказване на „правоверни“ за престъпления срещу „неверниците“ и раята?

За турците българите са като говедата: – дават „добро“ – вълна, мляко, месо?…

Как е постъпвано с поданиците – неверници, които не могат да си платят данъците?

Робите в България били само чужденци? А имало ли е българи роби в другите страни?“[Христо Василев март 2, 2016 at 06:02, в: „Българите в Османската империя“, История.бг, БНТ, bnt.bg, София, понеделник, 29 февруари 2016 г., online: http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/ba-lgarite-v-osmanskata-imperiya-29-02-2016 ]

Кучето на дъщеря ми, което отглеждахме, беше в пъти по-умно от цитирания „автор“. Той е вещ. А когато предмет е непотребен, е най-добре да бъде изхвърлян на бунището. Защо този и многото като него – легионът на сатаната – не са там – в сметта, където им е мястото, за да гният, си отговорете сами. Също – защо потомци на черкези, какъвто е Валери Симеонов, са приемани кат „патриоти“, „националисти“? Може би, понеже имат право да се променят?…

За простака, продукт на милиционер-социализЪма – първия и единствен робски период в историята на българите – „академичен стил“ означава нещо отрицателно, лошо. Даже направо – невярно! Тези клозетници са убедени, че истината е онова, което милиционерските партийни многобойци крещят неистово по митингите, размахвайки юмручета по посока на турското посолство. Например агентът Волен Кобзон, кумът му Валери Сиемонов Балевски, членувал в БКП, Красимир Каракачанов – потомствен агент на ДС с псевдоним „Иван“, мутрата Славчо Бинев, офицерът Велизар Енчев, комунист по наследство, полагал клетва за вярност на КПСС и СССР, и т.н.

Suum cuique;[Всекиму своето, лат.] ние – дявола…

Кому и защо е необходимо невярното, изфабрикуваното, и самоунизително „робство“ на българите в Отоманската империя? Логичният отговор е: на антибългарски сили, целящи да смачкат нашето национално самочувствие. Да ни вменят, че сме незначителни, предатели, неспособни да се справяме сами, без външна помощ, и какво ли не още? На подобни мизерници е отговорил военният кореспондент Фьодор Михайлович Достоевски в своя кореспонденция от есента на 1877 година.

„Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население“… Та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените!

„Как смеят!“– кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!“[ Федор Михайлович Достоевский – „Ноябрь – Глава первая: II. Самый лакейский случай, какой только может быть“, във: Ф.М. Достоевский – „Собрание сочинений в 15 томах“, Том четырнадцатый – Дневник писателя. 1877, 1880, август 1881, Издательство „Наука“, Санкт-Петербург, 1995 г., стр. 347-348, online: http://www.rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm]

Такава била действителността. А членовете на БКП, негодниците Христо Матанов – агент на тайната комунистическа милиция, както и Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет, изваден на светло като офицер от Държавна сигурност, са дребни уличници, проституиращи из историческата „наука“… Самото им битуване на свобода е срам. Както и милиционерските чинове „професор“, с които са удостоени. Заеманите от тях достатъчно високи и доходоносни длъжности – позор.

А имигрантите са добре дошли обратно в родината си. Но не и веднага като едни от нас. За това е необходим стаж. Ако имах власт, щяха да придобиват граждански права след петгодишно живеене – не престой сегиз-тогиз – у нас. Едва тогава – българско гражданство, право да избират и да бъдат избирани, колкото и илюзорно да е то. Свободата не бива де си изкилиферчва в слободия. Животът в условия на разумни и приемливи правила, които не нарушават самостоятелността и автономията на ближния, е най-лесен.

Преди половин година, когато май единствен ви запознах с фалитите на компаниите за добив на шистов петрол и газ в САЩ, главно в Тексас, споменах: Така наречените имения на тамошните управители на тези фирми изглеждат като Чичо Томовата колиба на фона на разточителния лукс у нас. Минете през бившите села край София – Бояна, Драгалевци, Симеоново, Банкя, Горни и Долни Лозен, вече и северните; отидете в Марково, Пловдивско, в Старозагорските минерални бани, надникнете в някои родопски и рилски кътчета, обиколете Черноморието… Там ще зърнете разкошотии, които не се побират и в мечтите на доста от заможните западняци от горната част на свиващата се средна класа или от долната на богаташите.

Как стана така, че вчерашни цървулани, изпълзели от барите с мръсна вода на Правец, Трудовец, Скравена, Батулия, навсякъде, изведнъж се оказаха местната „висша класа“? Те, или техните дъщерите и синовете, вдигат сватби за милиони евро. Забавляват ги световни знаменитости, които иначе с милиция не бихте могли да докарате за концерт пред истинските любители на масовата култура.

Не, драги мои, засяга всички ни. И не става с примирение. Никак – със стоене в домовете, с гледане на телевизия в очакване Фортуна де ви се усмихне я в Тотализатора, я от Еврофутбол, я в разните развъдили се лотарии, риалити формати и прочие, обричате не само себе си. До десетина години нещастията, даже трагедиите, ще се стоварят върху главите ни с магнитуда на силно земетресение. Няма да има пропуснати извън „висшата класа“ – червената номенклатура. Ще засегне вас, рожбичките ви, вашите роднини, близки… Идете в селата на разграбената ни родина. Те вече съвсем опустяват.

Попадна ми документален филм от началото на осемдесетте. В него се споменава, че 1,2 милиона души живеят в столицата. Искате всички да се съберем тук ли? А комунягите, тези вечни чуждопоклонници и дупедавци, да ви яхат, както и по-рано? Пък вие да си мислите, че каквото е за вас, такова е и за комшията. Няма да оправите света, я! А и те – комунистите – имат право да се променят. Е, сега са лоши капиталисти. Но с времето може да станат добри…

Бог да ви прости. И слава на Господа, че изчезваме.

