Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2016 13:08 - Когато мафията си има не само държава, а цял свят
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
image


Мои приятели, политически затворници на комунистическия режим, и двама-трима от познатите ми, станаха главни герои на документален филм за зверствата на комунизма. Ала не заснет у нас, а от Втора германска телевизия – ZDF. Единият е преживял десет години в концлагера Белене и занданите на „народната“ република. Сетне – имигрирал.

image


Вторият е пенсиониран зорлем университетски преподавател, изтърпял повече от шест лета в комунистическите затвори. Той пръв оцени държавата като една от мафиотските структури. Трети, с когото не бях близък, даде точна характеристика на ставащото у нас.

Ще видите и чуете още комунистите генерал Лилко Йоцов – бивш шеф на Прокуратурата на въоръжените сили, и полковник Серафим Стойков, началник на служба „Архив“ на Държавна сигурност.

www.youtube.com/watch

Tази, а не друга, е причината младият ми кореспондент да изстене ужасяващото признание:

„Давам всичко в момента да съм на Вашите години и да знам, че животът ми е минал!“

Понеже е умен, мислещ, анализиращ и българин, е наясно, че му предстои дълга и тежка агония. Само, защото се е родил българин, на българска земя. А не комунист или някакъв друг звяр в човешки образ.

Не желая да засегна никой етнос, не това имам предвид. Но иде реч за моя народ, семейството ми и за самия мен. Другите народи, особено тези на Запад, проявиха прекалено много върхове от безразличие и даже надменно презрение спрямо нас с размерите на Еверест, когато БКП, ръководена от марионетките в Москва, чиито кукловоди бяха в Лондон, Вашингтон, Париж, провеждаше терора над българите.

В душата и разума си не усещам ни най-малко основание за обич към тези коравосърдечни твари. Някои от тях в известна степен взеха да проумяват злините, които са ни причинили със своето равнодушие. Достатъчно е да прегледате видеозаписите в YouTube, предназначени за този сайт. Ще срещнете не малко призиви да бъдат преведени на английски, френски или немски, и да бъдат снабдени със субтитри на тези езици. За мен и това е оценка.

Моят приятел, юристът, ученият, преподавателят по право Янко Янков, винаги е твърдял, че нашето – неговото и моето – „единствено оръжие е словото“. Опровергавал съм Евангелския постулат „в началото бе словото“, като несъстоятелен, предназначен за приспиване на масите и за промиване на съзнанието им.

Ето го греха ни – към нашите потомци и към самите нас: Не влязохме в схватка с комунистите, не ги стиснахме за гушите, за да опитаме да разрушим тяхната човеконенавистна система, крепяща се върху темелите на талмудизма – на Изток и на Запад. Пък – кой, кого…

Поетът е писал: „Ако би бегали: да мрем по-добре.“ Ние не избягахме, но и не встъпихме в двубой с червената комунистическа хидра. Което е почти бягство. Така и възпитахме наследниците си – егоистично да дирят най-лесното. Слава Богу, моята дъщеря не ме послуша и си е тук. Но след Желю, Филип, Костов и Симеон в тукашното обществено съзнание се настани отчаянието, „еволюирало“ в апатия.

image

Ненавистта към палача не е зло. Но омразата към различния вече е. Да не се сърдим на прииждащите от Близкия изток, които ще се умножават. Ние съдействахме на Съветите, на американците и западняците. И освен това, смазани от комунистическо-земеделското робство, престанахме да се самовъзпроизвеждаме, както се изразяват учЕните милиционери.

Междувременно доживях млада докторка да ми разяснява, как навремето, при старата система, „държавата е била по-уредена“. Изключително симпатична жена, по-скоро – момиче, на която съм признателен за това, че съвестно изпълни своето крайно тежко и неприятно задължение за издаване на „Съобщение за смърт“. Отказа всякакъв хонорар. Но изрази споменатото мнение, което явно е било формирано в нейната семейна среда.

Колкото и да са чакани, подобни тъжни събития винаги изненадват. Та на връх смайването и психическата ми болка, пред служителка на близката поликлиника, разкрих на съвсем младата медичка колко „по-уредена е била държавата“ при милиционер-социализЪма. С идентичен случай, както се казва в анекдотите.

