Блогът на budha2 :: Комунистите искат съвсем малко – „борили са се“ за няколко милиарда повече…/ Една ориентировъчна ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.08.2016 19:55 - Комунистите искат съвсем малко – „борили са се“ за няколко милиарда повече…/ Една ориентировъчна дефиниция на фашизма

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.08.2016 20:03

Ако преди четвърт век някой ми беше казал, че на 23 юли 2016 година ще чуя следния некролог от ефира на държавната телевизия, щях да се засмея. Но сега…

www.youtube.com/watch

Докога?

Що за твар е тази говорителка? Защо не е отказала да прочете известието?

Никой да не опитва да ми обяснява, че това влиза в служебните й задължения. Телевизията да не е казарма? Даже в армията на комунистическата тирания, макар и изключително рядко, се намираха Хора, които с риск от попадане в затвора отказваха да изпълнят нехуманна заповед. А това младо нещо?…

Какви са неговите родители? Явно са вещи, предмети, щом са (не)възпитали така въпросния сбор от излишна, безнравствена, немислеща материя. Не ми възразявайте с това, че децата не отговарят за действията на своите създатели и предци.

Хайде де! Когато иде реч за активи – ползи, приемат всичко. Опрем ли до негативите – престъпленията – невинни са. Що за двоен аршин?

Как е възможно наследниците на Живков и останалите от Политбюро да са „отговорни“ единствено за благинките? И то не какви да е, а милиарди! Онзи ден, както се казва, подпалиха хола в пребогатата боянска къща тип прогимназия на Николай Банев – член на БКП, син на активни борци против фашизма, щатен „организационен работник“ в ДКМС, както наричаха платените дейци на БКП и нейните подчинени организации. Според действащото законодателство – престъпник. Но тук законите са вра̀та у по̀ле…

Ако не знаете или сте забравили, същият Банев получи от БКП главно чрез Андрей Луканов и Иван Костов 71 „социалистически“ предприятия. В неговите ръце те станаха частни и неработещи. Типично за комунист.

Банев е първи братовчед на любимата на мнозина „вечна Амбър“ на компартийната журналистика Лора Кварц – псевдоним на членката на БКП Люба Кулезич, дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма. Какво се е променило? Кои са наказаните?

Та щетите от изгорялата дневна на цървуланкото Банев възлезли на… 1 милион лева![www.24chasa.bg/novini/article/5670853] Ашколсун.

На нито едно от журналетата не му се обърна езика, за да зададе въпроса: Как така със заплатата на комунистически организационен работник в ДКМС товарищ Банев, Николай Йорданович, от село Любимец, Аскувску, както местните произнасят названието на областния център, възпитаник на съветска гимназия, успя да спечели и натрупа всичко това? Останалите нашенци, особено българите, по-глупави ли са, или по-мързеливи?

Или нямаха татко, признат за най-младия активен борец против фашизма и капитализма, какъвто е бил Йордан Банев. „Милото“ дете Данчо, едва на 14 години станало ятаче?! Това му отворило пътя към БКП и Държавна сигурност…

Нито някой се осмели да полюбопитства, как членът на БКП и милиционер, другарят Иван Драшков, отлично познат на криминалистите и подминаван от тях, стана собственик на грамадни складове и други недвижимости? Притежава дялове във фирми…

Но за вас тези са„гявол момчета“, нали? А аз съм „хейтър“!

Та за престъпленията на бащите и майките, пък и на самите отроци, никой не пита. Обаче в момента в „демократичните“ Германия, Франция, САЩ, в не до там – Турция, арестуват наред роднини, близки и приятели на обвинени в извършване на нападения. Друг въпрос е, че когато стават в „цивилизования“ свят, ги наричат „терористични актове“. А щом избият с взривове, бомби и огнестрелни оръжия многократно повече афганистанци, араби, чернокожи американци или всякакви други „нецивилизовани“ люде – според евреите subhumans – подчовеци, става дума само за… нападения. На което ще се спра след малко.

