Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2016 22:19 - Интернационалът – глобалната империя
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Не се съмнявам, че стилът „Студена война“, използван от двете уж противопоставящи се формации, е фалшименто. Те са си биз-бизе. Само че военно промишлените им комплекси трябва да печелят, нали?

Забравихте ли предупреждението, отправено от напускащия Белия дом американски президент Дуайт Айзенхауер? Или дружбата и приятелството на Запада с лидери като Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия? Сетне, когато се наложи, ги провъзгласиха за „кървави диктатори“. Докато вършат работа на корпоратократорите, те са „техни момчета“ и са добри. Престанат ли, особено щом проявят самостоятелност и тръгнат да се еманципират, стават „лоши“ и врагове.

image

Съвсем не между другото, Муамар Кадафи беше завършил британско военно училище. Неговата Първосептемврийска революция през 1969 година практически представляваше безкръвен държавен преврат. По онова време законният държавен глава крал Идрис беше на почивка в Гърция. При военната хунта, както се изразяваха тукашните „народни демократи“ – комунистите. Аферата се оказа финансирана от MI5 и ЦРУ.

Нали при посещение на иракския ръководител Саддам Хюсеин в САЩ тогавашният кмет на Детройт му връчи ключа от града?… (Вижте илюстрацията.) Извинете, но да се слушат и четата такива дьонмета като бившия британски амбасадор в Москва, не дай Боже да им се вярва, е най-малкото неприлично. Това са тамошните Боковци и Боковки, Поптодоровки, Аговци, Инджевци и Кеворкяновци – нискоразредни полит-слънчогледчета.

image

Впечатлил се от труда на Едуин Дж. Слап – професор по икономика в Нюйоркския университет, озаглавен „Икономически аспекти на войната“. Той бил издаден месеци след началото на първото най-голямо кръвопролитие на ХХ век.[40] В изследването си преподавателят достигнал до… „Короната“ и нейните заповеди към нациите на света, отправени чрез “Order-in-Council”. Няма как да го преведа точно, затова ще обясня какво означава.

Иде реч за таен законодателен орган, който е пряко подчинен на монарха. Според автора, такива „невидими“ институции съществували навсякъде по земята, но със сигурност – в Британската общност. Не забравяйте, че по онова време тя все още включвала голям брой колонии и подчинени територии, някои от които – огромни, като Индия, барабар с Пакистан и Бангладеш например.

Днес империята не съществува юридически, но действа подмолно. Независимо от всичко, тя все още държи под короната на суверена – кралица Елизабет ІІ – такива държави с размерите на Австралия, Канада и Нова Зеландия. А някогашният таен „Съвещателен орден“, ако ми позволите волния превод, се нарича Privy Council. Това е личен съвет на мъдреците на разположение на кралицата. Тя определя неговите членове. Донеотдавна сред тях беше и дисиденстващият бивш канадски министър на отбраната Пол Т. Хелиър.

image

През 1914-1915 година икономистът Едуин Дж. Слап прозрял, че съществуват скрити, тайни – нека ги наречем неявни – институции, които приемат най-важните решения и ги предават на видимите – на правителствата и другите органи за управление – authority. Той достигнал до категоричния извод, че тези невидими властници се стремят към „установяването на Баланса на силите“. А силите са „финансовата олигархия, чиито цели са следните:

1. Да разделят европейските народи на два антагонистични лагера с почти равна военна тежест, за да запазят за самата Британия властта да въздейства върху решенията във всички случаи.

2. Да принуждава водещите и потенциално най-опасните военни сили да станат особена плячка на британското влияние, а Британия да си осигури втора могъща сила на своя страна. Да субсидира „най-благосклонните нации“ чрез финансови инвестиции, и да им разрешава да придобиват политически предимства под благосклонната протекция на Морската сила [Британия], за сметка и поставяйки в неизгодно положение народите, които са били потискани.

3. Да подложи европейския континент на „Политиката на обграждане“ така, че да държи народите на континента в бедност и неефективност, а следователно – да предотвратява нарастването на всяка тяхна съществена търговска експанзия и богатство, които биха могли да предизвикат съперничество на морската сила.

4. Да запази това пълно господство и хегемония над всички морета на света, което беше постигнато чрез победата на съюзническите флотилии на единствените нейни съперници – Франция и Испания, през 1805 г.; което хитро и коварно е наречено „Свободата на моретата“.

