Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2016 22:42 - Ченгето е светец. Убиецът е ангелче.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Преди 9 септември 1944 г. мечтата на почти всички комунисти е била да изместят тогавашните богаташи. Които, освен незначителни като брой, не били и чак толкова заможни. Подобна обърната нравственост е характерна за всички т. нар. революционери. Ето го антихристът, съчетан със сатаната.

„… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света…

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“

Да вземем за пример всеобщата „икона“ Христо Ботйов. Колко пъти съм писал за него. Забележете как реагирали „голаците със скъсани потури“, на тъй съблазнителните разкази на завърналия се от Русия Христо Ботйов:

„Описвал им живота на анекдотичните тогава казаци, как те живеели безгрижно, как крадели хитро и изкусно, как се канели да дойдат в България и хвърлят фереджите на всичките кадъни.

– Тия са истински хора, които разбират от живот и от тоя свят – говорил той. – Къща, покъщнина, робуване цяла година за парче хляб, треперене над жена и деца са работи смешни и бабешки. Аз като им казах, че ще си дойда да обиколя баща си и майка си, те се хванаха за корема и умряха от смях.

– Ах, дявол да го вземе, как аз да се докопам до такива хора, с тях да си умра! – възразил един Ботйов комшия, който си отивал само посред нощ у тях и който биел жена си всеки ден, че нямала късмет.

– Един кон, една пушка, която се дава от царщината, ето ти покъщнината на казака – продължил Ботйов. – Песни, веселби, рахати, какъвто у нас и чорбаджи Неделчо със своя шиник жълтици не може да види…

Разказвал им още Ботйов, че само тука, в България, а най-много в Калофер, хората зяпали глупаво в устата чорбаджиите и се бояли от тях, а сиромасите всеки подритвал. В другите земи, гдето той ходил, светът бил съвсем наопаки. Там, напротив, сиромашта била на почит, а богатите, като кърлежи на чужда пот, всеки ги мразел и презирал…

– Е в такава земя да изпаднеш, разбирам да бъдеш като нас фукарѝя! – не можал да се стърпи, но се обадил един от слушателите…

– Хайдутите и всички горски обитатели – говорил той [Ботйов], – са най-честните в България хора, които най-много милеят за сиромашта.

– Ах, техният живот е живот! А ние – ние сме кокошкари и само теглим и да работим сме родени. Оня ми ти войвода брадат и космат, опасан с четири-пет кратуни барут, с фишеци и старо шишене на рамо, повел си момчетата като пилци – отгдето премине, трева не расте вече и гората му се покланя.

Отиде на овчарското пладнище,[Сенчесто място, където в ранния следобед овчарите закарват овцете на хлад.] дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле. Седнат момчетата около своя баща до главата на някой студен извор, изгърмят с пищовите, па тогава захващат да ядат. Цар и султан? Що е царят при един горски войвода?

Това казвал пламенният Ботйов…“[Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография”, Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2001 г., стр. 52-53.]

За Ботйов и хайдуците – наричани „революционери“, макар да не били вдигнали даже един бунт, а само се наливали с алкохол, псували властта и крадели, трудовите хора били балъци – глупци. Съвсем същото било отношението на шумкарите – комунистическите терористи. Не случайно, след като ограбели мандра, манастир, стадо, или селско кметство, шумкарите пеели: „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя…“

Точно както през 1877-1878 година българите не коленичели пред пишман освободителите, така презирали шумците, смятали ги за разбойници, каквито те били в действителност. След 9 септември 1944 година ги принудиха да вършат и това. Да коленичат, даже да се просват като продрани черги пред калцуните на „вождовете“.

Отново да подирим доказателство у масона Захарий Стоянов, също един от провъзгласените за „герои“, свидетели на времето. Той ни осветлява:

„Ако Ботйов, един руски нихилист и един френски комунист би се срещнали и почнали помежду си такъв един разговор: Ботйов ги кълне и напада, че имат свое народно правителство, своя войска, своя литература, всичко свое и пак се бунтуват и колят, когато трябваше да се съединят и помогнат за изгонването на султаните и пашите. „Защо“ – питат събеседниците му. – „Защото българският народ страдае и пъшка под турците“ – ще отговори по всяка вероятност нашият герой.