По друг повод прочетох мнение, че „тук е само селяния[Правилно: селения. Правописът е запазен, за да се види интелектуалният багаж на критиците, независимо дали са прави или не. Общество, в което всеки идиот може да има думата, неизбежно се разпада. Умният и учен човек не се натиска, за да изрази мнението си. Ако прави това, го върши на съответното място и по подходящ начин. Никога – всеки ден, или още по-лошо – ежедневно и многократно. Коригирах пунктуацията и графиката, за да може да се схване „мисълта“ на автора, защото съдържа и верни констатации. Това е образец на образователната нищета, до която са паднали днешните поколения.] и то софийска селяния, тоест висша селяния. И всеки чака от някой друг да направи преврата, а той да се запише превратаджия след това с цел народна пенсия и благини (картина исторически позната от 1944 година): примерно я шеф на ДАНС, я главен секретар на МВР.“[ Вж. Джон Картър, 23.07.2016 в 14:36, към: Георги Дренчев – „Боеко, когато намериш покемонът в себе си, убий го. Делфините са се самоубили, защото са видели николайненчев гол.“, “Afera.bg”, Варна, 23 юли 2016 г., online: http://afera.bg]

Какво да добави човек? Проявленията на онова, което авторът е определил като „висша селяния“, са многообразни.

Евреинът от Франция Ален Финкилкрот, когото заради своята вярност на синедриона интернационалното Братство произвело в чин „доцент“ по френска литература, когато бил едва 27-годишен, и то в Университета на Южна Калифорния в Бъркли, раздава присъди. Ако си спомните предупрежденията на кагебиста Юрий Безменов, отправени още през 1983 г. към приютилия го Запад, ще ви стане ясно ролята на тези криптокомунисти.[4] Не знам как е днес, но допреди петнадесетина години наричаха въпросния университет People’s Republic of Berkeley – Народна република Бъркли.

Малко повече от месец назад camarade Финкилкрот, в интервю в смятания за „десен“ парижки всекидневник “Le Figaro”, комунягата осъжда… себе си:

„Нацизмът и комунизмът бяха чудовищните продукти на западната цивилизация. Ислямизмът е чудовищният продукт на една друга цивилизация. Той не може да победи, но не съм сигурен, че може да бъде победен.“

Как лъже „спасителят на нашата цивилизация“! И разчита на наивността и невежеството на читателите. Как така „наша“? Няма как да бъде моя. Аз съм християнин, а не комунист и евреин при това!

Защо се опитвате да разделите комунизма, фашизма, нацизма по национален признак? Нима отпреди век не е известно, че:

„Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.“[Хенри Форд – „Интернационалните евреи“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 170.]

Но и още нещо. Преди точно 75 лета американският равин Хари Уетън изнесъл истината:

„Нека ви разкрия една тайна: Нацизмът не е нищо друго, освен имитация и извращение на марксизма; в нацизма не съществува нищо, което да не е заимствано от марксизма. Изследвайте Хитлеровата антимарксистка библия – “Mein Kampf”, прочетете я внимателно и какво ще откриете? Ще откриете, че Хитлер е възприел принципите, идеите, политиката и методите на марксизма. Хитлеровата Националсоциалистическа партия беше създадена по образец на Комунистическата партия на Съветска Русия, а двете бяха сформирани съгласно идеите на марксизма.“[Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. ]

Та с какво право комунягите, най-крупните убийци в човешката история, се радват на всеобщото внимание и уважение от страна на крупните капиталисти?

Не, всички те – комунизмът, нацизмът, социализмът, фашизмът, либерализмът са рожби на талмудизма. Те са негов апотеоз, кулминация на политическата му проява – ционизма. А едва ли някой образован и информиран човек се съмнява, че ционизмът е расизъм. Нищо, че под непосилния натиск на ционисткото лоби ООН отмени собствената си резолюция от 1975 година, която го обяви за „форма на расизъм“.

Нима в началото на 1939 година американският равин Хари Уетън не е проповядвал:

„Всичко, което е необходимо, та в тази страна държавният капитализъм и фашизмът да бъдат напълно наложени, е национално извънредно положение или война. Веднъж щом дойде такова национално извънредно положение или война, неизменно в близкото бъдеще в тази страна ще имаме държавен капитализъм и фашизъм, които наблюдаваме в Съветска Русия или нацистка Германия. В тази страна правителството вече е подготвило пълен план за мобилизация на промишлеността и на работническата класа, и за тяхното използване под контрола на държавата.

