Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2016 22:41 - Не е ли време за нашенско who’s who?Роднинската връзка на Филип Димитров с огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 835 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image



Да видим от какъв род е „първият демократичен министър-председател“. Ст. н. с. Тодор Балкански признава:

„Някъде бях чел, че все още не са открити капки за дебелоочие!

Читателю, бях потресен като романтичен привърженик на „синята идея“ в България след 1989 г. от това, което научих в Огняново [Пазарджишко]:

• човекът, който остана в българската история с бащиното си име Филип Димитров – адвокатът, който учредява първото монархическо дружество в България, който през 1990 г. става заместник-председател на Координационния съвет на СДС;

• човекът, който през 1991 г. стана председател на предизборния клуб на СДС;

• депутат с това име в 36-о, 37-о, 40-о Народно събрание;

• министър-председателят на България през 1991-1992 г.;

• представителят на България в ООН и пр., и пр., е роден от първа братовчедка на огняновския партизанин Огнян (Гайтана – неговата майка, е нейна леля, сестра на баща й Филип).

Стефка, която връзва очите на нещастниците [при масовото убийство на невинни хора в с. Огняново], е сестра на Гайтана и също нейна леля.

На 6 октомври 2006 г. разказах тази история на д-р Александър Попов, най-добрият писател-разказвач в Краището. И му казах:

– Виж на какви хора сме разчитали да водят най-достойната идея за промяната? А нас ни преследваха дори затова, че определените за „гадове“ Иван, Стоян и Драган са наши далечни родственици!

Роднинската връзка на Филип Димитров с огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови е открита от пазарджишката журналистка Невена Петрова (вж. статията й „Филип Димитров имал партизанска жилка. Негов вуйчо е организирал екзекуцията край Луда Яна“. В. „Труд“, 13 март 1993 г.).

image

В тази статия е поставен въпрос на Гроздан Димитров, смятан за главен подбудител и режисьор на убийствата:

– Какъв ви е Филип Димитров?

Отговорът е:

– Няма да ви кажа!

Продължението на диалога е:

– Той ви е племенник, нали?

– Като знаете, защо питате?

Знаещият много за убийството край Луда Яна или за Кървавия Огняновски помен остава изненадан, когато прочита във вестника „грешни сме били, Господи, ни убеждава журналистка от първа страница на в. „Труд“, 30 март 1993 г. Автор е Андрей Андреев, който обяснява, че роднинството на Гроздан Димитров с Филип Димитров е по „съребрена“ линия. Забравил е обаче да посочи, че самият той е син на същата тази Стефка, която връзва очите на жертвите.

Същите тези Гроздан и Методи Димитрови, които организират и провеждат Кървавия Огняновски помен, фалшифицират историята на дядо си. За да го представят за другар на Левски вместо огняновеца Хайдуков, сват на Лазар войвода (вж. при Т. Балкански – „Лазар войвода“, София, 2002 г.).

image

Преди да стане монархист и демократ, родственикът [им] Филип Димитров се е гордеел със силните хора на Огняново и е ползвал привилегиите на роднинството.[Отдавна се говореше, че Филип Димитров е влязъл в английската гимназия и в университета с привилегии на АБПФК. Оказа се вярно.] Когато нещата се разкриват, той упорито мълчи! Този морален проблем предоставям на историята да отсъди.“[Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 219.]

Когато се налагаше, червеният Филип си показваше болшевишките рогца на тежко индоктриниран комунистически дегенерат. Както писах преди по-малко от месец, дори левичари като Иван Дочев не бяха допуснати до сградата на СДС. Филип Димитров изгони от нея почетния председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни в САЩ, обявявайки го за „фашист“.[ Разказва го самият Дочев. Но има и други свидетелства. Например това: „Маргарит Мицев, депутат от СДС в 36-ото НС: Костов и Борисов десни? Не, и двамата са леви“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, понеделник, 11 май, 2009 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=198254] Както посочва самият Дочев:

„Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.“[Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183. Книгата е в библиотеката на автора.]

Което не попречи на сина на неговия личен приятел и съмишленик Георги Радев от Пловдив, агент на държавна сигурност, другарят Муравей, не само да остане в СДС, но и да стане министър на финансите в болшевишко-ченгесарското правителство, оглавявано от ленинеца Иван Костов.