Всеки умен човек, знающи френския и руския народ, да би бил на мястото на комуниста и нихилиста, би запушил устата на Ботйова, защото във Франция и Русия народът е теглил сто пъти повече, отколкото българите. Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували. Българинът е бил само обиран, бит, понякога и псуван, раб политически. Френецът е имал гола свобода, носил е пищов на гол корем, а е гладувал и живял така [бедно и зле], както у нас малцина.

Нещастният пък русин не е имал и пищов на гол корем. Той е теглил и едното, и другото, той живял по-скотски, отколкото добитъкът на българина. Ако по цяла България се е случвало, щото в годината да отвлекат турците четири-пет момичета, повечето с тяхно съгласие, то във велика Русия това се е вършело съвсем по християнски. Ние можем да наброим нейните помешчици няколко души, които са обезчестили на своя глава по 50, дори и 80 момичета. Такъв турчин, бей, ага, паша ние не знаем в България. Но що говорим? В Русия са се продавали две момичета за една кучка!“[ Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография“, Издателство „Захарий Стоянов”, вече цит. съч., стр. 122-123.]

Онова, което летописецът на „българските въстания“ премълчава, е че „турското робство“ е спестило крепостничеството по нашите земи. Докато във Франция то продължило до ХVІІІ век, а в Русия чак до 3 март 1861 г., когато бил публикуван Законът за отмяна на крепостното право. Той бил дело на император Александър ІІ и затова той е наречен Цар Освободител, а не заради някакво „избавление на българите“. Този акт предвиждал тъй и почти неосъществени процедури за оземляване на освободените селяни.

Два-три месеца след Априлското въстание избраниците на българската патриотична буржоазия от Истанбул и Централния Балкан, проводени на Запад, за да дирят защита на родната кауза, известили тамошните правителства, че:

„Цяла България пострада вследствие на приготвеното избухване на турския фанатизъм. Но полето, в което се разигра най-дивата и най-кървавата драма в нашия век, се простира от Севлиево и Габрово до Батак в направление от север на юг през Балкана, и от Ямбол до София в направление от изток към запад. За това има една особена причина, а тя е, че сравнителното благосъстояние на градовете и селата от тази част на България дразнеше от дълго време завистта на турците. Нямаше тук почти ни едно село без своя черквица, без свое училище, дори и без свое читалище. Трудолюбието беше произвело тук едно сравнително благосъстояние, докато при ленивостта на жителите на някои близки съседни турски села тези последните изпадваха от ден на ден повече. Българите обработваха земите си, занимаваха се с търговия, основаваха училища, учеха се и вървяха с решителни крачки по пътя на мирния напредък. Тази част на България беше обърната не само в една градина, грижливо отглеждана, но още и в един разсадник за добри и просветени членове на обществото. Всичко това турците не можеха да гледат с добро око. Селата Перущица, Батак, Панагюрище, Копривщица, Клисура, Златица, Карлово, Калофер и много други градища и села надлъж по Балкана, както от южната, така и от северната страна смущаваха често съня на някои турски държавници. Няма за тираните нищо по-обезпокоително от стремленията на техните мъченици към едно сравнително благосъстояние…

Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюми на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.“[ „България“ от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов, Истина свободѝт Вы, – Ioaн. VІІІ, 32., Лондон, 1876, в: Марко Балабанов – „Страница от политическото ни Възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467. ]

Повтарям: Не аз „изкарвам“ всичко това така. Предложих ви откъс от брошурата, с която двама български делегати обикалят европейските столици, за да призовават тамошните правителства за война срещу Отоманската империя. Пак казвам: Всичко, с което се запознахте, е написано между юни и септември, с допълнения през октомври на лето Господне 1876-о!

