Блогът на budha2 :: За келепира на един богаташ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2016 18:44 - За келепира на един богаташ - 1ч.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:

Брой 153-157 на вестник „Балканско ехо“ от 20 октомври 1941 година. Той е издаван в… Килифарево. Напълно професионално и прилично изглеждаща печатна медия, отпечатана качествено на свястна хартия. Тя показва, че тогава България е била сериозна държава. Но…

Под главата се мъдрят три заглавия: „Само ти, солдатино чудесни!“, „Жената, която роди най-добрия войник!“ и „Водач и вдъхновител“ – наслов на стихотворение. Като зърнете „солдат“, не си и помисляйте, че през есента на 1941 година някой е правел просъветска пропаганда. Било е, но от 22 юни същата година е приключено. Дългогодишният министър на отбраната и участник в съставите на (анти)Народния съд, другарят Добри Джуров си спомня как след подписването на договора „Рибентроп-Молотов“ в България вече престанали да съществуват неприятели.

Бъдещият шумкарски командир с псевдоним Лазар разказва как като войник в района на Любимец той и останалите болшевики в униформа започнали да тровят съзнанието на местните хора с приказки за СССР и за „осъществената мечта на работниците и селяните върху една шеста от земното кълбо. Разговорите за Съветския съюз, които само допреди няколко месеца можеха да доведат до арест и затвор, сега се водеха почти свободно. Сключеният пакт за ненападение между СССР и Германия внесе известно объркване сред фашистите. Само за няколко месеца в България бе устроена изложба на съветската книга, по будките се продаваха съветски вестници, дойдоха съветски футболисти и пред петнадесетхилядна публика, станала на крака, полицейската „музика“ изсвири Интернационалът.“ - Добри и Елена Джурови – „Мургаш“,

Като всеки комунист Джуров лъже. Още след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. управляващите масони, до един агенти на чужди шпионски служби, установяват дипломатически отношения със СССР. Пак те основават дружество за българо-съветска дружба. Главните „аптекари“, които поддържат незарастваща тази болшевишка язва у нас, са дейците на кръга „Звено“. Това е организация на офицерството, заразено с идеите на интернационализма и левичарството. Масони и изпедепсани превратаджии, негови членове оглавяват или дейно се включват в превратите на 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 година. Забелязвате ли девятката в трите дати? Масоните държат на символите.

Редакционната уводна статия в цитирания брой на „Балканско ехо“ е заимствала заглавието от Иван Вазов. Обаче, за разлика от стихотворението на „големия наш поет“, което е посветено тъкмо на руския „солдатин“, това възвеличава друг:

„Тези думи отправяме и към теб, славний германски войнико – ти, който нас спаси и Германия прослави! Защото твоят подвиг и твоята жертва са несравними. И чуден е примерът, който ни показваш…

Познаваме те отдавна. Наедно се бихме при Тутракан, Топра-Хисар и Кубадин. При Черна, Дойран, на Дуб и Кале-тепе, ти беше пак с нас. И скъпи спомени пазим в тези тежки, но славни дни.“[ „Само ти, солдатино чудесни!, в. „Балканско ехо“, брой 153-157, Килифарево, 20 октомврий 1941 г., стр. 1.]

От какво ни е „спасил“ германският „солдатин“ не става ясно. Накрая, както се оказа според мама, докара смъртоносната диктатура на комунягите. Естествено, няма нито дума за начина, по който през 1914 година интернационалният елит ни запокитва на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Отоманската империя и нашите предци. Ето каква е укриваната истина, за която съм писал.

Благодарение на разпалената от тях Първа световна война, семейство Ротшилд унищожило четири монархии – три империи и една нововъзникнала голяма сила. Става дума за Австро-Унгарската, Отоманската и Руската империя, и за обединена Германия. Чрез известната на мнозина от вас Балфурска декларация наложили Британския мандат в Палестина. Доста преди това построили железопътната линия от Баку до Батуми, преминаваща през придобитата от Русия в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. грузинска територия. Благодарение на руския диктат прониквали и в България.

Въпреки това, през годините на Княжеството и на Царство България, не им било съвсем лесно. Интернационалът използвал не само еврейската консистория, но и множащите се масонски ложи, които разлагали държавното тяло.

Обаче истинското завладяване на страната от могъщото банкерско семейство начева по време на комунистическия режим и особено по време на продажния кървав диктатор, етническия циганин Тодор Замфиркьов – Живков. Как? По стандартния начин – чрез принудително теглене на крупни кредити от техни или контролирани от тях банки.

