Блогът на budha2 :: Живков обслужвал едновременно Москва, Лондон и собственото си семейство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.11.2016 11:01 - Живков обслужвал едновременно Москва, Лондон и собственото си семейство

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1614 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.11.2016 11:10

Не се изненадвайте от същата лъкатушеща нестабилност на Б.Б. Тя смята Живков за свой учител. Затова е така непостоянна. През годините правешкият потуранко проявяваше колебливост и повратливост, свойствени за онези, които са продали душите си на дявола. Преди всичко – за комунистите. Предлагам извадки на неговите AC-позиции през годините.

> Как Тодор Живков интегрираше сънародниците си - циганите

Какъв „велик теоретик“ сме имали! Господи, същото продължава.

vimeo.com/190110711

Главният сатрап се е „противопоставял на Системата“. Сиреч – самобичувал се е като ислямски сектант?! Кога? А следите от раните навярно се измерват със стотици милиони долари и преуспяването на неговите наследници.

За „двете Българии“ вижте по-горе доклада на Живковия наследник Петър Младенов.

Обаче Замфиркьов или Тато, както предпочитате, е изрекъл нещо свръх съществено: „първичната партийна организация – това е партията“. Сега редовите комунисти искат да си избършат ръцете с номенклатурата. Нямат никакво основание. Те съставляваха темелите на престъпния комунистически режим. Стъпили върху техните рамене, компартийните гаулайтери извършваха криминалните си деяния: унищожаваха българите, ликвидираха стопанството…

Няма колективна вина. Другото е параван, зад който Живковите наследници – на „Позитано“ 20 и на „Раковски“ 134, се скриха. Това прикритие послужи на съда, за да утвърди неправдата, като изпра бандитизма им. Затова, когато липсва истинско правораздаване, вината не винаги е лична.

Що се отнася до „подготвените хора“, сатрапът, отличаващ се с „интелекта, ерудицията и образованието си“, просто е огласил насоката. Тогава е стартирал преходът – с „подготвените хора“, впоследствие превърнали комунистическата номенклатура в класа от богаташи. Венцислав Димитров, Красимир Стойчев, Иван Костов, Александър Божков, Красен Станчев, крупните идеолози на грабежа в БСП и ДПС, не са били търсени с фенери. По онова време е бил проведен подборът им. Днес го наричат кастинг. Окончателното раздаване на текста с ролите им е станало в навечерието на промените.

Затова на приетия за член на БКП товарищ Иван Йорданович му е било спестено връчването на червения партиен билет. Пак по тази причина комунистите Желю Желев, Блага Димитрова, Георги Спасов, Петко Симеонов, ченгетата Костадин Тренчев, Петър Берон, наскоро пукналият Румен Данов, Любомир и Юлий Павлови, Стефан Гайтанджиев, соросоидът Румен Воденичаров и прочие мискини оглавиха промените. Под ръководството на щаба в ЦК на БКП помагаха за провеждането на „мирния преход“.

Което означаваше връщането на БКП с повече от век назад. Преди онази мрачна 1881 година, когато Благоев, Кирков и Габровски поставили началото на организирания тероризъм у нас. Зад гърба си чувстваха братските рамене на Вашингтон и Москва.

Donc, les choses sont vraiment. So things really are. Така стоят нещата в действителност.

Преди да се върнем към въпроса дали комунистическият тиранин на България е обслужвал едновременно Москва, Лондон и собственото си семейство, нека се върнем към септември 1944 г. Тогава България фактически престава да съществува. Насетне тя винаги ще бъде залиняващо, клонящо към финал васално образувание.

„Интересен е фактът, че Тодор Живков на 10 септември 1944 година се насочва направо към полицията и с Мирчо Спасов са едни от първите, които залавят полицейски архиви. Те организират задържането на полицейските сътрудници. За този период Тодор Живков не обичаше да си спомня. Той избягваше да говори за връзките си с Мирчо Спасов по това време, когато и двамата са работили за известен период в новосформираната Народна милиция.“[ Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, вече цит. съч., стр. 39-40.]

www.youtube.com/watch

Ясно е защо е било необходимо всичко това, нали? Както и реакциите на Първия, когато става такъв. Страхът ги е преследвал. Тодор Живков и Мирчо Спасов са бързали да заличат следите си на агенти на Гешев. Само с документи ли се пише историята?…

Слуги на себе си и на мамон

По онова време обаче Живков не се радвал на особена почит. Той бил външно тяло в тогавашната партийна върхушка. Изпъкнал едва, когато кандисал да го използват като митингово копие по време на процеса срещу комунистическия убиец Трайчо Костов и останалите „врагове с партиен билет“.

Ако руските, британските и други тайни служби не разсекретят архивите си отпреди 70 години, няма как да узнаем какво точно е ставало. Така твърдят официалните „историци“, които искат фактура за рушвет…

За мен повечето неща са ясни.

