Постинг
18.08.2016 23:02 -
За произхода на елитите
On the Origin of Elites[За произхода на елитите, англ. Перифраза на заглавието на основния труд на Чарлз Дарвин – „За произхода на видовете“ – “On the Origin of Species”.]
Че народите вече не могат да влияят върху управлението на държавите. А правителствата не са в състояние да управляват самостоятелно. Повече никой не е способен да се противопостави на интернационалните банкери. С находчивост, търпение, постоянство, на принципа на източните бойни изкуства, и без всякакъв морал, Те проведоха своята световна революция. Като използваха силата на съперниците си – човешкия род.
Революцията на парите – наричайте я, както желаете – тържествува. В момента Те направляват провеждането на нейните финални етапи. Дали семейство Рокфелер ще ръководи изпомпването на шистов нефт и газ в САЩ, а Голдман и сватовете им от Сакс ще контролират тамошния военно-промишлен комплекс, е все едно. Фамилията Ротшилд винаги ще бъде на върха. Тя контролира Европа, Русия, Китай, Близкия изток и почти целия останал свят. На интернационалните финансисти Им остават още няколко битки – за Африка и за Тихоокеанския регион.
И още една – най-тежката – за т. нар. редуциране на човечеството. Казват – до необходимия за удобния Им живот „златен милиард“. Ние никога не сме имали друго значение за Тях, освен като работна сила и пушечно месо.
За да приемем обвиненията в „антисемитизъм“ със снизходителна усмивка, нека сверим всичко това с Теодор Херцел. Но и с други свидетелства за еврейското превъзходство над земните жители. Като например избора на лица за включване сред елитите.
„Докато не попаднете в новия списък на уважаваните, достойни за награждаване, в качеството ви на родител или член на ближещия раните си кръг от сподвижници на Камерън и Осборн, вълнението от звука на гонговете, обявяващи оставката, е равносилно на нула.[Иде реч за нещо като британския 24 май – удостояване със звания и ордени на люде, които премиерът и кабинетът са предложили, тъй като са ги сметнали за… „достойни за почитта на обществото“ и отличията. Обикновено по списък удостояват жени и мъже със званията „дама“ и „джентълмен“ – “dame” и “sir”. Но връчват и ордени от типа на OBE – Орден на Британската империя, който преди точно половин век Джон Ленън върна в знак на протест срещу британската съпричастност към американската Война във Виетнам.] Промените отприщиха нови знаци за раздразнението в спектакъл, който е радост за вътрешните и осведомените, дето сами се потупват насърчително едни-други по гърбовете след голямото поражение, нанесено от електората.[Гласуването на референдума за напускане на Евросъюза, довело до сериозни промени в правителството на Британия – извинете – на Нейно величество.]
От доста време, при напускане на поста, министър-председателите награждават своите поддръжници. Обаче самозадоволяването на тайзи тайфа е ненадминато, откакто съдът на Титипу в Микадото се произнесе.[ „Микадото или градът на Титипу“ е заглавие на комична опера в две действия от композитора Артър Съливан по либрето на У. С. Гилберт. Нейната премиера се е състояла на 14 март 1885 г. в лондонския театър „Савой“. Темата е именно изолирането и самопревъзнасянето на залязващата аристокрация, която отдавна е извън времето. Заменили са я други – новобогаташите. (“The Mikado; or, The Town of Titipu”, a comic opera in two acts, music by Arthur Sullivan, libretto by W. S. Gilbert.) Намекът в статията е красноречив: няма милост за онези, които са паднали. Което не им пречи да си въобразяват, че продължават да имат известност и значение.] Това няма значение, ако хората са били на постовете си за кратко, или уменията им за комуникиране и самоизтъкване са били възприемани en masse -Заедно, фр. - като заслужаващи почит от страна на държавата. Усилия, най-често възнаграждавани с прощална вечеря и Коледна картичка веднъж в годината с украса със знака на кралицата.
Подчертаването на това е характерна черта на съвременните елити – необходима глухота спрямо начина, по който ги възприемат, даже най-толерантните. Историкът Антъни Бийвър ме въведе в играта Тъмбрилизъм.[ Доколкото ми се изясни, игра, в която богатии хора изпадат до равнището на нас – „обикновените“, без да имат предствата от начина ни на живот.] В нея всички участници в групата трябва да си припомнят коментар, който са чули. И който е най-вероятно да разпали революционни чувства сред иначе скромни и кротки хора. Победителят беше херцог, който отбеляза: „Намразих вестник “The Sun” – и повече няма да допусна той да попадне в никой от моите домове.“
Трябва ли да уточняваме колко на брой са „домовете“ на херцога? Да не сме социалисти?
Нищо, че аристократът няма да пусне повече минаващия за свързан с Бъкингам „консервативен“ таблоид “The Sun” – „Слънцето“. Вярно, че кралицата не може да огрее навсякъде. Но забележителното в случая е – в това е част от тънкия сарказъм – че херцогът победил в игра, подбуждаща… „революционни чувства сред иначе скромни и кротки хора“!
Когато я подновили, се наложило новите кандидати, включили се със закъснение, да обсъждат „цитат от Оливия Блуумфийлд“,[Еврейка, отпаднала заедно с Дейвид Камерън и компания. Но предложена за удостояване с доживотно почетно звание „дама“ – “dame”. Както за пореден път утачних, това е женския вариант на „пер“ – „сър“, но получени по този начин, и двете не се наследяват.] която – сигурна съм, че няма нужда да ви напомням – е имала „заслуги към обществото“ като щатна събирачка на пари за консерваторите. Запитана веднъж от “The Telegraph” за нейния принос,[Към обществото – задължителен аргумент за удостояване с перска титла.] тя отговори: „Наистина, не разговарям с медиите. Толкова. Изобщо не съм важна за новините.“ Фалшивата скромност на неофитка[ Неофит иде от съвременния гръцки и означава ноподстриган монах, или новоприет или новопкръстен.] и то в пълната й сила.
Даже, когато през това лято рарздразнението понамаля, то остави привкус, напомнящ колко прекалено много са се отдалечили от demos-а доста от елитните кръгове на властта. Без да оценяват онова, което става или да проявяват някакви по-сериозни намерения да се обърнат към действителността. Има множество причини, поради които политическият центризъм се бори със зъби и нокти из цяла Европа и Съединените щати. Но общото е, че всички в него са застрашени от едни и същи заплахи.
В Британия, ужасът, който гласът на Напускащите предизвика като усещане у Оставащите [гласувалите против напускането на ЕС], е в пряка връзка с това, колко изолирани станаха елитите от всичко, което много хора чувстват и мислят…
Откакто Кориолан сгълча „многоглавата хидра“ или вонящите римски граждани, „чийто дъх аз ненавиждам, колкото смръднята на гнилоч в тресавищата“,[ Авторката използва сравнение с откъси от трагедията „Кориолан“ от Уилям Шекспир. (Вж. William Shakespeare – “Coriolanus”, written between 1605 and 1608 г.) Гней Марций (505 пр.Хр.–488 пр.Хр.) бил римско пълководец, който след много военни победи срещу бунтовници, опитали се да свалят властта на Рим из провинциите и в столицата, получил името Кориолан. Отличавал се с изключително горещ темперамент. Собственият му опит да завземе властта се провалил и приключил с неговото убийство.] не сме чували за толкова голямо прахосване на възможностите на обикновените хора да дадат своя глас и това да има значение.
Тъй че, в Камарата на лордовете (къде другаде?), Кралица Ууна[ Ууна Тамисн Кинг, баронеса на Бау, родена през 1967 г., е чернокожа британска политическа деятелка от Лейбъристката партия. Беше членка на Парламента, главна директорка на телевизия “Channel 4”. Понеже е родена в Британия, а фамилното й име действително е Кинг, на шега я наричат „Кралица“.] поставя на обсъждане предложение, което отстоява, че ако обществото имаше повече „факти“, то със сигурност щеше да отвее Brexit-а. Обаче инстинктите и емоциите имат точно толкова значение, колкото и фактите – в най-добрите времена – хлъзгава материя на рефередумите.
Това е разликата между демокрация и олигархия. Необходимо е да се направи повече, за притъпяването на вредния резец на гласовета „За напускане“. Но да казвате на обществото, че не е знаело какво върши, е стартово блокче за лошо начало. Усилията, които би било по-правилно да бъдат възнаградени с вечеря и Коледна картичка, приключиха като декорация.
Други опасности са почти пред нас. От разюзданата реторика на Тръмп, французойката Марин Льо Пен или германските AfD[Съкращение от Alternative fьr Deutschland – Алтернатива за Германия. Смятат я за „крайно дясна популистка партия“, което не отговаря на истината. Както съм изяснявал, популизмът е най-хубавата насока на всяка обществена работа – дела за народа, за хората. Противно на тукашната пропаганда, която внушава, че Алтернативата, както я наричат, е родена в бившата Източна Германия, трябва да знаете: Тя е зачената във Франкфурт на Майн, провинция Хесен. Това е родното място на Ротшилдови.] и Pergida,[Правилно Pegida – Пегида, което издава „висшия професионализъм“ и на един от най-тиражните британски всекидневници – “The Guardian”. В момента той има по-голям тираж жт “The Times”, “The Daily Telegraph” и “The Independent”, взети заедно. Но резултатът е този – voilа. Pegida също представлява съкращение от Patriotische Europдer gegen die Islamisierung des Abendlandes – Патриотични европейци против ислямизацията на Запада. Тези „европейски патриоти“ явно са за единна държава. Освен това, ако държим на историята, следва да им обясним, че понятието Европа е възникнало някъде из нашата Странджа планина. Което означава, че изключвайки Изтока, за пореден път, следва да променят названието си. Защо не на Weiblichland, Kikeland или Etat juif? Което ще рече Чифутландия…] до примитивния протекционизъм на испанската Подемос или гръцката Сириза, протестът срещу външните force majeure[ Висши сили, фр. от лат. У нас по-често се използва в договорите в смисъл на „извънредни обстоятелства“, което също е вярно като значение.] тържествува. Докато работата за продължаване на управлението, за структурни решения на дългосрочната задлъжнялост и борбата с влиянието на глобализацията и автоматизацията върху икономиката са пренебрегнати.“
Заглавието на статията е „Елитите трябва да започнат да се вслушват във „вонящите граждани“ по улиците“. Правилно, вярно. Но кои елити? Как могат хора с доказано дълго потекло, каквото е на не малко български родове, с достатъчно образование, с умения, да приемат Ротшилдови, Голдманови, Варбургови и прочие чифутски нищожества на по два века за „елит“? Или Барак Обама, Хитлери Клинтън барабар с нейното мъжле и с псевдо съперника й Доналд Тръмп, Териза Мей, Франсоа Оланд, Никола Саркози, Никола Стърджънт, Матео Ренци, Владимир Путин, Жан-Клод Юнкер, Алекси Ципрас, Ангела Меркел или не дай Боже Б.Б. и останалите като нея за елит?