Амин!

Не съм в състояние да превърна идиотите – червените еуглени на милиционер-социализЪма, в човешки същества. Дори не съм Буонароти. Според легендата, когато завършил статуята на Моше – Мойсей, Микеланджело бил толкова впечатлен от постигнатата реалност, че възкликнал: „Говори!“

Тъй като скулптурата не обелила дума, разгневен, ваятелят ударил мраморния Моше по коляното. В резултат на което осакатил собствената си творба.

Но има нещо друго, което повечето „изследователи“ и любители на изкуството или не виждат, или се правят, че не забелязват. Навярно масон, забележителният скулптор е изобразил библейския герой с рога. Което означава само едно – бил е наясно с това, кой бог е превърнал тоягата му в змия,[„И отговори Мойсей като каза: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил господ? (какво да им кажа?) И рече му господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга. господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея. И рече господ на Мойсей: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.“ (Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 4, ст. 1-4.) Тази чифутска фантасмагория е причината да виждате змията, втъкана в синята шестлъчна „снежинка“, мъдреща се върху съвременните линейки. С това наказаха Международната организация на Червения кръст, задето извади на показ автентичен документ, разкриващ броя на всички, загинали в нацистките концлагери. Общият брой на смъртните случаи по всички причини бил 271 307 души във всички лагери „на смъртта“.] ако разбирате какво искам да кажа…

Не, не е от дрехата, изработена от кожа, както ще ви внушават равините и техните ратаи – някои „изкуствоведи“. Микеланджело е дръзнал да покаже, чие въплъщение бил старозаветния Моше – Мойсей. Вярвал е в неговото съществуване, което историята опроверга. Но въпреки това едва ли ще се намерят и един процент нормални люде, които знаят, че иде реч за литературен образ, а не за историческа личност.

То е все едно да приемате Съветска Украйна. Никога не е имало друга. Настоящата е създадена от Ленин през 1918 г. Който я смята за държава, е ленинист. Нито повече, нито по-малко – твърд ленинец.

Онези, които плачат за полуостров Крим, за някаква негова „анексия“ от страна на Русия, са същите – ленинисти и сталинисти. Тази територия е владяна само от българи, после от обособилите се от тях руснаци, и от отоманците. Цяла война е наречена на нея. Да не би тя да е била водена от някаква Украйна или Малорусия, както я нарекли ренегатите на българщината – руснаците? Кримската война от 1853-1856 година, нанесла толкова щети на нашите предци тук, била водена между Руската империя и коалиция, застанала зад Отоманската – Британия, Франция и Сардинското кралство. Боевете обхванали огромна територия от Кавказ, Азовско, Балтийско, Бяло, Баренцово и Черно море, до нашите земи и чак до Камчатка.

Първо зрителите на телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, а след тях и редовните читатели на тази едноименна медия са наясно, че тази земя, врязала се в Черно море, отпреди век е собственост на… американски физически лица и организации. Тя е продадена на два пъти чрез теглене на кредити, в които е послужила за залог.

Тъй като заемите не са били върнати, територията принадлежи на наследниците на въпросните полиници и бизнесмени от САЩ, закупили парцели от залога. Най-вероятно те са послужили за подставени лица на Ротшилдови и техния комунистически Интернационал. За формирането на „Кримска Калифорния“. Просто удари часът евреите да си приберат Крим. А някой да опере пешкира.

Знаем го не от някоя лукова глава, казано на разговорен език, а от кошкоджами заместник-председател на Министерския съвет на Русия. От 22 февруари до 25 ноември 1992 година Михаил Полторанин беше вицепремиер на Русия. Преди това, две лета – министър на печата и информацията на Руската федерация.

Но по-важно беше друго негово качество. През 1992 и 1993 година Полторанин ръководеше Федералния информационен център на Русия. И още по-съществено – заемаше председателския пост на Междуведомствената комисия за разсекретяване на архивите на КПСС. Едновременно с това бе и ръководител на Федералния информационен център на Русия, и председател на Специалната комисии по архивите при президента на Руската федерация. Негови сътрудници бяха фигури като Владимир Буковски, пристигнал специално за това от Британия.

След като научи изумителни факти и ги освети, някогашният съветски дисидент стана толкова неудобен за всички западни комунистически власти.

Михаил Полторанин разкри също, как пучът от август 1991 г. е бил организиран лично от Борис Елцин съвместно с Горбачов, Михаил Сергеевич.[Вж. „Экс-министр рассказал, как Ельцин „разыграл“ путч 1991 года, а сам пил водку в подвале“, newsru.com, Москва, 25 марта 2010 г., online: http://newsru.com/russia/25mar2010/poltoranin.html] Нещо, което преди няколко месеца огласих.

Но сега думата е за Крим. Забравя се. Затова нека припомня.

www.youtube.com/watch

Грубо пресметнато, онези 50 милиона долара, за които Ленин заложил Крим, сега биха се равнявали на… 50 милиарда. Както се изясни, Сталин наследил тегобата от Илич. Помислете: Колко от вас ще обявят тази история за „фантасмагория“, „измислица“, „конспиративна теория“?

image






Гласувай:
1
1



1. staler - ибрика щел да раздава пашапорти на ...
27.06.2016 21:53
ибрика щел да раздава пашапорти на българите по странство,ма след 5години пробен период....къде шъ ти е офиса ,агалар,в мазето на османското посолство ли?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5515331
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031