Веднъж щом държавният капитализъм и фашизмът са били установени в тази страна, те ще останат солидни през предстоящия дълъг период. Тъй като държавният капитализъм, както ще се убедим, трябва да изпълни велика историческа функция. Следователно повече не бива да се забавляваме с илюзията, че можем да регенерираме частния капитализъм и неговите илюзии. Вместо това сме длъжни да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашизма.

Това налага промяна на идеите, смяна на философията, и подмяна на начина на живот. Но – леле-мале – това е много трудно! От тук – ние се борим срещу тази неизбежна необходимост. Но можем ли да се борим успешно с една историческа необходимост? Онези, които се борят срещу историята, биват унищожавани от нея. Това е световната ситуация, пред която човечеството е изправено.

Фашизмът е политическа форма на държавния капитализъм. А това означава началото на социализма. В продължение на почти цял век социалистите искаха правителството да притежава и да контролира земята и средствата за производство и разпределение. Но социалистите не проумяха, че това означава държавен капитализъм и фашизъм. И сега, когато виждат реализиран своя идеал, не го разпознават и го ненавиждат.“[Susan Zuccotti – “The Italians and the Holocaust: Persecution, Rescue, and Survival”, Introduction by Furio Colombo, University of Nebraska Press, Lincoln, NE, 1996 г., стр. 23.]

Толкова! Нито повече, нито по-малко. Сега на Запад имаме корпоратокрация, която не е нищо друго, освен фашизъм и начало на социализма. Не случайно отдавна наричам комунистите алчно червени фашисти. Тъй като автентичните фашисти произлизали от редиците на солидната средна класа в Италия. Не малка част от нея били евреи. Затова тъкмо те изработили идеология, свързана с национализма, но и с труда, с производството.

Еврейската авторка Сюзан Цукоти признава, че:

„Участието на евреите в италианския фашизъм не е изненадващо. С изключение на доста в Рим, повечето евреи в Италия били представители на солидната средна класа и участвали в антиработническото движение… Евреите се чувствали по-удобно във фашисткото антицърковно движение, което запази част от първоначалния радикализъм, отколкото в консервативните католически фракции. Очевидно не всички, но повечето евреи от средната класа били фашисти, далеч повече и по-предани, отколкото повечето неевреи.“

Уважаваната еврейска авторка Хана Аренд доуточнява:

„Едва ли имаше еврейско семейство [в Италия], без поне един член на фашистката партия. Тъй като… евреите, както останалите италианци, в продължение на двайсет години се тълпяха във фашисткото движение. Понеже добрите административни длъжности бяха достъпни единствено за негови членове.“[Hanna Arendt – “Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil”, The Viking Press, New York, NY, 1963 г., стр. 178.]

„Неколцина евреи бяха сред най близките съветници на Мусолини.“[ Edwin Black – “The Transfer Agreement: The Untold Story of the Secret Agreement Between the Third Reich and Jewish Palestine”, MacMillan, New York; Collier, London, 1984 г., стр. 62.]

Що за фигури влизали в правителствата на дучето? Негов министър на финансите бил Гуидо Юнг. Алберт Луци командвал фашистката милиция, а Джорджо дел Веки от фашистката партия бил ректор на Университета на Рим. И тримата били… евреи![ Вж. Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стр. 37.]

Сред най-високопоставени дейци на фашизма в Италия били евреите Алдо Финци – заместник-министър на вътрешните работи и член на Първия фашистки съвет, Данте Алмани – заместник-началник на полицията, Маурицио Рава – генерал във фашистката милиция. Да не споменавам, че еврейската любовница на Мусолини, вече познатата ви Маргерита Сарфати, била главна редакторка на месечното списание на фашистката партия.[Вж. Susan Zuccotti – “The Italians and the Holocaust: Persecution, Rescue, Survival”, вече цит. съч., стр. 25-26.]

Да добавя, че и друга прекалено интимна приятелка на дучето – Анджелика Балабаноф, била еврейка от Русия. За нея се знае, че била доста „палава“. Имала връзки с най-изтъкнатите болшевики, включително с Ленин. Според твърдения на съвременници, през годините различни евреи повлияли върху дон Бенито, за да се откъсне от своите социалистически убеждения и да прегърне национализма и мерака към експанзия на Италия. Споменават се Г. Пантремоли, Е. Ярах, Е. Йона и Ч. Сарафати.