За да няма недоразумения, непременно ще добавя, че авторката на горната сложна ирония спрямо настоящия отиващ си и идващ британски елит е бивша кореспондентка на “The Times” за Източна Европа, а малко след това е била назначена в Москва. Преди това е учила в Берлин. Дано се сещате, какво имам предвид и защо поднасям факта.
Понастоящем работи в седмичника на Ротшилдови “The Economist”, където няма подписани публикации, и едновременно с това – в лондонския вечерен всекидневник “Evening Standard”, собственост на члена на КПСС Александър Лебедев, офицер от КГБ. За разлика от Путин, никой не натяква за това на него и на наследника му Евгений. Нито – на букета от кагебисти, вписани в лондонския и британския делови пейзаж като „руски олигарси“. Приети с широко разтворени обятия от британския елит, доведен до нашето дередеже – до позата „изуй гащи“ пред всеки Чичко Паричко!
Преди това Ан Макелвой е минала през „десните“ и „консервативни“ издания – списание “The Spectator” (заместник-главна редакторак) и вестник “The Daily Telegraph”. Понастоящем сътрудничи на „левия“ пролейбъристки “The Guardian”. Тъй де – демокрация е. Има свобода…
Тя, „милата“ има издадени две книги с протяжни заглавия: „Спомени на един резидент: Човекът, който разпали тайна война срещу Запада“ и „Оседланата крава: Животът и наследството на Източна Германия“. Но далеч по-любопитна е третата – втора по ред, в която тя помага на… небезизвестния еврейски ръководител на всяващата ужас източногерманска тайна милиция Stasi – Genosse Маркус Волф. Творбата е озаглавена „Човек без лице: Автобиографията на най-големия комунистически шпионски шеф“. В него Макелвой не е съавторка, а само сътрудничка – „с“ – и името, както я изписват.
Вярвам, че истинските ми съмишленици – поне 200 на брой, са схванали. Ще ми се да уточня, че целият този опит за интелигентничене с препракти към музикални и литературни произведения, даже към злободневните вестникарски вести, издава опасна тенденция. Целта на Ан Макелвой е била да покаже колко са се отдалечили самозваните „елитарни люде“ от хората. В усърдието си е паднала в клопката на собствения си мерак да се нареди сред тях, да попадне в „списъка на уважаваните, достойни за награждаване“. Дали той е осъзнат или не, има значение. Толкова по-зле, ако е второто. В случай, че е първото, издава неискреност, двуличие, лицемерие.
Чувал съм, че в дял на официалната медицина – за мен тя не съществува и е неспособна да лекува, ала това е друга тема – диагнозата на този вид мислене се нарича шизофрения. В интерес на истината, забелязваме я у неколцина тукашни кандидати за медийната слава. Те са редовни гости на всякакви средства за масово разпространение на оглупяването. Нищо не ги смущава и не пречи на техните афиширани „убеждения“. Истинските им схващания се изчерпват с оня характерен жест с пръстите, илюстриран от Желю Желев като поведение на мургавелко – политикономист и идол на един от въпросните пристрастени към изявите пред телевизионната камера. (Ще припомня случая по-нататък.) Стига да ги канят, отзовават се. Това също е обект на официалната психиатрия…
Сноби, проявяващи стремеж да използват термини и чуждици, с които да прикрият комплексите си и своя провинциализъм. Последното – като манталитет, както селенѝята. Те, както цитираната английска авторка, интелигентничат. Което е далече от интелигентността. Истински умният и ерудиран човек е възпитан. Притежава чувство за мярка. Използва всякакви изразни средства, но така, че аудиторията да ги разбира. И знае къде да спре.
Иначе цялата „интелигентност“ губи смисъл, отива на вятъра. Изкривява се в интелигентничене. Ако сте попадали в компанията на такива индивиди, няма как да не сте забелязали склонността им към позьорство. Например – мълчат. Продължително, тягостно дълго, непрестанно. Започвате да си мислите, дали пък не са глупави, и затова не се обаждат. Или по-често – обратното: толкова са интелигентни, че не искат да разговарят с простосмъртни.
Представителите на другия вид пък не престават да плямпат. Знаят tous pour tous – всичко за всичко. Не можете да вземете думата от тях. Натрапват се и не съзнават, че стават досадни, даже нетърпими.
Такива – от втория вид, ни показват телевизиите. Намират се разни „обществени антрополози“ (кой ще обясни що за животно е това) и психиатри, втасали за лудницата, които овъргалят, увъртат и опаковат мислите си в сложни фрази, съставени от непознати слова – най-често – чуждици.
Онези, за които е предназначена речта, не схващат нищо от тази словесна вакханалия, пръкнала се в болните мозъци на „авторитетите“. Залива ги порой от думи (те биха го нарекли вербален), бъкан от латински, английски, руски, по-рядко – френски и немски словца. Накрая слушателят изпада в положението на днешен Джордж Бърнард Шоу. И му иде да произнесе най-кратката рецензия: „Защо?“
Кой каквото и да плямпа, истината винаги е една. А тя е: Те и ние.
Mendacem memorem esse oportet[ Лъжецът трябва да помни, лат. Затова е по-лесно да се говори истината. Не се налага да помните, какво сте плещили…]
Кои са в днешните елити? Надявам се, да сте имали полза от обяснението за произхода на съвременния британски елит, поместен по-горе. Какво да говорим за френския, американския или руския? Ако тръгнем да ги изследваме, и ще стигнем до разбойници. Във Франция – “enfants de la Patrie” – деца на Родината“ с особен, не съвсем галски произход. Отново издигнали “l’йtendard sanglant de la tyrannie” – „кървавото знаме на тиранията“. На един нов, различен абсолютизъм и деспотизъм – този на банката.
В Русия – потомци на крепостни или на онази обществена измет, която императорите с право натикали в области като Пале – напълнили ги с хазари.
Отвъд Океана – наследници на въдворени там с присъди, или на избягали от Темида в родните им места. Но и не малко довереници на банкерите. Роденият във Франция авантюрист Мишел Гийом Жан дьо Кревекьор (1735 –1813), станал известен в САЩ като наемен войник и писател под името Джон Хектор Сейнт Джон, посочил, че целта на повечето имигранти, нахлуващи в Америка, е точно тази:
„Каква привързаност може да има един беден европейски имигрант към страна, където не притежава нищо? Владеенето на езика и обичта към малцината толкова бедни, колкото и самият той, бяха единствените нишки, които го свързваха: Сега неговата страна е тази, която му дава земя, хляб, защита, а следователно: Ubi panis ibi patria, е мотото на всички имигранти.
В такъв случай какво представлява американецът, този нов човек? Той е или европеец или потомък на европейци. Ето я тази странна смесица от кръв, която ще намерите в тази страна. Мога да ви посоча семейство, чийто дядо беше англичанин, чиято съпруга беше холандка, чийто син се ожени за французойка, и чиито четирима синове сега имат четири жени от различни националности. Той е американец, който оставяйки зад себе си всички наследствени предразсъдъци и обичаи, сега получава нови от новия начин на живот, възприел го от новото правителство, на което се подчинява, и от новия строй, в който се нарежда.“
Ето откъде започват злощастията и бедите, които през последното четвърт хилядолетие съвсем не случайно спохождат човечеството. Да отхвърляте тази истина, означава, да приемате ролята на средновековната инквизиция, отричаща, че земята е кръгла, да речем.
Сега, през август 2016 година, за ужас на идиотите, вярващи, че истинският живот е конспиративна теория, а действителност е само онова, което влиятелните медии им показват, в Британия се върнаха към дните на американския макъртизъм. Не буквално, а в известен смисъл. Пък и оригиналът може да е бил с благороден, патриотичен и свободолюбив замисъл, но се е оказал изкористен.
Да оставите вербувания от интернационалистите Ричард Никсън да разследва за… комунистическа дейност, а неприетият в Американската компартия неин агент Роналд Рейгън да бъде основен свидетел, означава малоумие или преднамереност, планиране. Не вярвам в първото…
И така, днес, през август 2016 година, стартира лов на троцкисти в Лейбъристката партия на Великобритания. Заместник-председателят на организацията Том Уотсън предупреди в писмо, адресирано до нейния умишлено разклатен лидер Джеръми Корбин, че троцкисти нахлуват и се окопават в нея. Те – видите ли – били тайно и тясно свързани със… Социалистическата партия, по-рано наричана Милиция.
Ама чакайте, другото име на лейбъристите е социалисти. Кой не знае това? До неотдавна – май миналата година – начело на Лейбъристката партия беше Едуард „Ед“ Милибанд. Неведнъж съм писал, че бащата на лейбъриста Ралф Милибанд е бил заклет и доста проклет марксист. Даже е погребан близо до Карл Маркс – Мордехай Леви. Разбира се – по еврейски обичай…
„Марксизмът на Ралф беше безкомпромисен“ – писа преди година и половина лондонски всекидневник. – „Ние искаме тази партия категорично да заяви, че тя недвусмислено стои зад обществената собственост и господството върху средствата за производство, върху разпределението и стокообмена“ – декларира той пред проведената през 1955 година Конференция на Лейбъристката партия в качеството си на делегат от Хампстед. „Ние сме социалистическа партия, която се е ангажирала с една велика авантюра.“
Значи социализмът е… „авантюра“? Не просто излиза така. Заявено е в прав текст – едно към едно. Но си мисля, че не е точно. Думата „авантюра“ съдържа нещо опасно, но и привлекателно. А социализмът, в който живяхме, беше най-ужасната участ, която можеше да ни сполети. За мен – далеч по-страшна от онова, което го последва – преобразуването – трансформирането – на държавния капитализъм на комунистите в частен, пак под тяхно владичество.
Децата на Ралф, братята Едуард и Дейвид Милибанд, са прочути в Англия като марксисти. Което не им пречи да преуспяват като… капиталисти. Капитализмът е вид марксизъм. И това съм разяснявал. Пак ще го сторя.
Ето защо, от друга страна, когато през април миналата година Дейвид Камерън официално обяви, че Консервативната и обединителна партия на Великобритания, „дясната“ организация, поверена му от Интернационала, е „партия на трудещите се“ (вижте илюстрацията), нещата си дойдоха по местата.[89] Както беше заявил шест лета по-рано бившият главен редактор на списание “Newsweek” Джон Мийчъм, настоящ вицепрезидент на грамадното издателство с търговска мрежа в интернет “Random House”:
„Сега всички сме социалисти.“[ “We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 15 February 2009 г.,]
От двеста години е така. А Мийчъм е капиталист, нали?
Но този път, през май 2015-а, работата на лейбъристите беше спукана. На Ед, малкия син на „безкомпромисния марксист“ Ралф Милибанд, му се наложи да последва примера на Алекс Семънд, шефа на шотландските национал-социалисти – лейбъристите от Севера. А на партията му, уж „работническа“, отново да поопозиционерства. Което съвсем не е лошо. Да не забравяме, че:
„Опозиционната дейност… е само вид бизнес, а именно – замяна на гласовете на избирателите или народния ентусиазъм (условно казано – енергията на площада) срещу пари. Това е всичко. Затова в опозиционните среди толкова често се срещат мошеници и крадци, колкото и в партиите на властта.“[Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл“, Издателство „Сиела“, София, 2014 г., стр. 220. ]
Какво става сега, насред похода срещу троцкистите?
