Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2016 13:27 - Насред попрището на сатаната
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.07.2016 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

„Петър Тошев Младенов е роден на 26 август 1936 г. в Тошевци [Видинско]. Старото име на селото е Урбабинци, което в превод от турски би трябвало да означава „бий баща си“. След 1944 г. е прекръстено на Тошевци в памет на бащата на Петър – Тошо Младенов, който загива като партизанин, зам.-командир на местния отряд „Георги Бенковски“…

Младен Цеков, прапрадядо на Петър Младенов по бащина линия, е народен представител в I велико народно събрание (1879). Името му е под №166 в списъка на депутатите, гласували избирането на Александър Батенберг за княз.

Младен Цеков е депутат и в Първото и Второто обикновено народно събрание (1879 и 1880) и е един от най-изтъкнатите деятели на Либералната партия в Северозападна България. От 1979 до 1990 г. неговият праправнук Петър Младенов ще бъде депутат от VI до IX народно събрание.

В биографичните данни на Петър Младенов, изпратени за издание на МГИМО, което е в процес на отпечатване, пише: „Петър Младенов постъпва във Философския факултет на Софийския университет. Тази специалност му помага да натрупа много ценни познания в областта на историята, философията и политиката, но същевременно не отговаря изцяло на неговата динамична и свободомислеща личност. Затова през 1957 г. той става студент във Факултета по международни отношения в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО).

Младенов учи в Москва по времето на т. нар. Хрушчовска отепель (затопляне, размразяване – от руски) – интересно време на надежди за големи промени. Но надеждите скоро са попарени от самия Никита Хрушчов. Тодор Живков прави същото в България.

През 1963 г. Петър Младенов се връща във Видин и както вече стана ясно, се жени за красивата девойка от Кричим Галя. Той ръководи Комсомола, тя – архивите на града и окръга. Дъщеричката им Таня е отгледана от баба си Стойна.

Идилията там продължава до 1966 г., когато Петър Младенов е изтеглен в София и става шеф на отдел „Международен и учащи“, след това и секретар на ЦК на ДКМС. Галя Младенова работи като журналистка. През 1968 г. в София се провежда ІХ конгрес на младежта и студентите [фестивал, но комунистът е тъп по природа]. Петър Младенов оглавява оперативния щаб. Времето е сложно, защото в Чехословакия е започнала т. нар. Пражка пролет – опитът на хората там да направят „социализъм с човешко лице“.

Международни контакти на Петър Младенов от следването му в МГИМО и организационните му качества осигуряват успех на фестивала. Всичко протича спокойно, ако не броим демонстративното поведение на чехословашките студенти.

image

Твърди се, че точно работата на Младенов около фестивала впечатлява Живков и му осигурява бърза кариера.

През 1969 г. Младенови се връщат във Видин, където той е издигнат за първи секретар на ОК на БКП. А Галя отново работи в архивите.

През 1970 г. Живков и Младенов откриха Химическите заводи във Видин. На тържеството, разбира се, бяхме заведени и ние, неговите бъдещи работници. В моята специалност се учехме да правим автомобилни гуми. Тогава се говореше, че внесеното оборудване от Франция е „втора ръка“. Не знам дали е вярно, или е друга градска легенда от онова време.

През 1971 г. в зимна Витоша загина министърът на външните работи Иван Башев.

Не е известно дали Живков е имал колебания кой да го наследи, но изборът му пада върху 35-годишния видинчанин Петър Младенов. Така той става най-младият външен министър и ще изкара на този пост цели 18 години – също рекорд.

Успоредно с дипломатическата си кариера Петър Младенов се издига стремглаво и в партийната йерархия. През 1974 г. е избран за член на ЦК на БКП. От 1974 до 1977 г. е кандидат-член, а от 1977 до 1990 г. – член на Политбюро на ЦК на БКП.

image

През всичкото това време Галя Младенова е зам.-главен редактор на сп. „Младеж“, което в онова време бе интересно и доста четено.

„Мисля, че през 1977 или 1978 г. един ден при мен дойде Галя Младенова“, разказа ми Николай Захариев, тогава зам.-шеф на отдел в Комсомола, отговарящ и за младежките издания.

Двамата запалват по цигара и тя му разказва, че първият секретар на ДКМС Бойчо Щерянов й предлага да стане главен редактор на сп. „Младеж“. Но тя му отказала, защото смята, че той й предлага поста не толкова заради самата нея, колкото заради съпруга й Петър Младенов.

Според Захариев Галя била много сърдечен човек и никога с нищо в поведението си не демонстрирала, че е съпруга на висш български[Комунистите са интернационалисти/юдеи, нямат родина и е невъзможно да бъдат българи.] политик.

Тя работи като зам.-главен редактор на сп. „Младеж“ до 1983 г., когато напуска и на нейно място е назначен Любомир Стойков, днешният известен професор и моден специалист [активен комсомолски деец и член на БКП по наследство].