„Петима евреи изпъквали сред основателите на бойните фашии.“[Вж. Meir Michaelis – “Mussolini and the Jews: German-Italian Relations and the Jewish Question in Italy, 1922-1945”, Published for the Institute of Jewish Affairs, London, by the Clarendon Press, Oxford, 1978 г., стр. 10-11.]

Даже личният зъболекар на Мусолини, д-р Пиперно, бил ортодоксален евреин.[ Вж. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, NY, 1976 г., стр. 36.]

Комунизмът – червеният фашизъм – не е помръдвал, затова бъдете нащрек, деца

Наричали споменатата Маргерита Сарфати „еврейската майка на фашизма“.[http://www.haaretz.com/]

Произлязлата от богато еврейско семейство съветничка и любовница на дуче Маргерита Грасини, която на осемнадесетгодишна възраст се оженила за доста по-възрастния от нея юрист Чезаре Сарфати, до голяма степен помогнала при оформянето на идеологията на фашизма. В своята прочута биография на Мусолини тя пише:

„Няма никакво съмнение, че ако комунистите имаха добър лидер, те щяха да спечелят на своя страна огромни маси от трудещи се и работници… Не отивам толкова далече, за да заявя, че в Италия диктатурата на пролетариата щеше да издържи дълго. Под натиска на материалните условия на народа тя навярно щеше да „се удави в море от кръв.“[Margherita G. Sarfatti – “The Life of Benito Mussolini”, With a Preface by Benito Mussolini, Translated by Frederic Whyte, Frederick A. Stokes Company, New York, NY, Sixth Impression, 1927 г., стр. 278.]

Което не й пречи да признае, че главните болшевики високо ценели „реализма“ на Мусолини. Особено начина, по който той „държал на подчинението“.

„Ленин“ – подчертава фашистката Сарфати, – „знаеше това и отбеляза: „Мусолини? Огромна загуба е, че той ни напусна. Той е силен човек, който би отвел нашата партия до победа.“ Това бяха неговите думи, с които се обърна към делегация на италианските социалисти, които през 1919 и 1920 г. посетиха Русия. Троцки се изказа в същия дух: „Загубихте вашия коз; единственият човек, който можеше да извърши революция, беше Мусолини.“

От друга страна, мнението на дуче за болшевиките се променяло съобразно с конкретните обстоятелства и нужди, или по-скоро под диктовката на господарите му от левитския интернационал.

„През 1917 г. Мусолини за кратко обяви Руската революция за „еврейско отмъщение“ срещу християнството, като заяви: „Раса не предава раса… Болшевизмът бе отбраняван от интернационалната плутокрация. Това е самата истина.“

Няколко седмици по-късно той се обърна на 180 градуса: „Болшевизмът не е еврейски феномен, както мислят хората“ – писа той. – „Истината е, че болшевизмът води към окончателния край на евреите от Източна Европа.“[Alexander Stille – “Benevolence and Betrayal: Five Italian Jewish Families Under Fascism”, Summit Books, New York, NY, 1991 г., стр. 51 в: Joshua D. Zimmerman, Ed., Yeshiva University – “Jews in Italy under Fascist and Nazi rule, 1922-1945”, Cambridge University Press, New York, NY, 2005 г., стр. 26.]

Спомнете си колко променливо е мнението на политиците. А Революцията в Санкт-Петербург през февруари– октомври 1917 г. не била руска. През есента даже не представлявала революция. Но съвсем бързо политическият метеж наистина прераснал в революция – преди всичко чрез смяна на собствеността и на елитите.

И едните, и другите, и комунистите и фашистите, са били заедно. Една и съща ръка ги е хранила – тази на интернационалната плутокрация.

„Наистина много евреи бяха фашисти от самото начало.“[ Susan Zuccotti – “The Italians and the Holocaust: Persecution, Rescue, and Survival”, Introduction by Furio Colombo, University of Nebraska Press, Lincoln, NE, 1996 г., стр. 23.]

Петима от основателите на фашисткото движение били евреи. Сред „мъчениците на фашизма“, които между 1919 и 1922 г. загинали в сблъсъците със социалистите (бившите съпартийци на Мусолини), имало трима евреи. Повече от двеста евреи взели участие в прословутия фашистки поход до Рим. Еврейски бизнесмени финансирали фашисткото движение.

