Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2016 09:44 - "Ленин и теперь живее всех живых! Наше знанье, сила и оружие."
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1323 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 05.11.2016 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Москва, Болшой театър, 21 декември 1949 г. Тържествено честване на 70-годишнината от рождението на „бащата на народите“ Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин.

image

„Бързата памет на „вожда“ наместваше в „компютърните“ мрежи думите на Мао Дзедун: „Вожд на работническата класа по целия свят“; на Палмиро Толиати[дългогодишен генерален секретар на Италианската комунистическа партия – от 1947 до 1964 ]: „Задължаваме се и занапред да бъдем верни на Вашето учение“; на Ким Ду Бон[ Ким Ду Бон (1886–1958) – корейски комунист и революционер, агент на Коминтерна. Един от създателите на КНДР, председател на Президиума на Върховното народно събрание на комунистическата сатрапия (1948–1957). ]: „Да живее великият Сталин – спасителят на корейския народ“; на Анри Мартел: „Вие сте гениален теоретик и велик революционер“; на Валтер Улбрихт[Валтер Улбрихт (1893–1973) – германски комунист, който от юношеските си години станал член на прословутия Съюз „Спартак“ – комасонска, илюминатска ложа. Имигрант в СССР, от 1935 до 1943 г. той е кандидат-член на Изпълкома на Коминтерна. Един от основателите на Германската единна социалистическа партия – ГЕСП, комунистическата организация, която от 1948 година ръководеше ГДР. От 1953 до 1960 година Валтер Улбрихт беше първи секретар на ЦК на ГЕСП. За кратко, едновременно – и председател на Държавния съвет на ГДР.]: „Чест и слава на Вас – гениалния кормчия“; на Матиаш Ракоши[Матиаш Ракоши (1892–1971) – евреин, роден в градчето Ада, днес в Сърбия, унгарски комунистически деец, активист на Коминтерна, убеден и последователен сталинист. Той е бил първият лидер на Унгарската комунистическа партия (1945– 1956). Фактически – първият комунистически ръководител на комунистическата Унгарска народна република. Свален от Никита Хрушчов през 1956 г., Ракоши е приютен в Киргизката съветска социалистическа република. Малко преди да пукне, през 1970 година, Янош Кадър му предложил да се върне в родината си. Но под условие: да не се занимава с политическа дейност. Нещо, което по онова време тук изобщо не ни съобщиха. Чифутът отказа и година по-късно предаде призрака си, който носеше вместо душа, на сатаната в град Горки, СССР.]: „Унгарските работници и селяни наричат другаря Сталин „роден баща“… Залата се оживи, когато Вълко Червенков поднесе благодарствено писмо, подписано от пет милиона (!) трудещи се от България – почти цялото пълнолетно грамотно население на страната.“

Вот вам!

Ето какво представляваме: клозетници;
с малки изключения, от които нищо не зависи

image

Не за оправдание ще нанеса върху унизителната картина на обожествяването на един масов убиец и съвършено безсъвестен негодник няколко не по-малко срамни щриха. Преди самия апогей на тържествата, във връзка с „най-великото събитие“ на епохата, в съветската столица подготвяли сборник със стихове от чуждестранни поети, посветени на „вожда и учителя“. Лично Сталин спрял изданието.

image

С преводите бил ангажиран дори Борис Пастернак, впоследствие провъзгласен за „великан на дисиденството и антисталинизма“. Разбира се – комунист и евреин. Естествено – един от т. нар. Група на Маяковски. С кои други?…

image

Доста преди германския националсоциалистически лозунг “ Ein Volk! Ein Reich! Ein Fьhrer!” – „един вожд, една партия, един народ“, същият Маяковски постановил, че „Ленин это Партия, а Партия это Ленин“ – „Ленин е партията и партията е Ленин“!

Това било написано от поет, смятан за интелигент и талант?! Тъкмо той сравнил хората с лодки:

„Ленин и теперь живее всех живых! Наше знанье, сила и оружие.

image

Хората са лодки, макар и на сушата. Засега преживяваш някак своето, множество мръсни рачета полепват по нашите туловища.

