Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2016 23:27 - Нито светът е олимпиада, нито олимпийските игри спират войните
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Казват, че в древността войните спирали по време на олимпийските състезания. Да се твърди това, без да се изясни етимологията на игрите, е безнравствено. А моралът е важен и в тази област от изявите на човека. Защото спортът има за цел да изгражда физически качества и умения. Обаче също така е предназначен да възпитава благонравие и добродетели – нравствени ценности.

Не случайно, когато нашите предци първи поставили началото на масовите състезания, под названието „олимпийски игри“ откраднати от обслужвалите властта „елински“ историци, изглежда действително всички спазвали закона и спирали всякаква вражда. Спортната надпревара била равнозначна на мир. А първата „олимпиада“ била проведена в нашата антична империя Илат. Това станало през ХІХ век пр.Р.Хр.

Игрите били въведени от Алем – син на българския император на Илат Гекджан, управлявал огромната държава през ХХ-ХІХ век пр.Р.Хр.

„Алем бил син на Гекджан и любимец на Джалъш; негова майка била Агъш – любимата дъщеря на Чулман. Алем владеел Кадъш, затова го нарекли Алем-Кадъш, и той бил приятел на великия алп Лекдиу.

Той бил женен за Айкъз, дъщеря на българския пророк и владетел Абар-Кам, когото пък юдеите отмъкнали от нашата история и представили като… Аврам в своя измислен „стар завет“. Известно време Алем бил владетел на град Кадъш. Заради това получил прозвищата „Кадъш“ и „Алем-Кадъш“. В негова чест били наречени планината Алем (Олимп) и Алемските състезания, организирани по време на погребението му през 1880 г. пр.Р.Хр. Самозваните „елини“ – „гърците“, съхранили наименованието на Алемските състезания под формата „Олимпийски игри“.

Преди петилетка писах, че това беше по-добре да учат сегашните юноши, а не на кого партията е подарила съответния футболен клуб. Ала няма и кой да им предаде такива знания…

Някога дори спортът носеше аромата на известен добронамерен местен и национален патриотизъм. Какъв може да бъде той днес, когато играчи от целия свят, представители и на бивши „вечни“ съперници, като обикновени наемници носят спортни фланелки – клубни или национални – с едни и същи цветове? Чужденци биват натурализирани и се състезават под флагове на държави, които предците им са смятали за враждебни?!

В наши дни измерват стойността на олимпийските медали, изчислявайки колко струват златото и среброто в тях. (Вижте илюстрацията.) Сега всичко е пари! Как искате участниците в олимпиадите да спазват словата от клетвата, чрез които се заричат „да спортуваме без допинг и без наркотици, в истинския дух на спортсменството, за славата на спорта и честта на нашите отбори“? Щом началниците от Международния олимпийски комитет пресмятат цената на златото в медалите и са превърнали надпреварите в далавера – от най-крупните – каква „чест на отборите“ можем да искаме от състезателите?

Повечето от тях правят сметки. Живеят с надеждата за класиране, което да им донесе парични премии. Стойността на телевизионните права за предаване на спортните събития надминава оборота на крупните промишлени и търговски корпорации! Не само светът, а и олимпийските игри са бизнес!

Каквото и да ви разправят, сещайте се, че още древните знаели: “Absque argento amnia vana” – „без пари всичко е напразно“. Ала нали Христос ни учи на друго:

„Не си събирайте богатства, заровени в земята – място, където ръжда и молци ги унищожават, и където крадци се промъкват и отмъкват. Ами натрупвайте си съкровище на небето, където нито ръжда, нито молец го съсипва, и където крадците не се промъкват, за да го ограбят. Защото, където е богатството ви, там е и вашето сърце.“

Християни сме, но не дотам…

Потвърждението на Божията правота дойде доста преди началото на Игрите на ХХХVІ-а Олимпиада в Рио де Жанейро. Поради избухнал пожар австралийските спортисти не успяха да се настанят в апартаментите си. Когато домакините възстановиха жилищата и състезателите от страната на аборигените и кенгурата се нанесоха, им откраднаха доста вещи – laptop-и, други компютри и електронно оборудване, облекла, сред които, ризи и блузи, предпазващи от вируса на болестта Зика… Кой сторил това? Според водачите на делегацията – бразилските пожарникари.