Когато през пролетта на 1971 година татко внезапно напусна този свят, се наложи да отида до единствените известни ми тогава гробища. Те се наричаха Софийски, а не Централни, както е от доста време. Служителка, която се държеше така, сякаш не е там, за да обслужва „клиенти“, а по-скоро давайки ми да разбера, че смущавам работата й, ме попита дали имаме гроб. Опитах да обясня, че да, но не е плащан отдавна, защото…

Тя ме прекъсна и със строгия делови вид на съдийка ми обясни, че в такъв случай ще погребем баща ми в Боянските гробища. Липсваше алтернатива. Самата другарка се беше вторачила в мен с изражение, издаващо, че няма да търпи възражения. Пред входа униформен милиционер плюеше обелки от семки…

image

Повярвайте: в онези години Боянските гробища бяха нещо далечно, трудно достижимо и дори непредставимо за жителите на центъра. Не желая да обидя никого, но Малашевските, тези на Бакърена фабрика и Обеля ги нямаше още, ако перефразирам текста на стар шлагер.

Забелязала моето учудване, явно съпроводено с не до там дружелюбен поглед, не изчакала моя въпрос, чиновничката „сведе до знанието ми на жител на социалистическата ни родина“, че без собствен гроб на Софийските гробища погребват единствено активните борци против фашизма и капитализма. Няма промяна. Сега пак е същото.

Спрях повествованието за спомените си пред докторката с това. Когато я погледнах, миловидното й лице беше удължено от увисналата долна челюст. Зяпнала от изненада, тя май не вярваше, че това е било възможно в онази „по-уредена държава“. Служителката от регистратурата, която беше потвърдила нейното твърдение, мълчеше гузно…

Днес, ако имате достатъчно средства, можете да изпратите близките си в отвъдното далеч по-цивилизовано, с дължимото им уважение, и едновременно като щадите нервите на живите, доколкото това е възможно. Което – според мен – е най-важното. Въпреки всички законово-административни неуредици и тегоби. Както и при цялата липса на милост от страна на т. нар. православна църква. Установих, че при католиците е доста по-човечно.

image

Споделям тези неща, за да могат младите читатели да добият минимална представа за ужаса на тоталитаризма. А по-възрастните – да не заличават с лека ръка онова, което знаят за този период.

Та в погребалната агенция служителка на средна възраст ни в клин, ни в ръкав, заяви пред двамата със съпругата ми, че „още през седемдесетте години на миналия век господин Тодор Живков искал да станем държава, развита в областта на високите технологии. Затова ни сближавал с Япония.“

Този път моята челюст увисна. Жена ми направи жест да замълча. И беше права. Сещайте се защо. Струва ми се, че всичко, което се стремя да правя въпреки препятствията, е напълно лишено от смисъл. Подобни мисли и настроения споделят с мен в писмата си онези читатели, които явно се различават от стадото, от масата. Хора, които ценя. И не, защото някои от тях подпомагат финансово тази медия. Мнозина, особено по-младите, не могат да си го позволят. С горчивина го признават. Вярвам, че съм попаднал на умни и мислещи съмишленици, на българи, човеци.

image

Не толкова заради тях, а за заблудените от всички възрасти си струва да припомня истини, които на по-осведомените са добре известни. Първо ще видите видеозапис. Той започва с речта, произнесена в Народното събрание на 17 ноември 1989 г. от новоизбрания генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов. Откъсът от нея е съпроводен със свидетелства на двама души. Те разкриват част от сценария. Как появилите се от нищото „демократи“ са били в договорка със своите създатели.

Освен това донякъде става ясно, че политиката може да разделя и най-близки. Петър Младенов не беше просто състудент на Андрей Луканов. Той е бил свидетел на неговия граждански брак. Казано на нормален език – двамата бяха кум и кумец, роднини по сватовство. Обаче поради някаква неизвестна причина Западът и по-скоро американците и англичаните не застанаха зад отрока на загинал шумкарски командир. Тоест – на сирака, действията на чийто баща не само са насърчавали. Полагали са грижи за тях, включително изпращайки милиони долари помощи на горските бандити – партизаните.

image

Нещо подобно става при основаването на „опозиционните“ организации, първоначално обявени за… „неформални“. Казано точно – лишени от законова форма, но допуснати. Никоя от тях, освен първата – Независимото дружество за защита на правата на човека, основано от Илия Минев, не е преследвана. Закъснелите притеснения на някои от „неформалите“ са заради оформянето на необходимата им нова и „храбра“ „антикомунистическа“ биография.

„Няма съмнение също така и във факта“ – пише в спомените си членът на Политбюро на ЦК на БКП и един ог главните задгранични „реформатори“ Огнян Дойнов, – „че част от ръководството на тогавашната БКП беше инициатор и създател (може да използваме по-меката и модерна дума – спонсор) на Съюза на демократичните сили.

