Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2016 20:08 - Политиката – театърът на шарлатаните
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Не става въпрос за някаква завист или за онази „злоба на роба“, описана от комунистическия поет. Завистта е отвратително и деструктивно чувство. Кой иска да се самоунищожи? Нямам комунисти – дегенерати – назад в рода си. И „злоба на роба“ не е. Най-малкото, понеже никой от предците ни никога не е бил роб. Което отрича и онова определение „вековна“, което стихоплетецът е прилепил към лошото чувство.

Комунистите, социалистите са способни на такива отрицателни преживявания. Къде е моралът, справедливостта на Запада? Никога не е имало такава обществена нравствена ценност.

„За срам на Съюзниците, те наемат на работа множество нацистки военнопрестъпници[www.nytimes.com/2010/11/14/
us/14nazis.html
] заради познания за Червената армия и за възможностите на Съветския съюз в условията на започващата в края на 40-те години на ХХ в. Студена война. Хора като Клаус Барби, Касапина на Лион, са били години наред на работа в западни разузнавателни централи и това е един неудобен факт, който доскоро беше държан в тайна. Повечето от тези нацисти се оказват безполезни по време на новата конфронтация със Съветския съюз.

Също толкова обезпокоително е, че в замяна на предоставяните от тях услуги множество нацистки военнопрестъпници получават възможност да се устроят в страните от Северна и Южна Америка, както и в Австралия, възползвайки се от програмите за набиране на имигранти в тези държави.“[ Саймън Дънстън, Джерард Уилямс – „Сивия вълк: Бягството на Адолф Хитлер“, Издателство CIELA, София, 2014 г., стр. 23-24.]

Заменете „нацистки“ с комунистически. Към „Северна и Южна Америка, както и в Австралия“ добавете Европа и международните организации, и ще зърнете картината на сегашната действителност. Нашата епоха е време на същите измамници, но обагрени не във фашистко черно или нацистко кафяво, а в комунистическо-социалистическо алчно червено.

Сега е времето на комунистите и всички опортюнисти. Те умело се нагаждат. Като хамелеони сменят политическите си цветове. „Леви“ стават „десни“. Стига да има кой да им вярва. А не само се намират такива. Те са „легион, защото са много“.[Вж. „Евангелие от Марк“, гл. 5, ст. 9] Ако се доверим на Евангелските свидетелства, човечеството е подложено на масово психясване!

При това ни заливат с приказки, типични за екстремистите. Само че нито ги преследват, нито отричат изреченото. Всичко е като в глобална бурлеска – окарикатуряване на действителността. До такава степен, че никой да не вярва на своите сетива, на очите и ушите си! От там следва обезумяването…



Обаче има две неща, които винаги ме правят предпазлив. И по-рано, и днес нацистите са изконното зло, а комунистите – социалистите, никога не биват реално притеснявани. Какво говоря – даже закачани. Освен това, когато някой или нещо бъде набедено за универсална причина, която обяснява цялото зло, заставам нащрек.

Никога не става дума за истинския глобален проект, чието осъществяване се извършва пред очите ни и с нашето мълчаливо съгласие, даже съучастие. Той не е никак елементарен. Доста сложно е да въртите света. Макар да използват варианти на една и съща матрица и рядко да променят методите за действие. Само че чрез медиите втълпяват: всичко това е „конспиративна теория“. Когато това се върши денонощно, по осем дни в седмицата,[“Eight Days A Week” by The Beatles, LP “Beatles for Sale”, Parlophone, London, 1964 г. Фразата е нарицателно за дълги и упорити усилия.] в продължение на много години, от съзнанието на угнетените и угрижените хора не остава много.

Едно признание не бива да ви убягва: По някакво неизяснено правило приписват тези „теории за конспирацията“ на комунистите, социалистите – условно „левите“. С което разкриват собствените си мутри зад тях. Но колко от аудиторията са в състояние да ги забележат и разпознаят?…

Казват ни всичко. Ние не разбираме. Отказали сме се да гледаме и да виждаме, да слушаме и да чуваме, най-вече – да мислим и анализираме.

Признавам, че последното нещо, което би ми дошло на ум, ако трябваше да обрисувам Боковата външност, би било „слаба, изящна“. За мен е грозна. Но това е индивидуално – въпрос на вкус.

