Постинг
10.07.2016 18:21 -
Не пожелахме промените истински, нито се преборихме за тях – тогава?…
За кой ли път заявявам, че няма шанс да оцелее страна или общност, в която хората не бъдат оценявани по йерархията на човечността и приноса им за хуманизма. Когато ритнитопковците, голите модели, шивачите – дизайнери, фризьорите – стилисти, готвачите – мастър-шефс, са по-известни, уважавани и хилядократно по-високо финансово оценени от учителите, свестните университетски преподаватели, от учените, медиците, от онези, които полагат труд в полза на хората, съответният опит за държава или за общество са обречени. Защото съществува Божия ценностна система. В нея най-високо стоят онези, които спасяват живот, допринасят за нравствеността, образованието, прогреса, културата и добруването на хората. Личностите, които с морала си служат като факел, осветяващ пътя към напредъка на човечеството.
Ето защо и западният свят затъна. И той, както отдавна се опитвам да изясня, се оказа демократичен, но не до там…
„Неоспоримо е, че Brexiteers спечелиха референдума, макар и с малка разлика [резултатът е: 52:48 процента от общо 30 милиона гласували; което ще рече: 15,6 милиона за напускане, 14,4 милиона за оставане в Евросъюза; или 1,2 милиона британци представляват „малка разлика“[Вж. напр. “The UK’s EU referendum: All you need to know” by Brian Wheeler & Alex Hunt, BBC News, BBC, bbc.com, London, Friday, 24 June 2016 г., online: http://www.bbc.com/news/uk-politics-32810887]].
Победата си е победа. Но това не означава, че тя е последната дума по въпроса. Едно от предимствата на нашата гъвкава конституция[Британската конституция представлява преамбюл, а всичко останало са действащите закони. Излиза, че променяйки някои от тях, или когато приемат нови, парламентаристите правят и конституционни поправки.] е, че винаги имаме пространство за маневриране; всеки път намираме начин да обърнем нещата. И има път към промяна на времето според начина, по който изглеждат нещата: възможности, които ни се струват непостижими, сега сякаш стават възможни през есента.
Само трябва да погледнете унилите физиономии на лидерите на Brexit (с изключение на Найджъл Фараж[Той за пореден път подаде оставка от лидерския пост в Партията на независимостта на Великобритания. Помня поне предния път, когато го стори, но не удържа на думата си. След общите избори от май 2015 година, когато, поради сложната и несправедлива мажоритарна избирателна система, партията му остана с един депутат в Камарата на представителите и трима в Камарата на лордовете на Британския парламент. Наскоро извадиха на светло факта, че „патриотът“ Фараж не инвестира в Англия, а притежава финансова къща в офшорна зона. Навярно някой му заповяда да предприеме този ход, изглеждащ „величав“ на фона на масовото мижитурство и предателства.]), за да разберете, че те сами си нанесоха най-голямата рана в нашата история. Сега демонстрират всички възможни видове страдания… Със сигурност не могат да ни предложат изход от кризата, която сами предизвикаха.
Пред лицето на обърканите пазари и на поразената британска лира, с икономически последици, които се очаква да продължат с години, а не с дни, единственото разумно нещо е да се направи пауза и да се помисли. Не е необходимо да задействаме Член 50, който поставя началото на отворените преговори за напускане. И никой в Европа не може да ни принуди да го направим. Европейските политици ни пришпорват да побързаме и да приключим с неустановеността. Обаче началото на преговорите ще отворят период на несигурност, който ще продължи най-малко четири или пет години, а няма да я приключи.“
Казано право куме в очи, не по-малко „демократично“ излезе, че резултатите от референдума – най-пряката възможна демократична процедура, може да се окажат юридически нищожни. Всякакви юристи и пропагандисти, всеки със съответния уклон, захранен финансово от различни интереси, даже стигнаха до констатацията, че… „референдумът може да се окаже незаконен“! И взеха да съветват хората, да зарежат политиците и да гледат (без)правниците.[59]
Отделно Николинка, шотландската министър-председателка Стърджънт, тръгна да предлага страната си като лека жена на брюкселския бардак. Преди две лета нейната социалистическо-националистическа партия загуби референдума за независимост. Този провал, записан по сметката само на дотогавашния лидер Алекс Салмънд, който се оттегли с достойнство, я изстреля на властовия връх. Как си представя, че Бъкингам би допуснал подобна солова изява, нарушаваща законодателството, което дирижира общия британски хор, е въпрос с понижена трудност. Тези слаломи издават слабост.