Излиза, че „героите“, които сбирщината от масови идиоти възприема като „икони“, даже ги канонизира, са били на отоманска служба. „… Тия апостоли, облечени в костюми на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.“

Какво става след Руско-Турската война от 1877-1878 година? Ако перифразираме Марко Балабанов и Драган Цанков, ще заключим, че:

„България беше обърната не само в една градина, грижливо отглеждана, но още и в един разсадник за добри и просветени членове на обществото. Всичко това комунистите не можеха да гледат с добро око.“

Фактите доказват, че докато българите се трудели и просперирали, комунистите – най-долната, мързелива и завистлива прослойка на обществената помия, крояли планове, как като ги поставят на власт, да ограбят успяващите хора. Споделял съм спомена на моята тъща, да е жива и здрава, от прогимназиалните й години през трийсетте в Асеновград. Имала братовчед, който бил по-голям – гимназист, членувал в РМС. Живеел у бабата и дядото на жена ми. Понякога канел другарите си, младите комунисти.

Подменената истина, обърнатата действителност

Веднъж майката на съпругата ми чула, как си водели записки за това, кой какво ще вземе след победата на комунизма. Един възнамерявал да прибере нечии магазини. Друг фабриката на еди-кой си… Изобщо, настанала гълчава, в която непълнолетните ремсисти вече се виждали като богати собственици. Досущ, както Христо Ботйов след завръщането си от Русия. Събирал голтаците в карловските кафенета и заедно си представяли, че ще станат хайдути. Ще изколят и избесят чорбаджиите, за да си присвоят имуществото им, и да заемат техните места.[Вж. Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001 г., стр. 52-53.]

Стани, за да седна. Nil novi sub sole.[Нищо ново под слънцето, лат.]

Обикновен комунизъм! Така стана след 9 септември 1944 година…

Но истинската катастрофа действително настъпила съвсем изкуствено по време на Първата световна война. В нейния край силите на злото, на комунизма, които трупали изпращаните им от вън финансови и материални средства, спазвали указанията и нарежданията, вече били в състояние да промиват мозъците на измъчените фронтоваци. Комунистите, заедно със земеделците, успели да вдигнат Войнишкото въстание, потушено от юнкерите в софийското военно училище край село Владая. От там му надянали и названието Владайско.

image


За първи път от доста време българи вдигнали оръжие срещу българи. Оттогава страната е в гражданска война, унищожаваща държавността и населението. Редките периоди на затишие позволявали на народа ни да се съвземе и на бърза ръка да се въздигне. За завист на много други.



Забравяте ли как през 1938 година професор Алберт Хамалайнен, който преподавал етнология в Хелзинкския университет, свалил шапка пред предците ни след като посетил България?

„Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е обществена. В настоящото правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа…[ Понеже във Финландия е имало. Тя била шведска.] Тук няма едри земевладелци,[Те – т. нар. кулаци – се появиха само 10 години по-късно. В оправданията на комунистите за извършените от тях убийства без съд и присъда; в обвинителните актова не съдилищата им, кой знае защо наричани „народни“; в клеветите, които тяхната пропаганда и масови организации отправяха към работливите средни и по-заможни селяни] нито индустриална или търговска висша класа, която би настоявала за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ. Тук няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…“[Цитат от: Никола Алтънков – „Нарекоха ги фашисти: Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2004 г., стр. 471-472.]

Значи е било. Излиза, че българите са били народ и то прекрасен. Какво е необходимо на човека, за да живее щастливо? Свобода във всичко, стига да не пречи другиму. Собственост и материално доволство, постигнати с ум и труд. Честито семейство и упование в Бога, в собствените сили и любовта, за още по-добро бъдеще. Прав ли съм, или ще отречете това?

image

Ето срещу какво вдигнали оръжие комунистите, агентите на Коминтерна. Не пропускайте „дребния“ факт, че илюминатството и комунистическата идеология се родили в Германия. За сефте ги изпробвали във Франция. Разработили и развили доктрината им в Британия. А болшевиките тръгнали да свалят християнския руски цар от САЩ и Швейцария. Доста интернационално, и твърде малко руско, не мислите ли?