„През 1946 г. се открива разработка по проучването на Тодор Живков за факти, сочещи връзките му с Гешев и за евентуалното установяване на неговите действия като английски агент. Разработката носи кодовото наименование „Таралеж“ – псевдоним, под който се предполага, че е работил Тодор Живков с Гешев. Любопитно е, че тази операция начева още през 1946 година, когато в страната не се е надигнала вълната на познатия по сталинския модел култ към личността. Процесът срещу видния партиен ръководител Трайчо Костов е далеч. Досиетата на комунисти и ръководители започват да се правят едва през 1949 г. след посочения процес. Какви са били основанията за това? Очевидно налице са някои сериозни съмнения, тъй като през 1946 г. психоза и шпиономания все още няма, а и тогава Тодор Живков е втори секретар на Областния комитет на партията.[Едно неуко същество! Тези причиниха катастрофата на България, докараха я до сгромолясването, което неизбежно предстои.]

http://4.bp.blogspot.com/-YH8NtwCEaxE/VPxMSxH4bII/AAAAAAAAy2U/
6nfr2YX30hE/s1600/zhivkov.png

Продукт на генно инженерство на комунагите( по поръчка на Ротшилд) - генномодифициран микроорганизъм получен от смесването на две касти на сивите - на Сигханска и Сакскобурготска.

http://www.budnaera.com/2013-02/pix/2013-04-06_08.jp

> Тодор Живков - син, а не брат на Борис ІІІ?

Разработката тогава се води от полковник [Димитър] Мурджев – впоследствие началник на контраразузнавателната служба.[ Димитър Иванов – „Шести отдел“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2004 г., стр. 251.] Едва ли е чисто съвпадение това, че по-късно, като началник на Втори отдел на Държавна сигурност, той поема през 1951 г. разработката и по издирването на Гешев. Очевидно имало е пресичане на много логически нишки в двете разработки, за да се поверят те на един и същи офицер.

Това бе човекът, за когото Тодор Живков си спомняше много често до онзи ден – 14 юли 1989 г. – когато на сутрешното кафе със съветниците от кабинета му в 10,00 часа бе докладвано, че генерал Мурджев (вече пенсионер) е починал.

Живков започна да си спомня как в ония години е бил разработван. Същият Мурджев бил ходил при съпругата му Мара Малеева с въпрос: „Ти познаваш ли добре тоя човек?“ Тя му отговорила твърдо отрицателно [?!] и дори го изгонила. Живков продължи: „Аз знаех, че ме „разработват“ като английски агент. Имах доверено лице, което бе в Държавна сигурност. То ми каза: „Другарю Живков, ние те разработваме, но ако се стигне до арест, ще те предупредя…

По това време (1950-1952 г.) по нареждане на първия партиен ръководител Вълко Червенков в цялата страна са назначени комисии, които издирват компрометиращи материали за хора, замесени във връзки с полицията…

И тук възниква още една голяма въпросителна. При една от срещите на Вълко Червенков със Сталин (1952 г.) последният му нарежда да спрат дейността на комисиите по издирването на агент-провокатори в комунистическата партия?

Защо? Какво се е случило? До какво ще се доберат тия комисии – до факти, които са неизгодни или може би вече известни на Сталин и съветските специални служби? Иначе с какво може да се обясни жестът на Сталин? Едва ли като акт на хуманизъм…

Съдбата на разработката „Таралеж“ е решена през 1956 г. По заповед на министъра на вътрешните работи е дадено указание да не се четат материалите.“[ Костадин Чакъров – „Вторият етаж“]

Три неща правят впечатление. Намекът, че Сталин е запазил съветските агенти у нас.

Друго, че сам Живков споменава за разработката му като британски агент. Знаем, че няма дим без огън… Народът е казал: Гузен негонен бяга. Но през 1989 г., когато уж на майтап споменава разработката за своето британско шпионство, Тато не просто е на върха. Наясно е, че му предстои да го отстъпи. Но без да се притеснява за далечното си минало.

И трето, как, когато Съветите свалят Червенков и му дават властта уж за малко, но се оказва за дълго, той прекратява разработката. Но не мъсти на Мурджев. Даже го прави генерал! Многозначително. Противно на всеобщото мнение, включително и на Костадин Чакъров, че е злопаметен, което посочих в предходна публикация от настоящата поредица. Нещо повече, поверява живота на своята любима дъщеря Людмила на сина на Мурджев, който става неин личен телохранител!

Обаче кой е споменатият Димитър Мурджев? Тодор Балкански пише:

„Димитър Мурджев, палачът от Лесичово, става генерал.“[ Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, вече цит. съч., стр. 582.]

Ако помните, съпругата на „десния експерт на прехода“ – другаря Красен Станчев, съветски възпитаник и син на завеждащ отдел в ЦК на БКП, е издънка на рода Жулеви, масовите убийци от село Лесичово, Пазарджишко. Селото, което било известно като „Малката Москва“!

Освен в убийствата на останалите почтени селяни от Лесичово, комунистическият изверг Димитър Мурджев е участвал в ликвидирането на собствения си тъст! Бащата на съпругата му Богдана Генова Котева – Мурджева бил фелдшер. Другарката Мурджева говори за своя баща и за майка си безлично, в трето лице – „мъжът й“, „жена му, майка ми“?! Това не са хора, уверявам ви.

Авторът я пита:

„Госпожо Мурджева,[Обръщението „госпожо“ или „господине“ към другари винаги ме взривява отвътре.] не можехте ли да спасите баща си?

Богдана: „Не можех. Бях партиен член. Това го изискваше дисциплината… Много грешки направихме! Много кръв проляхме!“[Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“]

Изроди! Никой не им подири сметка. Те продължават да виреят сред нас и то в разкошни условия. Техните потомци ни ръководят. Гаврят се, като участват в т. нар. протести. А това обезумяло стадо ги приема! Не ми достига вярата, не съм чак такъв християнин.