Филип, който има еврейско потекло, се появи като автор в сборник срещу някакъв „антисемитизъм“. Останали автори и съставителят Алфред Криспин, са комуняги. Дълги години Криспин беше задграничен кореспондент на вестник „Работническо дело“.[Вж. „Антисемитизмът в днешна България“, Софийска Ложа Кармел 3355 на Б’ней Б’рит, София, дата не е указана, стр. 4. Документът е в архива на автора. Същото в: „Антисемитизъм в България днес“, съставител: Алфред Криспин, ИК „Колибри“, с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“ и Институт „Отворено общество“ – София, София, 2004 г.] Следователно, какъв е той – „българският Кенеди“, както услужливо ближеха жалкото му самочувствие задгранични ласкатели, проводени в САЩ от ония служби.

На ционистко сборище в СУ „Климент Охридски“, проведено през есента на 2002 година, българските „антисемити“ бяха осъдени от шаломовците – членовете на болшевишката организация на евреите „Шалом“. Сред тях най-гласовит се оказа един от най-дрeбните на ръст, някой си товарищ Емил Басат. В компанията на тогавашния шеф на „Шалом“ Емил Кало – бивш съветник на пикаещия във фонтани вътрешен министър Румен Петков и настоящ учредител на Първановото „АБВ“ и депутат, той заклейми Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов и Иван Вазов като „антисемити“! За него четем:

„… Еврейчето Емил Басат от Търново в момент, когато, пиян, той танцува и се гаври с всичко, даже със самия себе си. Еврика! Това е героят. Български евреин.“[Писмо на Симеон Янев от 4 август 2009 г., Личен архив на Д. Василева в: Дарина Василева – „Мобилният човек, или парафраза на тема „Скитникът евреин”, сп. “NotaBene”, NotaBene-bg.org, № 16, Благоевград, 2010 г., online: http://notabene-bg.org/read.php?id=174]

Ако „евреин“ обозначава национална принадлежност, последното словосъчетание е оксиморон – все едно дървено желязо. Ала не за това ми е думата. Казват, че този „пиян“ Басат е бил регистриран член на Българската комунистическа партия. И днес някои еврейски медии продължават да обявяват нашите литератори за „антисемити“.[Вж. напр. „Известни антисемити“, „Сърца за Израел“, http://izraelbg.blogspot.com, неделя, 26 юли 2009 г., online: http://izraelbg.blogspot.com/2009/07/blog-post_7849.html]

Такава е нравствената пропаст между нормалните люде и подставените лица на комунистическо-ченгесарската номенклатура, която кукловодите се постараха да запълнят чрез подчинените им медии.

Но по-добре да обогатя представата ви за политическия пейзаж след 10 ноември 1989 година, с още видео илюстрации.

www.youtube.com/watch

Кой да осъди Тодор Живков? Комунисти и ченгета като Желев и Димитров ли? И защо само него и единствено за държавна измяна?

„Брадаткото“ е Филип Димитров. До 10 ноември 1989 година ползвал привилегиите на потомък на активни борци против фашизма и капитализма. Така влязъл в номенклатурната Английска гимназия, единствена в София. После – в специалността „право“ на Софийския университет. Не на майтап, ако тогава я наричаха „кривосъдие“, щеше да е вярно.

Комунисти, комсомолци, пионери са в един и същи строй, винаги – в кражба и в бой[Перифраза на масова песен от времето на военния комунизъм – милиционер-социализЪма.]

Явно недостатъчно осведомен след пенсионирането му, най-дългогодишният началник на тайната политическа милиция на комунистическия режим, генерал-лейтенант Петър Стоянов, се учудва:

„В пропагандната еуфория срещу Шесто управление се откроиха два момента в клеветническите атаки и изопачаването на истината. Първи се включиха хора, които в една или друга степен са поддържали оперативни контакти с управлението. Бившият премиер Ф. Димитров, Г. Марков, небезизвестният преподавател в школата в Симеоново на МВР Стоян Ганев,[ На друго място същият автор е написал и се е подписал с името си, че Стоян Ганев е членувал в БКП.] писателят, който получаваше от ДС заплата на полковник до 10 ноември К. Кюлюмов, първи заместник-началник на Шесто управление и наблюдаващ оперативната работа на художествено-творческата интелигенция, Емил Лалов[Емил Лалов, член на БКП, офицер от Шесто управление на ДС, беше назначен от Костадин Тренчев за негов личен съветник като генерален секретар на ЦК на алчно червения синдикат „Подкрепа“. В кадровото му дело, което съм държал в ръцете си, е записано, как прибирайки се у дома след поредна пиянска вечер е намушкал с нож съпругата си. Нейният живот бил спасен в „Пирогов“. Ако помните, през лятото на 1990 година платените от БКП и ДС обитатели на „града на истината“ запалиха един стар автомобил „мерцедес“ пред мавзолея на Георги Димитров. Той се оказа старата кола на ченгето Емил Лалов. Изводите одтавям за вас.] – уволнен от управлението и т.н.

image

От друга страна се изявиха ползвали се години наред от облагите на народната власт деца на бившата номенклатура: Бойко Ноев, Евгений Дайнов, Димитър Луджев, Георги Панев, Юлия Берберян, Свободка Стефанова…“[ Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том , Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 248. ]

Георги Панев. Не го помните? А чували ли сте за Закона „Панев“, носещ неговото име? Това беше първият опит за лустрация – в научните и преподавателските среди. Активно мероприятие, което не успя да просъществува.

Защо? Понеже все пак успя да отстрани неколцина от най-тромавите и некадърните партийни величия от университетите и институтите. Затова, когато БСП се завърна във властта, отмени закона.

Но в официалната биография на същия „декомунизатор“ четем: „Депутат в ХХХVІІ, ХХХVІІІ и ХХХІХ Обикновено народно събрание. Председател на Парламентарната комисия по образование в ХХХVІІІ ОНС. Автор и вносител на Закона за обявяване на комунистическия режим в Република България за престъпен.“[Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България,]

В интервю с „декомунизатора“ Георги Панев го питат:

„Кандидатствали ли сте за член на БКП?

– Поканиха ме, като се върнах от аспирантура, но им казах, че не съм достоен. За мое голямо учудване – понеже се движех в среди на антикомунисти, особено след 1974-1975 г., научих, че много хора са отговаряли по този начин. Така се измъквахме от капана.“[Ана Клисарска – „Интервю – Георги Панев: Комунистите още са нагли. Времето назря“, в. „Сега“, segabg.com, София, 30 март 2000 г., online: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1781§ionid=2&id=00004]

image


„Така се измъкваха от капана“ в незряла възраст. Даже в доста крехка. Защото бях не толкова стар – само на 27, и един от двамата млади висшисти в предприятието, в което ме разпределиха, когато от Районния комитет на БКП „отпуснаха“ единствена бройка за членство в партията. Тя беше предназначена за новоназначен служител с диплома за висше образование. Моят пряк шеф беше и партиен секретар. Предложи ми. Не искал колежката – жена, все пак… При социализЪма равнопоставеността на половете и равноправието между тях важеше, ама не до там.

Отказах без увъртания. Рекох: „Ако приема, татко ще се обърне в гроба. Пък и си установил, че не е за мен вашата партия.“

Шефът отвърна: „Нищо няма да излезе от теб.“

Позна. Преди няколко години ме срещна единият от двамата му сина. Поздрави ме за телевизионното предаване, което вече бяха свалили от програмата на поредната кабеларка. Призна колко приятно станало на него и на брат му, когато чули да разказвам случая. Защото той има продължение. Васил Димитров, активен борец и мой шеф, не ме предаде. А е бил длъжен спореди изискванията на партийния устав и на приетата дисциплина в тази престъпна организация. Рекох го от екрана.