А после, пробил разразилата се буря, сядаш по-близо до слънцето, и чистиш водораслите – зелената брада и малиновата слуз на медузите.

Аз се почиствам под погледа на Ленин, за да плувам по-нататък в революцията; плаша се от тези хиляди стихчета, както детето се бои от лъжата.“[Владимир Маяковский – „Владимир Ильич Ленин“, 1924 г.]

image


Когато величието и признанието зависят от отношението към един наследствен еврейски сифилистик, финалът е логичен – настоящият. Но Маяковски все пак почувствал и предупредил:


image


„Партия – это единый ураган…“[Владимир Маяковский – „Владимир Ильич Ленин“, 1924 г.]

Ние не бяхме „отнесени от вихъра“, а тъкмо от този могъщ ураган.

За разлика от Берлин, в Москва лозунгът завършваше така:

„Слава Комунизму!“

image


Борис Пастернак стана икона на „антисъветизма“! Скудоумието на кремълските старци и пропагандата по повод на неговия следсталински, несъществен и скучен роман „Доктор Живаго“ – това е само моето мнение – го превърнаха от високо ценен съветски културтрегер в… нещо като дисидентстващ комунист. Книгата видя бял свят първо в Италия през 1957 година. После обиколи света. В Холивуд заснеха и филм с египетски масон в главната роля. Работата узря съвсем, когато френският анархокомунист Албер Камю, носител на Нобелова награда за литература за 1957 година, на следваща предложи Пастернак. Работата се разсъхна, понеже и двете страни – Западът и СССР – не се бяха договаряли за това.

Напоследък Боб Дилън направи разногледи Нобеловите бюрократи. Макар и обявен за лауреат, до 27 октомври того още не им се беше обадил. Което даде основания на някои увенчани с Нобеловите лаври и 900-хилядната премия в долари от далаверите с динамит да го сочат с пръст – бил „невъзпитан“, „неучтив и арогантен“ и какъв ли не още. Комунистическа работа… Дилъновата – тоже. Претенциозен чифут, който от време навреме се прави на християнин. Но, както заяви един израелски равин, независимо дали е юдей, мюсюлманин или християнин, Боб Дилън завинаги си остава евреина Робърт Цимерман. Дилън изчурулика, че приема приза, чак… на 28 октомври. Явно наградите са толкова девалвирани…

image

Но схванахте ли какви са убежденията на поне половината нашенци и то не от днес и вчера? Повечето от тях са „образовани“ в рамките на цитираното: „Ленин и теперь живее всех живых. Наше знанье – сила и оружие“.[Владимир Маяковский]

image

Мнозина нямат друго, различно от официално наложеното мнение. Голямото (мургаво) малцинство (не е оксиморон) със сигурност – никакво. Останалите, които си позволявам да приемам като нормални, са шепа.

Американският журналист Чарлз Лейниъс, бивш задграничен кореспондент на радио NBC, бил свидетел на нахлуването на Сталиновите пълчища у нас. В репортаж, озаглавен: „Видях как руснаците превземат България“, поместен в октомврийския брой от 1945 година на най-многотиражното списание – “Reader’s Digest”, той разказал:

image

„Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в страна, превзета от руснаците…

Пристигнах на 7 септември от Турция. Служителите в българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да влязат в страната преди руснаците…“

„На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство – коалиция от демократични партии – беше съставено предната седмица. Той ми направи впечатление на честен и прям демократ. Разказа ми, как отчаяно се опитвал да сключи примирие със Съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев, а той беше хвърлен в затвора.

Първите руснаци преминаха границата на 8 септември. Уморени като кучета, мръсни от битките, но досущ като завоеватели, те караха своите очукани автомобили. Имаха невъзмутим вид като индиански войници, издялани от дърво. Бяха със снаряжението от битките и изглеждаха така. Розовобузи младежи, съсипани от времето ветерани, широкоплещести великани и измършавели дребосъци – всички имаха нещо общо – приличаха на свирепи, безмилостни воини.