В такъв случай възможно ли е да очакваме прекратяването на войните през двете олимпийски седмици? Как да се надяваме светът да замре, вцепенен от възторг от постиженията на спортистите? Така, както през 1964 г. на Игрите в Токио, японско момченце беше възкликнало, че „светът е олимпиада“! Иначе казано – светът е спорт?

Не, невъзможно е. Понеже от упадъка на Рим насам на човечеството са му необходими “panem et circenses” – „хляб и игри на арената“, както посочил поетът Ювенал. Превеждат израза като „хляб и зрелища“, понеже от години подхвърлянето на двете се е превърнало в метод за укротяване на тълпите. Ювенал изразил своето презрение към римляните през І век – епохата на упадъка, на залеза на империята. Сънародниците му вече не мислели за друго, освен за безплатен хляб и за безплатни зрелища. Може би не живеем в трийсетте години на ХХ век, а във времена, наподобяващи първото столетие след Христовото Пришествие на земята?

Зимните игри в Сочи струваха повече от 50 милиарда долара. В страна, в която на много места хората не познават вкуса на колбасите, да речем. От игрите в Атина през лятото на 2004 година нито една олимпиада не си е възвърнала разходите. Кой плаща? Хората, населението на страната-домакин. Излиза, че вече няма безплатни “panem et circenses”!

Постоянните скандали заради употреба на допинг, които съпътстват игрите от точно 40 години насам, са още едно доказателство, че клетвата, която спортисти, треньори и съдии полагат, е лишена от смисъл. Тазгодишната разправа с руските олимпийци беше поредното доказателство, че не само мирът няма да бъде възцарен по време на състезанията, ами спортът е силно политическо оръжие.

В темата, но и леко встрани, трябва да призная: Нямам пристрастия към щангите, но се случи периферно да бъда близо до скандалите в тях между 1986 и 1988 година. Те бяха предизвикани преди всичко от Съветите. Изобщо не симпатизирам на Иван Абаджиев. Обратното – и той не ме понася. Но сега, извън всякаква злоба, ще река: Хак им е на руснаците, чийто съветски отбор по вдигане на тежести не беше допуснат до участие в Рио. Каквото повикало, такова се обадило.

Вече съвсем по темата ще се позова на Саймън Дженкинс, когото още смятам за почтен наблюдател на събитията по света.

„МОК, както и футболната централа ФИФА, се превърна в притежател на пари от зестра, ненаситно изцеждащи националните лидери заради техния престиж. Неговият апарат е затрупан от рушвети за себе си и от печалби за своя таен картел от фирми, с които сключва договори. Съвременните олимпийски игри са нещо, което светът взе назаем от Хитлер. През 1936 година той „национализира“ всичко, което представляваше светът на спортните надпревари и го обърна в глобално състезание за това, коя нация е на върха.“

Кое не е вярно? Да припомня, че СССР се включва в олимпиадите чак през 1952 година и оттогава нещата придобиват формата на онова, което на уличен език определяме с израза „майка плаче“…

Сега ще покажа технологията на пропагандата. На 1 август вечерта държавната телевизия, кой знае защо наричана „българска“, показа репортаж за Игрите на ХІ-а Олимпиада, започнали на 1 август 1936 г. Лично аз съм благодарен заради кадрите с цар Борис ІІІ. Почти всичко останало е комунистическа пропаганда в стила на „добрите стари времена“ на Живков и сие. Нещо, с което започнах. Иде реч за младежи. Което ще рече, че работата е отъртена, а България е изгубена. 

Не ми е възможно и не намирам смисъл да се ровя в архивите на Българския олимпийски комитет, ако документите от 1936 година изобщо са запазени. Въобще не вярвам в изнесените данни за състава на делегацията на Царството. Останалото със сигурност е лъжа. То е картина от епохата на милиционер-социализЪма.

