Блогът на budha2 :: Смръдливец, получил диплома за сценарист на милиционерски ласкателства в Москва, минава за… „...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2016 21:15 - Смръдливец, получил диплома за сценарист на милиционерски ласкателства в Москва, минава за… „репресиран“.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 907 Коментари: 0 Гласове:

Не е вярно, че не можеше да е другояче. Страшното беше, че партията оценяваше постиженията си по достойнство. И пускаше своите клозетници – комунета и ченгета, нагаждачи – да промиват мозъците на масите. Така истината беше потулвана. Израснаха две поколения с напълно затъмнено съзнание и съвсем объркани представи за добро и лошо. (Вижте заглавието.)

Те са откърмени като Goyim – добичета, пръкнали се в оборите на милиционер-социализЪма. И са единствените на земята, които искат старото, ретроградното, убийствено червеното безвремие на комунистическата сатрапия и обичат нейните лидери – злодеите, дерибеите, бившите господари. Ето защо никой – даже физическите убийци на престъпния червен мафиотски режим – даже не беше одраскан. А диктатурата продължи в друг, перфиден вид. Вече оглавявана от наследниците на алчно червената фашистка номенклатура или от техни доверени лица, получили челичена марксистко-ленинска закалка в западните школи на интернационалния комунизъм.

Вместо да подирят автентичните антикомунисти, животните се довериха на фалшивите, произлезлите от БКП, БЗНС и техните служби за партийна сигурност. Подпомагаха ги от Запад – измамно свободолюбив и псевдо демократичен. Затова днес е възможно един от апологетите на най-репресивните органи на комунистическата тирания, другарят Стефан Цанев, дружбашки ренегат и болшевишки смръдливец, получил диплома за сценарист на милиционерски ласкателства в Москва, да минава за… „репресиран“.

Той, комунягата без партиен билет, ченгето, да получава международни награди за… „антикомунизъм“. И като нравствен наставник на нацията да раздава присъди от екрана на държавната телевизия. Без никой от присъстващите в студиото да не му отвърне, че съди самия себе си. На изумителния страхливец, зетя на активния борец против фашизма и капитализма Тончо Тончев – мъжле на жена си Доротея „Черния ангел“, пригласяше Корнелия Нинова. Момичето на Иван Йорданович Костов, което понастоящем предвожда тукашната Червената армия. А утре?

Позорно е. Вижте.

www.youtube.com/watch

Единият от вампирите е Стефан Цанев – дръхлясал варварин, селяндур, типичен продукт на милиционер-социализЪма. Преди малко повече от месец разкрих кой е, как е възвеличавал болшевизма, ЧК, Дзержински. За коя комунистическа мръхла е женен. Как прекрасно преживя времето на Червенков и Живков, за да заеме позата на „засегнат от режима“. Та да черпи дивиденти и в неговото настояще продължение.[http://diagnosa.net/]

Забелязахте ли как и сега, вече навършил 80 години, този посерко – пръдльо, както би го нарекъл „Батето“ – се плаши от сянката си. Не знаел кои са „варварите“. Хапльо, гащник, шушумига, бунак. Повечето от бежанците, прокудени от войните на неговите болшевишки господари от триградието – Москва, Вашингтон и Брюксел, са по-умни, по-образовани, по-грамотни от неговите читатели и от 90 на сто от туземната комунистическа бълвоч, пълнеща бъчвата с етикет чалгарска Номенклатурия.

За мое нещастие пребивавам сред орда абдали.

При това курвата Цанев, и износената му брантия Доротея, са проводили дегенератите си отвъд Океана, а не оттатък Волга. И пак ги е страх. Таралясникът Стефан Цанев се е пръкнал естествено червен – в село Червена вода, Русенско. Явно е бил нещо като онова „златно момиче“ от приказката. Но е чакал да заприижда алената, болшевишката вода.

Имахте шанса да зърнете уникален мухльо, която ви бива натрапван като… „творец“. Проституката, продала се на комунистическото издателство „Жанет“, е „морален стълб“ и съдник, моля ви се. Дъртата парантия, свикнала постоянно да лежи на миндера на социалистическия реализъм, белким бъде удостоена с вниманието на поредния „вожд“. Цената й? Най-малко две заплати – и преди, и сега. Без да става дума за тлъстите хонорари.

