Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2016 12:00 - Живков шпионинът или My name is Bond, Mangala Bond
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 2475 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.11.2016 12:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Интервюто е илюстрирано със снимка, която показва ченгето Паско Божков, най-вляво, седнало до назначения милионер, шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов, ортака му Костадин Тренчев, сътрудничка на „Подкрепа“ и бившия Симеон ІІ.

От сигурен източник, който нямам право да издам засега, знам: Още от началото на седемдесетте години Георги Пирински, Любен Гоцев и други дейци на БКП и „тихия фронт“ са навестявали Симеон Сакскобургготев в подарения му от еврейския генерал Франциско Франко мадридски дом.

Текстът под фотографията, която виждате, изяснява, че тя е заснета през 1994 г. от експрестолонаследника Кардам в хотел „Риц“ във Вашингтон. Което разкрива откога са се водили преговорите за доставката на Симо Мадридски у нас. И кои милиционерски фигури са ги водели.

В интервюто се изяснява ролята на Владимир Белчев в убийството на писателя Георги Марков. По онова време той е посланик на НРБ във Великобритания.

Да уточня: Владимир е син на члена на Политбюро на ЦК на БКП и на Държавния съвет Борис Велчев. Сам член на ЦК на БКП, той е баща на доскорошния главен прокурор Борис Велчев – бивш юридически съветник на президента Георги „Гоце“ Първанов и настоящ конституционен съдия.

image


Сами съдете какво е помръднало на тази територия, окупирана от болшевиките!

Според Паско Божков, Георги Марков бил убит от Държавна сигурност по заповед на Първия.

„Работата“ са свършили хора от групата „остри мероприятия“ към Първо главно управление. Съпругата на шефа й беше лична секретарка на Живков.“[Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков…“]

image


Става дума за генерал Иван Горинов, съпруг на дългогодишната Живкова секретарка и любовница Ангелина със същата фамилия. Това е нейният втори брак. Първият е с другаря Христо Матов от същото тесто. Известно е, че съпругът й се развежда, след като разбира, че двамата им синове – Валентин и Камен, не са от него, а от Тато!

Когато поотраснали, приликата им с Живков станала очевадна! Промените завариха Валентин Матов като посланик на социалистическа България във Великото херцогство Люксембург. Не там, а в съседна Белгия, той завъртя далавера с Елена Аспарухова – снаха на Бригадир „Бриго“ Аспарухов, съпруга на брат му, който също е бил ченге. На свой ред тази оправна комунистка е била заместничка на Емил Дойнов, докато братът на Огнян – член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на промишлеността и електрониката, оглавявал Външнотърговското обединение „Техника“. Това е тема, която отдавна минах.

Никой не е докоснат. Те пак са тук и са си същите!

Когато ченгето Паско вади малко известни факти около неразкритото убийство на Георги Марков, не пропуска да отбележи, че това е било „лична война“ на Тодор Живков срещу Георги Марков.

image

„Живков беше бесен на Георги Марков, защото му беше любимец и ходеше с него на лов, а после избяга.“

Твърдението за „бягството“ е съмнително, най-меко казано. Джери Марков заминава с редовен задграничен паспорт, в който са положени изходна и съответните входни визи – за Италия, където Държавна сигурност е изпратила брат му Никола, и за ФРГ.[Вж. „Николай Марков, брат на убития писател Георги Марков, проговори: ДС ме караше с бой да им донасям!“, интервю на Христо Христов, в. „Уикенд“, брой 37(461), София, събота, 8 – 14 септември 2012 г., стр. 25.] В мемоарите си Тато уверява, че преди да поеме на Запад, авторът на „Задочни репортажи за България“ го навестил в служебния му кабинет, за да се сбогуват. Не твърдя, че Живков изнася истината. Но е отпечатано, има го черно на бяло…

image

Това е между другото.

Обаче действалият в чужбина и хартисал там контраразузнавач продължава:

„Всичко [свързано с убийството на Георги Марков] се върти все около КГБ, нашето участие някак се размива. Англичаните или не искат, или са изключително некадърни да се справят с тази задача.“[Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков…“]

Запитан „защо все пак англичаните не извадиха нищо“, Паско Божков отговаря:

„Може би тайната се крие в слабостта им към Тодор Живков.