5. Да задвижи този Баланс на силите, както се изисква, за да бъде способна да удари и порази приятел и враг в бързо променящата се ситуация в политиката на световните сили, в такава безжалостна идеология, която налага изискването, че всичко и всички трябва да бъдат пожертвани, когато бъдещото благополучие и разширение към окончателната съдба на империята са засегнати; че тази крайна съдба, очертана от нейните създатели и защитници, включва евентуалното господство над всички земи и над всички народи по целия свят.

image

В миналото идеологията на Британската империя е била очертана от различни британски държавници и специално от г-н Дизраели (лорд Бийконсфийлд). Съвременната версия, която беше разширена така, че да включва Съединените щати като най-важен участник в Британската империя, беше схематично описана около 1895 г. от Сесил Роудс, както следва: Установяване на тайно сдружение с цел да имаме целия континент Южна Америка, Светите земи [Палестина, Близкия изток], Долината на Ефрат, островите Кипър и Кандия, тихоокеанските острови, които до този момент не са притежавани от Великобритания, Малайския архипелаг, китайското крайбрежие и Япония, и накрая Съединените щати. В края на краищата Великобритания ще установи толкова съкрушителна власт, че войните трябва да спрат, а хилядолетното й царуване да бъде реализирано.“

image


Очевидно тайните организации от горния план са били извикани на живот незабавно след смъртта на г-н Роудс чрез Британските пилигрими, често използвани от британските държавници през последните години като съвет за обществено внушение; а Пилигримите на Съединените щати, основани на 13 януари 1903 г. в Ню Йорк, са вписани в справочниците на тайните общества без никаква идентификация или цел. Г-н Роудс завеща на Фондацията „Роудс“ богатство от около 150 милиона долара [днес равно на толкова милиарда], явно насочено главно към евентуалните стремежи и намерения на неговата идеология. Една от задачите, които са признати, беше „създаването сред американските учащи се на привързаност към страната, от която първоначално са произлезли….“[41] Оказва се, че в своя личен състав организации като „Единение сега“, които подкопават свободата и Конституцията на Съединените американски щати, съдържат голям брой люде, които са произлезли от учените, отгледани от Роудс. В течение на няколко години все по-нарастващото темпо в броя и степента на атаки срещу Конституцията на Съединените щати под маската на неизбежна тенденция за съюз с Британската империя беше станало очевадно.

А на 20 август 1941 г. г-н Уинстън Чърчил заключи, че този проект е достигнал такава мощ, че би могъл да си позволи да се разшири до краен предел, според следните негови добре подбрани думи: „Тези две организации на англо-говорещите демокрации – Британската империя и Съединените щати – ще трябва в известна степен да се смесят помежду си в някои от своите дела във взаимна и всеобща полза. От моя страна, с взор в нашето бъдеще, не гледам на този процес с никакви лоши предчувствия. Даже да бях пожелал, не бих могъл да го спра. Никой не би могъл да го прекрати. Като река Мисисипи, той продължава да тече надолу. Нека върви. Нека тече пълноводен, неумолим, непреодолим, здравословен, към повече земи и за по-добри дни.“

Наивното въвличане на нещо спонтанно, величествено и поразително в това движение може да бъде изложено саркастично чрез позоваване на екземпляр с автограф на „Партньори пилигрими“ от сър Хари Бритън, издадена през 1942 г. в изключително ограничен тираж.[42] Подзаглавието на книгата е „Четиридесет години на британско-американско приятелство“. А в обзор на същото някакъв критик заяви: „Пилигримите, организация основана през 1902 г., с една секция в Англия и друга в Америка, преди известно време беше описана от водещ нюйоркски вестник като „навярно най-уважаваната интернационална организация на света“. Всеки следващ американски или британски посланик приема своето първо приветствие от The Pilgrims. И отправя първото си обръщение към народите на Британия или Америка, пред съответното събрание на Пилигримите.“

image

На страница 113 сър Хари регистрира (а главните букви са негови): „НАКРАЯ, ПРЕЗ АПРИЛ 1917 г., СЕ ПРЪКНА ЕДИН ЧУДЕСЕН ДЕН в англо-американската история – САЩ се бяха присъединили към Съглашението.[Антанта – Тройния съюз, включващ Франция, Британската и Руската империя.] Мечтата на Пилигримите от петнадесетина години насам се беше осъществила… (стр. 115). Няколко дни по-късно беше проведена тържествена църковна служба в катедралата “St. Paul”,[St. Paul’s Cathedral, неправилно превеждано като катедралата „Свети Павел“. Вярното е „Катедралата на Свети Павел“. Това е най-голямата, но не и най-старата англиканска катедрала в Лондон. Проектът е дело на масони, начело с Кристофър Рен. Тя изобилства от масонски символи – както отвън, така и в интериора й.] за да отбележи влизането на Съединените щати във войната. А на членовете на Клуба на Пилигримите беше отредено почетно място под купола, зад краля и кралицата…“

Защо подлагам търпението ви на изпитание с такива „отживели времето си“ неща? Смятате ли, че щях да го правя, ако това беше вярно? Нека подредим събитията.