Сталинистко мракобесие!

Смятате, че имат право да мърсят земята? Тогава съм за робовладелството. Този и подобните му примати нямат място сред хората. Те не са човешки същества. Първобитници. За тях робовладелският строй действително би бил светло бъдеще, което заслужават.

Ако тук имаше българи, щяха да ме подкрепят. И тогава от Живкови до настоящите партийци от всички деноминации на БКП помен нямаше да остане. Щяха да бъдат впрегнати да бачкат – кротко и анонимно, от зазоряване до здрач. За една ръкойка сено.

Както постъпил българският владетел Алмъш с предателя Ахмад ибн Фадлан. Той бил пратеник на багдадския халиф не при друг, а „при царя на българите Алмуш“.[24] (Вижте илюстрацията.) Как се правят фалшификациите в историята и се омаловажава, направо се изтрива историята на народ като нашия? Преведено на български, заглавието на цитирания пътепис е: „Разказ на Ибн Фадлан, тълкувател на корана, пратеник на халифа на Багдад при царя на българите Алмуш.“ Струва ми се, че по-правилното произношение е Алмъш. Ала в случая това не е съществено.

Вижте сега как звучи същото заглавие на руски: „Книга на Ахмад ибн Фадлан ибн-ал-Абас ибн Рашид ибн Хамад, клиент на Мухамад ибн-Сюлейман, посланик на Ал-Муктадир при царя на славяните!“

Става дума за едно и също съчинение. В целия текст думата „българи“ липсва. Заменена е от „славяни“! Как ви се струва? А самият арабски пътешественик говори, че някакви „руси“ – руснаци, „водели роби“ на българите!

Ето ви го панславизмът в действие. И Стефан-Цаневци в него. Но да се върна към сеното. Кан Алмъш дарил Ахмад ибн Фадлан с територия и го направил благородник. Обаче пратеникът на халифа предал благодетеля си. Тогава българският цар заповядал да го заловят. Когато го довели в столицата, наредил да го впрегнат с конете в помпата, с която вадели вода. И да го хранят като тях – със сено. На третия ден мюсюлманският неблагодарник и отстъпник се преселил при шейтаните… Ето как следва да постъпваме с комунистите. Но не сме българи. Още по-малко – мъже. По тази земя органите, които отличават жените от мъжете, се превърнаха в черта от характерите на травеститите, пъчещите се като мъже.

Тук същества, външно наподобяващи мъжките, са ревливи. И са ербап, когато са в глутница от себеподобни – палета, пършивци. Един по един ги бива само да трупат ненужни и грозни мускули и да се ерчат на маса. Дрисльовци.

Вие какви сте?

Добре нахранения от партията-майка духовен непрокопсаник Цанев, Стефан Московский, заявява, че у нас е имало фашизъм. И уточнява – преди „славната“ за него и прокълнатата му рода дата 9 септември 1944 г. Няма как да го докаже. Нахлузва чепиците на комунистите и пее в хор техните масови песни от сорта на „Партизан за бой се стяга“.

Единствен на тази земя съм доказал, че у нас действително е имало фашизъм. От 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 година. Никога преди коварната, позоряща ни епоха. Това е периодът, определен с декларацията „закон“ като престъпен. През тази година за пореден път посочих:

Използвам термина фашизъм, като обхващащ
нацизма и комунизма. Тъй като, както ще се убедите, те са едно и също[Американският равин Хари Уетън. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 13. ]

Що се отнася до фашизма, положението и в нашата страна е било същото, както в Италия. Незначителните и провалили се опити за привнасяне на фашизма на тукашна почва, били финансирани изключително от еврейски предприемачи и от евреи, които били представители на италиански фирми в Царството ни. Разбира се, те били най-ревностни пропагандатори на тази идеология.[Вж. напр. Гергана Величкова – „Пропагандата на фашизма в България 1922-1934 г.“, Издателство „ТИЛИЯ”, София, 2002 г., стр. 33, 48, 51, 70 и сл.]

Преди 9 септември 1944 г. у нас е имало точно четири фашистки организации, чиито членове не надхвърляли 300 души: Съюз на бойците – Съюз на българите – Съюз на българите-фашисти; Български народен съюз „Кубрат“; Съюз „Българска родна защита“; Национална задруга за политическо възраждане. Срещали се и отделни привърженици на фашистката идеология. Те даже безуспешно опитвали да издават вестници, подпомагани с пари от еврейските организации. Заможни евреи били сред най-активните членове на споменатите профашистки ядра.