– Лондон към Живков?

– Когато бях в контраразузнаването, имах официално разрешение да проуча всичко около личността на полицейския шеф отпреди 9 септември 1944 г. Николай Гешев. Това име бе станало легенда. След проверката на много документи стигнах до заключението, че англичаните са го изкарали от България през Турция по свой коридор и той се е озовал в Лондон. Имах поверителен разговор с човек от британските служби, който категорично заяви, че до 1957-1958 г. Гешев е работил за британските служби. Не просто сътрудничил, а работил.

image

– Какво означава това за България?

– Ако са верни дори част от твърденията, че Гешев е вербувал за свои агенти немалко комунистически функционери, сред които и Тодор Живков, то той, респективно службите в Лондон, са имали влияние в тези среди. Априлският пленум през 1956 г. се е провел, без да се водят стенограми на заседанията. Ако някой може да каже точно кой е присъствал на този пленум, кой се е изказал, какво е казал, кои и как са гласували – нещата биха били ясни. Щом Гешев е работил за англичаните, ясно за какво става дума.

image

– Искате да кажете, че Англия е повлияла на Априлския пленум?

– Имала е свой фаворит и той е станал ръководител на партията, а по-късно и на държавата. Това не означава, че се е срещал тайно с английски шпиони и че е предавал шифрограми. Има начини за осъществяване на контакт по време на официални визити.

– Все пак звучи неправдоподобно?

– Възможно ли е да съществуват Ким Филби и Уиндзорската [грешка от невежеството и на двете събеседващи ченгета – Кеймбриджката] петорка, петима асове от британския шпионаж, които са работили за Москва по убеждения, а не за пари [глупости], а не да допускаме обратния случай.

– Поне не са известни примери.

В ДС веднъж ме извика висш шеф и разпореди да вземем на разработка зам.-шефа на Народното събрание Георги Кулишев[ Сам той, синът и внукът му са престъпници. Георги Кулишев беше масон, офицер, македонстващ журналист, продал се на комунистите. Ато част от кръга „Звено“ участва в два преврата – през 1934 и 1944 г. След 9 септември 1944 година е бил главен секретар на Министерския съвет. През 1946 година – министър на външните работи. Помня го като заместник-пердседател на Президиума на Народното събрание.] и президента на БОК и член на МОК ген. Владимир Стойчев. Тогавашният шеф на КДС[Комитет за държавна сигурност.] Ангел Солаков казал, че не им е чиста работата и сигурно са агенти на британските служби. Заповедта си е заповед и веднага прикрепихме хора, започнахме и подслушване. След известно време ме вика Тодор Нецов, беше ми пряк шеф, и обявява край на разработката. Тодор Живков лично забранил да пипаме тези двамата.“

Обикновено комунистическите пропагандатори вплитат в едно истини, полуистини и откровени лъжи. Усъмних се, че „Априлският пленум през 1956 г. се е провел, без да се водят стенограми на заседанията“. Достигнах до известие, че след 46 години укриване, през 2002 г. те са били обнародвани в отделна брошура. Даже срещнах библиографска справка.[ Вж. „Априлският пленум: Пълен стенографски протокол“, съставители и редактори: Йордан Василев Зарчев и Марин Илиев Цуцов, въведение: Мито Цеков Исусов, послепис: Константин Дилчев Василев, ИК „Атлас-Прес“, София, 2002 г.]

Допускате, че това е било възможно без знанието на съветските наставници на туземните ни комунисти? Наивници.

Някой ще ме упрекне, че опровергавам Божия завет, който многократно съм цитирал. Ще сгреши.

Да, Исус Христос авещал:

„Никой човек не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или ще почита единия, и ще презре другия. Не можете да служите на Бога(Яхова) и на мамон (богатството).“

Нека поразсъждаваме над висшата и неоспорима Божия правда.

Не, драги мои. Тодор Живков винаги е имал един господар. Освен това, като истински комунист, той никога не е вярвал в Христос. Неговият бог е същият като на всички, замесени от това тесто. Този бог е споменатият от Спасителя на човечеството мамон – парите.