Разбира се, всеки има кусури. Без това не може. Само Бог е съвършен! Но се оказва, че промяната е станала след тази 1938 година, когато финландският професор е гостувал тук. Ама следващата, 1939 година, е била още по-добра. Българите са регистрирали своя върховен просперитет! Статистически е доказано – представлява неоспорим факт!

Да си кажем направо – истинският крах на България начева през есента на 1944-а. А реалните му резултати, повели ни към настоящето срамно дередже, се появяват година-две след тази позорна дата. Веднага, щом комунистите посягат върху собствеността на хората, презрително наричана „частна“.

Ала злощастието имало своя подготвителен период, продължил няколко десетилетия. По време на войната, рамо до рамо с комунистите, изникнала чудовищната фигура на земеделското движение. По своята същност то било фашистко – корпоративно. Ако в Италия Бенито Мусолини още се занимавал с издаването на социалистически вестник, а еврейският елит разсъждавал над подреждането на идеите на фашизма в стройна доктрина, у нас един алчен развратник се впуснал да обърква съзнанието на младежта и селячеството. Изнурените от войната и отсъствието на мъжете земеделци ставали първата и лесна плячка на оранжевия фашист Александър Стамболийски.

image


„Българският народ се бореше за придобиване на онова, което всички големи и малки народи са придобили: свободата и обединението на всички българи. Ето защо българският дух беше така силно смутен и народната душа така дълбоко покрусена. Това засегна преди всичко българската интелигенция от селото и града.

И сега, като имате предвид това печално положение, обезверяване и разложение, настъпило в нашия обществен живот, лесно ще си обясните масовото разрастване на комунистическото и земеделското движения у нас след войната. Това стихийно набъбване не бе случаен факт. Не беше само демагогията, която увличаше младите и наивни селски и градски синове, покрусени в съзнанието и надеждите си. Тия движения заразяваха и по-възрастните, които участваха в тежките войни, преживяха извънредно болезнено разочарованието от катастрофите[81] и трябваше на собствените си плещи да носят още по-непоносимите им последици.

Трябва да признаем при това извънредното умение на комунисти и земеделци да използват бедствията и бунтарските движения, за да създадат свои големи движения.

image

Всичко това, вярвам, е твърде ясно за вас, защото и вие изпитахте върху собствените си глави тежките му последици. Вие знаете с какъв фанатизъм комунистите, станали секция на ІІІ интернационал, провеждаха своята агитация и пропаганда. Вие си спомняте още сигналите от тръбите, които почти всяка вечер се разнасяха от комунистическия клуб при Шарен мост[82] по заповед на Москва.

А земеделците – от своя страна – действаха по внушение на зеления интернационал. И те вършеха същото, което правеха и комунистите, само че под друга, прикрита форма. Те също отричаха върховното право на нацията да живее свободно и независимо.

Тези две движения, на комунисти и земеделци, бяха секции на два интернационала, които увличаха в своите редове борческите, и бих казал – идеалистични сили на селото и града.

Те бяха две движения стихии.

И в тия трагични моменти, когато българската национална държава бе застрашена с катастрофа, старите политически партии стояха като неми зрители, неспособни да променят нищо – нито своите разбирания и програми, нито морала си. Обективният български гражданин оставаше с тягостното впечатление, че това, което ставаше в нашата страна, което огъваше устоите на днешния обществен строй, не намира и най-слабо отражение в живота на старите политически партии…

image

Комунистическата партия е безспорно едно социално движение, но със страшни отрицателни последици. Комунизмът е тирания и смърт за народа и държавата. Комунистите са против семейството, против морала, против училището и казармата, против религията.

Болшевизмът е реакция и варварски империализъм. Той опитва чрез ІІІ интернационал да завладее не само Европа, но и всички континенти на земята.

Болшевишките опити в Русия донесоха разочарование в самите работнически среди.