„Уотсън писа: „Не е конспиративна теория да речете, че членове на тези организации [Социалистическата партия и Милицията] се вливат в Лейбъристката партия. Това е факт.“
Лидерът на Социалистическата партия Питър Тааф, един от основателите на Милиция, който и през осемдесетте години беше част от нея, заяви пред “The Guardian”, че се надява да бъде приет отново в Лейбъристката партия, ако Корбин надделее в битка за лидерството над претендента Оуен Смит.
Той заяви, че Корбин отваря Лейбъристката партия „за всички възможни идейни съставки в социалистическото движение и сред работническата класа“, като отхвърли контрола на партията от „връха надолу от един централен елит“. Той допълни: „Лавата от тази революция все още е гореща.“
Така наречената Милиция никога не е била извън Лейбъристката партия. Тя е възникнала вътре в нейните недра, като революционно, ако щете бойно, както личи от наименованието й, идейно течение. Двадесетина лейбъристки депутати вече признали, че „гражданската война вече не може просто да бъде спряна“!
Ох, тези социалисти и комунисти – капиталисти!
Знаете ли, както навсякъде по света, и британците имат съвършено различни проблеми. Тези „идеологически“ занимания са чудесен маньовър, казано на езика на Тато,[Комплексарите щяха да кажат „лексиката“ на…] за отклоняване на вниманието от съществените неща. Добре е, че все повече хора го оценяват. Ето коментар на читател:
„В действителност, източници, близки до един приятел на приятел на друг приятел, който познава такъв приятел, имат доказателства, че тези новоприети троцкисти всъщност са блеъристи от прогресивните (под покровителството на “Portland Communications”), които проникват в партията с фалшиви имена и се преструват, че говорят като социалисти.“
„Пиша шест и пращам на място“ – казваше Генчо Тарабата, даскал по български език и литература в столичната 21-а гимназия, бивша Втора мъжка, известна и като германското училище. Иронията на читателя е рекрасна. Ще обясня.
“Portland Communications” Ltd е агенция за политически анализи и връзки с обществеността, създадена през 2001 г. от Тим Алън – лейбърист и бивш съветник на Тони Блеър. Той е бил директор по комуникациите в “BSkyB” – британския клон голямата интернационална медийна корпорация “News Corporation” на евреина от Австралия, американския гражданин Рупърт Мърдок. Той владее вестниците “The Times”, “The Sun”, както и други по-малки медии на Острова, най-голямата тамошна верига от печатници “Wapping”. Прочу се със скандала с подслушванията, предизвикал закриването на най-стария британски таблоид “News of the World”. Той пък беше свързан с бившия съветник по комуникациите на… Дейвид Камерън – консерватор!
Мърдок притежава американската национална телевизионна мрежа “Fox News”, холивудската компания “Twentieth Century Fox”, вестник “The Wall Street Journal”, смятан за социалистически, което не е чудно, като имаме предвид заглавието му, второто по-големина книгоиздателство в света, без да смятаме китайските и индийските – “HarperCollins” както и редица други медийни компании в САЩ, Австралия, даже го спрягаха за собственик на тукашната bTV, но той не знаеше… Тази пролет Мърдок се ожени за пореден път за Джери Хол, бившата съпруга на Мик Джагър и любовница на Брайн Фери от групата “Roxy Music”. Съвсем ведоми са пътищата на парите и измамната слава…
Няма как отново да не повдигна поредицата от закономерни въпроси: Кой и защо открил Лейба Бронщейн, превръщайки го в Леон Троцки? Кои били силите, които го водели във Виена и из други европейски градове? Що за фигури били събрани край него и имали ли са връзки с интернационалните банкери? И накрая, но съвсем не на последно място, кой осигурил подготовката на троцкистките болшевишки главорези, къде била проведена тя и на чия издръжка? Кой предоставил финансирането на кампанията им за превземане на Русия с изумителните 20 милиона тогавашни долара – толкова милиарди днешни? Както и по какъв начин Давидович и неговите болшевишки терористи с хазарски корени и старозаветни имена се придвижили от Ню Йорк до пристанището на Санкт-Петербург?
Съветският болшевик Кристиян Раковски, известен у нас като Кръстьо Георгиев Раковски, по-скоро Кръстьо Георгиев Станчев, а всъщност Хаим Раковер, достигнал до висшата държавна длъжност в Украйна – председател на Съвета на народните комисари – украински министър-председател. Впоследствие го назначили за съветски посланик в Лондон и Париж. Той принадлежал към най-мощната троцкистка фракция, която получавала заповеди направо от Ротшилд. Ползвал се с изключителното доверие на Ленин и Троцки, които стоели в основата на издигането му в рамките на съветската юдео-болшевишка хазарска империя.
През 1937 г., като подсъдим по време на следствието по процеса срещу т. нар. троцкисти, известен като „Делото срещу 21-те“, заедно с Николай Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода, той признал, че когато Троцки се завърнал от САЩ в Русия, бил придружен от втората си съпруга Наталия Седова.
„Знаете ли коя е тя“ – попита Раковски. И продължи: – „Тя е роднина на Животовски, който е свързан с банкерите Уорбърг, партньори и роднини на Яков Шифф, т.е., както вече казах, на онази финансова групировка, която вече бе финансирала революцията от 1905 г. Ето я причината, поради която само с един ход Троцки се изкачва на върха на списъка с революционери.“
Нима не е смешно, че днес лейбъристите в Лондон са се втурнали да преследват троцкистите, както Йосиф Висарионович вършел същото през трийсетте? А почти целият неоконсервативен елит около бащата и сина Джордж Буш в САЩ – Пол Уолфовиц, Доналд Ръмсфелд, Дъг Фейт, Джон Болтън, Ричард Пърл, Нормън Подхорец, Елиът Ейбръмс, Дениъл Бел, Пол Бремър, целият нюйоркски кръг на т. нар. нова левица – псевдо либерализъм, родил неоконсерватизма. Тази немалобройна еврейска пасмина от марксисти отхвърляла Сталин и обожавала Троцки. Първоначално свързани с Демократическата партия, по-късно подкрепили републиканците и Роналд Рейгън – ренегат като тях.[Вж. напр. Alexander Bloom – “Prodigal Sons: The New York Intellectuals and Their World”, Oxford University Press, New Yprk, NY, 1986 г., стp. 211, 372.]
Не ви ли напомня британската „нова левица“ начело с Тони Блеър? Преди него задокеанските батковци яростно критикували капитализма. Настоявали за политика на ненамеса и неутралитет. Публикували статии, призоваващи за сближаване със Съветския съюз. Впоследствие се обърнали на 180 градуса?! Познато, нали?
През 1981 година заговорили за „нов национализъм“ и за „нова десница“. Основали „нов интернационален комитет“, който да поведе „борбата за свобода“. И се обърнали против СССР, който – казвали – бил „увеличавал заплахата за демократичния свят“.
Тесните връзки между британските лейбъристи и американските неоконсерватори изясних в началото на годината. Водеща е ролята на задокеанските еврейски организации, които осигуряват „специализации“ на по-малките си „братчета“.
Когато се говори за троцкизъм и троцкисти сред лейбъристите – по дефиниция естествено място за тяхно убежище и ласкав прием, където да развъждат отровните си идеи, трябва ли да забравяме заразата със сталинизъм и маоизъм в „десните“ среди в САЩ и Европа? Нима Роналд Рейгън не е станал доброволен агент на комунистите тъкмо през периода на „големите чистки“ в СССР, извършвани в навечерието на Втората световна война? Кога са били вербувани Ричард Никсън и двамата Буш, Харолд Макмилън, Маргарет Тачър?
Ами вляво – лейбъристът Харолд Уилсън, изваден на светло с документи от Анатолий Голицин, офицер от КГБ, но оставен на спокойствие? Или Бил Клинтън – близък с най-висшите военно-комунистически среди в Чехословакия по време и след Пражката пролет. С онези, които заедно с окупаторите от страните-членки на Варшавския договор прегазвали и премазвали обнадеждения народ? Хайде де! Аман!
Кой пръв издигна глас за задълбочаващото се класово неравенство? Не беше ли полуграмотният „консерватор“ Джон Мейджър – британският „Тато“, удостоен с диплома за средно образование, да ме прости Господ? Преди три лета той се възмути:
„Господството на един елит, получил образование в частни училища, а също така и на заможен дял от средната класа във „висшите ешелони“ на обществения живот във Великобритания, е „истински шокиращо“.
Бившият консервативен министър-председател изрази изпитвания от него ужас затуй, че „всяка отделна сфера на британско влияние“ в обществото е доминирана от мъже и жени, които са преминали през частни училища или произлизащи от „благоденстващата средна класа“.
Повече от половината от правителството, включително премиерът Дейвид Камерън, държавният секретар Джордж Осбърн и Ник Клег – заместник-министър-председателят, са преминали през частни училища. Поотделно, всеки един от тях е много заможен…
„За мен, с моето минало, това наистина е шокиращо.“[ Viscount Palmerston – Speech to the House of Commons, 1 March 1848 г., “Treaty of Adrianople – Charges against Viscount Palmerston”, UK Parliament, Archives, Vol. 97, cc66-123, hansard.millbanksystems.com/commons, London,]
Неотменима, обективна реалност е, че не светът се изменя, а Братството го променя. За мен е валидна максимата: „… Magis amica veritas“ – „най-голям приятел ми е истината“. Докато от средата на деветнадесетото столетие Британия се води от максимата, че „няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси“.
Първото правило, върху което тя е изграждала своето световно господство, формулирано от Хенри Темпъл, 3-и виконт Палмърстън, гласяло:
„Великобритания няма вечни съюзници и никави постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни. Наш дълг е да ги следваме.“
Нали знаете, че я приписват на Джон-Мейджъровия предшественик Уинстън Чърчил, когото родния му баща смятал за… глупак.
Преди повече от век чудесният християнски душевед Стоян Михайловски е писал:
„Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна!“[Стоян Михайловски – „Книга за българския народ“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2002 г., стр. 200-201.]
Точно така. Настоящата безнравственост, слабостта и непостоянството, които Шекспир доста несправедливо прикачил към женския характер, намират потвърждение и днес. Достатъчно е да обърнете взор към Б.Б. – „храбрата“ банкянска пожарникеса Брижит Бардо, чиито умения се изчерпват с прерязването на всякакви лентички с ножица…
Trahimur omnes laudis studio[Всички ни обхваща страст към славата, лат.]
Елит ли? Ами Дейвид Камерън, когото в края на брежневата епоха КГБ взел под крилцето си по хомосексуална линия?
Какви са „прогресивните“ Тони Блеър и Гордън Браун? Вторият, „мил другар“, според лексиката на тукашния „революционен“ вестник „Дума“, се настани и живурка в лондонския апартамент на Огнян Дойнов, дарен на члена на Политбюро на ЦК на БКП от Робърт Максуел – секретар на Лондонския областен комитет на КПСС и агент на MI5, Моссад и КГБ.