My name is Bond, Todor Bond или Живков шпионинът

Няма да обсъждам сведенията за Никола Гешев. В случая интересно е дали наистина Тодор Живков е бил негов агент и по тази линия – и британски? В първите месеци на престрояването даже настоящият „Александър Морозов“, който не дава прашинка да падне върху „святото“ за него име на покойния диктатор, мачкал народа безцеремонно цели 35 години, проявява колебливост. Усукващият се като шантонерка на пилон комунист Костадин Чакъров пита:

„Познавал ли се е Тодор Живков с Никола Гешев? Да! И това не са разговори и спомени на негови колеги и работници от Държавната печатница, където работи от 1929 г. Това аз зная от личен разговор с него…“[ Костадин Чакъров – „Вторият етаж“]

image


Обсъждали нападките срещу члена на Политбюро Чудомир Александров и министъра на просветата Александър Фол. Миналото на двамата било „съмнително“. На първия – не лично, а покрай съпругата му, която имала „роднински връзки с бивши полицаи“. Свалиха го и изпадна в немилост до смъртта си.[С откраднати от него и близкия му кръг създадоха вестниците от групировката „Шоу“ и Информационна агенция БЛИЦ.]

Вторият оцеля. Въпреки „фактите, които бяха събрани още през 70-те години – за връзките на баща му с двореца, за участието му в цензурата на комунистическите книги и списания и т.н. Сега казват, че служил и на Гешев.

Всъщност ставаше дума за известния през 30-те години театрален режисьор Николай Фол. Неговият син, настоящият университетски професор по тракология Александър Фол, дълги години беше „дясната ръка“ на Людмила Живкова като първи заместник-председател на Комитета за култура и министър на народната просвета. Разследванията около бащата бяха направени именно във връзка с високите назначения на сина… Ала професорът оставаше безапелационно лансиран от дъщерята, а след нейната смърт през 1981 г. – и от бащата.

image


Въпреки слуховете за освобождаване от длъжност Александър Фол държа портфейла на Министерството на просветата толкова дълго, че в това отношение няма съперници сред своите предходници от 1878 г. насетне. Освободен беше от тази длъжност едва когато начело на Министерския съвет застана Георги Атанасов – също историк, питаещ още от студентските години антипатии към Александър Фол.

Ала последният остана в Централния комитет, т.е. в горния пласт на „номенклатурата“, в управленския резерв на Живков… Фиаското на Живков означаваше и край на политическата кариера на университетския преподавател, наричан злостно от някои свои колеги „царедвореца“.

Случайни ли бяха тези симпатии на семейство Живкови към Александър Фол? Едва ли, защото в същия наш разговор във връзка с бащата Тодор Живков ми каза следното: „Познавам Николай Фол още от 30-те години… Благодарен бях на Николай Фол.“

Тодор Живков замълча. След малко каза: „А що се отнася до Гешев, аз го познавах. Попадал съм при него. Той беше един много умен и хитър полицай.“…

image

Попитах го: „А всъщност какво е станало с Гешев?“ Веднага рязко ми отговори: „Той е убит! В навечерието на 9 септември 1944 г. едно отделение съветски парашутисти правят десант на турската граница и го убиват!“

Каза го категорично, противно на всички търсачи на Гешев, които отделиха почти 15 години, за да попаднат на негова следа. Версията е несъстоятелна…“

Имало ли е връзка и зависимост между Никола Гешев и Тодор Живков – в този ред, друг е бил изключен? Това трудно ще узнаем с пълна сигурност. Лично аз отдавна, много преди цитираното интервю, нямам съмнения и в двете. Да, Тато от село Правец, Софийско, се е родеел с литературния герой на елементарния английски писател Иън Флеминг – Джеймс Бонд, агент 007. И двамата са били “on Her Majesty’s Secret Service”.[„В секретната служба на Нейно величество“, англ. Заглавие на един от романите на Иън Флеминг за Джеймс Бонд, според мен – най-добрият.]

Първо, когато през 1934 г. арестуват Тодор Живков като комунист, той се отрича от членството си в партията. Запазен е протокол от разпит година по-късно, от 14 февруари 1935 г. Тогава бъдещият Тато собственоръчно пише, че като печатарски работник е членувал в Българския графичен съюз. Бил е член и на Младежкия земеделски съюз Врабча 1. „Не съм членувал в никакви комунистически организации. Нито съм взимал участие по комунистически трибуни.“ (Виж илюстрацията.)

image

Но на 6 март 1934 г. същият младеж заявява, че е членувал в „Типографския работнически съюз“ преди една година бех член на младешката националлиберална организация.