Тези сили от БКП, които участваха в създаването на СДС, за продължителен период оказваха влияние върху развитието на съюза, участвайки в неговите вътрешни борби… Да си припомним също твърдението на Андрей Луканов, че Иван Костов е „откритие за България“, че той е „българският Балцерович“.“[4]

image

Иван Костов и компания са откритие на компартията е нейните репресивни тайни служби. Тези наемници, лакеите на Номенклатурия, преминаха курсове по бандитизъм в съответните органи на метрополията СССР. За да бъдат обучени как под най-благовидна форма да използват човешките недостатъци – на първо място алчността, подклаждаща доверчивост към бандитите. Та да може БКП да замени „вчерашния политически и идеологически диктат с икономически“. Ето как „срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 348.]

Ако глупостта можеше да лети… В държава-пирамида, собственост на алчно червената фашистка мафия, всичко продължава постарому.

www.youtube.com/watch

Свържете епизода с разказа на Желю Желев за първата си среща с Гаргамел Драгалевский.

„Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари.

image

Аз му отговорих: „Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош… Дано да дойде времето, когато ще можем да плащаме, за да ползваме тази толкова важна за нас информация…“

Неговите заключителни думи бяха: „Е, когато ще можете да плащате, тогава…“[6]

Изумително е – Балцерович Станке-Димитровско-Драгомано-Драгалевский! Издава не само какъв е генът на Костов, но и на всички комунисти. Изяснявал съм това.

Вероятно на мнозина от вас, особено на по-младите, да не ви се вярва. То остава за ваша сметка. Тъй като:

„Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 348.]

Ако някой все още не е проумял, че същите процеси продължават, е обречен да живее в страната на илюзиите. Напълно престанах да се учудвам на онзи плам, с който неосъзнати болшевики като Матросовци бранят един или друг политически цвят и някакви „лидери“. Та нали всички те до един са подставени лица и бушони на ЦК на БКП? Какво значение има за нас дали начело на властта ще стои Желю Желев, Филип Димитров, Ренета Инджова, Петър Стоянов, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Б.Б., Росен „Ирландската пастирка“ Плевнелиев, Марин Райков Николов, Пламен Орешарски, Георги Близнашки – някога съветник на Тодор Живков?[ Вж. напр. Кеворк Кеворкян – „Серийни убийци в маймунска държава“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, вторник, 5 юли 2016 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/425806]

image

Или вечните мераклии като Волен Кобзон, кумът му Валери Симеонов Балевски, агент „Иван“, незнайно защо наричан Красимир Каракачанов, Румен „Пикаещият във фонтани“ Петков, Любен Дилов-червен или „Фъфляка“ и т.н.? Нали все Политбюро на ЦК на БКП ще е на власт. И въпреки известната пауза, не след дълго командите все така ще идват от Кремъл. Подчинените на Братството действителни управници на територията България вече готвят следващия „политически проект“ барабар с мутрите в него.

Не необходимо, а задължително условие за напредък в кариерата и материалното благополучие: Вярност на Интернационала

„Великите сили, когато искат да сменят непослушен глава на държава от тяхната сфера на влияние, възлагат задачата на своите тайни служби: Съединените щати – на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Съветският съюз – на Комитета за държавна сигурност (КГБ).“[Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, вече цит. съч., стр. 339.]

Констатацията е на един от доверениците на великите сили – Огнян Дойнов. Той със сигурност – готов съм да се обзаложа – беше един от тайните служби. На колко от тях е слугувал, може би някой представител на изчезващите идни поколения ще узнае. Чувал съм да говорят, че Андрей Луканов е имал връзки с три секретни служби. Даже близкият до него Валентин Вацев – член на ръководството на БСП от дните, когато комунистите наливаха основите на милиционер-капитализЪма, го призна пред кинокамера.

image

Да не забравяме, че той – Вацев, е вуйчо на бившия служебен премиер Марин Райков – настоящ посланик на Чалгария в Рим.[Вж. напр. „Вуйчото на премиера Валентин Вацев: През 1997 г. БСП приложи теорията на елегантната загуба на Лилов“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн, 24chasa.bg, София, 24 март 2013 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/1863720; „Даниел Вълчев в „На светло с Люба Кулезич“, Нова телевизия, nova.bg, София, 22 март 2013 г., online: http://nova.bg/news/view/2013/] Бащата на Марин – Райко Николов, беше старши офицер от Държавна сигурност, когото навремето Франция обяви за persona non grata – нежелана личност. Виждате ли, колко гъсто са изплетени Техните интернационални мрежи, с които ловят нас – балъците.[Думата е архаична и означава „глупав като риба, хващаща се на въдицата“, „баламурник“. Тя е синоним на лесно доверяващ се човек – глупак.]

