Постинг
03.08.2016 22:57 -
Любовта е омраза, а понеже невежеството е сила, не виждате, че кралят е гол
Въз основа на своя личен опит американския генерал-лейтенант Смъдли Дарлингтън Бътлър (1881–1940) сравнил войната с разюздано пиршество. Той бил командващ на корпуса на морската пехота и най-висшият военачалник по онова време. Както и най-награждаваният морски пехотинец в историята на САЩ. През своята 34-годишна военна кариера е участвал във военни операции на Филипините, Китай, Централна Америка, Карибите, във Франция през Първата световна война. Затова смятам, че съществуват достатъчно доводи да му се доверим. Нищо, че за туземните ни евроатлантици – все комунисти – в момента той е неприемлив капацитет. Тъй като бил сред най-отявлените критици на американската завоевателна външна политика, основаваща се на военни действия.
Преди 76 години той съзрял нейното пагубно въздействие за бъдещето на страната. Съзрял в нея и „заговор на бизнеса“ – конспирация за сваляне на американското правителство – и го извадил на показ. Споменавал съм мимоходом и бегло за онзи опит за фашистки преврат през 1933 г. – т. нар. The Business Plot, който рязко променил възгледите на прясно избрания президент-социалист Франклин Делано Рузвелт. Откъде военният е надушил плановете? Отгворът е лесен и се намира в неговите признания – богати бизнесмени му предложили да оглави акцията. Просто бил твърде добър професионалист и същевременно много популярен.
Фактически заговорът бил успешен. Той тласнал Рузвелтовото „ново раздаване“ – „новия ред“ – към действително фашистки, според мен – по-скоро комунистически – мерки и пътища за постигането им. Разумните и мислещите сред вас вече са наясно, че разликите между тоталитарните идеологии са съвсем тънки. Друга работа е тяхното приложение в практиката. Можете ли да сравните онези дванадесет убити от режима на фашисткия диктатор Бенито Мусолини в Италия с десетките милиони, покосени от комунистическите му колеги в СССР и подчинения им блок от васални държави? В допълнение – нито il Duce, нито der Fьhrer, посегнали на частната собственост на сънародниците си…
И така:
„Войната е гуляй“ – писал генерал Смъдли Бътлър. – „Винаги е била. Навярно това е най-старото и несъмнено най-печелившето, със сигурност най-проклетото пиршество. По своя обхват тя е единствения интернационален пир. И е единственият, в който печалбите се изчисляват в долари и в загубени човешки животи. Най-доброто описание на гуляй, струва ми се, е нещо, което не е същото, каквото изглежда на мнозинството от хората. Само малка „вътрешна“ групичка знае за какво е той. Организират го в полза на съвсем нищожно малцинство за сметка на огромно мнозинство. Съвършено малко хора придобиват огромни богатства от една война.“
[www.ratical.org/ratville/CAH/warisaracket.html]
Не е ли така? Но войни се водят и срещу отделни хора, както и против организации. От две седмици Британия има министър на напускането на Евросъюза. Преди дни Китай покани Русия за съвместни военни учения в Южнокитайско море. Най-големият делови проект на Албиона за следващите години е атомната елктроцентрала в Хинкли Пойнт. Той беше договорен още преди фамозното гостуване на пекинския лидер Си Дзинпин на Острова миналата есен. Вече обвиниха Джордж Осборн, че е влязъл в далавера с китайските комунисти.[www.theguardian.com/uk-news/2016/aug/01/osborne-rejected-safeguards-over-chinese-role-in-hinkley-point-says-ex-energy-minister]
Япония започва да нарушава конституцията си, написана в САЩ в края на Втората световна война. Започва да възкресява своята нявгашна военна мощ. Британците се замислят за същото. Ще обновяват подводниците „Трайдънт“ и ще възстановяват военноморския си флот. Чух „оправданието“ с Путин, наречен „господин“. Можело да реши „следващия път да удари Прибалтийските страни, както нахлу в Украйна“. Второто е лъжа, а първото – пропаганда на страх. Все – война, гуляй на медийно равнище.
Престижната германска автомобилна корпорация “Daimler” прави милиардна инвестиция в… Унгария.
„Daimler”, бащината компания на “Mercedes-Benz”,[Доста солиден дял от нея е китайска собственост.] ще вложи един милиард евро (1,11 милиарда долара) за изграждането на втори производствен завод в Унгария. Фабриката, която ще започне да пуска нови автомобили в края на десетилетието, ще създаде 2500 нови работни места, заявиха автопроизводителите.