Докато все по същото време някой продиктува на Джордж Осборн изхода от онова, което преди малко прочетохте като прокоба: „обърканите пазари и на поразената британска лира, с икономически последици, които се очаква да продължат с години“! Може би, понеже истинското му малко име е Гидеън, знае ли човек. Канцлерът – началникът на всичко, което може да си представите във финансовата сфера на Острова – от хазната до бюджета и неговото спазване – обяви, че след британския 9 септември – встъпването в длъжност на следващия министър-председател и на неговия нов консервативен кабинет, страната ще въведе доста по-ниски данъци за бизнеса и инвестициите.
Да обясня на онези, които не се сещат, какво означава това. Много просто. Британия може да предложи огромен данъчен рай пред портите на Европейския съюз, който напуска. Парите, предприемаческата инициативност, инвестирането, са фактори и дейности, задвижвани от егоизма и алчността. Кой ще оспори това?
Представете си, че имате достатъчно средства и искате да ги вложите в печелившо предприятие. Нима няма да погледнете първо там, където евентуалната ви печалба няма да бъде обрулена яко, та плодовете й да се разпилеят из бездънните бъчви на държавата? Какво предприе френският президент Франсоа с холандското фамилно име Оланд? Обложи данъците на бизнеса така, че най-големите богаташи побягнаха от страната, изнасяйки и своите пари със себе си. Затова, а не поради друго, актьорът Жерар Депардьо стана руски поданик и се прегръща с Путин… А Holland е доказателство, че „веднъж социалист, завинаги социалист“…[Той е евреин и затова носи такава фамилия. А равинската поговорка гласи: „Веднъж евреин, завинаги евреин.“]
Но, я извикайте в съзнанието си следната съвсем невъображаема картина. Правителството в Лондон въвежда преференциални такси или данъчна отсрочка за новите инвестиции. Този пейзаж вече е внушен във въображението на Гидеън или Джордж Осборн. Той е добре дресиран. През есента на 2008 година днешният държавен секретар предупреди:
„Престанете да се занасяте“ с Ротшилд или сте свършени.“
Оказа се, че „Нат Ротшилд е забил ножа в гърба на приятеля си Джордж заради… 5 милиарда паунда“![Вж. напр. “The Ј5 billion reason Rothschild knifed his friend George in the back” by Keith Dovkants, “The Evening Standard”, standard.co.uk, London, Thursday 23 October 2008 г., online: http://www.standard.co.uk/news/] Мярката имаше и възпитателен ефект. Превърна „милия“ Гидеън – пардон – Джордж, в кротък и послушен екземпляр на китайската кучешка порода чихуахуа хуа.
А след Brexit-а лирата пропадаше точно… три дни. Като чудесата, според народната поговорка. „Бавно и полека“, както е посочил Дядо Вазов, тази валута взе да се съвзема и да възвръща силата си. Колко спечелиха Ротшилд и Рокфелер чрез своя хизметчия[Слуга, ратай, тур.] Джордж Сорос, трудно ще научим. Освен ако някой не се похвали. Явно недостатъчно. Личи от колебливите курсове на паунда, които експертите по златото Ротшилдови (през 2003 година уж отказали се от длъжността) определят чрез своите и управляваните от тях борси и финансови институции. Така ще е до есента…
И още нещо, останало почти незабелязано в настъпилата суматоха от събития за отвличане на вниманието.
„Британският финансов министър Джордж Осборн ще вложи повече усилия във връзката на страната си с Китай. А по-късно тази година ще оглави нова търговско посещение там. То ще е следствие от решението на Британия да напусне Европейския съюз“, съобщи “The Financial Times”.
В интервю за вестника Осборн заяви: „Трябва да се качим на самолета и да продаваме Британия по света, имайки предвид Китай.“…
Миналия октомври китайският президент Си Дзинпин направи държавно посещение в Британия, за да подпечата онова, което двете държави наричат „златна епоха“ в техните отношения.“
Капиталите изтичат на Изток. Достатъчно като обем и ирония коментирах визитата на пекинското ръководство в Лондон.