Те унищожиха частния капитал, за да създадат държавен капитализъм; отнеха земята, за да създадат чифлигари. Но вие си спомняте какво са представлявали чифлигарите в България под турско робство.[Не забравяйте, че авторът е офицер, включил се в социалистическото движение. От това няма измъкване. Но е добре да чуем мнението на един участник във всички събития.]

У нас, поради кризата и негодното управление на блока[ Народен блок – коалиция на партии, управлявала България в периода 1931-1934. В нея влизали Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС – Стара Загора, Националлибералната партия и Радикалната партия. Доминиращо влияние има Демократическата партия, водена от Александър Малинов – масон, женен за еврейка. Цитираният текст е откъс от реч, произнесена през 1933 г.] да се справи с тежкото положение, болшевишките агенти създават демагогски миражи за бедните обществени слоеве. Но болшевизмът у нас няма условия. Ние сме страна на средни и дребни съществувания.[ Предприятия, фирми. Така е било. Когато въвели доброволната пенсионна система, повече от 72 на сто от нашенци се самоосигурявали. Иначе казано – не били наемни работници, нямали началници. Свобода!] Комунизмът е невъзможен за нашата страна при нейната дребна частнособственическа същност.“[Хр. Калфовъ – „І. Българското социално движение – начало, развой, бъдеще“ реч произнесена на 23 априлъ 1933 година; ІІ. Актътъ на 9 юний – неговите предпоставки и придобивки. Идеологията на нашето движение“, лекция, четена на 27 априлъ 1933 г. въ политико-просветния курсъ на Соф. Мл. Група“, Демократически сговоръ – Ал. Цанков, София, 1933 г., стр. 35-36.]

През трийсетте години комунизмът постепенно почти изчезва. Не намира почва и признание сред народа, здраво стъпил на собствената си земя, държащ на своите дълбоки български корени. Той бива привнесен от Съюзниците – Британия, САЩ, СССР. Когато тайно са разпределяли своите сфери на влияние, България е останала под контрола на Сталиновия Съветски съюз. Съдба.

image

Земеделският режим начело с Александър Стамболийски – втората фашистка диктатура в историята след болшевишката, бил съпроводен от законодателни и физически репресии. Докато оранжевата гвардия пребивала наред, включително народни представители, администрацията конфискувала имущество. Била въведена трудовата повинност. Тиранията ставала непоносима.

Нищо нямало да бъде възможно без намесата на интернационалното масонство. То финансирало тайния съюз между военни и социалисти в лицето на кръга около професора по икономика, социалиста Александър Цанков. Така се стигнало до масонския преврат на 9 юни 1923 година, наблюдаван със задоволство от комунистите. В него активна роля изиграли македонстващите, които Стамболийски предавал на сърбите. Той правел всичко възможно за разгрома и забраната на ВМРО.

image


След преврата интернационалното масонство заповядало на Коминтерна да вдигне въстание. Пропагандата внушавала тези, противоречащи на истината. Обръщала събитията с краката нагоре. Така червените фашисти, сред които от няколко години се били настанили болшевишки комисари – например евреинът д-р Борис Майлер в комунистическото семейство Вапцарови в Банско – развихрили небивал терор. Нека видим кратки обяснения за тези преживелици, както и за произхода на целия проект.


В началото бяха интернационалните банкери,
после дойде la Terreur

Да започнем с трагедията, която комунистите, по заповед на Коминтерна, предизвикали планирано, прендамерено, умишлено и без никаква милост на 16 април 1925 година. За да видим къде се е зародило цялото тяхно интернационално терористично движение, целящо ликвидиране на Божествения ред на земята. И налагане на фарисейските богоборски закони и правила.

www.youtube.com/watch


www.youtube.com/watch

Добре подготвените събития от 9 септември 1944 година насам изтикаха на повърхността най-долнопробните клозетници от обществения нужник в Царство България. От онзи ден насетне тук не е поникнала и тревичка. Зарежете глупавите бръщолевения на опикаващи се старци, страдащи от деменция. Другарите не успяха да вдигнат никакви полезни, използваеми заводи и фабрики.