През 1927 г., насред самия възход на фашисткия режим, репортерът Гуидо Бедарида направил интервю с главния равин на Рим, преподавателя по талмудизъм Анджело Сакердоти.

„Професор Сакердоти е убеден, че много от основополагащите принципи на фашистката доктрина, като например спазването на законите в държавата, уважение към традициите, принципът за властта, възхвалата на религиозните ценности, желанието за морал и физическа чистота както на семейството, така и на индивида, борбата за увеличаване на производството, а следователно битката срещу малтусианството, не са нищо повече или по-малко от еврейски принципи.“[ Lenni Brenner – “Zionism in the Age of Dictators”, Croon Helm, London and Canberra, Lawrence Hill, Westport, CN, 1983 г., стp. 41.]

Такива са фактите. Единственото, което си позволявам да добавя, е, че малтусианството е неуважение към човешкия живот. То е характерно за комунизма и евгениката, процъфтяла най-силно в най-големите комунистически страни – СССР и САЩ. Въпреки че напоследък някои медии се мъчат да ни го пробутат като „фашистко“ схващане, малтусианството е съставен елемент на плана за новия световен ред – единната комунистическа държава. Пробутват ни го под формата на отвратителния евфемизъм „редукция на населението“.

Първоначалният фашизъм по-скоро представлявал съсловно движение. Пример за това е Българският земеделски народен съюз – БЗНС начело с Александър Стамболийски. Това била първата типична фашистка формация в света, дошла на власт. При това, забележете, с избори, а не с революция, въстание, бунт или метеж. Тя била по-скоро съсловна. Което не я правело по-малко партия. Понеже партия означава част от цялото. Всяка партия отстоява интересите на своите членове. Тоест – на определена част от обществото, която се идентифицира с нея.

Що се отнася до фашизма, положението и в нашата страна било същото, както в Италия. Незначителните и провалили се опити за привнасяне на фашизма на тукашна почва, били финансирани изключително от еврейски предприемачи и евреи, които били представители на италиански фирми в Царството ни. Разбира се, те били най-ревностни пропагандатори на тази идеология.[Вж. напр. Гергана Величкова – „Пропагандата на фашизма в България 1922-1934 г.“, Издателство „ТИЛИЯ”, София, 2002 г., стр. 33, 48, 51, 70 и сл. ]

Преди 9 септември 1944 г. у нас е имало точно четири фашистки организации, чиито членове не надхвърляли 300 души (Съюз на бойците – Съюз на българите – Съюз на българите-фашисти; Български народен съюз „Кубрат“; Съюз „Българска родна защита“; Национална задруга за политическо възраждане), както и отделни привърженици на фашистката идеология. Те даже безуспешно опитвали да издават вестници, подпомагани с пари от еврейските организации.[23] Заможни евреи били сред най-активните членове на споменатите профашистки ядра.

Т. нар. „антисемитизъм“ бил непознат:

„Вестник „Кубрат“ изтъква високото гражданско и патриотично съзнание на българските евреи след Освобождението, участието им във войните, приноса им в стопанския и културен растеж на България.“

След 9 септември 1944 г. отново евреи бяха сред най-безмилостните и яростните комунистически тирани, наложили истински фашистки режим в България.

„Така в своята авторитетна статия за фашизма за новата “Enciclopedia Italiana” Емилио Джентиле описва съставните елементи на „една ориентировъчна дефиниция на фашизма“ в подробен списък от десет точки:

„1) Масово движение с участието на представители на различните класи, в което сред лидерите и милицията преобладава средната класа; на практика това е нов вид политическа дейност, организирана от партийната милиция, която определя своята идентичност не въз основа на социалната йерархия или класовия произход, а върху чувството за другарство; вярва, че има мисията за национално възраждане; смята, че е във война с всички политически противници и има за цел да постигне монопол на политическата власт чрез използването на терор, парламентарни политически действия и чрез сделки с водещи групировки, за да изгради нов режим, който ликвидира парламентарната демокрация.

2) „Антиидеологична“ и прагматична идеология, която се самообявява за антиматериалистка, антииндивидуалистична, антилиберална, антимарксистка, с популистки и антикапиталистически тенденции; представяща се по-скоро теоретично чрез средствата на нов политически стил и посредством митове, ритуали и символи, като светска религия, която възнамерява да култивира, социализира и интегрира вярата на масите, поставяйки си целта за създаването на „нов човек“.

