Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2016 13:51 - Сценариите на „нежните революции“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Да уточня, че “neocon” е понятие, придобило гражданственост. То представлява съкращение от neoconservative – неоконсерватор. Сиреч – новоизлюпен псевдоконсерватор. Ако щете – новопокръстен във фалшивия консерватизъм.

Защо „фалшив“, е лесно за обяснение. Тъй като една от опорните колони, върху които се крепи истинският консерватизъм, е патриотизмът, националното. А всички тези neocons са комунисти, изповядващи интернационализма. Не пиша „бивши“, тъй като не съществува бивш комунист. Тоест – неоконсерваторите са си откровени комуняги, носещи всички най-отрицателни черти на тази колхозна антихуманна доктрина – на кибуцизма, на комуната. За да не напомнят, че са тръгнали от Маркс-Лениновите – Ротшилдовите – постулати на интернационализма, се прокламират като глобалисти.

Сбирщината от „крайно десни“ ментета около баща и син Буш бяха произлезли от поддържаните идеологически и финансово от Москва разнообразни левичарски групировки и течения – комунисти, делящи се на марксисти, на ленинци, на троцкисти, на сталинисти, на маоисти; както и всевъзможни социалисти – демократични, либерални, десни… Някакъв вид политическа шизофрения, но не и човешка. Тъй като повечето от тях, както личи от биографиите на „десните“ от кръговете край двамата Буш, от Клинтънови, Барак Обама, Джо Байдън, Бърни Сандърс, Джеси Джаксън и т.н., постигнаха финансово и материално благополучие чрез завидна кариера, свързана с тежки престъпления срещу човечеството.

Нека ви провокирам да поразсъждавате с един от що-годе пресните примери. В първия ден на юли в Дака, столицата на Бангладеш, беше сторено нападение срещу ресторант. Атакуващите взеха заложници. Жертвите достигнаха 20 души.[34] Дни по-рано край международното летище на Истанбул, носещо името на еврейския масов убиец Мустафа Кемал, три самоубийствени атентата взеха 45 жертви и още толкова ранени.[35]



Пак на 1 юли прочетохме, че „25 цивилни загинаха при бомбардировки срещу ИД“.[36] Също на 1 юли того администрацията на Белия дом обяви официалния брой на цивилните, простили се с живота си в резултат на американски въздушни нападения в Пакистан, Йемен и Африка, откакто Обама е бил назначен за президент през 2009. Според властите те са общо… 116. Бройка, в която никой не вярва. Говори се за 1100 души невинни граждани, утрепани отвисоко от самолети без пилоти, носещи герба на САЩ.



„Бюрото за разследваща журналистика с централа в Лондон, например, е установило, че от 2002 година насам между 492 и 1100 цивилни са били убити от нападения с безпилотни самолети в Пакистан, Йемен и Сомалия.“[37]



Почти всекидневно съобщават, как американската авиация – с пилоти и безпилотна – избива десетки граждани на Ирак и Сирия. Ще цитирам една-две публикации, понеже иначе ще ми трябва поне седмица…[38] Смятате, че руските военно-въздушни сили са били по-точни? Лъжете се. Но впечатляват двойните стандарти. Например Amnesty International осъжда атаките на руснаците като „военни престъпления“. Обаче не постъпва идентично със зверствата на американците.

image

Преди няколко месеца Сирийският център за политически изследвания съобщи за „470 000 загинали – двойно повече от бройката на ООН, съпроводено от „разрушено човешко развитие“, след като 45 процента от населението е прогонено от родните му места“…

Националното богатство на Сирия, нейната инфраструктура и институции са били „почти заличени“ от „катастрофалния сблъсък“ на близо петгодишния военен конфликт, е установил нов доклад. Смъртните случаи, причинени от войната, пряко или непряко, възлизат на 470 000, според Сирийския център за политически изследвания (СЦПИ)[ Syrian Centre for Policy Research (SCPR).] – далеч по-голямо число от общия брой от 250 000 използван от Организацията на обединените нации, понеже тя престана да събира статистически данни преди 18 месеца.

