Блогът на budha2 :: Америка не победи комунизма, тя го възприе

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2016 14:54 - Америка не победи комунизма, тя го възприе

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1234 Коментари: 0 Гласове:

Никой друг народ не би приел да го ръководи подобна твар. Само тукашният. Нещо повече – величаят Б.Б. Даже формират fan-clubs – клубове на почитателките й. Смятате, че прекалявам? Първоначално и на мен ми хрумна, че видеото, което предстои да видите, е майтап. Но се оказа… голата истина. Ама съвсем naked truth, на днешен нашенски.

www.youtube.com/watch

Някой някога беше отсъдил: „Всекиму заслуженото.“ Ние сме достойни за овцата, която ни води. Както и за предшествениците му. Хак ни е! Нали „народните маси“ все искат „некой да ги оправи“?…

Не мога да отрека: срещат се и други универсалисти по света. Само че, каквото и да говорим, те са от съвсем различна класа.

Датата е 23 ноември 2016 година. Социалистът Збигнев Бжежински заявява:

„Русия вече не е комунистическа държава в общоприетия смисъл.“

И допълва, че „е важно това да се разбере“.

Водещи на предаването не са Джо Скарбъръ и… Мика Бжежински – дъщеря на другаря меншевик, както обикновено. В студиото до видната щерка е състезателят по американски футбол Греъм Дикинсън. В разговора, представен на запис, участва Джо Скарбъръ. Техният „свободен“ свят все повече заприличва на тукашния. Бащи и майки, деца, внуци… Convergence – конвергенция. Сближават се, но за лошо. Най-добре е да се убедите лично.

www.youtube.com/watch

Накрая водещата заяви, че събеседникът й трябва да се яви при нея в предаване на живо след Деня на благодарността. Той потвърди. Как иначе? На татко момичето… Спестих този кратък диалог. Но очаквайте друго продължение.

Що се отнася до Путинова Русия, тя е сталинистка, каквито са Съветските американски щати и Европейският съюз. Но по друг начин. Което по никакъв начин не я прави по-привлекателна. Това изобщо не означава, че моето мнение съвпада с възгледите и възприятията на известните. Наскоро еврейският холивудски актьор, продуцент и режисьор Стивън Сегал получи руския си паспорт лично от Владимир Владимирович, по майка Шеломович. Поради преследванията на богатите в социалистическата Френска Република Жерар Депардьо го изпревари с няколко обиколки – пардон – години.

Да подредим нещата. Когато в началото на септември 1944 г. у нас бил извършен държавен преврат, съпроводен с нечувани и невиждани насилия и кръв, зад Съветската армия стоял „демократичният“ Запад. Тук Сталиновите кръвопийци в униформи пристигнали неканени, като завоевател, съпровождани от западните тирани. Ако някой зададе въпроса, дали Чърчил и Рузвелт са били комунисти, няма друг логичен отговор, освен този: Да, при това сталинисти. Също и онзи смешен френски дългуч, генерал Шарл дьо Гол, който сетне развихри сталинския терор в Алжир и помогна на Израел в създаването на атомната бомба.[Израел получи голямо съдействие в разработката на ядреното си оръжие от САЩ, но най-вече от ФРГ. Като президент, Джон Кенеди прекрати американската помощ за израелската ядрена програма. Това беше една от трите основни причини за неговото ликвидиране. Другите две бяха връщането към емитирането на доларите от правителството, а не от Банката на Федералния резерв, на първо място. И атаките му към тайните общества и военнопромишления комплекс. Ако беше останал за втори мандат в Белия дом, може би щеше да промени хода на световната история. Но нали знаете, че миналото е непроменливо. То е, каквото е било. В историята не съществува възможност за условности. Няма „ако“. Всичко се е случило. Друг въпрос е, как го разказват. Според самия Господ Бог, рано или късно, скритото бива разкрива]

„По плодовете им ще ги познаете.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 20.]

Тук Западът е изиграл и продължава да изпълнява коварната роля на подставено лице на Сталин, на неговите наследници, но най-вече на техните неговите кукловоди. В присъствието на англо-американците, които преди това с бомбардировките си разрушили София и други населени места, отечественофронтовците са сменили системата. Повтарям: сменили са системата! Толкова ли е трудно за разбиране и запомняне?