Това е втората инвестиция, която “Daimler” е обявила през тази година за своята територия в Унгария, в Кешкемет – градче на около 85 километра от Будапеща. През април компанията сподели, че ще вложи 580 милиона евро (647,6 милиона долара) в разширението на своя вече съществуващ завод, който произвежда малки коли.“
По този начин “Daimler” лишава най-малко 2500 свои сънародници от бъдещи работни места. Което потвърждава, че бизнесът е наднационален. Капиталите винаги потичат натам, където ще им бъдат осигурени най-благоприятни условия да раждат малките си. Сравнете цената на работната сила във ФРГ и Унгария… През второто тримесечие на тази година германската икономика е забавила своя ход, а износът е спаднал за първи път от памтивека, както се казва. Не съм ли го прогнозирал?…
Франция все повече закъсва. Както и САЩ, където не само Федералният резерв, но и правителството отчете ръст на безработицата. За кой ли път ниската основна лихва беше замразена. На всички с акъла си е ясно, че двете страни, както и Италия, са се подредили до Гърция. Те едва някога ще бъдат в състояние да върнат задълженията си. Което ги прави собственост на техните кредитори. Нищо, че не го съобщават.
В същото време в Британия, където и без друго очакват влошаване на икономическата среда в резултат на Brexit-а, „влиянието на бедността струва на данъкоплатците 78 милиарда паунда годишно“, както разкри доклад Фондацията „Джоузеф Раунтрий“. Без да знае, всеки жител на островната държава внася по 1200 лири за издръжка на бедните. Техният брой преминал границата от 1 милион души!
Има ли смисъл от още данни? А на евентуално питане, защо плача над чужд гроб, ще отговоря: Тук населението живее прекрасно. Затова харесва комунистите и си иска диктатурата. Тази е причината Б.Б. да е тъй мила на милионите червени мангали. Българи почти не останаха.
Официално червените – фашистката чума, поразила ни преди 72 лазарника – събира обичта и възторга на същите обезумели милиони. Лудият не осъзнава, че е луд. На доста от ненормалните светът им изглежда така, сякаш е осъщественият им блян – потънал е в пухкави розови облаци. Такъв е масовият политически манталитет и икономически кръгозор на нашенци.
Как да ме интересува тукашната благоденстваща измет в човешки образи? Защо? Какво общо има тя с мен и живота на близките ми? Нищо? Не е вярно. Винаги съм се сблъсквал с пречки и обиди от стадото. С незначителни изключения, които потвърждават, колко съм прав.
Описаното до тук не потвърждава ли, че Европа и САЩ са старият свят, който не е потребен никому? Имам предвид на онези, които държат в ръцете си и решават съдбините на човешкия род. Няма да е честно, ако ги обвиним, че ни спестяват плановете си. Даже аз съм ги излагал на показ и то многократно.
Изминаха пет години, откакто обявих началото на The Pacific century – Тихоокеанската епоха. Предупредих, че „заповедта по фронта“, спусната от Главната квартира на Интернационала, е проектът “The New American Century” – „Новият американски век“, да бъде зарязан. В речта си, произнесена във военноморската база край Аделаида, Австралия, Хилъри Клинтън заяви желанието на Вашингтон да намери съюзници в своето извъртане от досегашните цели и в щурма си към Азия.
Нищо ново. Точно преди година, по време на своята първа обиколка из азиатския континент, президентът Барак Обама обяви смяната на американските външнополитически – разбирайте военни – приоритети.
„След десетилетие на преголяма ангажираност с войните в Ирак и Афганистан, Съединените щати обръщат своя главен интерес към процъфтяващия Азиатско-Тихоокеански регион. Като нарече тази част на света „решаваща за икономическия растеж и националната сигурност“, Барак Обама заяви: „Искам след тази визита всички да знаят, че моята администрация възнамерява да усили и заздрави нашите връзки с всяка отделна страна, но също така и с регионалните институции.“
Втренчването на Америка в Азия предизвика търкания със ставащия все по-могъщ Китай, който отстоява правата си в региона.“
Хилъри Клинтън само продължи започнатото дванадесет месеца по-рано. В края на своите ангажименти начело на Държавния департамент тя остави следа, като обяви названието на новия американски проект за бъдещето – “The Pacific century”. Излишно е да излагам подробности от „милувките“, на които подложи своите австралийски партньори. Макар британски протекторат, страната-континент винаги е вървяла ръка за ръка със САЩ – нейния истински „Голям брат“. Австралийски войски се биеха срещу Виетконг по време на позорно загубената Война във Виетнам.