Ето как отхвърленият през четиридесетте години от германските геолози като нерентабилен проект за извличане на руда от находището край село Кремиковци, Софийско, две десетилетия по-късно се превърна в реалност във вида Металургичен комбинат „Кремиковци“. Неговото изграждане започнало по съветско настояване и с планове от трийсетте години. Парите идвали от… “La Banque de Paris et des Pays-Bas”. Иначе казано, сринатата „гордост на социалистическата индустрия“ беше факт благодарение на милионите, отпуснати не от „Чичко Сталин“ или от „Дядя Хрушчов“, а от camarade Edmond de Rothschild!

Това станало точно по време на „българския“ брак на барона.[www.24chasa.bg/Article/887117]
И не без съдействието на кръвния роднина на Хитлеровия генерал Валтер фон Браухич и на неговия брат – автопилота Манфред фон Браухич, товарищ Павел Писарев, зетя на Васил Коларов. Докато бил „на работа“ във Франция той съдействал на Живковото правителство да изтегли кредит от споменатата банка, та да построи Металургичния комбинат „Кремиковци“.

Така му върви на комбината. Онзи, който го придоби от Валентин Захариев – „тариката за 1 долар“, също се оказа лице, свързано с прочутата фамилия. Йоханес Ситард – дясната ръка на индийския милиардер Лакшми Митал, брата на Прамод Митал – е „един от агентите на Ротшилд“. Самият Лакшми също се явява инвеститор, произведен в такъв от… това семейство.[dejanlucic.net/]

„… Корпорацията “The Global Steel” (притежавана от Прамод Митал) също е представена в Косово посредством своя български клон „Кремиковци“, с който се сдоби през 2005 г. Тази компания [„Кремиковци“] купи завода за поцинковане на стомана “Lamkos” във Вучитрън. Следва да споменем, че пак тази фирма закупи и леярната “Lemind” в Лесковац и “Zastava Smithy” в Крагуевац.“

Днес някой да се сеща за съдбата на „Кремиковци“? Боже, забравихте дори „Горубсо – Мадан“ и „ОЦМ – Кърджали“!… Никой не закача повече мургавия комунистически „бизнесмен“ и Костов „братовчед“ не само по тен на кожата, който спечели поне 300 милиона от врътката с комбината и съдбата на работещите в него, но „няма пари, свършили“… (Нещо нецензурно ми идва на ум – за червото му.) Софиянски, Мургина и Сашо „Апашо“ са съдебно „изпрани“ и „честни“! А Вальо „Топлото“ почива в някоя вила на МВР или съда…

Та нали Живкови са на свобода, недосегаеми, и ръководят номенклатурна Чалгария!… А чрез „Рослин Капитал Партнърс-България ООД – София“, неговите дъщерни фирми и останалите техни компании, семейство Ротшилд разполага с достатъчно официални представители у нас. И владее не малък дял от икономиката ни. Занимава се с доста неща – има „широк инвестиционен портфейл“, както ни учат да се изразяваме напоследък.

На практика Ротшилдови едва ли някога са изпускали България от вниманието си. Да не се връщаме прекалено назад, но все пак достатъчно. През годината, която разделя страната ни от двете Междусъюзнически и Първата световна война, цар Фердинанд І и правителството на Радославов са наясно – предстои по-голямо премеждие от всички досегашни. Надвисналите над Европа облаци карат българската дипломация да оправи отношенията си с всички и най-вече с Русия. Една по една „великите сили“ – Великобритания и Франция отказват. Русия също се дърпа. Защо?

Pour l’avantage d’un homme riche[За келепира на един богаташ, фр.]

Няма как да го докажа, но ако проследите цялото предвоенно развитие на събитията, най-малко две лета преди Първата световна война някаква тайна сила е разпределила враждуващите страни. Надявам се, че не сте забравили репликата, изтървана от еврейката Гутле Саломон Шнапер, майката на петимата Ротшилд. Тя да гордо предупредила:

„Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.“

Явно мястото на България не е било в Антантата – Франция, Британската и Руската империя. Трябвало е да бъде „настанена“ сред Централните сили – Германия и Австро-Унгария. Как? Най-лесно е чрез финансова принуда.[ Вж. напр. Иван Илчев – „България и Антантата през Първата световна война“, Издателство „Наука и Изкуство“, София, 1990 г., стр. 44-53.]