Всичко на всичко, 11,5 процента от населението на страната са били убити или ранени, откакто през март 2011 г. изригна кризата, установява докладът. Изнесеният брой на ранените е 1,9 милиона. Очакваната продължителност на живота е спаднала от 70 години през 2010-а до 55,4 години през 2015-а. Установено е, че общите икономически щети възлизат на 255 милиарда долара (175 милиарда лири).“

„Постижението“ е достойно за човеконенавистни изроди от ранга на Наполеон, Сталин, Хитлер, Рузвелт, Чърчил, Дьо Гол, Брежнев, двамата Буш, Блеър и всички ръководители на расистката терористична израелска държава. И сега да припомня на забравилите, или да изненадам незаинтересуваните, без да взимам страна: По времето, когато цитираният доклад получи нищожна публичност, „Русия предложи прекратяване на огъня в Сирия, но САЩ заподозряха маневра за смачкване на бунтовниците“. Те решиха, че „споразумение при такива условия би предоставило на Москва още три седмици, за да помогне на режима на Ассад да изтрие своите опоненти, заявиха официални лица във Вашингтон, призовавайки за незабавно примирие“.

Примирие с кого? Какъвто и да е, Башар ал-Ассад е законно избран президент. Изборите, които спечели – друг въпрос е как, пък и аз не вярвам на подобни неща, които са доказано манипулируеми – бяха признати за „демократични“ от „международната общност“. Със сигурност бяха по-честни от американските. Особено от онези прословути измами във Флорида в края на 2000 година. Когато Ал Гор победи, обаче „справедливо“ и служебно присъдиха креслото в Белия дом на „Ходещия“ Джордж Буш.[ Средното име на доказания дебил е Уокър, което ще рече именно „Ходещия“ – Джордж Уокър Буш.]

Сега организацията “Amnesty International” излезе с доклад, в който се настоява, че:

„Някои сирийски опозиционни групировки са толкова покварени, колкото Ассад.“[https://www.theguardian.com/world/2016/jul/05/]

Въпросът е: Кой е по-голям терорист? Дали онези набедени за „ислямисти“ самоубийци, заложили личния си живот, или добре платените униформени садисти, които безмилостно ликвидират хиляди? Във Войната във Виетнам, Камбоджа и Лаос, в съветската и коалиционната агресии в Афганистан, в двете нападения срещу Ирак, в Сирия, Либия, Йемен, Ливан, Палестина, Чечня, Пакистан, Мали, Сомалия, Нигерия, Уганда… „цивилизованите“ властници във Вашингтон, Москва, Париж, Лондон, Тел Авив, Канбера, Отава, по-малко в Берлин, Риад, Доха и Анкара, както и сателитните им подлизурковци – „демократизиралите се“ комунисти от съветския блок, изтребиха повече от 4,5 милиона души!

Защо, другари „демократи“, не преследвате никого от масовите убийци, разпоредили тези жестокости? Нито техните преки извършители? Или официализираният терор, превърнат в държавна политика, макар да е хилядократно по-ужасен, не е такъв? Комунистите винаги са добри. Набедените за националисти, биват определяни като „фашисти“, и са „изконното зло“! Така ли?

Бомби взеха да гърмят и в Саудитска Арабия… А преди дни Кремъл стори следното:

„Руският президент Владимир Путин изпрати послание до Америка и до президента Обама по случай Четвърти юли.

„Хайде отново да започнем да работим заедно.“

В посланието, обнародвано в понеделник [4 юли 2016 г.] руският президент припомня историята между двете нации и заявява, че те често са работили заедно, за да разрешават „най-трудните интернационални проблеми в полза на двата народа и на цялото човечество“, съобщи ABC News.“
[ http://www.bizpacreview.com/2016/07/04/]

Схващате ли, защо Путин е най-популярният държавен глава не само в Русия, но и на Запад? Той великолепно използва пропагандата. Винаги изглежда невинен, чистичък, спретнат, усмихнат и любезен. Като шведската група ABBA на попсцената или като футболиста Карл-Хайнц Румениге в Бундеслигата през седемдесетте. Остава скрито, че това му е дадено от Братството.

image

Не Путин обикаля западните столици. Тамошни лидери се явяват пред него. И не просто го навестяват, а признават, „че е най-силен и затова трябва да бъде великодушен“, както стори „десният“ френски президент и кандидат-президент Никола Саркози през юни в Санкт-Петербург. Да изброя, че през последните три седмици в Русия се извървяха премиерите на Италия, на Европейския съюз и на Израел, съответно Матео Ренци, Жан-Клод Юнкер и Бенямин Нетаняху. А Владимирович посети Пекин. В дипломацията това означава много. Путин се върна в Москва с подписани договори с китайските комунисти в размер на повече от 70 милиарда долара!