Здравната и образователната система на Обединеното кралство са в небивала криза. Изходът са радикалните мерки за тяхното реформиране. Преди две лета минаващият за „десен“ всекидневник “The Daily Telegraph” отсъди:
„Великобритания обучава своите деца за трудови дейности, които скоро няма да съществуват. Съдбата на “Neets” е трагична, но те не са единствените, провалени от системата.“
Сега ще обясня значението на “Neets”. Това е множествено число на съкращението от “Not in Education, Employment or Training System”. Става дума за човешки същества, които са „необразовани, незаети и необучени“. Тоест – съвсем без специалност, способни да вършат само най-елементарна работа, често определяна като „черна“.
Четири и половина години назад, през януари 2012-а, Дейвид Камерън обяви, че страната разполага с 24 месеца, за да промени своята образователна система.[66] В противен случай напускащите училищата и университетите млади хора няма да бъдат конкурентноспособни не само на международния трудов пазар, но и на местния. Е, изтърваха всички срокове.
Във връзка с това за пореден път ще припомня, че когато стана ясно – промените не са факт, финансовият министър на Великобритания Джордж Осборн замина за… Китай! По петите го следваше одиозният Борис Джонсън. В навечерието на онова свое посещение той заяви в интервю, че е готов да предостави на страната с еднопартиен режим на комунистическата партия статут “AAA” – на най-облагодетелствана нация, ако преведем съкращението на човешки език. Тоест – неограничен достъп на КНР във Великобритания в инвестиционната и търговската област.
Тогава прозвучаха и критики, при това – от дясно:
„Господин Осборн превърна Китай в свой личен приоритет… Той обяви: „Искам да третирам Китай различно. Не го възприемам като заплаха за нас. Съзирам в него огромна възможност.“
Истината е, че ние сме достатъчно незначителни в очите на китайците. Но това са пари в брой, които ни очакват. И г-н Осборн иска да обмислим и решим какво ще предприемем, за да ги задържим.“
Засега Великобритания още се води седмата по могъщество икономика в света според класациите. А един от водещите икономически наблюдатели в нея – Бенедикт Богдан, заместник-главен редактор на “The Daily Telegraph”, признава, че британците са „достатъчно незначителни в очите на китайците“.
Какво да обсъждаме, щом като британските Ротшилдови не само инвестират в комунистически Китай, но и поддържат основна централа там с филиали из страната?
През октомври 2013 г. четяхме заглавия от сорта на: „Китай изкупува Британия, след като политиката заема задно място.“ В първите дни на юли 2016 г. – доста различни: „Джордж Осборн опитва да наложи положителен тон за Brexit.“ За мен всичко беше нагласено. Затова и заваляха оставки.
Няма как да говорим за никакви постижения на консервативното правителство през последната петилетка. Особено по отношение на запазването на индустрията, разкриването на нови работни места, повишаването на квалификацията на работната сила и намаляването на младежката безработица. Не беше ли далеч по-прав Джим Роджърс, когато преди седем лазарника призова младежите от острова:
„Преместете се в Китай; научете китайски.“
[ “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/]
На този фон „нашествието на брюкселските демократи“ на Западните Балкани, проведено на 4 юли того, изглежда жалко. Фактически призоваха техните ръководители в Париж, но методиката наподобяваше извиване на ръце на място, на техните територии.[69]
Сърбия иска, ала не може. Пък и лидерът й е военнопрестъпник. Обещал съм да го разкрия. Македония е на същото дередже, но и по-лошо. Раздирана е от политическа криза, която замаскира етническата. Босна и Херцеговина са зле. За Албания не мога да река нищо, понеже не знам. А дали ще се намери заблуден, който да вярва, че съществува държава Косово?
Ако всичко, което изложих, се сбъдне наесен, предвкусвам ефекта на доминото – поредица от искания за национални референдуми за излизане от Евросъюза – новия СССР. Предстоящото повторение на президентските избори в Австрия ще налее допълнително вода във воденицата на евроскептиците. Бизнесът, както се изразявате, алчно ще поглежда към Обединеното кралство. Обявеното сливане на Лондонската фондова борса – London Stock Exchange, с Германската – Deutsche Bцrse във Франкфурт на Майн, родния град на Ротшилдови, е етап от неспиращия процес в рамките на корпоратокрацията – новия световен ред, единната държава на планетата.