По примера на Сърбия, Турция, Гърция и Румъния кабинетът започва да търси външнополитически заем от Франция. Това става в условия на вече натрупан поради двете Междусъюзнически войни външен дълг и на постоянно прииждащи вълни от бежанци, прогонени от отнетите територии – резултат от българското поражение в тях. Някои казионни историци твърдят, че „основната причина за отказа бе неприязънта на Петербург към правителството на Радославов“. Което не отговаря на истината.

Русия е била маша в ръцете на интернационалните банкери. Впрочем, както и останалите владетели.

„Руските дипломати в София, Париж и Лондон, изпълнявайки получените инструкции, взеха всички възможни мерки, за да не допуснат България на международния финансов пазар…

Френският представител виждаше ясно, че България постепенно се хлъзга към Австро-Унгария и Германия, а Русия с упорството си само ускоряваше този процес. Затова Панафийо първоначално бе проявил инициатива и бе намекнал пред министъра на финансите и водач на Младолибералната партия Димитър Тончев, че при определени условия Франция би могла да отпусне заем. От Ке д’Орсе [френското външно министерство] го смъмриха за инициативата му.

След това Панафийо се ограничаваше да критикува в докладите си до Париж руската политика, но се придържаше стриктно към нарежданията, които получаваше. В разговорите си с Радославов твърдеше, че макар по принцип Франция да не възразявала против заема, трудности от икономически характер не позволявали незабавното му емитиране. Това, разбира се, беше далеч от истината. От Париж Д. Станчов телеграфираше: „В настояще време финансовите въпроси са в пълна зависимост от външната политика.“

Нека поразсъждаваме. По онова време Франция все още не разполага с централна банка. Няма как държавата да се намеси в намеренията на една частна финансова институция, ако тя действително е решила да отпусне заем на някоя страна. Стига последната да не е провъзгласена за „вражеска“. По онова време България още не е такава. Тогава?

Българското правителство се обръща към интернационалната еврейска банка “La Banque de Paris et des Pays-Bas” – „Банката на Париж и Нидерландия“, обикновено наричана „Париба“ (“Paribas”). Нейното седалище било в Париж. Този парично-кредитен гигант вече не съществува. През 1999 година му видяха сметката в общия план за заличаване на следите. По същия начин – чрез многобройни сливания, фалити, разраствания чрез изкупуване и неколкократна смяна на имената почти успяха да скрият белезите за финансирането на болшевиките, на всички леви и революционни движения.

Какво общо имат Ротшилдови в този случай? – е възможно да попита някой от вас, смятащ се за „знаещ“ и „антиконспиратор“. На пръв поглед ще бъде прав. Но само толкова. Официално ще ви рекат, че тази кредитна фирма била собственост на няколко парижки инвеститори и разпръснатите в цяла Западна Европа еврейски фамилии от германския град Майнц – Бишофсхайм, Голдшмит и Бамбергер.

Всеки запален изследовател на историята и политиката лесно може да стигне до истината. Например в една от книгите, посветени на най-могъщата фамилия на земята, срещаме откровението, че през ХІХ век само френският клон на Ротшилд поставил началото на финансова групировка, която включвала следните акционерни дружества: “Le Comptoir d’Escompte de Paris” (1848), “Le Crйdi Foncier” (1852), “Le Crйdi Industriel et Commercial” (1859), “Le Sociйtй de dйpфts et comptes-courants” (1863), “Le Crйdi Lyonnais” (1863), “Le Sociйtй Gйnйrale” (1864), “La Banque de Paris et des Pays-Bas” (1872), “La Banque de l’Indochine” (1875)“.

Докато са „били живи“, тези банки никога не са напускали световния финансов конгломерат “Rothschild”.[Вж. Jean Bouvier – “Les Rothschild”, Editions Complexe, Bruxelles, 1992 г., стр. 200.]

Ето коя ръка отвела българските представители до „други кредитори“.

„Възможността да се привлече България на страната на Централните сили отдавна бе залегнала в съзнанието на ръководителите на германската политика и се прокарваше къде повече, къде по-малко последователно… Германските дипломати опитваха с един куршум да ударят два заека и да обвържат София с другия евентуален проводник на своята политика на Балканите – Румъния. Не пестяха съветите си за споразумение между двете държави. Ръководейки се от политически съображения, в Берлин обещаваха, че „ще се застъпят“ за отпускане на заем на Хамбургската борса.“[ Иван Илчев – „България и Антантата през Първата световна война“, вече цит. съч., стр. 49-50.]