Другарят Николов, Марин Райкович, потомствен комунист и ченге, е роден във… Вашингтон. Когато политическите затворници на комунизма, доста от наследниците на „бившите хора“, на пострадалите от „мероприятията на народната власт“, както и голям брой лелеещи свободата и промените достойни българи, изнемогваха, по предложение на Надежда Михайлова – министърка на външните работи, „демократът“ от БКП, Костов, Иван Йорданович, назначи лицето Марин Райков Николов за заместник-министър във външнополитическото ведомство! Той остана на поста си и в кабинета на банкянската Le Pompier Soleil.[Пожарникарката слънце, фр.]

Именно Брижит Бардо от село Банкя, по-известна като Б.Б., го проводи за посланик в Република Франция. През 2001 година „демократът“ Никола Саркози – солунско дьонме – нямаше нищо против прогонения някога от страната му баща Марин Райков. Сетне го произведоха в служебен министър-председател.

Кой настоява, че у нас нещо се е променило?

Архивите на ЦРУ „проговориха“ не пред кого и да е, а пред агент „Владимир“. Под този мъжки псевдоним се крие не съвсем женствената другарка, „прекрасната“ Алексения Димитрова. (Можеше да е и Прасковя, например.) Защо не пред някой доказано несвързан със Системата? Много просто – те не са необходими никому. Най-малко – на световната комунистическа партия и на нейното Политбюро, начело с генералния секретар Ротшилд.

image

Другарката „Владимир“, ако ми позволите да се изразя така, защото е точно и отговаря на документите, е специализирала журналистика в Световния прес институт, в Колумбийския университет в Ню Йорк, в Университета на Минесота, в Агенция Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт, Холандия, в Училището по журналистика в Архус, Дания, в летните училища по разследваща журналистика на Сити Юнивърсити в Лондон и в Балканската мрежа за разследваща журналистика в Белград.

Еха!…

Обаче преподавателската й практика бие специализациите. Може би не е чела лекции – по какво ли: по подлост, нагаждачество и предателство – само на Мачу Пикчу и на рибите в Мъртво море… Което означава, че е толкова изпедепсана в лъжите и манипулациите, колкото малцина други. Благодарение на нейните връзки с ЦРУ, започнали от ДС, но и от спомените на Огнян Дойнов, узнаваме, че в навечерието на самия Ноемврийски пленум на ЦК на БКП, довел до свалянето на диктатора Тодор Живков, сменилият го на върха на партийната власт Петър Младенов се срещал с американския посланик в София, евреина Сол Полански.

Свидетелство за това се намира и в самите доклади на Полански до съответните американски служби. Той и Петър Младенов са вечеряли заедно на 23 октомври 1989 г. Явно американецът е притискал тукашния комунистически външен министър по повод на репресиите срещу мюсюлманите, които посланикът наричал „български турци“. Това е оксиморон. Все едно да приемем, че съществува „дървено желязо“. Документите на ЦРУ разкриват, че Младенов може би е изтървал нервите си. Той „директно попитал дипломата: „Какво всъщност искате от нас? Всичко, което поискахте, направихме.“…“[Алексения Димитрова – „Войната на шпионите: Разследване в български и американски секретни архиви“, „Сиела – Софт енд Паблишинг“, София, 2005 г., стр. 302. ]

Да съзирате в това някаква „намеса на Москва“? Не, съветският блок не рухна по заповед на Горбачов. Даже е смешно да се помисли нещо такова! Какво чудно, след като автор от ранга на Игор Бунич се подлъга:

image

„Горбачов основа „Фондация Горбачов“, където прибра своя приятел академик Яковлев [доказан агент на ЦРУ още от края на петдесетте]. Казват, че той пишел нова книга. Последната, издадена през 1986 година, носеше заглавието „Залезът на капитализма“. Самият Горбачов непрекъснато пътува (частни визити) по света, събира дарения за фонда, но и почетни звания за себе си. Не завиждайте – заслужил ги е. Да унищожиш комунистическата система и при това не само да оцелееш, но и да останеш на свобода, повярвайте, никак не е проста работа.

А златото на партията остана в сигурни ръце.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 350.]

