Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2016 22:28 - Фашизмът е политическата форма на кабало - капитализма
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Каббало-капитализмът е йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти. Кабало-капитализмът(йудео-комунизмът) е построен на базата на фрагментарност ("специалности"), като "главата е под земята"(скритост, конспиративност) и е по-близо до царете от низшите планетарни системи- "нагите". Концепцията за "Братство на Змията" , където дух Йах*Big Brother те шпионира и контролира чрез страх и чака повод да те накаже, е взета от Тора-та на йудейската библия

Еврейският министър-председател на Британия Дейвид Ллойд Джордж не скрил възхищението си от фюрера. Той посетил берлинското Канцлерство през 1936 година. Струва ми се, че пак тогава и абдикиралият крал Едуард VІІІ, чичото на Елизабет ІІ, сторил същото. След завръщането си, бившият шеф на Чърчил, пред когото Уинстън Спенсърович се прекланял, споделил с британската публика своите впечатления:

„Сега видях прочутия германски лидер, а също и последиците от огромната промяна, която той е постигнал. Каквото и да мисли човек за неговите методи – а те със сигурност не са като тези в една парламентарна страна – не може да има никакво съмнение, че той е постигнал изумително и прекрасно преобразуване в духа на народа, във взаимността в отношенията си с него, и в тяхната социална и икономическа перспектива…

image

За първи път от войната насам съществува общо усещане за сигурност. Хората са по-весели. Има по-голямо чувство за обща приповдигнатост на духа в цялата страна. Това е една по-щастлива Германия. Зърнах го навсякъде. А англичани, които срещнах по време на моето пътуване, и които познават Германия добре, бяха силно впечатлени от промяната.“

Точно така през 1972 година милиардерът социалист Дейвид Рокфелер се възхити от постиженията на Мао Дзедун и „китайската революция“, независимо от цената, платена от народа на огромната комунистическа държава.[“From a China Traveler” by David Rockefeller, “The New York Times”, New York, NY, August 10, 1973 г., стр. 31. ] (Вижте илюстрацията.)

image

Доста по-рано, на 1 декември 1933 година, Дейвид Лойд Джордж изпратил на Адолф Хитлер своя фотография със следното посвещение и автограф:

„На канцлера Хитлер, с възхищение от неговия блестящ талант и смелост.“ (Вижте илюстрацията.)

image

По-късно нацистите започнали да изпитват същите приятни тръпки, предизвикани от личността на „бащицата“ от Кремъл.

„Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.“[Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха“ против СССР“, Издательство „Мысль“, вече цит. съч., стр. 38.]

Нацисткият външен министър въодушевено разказвал:

„След възхитителните разкази на Рибентроп [Алфред] Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.“

Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера…

Освен всичко друго, по принцип, диктаторите са страхливци. И извършвали зверства от опасения някой да не посегне на властта и личността им.

„Даже полупарализираният Рузвелт предприемаше далечни пътешествия с крайцери и самолети. Само Сталин мина през последната война с минимум: с единствения в живота му полет на самолет до Техеран през 1943 г., пътуването до Крим за срещата с Чърчил и Рузвелт в началото на 1945 година, тайното посещение на фронта през август 1943 година. „Вождът“ на най-голямата държава в света не обичаше да пресича нейното пространство. Той искаше да знае всичко, но от тук, от своя кабинет. Както му се струваше, той се научи от Кремъл да вижда надалеч, като от връх Елбруст.

image


Привикването му към затворничеството (от Кремъл до близката дача) засилваше „загадъчността“ на Сталин. Не знам как щеше да се държи, ако по онова време имаше телевизия. Дали би искал като Брежнев непрестанно да се появява на екрана? Но тогава Сталин предпочиташе да говорят, да пишат и да мислят за него. Но да го виждат възможно по-рядко.