Та нали проникването на комунизма – да използваме явно по-приемливия термин социализъм – в западните политически кръгове е процес, започнал преди болшевиките да сринат Руската империя и да провъзгласят Съветския съюз – комунистическата Хазария, в която талмудизмът е държавна религия? Съветските шпионите ръководят САЩ. Доказвах го в разговори с Брайън Алекс – българинът Благой Алексиев, който тогава живееше в Калифорния, отровен там от агенти на КГБ с обеднен уран. Както и чрез интервюта, като например с Юри Безменов, избягалия офицер от КГБ.
В момента, в рамките на театралната гротеска, се води спор между „ляв“ и „десен“ кандидат за президент на САЩ. (По причини, понятни за редовните и умни читатели, смятам Клинтън за мъж.) Това е поредната пародия, банална хипербола на действителността.
Например „левицата“ – Демократическата партия, чрез – „пълномощниците на Клинтън се домогнаха до бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блуумбърг, още преди той да произнесе вдъхновяваща реч пред Националната конференцията на демократите миналия месец, в която призова “Wall Street” да я подкрепи.
Дали Блуумбърг – самосъздал се милиардер и медиен магнат [да го разправят на старата ми шапка], и някогашен републиканец, ще играе роля за привличането на други републикански лидери, които са бизнесмени, все още трябва да бъде решено, заяви източник, близък до дискусията.“
Обаче риториката на Хитлери Клинтън е оцветена в ярки анти-„Уол Стрийт“ тонове, наподобяващи времената на ранния социализъм – военния комунизъм. Не че на въпросната нюйоркска улица не са се устроили все марксисти – едни от главните комуняги на планетата…
В другата страна – условно „дясната“, също се забелязват напрежение и съмнения. За пред хората, както се казва. Жалко, ако не го разбирате.
„Сред лидерите на мисълта на републиканците възникнаха два противоречащи си аргумента. Единият, илюстриран от коментатора Хю Хюит,[Криптокомунист от следниксъновия период, радиоводещ, прочул се със своя груб език.] отстоява, че предотвратяването на възможността кандидатката на демократите Хилари Клинтън да извършва назначения на либерали във Върховния съд на САЩ би излязло начело над всички останали решения за консервативната публика. „Ако Хилари Клинтън победи“ – писа Хюит в “Washington Examiner” от понеделник [1 август т.г.], „левицата придобива солидно, дългосрочно, почти със сигурност постоянно мнозинство във Върховния съд.“
Единственото решение, което Хюит вижда, е Тръмп като президент. „И в това огромното мнозинство от неговия екип в изпълнителната власт да бъде от консерватори – допълва Хюит.“
Другата тенденция, изразена от Брет Стивънс, коментатор на “The Wall Street Journal”, чиито консервативни bona fides[ Силни пристрастия, която не будят съмнения, лат.] са тъй силни и стигат до мозъка на костите му, подобно Хюит твърди, че идеологическите въпроси избледняват покрай онези, свързани с годността на Тръмп за неговия пост – доста по-малки от изискуемите за президентския.
„Централният въпрос в тези избори не са идеите на Тръмп, каквито и да са“ – написа Стивънс във вторнишкия “Journal” [от 2 август т.г.] – „Проблемът е неговият характер, какъвто е… Неговият проблем не е недостигът на нормално приличие, а отсъствието на елементарно човешко възпитание. Той е морално непригоден за каквато и да е длъжност, високопоставена или обратното.“
Наред с тази нравствена деформираност – очевидно предостатъчна при атаките на Тръмп към родителите на убития носител на „Златна звезда“ и „Медал на честта“, капитана от армията Хумаюн Кан – идва друга деформация, която гарантира, че ще задържи много републиканци да будуват нощем: пълната липса на импулсивен контрол у Тръмп.
Той може да бъде заобиколен от всякакъв вид консервативни професионалисти, чието присъствие кара Хюит спокойно и необезпокоявано да похърква. Но никой от тези професионалисти не би могъл да спре Тръмп да се въздържа от атаките към семейство Кан. Или, няколко седмици по-рано, да нападне федерален съдия, гледащ съдебно дело срещу Университета „Тръмп“, заради неговото мексиканско потекло.
Въпросът дали пръстът върху ядреното копче би следвало да е на момък с импулсивни реакции на двегодишно дете – а също напълно незапознат с фактите, както призна в неделя [31 юли т.г.], че не знае дали Русия има войници в Украйна – не е въпрос на идеология. Нито на неговата собствена, нито на онези, които е подбрал.“
Следват безсмислени реминисценции с епохата на кубинската ядрена криза и поведението на покойния сенатор Бари Голдуотър – кандидат за президент на републиканците през 1964 г. Тя няма нищо общо с настоящето, понеже и тогава, когато я инсценираха, тя бе извън контекста на реалността. В спомените си, на които съм се позовавал, Никита Хрушчов с ирония признава: СССР никога е не е възнамерявал да напада САЩ – по никакъв начин.
Думата ми е за така наречените елити и за идеологическите внушения, на които все още повечето земни жители са подвластни. Зетят на президента Франклин Д. Рузвелт, бизнесменът Къртис Дол, разкрива действията и убежденията на своята бивша тъща – Елинър Рузвелт.
И разяснява, как от 1932 г. – времето на изборите, когато съпругът й за първи път бива излъчен за стопанин на Белия дом, „нейните политически и идеологически ангажименти ставаха все по-несигурни и съмнителни. Съжалявам, че трябва да добавя, но усилията й, удвоени от тези на нейния съпруг, помогнаха в голяма степен на програмата за единен свят, която безспорно беше оглавявана от Съветите, а те бяха напълно ненадеждни. Съветите [болшевиките, комунистите], които понастоящем господстват над руския народ. Техният лидер от първа линия – Никита Хрушчов, беше достатъчно арогантен да ни заяви: „Ние ще ви погребем!“ Разбира се, лесно му беше да изрече тази закана. Но той грешеше. Една птичка пролет не прави.“
Къде са днес наследниците на дядя Никитушка – погребалния агент на капитализма? В САЩ, които техният предтеча така и не зарови. Може би е бил осведомен, че те сами се придвижват към гробищата…
Докато четете тези редове, е твърде вероятно Републиканската партия да е оттеглила подкрепата си за уж своя кандидат Доналд Тръмп. Странно? Не, закономерно:
Ein Volk, Ein Reich, Ein Partei, Ein Fuehrerin![Един народ, една държава, една партия, една фюрерка, нем.]
Комунизъм!
Защо имаме такива „елити“? Понеже изменихме на природата си, на своето предназначение. Ако приемем не фалшивата библейска приказка за сътворението от кал по образ и подобие на сатаната, а исторически доказаното, ще установим: милиони години човекът се е борил за избавление от робския гнет. В този продължителен еволюционен процес той се е обособил съгласно промисъла на създателите.
Жената не е била замислена, за да бъде воин, изкопчийка, кранистка, боксьорка, милицонерка, щангистка, или съдийка. Социалистите я направиха такава. Да ме прощават феминистките, но героинята на Толстой не се е борила за равни професионални възможности и заплащане като на мъжете, а за правото си да обича и да бъде обичана. За Анна Каренина ми е думата.
Мъжкарани е имало винаги. Обществото, когато е съществувало и е живеело според Божията повеля, тази на своите създатели и техни сетнешни пратеници – учители, ги е изолирало като прокажени. Жорж Санд, близка до Ротшилдови, носела панталони и се влюбвала с по-голяма страст в жени, отколкото в мъже. Поради неугасналата в душата й майчина искра заобичала болния и немощен Фредерик Шопен по-скоро като покровителка, отколкото като любовница.
Клара Цедкин, Роза Люксембург, Надежда Фишберг – Крупская, Елинър Рузвелт, Цола Драгойчева – агент „Соня“, Лиляна Димитрова, Индира Ганди, Сиримано Бандаранайке, Маргарет Тачър, Ангела Меркел, Дилма Русев, Татян Дончев, Териза Мей, Хитлери Клинтън, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Далия Грибаускайте и Корнелий Нинов не са жени по смисъла на понятието, заложено с Божията искра на истинското сътворение. Те са изключения, превърнати в правило. Което изопачава целия смисъл на живота.
Жената трябва да бъде обичана и да дарява с обич близките си. Да ражда деца и да е нещо като обединител, стожер на семейството. Не е работа на мъжа да се гевези и да танцува на пилон, както го правят все повече от издигащите се в кариерата серсеми – ибнета, както казват комшиите от югоизток, не само у нас.
Само че комунистите – истинските – умишлено разбъркаха Божествения ред на земята. Барабар с хората и тяхното предназначение. Така се родиха „героините на социалистическия труд“. Предварително набелязани и избрани послушнички и слугини, чиито „работни рекорди“ de facto бяха дело на цели колективи.
Самите най-високопоставени комуняги, идеолозите на бунта срещу Бога, не допускат жените им да се занимават с делови дейности. На своя смъртен одър Майер Амшел Ротшилд забранил жените в семейството да се захващат с бизнес. Завещал най-много да се ангажират с благотворителност. Нищо повече. До ден днешен е така. В тази фамилия наследничките даже нямат право да присъстват на заседания, на които се решават каквито и да са бизнес проблеми.
Защо ли? А гоите възприеха техните жени да бъдат превърнати в работен добитък и да станат общи.[www.youtube.com/watch] Да прекарват повече време с началството, отколкото със съпрузите и семействата си. Да се стремят към кариера, което ги превръща в мъже…
През това време рожбите им да хайлазуват, да израстват като хаймани. Две дини не се носят под една мишница. Няма как жените, обявени за „другарки“, хем да бачкат и да растат в професията, хем да раждат и да отглеждат здрави, възпитани деца – хора, годни за живот в общество. За мъжете въобще не ми се отваря дума…
Всеки има право да не е съгласен. Аз винаги съм мислел така. Имах неподправения пример на моите родители. Нищо, че мама не спря да се труди до 80-годишна възраст. Това беше поради милиционер-социализЪма и ставаше вкъщи. Със сестра ми бяхме отгледани в приветлива домашна среда. Нашите не позволиха да бъдем национализирани в ясли, детски градини, занимални и т.н. Въпреки трудното дередже, до което ги бяха докарали другарчетата, даваха мило и драго, за да ни осигурят що-годе прилично детство. Което да не се различава кой знае колко от това на другите деца.
Следяха да учим усърдно, даже повече от останалите. Тъй като бяхме дамгосани от системата. Трябваше да сме по-добри, та тя да не ни отхвърли. Жертваха доста от своите нищожни шансове в името на нашето бъдеще. Предварително бяхме наясно, че то не може да е особено бляскаво…
Ще възразите като комунистическите „интелигенти“, че „бабите ни са раждали на полето, по синорите“. Добре, първо – не всички. Второ, кърската работа е била сезонна, за кратко. И въпреки чудовищната й тежест, тези жени не са допускали чужда ръка или поглед да галят рожбите им! Защото преди всичко друго са били жени. С ясно съзнание за своето предназначение и място в живота.
diagnosa.net/
Че народите вече не могат да влияят върху управлението на държавите. А правителствата не са в състояние да управляват самостоятелно. Повече никой не е способен да се противопостави на интернационалните банкери. С находчивост, търпение, постоянство, на принципа на източните бойни изкуства, и без всякакъв морал, Те проведоха своята световна революция. Като използваха силата на съперниците си – човешкия род.