Т. нар. демокрация е измама, прикрита зад термин, на който е вменена благовидност. На практика става дума за диктат на мнозинството. То може да е съвсем малко. Или обратното – тирания на малцинството, както стана в САЩ през 2000 година. Джордж Буш постигна малцинство от 48,9 на сто от гласовете на американците. Даже след ръчното преброяване във Флорида „загубилият“ претендент Ал Гор имаше по-висок резултат – 49,4 на сто!
Което означаваше, че за Гор са гласували 543 895 души повече. И какво от това? Такива са… правилата. Ето ви още едно dйjа vu…
„Де-мо-кра-ция!“ – викаше американският народ и умираше от глад. Досущ, както при социализЪма…
Страшно е да гледам толкова голямо множество, претендиращо да е „демократично“, а да е тъй лицемерно и да прилага двойни стандарти. Ако изходът от референдума на Албиона беше различен, те щяха да тържествуват и да прославят „пряката демокрация“… Да отречете допитването до мнението на хората в общество, което не е понесло репресиите на тоталитарна система – комунистическа, социалистическа, фашистка – означава само едно: отсъствие на всякаква нравственост и съвест, пренебрежение към мнението на другите, двуличие.
Ала замислете се: Какво представлява (без)ценностната система, насаждана в умовете на гражданите на Евросъюза?
Либералната демокрация, както квалифицират западните системи, макар те да не отговарят съвсем на изискванията в псевдодефиницията и все повече да клонят към тоталитаризъм, доведе до тази обстановка на разделение и гламаво надвикване. В него никой не слуша какво говори другият. А котараците, както на Острова изобразяват банкерите, пият отлежало малцово уиски, пушат скъпи пури и доволно потриват едрите си лапи, увенчани с огромни, хищно извити нокти.
„С цел да поддържат тази демократична илюзия, концлагерите и робският труд ще бъдат скрити от земното население.“[Alex Christopher – “Pandora’s Box: The Ultimate “Unseen Hand” Behind the New World Order”, Pandora’s Box Publishing, Washington, DC, 1993 г., стр. 420.]
Нима не виждате какво става в САЩ, в Британия, Китай, Русия и другаде? Строят затвори, задълго хвърлят в тях дребни нарушители. Те са съвременните роби. Собствениците им са корпоратократорите – котараците.
„Половината от затворническото население на света от общо около девет милиона е затворено в САЩ, Китай и Русия.
В САЩ равнищата на хвърлените в затворите е най-високото на земята – 724 души на 100 000. В Русия то е 581 на 100 000.
При 145 на 100 000, нивото на затворничество в Англия и Уелс е около средното на света.
Много от най-ниските равнища са в развиващи се страни, но там пренаселеността на затворите може да е сериозен проблем. Кенийските зандани имат ниво на населеност от 373,7 на сто!“
Затова ли е „либералната“ – сиреч „свободната“ – „демокрация“?
По много причини изповядвам свободната република. Може да е и конституционна монархия със съвсем ограничени, представителни функции на съответното царско или кралско семейство. Все пак щеше да е по-добре да имаме Симеон, ако не беше такова нищожество и продажник, отколкото комунистите Желю, Фернандел, „Гоце“ или „Ирландската пастирка“, не мислите ли?
Когато „демократи“ „демократично“ не признават демократични резултати от демократична процедура, остава огорчението от лъжата. И насетне никой не вярва в тази форма на тоталитаризъм – „демокрацията“. Нали навремето също гласувахме на избори, другарки и другари.
Дали можете да ми обясните в какво се крие разликата между Републиканската и Демократическата партия в САЩ? Защото там все повече хора проумяват – не съществува почти никаква. Ами между Консервативната и Лейбъристката в Британия? Или между Християндемократическата и Социалдемократическата в Германия? Та нали втори мандат ФРГ е ръководена от коалиция от двете? Интересно, как я определяте – като „дясно-лява“ или като „ляво-дясна“? Нали на референдума на Острова много консерватори, почти всички либерали и лейбъристи гласуваха заедно „за оставането“, в синхрон?
Не случайно съм противник на партиите – на разделението. Държа на личностите, които да се явяват на избори с лицата и имената си, със своите биографии. А не скрити зад колективни паравани, най-често – с обща идеология. При това съм напълно убеден, че те трябва да се състезават, поставени при напълно еднакви, съвсем равни условия. С държавно финансиране и никакви други източници за сдобиване с пари и рекламни средства. Със строго регламентирани медийни изяви, плакати и т.н.[Броят на изявите в медиите и в кои точно, както и тиражите на плакатите следва да зависят от длъжността, за която претендира кандидатът. Защото, съгласете се, едно е кандидатурата за селски кмет, друго – за общински съветник в голям град, трето – за народен представител, и т.н.]