Въпреки че, когато интернационалните счетоводители удариха чертата, поредният триумф на Братството стана очевиден. Съвременен Виетнам е икономически завладян до такава дълбочина, до каквато никаква военна операция не би могла да достигне. Онова, което винаги се оказва най-подлото в поведението на свръхсилите спрямо своите „приятели“, е извиването на ръце. В град Пърт другарката Клинтън заявила дословно:
„Ние си сътрудничим във всичко и вървим заедно навсякъде – в бизнеса, в корабостроенето, от Афганските планини, през Тихоокеанските атоли, до преуспяващите азиатски градове. Но добре знам, че има някои, които предлагат погрешен избор – че е необходимо австралийците да избират между своите дълготрайни връзки със САЩ и нововъзникващите си отношения с Китай. Е, този вид сметкаджийско мислене води само до негативни крайни резултати.“[www.telegraph.co.uk/news/
worldnews/australiaandthepacific/9679778/Hillary-Clinton-Pacific-big-enough-for-all-of-us.html]
Подходът издава поведение на понижено самочувствие, съзнание за отживялост. Изказванията на Хилари Клинтън са образец на изява, характерна за бившите. Няма как евентуалната кандидатка за „първа жена президентка на САЩ“ да не разбира, че скоро Съединените щати не само няма да бъдат империя. Тяхната роля на световната сцена от всякакъв вид – политическа, военна, икономическа и даже културна, ще се окаже второстепенна, подпомагаща. Колко скоро? Съдете сами.
Това е обнародвано преди близо четири лета.[http://diagnosa.net/] Някой да се е вслушал?… За повече от 40 месеца – 2918 посещения – рекорд! Колкото за един час в „полезните“ – на комунистическите покемони… Понеже в тази медия няма да срещнете нищо друго, освен „конспиративни теории“, може би.
Но сега широкоханшестата Хитлери Клинтън е устремена към Белия дом. И е съвсем наясно, че й предстои да стори най-непопулярното – да превърне САЩ в страна от Третия свят. Тя отдавна е такава, даже псевдо конкурентът й Доналд Тръмп го установи - www.youtube.com/watch.
Но на нея ще бъде предоставена „честта“ да направи това видимо за всички, способни да виждат голата истина, щом кралят тръгне по улиците без дрехи…
По Джордж Оруел и Ханс Кристиян Андерсен.
Преди 76 години той съзрял нейното пагубно въздействие за бъдещето на страната. Съзрял в нея и „заговор на бизнеса“ – конспирация за сваляне на американското правителство – и го извадил на показ. Споменавал съм мимоходом и бегло за онзи опит за фашистки преврат през 1933 г. – т. нар. The Business Plot, който рязко променил възгледите на прясно избрания президент-социалист Франклин Делано Рузвелт. Откъде военният е надушил плановете? Отгворът е лесен и се намира в неговите признания – богати бизнесмени му предложили да оглави акцията. Просто бил твърде добър професионалист и същевременно много популярен.