Революцията на парите – наричайте я, както желаете – тържествува. В момента Те направляват провеждането на нейните финални етапи. Дали семейство Рокфелер ще ръководи изпомпването на шистов нефт и газ в САЩ, а Голдман и сватовете им от Сакс ще контролират тамошния военно-промишлен комплекс, е все едно. Фамилията Ротшилд винаги ще бъде на върха. Тя контролира Европа, Русия, Китай, Близкия изток и почти целия останал свят. На интернационалните финансисти Им остават още няколко битки – за Африка и за Тихоокеанския регион.
И още една – най-тежката – за т. нар. редуциране на човечеството. Казват – до необходимия за удобния Им живот „златен милиард“. Ние никога не сме имали друго значение за Тях, освен като работна сила и пушечно месо.
За да приемем обвиненията в „антисемитизъм“ със снизходителна усмивка, нека сверим всичко това с Теодор Херцел. Но и с други свидетелства за еврейското превъзходство над земните жители. Като например избора на лица за включване сред елитите.
„Докато не попаднете в новия списък на уважаваните, достойни за награждаване, в качеството ви на родител или член на ближещия раните си кръг от сподвижници на Камерън и Осборн, вълнението от звука на гонговете, обявяващи оставката, е равносилно на нула.[Иде реч за нещо като британския 24 май – удостояване със звания и ордени на люде, които премиерът и кабинетът са предложили, тъй като са ги сметнали за… „достойни за почитта на обществото“ и отличията. Обикновено по списък удостояват жени и мъже със званията „дама“ и „джентълмен“ – “dame” и “sir”. Но връчват и ордени от типа на OBE – Орден на Британската империя, който преди точно половин век Джон Ленън върна в знак на протест срещу британската съпричастност към американската Война във Виетнам.] Промените отприщиха нови знаци за раздразнението в спектакъл, който е радост за вътрешните и осведомените, дето сами се потупват насърчително едни-други по гърбовете след голямото поражение, нанесено от електората.[Гласуването на референдума за напускане на Евросъюза, довело до сериозни промени в правителството на Британия – извинете – на Нейно величество.]
От доста време, при напускане на поста, министър-председателите награждават своите поддръжници. Обаче самозадоволяването на тайзи тайфа е ненадминато, откакто съдът на Титипу в Микадото се произнесе.[ „Микадото или градът на Титипу“ е заглавие на комична опера в две действия от композитора Артър Съливан по либрето на У. С. Гилберт. Нейната премиера се е състояла на 14 март 1885 г. в лондонския театър „Савой“. Темата е именно изолирането и самопревъзнасянето на залязващата аристокрация, която отдавна е извън времето. Заменили са я други – новобогаташите. (“The Mikado; or, The Town of Titipu”, a comic opera in two acts, music by Arthur Sullivan, libretto by W. S. Gilbert.) Намекът в статията е красноречив: няма милост за онези, които са паднали. Което не им пречи да си въобразяват, че продължават да имат известност и значение.] Това няма значение, ако хората са били на постовете си за кратко, или уменията им за комуникиране и самоизтъкване са били възприемани en masse -Заедно, фр. - като заслужаващи почит от страна на държавата. Усилия, най-често възнаграждавани с прощална вечеря и Коледна картичка веднъж в годината с украса със знака на кралицата.
Подчертаването на това е характерна черта на съвременните елити – необходима глухота спрямо начина, по който ги възприемат, даже най-толерантните. Историкът Антъни Бийвър ме въведе в играта Тъмбрилизъм.[ Доколкото ми се изясни, игра, в която богатии хора изпадат до равнището на нас – „обикновените“, без да имат предствата от начина ни на живот.] В нея всички участници в групата трябва да си припомнят коментар, който са чули. И който е най-вероятно да разпали революционни чувства сред иначе скромни и кротки хора. Победителят беше херцог, който отбеляза: „Намразих вестник “The Sun” – и повече няма да допусна той да попадне в никой от моите домове.“
Трябва ли да уточняваме колко на брой са „домовете“ на херцога? Да не сме социалисти?
Нищо, че аристократът няма да пусне повече минаващия за свързан с Бъкингам „консервативен“ таблоид “The Sun” – „Слънцето“. Вярно, че кралицата не може да огрее навсякъде. Но забележителното в случая е – в това е част от тънкия сарказъм – че херцогът победил в игра, подбуждаща… „революционни чувства сред иначе скромни и кротки хора“!
Когато я подновили, се наложило новите кандидати, включили се със закъснение, да обсъждат „цитат от Оливия Блуумфийлд“,[Еврейка, отпаднала заедно с Дейвид Камерън и компания. Но предложена за удостояване с доживотно почетно звание „дама“ – “dame”. Както за пореден път утачних, това е женския вариант на „пер“ – „сър“, но получени по този начин, и двете не се наследяват.] която – сигурна съм, че няма нужда да ви напомням – е имала „заслуги към обществото“ като щатна събирачка на пари за консерваторите. Запитана веднъж от “The Telegraph” за нейния принос,[Към обществото – задължителен аргумент за удостояване с перска титла.] тя отговори: „Наистина, не разговарям с медиите. Толкова. Изобщо не съм важна за новините.“ Фалшивата скромност на неофитка[ Неофит иде от съвременния гръцки и означава ноподстриган монах, или новоприет или новопкръстен.] и то в пълната й сила.
Даже, когато през това лято рарздразнението понамаля, то остави привкус, напомнящ колко прекалено много са се отдалечили от demos-а доста от елитните кръгове на властта. Без да оценяват онова, което става или да проявяват някакви по-сериозни намерения да се обърнат към действителността. Има множество причини, поради които политическият центризъм се бори със зъби и нокти из цяла Европа и Съединените щати. Но общото е, че всички в него са застрашени от едни и същи заплахи.
В Британия, ужасът, който гласът на Напускащите предизвика като усещане у Оставащите [гласувалите против напускането на ЕС], е в пряка връзка с това, колко изолирани станаха елитите от всичко, което много хора чувстват и мислят…
Откакто Кориолан сгълча „многоглавата хидра“ или вонящите римски граждани, „чийто дъх аз ненавиждам, колкото смръднята на гнилоч в тресавищата“,[ Авторката използва сравнение с откъси от трагедията „Кориолан“ от Уилям Шекспир. (Вж. William Shakespeare – “Coriolanus”, written between 1605 and 1608 г.) Гней Марций (505 пр.Хр.–488 пр.Хр.) бил римско пълководец, който след много военни победи срещу бунтовници, опитали се да свалят властта на Рим из провинциите и в столицата, получил името Кориолан. Отличавал се с изключително горещ темперамент. Собственият му опит да завземе властта се провалил и приключил с неговото убийство.] не сме чували за толкова голямо прахосване на възможностите на обикновените хора да дадат своя глас и това да има значение.
Тъй че, в Камарата на лордовете (къде другаде?), Кралица Ууна[ Ууна Тамисн Кинг, баронеса на Бау, родена през 1967 г., е чернокожа британска политическа деятелка от Лейбъристката партия. Беше членка на Парламента, главна директорка на телевизия “Channel 4”. Понеже е родена в Британия, а фамилното й име действително е Кинг, на шега я наричат „Кралица“.] поставя на обсъждане предложение, което отстоява, че ако обществото имаше повече „факти“, то със сигурност щеше да отвее Brexit-а. Обаче инстинктите и емоциите имат точно толкова значение, колкото и фактите – в най-добрите времена – хлъзгава материя на рефередумите.
Това е разликата между демокрация и олигархия. Необходимо е да се направи повече, за притъпяването на вредния резец на гласовета „За напускане“. Но да казвате на обществото, че не е знаело какво върши, е стартово блокче за лошо начало. Усилията, които би било по-правилно да бъдат възнаградени с вечеря и Коледна картичка, приключиха като декорация.
Други опасности са почти пред нас. От разюзданата реторика на Тръмп, французойката Марин Льо Пен или германските AfD[Съкращение от Alternative fьr Deutschland – Алтернатива за Германия. Смятат я за „крайно дясна популистка партия“, което не отговаря на истината. Както съм изяснявал, популизмът е най-хубавата насока на всяка обществена работа – дела за народа, за хората. Противно на тукашната пропаганда, която внушава, че Алтернативата, както я наричат, е родена в бившата Източна Германия, трябва да знаете: Тя е зачената във Франкфурт на Майн, провинция Хесен. Това е родното място на Ротшилдови.] и Pergida,[Правилно Pegida – Пегида, което издава „висшия професионализъм“ и на един от най-тиражните британски всекидневници – “The Guardian”. В момента той има по-голям тираж жт “The Times”, “The Daily Telegraph” и “The Independent”, взети заедно. Но резултатът е този – voilа. Pegida също представлява съкращение от Patriotische Europдer gegen die Islamisierung des Abendlandes – Патриотични европейци против ислямизацията на Запада. Тези „европейски патриоти“ явно са за единна държава. Освен това, ако държим на историята, следва да им обясним, че понятието Европа е възникнало някъде из нашата Странджа планина. Което означава, че изключвайки Изтока, за пореден път, следва да променят названието си. Защо не на Weiblichland, Kikeland или Etat juif? Което ще рече Чифутландия…] до примитивния протекционизъм на испанската Подемос или гръцката Сириза, протестът срещу външните force majeure[ Висши сили, фр. от лат. У нас по-често се използва в договорите в смисъл на „извънредни обстоятелства“, което също е вярно като значение.] тържествува. Докато работата за продължаване на управлението, за структурни решения на дългосрочната задлъжнялост и борбата с влиянието на глобализацията и автоматизацията върху икономиката са пренебрегнати.“
Заглавието на статията е „Елитите трябва да започнат да се вслушват във „вонящите граждани“ по улиците“. Правилно, вярно. Но кои елити? Как могат хора с доказано дълго потекло, каквото е на не малко български родове, с достатъчно образование, с умения, да приемат Ротшилдови, Голдманови, Варбургови и прочие чифутски нищожества на по два века за „елит“? Или Барак Обама, Хитлери Клинтън барабар с нейното мъжле и с псевдо съперника й Доналд Тръмп, Териза Мей, Франсоа Оланд, Никола Саркози, Никола Стърджънт, Матео Ренци, Владимир Путин, Жан-Клод Юнкер, Алекси Ципрас, Ангела Меркел или не дай Боже Б.Б. и останалите като нея за елит?
За да няма недоразумения, непременно ще добавя, че авторката на горната сложна ирония спрямо настоящия отиващ си и идващ британски елит е бивша кореспондентка на “The Times” за Източна Европа, а малко след това е била назначена в Москва. Преди това е учила в Берлин. Дано се сещате, какво имам предвид и защо поднасям факта.