Майната й, биха рекли в старата ми махала и в Коньовица. Други неща са по-важни. Методиката, разработена от интернационалното Братсво, за да налага своите слугинчета и да ги превръща в световни лидери. Сред тях няма да откриете нито един реален антикомунист. Запомнете това, ако желаете.

image

Но да продължа с онази част от обширния „труд“ на Чарли Инглиш, която ме интересува. А вярвам – и вас:

„Надпреварата за поста следващ генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето през лятото [още не е] при закрити врати в Съвета за сигурност, бяха проведени предизборни изслушвания като част от това кандидатурите да бъдат по-прозрачни. Изборът на кандидата най-вероятно ще бъде сведен до пазарлък между Вашингтон и Москва. Но засега Бокова е сред фаворитите на букмейкърите. Ако тя бъде избрана, ще стане едновременно първата жена и първата източноевропейка начело на Организацията на обединените нации. Питам я, кое от тези неща я прави по-горда?

„Източноевропейка“ – отговаря тя. – „Мисля, че има силен стремеж да намерят жена. И смятам, че ще е жена. Но Източна Европа винаги е била някъде по средата.“ Специално България е била „на ръба“. Приклещена между велики сили, заявява тя. Ако вземе поста, това ще ознаменува окончателното интегриране на това пренебрегвано кьоше на света – в Евросъюза, в НАТО, в демокрацията – след падането на Берлинската стена.“[“Irina Bokova: the woman standing between Isis and world heritageD” by Charlie English, “The Guardian”]

Не ви ли смайва лекотата на преминаване от един полюс в друг, на която комунистите са способни? Каква променливост? Еластични са като дълго употребявана дъвка. До вчера Ирина Бокова беше с Кремъл, СИВ и Варшавския договор. Наистина донеотдавна.

Та нали през 1995-1996 година, когато за кратко даже зае поста и.д. външен министър, нейната партия и премиерът й – агентът на Държавна сигурност Жан Виденов, барабар с всичките техни антибългарски министри, още предвождаха антинатовски демонстрации? Политико-икономическите въжета, които ги свързваха с Москва, бяха дебели и наподобяваха тръбопроводи за стоки и пари. Как се обърнаха, а?

image

„Ако България е на ръба на Европа“ – продължава Charlie English – „Бокова прекара ранната част от своя живот на ръба на България.[Запазил съм оригиналното глаголно време на „видния“ автор – минало перфектно – Past Perfect verb tense.] Тя е родена в София през 1952 г., а семейството на нейната майка е произлязло от беден планински югозападен район.[Престъпният й баща да не изсран в столицата? И той там. Нужникът, където са го опуснали, се нарича Якоруда. Пак в Югозапада.] Тази част на България късно се избави от Отоманската империя, казва тя, и приписва мирогледа си на това, че е била отгледана на културен кръстопът, където християнският и мюсюлманският свят се срещаха. И двете й баби бяха неграмотни: едната беше толкова бедна, за да си позволи образование, другата беше смятала, че няма полза от него – като жена. „Типична история“ – казва Бокова. Майка й напусна училище още в отделенията [до четвърти клас], но се върна, след като се сдоби с деца, с достатъчно усърдие, за да стане доктор по медицина и доктор по философия.“

Само кръгъл идиот, изобщо не познаващ комунистическата действителност, не знае, че видните комуняги, особено след като въведоха институцията на активните борци против фашизма и капитализма, ги удостояваха с дипломи. За година-две от второкласници ги произвеждаха във висшисти. На книга. Какво от това, след като ни ставаха началници? Моят първи шеф беше точно такъв – удостоен.

Използвахме такива „доктори“ за нещо като проклятие. Казвахме: Доктор еди-кой си да те лекува! Например сред футболистите съществуваше конкретно наречие: „Доктор Стефан Божков да те цери!“ Стевето, както го наричахме, беше взел диплома в Чехословакия. Но май нямаше нито един работен ден в медицината…

В СССР имало частушка за такива:

„Ты калека, я калека – будем делать человека.“[Ти си саката, аз съм инвалид, хайде да направим човек, рус.]

Можех да ви запозная с цяла влакова композиция от високо образовани хора, някои завършили в чужбина, на които комунистите не позволиха да подготвят и защитят поне една кандидатска дисертация. Пращаха висшисти с по две и повече дипломи на работа в мините или по строежите, в селското стопанство. Нищо обидно, но такава ли е целта на социализЪма? Утвърдителният отговор би предизвикал следващия логичен въпрос: Защо я криехте?

Върнете се към историята със сина на Иван Багрянов. „Враговете на народа“, „кулаците“, „бившите хора“ и ние – техните наследници, нямахме никакъв шанс. Ще ни реституират ли пропуснатия живот?

Колко пъти да казвам: Каквито са ви инженерите, докторите, халтураджиите, такива са ви пътищата и мостовете, сградите, здравната система, кичозната имитация на изкуства… У нас вече 70 лета и отгоре всичко е ерзац. По улиците вече се движат ерзац хора. Слепи ли сте или сте от тях? Какъвто и да е, Барак Обама е юрист, а не пожарникар, нали? Дори Путин е завършил право, макар и милиционерско… Тукашното чудо го няма никъде другаде, даже в Лесото!