Освен тези организации в други не се числа.“

От предното му задържане са минали по-малко от три седмици. Може би полицаите са били твърде тъпи и са забравяли? Или не са завеждали дела на арестуваните?

Смърди.

image

Но по-любопитно е, че на 21 януари 1934 г. Живков обяснява как е попаднал в клуб на Работническата партия. Хазяинът му го пратил да дири друг кираджия. За да му предаде, че, ако не си плати наема, ще бъде даден на съд. Замфиркьов подирил съквартиранта си в студентския стол. И като не го намерил, отишъл „в клуба на Работническата партия“. (Виж илюстрацията – документа.)

image

Малко по-късно, във вече споменатия Протокол за разпит от 6 март 1934 г. другарят Тодор Живков, който още не знае, че му предстои да стане „пръв партиен и държавен ръководител“ на Народна република България, направо предава някой си Н. П. Янчев. На втората страница (виж илюстрацията) той директно и собственоръчно декларира:

„Впоследствие узнахъ че Н. П. Янчевъ е комунист.“[ Правописът е запазен.]

Какво ли е последвало за този Янчев? Кой бръщолеви глупостите, че Тато не е бил агент? Какво друго е това писание, ако не донос?

Горе-долу по същото време „със заповед № 34 от 13.ІІ.1934 г. на директора на полицията Преславски… Гешев бива назначен за групов началник“…Нищо не намеквам. Съвпадение…

Прескачам недоказани твърдения от сорта, че „Тодор Живков е бил агент № 5 на Гешев, затова не е осъждан въпреки многото разпити“.[„Тодор Живков бил агент № 5 на Гешев, затова не е осъждан въпреки многото разпити“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 17 юни 2011 г., online: http://www.blitz.bg/article/25331]

Достатъчно е, че с предателството си другарят Живков е обрекъл на санкции Н. П. Янчев. Тъй като през април 1924 година Върховният касационен съд закрива БКП и свързаните с нея организации и национализира имуществото им.
[ Вж. Георги Марков – „Покушения, насилие и политика в България 1878-1947“, Военно издателство, София, 2003 г.] Членството в партията е инкриминирано, тоест – подлежи на съдебно преследване и наказание с лишаване от свобода.

image
http://deta7.blog.bg/photos/39079/original/21.jpg


Комунистите са материалисти – келепирджии. И невиждани в историята кариеристи. Затова с лекота променят становищата си, доколкото ги имат. В самото начало на промените, когато беше сменил господаря си и се водеше съветник на Андрей Луканов, днешният основен защитник на кървавия комунистически диктатор Тодор Замфиркьов – Живков, другарят Костадин Чакъров, доста сериозно се беше заровил в миналото на бившия си чорбаджия. И коджа го натопи.

В своите първи спомени, издадени още през 1990 г., Чакъров описва поредица от разкази на видни стари комунисти, но и на бивши полицейски служители, които споделяли онова, което знаели за миналото на Първия като агент на Гешев.[180]

image

Нататък същият автор, в достоверността на чиято памет се съмнявам, се спира на събития, станали непосредствено след 9 септември 1944 г. За тях му вярвам. Те са масово тиражирани сред населението. Предаваха се от ухо на ухо още преди 10 ноември 1989 г.

Кой от поколенията, родени преди 1960 година, не беше чувал как през септември Тодор Живков и Мирчо Спасов се заключили в мазето на столичния хотел „Славянска беседа“ и горили документи. За бащата на един от главните Виденови приватизатори и съпруг на криещата се в Южна Африка Веска Меджедиева – собственичка на първото частно село у нас, Румен Спасов,[Румен Спасов беше приятел на кой знае защо все още радващия се на свободата си офицер от Държавна сигурност Красимир Райдовски, на Любомир Коларов, кореспондент на телевизията в Москва и председател на Комитета по съобщения, бивш съпруг на Ирина Бокова, която за позор на човечеството вече втори мандат оглавява ЮНЕСКО, на преуспяващите „бизнесмени“ Владимир Жеглов, Николайчо Кривошиев, на още не малка група комунистически крадци и измамници, обединени в групировка, наречена от журналистите „Орион“] се знае, че беше садист.