Понастоящем работи в седмичника на Ротшилдови “The Economist”, където няма подписани публикации, и едновременно с това – в лондонския вечерен всекидневник “Evening Standard”, собственост на члена на КПСС Александър Лебедев, офицер от КГБ. За разлика от Путин, никой не натяква за това на него и на наследника му Евгений. Нито – на букета от кагебисти, вписани в лондонския и британския делови пейзаж като „руски олигарси“. Приети с широко разтворени обятия от британския елит, доведен до нашето дередеже – до позата „изуй гащи“ пред всеки Чичко Паричко!
Преди това Ан Макелвой е минала през „десните“ и „консервативни“ издания – списание “The Spectator” (заместник-главна редакторак) и вестник “The Daily Telegraph”. Понастоящем сътрудничи на „левия“ пролейбъристки “The Guardian”. Тъй де – демокрация е. Има свобода…
Тя, „милата“ има издадени две книги с протяжни заглавия: „Спомени на един резидент: Човекът, който разпали тайна война срещу Запада“ и „Оседланата крава: Животът и наследството на Източна Германия“. Но далеч по-любопитна е третата – втора по ред, в която тя помага на… небезизвестния еврейски ръководител на всяващата ужас източногерманска тайна милиция Stasi – Genosse Маркус Волф. Творбата е озаглавена „Човек без лице: Автобиографията на най-големия комунистически шпионски шеф“. В него Макелвой не е съавторка, а само сътрудничка – „с“ – и името, както я изписват.
Вярвам, че истинските ми съмишленици – поне 200 на брой, са схванали. Ще ми се да уточня, че целият този опит за интелигентничене с препракти към музикални и литературни произведения, даже към злободневните вестникарски вести, издава опасна тенденция. Целта на Ан Макелвой е била да покаже колко са се отдалечили самозваните „елитарни люде“ от хората. В усърдието си е паднала в клопката на собствения си мерак да се нареди сред тях, да попадне в „списъка на уважаваните, достойни за награждаване“. Дали той е осъзнат или не, има значение. Толкова по-зле, ако е второто. В случай, че е първото, издава неискреност, двуличие, лицемерие.
Чувал съм, че в дял на официалната медицина – за мен тя не съществува и е неспособна да лекува, ала това е друга тема – диагнозата на този вид мислене се нарича шизофрения. В интерес на истината, забелязваме я у неколцина тукашни кандидати за медийната слава. Те са редовни гости на всякакви средства за масово разпространение на оглупяването. Нищо не ги смущава и не пречи на техните афиширани „убеждения“. Истинските им схващания се изчерпват с оня характерен жест с пръстите, илюстриран от Желю Желев като поведение на мургавелко – политикономист и идол на един от въпросните пристрастени към изявите пред телевизионната камера. (Ще припомня случая по-нататък.) Стига да ги канят, отзовават се. Това също е обект на официалната психиатрия…
Сноби, проявяващи стремеж да използват термини и чуждици, с които да прикрият комплексите си и своя провинциализъм. Последното – като манталитет, както селенѝята. Те, както цитираната английска авторка, интелигентничат. Което е далече от интелигентността. Истински умният и ерудиран човек е възпитан. Притежава чувство за мярка. Използва всякакви изразни средства, но така, че аудиторията да ги разбира. И знае къде да спре.
Иначе цялата „интелигентност“ губи смисъл, отива на вятъра. Изкривява се в интелигентничене. Ако сте попадали в компанията на такива индивиди, няма как да не сте забелязали склонността им към позьорство. Например – мълчат. Продължително, тягостно дълго, непрестанно. Започвате да си мислите, дали пък не са глупави, и затова не се обаждат. Или по-често – обратното: толкова са интелигентни, че не искат да разговарят с простосмъртни.
Представителите на другия вид пък не престават да плямпат. Знаят tous pour tous – всичко за всичко. Не можете да вземете думата от тях. Натрапват се и не съзнават, че стават досадни, даже нетърпими.
Такива – от втория вид, ни показват телевизиите. Намират се разни „обществени антрополози“ (кой ще обясни що за животно е това) и психиатри, втасали за лудницата, които овъргалят, увъртат и опаковат мислите си в сложни фрази, съставени от непознати слова – най-често – чуждици.
Онези, за които е предназначена речта, не схващат нищо от тази словесна вакханалия, пръкнала се в болните мозъци на „авторитетите“. Залива ги порой от думи (те биха го нарекли вербален), бъкан от латински, английски, руски, по-рядко – френски и немски словца. Накрая слушателят изпада в положението на днешен Джордж Бърнард Шоу. И му иде да произнесе най-кратката рецензия: „Защо?“
Кой каквото и да плямпа, истината винаги е една. А тя е: Те и ние.
Mendacem memorem esse oportet[ Лъжецът трябва да помни, лат. Затова е по-лесно да се говори истината. Не се налага да помните, какво сте плещили…]
Кои са в днешните елити? Надявам се, да сте имали полза от обяснението за произхода на съвременния британски елит, поместен по-горе. Какво да говорим за френския, американския или руския? Ако тръгнем да ги изследваме, и ще стигнем до разбойници. Във Франция – “enfants de la Patrie” – деца на Родината“ с особен, не съвсем галски произход. Отново издигнали “l’йtendard sanglant de la tyrannie” – „кървавото знаме на тиранията“. На един нов, различен абсолютизъм и деспотизъм – този на банката.
В Русия – потомци на крепостни или на онази обществена измет, която императорите с право натикали в области като Пале – напълнили ги с хазари.
Отвъд Океана – наследници на въдворени там с присъди, или на избягали от Темида в родните им места. Но и не малко довереници на банкерите. Роденият във Франция авантюрист Мишел Гийом Жан дьо Кревекьор (1735 –1813), станал известен в САЩ като наемен войник и писател под името Джон Хектор Сейнт Джон, посочил, че целта на повечето имигранти, нахлуващи в Америка, е точно тази:
„Каква привързаност може да има един беден европейски имигрант към страна, където не притежава нищо? Владеенето на езика и обичта към малцината толкова бедни, колкото и самият той, бяха единствените нишки, които го свързваха: Сега неговата страна е тази, която му дава земя, хляб, защита, а следователно: Ubi panis ibi patria, е мотото на всички имигранти.
В такъв случай какво представлява американецът, този нов човек? Той е или европеец или потомък на европейци. Ето я тази странна смесица от кръв, която ще намерите в тази страна. Мога да ви посоча семейство, чийто дядо беше англичанин, чиято съпруга беше холандка, чийто син се ожени за французойка, и чиито четирима синове сега имат четири жени от различни националности. Той е американец, който оставяйки зад себе си всички наследствени предразсъдъци и обичаи, сега получава нови от новия начин на живот, възприел го от новото правителство, на което се подчинява, и от новия строй, в който се нарежда.“
Ето откъде започват злощастията и бедите, които през последното четвърт хилядолетие съвсем не случайно спохождат човечеството. Да отхвърляте тази истина, означава, да приемате ролята на средновековната инквизиция, отричаща, че земята е кръгла, да речем.
Сега, през август 2016 година, за ужас на идиотите, вярващи, че истинският живот е конспиративна теория, а действителност е само онова, което влиятелните медии им показват, в Британия се върнаха към дните на американския макъртизъм. Не буквално, а в известен смисъл. Пък и оригиналът може да е бил с благороден, патриотичен и свободолюбив замисъл, но се е оказал изкористен.
Да оставите вербувания от интернационалистите Ричард Никсън да разследва за… комунистическа дейност, а неприетият в Американската компартия неин агент Роналд Рейгън да бъде основен свидетел, означава малоумие или преднамереност, планиране. Не вярвам в първото…
И така, днес, през август 2016 година, стартира лов на троцкисти в Лейбъристката партия на Великобритания. Заместник-председателят на организацията Том Уотсън предупреди в писмо, адресирано до нейния умишлено разклатен лидер Джеръми Корбин, че троцкисти нахлуват и се окопават в нея. Те – видите ли – били тайно и тясно свързани със… Социалистическата партия, по-рано наричана Милиция.
Ама чакайте, другото име на лейбъристите е социалисти. Кой не знае това? До неотдавна – май миналата година – начело на Лейбъристката партия беше Едуард „Ед“ Милибанд. Неведнъж съм писал, че бащата на лейбъриста Ралф Милибанд е бил заклет и доста проклет марксист. Даже е погребан близо до Карл Маркс – Мордехай Леви. Разбира се – по еврейски обичай…
„Марксизмът на Ралф беше безкомпромисен“ – писа преди година и половина лондонски всекидневник. – „Ние искаме тази партия категорично да заяви, че тя недвусмислено стои зад обществената собственост и господството върху средствата за производство, върху разпределението и стокообмена“ – декларира той пред проведената през 1955 година Конференция на Лейбъристката партия в качеството си на делегат от Хампстед. „Ние сме социалистическа партия, която се е ангажирала с една велика авантюра.“
Значи социализмът е… „авантюра“? Не просто излиза така. Заявено е в прав текст – едно към едно. Но си мисля, че не е точно. Думата „авантюра“ съдържа нещо опасно, но и привлекателно. А социализмът, в който живяхме, беше най-ужасната участ, която можеше да ни сполети. За мен – далеч по-страшна от онова, което го последва – преобразуването – трансформирането – на държавния капитализъм на комунистите в частен, пак под тяхно владичество.
Децата на Ралф, братята Едуард и Дейвид Милибанд, са прочути в Англия като марксисти. Което не им пречи да преуспяват като… капиталисти. Капитализмът е вид марксизъм. И това съм разяснявал. Пак ще го сторя.
Ето защо, от друга страна, когато през април миналата година Дейвид Камерън официално обяви, че Консервативната и обединителна партия на Великобритания, „дясната“ организация, поверена му от Интернационала, е „партия на трудещите се“ (вижте илюстрацията), нещата си дойдоха по местата.[89] Както беше заявил шест лета по-рано бившият главен редактор на списание “Newsweek” Джон Мийчъм, настоящ вицепрезидент на грамадното издателство с търговска мрежа в интернет “Random House”:
„Сега всички сме социалисти.“[ “We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 15 February 2009 г.,]
От двеста години е така. А Мийчъм е капиталист, нали?
Но този път, през май 2015-а, работата на лейбъристите беше спукана. На Ед, малкия син на „безкомпромисния марксист“ Ралф Милибанд, му се наложи да последва примера на Алекс Семънд, шефа на шотландските национал-социалисти – лейбъристите от Севера. А на партията му, уж „работническа“, отново да поопозиционерства. Което съвсем не е лошо. Да не забравяме, че:
„Опозиционната дейност… е само вид бизнес, а именно – замяна на гласовете на избирателите или народния ентусиазъм (условно казано – енергията на площада) срещу пари. Това е всичко. Затова в опозиционните среди толкова често се срещат мошеници и крадци, колкото и в партиите на властта.“[Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл“, Издателство „Сиела“, София, 2014 г., стр. 220. ]
Какво става сега, насред похода срещу троцкистите?