Когато през 1985 г. той става главен редактор на списанието, кани за отговорен секретар Станимир Илчев, днешния известен царски евродепутат.“[Пенчо Ковачев – „Първата дама Галя Младенова не иска да е главен редактор“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 19 януари 2014 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/2924236]

image


През онези времена бяхме наясно, че по неотменимо правило, въведено от диктатурата, длъжността „отговорен секретар“ в печатните издания беше от номенклатурата на Държавна сигурност. „Царският евродепутат“ Илчев е потомствен член на БКП, наследник на видна бургаска алчно червена еврейска фашистка фамилия. Както и неговата съпруга от Радио „София“, позната като Светла Отрова. Нейният баща е бил полковник! Тя е заклета чорбарка, както хората наричат привържениците на тоталитарния спортен клуб „Септември при ЦДВ“,[ Второто е съкращение от Централния дом на войската.] станал ЦДНВ,[Съкращение от Централен дом на народната войска. ЦДНА,[Съкращение от Централен дом на народната армия.] ЦСКА,[Съкращение от Централен спортен клуб на армията.] ЦСКА „Червено знаме“, ЦСКА „Септемврийско знаме“…[След като насила вляха в ЦСКА отборите квратала Четвърти километър „Червено знаме“, и от Коньовица и Красна поляна „Септември“, бивш „Спортклуб“, основан през 1912 г. От последния клуб излязоха толкова известни играчи, като Крум Милев, Манол Манолов – Симолията, Димитър Миланов, Димитър Якимов, Аспарух Никодимов, Борис „Боби“ Станков, Павел Панов.]

На тази територия единствен аз призовах за неговото закриване още през вече далечната 1990 година в един от броевете на вестник „Софийски вести“!

Другарят Станимир е бил шеф в списанието на ВВС, наречено „Криле“, ръководител във вестник „Народна армия“ и заместник-партиен секретар на първичната партийна организация на БКП в изданието на Добри-Джуровото МНО. Женичката му е дъщеря на полковник. Синът им – престъпник, лежал в испански затвор.

От 1994 година до изборите през 2001 година настоящият монархокомунист Илчев е бил директор на отдела за връзки с обществеността на Американския университет в Благоевград.

Какви „стойностни демократи“ е излюпвала в руско-американския си инкубатор БКП – комунистическа квачка юнашка! Колко „велики антикомунисти“ са другарите от Политбюро на Белия дом и Капитолийския хълм във Вашингтон!

Наситихме се на различни варианти на добре планираните от think tanks и финансирани от “Wall Street” „нежни революции“ – у нас, в цяла Източна Европа, в СССР, после в Грузия и Украйна… В книгата си, посветена на събитията от 10 ноември 1989 г., висшият номенклатурчик на БКП, а по онова време генерален директор на Българската телеграфна агенция Боян Трайков споменава документална поредица на виден комунистически журналист, свързан със специалните служби на тогавашната власт. В нея се твърди, че когато същият пропагандатор – Тома Томов, „бил на посещение в Съединените щати, е бил приет в Държавния департамент от някой си Ричард Армитидж, който му казал: „Нали имате в България един… Андрей Луканов. Кажете му, че като го уволнят вашите началници, ние на драго сърце ще си го вземем при нас.“

image

Догадките, които поражда изразът „ще си го вземем”, който е твърде еднозначен, Тома Томов подсилва и с друг цитат от думи на бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, казани на Андрей Луканов в Париж: „Вие двамата с Желев ще вървите напред заедно.“ Та това прилича на инструкция!“[Боян Трайков – „10 ноември 1989: Превратът“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 1999 г., стр. 133-134. ]

Само като пояснение: Желев е „първият демократично избран президент“ тук и създател на Съюза на демократичните сили (СДС). Най-точно – Съюза на Държавна сигурност. По онова време гологлавият дебелак Ричард Армитидж се мъдреше в най-приближената до президента част от екипа на Джордж Буш-старши. Преди това криптоеврейският неоконсерватор[Вж. напр. “He’s making a list, checking it twice…” by Andrew Silow-Carroll, “Jewish World Review”, jewishworldreview.com, Brooklyn, New York, April 9, 2004 г., online: http://www.jewishworldreview.com/
0404/silow_carroll_2004_04_09.php3
] беше помощник на държавния секретар по отбраната в администрацията на Роналд Рейгън Каспър Уайнбъргър. Тоест Армитидж бе заместник-министър на войната,[Вж. напр. Dov S. Zakheim – “Flight of the Lavi: Inside a U.S. Israeli Crisis”, Brassey’s, Washington, DC, 1996 г., стр. 128.] а сетне отново – помощник-държавен секретар по отбраната в първия кабинет на Буш-младши.

На младини, докато служил в американския флот по време на Войната във Виетнам, неговите съказарменици не изпитвали никакви съмнения, че е човек на ЦРУ.[Вж. напр. James Mann – “Rise of the Vulcans: The History of Bush’s War Cabinet”, Viking Press, New York, NY, 2004 г., стр. 42.] Макар на привидно ниска правителствена длъжност, едрата фигура на Армитидж изпъкваше сред копоите около Буш – бивш директор на ЦРУ. (Вижте илюстрацията.) Наричаха ги „военния кабинет“.

image

След като за кратко беше специален пратеник на вашингтонската администрация при йорданския крал Хюсеин, го назначиха за надзирател за разпределението на американските помощи в страните на разпадналата се съветска система. И втасахме… Този минаващ за „ястреб“ neocon, както за заблуда на народните маси ги назовават, бил готов да уреди „Андрей Луканов… на драго сърце при тях“ на работа?! Повтарям: Луканов беше трето поколение комунист и четвърто – предател!

diagnosa.net/



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188491
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031