„През март 1990 г. българската общественост беше потресена от разкритията във връзка с лагерите за „неблагонадеждни елементи“, съществували край град Ловеч и село Скравена в края на 50-те и началото на 60-те години. [Те изцяло тежат на съвестта на Тодор Живков и сатрапите край него.] Третирането на лагеристите тук било аналогично на режима в нацистките концлагери. Оказа се, че като заместник-министър на вътрешните работи Мирчо Спасов пряко е отговарял за тези лагери и нерядко е участвал в изтезанията…

image

Срещу Мирчо Спасов бе заведено следствие. Онова, което се оказа скрито под лакираната повърхност на неговите опровержения, беше повече от подводната част на айсберга. Нашите данни ни позволяват да характеризираме този човек като една от най-зловещите фигури в историята на България след 9 септември 1944 година. С него са свързани повече тъмни дела около убийствата и репресиите през този период.

Тук Мирчо Спасов е в „стихията“ си. Избива лично или предава за убиване десетки хора, цели семейства загиват по негова заповед. Като началник на областното управление на МВР избива семейството и потомците на баба Тонка Обретенова, известна със своето родолюбие и жертвоготовност поборничка от епохата на българската националосвободителна революция. Поводът е нелеп и формален, както при повечето от тези случаи: синът на баба Тонка, Никола Обретенов,[ Никола Обретенов е масон. Той е заместник-войводата на Ботйовата чета, който дава контролния изстрел в челото на предводителя – като съвременните мафиоти и мутри. Преди него Георги Апостолов му е пуснал куршум в сърцето на Христо Ботйов. И това съвсем не е друга тема. Както е казал Исус Христос: „… Защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“. (Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 26, ст. 52.)] който също е активен революционер от времето на Възраждането, бил областен началник в град Русе. Нещо повече – труповете на избитите по нареждане на Мирчо Спасов били хвърляни в Дунава. Те достигнали отсрещния бряг и румънските власти заплашвали с дипломатически скандал.

Ето и един спомен на генерал Костадин Христов: „С Мирчо Спасов арестувахме един полицейски служител по прякор Пилето. Водихме го за предаване на комендантството. Изостанах десетина метра по лична работа и чух няколко изстрела. Дотичах и видях Пилето да лежи убит. Попитах Мирчо Спасов защо го уби, а той ми отвърна: „Така му се пада, неговата мама полицейска.

image

По неотдавна публикувания разказ на бившия началник на Държавна сигурност и по-късно вътрешен министър Руси Христозов в дирекция на Народната милиция в дните непосредствено след 9 септември 1944 г. е имало изградена група за разстрелване на арестуваните, в която най-активно участие взима Мирчо Спасов. Чувал съм лично от самия Тодор Живков да говори с известна доза страх, че не познава друг като Мирчо Спасов, който да е убивал толкова много хора през ония години.

Случайно ли Мирчо Спасов е един от първите, които на 9 септември 1944 г. лично участва не къде да е, а в завземането на сградата на Дирекция на полицията? Той е един от хората, които първи имат достъп до полицейските архиви.

В споменатото изложение Мирчо Спасов отхъврля обвинението, че се е стремял към тези архиви, за да заличи следите от миналата си провокаторска дейност. Аргументите му обаче не са убедителни, липсва им проверената документална основа.


Любопитен е фактът, че като младеж Мирчо Спасов е имал склонност към криминални прояви. Известен е бил с прякора Мирчо Белята. Някои дейци от района на градчето Белово си спомнят, че е причаквал с нож завръщащите се от пазар в Пазарджик и ги е заставял да си дават парите от продажбата на зеленчуци.

Известно е, че Мирчо Спасов също е в полезрението на Гешев…“[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“]

Достатъчно. Престъпници! Рамо до рамо с касапина на хора Мирчо Спасов е бил Тодор Живков. Свидетели са разказвали как лично е заклал с брадва неудобен нему човек в Банкя!

image

Ако някой не е разбрал, си остава за негова сметка.

image
http://zlatko1.blog.bg/photos/122864/original/
2014-10-11_045909.jpg



diagnosa.net/



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6048961
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031