Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2016 19:52 - Въпросът за индивидуалната и общата вина
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

“Amicus Gogov, sed magis amica veritas” – „Гогов ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината“.

Въпросът за индивидуалната и общата вина,
как кривосъдието я разпределя между палача и жертвата

Петър Гогов беше пожертван от „добрите комунисти“. Неговата реплика за „кожите по стените“, която за пореден път ще покажа как изрича, беше обърната наопаки от другарите. Дълги години „добрите комунисти“ разпространяваха наляво и надясно изфабрикуваните в типичен техен стил обвинения, че призовавал да разпъваме кожите им по стените. Даже друг наш общ приятел, също преизвестен политически затворник, използваше измамата като аргумент. Добре че престана…

Ето я истината, скоро след това изопачена от „добрите комунисти“:

www.youtube.com/watch

„Добри комунисти“ ли? Те стават такива само в едно състояние – когато са мъртви.

Чухте какво рече Гогов. Даже го видяхте как го изрича. А вече 27 години, другарите безочливо и неуморна тиражират лъжата – обратното на действителността. Когато комунист говори за греещото слънце, е добре да се огледате, дали не е паднал мрак. Тези безчестни, мръсни твари са изпедепсани, професионални лъжци. И безмилостни зверове. Земеделците са същата стока.

Земеделец, от николапетковистите, дето се съюзили с комунягите, прекарал бая време в концентрационния лагер на смъртта Белене. Защото членувал в ЗМС и не бил съгласен с колективизацията. Селско момче, обичал земята и добитъка…

image


Прибрали го на 11 април 1951 година. Вече работел в Карлово. Какво да прави? Цялата собственост на семейството му била завлечена зорлем в ТКЗС. Преди него арестували неговия баща и брат му.

„Първите два дни не получих никакво потвърждение, че се намират в Държавна сигурност. На третия ми съобщиха, че са там и приеха малко храна и по една завивка. Въпросите ми за причините за тяхното задържане бяха посрещнати с пренебрежително мълчание. Не бях отминат от ругатните. По същия начин се отнасяха и към близките на другите, чиято съдба бе засега неизвестна.

Потърсих за помощ един приятел на баща ми отпреди войната – Васил Пачов – тогава на власт, околийски секретар на БЗНС. След като разкрих причината на моето посещение, загатнах за евентуално съдействие от негова страна, за да може близките ми да бъдат освободени. Последва категоричен отказ. Безсилен ли беше, страх ли изпитваше или изобщо не му се занимаваше с тия неща?!…

Цялото село се вълнуваше от задържането на моите близки и на още трима от местното ръководство на БЗНС: Никола Серкьов, бивш кандидат за народен представител на опозицията, Марин Джински и Илия Паспалски.

Докато селото роптаеше срещу незаконните арести, комунистите мълчаха гузно или потриваха доволно ръце.

Човек в неволята си и за сламка се хваща. Реших тоя път да отида при бай Рачо Джарков, с внука му бяхме съученици. Навърях се около четиридесет километра на велосипед и капнал от умора пристигнах в Богдан. Изплаках болката си пред дядо Рачо и семейството му. По-малкият му син беше комунист на важна длъжност и живееше в столицата. Дано той помогне с нещо за освобождаването на близките ми.

image

Дядо Рачо ме изслуша внимателно и със сълзи на очи ми рече:

– Слушай, млади момко, питаш ме дали синът ми, който е член на комунистическата партия, може да направи нещо. Ако трябва да стори зло, ще го стори, без да му мигне окото. Но добро – никога! Как можах да отгледам такъв фанатик!“[Недялко Гешев – „Белене – островът на забравените“, ДФ „Робинзон“ АТИ, София, стр. 7-9.]

Има „добри комунисти“ ли? Мой много близък ми беше оставил семейни документи за съхранение. Другарите убили и двамата му дядовци, представители на бившия елит. Нали така водеха този вид българи – „бивши хора“? Споменавам го, заради признанието:

„Човек в неволята си и за сламка се хваща.“

След ареста на съпруга си, едната баба на моя приятел „се хванала за сламката“. Написала писмо до самия Георги Димитров с молба да прояви своята „царска милост“ към мъжа й. Искала само животът му да бъде пощаден. Уви…

Не направих фотокопие от нито един документ. Така съм постъпвал винаги. Ненавиждам предателството. За мен то е върховна проява на висшето зло. Смятам го за по-страшно от убийството. Понеже, утрепвайки своята душа, с издайничеството си доносникът може да докара до същото своята жертва. Две души…

В предната част на тази кратка поредица припомних основния постулат на хомеопатията. Той гласи:

“Similia similibus curantur” – „подобното се лекуват с подобни“.

image


И предложих терапията: За да се изцерим от тежката зараза на комунизма, която обрича българите на фатален край, следва да използваме комунистическите методи и средства.

С ръка на сърце признайте: Кой от вас е съгласен с това?

Не се сърдете на мен, а на себе си. Готов съм на всякакви жертви. Единственият път е сталинизъм с обратен знак и за определен срок. И без крайностите на комунистическите изверги. Не на кожите по стените! Сетне – градеж на държава. Истинска, царство на свободата и на хората, които да се връщат към битността си на народ.

По вашия начин потъваме вече толкова лета. Отначало – от 1944 година. После – от 1989 година. Аман! Не ви ли дойде до гуша да прекланяте глави, да превивате гръбнаци и да преглъщате неправдите, униженията и мизерията? Свикнахте ли с тях?

image


На изчезване сме, не го ли осъзнавате? Или склонността към неестествена смърт е завладяла и вас?

Вечерта след поредните избори между кандидати само на комунистическата партия, за кой ли път станахме свидетели на призив, който 99,99 на сто от вас са пуснали през ушите си. Да го припомня:

www.youtube.com/watch


Те – комунягите – наистина желаят това. По две причини. Първата е, да не дойде Видов ден и да им подирим сметка за всички престъпления, които са толкова тежки и чак невероятни, че човешкият ум не е в състояние да възприеме размерите и тежестта им. За нормалната личност остава недостъпно това, как е възможно същество, приличащо на останалите, да е способно на такива ужасии!

Втората е запазването не само на волния живот, но и откраднатото имане.

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на Стефчо „Усмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чин „журналистка“, тя интервюира…

image


Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същия „научен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и Сталинка „Кристалина“ Георгиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократите“ Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[Вж. Ив Кугелман, „Форин полиси“ – „Форин Полиси“: Кристалина Георгиева е човек на „Мултигруп“, доносничела е на ДС (пълният текст)“, „Гласове“, glasove.com, София, 19 октомври 2016 г., http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/forin-polisi-kristalina-georgieva-e-chovek-na-multigrup-donosnichela-e-na-ds Разполагам с оригинала. Там това сведение липсва. Позовавам се на добавка, направена от редакторите на „Гласове“.] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5504205
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1513
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031