Знам, че няма кой да ме чуе. Нито да сподели моите виждания за живота, в условия, при които всеки да има реално право на собственост и възможността да изяви себе си, като се съобразява с две неща: свободата и правата на другите, и със закона, който важи с една и съща сила за всички – от царя до пъдаря.
В обстановката, последвала британския референдум, остава едно: Шопът и Иван Костов, който по бащина линия е със шопска жилка,[От селата край Драгоман. В пътеписите си из Българско от 1857 година Любен Каравелов определя цяла Западна България – от Видинско на север, до Югозапада на юг, като българска територия, населена с различни разновидности на шоплука.] да възкликнат: „Е, оти ги ручаха жабетата?“ При истинските шопи съществителното е доста по-нелицеприятно…[В оригиналния шопски израз е „фъшкиите“.]
Когато на 1 юли т.г. британският правосъден министър Майкъл Гоув сам издигна кандидатурата си за лидер на Консервативната партия и съответно – за министър-председател, заяви:
„На референдума британците гласуваха за промяна. Аз съм кандидатът на промяната.“[Michael Gove Canidacy – Live, “Euronews”, Lyon, Friday, 1 July 2016 г., online: http://www.euronews.com/news/streaming-live/]
Защо ли не му вярвам? Понеже съм като парения, който не духал кашата. Научих се, че политиците мамят. Гоув е представител на назначения и приетия елит. Два дни по-рано, на 28 юни, той продължаваше да твърди, че подкрепя кандидатурата на Борис Джонсън. Сетне, подобно на случая „Хитлери Клинтън“, писмо на съпругата му „изтече“ и беше широко тиражирано. За да стане ясно, че Гоув изоставя приятеля си – бившия лондонски кмет. Даже някои го обявиха за предател.
Майкъл Гоув отпадна от надпреварата. Кушията в Консервативната партия на Британия замяза на надбягване между две кобили, които всъщност са една… А опитът научи не само мен, че почтеността е последното нещо в казионната политика. Нито един от участниците в нея не е независим и честен.
Ние ли не знаем? На 11 ноември 1989 година даже не малко членове на едномилионната управляваща партия, която ръководеше по силата на Член 1 от действащата Конституция, се надяваха да се избавим от Живков, Живковците, тоест – от живковизма. Повечето нашенци не си представяха накъде искат да поемат и с кого да го извървят. Но желаеха промяна.
БКП се възползва и им пробута нещо, чието название даже не знаехме – менте. Дотогава тази дума отсъстваше от речника ни. Представиха ни и лицата на ментето. До ден днешен няма отърване както от тях, така от манипулиращата ги върхушка на БКП – истинската мафия, владееща държавата. Тези алчно червени фашисти са ненаситни. И с помощта на западните и московските си господари се оказаха не по-умни от нас – множеството, а действително овластени, осведомени и затова – подготвени.
Какви се оказаха „демократите“, начело с члена на компартията и убеден марксист Желю Желев?
В спомените на Огнян Дойнов четем за среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си, меко казано, странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.
„… Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:
─ Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.
─ Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.
─ А защо тогава казва „долу!“ и сочи с палеца си към земята?
─ И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.“[Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, вече цит. съч., стр. 339.]
Всички тези „десни“ се оказаха крайно „леви“. И то от най-долна проба. Каквито са някога гордеелият се и спекулирал с кървавия си шумкарски род Филип Димитров, наследникът на ятаци и комунисти, сам одобрен за членство в БКП, жененият за комунистка Иван Костов, както и всички останали от СДС – Съюза на държавна сигурност, по перфектното определение на Илия Минев. Също – милиционерката Б.Б., нейната партия ГЕРБ и онзи блок, който – кой знае защо – се е самопровъзгласил за… „Реформаторски“? А в него – само комунисти, техни дечица, роднини и последователи на вече споменатите…
Да не асоциирате „десните“ отвъд Океана с тукашните пишманлии от БКП, комсомола и Държавна сигурност, издава или пълно невежество, или отказ за признаване на истината. Тоест – морално дебелокожие.
diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