Наложили военен комунизъм от сталински тип и подложили народа на колхозно коопериране чрез терор. Западът весело и доволно поддържал напълно незаконните сили на интернационалния комунизъм в техните действия за заличаване на българите и българщината.

Затова, когато сега прочетете заглавие като това: „При бързо придвижване напред военните, които са с Ассад, превзеха една трета от Източен Алепо“ имайте едно на ум. Навярно преди 72 години предците на сегашните управници са говорили за нещата в България по подобен начин: “Pro-monarchist forces” – „промонархическите сили“… То е обозначавало същото, каквото е отношението днес спрямо Сирия: Лицемерие и сметкаджийство, прилагане на двойни стандарти от страна на фалшивия Запад, отдавна окупиран от ционистите. И то към власт, която сам той е признал за избрана демократично. Във всички случаи – по-демократично, отколкото сталинисткия режим в САЩ – Съветските американски щати, например. В Дамаск поне съществува някаква опозиция. Във Вашингтон – никаква.

За пореден път се уверихме в това, какво представлява Тяхната „демокрация“, посредством още неприключилите окончателно президентски избори в умиращата комунистическа империя САЩ.

Чувствам се като Збигнев Бжежински. На 8 ноември того той не изчакал резултатите от президентските избори. Легнал си, напълно уверен в победата на Хитлери Клинтън. Когато се събудил, с изумление разбрал, че са назначили Доналд Тръмп. Вижте и чуйте:

www.youtube.com/watch

Разликата между двама ни не е само в часовите пояси, но и във времето за събуждане. Той се излюпил от кревата около 7 часа на 9 ноември, а аз – около 11. Тоест, узнал съм голата правда 180 минути преди него… Има още едно различие. Моята дъщеря никога не ме е интервюирала.

Тези момчета и момичета преобразуваха планетата в онова, което наричат feud – феодално владение. В него е валидно и действа само Тяхното право.

Американската изборна авантюра не е заглъхнала, а Те вече се готвят за следващите „демократични“ приключения. Току-що отмина вътрешнопартийното определяне на кандидат на „умерената десница“ във Франция, каквото и да означава това. Преди двата тура никой не слагаше в сметките Франсоа Фийон. Недейте да ми плещите глупости, че народът иска промяна. Кой народ? Навсякъде по света народите имат право да бачкат, да ядат отровни гъби и да пресичат улиците на червен светофар. Всичко останало е привилегия на номенклатурата, която същите народи са предоставили със своето малодушие.

Ето как вижда изхода от предстоящите през май президентски избори във Франция комунистът със съответната партийна членска книжка Жан-Клод Юнкер. Изглежда трезвен. Иначе сутрин за едно уиски за събуждане е готов да заложи Европейската комисия, барабар с комисарите и Сталинка „Кристалина“ дори.

www.youtube.com/watch

Отговори на типичен партиен секретар от БКП или КПСС, да речем! Понеже не съм слушал други. Комунист отвсякъде, както говорят на улицата.

За нас в Русия комунизмът е мъртво куче,
докато за много хора на Запад той все още е жив лъв[ Александър Солженицин – евреин, съветски писател дисидент, членувал в КПСС, носител на Нобелова награда за литература. Творчеството му беше забранено, а сам той – прогонен от страната. През последните години на живота си, обратно в родината си, се изявяваше като руски националист. ]

Какво повече от нас знае този люксембургски мошеник, едва разминал се със затвора благодарение на милостта на Братството? Как така отсега е наясно, че напролет Марин Льо Пен няма шанс да влезе като наемателка в Palais de l’Йlysйe?

Ако си направите труда да погледнете илюстрацията, и да прочетете обяснителния текст, ще схванете по-бързо и пълно какво искам да кажа. Човешкият морал, какъвто поне истинските християни разбират и спазват, не важи в политическите среди. Там действат обратните закони, тези на сатаната – егоизъм, алчност, лични и групови интереси.