Не се нуждая от свидетели, но те добре знаеха всичко. Баща им го беше разказал. Ядосвал се заради мен. Обричал съм се на безбъдеще…

За нейна чест, колежката ми също не се съгласи. Бройката пропадна…

Е, и? Господ вижда всичко…

Докато Панев „се движел в среди на антикомунисти“. Ясно, че не се е възприемал като такъв. Този изтърван израз е важен. В цитираното интервю той продължава:

image

„Някъде 16-годишен прозрях напълно нещата. После имах възможност по нелегалните канали да чета Солженицин, Милован Джилас – „Новата класа“ – тя отваряше очите много силно. Такъв насилствен режим… Живеехме на партера, спускаха нашите пердетата и баща ми отиваше на прозореца да погледне дали няма някой, за да могат да си говорят в кухнята. В центъра на София…“[ Ана Клисарска – „Интервю – Георги Панев: Комунистите още са нагли. Времето назря“, в. „Сега“]

Какви са били тези „нелегални канали“? Как по тях Солженицин и Джилас са достигали до Панев и компания? Партията имаше очи и уши навсякъде. Хората не смееха да говорят по телефона. Плашеха се от подслушване. Тайната на кореспонденцията беше мит. Има ли някой, който да не е казвал, че другарите от Държавна сигурност знаят и какво ядем на вечеря?

Да виждате корабче да плува по страницата, докато четете тези редове?…

„Нелегални канали“? Ние да не би да поливаме саксиите, вместо цветята?…

Не знам дали сте обърнали внимание на един израз на Панев, съдържащ се в интервюто? Той е: „… Като се върнах от аспирантура“.

image


Къде е била защитена тази аспирантура? Откъде се е върнал? В официалната биография на „лустратора“ са посочени само годината на защитата и темата:



„През 1974 г. защитава дисертация на тема „Резонансно презареждане на йони на алкалоземни елементи“ и получава научната степен кандидат на физико-математическите науки. Главен асистент и доцент в катедра „Атомна физика“ на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ от 1975 г….“[Георги Стефанов Панев, Радикал-демократическа партия в България]

Първо съм длъжен да уточня. За да стане някой доцент, освен на другите, е трябвало да отговаря на едно от две задължителни, неотменими условия. Или да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност.

Доста се интересувах. Не се натъкнах на изключение. Мой познат от юношеството се оказа само кандидатствал за членство в партията. След време лъсна с агентурно досие като преподавател в Софийския университет. Понастоящем е професор. Милиционерски чинове…

Веднъж попитах преподавателя от Катедрата по философия на Alma Mater професор Иван Калчев, защо след като е внук на католически свещеник, е влязъл в БКП? Той кротко ми обясни, че вече взел да остарява, а все още бил главен асистент. Искал да стане доцент, но не бил член на партията. След дълги размишления кандидатствал. Приели го в „червената майчица“ и лепнал едно „доц.“ пред името си. Асоциациите с комедията „Д-р“ на Бранислав Нушич са несъстоятелни и неуместни. Друг въпрос е, че Калчев също се оказа агент на ДС… Чувам, че се борел за… „гражданските права“ на „македонците“ в България?! Тя лудостта не ходи по животните…

Та питам: Как, ставайки доцент, Георги Панев се е измъкнал от двете задължителни, неотменими условия – или да членува в БКП, или да е сътрудник на Държавна сигурност? А откъде сме сигурни, че е успял да мине между капките?

image

Слава Богу, пак по една „случайност“, през поредната си безработица някъде през деветдесетте наблюдавах пряко по телевизия някакви прения в Народното събрание. По-скоро слушах с половин ухо, защото четях книга. И станах свидетел на следната случка.

Разгневен от някакви думи на Георги Панев, бившият съветник на президента „Гоце“ Първанов и член на СЕМ Иво Атанасов – кръговрат на номенклатурата – по онова време депутат от т. нар. Демократична левица, връхлетя трибуната. И с леден тон се обърна към „декомунизатора“. Ще преразкажа, защото не съм в състояние да цитирам достатъчно точно.

Социалистът обясни, че е бил активен комсомолец. Членувал е в БКП. Така е станал завеждащ отдел в кюстендилския вестник „Звезда“. Нищо повече. При целия този актив и кариера единственото, което е успял да постигне извън ръководната длъжност на средно равнище в изданието, била екскурзия до СССР. Не го пускали никъде другаде. Но не се оплаква.

След което се втренчи в дразнителя си. И полюбопитства, като как Георги Панев, чиято ярка антикомунистическа риторика слуша вече години наред, бил изпратен на двугодишна специализация в… Холандия, ако не ме лъже паметта?

Иво Атанасов обобщи – излиза, че той, комсомолският апаратчик, членът на БКП, не можел да пътува на Запад. А „антикомунистът“ Георги Панев бил проводен тъкмо в развита капиталистическа страна и за не кратък срок. И не от друг, а от онази власт, която толкова разпалено сега ругае и обвинява.

image

Накрая Атанасов се поинтересува и от това, как господин-другарят Панев е станал доцент?