image


Изтезаваха народа в името на чужди интереси. С концлагери, бригади за служещи, както наричаха не само чиновниците, но и проектантите, конструкторите и прочие, за ученици, студенти, войници, чиста проба робски труд. Имаше ергенски данък, самооблагане… Нямаше не две Българии, както обичат да се пъчат, а даже и половин. Ако бъдем откровени до кокал – България липсваше. Тя не ги интересуваше. Бяха се клели във вярност на друга държава. Техният генерален секретар, вторият или третият човек след Живков през осемдесетте, в най-общи щрихи призна катастрофата на социализЪма:

„Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: „Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!“. Нищо подобно. Няма натури.

Опитахме се да направим един анализ. Лично за себе си го направих. Това беше преди пленума. Тъй като трябва да ви кажа, че в Политбюро никой не ни е давал какви са ни задълженията, и как се развива икономиката. Ние не знаехме. Аз не знаех. Но тъй като имах една връзка с банката помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5,6–6 процента. А знаете ли каква е картината?

image

Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина.



Това, което трябва да изнесем ще бъде някъде между 1,7 млрд. – 1,6 млрд. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2,6 млрд. долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира. Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не сава въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не може да се търпи повече.“[Стенограма от срещата на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов с Колегиума на МВР, София, 25 ноември 1989 г. Фотокопие в архива на автора. Текстът на стенограмата е достапен и от online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov7.htm]

Какво има да приказваме повече? Всичко е казано през декември 1989 година от тогавашния Първи – Петър Младенов.

Но всичко е започнало отдавна – от септември 1944 година. Даже идеологическият милиционер от Министерството на истината Костадин Чакъров отбелязва, че между 1945 и 1948 година „проблем е издръжката на Съветската армия в България. Според историците от навлизането на съветските войници в България през септември 1944 г. до края на войната България е изразходвала за тяхната издръжка 23 милиарда и 500 милиона лева. Това естествено създава проблеми за българското стопанство.“[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, София, 1990 г., стр. 47.]

Обаче настъпи „фаталния“, за някои – „сакралния“ ден, вече изписван с главна буква – Десети ноември 1989 г. И какво стана? Вместо да помислят за народа, разделиха – в много случаи справедливо – и противопоставиха хората. Настроиха ги едни срещу други. Докато можеше да има помирение, бърза и поносима декомунизация… Тогава повечето редови членове на БКП се чувстваха гузни и щяха да приемат дребните тегоби. Но не би.

На номенклатурата й беше необходимо безредие и безправие, на отвличане на вниманието. В обстановка на противопоставяне, на суматоха, изцяло овладяна и контролирана от избраните партийни кадри и ченгета, внедрени във всички възможни участници в събитията – „партиите“, записаха пасивите на народния гръб, и заграбиха активите, колкото и малко да бяха. За шепата ненаситни номенклатурни свине – даже предостатъчно. Цялата тази шашма беше осъществена с благословията и помощта на „милия, демократичен“ Запад.

Само за илюстрация: Щерката на въпросния Първи – Петър Младенов, стана генерална представителкана западногерманската фирма “Zepter” у нас. Башка – другите фирми – нейни, и на тогавашния й мъж… Какви шансове имахте вие или децата ви? Обаче се примирихте.

У нас безнравствеността е издигната на пиедестал. Поради това в електронна медия, уж посветена на престъпленията на Държавна сигурност, можем да прочетем следното:

„Един човек се изказа в края на 2010 г., че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега „ние“ (т.е. всички) не сме построили и една стотна от направеното между 1956 г. и 1989 г. Тогава коментарът ми беше, първо, че 1/100 част от нула е нула и, второ, че управлението на БКП и на този човек е разрушило повече, отколкото е създало…“[Красен Станчев – „Живков и икономиката на днешна България“, Държавна сигурност.com, desebg.com, петък, 7 септември 2012 г.]