Фактически заговорът бил успешен. Той тласнал Рузвелтовото „ново раздаване“ – „новия ред“ – към действително фашистки, според мен – по-скоро комунистически – мерки и пътища за постигането им. Разумните и мислещите сред вас вече са наясно, че разликите между тоталитарните идеологии са съвсем тънки. Друга работа е тяхното приложение в практиката. Можете ли да сравните онези дванадесет убити от режима на фашисткия диктатор Бенито Мусолини в Италия с десетките милиони, покосени от комунистическите му колеги в СССР и подчинения им блок от васални държави? В допълнение – нито il Duce, нито der Fьhrer, посегнали на частната собственост на сънародниците си…
И така:
„Войната е гуляй“ – писал генерал Смъдли Бътлър. – „Винаги е била. Навярно това е най-старото и несъмнено най-печелившето, със сигурност най-проклетото пиршество. По своя обхват тя е единствения интернационален пир. И е единственият, в който печалбите се изчисляват в долари и в загубени човешки животи. Най-доброто описание на гуляй, струва ми се, е нещо, което не е същото, каквото изглежда на мнозинството от хората. Само малка „вътрешна“ групичка знае за какво е той. Организират го в полза на съвсем нищожно малцинство за сметка на огромно мнозинство. Съвършено малко хора придобиват огромни богатства от една война.“
[www.ratical.org/ratville/CAH/warisaracket.html]
Не е ли така? Но войни се водят и срещу отделни хора, както и против организации. От две седмици Британия има министър на напускането на Евросъюза. Преди дни Китай покани Русия за съвместни военни учения в Южнокитайско море. Най-големият делови проект на Албиона за следващите години е атомната елктроцентрала в Хинкли Пойнт. Той беше договорен още преди фамозното гостуване на пекинския лидер Си Дзинпин на Острова миналата есен. Вече обвиниха Джордж Осборн, че е влязъл в далавера с китайските комунисти.[www.theguardian.com/uk-news/2016/aug/01/osborne-rejected-safeguards-over-chinese-role-in-hinkley-point-says-ex-energy-minister]
Япония започва да нарушава конституцията си, написана в САЩ в края на Втората световна война. Започва да възкресява своята нявгашна военна мощ. Британците се замислят за същото. Ще обновяват подводниците „Трайдънт“ и ще възстановяват военноморския си флот. Чух „оправданието“ с Путин, наречен „господин“. Можело да реши „следващия път да удари Прибалтийските страни, както нахлу в Украйна“. Второто е лъжа, а първото – пропаганда на страх. Все – война, гуляй на медийно равнище.
Престижната германска автомобилна корпорация “Daimler” прави милиардна инвестиция в… Унгария.
„Daimler”, бащината компания на “Mercedes-Benz”,[Доста солиден дял от нея е китайска собственост.] ще вложи един милиард евро (1,11 милиарда долара) за изграждането на втори производствен завод в Унгария. Фабриката, която ще започне да пуска нови автомобили в края на десетилетието, ще създаде 2500 нови работни места, заявиха автопроизводителите.
Това е втората инвестиция, която “Daimler” е обявила през тази година за своята територия в Унгария, в Кешкемет – градче на около 85 километра от Будапеща. През април компанията сподели, че ще вложи 580 милиона евро (647,6 милиона долара) в разширението на своя вече съществуващ завод, който произвежда малки коли.“
По този начин “Daimler” лишава най-малко 2500 свои сънародници от бъдещи работни места. Което потвърждава, че бизнесът е наднационален. Капиталите винаги потичат натам, където ще им бъдат осигурени най-благоприятни условия да раждат малките си. Сравнете цената на работната сила във ФРГ и Унгария… През второто тримесечие на тази година германската икономика е забавила своя ход, а износът е спаднал за първи път от памтивека, както се казва. Не съм ли го прогнозирал?…
Франция все повече закъсва. Както и САЩ, където не само Федералният резерв, но и правителството отчете ръст на безработицата. За кой ли път ниската основна лихва беше замразена. На всички с акъла си е ясно, че двете страни, както и Италия, са се подредили до Гърция. Те едва някога ще бъдат в състояние да върнат задълженията си. Което ги прави собственост на техните кредитори. Нищо, че не го съобщават.
В същото време в Британия, където и без друго очакват влошаване на икономическата среда в резултат на Brexit-а, „влиянието на бедността струва на данъкоплатците 78 милиарда паунда годишно“, както разкри доклад Фондацията „Джоузеф Раунтрий“. Без да знае, всеки жител на островната държава внася по 1200 лири за издръжка на бедните. Техният брой преминал границата от 1 милион души!
Има ли смисъл от още данни? А на евентуално питане, защо плача над чужд гроб, ще отговоря: Тук населението живее прекрасно. Затова харесва комунистите и си иска диктатурата. Тази е причината Б.Б. да е тъй мила на милионите червени мангали. Българи почти не останаха.
Официално червените – фашистката чума, поразила ни преди 72 лазарника – събира обичта и възторга на същите обезумели милиони. Лудият не осъзнава, че е луд. На доста от ненормалните светът им изглежда така, сякаш е осъщественият им блян – потънал е в пухкави розови облаци. Такъв е масовият политически манталитет и икономически кръгозор на нашенци.
Как да ме интересува тукашната благоденстваща измет в човешки образи? Защо? Какво общо има тя с мен и живота на близките ми? Нищо? Не е вярно. Винаги съм се сблъсквал с пречки и обиди от стадото. С незначителни изключения, които потвърждават, колко съм прав.