3) Култура, основана на мистичното мислене [извън реалността] и на активното трагично усещане за живота като манифестация на желанието за власт, върху мита за младежта като творец на историята и на възторга от милитаризацията на политиката като образец на живота и на колективната дейност.

4) Тоталитарно схващане за първенството на политиката [а не на икономиката], съсредоточено в мобилизирането на общите усилия за стопяване на индивидуалното и индивида и за масите, като форма на органично и мистично единство на нацията във формата на етническа и морална общност; като за целта прилага мерки на дискриминация и преследване срещу всеки, който реши да пребивава извън общността, независимо дали като враг на режима или като представител на раса, смятана за по-нисша или иначе казано – застрашаваща единството на нацията… [Ето я етимологията на „Възродителния процес“ у нас от 1972-1974 и 1984-1989 г.]

6) Еднопартийна държава, чиято задача е да осигури въоръжената защита на режима, като специално подбира своите ръководни кадри и организира масите в държавата в процес на постоянна мобилизация на чувствата и вярата.

7) Полицейски апарат, който превантивно премахва, контролира и потиска [в оригинала „репресира“] другояче мислещите и опозицията, даже чрез организиран терор.

8) Политическа система, организирана на принципа на функционалната йерархия [не на размера на собствеността и познанията – на елита], действаща от върха надолу, и оглавявана от „лидер“ [Duce, Fьhrer, генеральний секретар], подбран заради обаянието му, който командва, разпорежда и координира действията на партията и на режима.

9) Корпоративна [обща, съвместна] организация на икономиката, която потиска профсъюзните свободи, разширява сферата на държавната намеса и се стреми да постигне своите властови цели посредством принципите на технокрацията и солидарността, сътрудничеството между „производителните сектори“, под контрола на режима, като донякъде съхранява частната собственост и класовите различия.

10) Външна политика, вдъхновявана от мита за националното могъщество и величие с цел империалистическа експанзия [разширение].“[25]

Дотук навярно сте забелязали трите различия между комунистическата и фашистката идеология. Първата е марксистка, а втората „антимарксистка“. Което в живота не означава нищо. Втората разлика е в отношението към частната собственост. Третата – в основата на външната политика: при комунизма тя е интернационалната експанзия – износът на революция. При фашизма – националната.

Днес наблюдаваме износ на „демокрация“. Такава, каквато си я представят интернационалистите – глобалистите. Още едно доказателство, че вървим към комунизъм, а не към фашизъм.

Сигурно ви е направило впечатление, че е прескочена Точка 5). Умишлено, защото в нея е закодирана единствена по-съществената разлика между двата еднояйчни идеологически близнака.

Тази точка гласи:

„5) Гражданска етика, основана върху тоталното посвещение на националната общност, върху дисциплината, мъжеството, другарството и войнския дух.“

При комунистите се пропагандира „интернационалната общност“. Макар неколкократно, поне у нас, границата между интернационалното и националното беше прекрачена. И режимът на БКП, начело с Тодор Замфиркьов – Живков, не веднъж надяна пълната бойна униформа на фашизма. Първия път – в края на шейсетте, когато започнаха свадите с македонците от СФРЮ. Втория – при двата „възродителни процеса“, на които насилствено бяха подложени нашите мюсюлмани, обявени от другарите за „български турци“ – оксиморон?!

Никъде в тези десет точки, дефиниращи фашизма, не забелязахте да се говори за вяра в Бога, за морал и за нравствени ценности, нали? Единствено това дава преимущество на ционизма – доктрината-майка, пръкнала хермафродити като комунизъм и фашизъм. Тя е изградена върху два основополагащи принципа.

Първият е изключителността. Тоест – вярата, че някакъв еврейски бог е обещал на „своя“ народ земята, наречена Палестина, както и господството над всички останали нации. Вторият е нацизмът. Израел е еврейска държава, която е поставена над всички други.

След като гоите мълчат, приемат и дори отстояват и подобни антихуманни фантасмагории, които се превръщат в основа на някакъв „нов“ световен ред, гарантиращ еврейското царуване над всички останали хора, не остава друго, освен шапка да свалим на ционистите.;

diagnosa.net/

Нагоре