Скоро му предстоеше последното задгранично пътуване в неговия живот. Чрез специалния помощник на президента на САЩ Хари Хопкинс,[Въпреки множеството доказателства и свидетелства, все още спорят, дали действително е бил съветски агент.] с когото се срещна на 26 юни [1945 г.] в Москва, Сталин предложи на Съюзниците, без да отлагат делата си в дълбокото чекмедже, да проведат среща на върха в Берлин. Сталин чувстваше, че през годините на войната е натрупал тежка като олово умора, която все по-трудно преодолява. Шейсет и пет години, повечето от които бяха бурни, буквално висяха като гири върху нозете му…

Съгласили се за среща в Берлин, Труман и Чърчил отложиха нейната дата за 15 юли 1945 г. Сталин още не знаеше, че предлагайки времето за конференцията, президентът на САЩ изхождаше от готовността за изпитване на американската атомна бомба. (В Съветския съюз също кипеше работа в тази област, чийто надзор възложиха на Берия. Още през март 1945 година Сталин привика за доклад началника на ГУК НКО[69] генерал-полковник Ф. И. Голиков: дали уволняват от армията специалистите-физици, за да ги насочат към научно-изследователския институт по физика на Д. В. Скобелцин и към други научни центрове. Още по-рано Берия доложи, че в подведомствената му система на НКВД е създал няколко лаборатории, където са привлечени учени-пандизчии.)[ Синът на Лаврентий Павлович – Серго Берия, разказва как през 1938 година в дома на началника на съветските репресивни органи гостувал американският ядрен физик Робърт Опенхаймер. Евреин и комунист, той прекарал две седмици в просторния апартамент на шефа на НКВД. (Вж. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 288-289.] Но когато в Потсдам Труман съобщил на Сталин за успешното изпробване на атомната бомба в Алмогордо, последният не проявил никакъв интерес.

Андрей А. Громико, който участвал в Берлинската (Потсдамската) конференция, пише в своите мемоари, че „Чърчил с вълнение очаквал края на разговора на Труман със Сталин. И когато той приключил, английският премиер побързал да попита президента на САЩ:

image

– И какво?

Онзи отговорил:

– Сталин не ми зададе нито един уточняващ въпрос и се ограничи само с това, да поблагодари за информацията.“

Събеседниците гадаели, дали Сталин е разбрал значението на това съобщение? Те не знаели, че същата тази вечер в Москва до Берия било изпратено шифровано известие за необходимостта от пределно ускоряване на работата в ядрената област. Но това ще стане на 24 юли в Потсдам. А засега Сталин се готвеше за пътуването.

„Вождът“ веднага отхвърли плана за прелитане със самолет „Дъглас“. Основавайки се на мнението на специалистите, Берия се опитваше да докаже, че полетът ще бъде абсолютно безопасен. Но диктаторът беше непреклонен. Той до този момент си спомняше с ужас мига, когато в края на 1943 година летя до Техеран. И някъде над планините самолетът няколко пъти пропадаше във въздушни ями.

Забил нокти в облегалката за ръцете на седалката, с изкривено от страх лице, Върховният едва се съвзе, като дълго не се решаваше да погледне Ворошилов, седящ в креслото срещу него: дали е забелязал безпомощното му състояние? А другият, изглежда, сам изпитал подобни усещания. Затова решиха да пътуват до Берлин с влак. Берия изработи специален маршрут – по̀ на север от обичайния. Специален влак с бронирани вагони, с изключителна охрана, с особен съпровод.

Ще разкажа по-подробно за това, тъй като операцията за доставката на „вожда“ в Берлин беше проведена, моля ви се, доста по-внимателно, отколкото много бойни операции. Сталин искаше частни доклади за хода на подготовката, даваше указания. За операцията по доставката и обезпечението на живота на „вожда“ бяха включени десетки хиляди хора. Две седмици преди отпътуването на масата на генералисимуса лежеше документ, който по-добре от всичко друго би могъл да охарактеризира отношението на Сталин към собствената му персона.

image

„До другаря Сталин, Й. В.

До другаря Молотов, В. М.

НКВД на СССР докладва за приключването на подготовката на мероприятията по подготовката на приема и разпределението на хората на предстоящата конференция.[71] Подготвени са 62 вили (10 000 квадратни метра и едно двуетажно имение за другаря Сталин: 15 стаи, открита веранда, мансарда, 400 квадратни метра). Имението е обезпечено с всичко. Има съобщителен център. Формирани са запаси от дивеч, месо, гастрономични, бакалски и други продукти, напитки. Създадени са три обслужващи стопанства на 7 километра от Потсдам с ферми за животни и птици, с овощни бази; работят 2 хлебопекарни. Целият персонал е от Москва. Подготвени са две летища. За охраната са доставени 7 полка от войските на НКВД и 1500 души оперативен състав. Организирана е охрана в 3 кръга. Началник на охраната на имението е генерал-лейтенант Власик, на охраната на местата за конференцията – Круглов.

Подготвен е специален влак. Маршрутът е дълъг 1923 километра (в СССР – 1095, в Полша – 594, в Германия – 234). Безопасността на пътя е осигурена със 17 000 войници от НКВД и с 1515 души от оперативния състав. На всеки километър от железопътното трасе ще има от 6 до 15 души охрана. По линията ще обикалят 8 бронирани влака на НКВД.

За Молотов е подготвено двуетажно здание (11 стаи). За делегацията – 55 вили, в това число и 8 имения.

2 юли 1945 г., Лаврентий Берия.“

Пропуснах само няколко подробности. Трудно е да се намерят прецеденти на такива мерки за сигурност. А колко по-далече беше отишъл „вождът“ в своя „аскетизъм“ от двайсетте години! Колкото повече растеше славата на Сталин и колкото повече остаряваше, толкова по-силно се боеше за живота си. До самото отпътуване Сталин се осведомяваше от Берия, понякога по няколко пъти на ден, ту за секретността на заминаването, ту за дебелината на бронирания лист на вагона, ту за графика на движението през Полша…

Дали си е спомнил, че съветският войник измина пеша същия този път – от Москва до Берлин – под огъня на противника? Съдейки по мащабите на приготовленията – едва ли.“[Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, 1989 г., стр. 8-10.]

image

Малко отклонение за „аскетизма“ на комунистическия касапин Сталин. Даже Ротшилдови не биха могли да си осигурят, описаното до тук. Не случайно всички трилионери, милиардери, повечето милионери в стотици милиони, се стремят към държавния капитализъм – социализЪма.

Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен[ Карел Чапек, чешки писател. ]

„Най-трудно е да бъдеш частник“, поучаваше ме тате, Бог да го прости. – „Когато изтече работният ден, чиновникът напуска учреждението и забравя работата. Заплатата му стига, за да издържа семейството си. Съпругата му не работи. Грижи се за децата и къщата. Всички са чудесно нахранени, добре облечени, ходят на курорт и даже спестяват“, твърдеше баща ми, без никаква завист. Не случайно до раждането на първото им дете мама не престанала да работи като… държавна чиновничка.

Било е в България. В чалгарска Номенклатурия е невъзможно. Но какво е за Ротшилдови и останалите от оня 1 процент, притежаващ половината земно имане? Нека помислим.

image


От една страна, богатството е отговорност. Не дава миг спокойствие на притежателите си. Колкото и власт да делегирате, най-голямото бреме е за собственика.

От друга страна, когато цели народи биват впрегнати да опъват каиша в името на лукса на вождовете, това се превръща в осъществена мечта. Какво по-хубаво? Никакви материални грижи. Същевременно – приказно охолство. Единственото безпокойство е за съхраняването на властта. Но нима това и без друго не важи и за собствениците на банките и корпорациите, за предприемачите, за политиците?

Същевременно никой няма да се изтъпани пред Ротшилдови, Менделсънови, Голдмънови, Варбургови и да им поиска ключовете от всички имоти, номерата на банковите сметки, шифрите на сейфовете, образно казано. Те ще запазят документите за всичко, притежавано от тях. Ако, не дай Боже, някой ден се наложи… И ще ръководят света, тъй както желаят и умеят.

image


Представяте ли си? Не можете? То става постепенно

Въпреки цялата митология за „скромността“ и „безсребърничеството“ на „вожда“, за тях също може да се спори. Година и нещо след неговата смърт – по всички личи, че е била неестествена – дъщеря му Светлана се отказа от фамилното име Сталина. Прие моминското на своята майка и стана Алилуева. Безпрепятствено замина за САЩ, където преживя от 1955 чак до 2011 година. През цялото време – без да работи. С какво преживяваше? Кой я издържаше?

Възможни са три версии, но никой не е съобщил за нито една от тях. Първо, правителството на Съединените щати да се е погрижило за наследничката на своя съюзник и враг едновременно. Възможно, но не до там вероятно. Второ, богати милиардери от сорта на Рокфелер да са поели издръжката й. Не допускам. Те са изумително алчни и стиснати. Пък и Сталиновата щерка вече не можеше да им бъде полезна.

Третият вариант е най-вероятен.

Както всички останали болшевишки големци, Сталин също е имал милиони в чуждестранни банки. През трийсетте, готвейки се за война, с терор принудил останалите, в това число и Лениновата вдовица, да върнат парите. Запазил само своите. Ето откъде, най-вероятно, дошъл безметежният бит на Светлана в държавата на архи-капитализма – Съединените съветски американски щати.

image

У нас никой не потърси сериозно милиардите долари, изнесени от комунистическата върхушка зад граница – в банкови сметки, в инвестиции в чужди компании, в собственост на предприятия и всякакви обекти чрез подставени лица. Има ли някой, който не знае, че това е вярно? Но всички се правят на ампета, с малки изключения. Диагнозата не е амнезия, а страх, парализиращо шубе. Той никога не изчезна от тази земя, някога хубава…

Затова Тато имаше дързостта да отрича. Неговият бивш гъзомийник Костадин Чакъров първоначално остави известни съмнения. После, като се убеди, че векторът на властта изобщо не е променил посоката си, взе да подлайва: Живков умрял беден. Нищо, че наследниците му са сред най-големите богаташи не само на тази разорена територия, а и в Европа.

Имало ли е от какво да се страхува „бащата на народите“, „вождът на вождовете“? Нали уж всички го венцеславели? Дори се хвърляли в боя и загивали с неговото име на уста? Ето какво вършели съветските комунисти със собственото си население:

www.youtube.com/watch


Тукашните комунистически нищожества следваха във всичко своите съветски сайбии. Да се върнем 73 лазарника назад.

Цар Борис ІІІ пътувал без охрана, само с шофьор. Управлявал влак, движел се свободно сред хората, без ченгета или гвардейци. Което означава, че не се е плашел от никого и нищо. Два пъти съм разговарял с последния му шофьор Сава Джеврев…

image


Защо комунистическите ръководители създадоха цели секретни служби за охрана? Освен това те, селяндурите, „хората от народа“, използваха тайни милиционери като слугини, перачки, готвачки, келнери и какви ли не? Значи са имали причини за опасения и шубе...

www.youtube.com/watch

Сталинистите, които преди всичко били ленинци, последвали „светлия“ пример на „бащицата“. Само за времето от 7 септември до 31 декември 1944 година у нас без съд и присъда били изтребени повече от 30 000 души. Нарекли това „безотговорни дни“. Някои автори споменават устна заповед за „40 безотговорни дни“. Обаче те далеч надхвърлили споменатия срок на властта на терора – ужаса.

diagnosa.net/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002224
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930