През 1988 г. все още поддържах Международния клуб на почитателите на Мануела Малеева и в известна степен бях близък на семейството. Преди Олимпиадата в Сеул майката на трите сестри – Юлия Берберян, и все още Малеева, ми се оплака, че заминават двете с най-голямата, но без доктор. Даже нея не искали да включат в делегацията?!

По онова време гедераманската философия за спорта като витрина на социализЪма, владееше съветския блок. Тя налагаше „един спортист – един медал“. Колективните спортове бяха пренебрегвани.

Мануела спечели бронзов медал в престижния спорт тенис. Нейната майка беше близка с „Батето“ Славков – гаулайтера на Българския олимпийски комитет, с Георги Христов – командващ на ЦСКА, понеже беше зет на Добри Джуров, с… Но за южнокорейската столица заминаха стада от хрантутници, ала не и доктор за една от най-добрите тенесистки на планетата! Разбирате ли какво искам да кажа?

Първо, Олимпиадата в Берлин изобщо не е „най-спорната“ и е наречена „нацистка“ десетилетия по-късно от интернационалната комунистическа пропаганда. Истински „спорни“ бяха игрите в Москва през 1980 и в Лос Анджелис четири лета по-сетне. Бойкотите бяха реалност, нали?

През 1936 година цялата пропагандна мъгла е стартирала от Белия дом и от неговия сакат наемател, комуниста Франклин Д. Рузвелт. (За вярващите в избори, ще припомня реплика от приличен филм с Анет Бенинг, Майкъл Дъглас и Мартин Шийн. Главният герой пита шефа на Белия дом, дали, ако през 1933 година е имало телевизия, американците са щели да изберат Франклин Рузвелт?) Най-доброто доказателство за измамата намираме в признанието на чудесния лекоатлет Джеси Оуенс. Чернокожият бегач и скачач споделил, че:

„В Германия е имал възможността да бъде в един и същ хотел с белите спортисти и е можел да се храни в ресторанти, както всички други хора. Бил е награден пред цялата публика след своите представяния и към него са се отнасяли като към грамадна „звезда“. На практика, той почувствал, че овациите, които получил от германската тълпа на стадиона са била по-шумни, отколкото всички други, на които някога се е радвал.

Когато се завърнал у дома, колко ли го е шокирал парадът в Ню Йорк с хвърляните телеграфни лентички? Тъй като го принудили да ползва товарния асансьор на хотел “Waldorf-Astoria” близо до рецепцията, където го приветствали. Бил смаян, че президентът на Съединените американски щати дори нито веднъж не признал неговото постижение. „Хитлер не ме пренебрегна – тъкмо Франклин Делано Рузвелт е онзи, който ме пренебрегна. Президентът даже не ми изпрати телеграма.“

Всеки може да се увери, че не цитирам някаква „неонацистка“ медия, а публикация в американски web-site, наречен „Велики чернокожи герои“. Нещо повече. Лъжа е, че Хитлер не се е срещнал и ръкувал с чернокожия Джеси. Рузвелт го е отбягвал.

В епохата на покемоните покемонстване му е майката

Зигфрид Мишнър, спортен репортер ветеран, който преди седем лета е бил на 83-годишна възраст, твърдял, че Оуенс е носел винаги със себе си, в своя портфейл, снимка на фюрера, който направил точно това – ръкувал се с него.

„Мишнър заяви: „Снимката беше направена зад почетната трибуна и затова не е „хваната“ от световната преса. Но аз видях това. Видях го да стиска ръката на Хитлер.

Преобладаващото мнение в следвоенна Германия беше, че Хитлер е пренебрегнал Оуенс. Следователно, ние решихме, че няма да съобщим за фотографията. Общото съгласие беше, че Хитлер трябва все така да бъде рисуван в лоша светлина по отношение на Оуенс.“

Мишнър, който се захвана да пише книга за Олимпиадата през 1936 г., заяви, че други журналисти, които са били с него в деня, в който Оуенс е показал снимката, също не са известили за нея.“

„В интервю достатъчно уважаваният британски пилот-изпитател Ерик Браун заявява, че Хитлер се е ръкувал с Джеси Оуенс. Браун е бил свидетел на това на Олимпиадата 1936 г.“

Ето и самото видеосвидетелство, което едва ли ще видите другаде:

www.youtube.com/watch

Поредното доказателство, че живеем не епоха на измами.