Защо наричам това „безнравственост“? Преди всичко заради автора на цитата.

Признанията са били многократно пренаписвани,
докато истинските факти и дати са загубили напълно смисъла си; миналото не само се променяше, то се променяше постоянно[ Джордж Оруел – „1984“]

Той е „син на полка“, на най-важния полк – ЦК на БКП. Баща му е завеждал отдел в този най-висок бастион на партията.[92] Сам следвал в Москва, другарят Красен Станчев е избран и внедрен като „опозиционер“ на… самия себе си, на своя татко, на тъста си и на неговите роднини от пазарджишкото село Лесичево – „Малката Москва“. Роднините по линия на съпругата му до един са убийци и терористи.[93]

Да изясним, че жена му, другарката Гергана Жулева също е московска възпитаничка. По-важното е, че тя се явява дъщеря на болшевишкия генерал от авиацията Дело Жулев. Била е покровителствана от двама негови братовчеди, известните комунистически убийци – Димитър и Стоян Жулеви. И тримата са родом от село Лесичево, Пазарджишко. От това място „започват произволите и зверствата на военния комунизъм в Пазарджишко, който терминологично би трябвало да се нарече и Лесичовския военен комунизъм в България.“[94]



Мартин Заимов, по баща Голдсмит, пък съжителства в ленински брак с друга наследничка на рода от убийци Жулеви. Доколкото помня, народили са и чаавета – комунистически пезевенкчета, тежки дегенерати по линията и на двете престъпни фамилии. Отглеждат антихристи, които някой ден ще ви ръководят. За тези и останалите подобни случаи Григорий Климов се позоваваше на смятания на Запад за „най-знаменит“ руски, а не съветски, философ Николай Бердяев:[Потомствен аристократ, по някакъв начин успял да избяга от болшевишкия режим и да се установи в Париж. Разбира се, не с древни, а с по-близки – средновековни български корени. Роден на 6 март 1874 г. в Киев, Украйна. Починал на 23 март 1948 г. в Париж, Франция.]

image

„Той през цялото време говори за съюз на сатаната и антихриста, в резултат на който ще настъпи царството на княза на този свят. Според Библията, князът на този свят – това е дяволът. Виждате ли – и той [Бердяев] знае това, но не го изговаря до край.

А на практика антихристът – това е евреинът. А сатаната – той е онова явление, което ние в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психически болести и полови извращения. Ако мога да се изразя така, дегенератите са изродени туземци, напуснали обкръжаващата ги [естествено, по рождение] среда.

Та ето, Бердяев-Бердичевски[Както го нарича Климов.] твърди, че онзи, който е роден от такъв съюз, ще управлява света. Но, виждате ли, самият Бердяев е бил женен за еврейка.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 17. ]

image


Бащата на Мартин Заимов – Майкъл Голдсмит, също бил евреин…

Всички революционери, и преди всичко комунистите, са представители на тази „дегенеративна секта“. Смятаните за „бивши“ местни членове на БКП – до един с клетвата си за влизане в партията поемали ангажимент за вярност и на СССР, са част от нея. Те са членове на „съветския коминтерн – хомоинтерна,[Хомосексуалния интернационал.] на този съюз на международното братство на хомосексуалистите-дегенерати“.

Жулевата наследница, с която Мартин Заимов-Голдсмит живее на брачни начала, като евреите Ленин, по майка Бланк, и Крупска, всъщност Фишберг, не само е живяла, учила и работила в САЩ. Работи с американски организации – братски. По-рано съветските бяха такива. Не е ли едно и също?

image


Там, отвъд Атлантика, отиде след смъртта на баща си и Светлана Сталина, преименувала се на Алилуева. И Хрушчови са там. Май и Горбачови… Те са много – легион!

За да има равновесие в едно общество, на едната страна на неговата невидима везна трябва да бъдат поставени материалните блага, а върху другата – духовността и моралът. Отдавна това не е така по тези земи. Вече и в значителна част от света. „Качествата“ на Хитлери Клинтън и Доналд Тръмп са крещящо доказателство за пропастта, до която е стигнало човечеството. Един от тях ще бъде представян като „най-силния човек на света“? Боже мой! Та хора ли са това?