Опитът на Георги Панев не за защита, а за някакво смислено обяснение, беше от типа на „а вие защо биете малки негърчета“?

Преди време този „смелчага“ водеше домочадието си на протестите. И като в милиционерски в канон със съпругата му пееха стиховете, преподадени им в милиционерските школи: „Провокатор.“ „Нещастник.“ Към кого? Към моя приятел Георги Жеков, който ги разпитваше заради предаването си „Безкомпромисно“ в YouTube. Панев и жена му ръсеха обидите, обаче след като са отминали Жеков и подтичвайки. Да не би обектът на техните „демократични“ обиди да се втурне след тях и да ги настигне…

Нищожества! Мижитурки! Негодници!

Ще речете: Какво диря под вола теле? Човекът е бил съставител на нормативен акт, на който постоянно се позовавам. Само на пръв поглед това е нещо съществено.

Опарени от Закона „Панев“, другарите са хванали юздите и са държали съчинителя изкъсо, според жаргона на ездачите. Ето защо разполагаме с едно недоносче. На практика то е съставено от обширен преамбюл. Не съдържа почти никаква фактическа част и изобщо не предвижда санкции – лишено от наказателен дял. De jure и de facto представлява декларация, от която не следва нищо.

image

Щеше ли да бъде така, ако документът беше изготвен от истински антикомунисти, борци за свобода? Разбира се, че не. Но партията отстраняваше всеки, който реално можеше да заплаши нейната власт. Закон за действителна декомунизация би изпратил нея като организация в забвението на историята, а главните й дейци – зад решетките, при това за дълго.

Както още в началото на 1990 г. по коньовичарски ме попита мой по-голям на възраст колега, чийто баща – гимназиален учител по математика, е бил застрелян на улицата на 10 септември 1944 г., навярно от пиян шумкар, на когото някога е писал двойка:

„Гоше, абе как така вярваш на комунистите от СДС? Нали половината ми бяха състуденти – все деца на активни борци, комсомолски активисти, членове на партията. С какъв акъл допускаш, че комунистическите величия ще поканят теб и такива като теб, за да ги натикате в затворите, да конфискувате имуществото им и да постъпите с наследниците им така, както те с нас? Абе ти луд ли си? В чии ръце бяха войската, милицията, пожарната, митничарите, пощаджиите – униформената въоръжена власт, на 10 ноември 1989 г.?“

Когато чу моя отговор, продължи:

„А у кого бяха, когато ти се събуди на 11 ноември 1989 г.?“

image

Като ме видя, че се почесвам, тоест – вдявам, ми повтори:

„Ти луд ли си да се занимаваш с глупости? Тия разбойници няма да ви дадат властта ей така, доброволно, за да ги избиете, да ги заключите, където им е мястото, и да пратите децата им да бачкат в лагерите. Бегай, връщай кравите, бе! Не се занимавай с идиотщини.“

Не всеки е имал Пешо Хаджийски до себе си, Бог да го прости…

diagnosa.net/



Гласувай:
2
1



1. krumbelosvet - Познати са ми ЧУВСТВАТА на автора, а МИСЛИ, мисли не видях.
28.11.2016 12:20
Имам близка родственица, чийто баща е разстрелян след 9-ти. Оттам познавам чувствата на живо и от първа ръка.
А мисъл не виждам защото, ако имаше МИСЛЕНЕ, трябваше да има и памет, че десният терор Е ПРЕДХОЖДАЛ левия и го е превъзхождал по жестокост. Омръзна ми да напомням за шлеповете с арестувани земеделци и комунисти, потопени в Дунава след преврата 1923г, за заклания Стамболийски, За удушените и изгорени поети, а, и за разстреляния, за разстреляните ястребинчета, за отрязаните партизански глави, за запалените яташки къщи, за нагпадите за "глава" на нелегален, за изложените за поругание тела на убити нелегални (и малки ученици са водени под строй)... Капитан Петко войвода е от първите жертви на любимеца на десните, Стамболов, заради "русофилство". После терорът не спира от 1923 до 1944г...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5219621
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1512
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031