Т. нар. „антисемитизъм“ бил непознат:

„Вестник „Кубрат“ изтъква високото гражданско и патриотично съзнание на българските евреи след Освобождението, участието им във войните, приноса им в стопанския и културен растеж на България.“

След 9 септември 1944 г. отново евреи бяха сред най-безмилостните и яростните комунистически тирани, наложили истински фашистки режим в България.

„Така в своята авторитетна статия за фашизма за новата “Enciclopedia Italiana” Емилио Джентиле описва съставните елементи на „една ориентировъчна дефиниция на фашизма“ в подробен списък от десет точки:

„1) Масово движение с участието на представители на различните класи, в което сред лидерите и милицията преобладава средната класа; на практика това е нов вид политическа дейност, организирана от партийната милиция, която определя своята идентичност не въз основа на социалната йерархия или класовия произход, а върху чувството за другарство; вярва, че има мисията за национално възраждане; смята, че е във война с всички политически противници и има за цел да постигне монопол на политическата власт чрез използването на терор, парламентарни политически действия и чрез сделки с водещи групировки, за да изгради нов режим, който ликвидира парламентарната демокрация.

2) „Антиидеологична“ и прагматична идеология, която се самообявява за антиматериалистка, антииндивидуалистична, антилиберална, антимарксистка, с популистки и антикапиталистически тенденции; представяща се по-скоро теоретично чрез средствата на нов политически стил и посредством митове, ритуали и символи, като светска религия, която възнамерява да култивира, социализира и интегрира вярата на масите, поставяйки си целта за създаването на „нов човек“.

3) Култура, основана на мистичното мислене [извън реалността] и на активното трагично усещане за живота като манифестация на желанието за власт, върху мита за младежта като творец на историята и на възторга от милитаризацията на политиката като образец на живота и на колективната дейност.

4) Тоталитарно схващане за първенството на политиката [а не на икономиката], съсредоточено в мобилизирането на общите усилия за стопяване на индивидуалното и индивида и за масите, като форма на органично и мистично единство на нацията във формата на етническа и морална общност; като за целта прилага мерки на дискриминация и преследване срещу всеки, който реши да пребивава извън общността, независимо дали като враг на режима или като представител на раса, смятана за по-нисша или иначе казано – застрашаваща единството на нацията… [Ето я етимологията на „Възродителния процес“ у нас от 1972-1974 и 1984-1989 г.]

6) Еднопартийна държава, чиято задача е да осигури въоръжената защита на режима, като специално подбира своите ръководни кадри и организира масите в държавата в процес на постоянна мобилизация на чувствата и вярата.

7) Полицейски апарат, който превантивно премахва, контролира и потиска [в оригинала „репресира“] другояче мислещите и опозицията, даже чрез организиран терор.

8) Политическа система, организирана на принципа на функционалната йерархия [не на размера на собствеността и познанията – на елита], действаща от върха надолу, и оглавявана от „лидер“ [Duce, Fьhrer, генеральний секретар], подбран заради обаянието му, който командва, разпорежда и координира действията на партията и на режима.

9) Корпоративна [обща, съвместна] организация на икономиката, която потиска профсъюзните свободи, разширява сферата на държавната намеса и се стреми да постигне своите властови цели посредством принципите на технокрацията и солидарността, сътрудничеството между „производителните сектори“, под контрола на режима, като донякъде съхранява частната собственост и класовите различия.

10) Външна политика, вдъхновявана от мита за националното могъщество и величие с цел империалистическа експанзия [разширение].“
[ Stanley G. Payne – “A History of Fascism, 1914-1945, University of Wisconsin Press, Madison, WI, 1995 г., стp. 5–6]

Дотук навярно сте забелязали трите различия между комунистическата и фашистката идеология. Първата е марксистка, а втората „антимарксистка“. Което в живота не означава нищо. Втората разлика е в отношението към частната собственост. Третата – в основата на външната политика: при комунизма тя е интернационалната експанзия – износът на революция. При фашизма – националната.