В петък, 28 януари 2011 г., „изтече“ документ, изготвен от „секретната секция“ на посолството на САЩ в Кайро. Той разкрива как активист на уж възникналото през 2008 г. във Facebook младежко движение „6 април“ е бил финансиран от американските разузнавателни служби и е пътувал до Вашингтон. Името му е задраскано. Но се съобщава, че се е срещал с представители на американското правителство (в документа USG – от US Government), провел е срещи на Капитолийския хълм – Конгреса и Сената, и е посетил мозъчните центрове (think tanks), където се подготвя взимането на важните политически решения.

Между многото неща, които е споделил с работодателите си, било и това, че „египтяните изпитват необходимост от замяна на настоящия режим с парламентарна демокрация“.

Каква „новина“! През октомври на 2011-а щяха да се навършат 30 години от възкачването на Хосни Мубарак на президентския престол в Египет. От 1981 г. тогава допреди петилетка той беше признаван за верен приятел на Запада, за съюзник, на когото може да се разчита. И изведнъж в самото начало на 2011-а вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън се изпусна:

„Време е президентът Мубарак да започне да се придвижва в посока към повече съчувствие спрямо тамошните хора…

В много направления Мубарак беше наш съюзник. Той бе доста отговорен по отношение на геополитическите интереси в региона, в усилията за постигане на мир в Близкия изток; действията, които Египет предприе във връзка с нормализирането на отношенията му с Израел… Не бих го определил като диктатор.“[“How Do You Solve a Problem Like Mubarak?” by Tobin Harshaw, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Friday, January 28, 2011 г., online: http://opinionator.blogs.nytimes.com/2011/01/28/how-do-you-solve-a-problem-like-mubarak/]

Блейк Хауншел, коментатор в авторитетното списание “Foreign Policy”, не се сдържа и възкликна:

image

„Чия беше „умната“ идея да проводи Джо Байдън да обсъжда Египет?“

Хауншел добави, че Байдън не е единствената „слаба бира“ в Белия дом:

„По-рано днес напускащият говорител на Белия дом Робърт Гибс смая някои с изявлението си спрямо протестиращите [в Египет]: „Не бива да взимаме страна.“ Но ако прегледате целия текст на неговото изказване, става ясно, че администрацията на Обама все още разчита режимът на Мубарак да се справи с това и да заякне.“

Грешката на диктаторите е, че в своята вярност към онези, които са ги издигнали, забравят: господарите им нямат приятели, а интереси. На гърба си го изпитаха шахът на Иран, Саддам Хюсеин и още много други. Те критикуват или открито нападат онези тоталитарни или авторитарни режими, които не им вършат работа. И нямат нищо против послушните, каквито са например абсолютните монархии в Персийския залив. Марк Линч от “Foreign Policy” изтъкна:

image


„Режимът на Мубарак може да оцелее много лесно, но ще си спомня колебливата подкрепа на САЩ. В случай, че Съединените щати обърнат гръб на дългогодишния си съюзник, останалите режими в този регион трябва да бъдат доста загрижени. А народните движения, които могат да заменят Мубарак, не бива да проявяват склонност към провеждане на външна политика, която да излага на риск американската политика, като например блокадата на ивицата Газа. За мен като анализатор е лесно енергично да настоявам Съединените щати да подкрепят протестиращите в Египет. Но напълно разбирам защо тази администрация се оказва толкова предпазлива. Обаче честно казано, аргументите в полза на тази предпазливост бързо се разтрошават.“
[ “Washington eyes a fateful day in Egypt” by Marc Lynch, “Foreign Policy”, foreignpolicy.com, Washington, DC, Friday, January 28, 2011 г., online:
http://lynch.foreignpolicy.com/posts/2011/01/28/a_fateful_day_in_
egypt
]
diagnosa.net/
image




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687709
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031