Знаете, че при никакво положение не мога да защитавам нацизма и Хитлер. Невъзможно е, няма как. От дете съм възпитаван, че той е олицетворение на нещо лошо. Най-малкото, както казваше мама, Бог да я прости, понеже, ако не беше той, комунистите нямаше да дойдат на власт и да ни съсипят. (Тате ги наричаше „другарчетата“ и „онези с каскетите“.)

Та напротив, даже често ме ругаят за обратното. Неонацистчета, мозъчно ощетени, бедни духом, произлезли от комунистически семейства – естествено е. Защото тоталитарните идеологии са еднакви и лесно поразяват тварите с недостатъчен умствен капацитет.

Но защо тези млади хора от правителствената телевизия на България не са проверили фактите? Понеже така е по-лесно. А освен това са курви, макар някои от тях да ви приличат на мъжлета. Също така те – до крак – са изчадия от същите комунистически среди, които подпалиха планетата и няма да мирясат, докато тя не изгори окончателно.

Държа на истината и на свободата. Ненавиждам предателството повече от убийството. Затова смятам за справедливо, че онази, която наклевети своите колеги, лекоатлетката Юлия Степанова, също не беше допусната до игрите. Двамата със съпруга й – служител в руско-съветската антидопингова лаборатория, уж бяха подготвили всичко.

Скриха се в Съединените щати и се разприказваха. Без да съзнават, че САЩ са съветска, комунистическа сатрапия отпреди Русия да стане такава. Даже да пропуснем всичко друго, в това число и геополитиката, Дженкинс е прав:

„Навремето предполагах, че МОК никога не би отстранил Русия. Тя е толкова могъща, достатъчно богата страна, за да подкупи интернационалните спортни организации. Още по-важно – достатъчно богата е, за да организира съвременни олимпийски игри без бюджетни ограничения. МОК знае от години за употребата на допинг в определени държави, но винаги си е затварял очите.

Миналата седмица МОК направи точно това. Той отхвърли претенциите на антидопинговата агенция, като остави на отделните спортни федерации сами да решат, дали Русия трябва да се състезава. Сякаш ни лук ял, ни лук мирисал, несхванал собствената си престъпна същност, МОК прехвърли топката. Казват, че президентът на МОК Томас Бах е добър приятел на Русия.“

Изглежда това е така. И други издания го твърдят. Наистина, кой допуска, че днес някой може да достигне до спортните върхове, без да прибегне до непозволени средства? Ако има такъв, той е кръгъл невежа или луд.

„От допинговото fiasco на Бен Джонсън в Сеул през 1988 г. насетне всеки обвиняваше всекиго за употреба на допинг. МОК обеща да избави спорта от забранените вещества „веднъж завинаги“. Всеки спортен журналист, когото познавам, ръмжеше е се смееше на това. Сред болкоуспокояващите, приспивателните, мускулостимулиращите и опреснителите на кръвта има законни и незаконни препарати. Ала всеки помага по малко. Както веднъж ми рече един треньор: „Можете да достигнете до върха чист. Но за да останете там, трябва да взимате допинг.“

Първото няма никаква връзка с реалността. „Милият“ Саймън Дженкинс не допуска слуховете за близостта между евреите Томас Бах и Владимир Путин да отговарят на истината. За негова сметка е. Прав е в едно, и то е много, изключително прав: Спортът следва да бъде денационализиран. На няма отбори, национални знамена и химни. Всички отличия, свързващи участниците с държави, да бъдат забранени. Състезателите да представят единствено себе си, както е било в древността. Победата да се присъжда на тях и да не бъде отнасяна към никой друг. Да се говори за най-добре представили се личности, а не за държави.