„Уотсън писа: „Не е конспиративна теория да речете, че членове на тези организации [Социалистическата партия и Милицията] се вливат в Лейбъристката партия. Това е факт.“
Лидерът на Социалистическата партия Питър Тааф, един от основателите на Милиция, който и през осемдесетте години беше част от нея, заяви пред “The Guardian”, че се надява да бъде приет отново в Лейбъристката партия, ако Корбин надделее в битка за лидерството над претендента Оуен Смит.
Той заяви, че Корбин отваря Лейбъристката партия „за всички възможни идейни съставки в социалистическото движение и сред работническата класа“, като отхвърли контрола на партията от „връха надолу от един централен елит“. Той допълни: „Лавата от тази революция все още е гореща.“
Така наречената Милиция никога не е била извън Лейбъристката партия. Тя е възникнала вътре в нейните недра, като революционно, ако щете бойно, както личи от наименованието й, идейно течение. Двадесетина лейбъристки депутати вече признали, че „гражданската война вече не може просто да бъде спряна“!
Ох, тези социалисти и комунисти – капиталисти!
Знаете ли, както навсякъде по света, и британците имат съвършено различни проблеми. Тези „идеологически“ занимания са чудесен маньовър, казано на езика на Тато,[Комплексарите щяха да кажат „лексиката“ на…] за отклоняване на вниманието от съществените неща. Добре е, че все повече хора го оценяват. Ето коментар на читател:
„В действителност, източници, близки до един приятел на приятел на друг приятел, който познава такъв приятел, имат доказателства, че тези новоприети троцкисти всъщност са блеъристи от прогресивните (под покровителството на “Portland Communications”), които проникват в партията с фалшиви имена и се преструват, че говорят като социалисти.“
„Пиша шест и пращам на място“ – казваше Генчо Тарабата, даскал по български език и литература в столичната 21-а гимназия, бивша Втора мъжка, известна и като германското училище. Иронията на читателя е рекрасна. Ще обясня.
“Portland Communications” Ltd е агенция за политически анализи и връзки с обществеността, създадена през 2001 г. от Тим Алън – лейбърист и бивш съветник на Тони Блеър. Той е бил директор по комуникациите в “BSkyB” – британския клон голямата интернационална медийна корпорация “News Corporation” на евреина от Австралия, американския гражданин Рупърт Мърдок. Той владее вестниците “The Times”, “The Sun”, както и други по-малки медии на Острова, най-голямата тамошна верига от печатници “Wapping”. Прочу се със скандала с подслушванията, предизвикал закриването на най-стария британски таблоид “News of the World”. Той пък беше свързан с бившия съветник по комуникациите на… Дейвид Камерън – консерватор!
Мърдок притежава американската национална телевизионна мрежа “Fox News”, холивудската компания “Twentieth Century Fox”, вестник “The Wall Street Journal”, смятан за социалистически, което не е чудно, като имаме предвид заглавието му, второто по-големина книгоиздателство в света, без да смятаме китайските и индийските – “HarperCollins” както и редица други медийни компании в САЩ, Австралия, даже го спрягаха за собственик на тукашната bTV, но той не знаеше… Тази пролет Мърдок се ожени за пореден път за Джери Хол, бившата съпруга на Мик Джагър и любовница на Брайн Фери от групата “Roxy Music”. Съвсем ведоми са пътищата на парите и измамната слава…
Няма как отново да не повдигна поредицата от закономерни въпроси: Кой и защо открил Лейба Бронщейн, превръщайки го в Леон Троцки? Кои били силите, които го водели във Виена и из други европейски градове? Що за фигури били събрани край него и имали ли са връзки с интернационалните банкери? И накрая, но съвсем не на последно място, кой осигурил подготовката на троцкистките болшевишки главорези, къде била проведена тя и на чия издръжка? Кой предоставил финансирането на кампанията им за превземане на Русия с изумителните 20 милиона тогавашни долара – толкова милиарди днешни? Както и по какъв начин Давидович и неговите болшевишки терористи с хазарски корени и старозаветни имена се придвижили от Ню Йорк до пристанището на Санкт-Петербург?
Съветският болшевик Кристиян Раковски, известен у нас като Кръстьо Георгиев Раковски, по-скоро Кръстьо Георгиев Станчев, а всъщност Хаим Раковер, достигнал до висшата държавна длъжност в Украйна – председател на Съвета на народните комисари – украински министър-председател. Впоследствие го назначили за съветски посланик в Лондон и Париж. Той принадлежал към най-мощната троцкистка фракция, която получавала заповеди направо от Ротшилд. Ползвал се с изключителното доверие на Ленин и Троцки, които стоели в основата на издигането му в рамките на съветската юдео-болшевишка хазарска империя.
През 1937 г., като подсъдим по време на следствието по процеса срещу т. нар. троцкисти, известен като „Делото срещу 21-те“, заедно с Николай Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода, той признал, че когато Троцки се завърнал от САЩ в Русия, бил придружен от втората си съпруга Наталия Седова.
„Знаете ли коя е тя“ – попита Раковски. И продължи: – „Тя е роднина на Животовски, който е свързан с банкерите Уорбърг, партньори и роднини на Яков Шифф, т.е., както вече казах, на онази финансова групировка, която вече бе финансирала революцията от 1905 г. Ето я причината, поради която само с един ход Троцки се изкачва на върха на списъка с революционери.“
Нима не е смешно, че днес лейбъристите в Лондон са се втурнали да преследват троцкистите, както Йосиф Висарионович вършел същото през трийсетте? А почти целият неоконсервативен елит около бащата и сина Джордж Буш в САЩ – Пол Уолфовиц, Доналд Ръмсфелд, Дъг Фейт, Джон Болтън, Ричард Пърл, Нормън Подхорец, Елиът Ейбръмс, Дениъл Бел, Пол Бремър, целият нюйоркски кръг на т. нар. нова левица – псевдо либерализъм, родил неоконсерватизма. Тази немалобройна еврейска пасмина от марксисти отхвърляла Сталин и обожавала Троцки. Първоначално свързани с Демократическата партия, по-късно подкрепили републиканците и Роналд Рейгън – ренегат като тях.[Вж. напр. Alexander Bloom – “Prodigal Sons: The New York Intellectuals and Their World”, Oxford University Press, New Yprk, NY, 1986 г., стp. 211, 372.]
Не ви ли напомня британската „нова левица“ начело с Тони Блеър? Преди него задокеанските батковци яростно критикували капитализма. Настоявали за политика на ненамеса и неутралитет. Публикували статии, призоваващи за сближаване със Съветския съюз. Впоследствие се обърнали на 180 градуса?! Познато, нали?
През 1981 година заговорили за „нов национализъм“ и за „нова десница“. Основали „нов интернационален комитет“, който да поведе „борбата за свобода“. И се обърнали против СССР, който – казвали – бил „увеличавал заплахата за демократичния свят“.
Тесните връзки между британските лейбъристи и американските неоконсерватори изясних в началото на годината. Водеща е ролята на задокеанските еврейски организации, които осигуряват „специализации“ на по-малките си „братчета“.
Когато се говори за троцкизъм и троцкисти сред лейбъристите – по дефиниция естествено място за тяхно убежище и ласкав прием, където да развъждат отровните си идеи, трябва ли да забравяме заразата със сталинизъм и маоизъм в „десните“ среди в САЩ и Европа? Нима Роналд Рейгън не е станал доброволен агент на комунистите тъкмо през периода на „големите чистки“ в СССР, извършвани в навечерието на Втората световна война? Кога са били вербувани Ричард Никсън и двамата Буш, Харолд Макмилън, Маргарет Тачър?
Ами вляво – лейбъристът Харолд Уилсън, изваден на светло с документи от Анатолий Голицин, офицер от КГБ, но оставен на спокойствие? Или Бил Клинтън – близък с най-висшите военно-комунистически среди в Чехословакия по време и след Пражката пролет. С онези, които заедно с окупаторите от страните-членки на Варшавския договор прегазвали и премазвали обнадеждения народ? Хайде де! Аман!
Кой пръв издигна глас за задълбочаващото се класово неравенство? Не беше ли полуграмотният „консерватор“ Джон Мейджър – британският „Тато“, удостоен с диплома за средно образование, да ме прости Господ? Преди три лета той се възмути:
„Господството на един елит, получил образование в частни училища, а също така и на заможен дял от средната класа във „висшите ешелони“ на обществения живот във Великобритания, е „истински шокиращо“.
Бившият консервативен министър-председател изрази изпитвания от него ужас затуй, че „всяка отделна сфера на британско влияние“ в обществото е доминирана от мъже и жени, които са преминали през частни училища или произлизащи от „благоденстващата средна класа“.
Повече от половината от правителството, включително премиерът Дейвид Камерън, държавният секретар Джордж Осбърн и Ник Клег – заместник-министър-председателят, са преминали през частни училища. Поотделно, всеки един от тях е много заможен…
„За мен, с моето минало, това наистина е шокиращо.“[ Viscount Palmerston – Speech to the House of Commons, 1 March 1848 г., “Treaty of Adrianople – Charges against Viscount Palmerston”, UK Parliament, Archives, Vol. 97, cc66-123, hansard.millbanksystems.com/commons, London,]
Неотменима, обективна реалност е, че не светът се изменя, а Братството го променя. За мен е валидна максимата: „… Magis amica veritas“ – „най-голям приятел ми е истината“. Докато от средата на деветнадесетото столетие Британия се води от максимата, че „няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси“.
Първото правило, върху което тя е изграждала своето световно господство, формулирано от Хенри Темпъл, 3-и виконт Палмърстън, гласяло:
„Великобритания няма вечни съюзници и никави постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни. Наш дълг е да ги следваме.“
Нали знаете, че я приписват на Джон-Мейджъровия предшественик Уинстън Чърчил, когото родния му баща смятал за… глупак.
Преди повече от век чудесният християнски душевед Стоян Михайловски е писал:
„Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна!“[Стоян Михайловски – „Книга за българския народ“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2002 г., стр. 200-201.]
Точно така. Настоящата безнравственост, слабостта и непостоянството, които Шекспир доста несправедливо прикачил към женския характер, намират потвърждение и днес. Достатъчно е да обърнете взор към Б.Б. – „храбрата“ банкянска пожарникеса Брижит Бардо, чиито умения се изчерпват с прерязването на всякакви лентички с ножица…
Trahimur omnes laudis studio[Всички ни обхваща страст към славата, лат.]
Елит ли? Ами Дейвид Камерън, когото в края на брежневата епоха КГБ взел под крилцето си по хомосексуална линия?
Какви са „прогресивните“ Тони Блеър и Гордън Браун? Вторият, „мил другар“, според лексиката на тукашния „революционен“ вестник „Дума“, се настани и живурка в лондонския апартамент на Огнян Дойнов, дарен на члена на Политбюро на ЦК на БКП от Робърт Максуел – секретар на Лондонския областен комитет на КПСС и агент на MI5, Моссад и КГБ.