Обърнете внимание на още едно „откровение“:

„Сведения за започналите в Берлин преговори дипломатите от Антантата получиха твърде рано…“

Впоследствие, след свършен факт, руските дипломати започнали да се оправдават и да се клеветят едни-други пред императора, задето оставили Царство България да попадне сред враговете на Русия. Николай ІІ е допускал много грешки. Една от тях, навярно дължаща се на неговата човечност, на характера му, май е била прекалената доверчивост. На практика онези, на които поверил задържането на страната ни в руската орбита, сторили всичко по силите си „да не допуснат сключването на заема [на България] нито с френски, нито с английски банки“.

Обратно у нас, „едни през други опозиционните журналисти започнаха да възхваляват благоприятните условия, които предлагали френските банкери.

Такива условия обаче липсваха. До последния момент, дори при наличието на сериозна политическа криза, французите не съумяха да предложат реален заем на България.“

Последното категорично не отговаря на истината. Оценката е типична за марксистки „историк“. Те почти никога не търсят и не намират причините, нито показват силите – личностите, които задвижват историческите събития. Никой не е питал никакви „французи“. Ротшилдови си знаели работата. Обидно е днес да четем втръснали ни болшевишки глупотевини от сорта на:

„През юли 1914 г., след бурни разисквания в Народното събрание, заемът с германския консорциум „Дисконто гезелшафт“ бе одобрен. Германският империализъм постигна важна победа в борбата за влияние в България в навечерието на Първата световна война.“

Всичко е било предварително решено и натъкмено. Нито английският крал, нито френските ръководители протегнали ръка за сътрудничество на българите. Кажете ми, ако всичко е било нормално, кой би отхвърлил съюзник, не само разположен на ключово място – пред портата за Европа. Ами на всичко отгоре доказал, че е невероятен войник!

Правителството на царството ни изтеглило заем от основаната през 1851 година “Disconto-Gesellschaft”. Тя също вече не съществува. Сляха я с “Deutsche Bank” – централната банка на Германия, която, подобно на американската Система на Федералния резерв, не е държавна… Пълна победа на марксизма!

За тази „германска“ банка също ще прочетете, че нямала нищо общо с Ротшилд. Създали я други евреи – Адолф и Давид Ханземан. Отново прибягвам до по-задълбочено търсене. Та за пореден път да стигна там, където вярвах, че няма как да не се озова – до Ротшилдови. Още през 1864 г. германският клон на крупното семейство възнамерявал да проникне в Дания. Чрез „… “M A von Rothschild & Sцhne” – франкфуртския клон на фамилията“, обсъждал планове за нови конкуретноспособни филиали: “Landesbank” (регионална банка) за провинция Шлезвиг-Холщайн.“[John M. Kleeberg – “The Disconto-Gesellschaft and German Industrialization: A Critical Examination of the Career of a German Universal Bank, 1851-1914”, John Martin Kleeberg, Oxford, New York, NY, 1988 г., стр. 188.]

И с кого, моля ви се, преговаряли Ротшилдови? Ами с Адолф Ханземан от банката “Disconto-Gesellschaft”. Целта била да свържат Северно с Балтийско море. Не, не чрез водоплавателен, а посредством банков канал…

„… Когато Адолф Ханземан се срещнал с Майер Карл фон Ротшилд, двамата станали близки приятели. Това проправило пътя за пълно обединение между “Disconto-Gesellschaft” и семейство Ротшилд. То било осъществено, когато “Disconto-Gesellschaft” се превърнала в част от консорциума “Rothschild”…“

Формално погледнато, България се оказва зависима от германски кредитори. Един задълбочен поглед и прочит на действителните събития разкрива далеч по-ужасна картина. Държавата ни постепенно бива прилапвана от финансовия Интернационал. Разбира се, над всички са Ротшилдови. Но в подножието на този своеобразен властови Еверест на планетата, окупиран от тях, се забелязват агентите им от еврейската банкова фамилия Варбург. Тъкмо те са в основата на сключването на договора за заем от “Disconto-Gesellschaft”.[ Вж. Цветана Тодорова – „Драматичното начало, 1878-1918 г.“ в: Мартин Иванов, Цветана Тодорова, Даниел Вачков – „История на външния държавен дълг на България, 1878-1990, 1878-1990 г.“ в три части, Първа част, Българска народна банка, София, 2009 г., стр. 161-167.]

diagnosa.net/

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

За келепира на един богаташ/Съвременният капитализъм е рожбата на кредитирането - 2ч.

"Ди Пресе": Корумпирани български полицаи участват в трафик на мигранти

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8733164
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол