Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2016 20:47 - Диктаторите освобождават себе си, но поробват народите
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове:
1




image

Диктаторите са страхливци. Резултат от техните комплекси е насилието, което стоварват върху народите.

През 1941 година, по заповед на Белия дом, Службата за стратегически услуги на САЩ – агенцията, предшествала ЦРУ, възложила на група учени да изготвят психологически портрет на фюрера на Третия райх.

Диктаторите освобождават себе си, но поробват народите[ Чарли Чаплин във финалната реч от филма си „Великият диктатор“. ]

В най-съществената фактологична част от изследването на американското разузнаване, приключено през 1943 г., посветено на личността на Хитлер, в „Раздел ІІІ. Поява и изразни средства“, е включен подраздел „А. Детство и юношество“. Още в началния „Параграф І. Семейни връзки“, с подтема „Семейна история и личността на бащата“, се запознаваме със следното:

image

„Според данните от разследване, разпоредено от австрийския канцлер Долфус,[ Енгелберт Долфус, християнсоциалист, който по-късно основава крайно националистическия Патриотичен фронт – австрофашистка организация. От май 1932 г. е канцлер на Австрия. Десет месеца по-късно се превръща в диктатор. През 1934 г. в необясним опит за държавен преврат е убит от нацистки агенти. Ръката на Адолф Хитлер в този пуч е прикрита от замесването на италиански фашисти и на самия дуче Бенито Мусолини в потушаването му. По този начин е скрита истинската причина за ликвидирането на Долфус. А тя е тъкмо изследването, за което става дума. То смущава съня на фюрера. Поради същото бива убит и най-близкият до Хитлер хомосексуалист, водачът на ударните нацистки шпицкоманди Ернст Рьом. Затриват го през същата 1934 г. в „Нощта на дългите ножове“.] Мария Анна Шикелгрубер[Бабата на Адолф Хитлер по бащина линия.] забременява, докато работи като слугиня във виенско еврейско семейство.[ Забележете – във Виена, а не в Линц у семейство Франкенбергер] По тази причина тя е изпратена обратно у дома в провинцията. Ако това е вярно, Алойз Хитлер[Бащата на фюрера.] е бил полуевреин. Фактът, че той избира евреина хер Принц за кръстник на сина си Адолф е в съответствие с тази хипотеза.

… Той [Алойз Хитлер] бе с двадесет и три години по-възрастен от жена си, селско момиче, което преди това работеше като слугиня на първата му съпруга… Всичко това му помогна да установи с жена си[Клара Пьотцел, майката на Адолф Хитлер.] отношения като между господар и подчинен. Фрау Хитлер бе нервна, мекушава, предана и покорна. Алойз Хитлер беше тиран в своя дом. Говори се, че бащата бил груб и суров в отношенията си със своя син Адолф. Често го наказвал физически [биел го]. Изглежда, смятал сина си за слаб и болнав никаквец, за побъркан фантазьор…“

Що за човек би могъл да стане Адолф Хитлер при тази сбъркана наследственост и при такова „възпитание“? Той просто пренесъл себе си в политиката и в ръководството на държавата. Като всеки „никаквец“, за какъвто го приемал собствения му баща, бил лесен за манипулиране.

Впрочем, както не веднъж съм споменавал, до края на дните си бащата на Уинстън Чърчил – лорд Спенсър, също смятал своя син, роден от еврейката от САЩ, шавливата Джени, за… глупак.

image

Почти идентична била съдбата и на Йосиф Сталин. Понеже многократно съм писал за детството му – за последен път преди около 11 месеца – няма да се спирам върху подробности. Обаче е известно, че след три починали рожби, Кеке Джугашвили най-сетне родила дете, което оцеляло. То също имало дефект. Лявата ръка на бъдещия диктатор била по-къса и почти неподвижна. На руски наричат такъв човек сухорукий.

Бидейки пияница и може би осъзнавайки, че синът му едва ли е негов, Висарион Джугашвили редовно изливал гнева си върху малчугана. Навярно му влияели и намеците, че и Сталин (всъщност Йосиф Давид Джугашвили, като последното означава „син на евреин“) бил потомък на Ротшилд, само че на парижкия. Децата от родната му махала в градчето Гори го наричали „руснака“. „Бащицата“ така и никога не изпитал истински грузински националистически или поне патриотични чувства, ако въобще правим разлика между двете.[Вж. напр. Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин“, Издательство „Вагриус“, Москва, 1999 г., Часть первая. ]

Сталин е роден на 21 декември 1879 г. Твърди се, че в книгата за вписванията на подобни събития на Успенската черква в град Гори е отбелязана друга дата – 6 декември 1878 г. Майка му имала необичайната за грузинка червена коса, често срещана при хазарите.[Вж. напр. Alan Bullock – „Hitler and Stalin: Parallel Lives”, Reprint edition, Vintage Books, New York, NY, 1993 г., стр. 6.]

Говори се, че и бащата на покойния нашенски комунистически диктатор Тодор Живков – известният в Правец каруцар-пияница Христо Замфиркьов, наречен Живков,[На цигански Замфиркьо означава Живко. (Вж. Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед за просопографията на диктатора”, ИК „Знак 94”, Велико Търново, 1996 г., стр. 33. Книгата е в библиотеката на автора.) Според изследователя на биографията на диктатора ст. н. с. Тодор Балкански Тодор Живков произлиза от циганския род Ашарови. Преди 1944 г. той се записал в някаква кооперация под името Яшаров. (Пак там, стр. 30.)] здраво бъхтел сина си. Трябва да се подчертае, че като по неписано правило и тримата диктатори били зле образовани.[ „Отгледан от такъв баща, било съвсем естествено Хитлер да се възхищава на по-високопоставените от него в обществото и да им завижда. Както и да гледа с пренебрежение на онези на по-ниски позиции.“ ]

В интерес на истината, Христо Замфиркьов – Живков, притежавал 40 декара земя, които били достатъчни за сносния живот на едно семейство. Вместо да ги обработва, той карал каруца и замръквал в хоремага. Майката – циганка от Румъния, мечтаела някой да й обърне внимание. Описано е.

Никой от тримата споменати диктатори не е оставил солидна трудова следа зад гърба си. Занимавали са се с доносничество, с интриги, синдикална дейност, политиканстване, но не и със сериозна работа. Не сте ли се питали: Кой ги е издържал? Болшевиките – в Австрия, Швейцария, Германия, Швеция, Финландия, САЩ, даже в Англия и Отоманската империя? А Тато? От своята 27-годишна възраст той не се е трудил никъде…

image

Освен това ги е обединявало и онова, за което се е произнесъл Господ Бог в нещо като заповед, която никой „християнин“ не изпълнява:

„Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.“[„Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. ]

Ала можем да открием още една обединителна линия между тримата, която свърза всички диктатори в историята: Жестокостта, отсъствието на всякаква милост спрямо другите, подхранвани от егоизма, алчността, суетата и страха – от „комплекса за власт, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин“.[Вж. Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“]

Точно така – терорът не е започнал при Сталин. Нито Ленин е бил първият масов убиец в историята. Например, ако останем само в ХХ век, първи били британците по време на Англо-Бурската война в Южна Африка. Сбърканякът Чърчил изпреварил Владимир Илич Улянов и Йосиф Висарионович Джугашвили.

Само че съществува едно „но“. Двамата болшевики били пионери в унищожаването и премазването на собствения си народ. Когото, както вече изясних в предходния епизод на тази поредица и в други публикации, изобщо не чувствали като свой. Нали още Маркс и Енгелс, под диктовката на Ротшилдови, декларирали, че „пролетариатът няма родина“! В новите преводи изразът гласи „Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат.“[Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“]

image

Има продължение, на което ще се спра за изясняване на хода на последвалите събития.

През 1899 година Владимир Ленин все още отрича насилието, но… с уговорки. Пише, че „що се отнася до въпроса за терора, обсъждането му – и разбира се, неговото разискване, но от принципна, от тактическа страна,… в днешно време се явява нецелесъобразно средство за борба, а партията (като такава) трябва да го отхвърли (докато не бъдат изменени условията, което би могло да предизвика и промяна на тактиката“.[В. И. Ленин – „Полное собрание сочинений“, 5 издание, Том 4 (1898 — апрель 1901)]

image


Не обръщайте внимание на стила. Уляновият, пък и въобще болшевишкият, комунистическият, е прекалено дърварски, ако мога да се изразя натуралистично.

Две години по-късно същият автор ще заяви:

„Принципно ние никога не сме се отказвали и не можем да се откажем от терора. Това е едно от военните действия, което може да бъде напълно пригодно и даже необходимо на определен момент от сражението, при определено състояние на войската и при определени условия.“[В. И. Ленин – „Полное собрание сочинений“, 5 издание, Том 5 (Май – декабрь 1901)]

image

Няма да ви отегчавам с по-нататъшните изблици на човеконенавист, злоба и жестокост, пръквали се в болната чутура на „вожда“. Да не забравяме неговата тежка дегенерация, дължаща се на кръвосмешенията в рода му и то не само по еврейската линия на майка му.

image


„Интересно е да се отбележи, че бащата на Иля Николаевич – Николай Василиевич Улянов (дядото на Ленин по бащина линия) по-късно се оженил за собствената си дъщеря Александра Улянова, която била с 25 години по-млада от него. И се сдобил от нея с четири деца, като последното – Иля Николаевич [бащата на Ленин], дошло когато бил на 67-годишна възраст. Интересен факт. Четете В. Солоухин.[ Владимир Солоухин – „При свете дня“, Москва, 1992 г]

Дали с това не се обясняват характерните признаци на израждане при Ленин: оплешивяването на 23 години, периодичните пристъпи на нервно-мозъчна болест, патологичната агресивност, педерастията… Ленин съжителствал със Зиновиев и Троцки, за което свидетелстват публикуваните неотдавна лични писма на Зиновиев и Ленин.“[Владимир Истархов – „Удар русских богов“, издателство ЛИО „Редактор“, Санкт-Петербург, 2001 г., стр. 37. ]

image

Същата извратеност се наблюдава в потеклото на повечето водещи болшевики. С допълнително уточнение: основната и най-висшата част от ръководителите на двете революции в Русия от 1917 г. били от еврейско потекло? Та нали още от самото начало на злощастния ХХ век – 1901-1903 г., евреите съставлявали около 29,1 на сто (общо 2269 души) от арестуваните за политически престъпления в Руската империя? Повече от половината подсъдими в политически дела (53 на сто) в периода от март 1903 до ноември 1904 г. се оказали евреи. С това могат да бъдат обяснени и тъй раздухваните в медиите и литературата антиеврейски погроми в Гомел и Кишинев. През 1905 г. 34 на сто от арестуваните по политически причини били евреи. Сред заточените в Сибир те били даже още повече – 37 процента.

Най голям бил относителният дял на евреите в най-многобройната революционна партия в Русия – познатия ви еврейски Бунд. Така например през лятото на 1904 г. Бундът наброявал 23 000 души, а през 1905-1907 г. в него вече членували около 34 000 евреи. За сравнение през революционната 1905 г. цялата Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) имала не повече от 8400 членове. Еврейското участие в останалите общоруски революционни организации също било забележително. Пак през 1905 г. 15 на сто от партията на социалистите-революционери били евреи. А т. нар. максималистки и анархически терористични групировки били изцяло еврейски. Около 19 на сто от крайните есери също били евреи. На Петия конгрес на РСДРП, проведен през 1907 г. в Лондон, една трета от делегатите носели еврейски имена. 

Once a Jew, Always a Jew[Веднъж евреин, завинаги евреин – равински постулат, представян като поговорка. (“Once a Jew, Always a Jew” by Benny Ziffer, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, October 14, 2011 г., online: http://www.haaretz.com]

И всичко това на фона на изключително малкия брой евреи спрямо общото население на Русия. Говори се, че интернационализмът на еврейските революционни дейци ги отдалечавал от техните еврейски корени. А нима този интернационализъм не бе дело на еврейската мисъл? Тъкмо обратното, не малка част от еврейските революционери се криели зад руски имена (псевдоними), но не били отлъчвани от кехила.[Еврейската община.]

www.youtube.com/watch

Само живият Бог, може да отсъжда, че главният юдейски свещеник в Йерусалим Йосиф Каяфа е бил „еретик“. Този равин стои разкрачен между юдаизма и лъжехристиянството. Той е зловреден пропагандист. Христос винаги посочвал като престъпници първо фарисеите, а след тях садукеите. И едните, и другите, били нацисти.

Обаче Господ не споменавал „садукейски“, а „фарисейски квас“. Имал предвид новосъставение „устен закон“ – Мишна, превърнал се в базата на Талмуда. Насетне юдаизмът, в това число и фалшивото християнство, стъпват на тези извращения – крайна степен на сатанизма. Целият юдаизъм от първи век до наши дни, наричан „класически“, всъщност е талмудизъм. А книжниците – садукеите, били по-малко въвлечени в неговото формиране. В сравнение с останалите, те се доверявали повече на Тора – „закона на Мойсей“, на фалшификацията Стар завет. Все сатанизъм.

Кой евреин, моля ви се, вярва в душата и нейното възкресение? Те искат всичко тук и сега. Стига лъжи!

За последното, да се доверим на покойния д-р Израел Шахак. Вярно, той не беше професор по богословие, а по химия в Университета на Тел Авив. Ала беше прекарал юношеството си в нацистки концлагер. И бе запазил човешкото у себе си. Той писа:

„Юдаизмът е пропит с много дълбока омраза към християнството, комбинирана с пренебрежение спрямо него…

Според Талмуда Исус е екзекутиран за богохулство от истински равински съд, защото подстрекавал други евреи към богохулство и презрение към властта на равините. Всички класически юдейски източници, които споменават тази екзекуция, са твърде щастливи да поемат отговорността за нея. В талмудските версии римляните дори не са споменати… (Вижте илюстрацията.)

image


За евреите самото име „Исус“ беше символ на всичко, което бе отвратително и противно. И тази народна традиция все още съществува. Евангелията са еднакво ненавиждани. И даже в съвременните израелски, юдейски училища, не се позволява да бъдат споменавани, камо ли – изучавани.

Второ, по теологични съображения, повечето вкоренени в пренебрежението, като религия християнството е квалифицирано от равинското учение като идолопоклонничество… Всички християнски знаци и образни символи са разглеждани като „идоли“ даже от онези евреи, които буквално боготворят всякакви свитъци, камъни или лични принадлежности на „светите мъже“.

Като противоположност, отношението на юдаизма към исляма е относително меко.“[Israel Shahak – “Jewish History, Jewish Religion: The Weight of Two Thousand Years”, Pluto Press, London, 1994 г., стр. 97-98; в превода на български: Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 162.]

Що се отнася до това, дали болшевиките и всички комунисти (марксисти, ленинисти, троцкисти, сталинисти, маоисти, еврокомунисти), социалисти от всякакви деноминации – бундовски, меншевишки, есерски,[Селската социал-демокрация в Русия. Нейни представители влезли в първото Лениново правителство. Нещо като нашенското БЗНС, което било толкова зло, колкото болшевиките.] социал-демократически, национал-социалистически, евросоциалистически, фашисти, либерали, неолиберали,[Идеологията, възникнала с появата на „Конституцията на свободата“ от австрийския икономист Фридрих Хайек през 1960 година. В нея той отрича всякакви възможни форми и организации за социална защита. Този „неолиберализъм“ представлява екстремизъм в теорията за богатството и монополизма, който бива издигнат като знаме. Оттогава, след като е възприета в Британия от Консервативната и обединителна партия на близката до марксизма Маргарет Тачър, а през осемдесетте години от агента на комунизма в Белия дом Роналд Рейгън, тази теория – днес вече идеология – става крайъгълният камък за единението на елитите – западни, източни – всякакви. Тя направи възможна конвергенцията – сливането на комунистическата номенклатура със западния делови и политически елит. От което се роди изродът Кимерика. А световната революция забърза темпото си и вече чука на портите на далечния азиатски Изток. ] еколози, неоконсерватори и така нататък, безспорно са сатанисти.

Обаче се чувствам длъжен да разоблича лицемерието, притворството, двойните стандарти, използвани според изгодата, от страна на младия московски, а днес израелски равин Миша Финкел. Понеже съм запознат с не малко негови изяви, той често споменава крипто евреина Рамбам. Даже го провъзгласява за равин?! Става дума за Моше бен Маймон, наричан Моисей Маймонид. Той бил доктор в Египет през ХІІ век. Досега е смятан за един от „светците“ на талмудизма и еврейската вяра, ако мога да използвам този образ, несъществуващ в юдаизма. Бен Маймон приел исляма и призовал останалите си събратя по вяра в сатаната да сторят същото.

Наричаният и Рамбам Маймо(У)н(О)ид, автор на „класически“ трактати в талмудизма, взел името Абу Имран Муса ибн Маймун ибн Абд-Алла ал-Курдуби ал-Яхуди. Последното означава „син на евреин“. Както Джугашвили на кавказките езици. Но според равините по този начин Моше бен Маймон спасил евреите и юдаизма.

След него най-гигантските беди на християнството нанесла „светата“ Инквизиция в Испания. Главният инквизитор, който разпореждал разгрома над католиците, бил Томас де Торкемада – чистокръвен покръстил се евреин.

image

Друг идентичен пример бил появилият се през VХVІІ век Шабатай Цви( от клана Ротшилд), представящ се за… месия. Той доста върлувал и по сегашните ни земи. Предал духа си на сатаната в някогашната ни провинция Черна гора.

Този Шабатай – Съботянин,[Среща се и Сабатай. От арамейската дума „шабат“ – „събота“, която евреите приемат за седми ден, в който техният бог си отдъхнал от сътворението. Неговото почитане всяка събота е сред заповедите, които псевдо християните възприемат. Макар Исус Христос да е приел 3-4 от тях. Не случайно равините го обвинават, че отменял и отхвърлял юдейските закони.] също приел мюсюлманската вяра. Последвали го хиляди евреи в Отоманската империя. Даже ги наричали шабатаи или шабатаисти. От тях в Солун възникнала сектата Дьонме. Това били евреи, които официално изповядвали исляма. Само че по домовете си тайно все така спазвали юдейските обичай, чествали съответните празници и изпълнявали талмудските ритуали.

Тъкмо Солун – най-еврейския град в Европа до началото на ХХ век – 80 на сто от населението му били евреи, прераснал в своеобразна столица на антиимперските революции. От там тръгнало движението на младотурците, както и повечето масони, които създали ВМРО.

Дьонме означава човек, обърнал, сменил вярата си. Точно такива били революционните евреи не само в Русия, но преди това в Британия по времето на Оливър Кромуел, активистите на Френската революция, а след 9 септември 1944 година – и едни от най-прочутите комунистически изверги у нас. Да споменем Валери Петров – всъщност Вениамин Нисим Меворах, Изидор „Бачи“ Зеев, Лев Главинчев, Давид Елазар, Пепо Менахем Коен, Исаак Пасси, Валери Таджер, Аврам Михов, Санто Биджерано, Исак Елизар Франсез, Исак Данон, Йосиф Бенбасат…

Не от „антисемити“, а от равини е заповядано:

image

„Веднъж евреин, завинаги евреин.“

По съвсем същия начин е с комунизма – едно еврейско творение: Веднъж комунист, завинаги комунист.

image

През юни 1917 г. дори основателят на Еврейската народната партия Семьон Дубнов изразил бурното си възмущение от тази „мода“, както я нарекъл. Той заявил:

„… И от нашите среди излязоха неколцина демагози, които се присъединиха към улицата и към пророците на завладяването и грабежа. Те се появяват под руски псевдоними, като се срамуват от своя еврейски произход. Обаче по-скоро техните еврейски имена се явяват като псевдоними: те нямат корени сред нашия народ…“

Дали? Отделни представители на еврейската интелигенция съзирали някаква мистична прилика между юдейското месианство и марксизма.[ Вж. напр. Николай Александрович Бердяев – „Смысл истории“, Издятельство „Мысль“, Москва, 1990 г., стр. 68-83.] Например според Бердяев:

„Карл Маркс, който бил съвсем типичен евреин, в края на историята се мъчи да разреши все същата библейска тема: човек да изкарва хляба си с пот на чело. На Карл Маркс точно тази еврейска претенция за земно блаженство при социализма му се привидяла в нова форма и в съвършено друга историческа обстановка. Външно, учението на Маркс се покрива с религиозните традиции на еврейството и въстава срещу всичко свято. Но Карл Маркс пренася месианската идея, която била разпространена сред еврейския народ, в качеството му на богоизбран народ, върху класата, върху пролетариата. И тъй като богоизбраният народ бил Израил, сега работническата класа се явява новият Израил, който вече е избраният от Бога народ, народът, който е призван да освободи и спаси света.“

Такава е пряката връзка между еврейството и комунизма, както се привиждала на Маркс. Тя обаче е измамна. Тъй като „богоизбраната класа“, т. нар. пролетариат, реално никога не е бил на власт. Нищо, че в „Манифеста на комунистическата партия“ е записано – споменатото по-горе продължение:

image

„Тъй като пролетариатът трябва преди всичко да завоюва политическо господство, да се издигне до положението на национална класа, да се конструира като нация, той сам още е национален, макар и съвсем не в смисъла на буржоазията.

Националните обособявания и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднаквата форма на индустриалното производство и съответстващите му условия на живот.

Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Единодействието поне в цивилизованите страни е едно от първите условия за неговото освобождаване.

В същата степен, в която ще бъде премахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга.

Заедно с противоположността на класите в същността на нациите ще отпадне и враждебната нагласа на нациите една срещу друга.

Обвиненията против комунизма, издигани от религиозните, философски и изобщо от идеологични гледни точки, не заслужават никакво по-подробно разглеждане.“[Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, вече цит. съч., стр. 53-54.]

image


Ето го краят на Бога и историята! Това е истината от последната инстанция – Ротшилдовата! Не става дума за марксизма като идеология. Той е представен като най-висшата възможна, единствената истина. Нищо друго „не заслужава никакво по-подробно разглеждане“. Новата глобална вяра – класическият талмудски юдаизъм на сметката – всичко тук и сега – превърнат в единна световна религия и църква. Нито повече, но и нито по-малко!

image


diagnosa.net/




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6179668
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031