Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2016 21:42 - Комунистическото чорбарство, превърнало българите в чорбари
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 950 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

След поредното му освобождаване от концентрационния лагер на смъртта Белене, обикаляйки улиците на родната си София, Стефан Бочев предприема своеобразна асоциативна екскурзия. Той е син на банкер. Баща му е бил сред създателите на тукашната фондова борса. Нейната сграда, в която се помещава комунистическо-милиционерският престъпен синдикат „Подкрепа“, досега не е върната на законните й собственици. Такова е алчно червеното Тренчево наследство…

Спечелил конкурс, Бочев започва работа в Министерството на външните работи. Като секретар на министър Кьосеиванов се запознава със семейството му. Оженва се за една от дъщерите му. След като царят изпраща тъста като посланик в Швейцария, отива там заедно със семейството си. През 1945 година, „с всичкия си“, както би рекъл който и да е комунистически „евроатлантик“ и „милиционер-демократ“, зетят на Георги Кьосеиванов зарязва жената и двете си дъщери, за да се притече на помощ на все още шаващата опозиция в родината си. Както сам признава, недолюбва земеделците и Никола Петков, ала няма други…

Ето как, след като комунистите разгромяват останалите отечественофронтовци, все още младият Стефан Бочев става един от първите жители на комунистическата концлагерна България. По време на разходката му между две хвърляния в болшевишката преизподня, неговите мисли свързват пейзажа – местата, сградите – с преживяното някога и комунистическото настояще. Вождовете на режима отдавна са избили и/или изхвърлили старите собственици от къщите и апартаментите им. За да се настанят в тях.

image

Сравнявайки миналото със социалистическата действителност, Бочев дава оценка и за двете. Според мен – справедлива:

„Не малко добро имаше в управлението, което Борис въведе – за временно – след ликвидацията на деветомайския преврат: преди всичко липсата на наглост у тия, които упражняваха властта; скромността, прибраността, приличността, крайната пестеливост на всички – цар, министър-председател, членове на кабинета, на представителите на администрацията, включително и до най-нисшите равнища на властта…

image


У Кьосеиванови се обядваше най-често любимия на „бай Георги“ гювеч – най-обикновен български „гювеч на фурна“; който слугинята отнасяше да се пече в кварталната пекарна, на два разкрача от входната врата на „кооперацията“, на втория етаж на която беше Кьосеивановият апартамент. И неведнъж се случваше фурнаджията да обърка тавите. Така че слугинчето да се върне по обяд от фурната с друг гювеч на ръце, а не оня, що беше занесло… Ами цар Борис? Като узна, че имало „обществена инициатива“ да му се построи най-сетне дворецът на предвидения от години за целта терен в долния край на „Царя̀“,[Булевард „Цар Освободител“. От 1946 година булевард „Руски“.] Борис веднага парирал това, като набързо превърна въпросния терен в „детски парк“… [Същински Стоичков…]

Това цар-Борисово и Кьосеиваново управление, тази почтена администрация на „безпартийността“, то беше нещо като „възможния оптимум“ в тази сякаш конгениално предопределена летаргия на тяхната буржоазна България по пътя към обречената й съдба…

А би ли могло, от друга страна, да се отрече, че вече от доста години насам в Министерството [на външните работи] се бе получавал пост само въз основа на подбор чрез невероятно обширни и взискателни конкурсни изпити – сякаш се подбираха кандидати не за дипломати, а за професори. Ами само изпитът по международно частно право траеше – за всеки отделен кандидат по около 2 (два) часа! Подбираше се по този начин един несъмнен елит – едни действително най-качествени кадри… Но тука, в Министерството, нямаше за младите никакви “grandes affaires”,[Буквално – „големи работи“, фр. Обаче авторът е използвал израза в смисъл на „големи далавери“.] ами изобщо нямаше никаква практика на никакви, па каквито и да било те “affaires”…

Само че къде го сега онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са, по-точно, хората, с помощта на които те – за пръв път в новата ни история – дадоха на страната ни едно ако не демократично, то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им, той затри обществото, от което бяха излезли…

image

Ха! Зад прозирни пердета по витрината на магазина вдясно от мен – фантастични стоки, най-мечтаните „западни“ питиета, лакомства, „деликатеси“. На вратата – надпис: „Валутен магазин“. Отдолу обяснение: „Работим само с дипломати.“ Което, разбира се, не е вярно – това за „дипломатите“ де. Защото от този магазин купуват и „български дипломати“, па и тяхната рода, че и кой ли не от категорията „ХХ“ – тая, дето народът много успешно я е нарекъл „хитрите хора“. Че ако беше за „валутен“, нали и „Кореком“ си е „валутен“? Ама на този тука – „само за дипломати“ валутния – сладкото му е, че тука същите стоки в сравнение с „Кореком“ се продават на половин цена. Така че, ето ти сделчица: купиш, продадеш – и… кяриш! По този начин на „правоимащите“ се осигурява възможност за доходец комай без да си мръднат пръстчетата.