Veritas odium parit[ Истината предизвиква ненавист, лат. Убеждавам се в това всекидневно.]

Забравяме най-ранните сведения за илюминатите, с които разполагаме благодарение на онези от тях, които се осъзнали и напуснали Ордена. (Вижте илюстрацията.) Също – източниците от епохата на Френската революция, които разкриват мащабите и зверствата на la Terreur – Терора.

image

Да започнем с онова, което изглежда по-познато. Например с лорд Джордж Гордън Байрън – толкова ценѐн английски поет и аристократ, че чак обявен за „велик“. Няма да го цитирам. Правил съм го достатъчно. Само припомням, че през 1823 година била издадена негова поема, в която посочва за господството на семейство Ротшилд над света; за тяхното злато и кораби, които кръстосват от Китай и Индия до Северна и Южна Америка. (Вижте илюстрацията.)

image

Сетне да ви върна редове назад, където „г-н Дизраели (лорд Бийконсфийлд)“ е споменат като „идеолог на Британската империя“. В романа си „Конингсби“ той писал, че „светът е управляван от съвсем различни персони. Те нямат нищо общо с представата на онези, които не са зад кулисите“.[49] С други думи – обяснява фалшивото възприятие на обикновените хора за света на политиката и управлението. А в реалния живот „дни след издаването на тази книга“ Дизраели бил поканен да вечеря с Ротшилд.

След време лорд Ротшилд, който вече държал в ръцете си Bank of England, не скрил от своя високопоставен довереник, министър-председателя Бенджамин Дизраели, лорд Бийконсфийлд:

„Докато контролирам парите на нацията, не ме интересува кой прави нейните закони.“

Дизраели използвал като прототип на главния герой на своя роман „Конингсби“ тъкмо лорд Ротшилд. А самозваният властелин на планетата е дърпал ушите на иначе гордия британски премиер и българомразец.

Доколко осведомен е бил лорд Бийконсфийлд можем да съдим по следните факти. Британският клон на семейство Ротшилд познавало Мери Ан – съпругата на Бенджамин Дизраели, още преди брака й с него. Жените от фамилията дори били твърде близки с нея. Самият Дизраели често бил канен на тържества в дома на Ротшилд.

image

Известно ви е под чия диктовка е писан „Манифестът на комунистическата партия“, излязъл за първи път на немски език, но… в Лондон. И без посочени автори!

По това време започнал възходът и на Дизраели. Вече цитираният Едуин С. Нут посочва, че нещата били отишли далеч напред:

„Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е „чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.“

Ето как постепенно тогавашната най-могъща империя на земята изпада под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео–масонска.

В книга, която се появи преди четири години, американската изследователка Дийна Спингола подчертава, че същият автор погрешно твърди:

„Китай, Русия, Съединените щати и Германия със сигурност са най-независимите страни в света. И следователно представляват най-динамичната и най-опасната конкуренция за Британската империя.“[Deanna Spingola – “The Ruling Elite: The Zionist Seizure of World Power”, Trafford Publishing, Bloomington, IN, 2012 г., стр. 295.]

image

Съвсем вярно. Друга, различна сила, отдавна владее всички тях. За да бъде прецизна, уточнява коя е тя. Като проследява нейното проникване в новата световна империя:

„Поне от VІІ или от VІІІ век. Но още по времето на династиите Танг и Сонг чак до династията Ксинг съществуваха техни [еврейски] изолирани общности. През ІХ век еврейски търговци пътуваха до Китай по т. нар. Път на коприната, минаващ през Централна Азия и Индия. Кайфенгските евреи, които може би бяха пристигнали от Персия по време на династията Сонг (960–1127), по-късно станаха неразличима част от китайското население. От 1126 до 1421 година те имаха свои синагоги в Кайфенг.“

Как е възможно? – ще рече някой. Просто е. Въпрос на пари.

През 1896 г. бял свят във Виена вижда брошурата “Der Judenstaat” – „Еврейската държава“. Тя се води написана от местен журналист на име Теодор Херцел, който работел в недолюбвания от нашите Каравелов и Ботйов вестник “Neue Freie Presse”. Фактически пак му била продиктувана – поне като тезиси, основни насоки. Легендата гласи, че този смятащ себе си за австриец вестникар получил „прозрение“, когато присъствал в залата на парижкия съд по време на процеса срещу капитан Алфред Драйфус като кореспондент на виенското издание.