„Качества“ като тези на тукашните комунисти се оказаха необходими и достатъчни, та подобни рожби на окървавената висша червена номенклатура да преживеят странна метаморфоза. И от компартийна „аристокрация“ да се превърнат в „антикомунистическа“! Истински алени екскременти, този вид твари винаги изплуват на повърхността на обществено-политическото ни блато.

image

Бащите на Красен-Станчевците и Гергана-Жулевците, майките на Мартин-Заимовците и Чавдар-Драгойчевците бяха сред най-видните гъзомиячи на диктаторите – от Димитров, през Коларов и Червенков, до Живков. Наследниците лижат още по-долни места.

image
http://www.alarmanews.com/


Друг „талант“ посветил следната новогодишна честитка на Тато:

„Защото вие сте обречен и от живота сте избран; мига, деня, самата вечност да преустройвате по план. България да изведете по нейния изстрадан път до блясъка на върховете, да гледа изумен светът.“

Туй то. Вярно, светът погледна и се изуми от простотията и простащината на овчето стадо, претенциозно възвеличаващо се, смятайки се за съставено от хора и на всичко отгоре – от българи!

image

И ходехте на море…

Някой си Анастас Стоянов – поет и то априлски при това, признат и освинен от партията, пък коленичил и действително близнал гъзеца мравешки:

„Всеки поет обича майка си, но само един поет обича майката на Тодор Живков повече от собствената си майка!“[ „Априлски сърца“, в. „Стършел“, Брой 3643, starshel.bg, „Стършел и половина“ ООД, София, 20 юли 2016 г. ]

Затова неизмеримото малцинство от човеци винаги, когато му представят интелигент, не дай Боже – „интелектуалец“ – е редно да се интересува с какво се занимава и какъв е бил. Само изключенията заслужават общественото внимание и доверие. Останалите са продажна наемна сган.

Преди няма и два месеца припомних писмото на комунистически терорист, който съзнавайки своята физическа обреченост, се самоуби. Чрез пропагандата, която все още обръща внимание на негодници като него, успя да драматизира ситуацията, в чиято основа беше болест с неизбежен фатален край. Георги Андреев, с псевдоним „Веселин“, политкомисар – някои оспорват и това – на шумкарския отряд „Чавдар“, реши да замине за геената, харизвайки на близките си предсмъртно писмо. В него се отрече от цялото си дотогавашно битие:

image

„Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото – физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!“

Има ли нещо за тълкуване или коментиране? Освен няколко неща. Такива имитации на човеци нямат души. Продали са се на дявола. Нито имат народ. Те са безотечественици – интернационалисти. Тукашните служеха първо на СССР, а след това на самите себе си. Понякога – в обратен ред. Но Москва не допускаше отстъпления.

image

Ето още един такъв завършен мръсник, нечовек, червен боклук, потомствен комуняга, тежко обременен с болшевизъм, със следене, слухтене, издайничество, донасяне, който – видите ли – също не знаел за лагерите на смъртта. Той професионален мерзавец, номенклатурен фелационист, е лъжец, изпедепсан в Московията. Характерна черта за всеки комунист – рожба на сатаната. Досега тиражира измамата, че съм бил „стажант на баща му“. Все едно да ме изкара виновен за Френската революция и двете световни войни. Дегенерат.

www.youtube.com/watch


Правилно, комунето Георги Кадиев е обслужвало „Мултигруп“. Затова го издигнаха и сега печели по 22 000 лева месечно, както сам призна.[www.youtube.com/watch] Единствено такива като мен би трябвало да имат право да го винят за това. И не само…

image


В устата на долнопробния московски лакей, секретния сътрудник на Държавна сигурност, сиреч на КГБ „Ивайло“, обвинението прозвуча като: „А вие защо биете малки негърчета?“

diagnosa.net/




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685146
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031