Та нали проникването на комунизма – да използваме явно по-приемливия термин социализъм – в западните политически кръгове е процес, започнал преди болшевиките да сринат Руската империя и да провъзгласят Съветския съюз – комунистическата Хазария, в която талмудизмът е държавна религия? Съветските шпионите ръководят САЩ. Доказвах го в разговори с Брайън Алекс – българинът Благой Алексиев, който тогава живееше в Калифорния, отровен там от агенти на КГБ с обеднен уран. Както и чрез интервюта, като например с Юри Безменов, избягалия офицер от КГБ.
В момента, в рамките на театралната гротеска, се води спор между „ляв“ и „десен“ кандидат за президент на САЩ. (По причини, понятни за редовните и умни читатели, смятам Клинтън за мъж.) Това е поредната пародия, банална хипербола на действителността.
Например „левицата“ – Демократическата партия, чрез – „пълномощниците на Клинтън се домогнаха до бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блуумбърг, още преди той да произнесе вдъхновяваща реч пред Националната конференцията на демократите миналия месец, в която призова “Wall Street” да я подкрепи.
Дали Блуумбърг – самосъздал се милиардер и медиен магнат [да го разправят на старата ми шапка], и някогашен републиканец, ще играе роля за привличането на други републикански лидери, които са бизнесмени, все още трябва да бъде решено, заяви източник, близък до дискусията.“
Обаче риториката на Хитлери Клинтън е оцветена в ярки анти-„Уол Стрийт“ тонове, наподобяващи времената на ранния социализъм – военния комунизъм. Не че на въпросната нюйоркска улица не са се устроили все марксисти – едни от главните комуняги на планетата…
В другата страна – условно „дясната“, също се забелязват напрежение и съмнения. За пред хората, както се казва. Жалко, ако не го разбирате.
„Сред лидерите на мисълта на републиканците възникнаха два противоречащи си аргумента. Единият, илюстриран от коментатора Хю Хюит,[Криптокомунист от следниксъновия период, радиоводещ, прочул се със своя груб език.] отстоява, че предотвратяването на възможността кандидатката на демократите Хилари Клинтън да извършва назначения на либерали във Върховния съд на САЩ би излязло начело над всички останали решения за консервативната публика. „Ако Хилари Клинтън победи“ – писа Хюит в “Washington Examiner” от понеделник [1 август т.г.], „левицата придобива солидно, дългосрочно, почти със сигурност постоянно мнозинство във Върховния съд.“
Единственото решение, което Хюит вижда, е Тръмп като президент. „И в това огромното мнозинство от неговия екип в изпълнителната власт да бъде от консерватори – допълва Хюит.“
Другата тенденция, изразена от Брет Стивънс, коментатор на “The Wall Street Journal”, чиито консервативни bona fides[ Силни пристрастия, която не будят съмнения, лат.] са тъй силни и стигат до мозъка на костите му, подобно Хюит твърди, че идеологическите въпроси избледняват покрай онези, свързани с годността на Тръмп за неговия пост – доста по-малки от изискуемите за президентския.
„Централният въпрос в тези избори не са идеите на Тръмп, каквито и да са“ – написа Стивънс във вторнишкия “Journal” [от 2 август т.г.] – „Проблемът е неговият характер, какъвто е… Неговият проблем не е недостигът на нормално приличие, а отсъствието на елементарно човешко възпитание. Той е морално непригоден за каквато и да е длъжност, високопоставена или обратното.“
Наред с тази нравствена деформираност – очевидно предостатъчна при атаките на Тръмп към родителите на убития носител на „Златна звезда“ и „Медал на честта“, капитана от армията Хумаюн Кан – идва друга деформация, която гарантира, че ще задържи много републиканци да будуват нощем: пълната липса на импулсивен контрол у Тръмп.
Той може да бъде заобиколен от всякакъв вид консервативни професионалисти, чието присъствие кара Хюит спокойно и необезпокоявано да похърква. Но никой от тези професионалисти не би могъл да спре Тръмп да се въздържа от атаките към семейство Кан. Или, няколко седмици по-рано, да нападне федерален съдия, гледащ съдебно дело срещу Университета „Тръмп“, заради неговото мексиканско потекло.
Въпросът дали пръстът върху ядреното копче би следвало да е на момък с импулсивни реакции на двегодишно дете – а също напълно незапознат с фактите, както призна в неделя [31 юли т.г.], че не знае дали Русия има войници в Украйна – не е въпрос на идеология. Нито на неговата собствена, нито на онези, които е подбрал.“
Следват безсмислени реминисценции с епохата на кубинската ядрена криза и поведението на покойния сенатор Бари Голдуотър – кандидат за президент на републиканците през 1964 г. Тя няма нищо общо с настоящето, понеже и тогава, когато я инсценираха, тя бе извън контекста на реалността. В спомените си, на които съм се позовавал, Никита Хрушчов с ирония признава: СССР никога е не е възнамерявал да напада САЩ – по никакъв начин.
Думата ми е за така наречените елити и за идеологическите внушения, на които все още повечето земни жители са подвластни. Зетят на президента Франклин Д. Рузвелт, бизнесменът Къртис Дол, разкрива действията и убежденията на своята бивша тъща – Елинър Рузвелт.
И разяснява, как от 1932 г. – времето на изборите, когато съпругът й за първи път бива излъчен за стопанин на Белия дом, „нейните политически и идеологически ангажименти ставаха все по-несигурни и съмнителни. Съжалявам, че трябва да добавя, но усилията й, удвоени от тези на нейния съпруг, помогнаха в голяма степен на програмата за единен свят, която безспорно беше оглавявана от Съветите, а те бяха напълно ненадеждни. Съветите [болшевиките, комунистите], които понастоящем господстват над руския народ. Техният лидер от първа линия – Никита Хрушчов, беше достатъчно арогантен да ни заяви: „Ние ще ви погребем!“ Разбира се, лесно му беше да изрече тази закана. Но той грешеше. Една птичка пролет не прави.“
Къде са днес наследниците на дядя Никитушка – погребалния агент на капитализма? В САЩ, които техният предтеча така и не зарови. Може би е бил осведомен, че те сами се придвижват към гробищата…
Докато четете тези редове, е твърде вероятно Републиканската партия да е оттеглила подкрепата си за уж своя кандидат Доналд Тръмп. Странно? Не, закономерно:
Ein Volk, Ein Reich, Ein Partei, Ein Fuehrerin![Един народ, една държава, една партия, една фюрерка, нем.]
Комунизъм!
Защо имаме такива „елити“? Понеже изменихме на природата си, на своето предназначение. Ако приемем не фалшивата библейска приказка за сътворението от кал по образ и подобие на сатаната, а исторически доказаното, ще установим: милиони години човекът се е борил за избавление от робския гнет. В този продължителен еволюционен процес той се е обособил съгласно промисъла на създателите.
Жената не е била замислена, за да бъде воин, изкопчийка, кранистка, боксьорка, милицонерка, щангистка, или съдийка. Социалистите я направиха такава. Да ме прощават феминистките, но героинята на Толстой не се е борила за равни професионални възможности и заплащане като на мъжете, а за правото си да обича и да бъде обичана. За Анна Каренина ми е думата.
Мъжкарани е имало винаги. Обществото, когато е съществувало и е живеело според Божията повеля, тази на своите създатели и техни сетнешни пратеници – учители, ги е изолирало като прокажени. Жорж Санд, близка до Ротшилдови, носела панталони и се влюбвала с по-голяма страст в жени, отколкото в мъже. Поради неугасналата в душата й майчина искра заобичала болния и немощен Фредерик Шопен по-скоро като покровителка, отколкото като любовница.
Клара Цедкин, Роза Люксембург, Надежда Фишберг – Крупская, Елинър Рузвелт, Цола Драгойчева – агент „Соня“, Лиляна Димитрова, Индира Ганди, Сиримано Бандаранайке, Маргарет Тачър, Ангела Меркел, Дилма Русев, Татян Дончев, Териза Мей, Хитлери Клинтън, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Далия Грибаускайте и Корнелий Нинов не са жени по смисъла на понятието, заложено с Божията искра на истинското сътворение. Те са изключения, превърнати в правило. Което изопачава целия смисъл на живота.
Жената трябва да бъде обичана и да дарява с обич близките си. Да ражда деца и да е нещо като обединител, стожер на семейството. Не е работа на мъжа да се гевези и да танцува на пилон, както го правят все повече от издигащите се в кариерата серсеми – ибнета, както казват комшиите от югоизток, не само у нас.
Само че комунистите – истинските – умишлено разбъркаха Божествения ред на земята. Барабар с хората и тяхното предназначение. Така се родиха „героините на социалистическия труд“. Предварително набелязани и избрани послушнички и слугини, чиито „работни рекорди“ de facto бяха дело на цели колективи.
Самите най-високопоставени комуняги, идеолозите на бунта срещу Бога, не допускат жените им да се занимават с делови дейности. На своя смъртен одър Майер Амшел Ротшилд забранил жените в семейството да се захващат с бизнес. Завещал най-много да се ангажират с благотворителност. Нищо повече. До ден днешен е така. В тази фамилия наследничките даже нямат право да присъстват на заседания, на които се решават каквито и да са бизнес проблеми.
Защо ли? А гоите възприеха техните жени да бъдат превърнати в работен добитък и да станат общи.[www.youtube.com/watch] Да прекарват повече време с началството, отколкото със съпрузите и семействата си. Да се стремят към кариера, което ги превръща в мъже…
През това време рожбите им да хайлазуват, да израстват като хаймани. Две дини не се носят под една мишница. Няма как жените, обявени за „другарки“, хем да бачкат и да растат в професията, хем да раждат и да отглеждат здрави, възпитани деца – хора, годни за живот в общество. За мъжете въобще не ми се отваря дума…
Всеки има право да не е съгласен. Аз винаги съм мислел така. Имах неподправения пример на моите родители. Нищо, че мама не спря да се труди до 80-годишна възраст. Това беше поради милиционер-социализЪма и ставаше вкъщи. Със сестра ми бяхме отгледани в приветлива домашна среда. Нашите не позволиха да бъдем национализирани в ясли, детски градини, занимални и т.н. Въпреки трудното дередже, до което ги бяха докарали другарчетата, даваха мило и драго, за да ни осигурят що-годе прилично детство. Което да не се различава кой знае колко от това на другите деца.
Следяха да учим усърдно, даже повече от останалите. Тъй като бяхме дамгосани от системата. Трябваше да сме по-добри, та тя да не ни отхвърли. Жертваха доста от своите нищожни шансове в името на нашето бъдеще. Предварително бяхме наясно, че то не може да е особено бляскаво…
Ще възразите като комунистическите „интелигенти“, че „бабите ни са раждали на полето, по синорите“. Добре, първо – не всички. Второ, кърската работа е била сезонна, за кратко. И въпреки чудовищната й тежест, тези жени не са допускали чужда ръка или поглед да галят рожбите им! Защото преди всичко друго са били жени. С ясно съзнание за своето предназначение и място в живота.
diagnosa.net/
Какво всъщност се случва с американското...
© Пир по време на война
Добавената смъртност в България и Русия
© Пир по време на война
Добавената смъртност в България и Русия
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