„Такива игри биха привлекли малко блясък и обществени пари. Но те биха били по-честни олимпиади, предназначени за истинските любители на спорта. Тогава МОК би могъл да продължи със своите фестивали на привързаността към допинга, медикаментите и шовинизма за de facto държавните служители, каквито са днешните спортисти.“

За разлика от почти всички наблюдатели, аз съм убеден: Оставете спортистите да се тровят на воля. Тяхна работа. Ако има свобода, тя следва да включва и правото на такъв избор. Тези младежи са днешните гладиатори. Спортът извиква и изважда на показ някои от най-лошите черти на човешкия характер. Говоря не толкова за атлетите, които без спортна злоба са загубени, колкото за зрителите. Даже кротки жени, попаднали на боксов двубой, неусетно започват да взимат страна.

Полека-лека някаква дълбоко скрита лошотия избива и се появява навън. Виждал съм го. Изпитвал съм това лично. Знам как изглеждат изкривените лица на пристрастените. Нещо ври вътре в тях. Да не дава Господ да сте близо до тях, когато достигне точката на кипене и не парата, а злобата излезе навън!

Слава Богу, донякъде благодарение на покойната баскетболистка Ваня Войнова, успях да се избавя от ненормалността на запалянковщината и изблиците на този вид зло. Сега гледам футболен мач с по-малко пристрастие, отколкото оперен спектакъл…

Между другото, ако не знаете, оперните „величия“ на комунизма никога не са представяли страната ни, а себе си. Така трябва да е и в спорта. Повече бих ценил постиженията на физици, химици, конструктори, писатели, музиканти, художници и т.н., нежели на спортисти.

И още нещо. Превърната в бизнес, тази човешка дейност роди чудовища – грамадни клубове, които пазаруват състезатели – живи хора – като стока. А цените на пазара постоянно растат!

Тези търговски организации, занимаващи се с производство, и с продажби на „клубни“ продукти, са наднационални. Какво испанско има в мадридския „Реал“, освен, че седалището му е в столицата. Ами съществува ли друга връзка между „Байерн“ и Мюнхен? Единственото общо между „Барселона“ и едноименния град е тъкмо названието. Същото важи за двата манчестърски отбора.

Не рядко основните собственици на тези дружества са чужденци. Както е с „Челси“, „Манчестър Юнайтед“, „Манчестър Сити“, лондонския „Арсенал“ и т.н. Преди десетина дни китайска корпорация, каква друга, освен комунистическа, обяви, че ще инвестира 400 милиона долара в два английски футболни отбора…

Олимпиадите, скандалите и суматохата около тях са типичен пример за това, колко валиден е Ювеналовият израз “panem et circenses”. Пък и отвличат вниманието на милиарди хора от важните, решаващите проблеми за живота на човешкия род.

Например, забелязаха пълните с боклуци води в залива на Рио де Жанейро, където ще се проведат ветроходните регати. Картината прилича на изкуствено езеро във Факултето или Столипиново. Обаче никой не разкри, че на отборите е било забранено да се оплакват и да коментират. Все тази „свобода“…

Но какво да се прави? Покемонство е сега…

Някакви невидими фигури определят, кое е добро и зло, кои са наши – тоест добри – терористи, и другите – лошите, които са чужди. Така стана и с тоталитаристите. Нацистите и фашистите са изконното зло. Комунистите – по-малкото. Понякога – даже добро… Изглежда, колкото повече хора извергите изпращат без време в отвъдното, толкова по-големи са заслугите им.

Опазил ни Господ.

Накрая, като доказателство за вредата от недоказаната, неаргументираната едностранчивост, предлагам да пиете вода от извора на държавната телевизия за преврата в Турция. Понеже отнесох упреци, съвсем нежно казано, и за отношението ми по тази тема, вижте и чуйте свидетелствата и разясненията на очевидец.

www.youtube.com/watch

Останалото е въпрос на умствен потенциал, който трябва да намери реализация чрез събиране и трупане на информация. Умение да я обработвате и анализирате. Накрая, ако успеете да стигате до верни констатации и да правите сбъдващи се прогнози, значи сте усвоили висшия пилотаж.

Но едва ли ви е до това през летните месеци. Покемонстване му е майката!

diagnosa.net/



Гласувай:
3
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244182
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930