„Доброто образование на Бокова беше осигурено от нейния баща Георги Боков, стриктно държащ на дисциплината, който я научи да разчита на себе си преди всичко. [?! – не мога да се сдържа.] Но по-голямо влияние върху нея безспорно имаше майка й, заявява тя, тъй като „тя винаги ме подкрепяше,… (казвайки ми), че трябва да уча, да постигам нещата, даже сега“. По време на войната нейните родители се включиха в комунистическата съпротива срещу нацистите [?!]. А след това баща й стана главен редактор на вестника партиен официоз.

През 1976 година той падна от шефското място („не беше дисидент, просто леко инатлив“) и го свалиха от всички партийни постове. Но по това време Ирина вече беше в елитния Институт за международни отношения в Москва, този „руски Харвард“, както веднъж го представи Хенри Кисинджър. В Москва тя роди две деца – и двете живеят в Съединените щати – от журналиста Любомир Коларов. Сега тя е омъжена повторно за банкера Калин Митрев.

image

През 1989-а – „голямата година на промените“, както я определя, – тя отиде на Запад, намирайки си работа във Факултета по обществени отношения на Университета на Мериленд, където, освен с другите, се запозна с бъдещата държавна секретарка на САЩ Мадлийн Олбрайт. Завърна се у дома, за да работи за реформирането на България в правителството на Петър Младенов. Но дипломацията, а не политиката, я зовеше. През 2005 година стана посланичка във Франция и ЮНЕСКО; през ноември 2009 г. беше избрана за генерален директор на ЮНЕСКО.

Скоро организацията беше поразена от онова, което тя изобразява като огромна криза. През 2011 г. с голямо мнозинство държавите-членки гласуваха за членството на Палестина в ООН, против желанията на Америка и Израел. Бокова нямаше участие в решението, но то задейства законодателството на САЩ за автоматично съкращаване на финансирането на институции, които признаха палестинската държава. Една трета от бюджета на организацията се изпари за една нощ. А тя беше принудена да започне серия от брутални икономии. Бяха загубени четиристотин работни места. Трябваше да се просят пари от частния сектор, от страни-дарителки и от Евросъюза (разговорите в сградата все още започват с предупреждението „понеже ЮНЕСКО няма никакви пари“), но по някакъв начин организацията се измъкна.

Нейните симпатизанти използват начин, по който Бокова се справи с тази криза, като доказателство, че тя е готова за работата.“

„Тъпо, тъпо, тъпо“ – биха възкликнали старците от балкона в куклената анимация „Представлението на мъпетите“ – “The Muppet Show”. Отвратително, ужасно, отчайващо – крещя аз!

Благодаря за „реформирането на България в правителството на Петър Младенов“! По-добре да не бяхте го започвали. За „умните“ и „знаещите“ да река, че Петър Младенов никога не е имал правителство. Не е оглавявал кабинет. Нито веднъж не е бил министър-председател. Беше министър на външните работи. Стана генерален секретар на ЦК на БКП и председател (президент) на Народна република България. Както узнахме от някои документи на ДС, в „реформаторския“ му екип като държавен глава на НРБ се срещали и други „демократстващи“ комунета. (Вижте илюстрацията.)

image

Освен това у нас никога не е имало нацизъм. Нито сме били окупирани от нацистка Германия. От 9 септември 1944 година до декември 1989 година имаше фашизъм и цялото семейство Бокови бяха високопоставени участници в този кървав тоталитарен режим, който беше свръхжесток и погубващ не само живота, но и всичко човешко.

Ирина Бокова е рожба на онзи таен проект, който по-рано набираше нацисти, както се заблуждават повечето хора, а сега – комунисти. Нищо подобно – винаги – всички: социалисти – есери и от Бунда, от съюза „Спартак“, от Фейбиънското движение – Лейбъристката партия, либерали, болшевики, всевъзможни анархисти, земеделски дружбаши, цивилни и военни масони – звенари, комунистически терористи, всякакви мераклии за власт, пари и слава. Дегенерати.

image

Последните два века са ера на келнерите, угодниците. На сервитьора му е безразлично в какво заведение работи. Ако е възможно – по-висш клас, но не е задължително. Понякога това не е най-доброто. Той разчита повече на бакшишите, отколкото на заплатата. За да ги заслужи, уйдисва. И няма значение какво ще сервира. Върнете се към епистоларната присъда на Христо Георгиев над „националните икони“: „… За пари и баща си продават“.

diagnosa.net/




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6003396
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930