Лъскав американски „Пакард“ водеше покритата с кал безлична колона. Джипове и камиони, произведени в Америка, съставляваха половината от автомобилите…

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Но радостните поздравителни възгласи започнаха още, когато първата кола премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо издигнатата арка на победата, украсена с червени знамена. Българите крещяха своите приветствия.

image

Същата вечер софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Военни полицаи с червени фуражки патрулираха по улиците. Напети рускини, издокарани в ботуши и автомати, изглежда поемаха движението. Седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.

image

Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове бяха развявали червени знамена, виеха от мъка, когато съветските войници отнасяха прасета, коне и говеда, и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото искат.

image


Скоро стана ясно, че Съветите ще управляват България по непреклонен тоталитарен начин. Те ръководеха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа, който Москва обикновено предпочиташе и покровителстваше…

image


По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 6 000 000. Мнозинство са славянски селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност не и прокомунистически настроени. Почти всеки селянин притежава свое собствено стопанство. И сам си е господар. Гражданите на София, прекомерно разраснал се провинциален град, са синове и внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма…“

Това представляваме:

„… Радостните поздравителни възгласи започнаха, още когато първата кола премина под портрета на Сталин… Селяни, които допреди часове бяха развявали червени знамена, виеха от мъка, когато съветските солдати отнасяха прасета, коне и говеда, и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото искат.“

image

Оттогава насетне винаги се намират тълпи от клечащи – клозетници, очакващи да посрещнат някакви „освободители“. Дали ще са от Вашингтон или Брюксел, от Анкара или пак от Москва, за тях няма значение. Те са професионални приветстващи, елементарни наемници. Както има оплаквачки на надница и люде, сбрани в агитки при домовете на покойниците, или платени, т. нар. кошаревски свидетели във фоайетата пред съдебните зали…

image


В столицата едни и същи очакват поредния Годо. Групички – на Орлов мост; втори – пред Паметника на Съветската армия; трети – пред посолството на САЩ (по-рядко и с различни намерения) Всички те са съставени от една и съща болшевишка измет, но понякога си сменят местата. Става дума за петата колона на интернационалния комунизъм. Оредяват, но стават все по-богати.

image


Тези огризки с човешки маски неизменно очакват този път никой да не посегне на техните „прасета, коне и говеда, на храната и фуража им“. До един са потомци на палачи.

image

Хилядите затворници в килиите и концентрационните лагери на комунизма опитаха на гърбовете си „меда“ на предците на тези червени комплексари. А комплексът им е един и ги друса яко:

image

„… Комплексът за властта, вождисткият комплекс, хомосексуалният комплекс на другаря Ленин. За това говореше и главният психиатър на главната психиатрия във Вашингтон доктор Карпман.“[ Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 28. ]

image

И ето ви първо – на 9 септември 1944 година. Не просто шайка, а цяла армия от психично увредени твари, обладани от „комплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалният комплекс на другаря Ленин“, се стовариха върху българите.

image

Това бил първият успял болшевишки преврат у нас, извършен под острия проницателен взор на другаря Сталин. Странен, всепроникващ поглед. Веднъж Сталин беседвал с Дмитрий Трофимович Шепилов – бивш секретар на ЦК на Болшевишката партия. След това този комунистически ортодокс си спомнял с ужас:

image

http://img.memecdn.com/great-times-in-soviet-russia_o_3565167.jpg



„Разговорът продължи повече от час. Сталин започна отдалече…

Когато Сталин ме гледаше със своите немигащи очи“, – продължи Дмитрий Трофимович, – „ми прилошаваше. Като че ли надничаше вътре в мен. Неговият поглед изгаряше…“[Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2]

image

Поговорката гласи, че на страха очите са големи. Дали наистина е било така? И ако отговорът е утвърдителен, как същият ужас беше пренесен на наша почва, за да ни владее и досега?

image

diagnosa.net/
 



Гласувай:
2



1. ganini - Поздравления!
05.11.2016 15:09
Точно описана българска трагедия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685653
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031