Кои са тези „правоимащи“ ли? Ами че – средната категория червена буржоазия – the lower red middle class, средната категория червени. За висшата категория – за тези от „върхушката на върхушката“ – си има направо… безплатни магазини, ако може някой нормален човек да си представи що за магазин е този, в който „се продава“… безплатно. Но нека му обясним: това, другарю незагряващ, е магазин, в който изобщо чисто и просто „се поръчва“, без да се плаща нито когато се поръчва, нито кога се получава поръчаното, нито изобщо някога се плаща. Това е магазин за тези, за които „комунизмът е вече построен“. „Ами за нас?“, може би ще се престраши да запита такъв. За тебе, за мене, за нас, другарю, дето не ги чаткаме тия – за нас – после; след някоя и друга година, някое и друго десетилетие, някой и друг век. Че не може за всички едновременно, я…

image

Смирненски, хвалят се нашите със Смирненски. Ама в днешни дни не е на мода разказчето му за „Стълбата“, в което революционер, решен да спаси всички, дето като него са долу, в калта, се втурва да докопа тия горе, на върха и да ги свали и тъй да отърве света от тях. Ала като се качил горе и от там погледнал долу, тоя, захапал ножа революционер, какво да види: „долу“ никаква ти „кал“, не се чуват никакви ридания! Ами, напротив – море от рози, само рози, рози, рози и песнопения благодарствени, възторжени!

Тъй видял онзи, качилият се горе по стълбата революционер на Смирненски света – светът, гледан отгоре… Както и му се представят, личи си, нещата сега на нашия „вожд“ другаря Живков, според тазвечершния му доклад: гирлянди, цветя, песни, ура…

image


Но – да оставим топтанджийството: съденето „ан гро“ винаги води до повърхност! Даде материални – че даже и други постижгени „режимът“. Недемократичността му е това, което не приемам – несвободата му. А свободата е, което ме определя като човек – принципът на свободата ме прави човешко същество, бе другари!

Чувам вече този глас – на „резултатите“: че какво пък, нека да е недемократичен, нали е инак резултатен този режим? Какво да искаме повече? Стига сте му сели на корена ряпа!

За такъв недемократичността е „там една дреболия, една багатела“. Абе, нали ти дава този режим благини, лапай там, народе, не му чак толкова придирвай, остави се ти там от тия твои някакви си „принципи“! Дават ли ти – яж! Пържоли дават тука, брате, пържоли – разбираш ли? Пък ти ще ми ги навириш под носа, твоите „принципи“…

image

„Принципи“, драги, ще рече „начала“; как, демек, почваш една работа, как повеждаш крак. Ако почнеш направо, на правилен край ще те изведе пътят ти. „Пържоли“, казваш ти, давали пържоли! Ами, драги, ами ако пък утре „не дават“? Което и напълно може да се очаква да стане, щом като ще живееш ти по „подаяния“ – тоест, според както ДРУГ решава за тебе. Демокрацията, драги, е това „правилно начало“: Мерси на всички вас, дето думате, че ми желаете доброто – черноризци, кафяворизци, червеноризци разни – та затова сте били вие имали право мен да ме управлявате. И разрешете сам да разделям сеното на магаретата си и според чергата си и грижата си сам аз за себе си да премислям, сам себе си аз да завивам!

Да, тъй би трябвало да говори народът. Но защо народът се е умълчал? Какво е това усърдно хлопане на лъжици по „паницата леща“, дето се чува днес от всички страни? Това „чорбарство“?…“[Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 211-212, 214, 213, 208, 207, 205-206.]

image

На народа му взеха всичко – от къщата, челядта и нивата, до дюкянчето и магарето. Народа го биха – много. Изтръгнаха му джигера. Какъв елит, какви благинки? Отнеха му душата. А човек без душа е като платноход без платна. Вълните го подхвърлят в морето на живота.

Той не може да предприеме нищо. Няма магарета, за „да им разделя сеното“. И чергата му взеха! Как да се простира според нея, щом като няма такава?

image


И умът му отнеха – все с тоягата. Отучиха го да използва мозъка си според Божието предназначение. Попитаха ли го какво мисли, казваше, че си е забравил акъла у дома. Белким този ден кютекът го подмине…

www.youtube.com/watch

Партията мислеше вместо народа.

Пропускам „качествата“ на главните „мислители“ – Георги Димитров, завършил шести клас, а Тодор Живков с диплома за средно образование, получена от Никола Гешев, когато бил на 32-годишна възраст, за заслуги към полицията.

Когато поколения наред един орган не бъде използван, той се превръща в нещо като неупотребявана вещ – покрива се с прах и паяжина, залинява, престава да върши работа. Вече не става за нищо, освен да гони покемоните. А тях никой не ги е срещал, понеже не съществуват. Днес мнозинството живее в онова, което наричат виртуална реалност. Даже храната му е изкуственяк. Няма вкус и мирис…

Народ ли? Стада от чорбари – ето в какво Партията превърна българите.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
4



1. ivanz - Ифандиев нема лабаво
03.08.2016 23:30
Ифандиев нема лабаво
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687583
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031