Според едни източници истинското малко име на Теодор било Тивадар. Други твърдят, че всъщност се казвал Бенямин Зе’ев. в своята брошура, провъзгласена за „програма на ционизма“, той разкрива основите на измисленото понятие „антисемитизъм“. Като не го свързва с религията, а с икономиката.

image

„Преди всичко евреите трябваше да придобият икономическа власт, която е достатъчно могъща, за да преодолява старите обществени предразсъдъци спрямо тях. Примерът ни е осигурен от аристокрацията, сред която смесените бракове се срещат в най-голяма степен. Старите благородни фамилии се обновиха посредством еврейските пари. И в този процес еврейските семейства бяха погълнати.“
[Theodor Herzl – “A Jewish State: An Attempt at a Modern Solution of the Jewish Question”, Maccabaean Publishing Co., New York, NY, 1904 г., стр. 7.]

Случило се е обратното. Евреите асимилирали аристократите. Без да пропуснат да гепят някоя и друга титличка, какъвто е обичаят на талмудистите и старозаветниците. Така ги учи техният бог – сатаната.

Никой не обвинява Херцел в „антисемитизъм“. Но когато по-сетне американецът Едуин С. Нут повтори същото в книгата си „Империята на Сити-то“ (от Сити или Квадратната миля – кварталът на големите банки в Лондон), незабавно му лепнаха това клеймо.

Самите Ротшилдови са в Китай още от… 1838 година. А инвестират активно там от… 1953-а. Няма „конспиративни теории“. Източникът на това сведение са самите Те. И той е лесно достъпен за всеки, когото не го мързи.[www.rothschild.com/] (Вижте илюстрацията.)

image

Още в края на второто десетилетие на ХХ век Хенри Форд проумява: богатството на Ротшилдови „засяга Америка“. Оттогава насетне Те ръководят съдбините й, заедно с подопечните Им еврейски банкерски родове. Предприемачът цитира някакъв икономист, който достигнал до извода, че „светът на висшите финанси е предимно еврейски свят, заради отсъствието на национални или патриотични илюзии у еврейските банкери“.

По-нататък Форд заключава: „Революцията е израз на еврейското желание за власт. Партиите са само инструменти в плана на евреите относно вземането на властта. Така наречената „диктатура на пролетариата“ е на практика диктатура на евреите.“

Всички войни от Френската революция насам се водят под тайната егида на Ротшилдови и техните приближени.

„Извън съмнение е фактът, че семейство Ротшилд направи парите си в големите исторически сблъсъци и от големите войни в историята в самия период, през който останалите губеха своите пари.“[Edwin C. Knuth – “The Empire Of “The City (World Superstate): The 130 Years of Power Politics of the Modern Era”, вече цит. съч., стр. 71.]

„Към средата на ХІХ век“ – констатира евреинът Бенджамин Гинзбърг – професор по политически науки в американския Университет „Джон Хопкинс“, – „цялата европейска държавна система стана зависима от интернационалните финансови мрежи, доминирани от Ротшилдови.“[Benjamin Ginsberg – „The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стр. 18.]

Еврейската философка и публицистка Хана Арендт се спира на методите на фамилията, особено на нейната „лоялност“:

„През 1848 г. на френските Ротшилдови им бяха необходими само двадесет и четири часа, за да прехвърлят услугите си от правителството на Луи Филип към новата, преживяла кратко Френска република и отново към Наполеон ІІІ.“[Hannah Arendt – „The Origins of Totalitarianism”, Meridian Books: The World Publishing Company, Cleveland and New York, 1964 г., стр. 24.]

Същите помагат и в разгрома на император Наполеон.

„Случиха се събития, в които Ротшилдови демонстративно промениха посоката на международната политика.“[Howard M. Sachar – „The Course of Modern Jewish History”, New Revised Edition, Vintage Books, New York, NY, 1990 г., стр. 137.]

Роденият в Австрия евреин, американският журналист и политолог Фриц Манделбаум, чийто баща „антисемит“ приел фамилното име Мортън, се преименувал на Фредерик Мортън. Под това име той е познат като един от биографите на „светото“ банкерско семейство. Той сполучливо отбеляза в нашумяла своя книга, посветена на въпросните франкфуртски финансисти:

„Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилдови е съставено от банкрутите на нации.“[Frederic Morton – “The Rothschilds: A Family Portrait”, Atheneum, New York City, 1962 г., стр. 33.]

Схващате ли какво ви говорят всички тези цитати? За пълния триумф на банкстерите[66] – престъпните интернационални банкери.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243562
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930