Корнелия Нинова – червеният шопар с вимета, отгледан от главния посинял свиневъд на БКП товарищ Костов, Иван Йорданович, в текезесето на село Крушовица, Врачанско, говори за някакви „500 000 българи, които вярват в комунистическите символи“.

Първо, те не са хора, камо ли българи. Комунисти са. Второ, както не можете да се фукате с нацистки знаци, хилядократно по-вредно е разпространението на комунистическите. Трето, ако имах власт и живеех в човешко общество, всички споменати, плюс роднините им, щяха да пъшкат в каторги. А народът – да живее човешки.

Както установили Георги Марков и приятели:

„… По своята природа Западът не е нито антикомунистически, нито антинацистки… Казано по-простичко, докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“[Бойко Панов – „И Би Би Си, и „Свободна Европа“, и Космосът бяха тесни за Георги Марков – интервю с Димитър Бочев“, в. „Сега“, брой 4768 (191), segabg.com, София, 17 август 2013 г., 17.08.2013 г., online: http://www.segabg.com/article.php?id=661887#.Ug9AElDukYw.facebook]

Уви, изтребиха човеците. Една, две или сто птички пролет не правят. Пейте си чалгата, драскайте с нокти по някакви билетчета от лотарията на неволята, и се радвайте на робството.

Честити да сте!

Днес наблюдаваме износ на „демокрация“. Такава, каквато си я представят интернационалистите – глобалистите. Още едно доказателство, че вървим към комунизъм, а не към фашизъм.

Сигурно ви е направило впечатление, че прескочих Точка 5. Умишлено, защото в нея е закодирана единствена по-съществената разлика между двата еднояйчни идеологически близнака.

Тази тяхна характерна черта гласи:

„5) Гражданска етика, основана върху тоталното посвещение на националната общност, върху дисциплината, мъжеството, другарството и войнския дух.“[31]

При комунистите се пропагандира „интернационалната общност“. Макар неколкократно, поне у нас, границата между интернационалното и националното беше прекрачена. И режимът на БКП, начело с Тодор Замфиркьов – Живков, не веднъж надяна пълната бойна униформа на фашизма. Първият път – в края на шейсетте, когато започнаха свадите с македонците от СФРЮ. Вторият – при двата „възродителни процеса“, на които насилствено бяха подложени нашите мюсюлмани, обявени от другарите за „български турци“ – оксиморон?![32]

Никъде в тези десет точки, дефиниращи фашизма, не забелязахте да се говори за вяра в Бога, за морал и за нравствени ценности, нали? Единствено това дава преимущество на ционизма – доктрината-майка, пръкнала хермафродити като комунизъм и фашизъм. Тя е изградена върху два основополагащи принципа.

Първият е изключителността. Тоест – вярата, че някакъв еврейски бог е обещал на „своя“ народ земята, наречена Палестина, както и господството над всички останали нации. Вторият е нацизмът. Израел е еврейска държава, поставена над всички други.

След като гоите мълчат, приемат и дори отстояват подобни и други антихуманни фантасмагории, залагани като крайъгълни камъни на някакъв „нов“ световен ред, гарантиращ еврейското царуване над всички останали хора, не остава друго, освен шапка да свалим на ционистите.

С огромно закъснение едно от слугинчетата на комунистическата пропаганда се опита да представи истината. Пролича, че механизмът му е курдисан от Позитания. Поводът? Споменатите допълнения към Декларацията-закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Те са справедливи, но не и навременни. Тук гонят призраците на комунизма, вместо да хванат самия него за гушата. Погледнат от такъв ракурс, проблемът намира своето обяснение чрез отговора на въпроса: Кой има полза?

Разбира се онези алчно червени фашаги, които партията-майка превърна в новобогаташи – „парвенютата на милиционер-капитализЪма. Те са „бизнесмени“, „собственици на предприятия“, фактически принадлежащи на самата партия. Сред тях се срещат и кръстоски – хем предприемачи, хем политици. Тези двуличници имат най-голяма сметка от начинанието.

По тази причина привидно се противят на посягането върху комунистическите символи. Обаче вътрешно са доволни. Защото акцията ще се забрави. Но ще ги избави от собствените им окови, привързващи ги – лично или наследствено – със сърпа, чука, петолъчката, и съветския солдат с шмайзера. Именно те са поръчителите на активни мероприятия, в които бият самара, вместо магарето.

http://diagnosa.net/

Нагоре