Наивно е. СССР и неговата съветска система бяха разградени по заповед на онези световни структури, които през 1917 година бяха спуснали болшевиките в Русия. Комунистите – там и тук, в цяла Европа, „изчезнаха“…, защото се „разтвориха в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху“ нашите нещастни страни и народи.[16]

Донесенията на Шаул или Сол Полански, съхраняващи се в архива на ЦРУ, доказват, че съм прав.

„В края на разговора Младенов заявил, че „България не е бананова република и иска да решава бъдещето си сама, а САЩ искат да разрушат политическия процес в страната.“[Алексения Димитрова – „Войната на шпионите: Разследване в български и американски секретни архиви“, „Сиела – Софт енд Паблишинг“, стр. 302.]

Ето кое е решило съдбата на Тошевеца. И окончателно е превъртяло заровете на американската политика спрямо България в полза на Луканов, Андрей Карлович – самый большой коммунистический антикомунист в мире!

Време е да се запознаете с видеосвидетелствата. Освен Петър Младенов, чийто глас ще чуете, „показания“ дават Драгомир Драганов, историк, и Павел Писарев – генерален директор на Българската телевизия. Да припомня кои са те.

image

С привилегията на син на активен борец против фашизма и капитализма Драгомир Драганов е завършил Френската гимназия в София. Член на БКП, беше преподавател по история в Софийския университет. Какво говоря – „професор“! В дълбините на милиционер-социализЪма, от 1980 до 1983 г. е чел лекции (?!) в Мадридския свободен университет. След промените го привлекли в екипа на Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП.

Стоп! По същото време пак в този екип явно е участвал и московският агент, умело прикриващ се зад изподраната маска на „антисъветизма“, изфабрикувания „антикомунизъм“ и фалшивата „русофобия“, Иво Инджев, секретен сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“. Според анализатора от КГБ Олег Гордиевски „по традиция пътят към ПГУ[Първо главно управление на КГБ – външнополитическото разузнаване на СССР.] минава през редица престижни московски институти и по-специално през МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения)…“[Кристофър Андрю, Олег Гордиевски – „КГБ: Поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов“ Втора книга, Издателство „Факел“, Издателска компания “K&M”, София, 1992 г., стр. 621. ] Преведено на човешки език, всички, които като Инджев са се дипломирали в МГИМО, са били вербувани от съветското разузнаване.

В докладна записка на неговия водещ офицер, внесена между Пришествие Христово и Новата 1990 година, четем:

„В хода на срещата запитах „Ивайло“ би ли съдействал като „консултант“ за оценяването на някои данни, които евентуално биха били публикувани в СМИ.[ Съветско съкращение на „средства за масова информация“, използвано от милиционерите у нас.] В общи линии поясних, че става въпрос за факти, касаещи както негативни моменти и деформации в политическата и икономическата действителност, така и неправомерни и провокационни действия и тенденции в опозиционните сили, стремящи се към дестабилизиране на обстановката в страната.

„Ивайло“ не отказа съдействие, но подчерта, че данните трябва да са обективни и да има съответното „политическо решение“, както той се изрази. Внимателно подчерта, че не би желал да бъде използвана ситуацията и той самия за „неправомерни“ и „несанкционирани“ действия…

„Ивайло“ сподели, че е бил канен за разговор от ръководителя на кабинета на др. Петър Младенов, където е било разговаряно по подобни и други въпроси, които не уточни.“[Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. ] (Вижте илюстрацията.)

image

Вот вам – самый грандиозный советский антисоветчик на свете – „Ивайло“ или Инджев, Иво Любомирович!

Кой от двамата – той или Драгомир Драганов – е с по-висок чин и значение, ми е невъзмжно да узная. Професорът по история е първият от туземните ни жители, при това – комунист, изпратен на специализация в Испания със стипендия от НАТО. Пияница. Заедно със Соломон Пасси – същия като него – основават Атлантическия клуб.

image


Вторият свидетел е още по-интересен. Павел Писарев – син на царски офицер и на германка от нацистко семейство, свързано с Адолф Хитлер. Едва 18-годишен го приемат в БКП. Издига лозунга: „Да се женим за дъщерите на Политбюро!“ И се жени за внучката на Васил Коларов – втория човек в БРП (к), главния изедник на Коминтерна, масон и състудент на Бенито Мусолини.

Сега вижте и чуйте:

www.youtube.com/watch

Лично генералният секретар на ЦК на БКП многократно използва понятието „режим“ за управлението на Тодор Живков, неделима част от което е самият той.

Kомунист и морал?!

image
                         Аfter Red Dead


diagnosa.net/




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6003379
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930