Описаното до тук не потвърждава ли, че Европа и САЩ са старият свят, който не е потребен никому? Имам предвид на онези, които държат в ръцете си и решават съдбините на човешкия род. Няма да е честно, ако ги обвиним, че ни спестяват плановете си. Даже аз съм ги излагал на показ и то многократно.
Изминаха пет години, откакто обявих началото на The Pacific century – Тихоокеанската епоха. Предупредих, че „заповедта по фронта“, спусната от Главната квартира на Интернационала, е проектът “The New American Century” – „Новият американски век“, да бъде зарязан. В речта си, произнесена във военноморската база край Аделаида, Австралия, Хилъри Клинтън заяви желанието на Вашингтон да намери съюзници в своето извъртане от досегашните цели и в щурма си към Азия.
Нищо ново. Точно преди година, по време на своята първа обиколка из азиатския континент, президентът Барак Обама обяви смяната на американските външнополитически – разбирайте военни – приоритети.
„След десетилетие на преголяма ангажираност с войните в Ирак и Афганистан, Съединените щати обръщат своя главен интерес към процъфтяващия Азиатско-Тихоокеански регион. Като нарече тази част на света „решаваща за икономическия растеж и националната сигурност“, Барак Обама заяви: „Искам след тази визита всички да знаят, че моята администрация възнамерява да усили и заздрави нашите връзки с всяка отделна страна, но също така и с регионалните институции.“
Втренчването на Америка в Азия предизвика търкания със ставащия все по-могъщ Китай, който отстоява правата си в региона.“
Хилъри Клинтън само продължи започнатото дванадесет месеца по-рано. В края на своите ангажименти начело на Държавния департамент тя остави следа, като обяви названието на новия американски проект за бъдещето – “The Pacific century”. Излишно е да излагам подробности от „милувките“, на които подложи своите австралийски партньори. Макар британски протекторат, страната-континент винаги е вървяла ръка за ръка със САЩ – нейния истински „Голям брат“. Австралийски войски се биеха срещу Виетконг по време на позорно загубената Война във Виетнам.
Въпреки че, когато интернационалните счетоводители удариха чертата, поредният триумф на Братството стана очевиден. Съвременен Виетнам е икономически завладян до такава дълбочина, до каквато никаква военна операция не би могла да достигне. Онова, което винаги се оказва най-подлото в поведението на свръхсилите спрямо своите „приятели“, е извиването на ръце. В град Пърт другарката Клинтън заявила дословно:
„Ние си сътрудничим във всичко и вървим заедно навсякъде – в бизнеса, в корабостроенето, от Афганските планини, през Тихоокеанските атоли, до преуспяващите азиатски градове. Но добре знам, че има някои, които предлагат погрешен избор – че е необходимо австралийците да избират между своите дълготрайни връзки със САЩ и нововъзникващите си отношения с Китай. Е, този вид сметкаджийско мислене води само до негативни крайни резултати.“[www.telegraph.co.uk/news/
worldnews/australiaandthepacific/9679778/Hillary-Clinton-Pacific-big-enough-for-all-of-us.html]
Подходът издава поведение на понижено самочувствие, съзнание за отживялост. Изказванията на Хилари Клинтън са образец на изява, характерна за бившите. Няма как евентуалната кандидатка за „първа жена президентка на САЩ“ да не разбира, че скоро Съединените щати не само няма да бъдат империя. Тяхната роля на световната сцена от всякакъв вид – политическа, военна, икономическа и даже културна, ще се окаже второстепенна, подпомагаща. Колко скоро? Съдете сами.
Това е обнародвано преди близо четири лета.[http://diagnosa.net/] Някой да се е вслушал?… За повече от 40 месеца – 2918 посещения – рекорд! Колкото за един час в „полезните“ – на комунистическите покемони… Понеже в тази медия няма да срещнете нищо друго, освен „конспиративни теории“, може би.
Но сега широкоханшестата Хитлери Клинтън е устремена към Белия дом. И е съвсем наясно, че й предстои да стори най-непопулярното – да превърне САЩ в страна от Третия свят. Тя отдавна е такава, даже псевдо конкурентът й Доналд Тръмп го установи - www.youtube.com/watch.
Но на нея ще бъде предоставена „честта“ да направи това видимо за всички, способни да виждат голата истина, щом кралят тръгне по улиците без дрехи…
По Джордж Оруел и Ханс Кристиян Андерсен.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