Преди да предаде дух дяволу, един местен „огняроинтелигент“, продал се за рубли на СССР,[69] е формулирал това по фамозен, точен и съвършено кратък начин: „Какво тук значи някаква си личност?“ Поне Ротшилдови са доказали, че в името на семейните цели и успех са готови на жертви. Така стана например с Майер Амшел, сина на контрольора на съветския шпионаж Виктор дьо Ротшилд. Още ме напушва смях, когато чуя историци да отстояват схващането, че той служел на Съветския съюз. Нали предците му създадоха „страната на Ленин и болшевиките“? Пак казвам: Слугите стават господари само в детските приказки или в развинтените фантазии на някои писатели.[Прочетете „Вишнева градина“ от Антон Павлович Чехов, да речем.]

Може би тук е подходящият момент да припомня, че „историята се пише от победителите“. Спорно е, кой пръв е въвел тази прословута истина – Чърчил, Оруел, или някой далеч преди тях. Казват, че Уинстън Спенсър бил вдъхновен (как?) от Херман Гьоринг, който заявил:

„Ще влезем в историята или като най-великите държавници на света, или като най-лошите злодеи.“[Hermann Gцring, Statement from 1937, quoted in Gerry J. Simpson – “Great Powers and Outlaw States: Unequal Sovereigns in the International Legal Order”, Cambridge University Press, Cambridge, UK, 2004 г., стp. 291.]

Така стана. Засега. Понеже максимата за пряката връзка между победителите и историята е валидна от Херодот насам.

Майкъл Бенсън, който не анализира и не тълкува, а се задоволява с излагането на факти и то в телеграфен стил, уточнява:

„Гледната точка на изгубилите не получава гласност и в крайна сметка се забравя. Писането на история е въпрос на свързване на точките – стъпването на известните факти и създаването на кохерентен[Последователен и смислен.] разказ, който ги обяснява задоволително.“[ Майкъл Бенсън – „Тайните общества отвътре: Онова, което те не желаят да знаете“, Издателство „Дилок“, София, 2006 г., стр. 6.]

Наистина е така. Ще отречете ли, че от години настоявам: На историците с диплома не може да се вярва. Първо, те са зависими от победителите. Второ, липсват им познания по нещо, което твърдя, че би следвало да се изучава, понеже съществува. То е в сферата на ума и е познание. Наричам го „историческа логика“. Досега не съм чул някой друг да употребява това понятие. Благодарение на него можем да правим връзки между факти, събития и личности. С риск от нищожна грешка те ни дават възможността да рисуваме реалната картина на историята, като използваме истинските цветове и техните тонове. А не – въображаемите, продиктувани от съответни зависимости, обвързаности и от конюнктурата.

Много неща в историята остават неизвестни, защото победителите са решили, че това ги устройва. Мнозинството от хората, неизкушени и непроявяващи повече от елементарно любопитство, се задоволяват с онова, което им показват. Така медиите реализират себе си като посредници. Но не между истината и публиката, а между диктовките на своите собственици и все по-затъпяващото общество, постоянно ангажирано със съвсем различни проблеми. А най-важните решения се взимат на тъмно от невидими фигури.

„… Истината може да не се ограничава само с регистрираните факти. Тя често лежи в някои недостижими владения – в културни постижения, в митове, легенди и традиции; в психическия живот на индивиди и на цели народи… Историята не е нещо закостеняло, вкаменено в отделни периоди, всеки от които може да бъде отделен и подложен на контролирани лабораторни експерименти. Обратното, това е поток от органични, динамични процеси вътре в психологията, социологията, политиката, изкуството и традициите, които са вплетени в неделима тъкан.

По силата на своята потайност тайните общества често са държали историците притиснати до стената. А историците, нежелаещи да признаят своето невежество, предпочитат да омаловажават значимостта на темата.“

По правило „историците“ стигат до такова отстъпление от науката, че признават само онова, което е изгодно и допустимо от техните чорбаджии, или е от полза за самите тях в рамките на позволеното им. Спокойно биха могли да отрекат Исус Христос. Не че не са го правили и не го оспорват. Но най-лесното, за което се сещам, е да поискат да им бъде представено удостоверението за раждането му. Не съм ли прав?

Така постъпват комунистите. Навремето масово разпространена сред тукашните беше „шегата“, че ако ги поздравят с „Христос възкръсна“, едва ли не са длъжни да отговорят с „да, докладваха ми“. Колко „остроумно“ и „смешно“!

Ако подложите моите редове на анализ от тяхна гледна точка, те действително ще заприличат на конспиративна теория. Тъй като за „учѐните“ са въведени стандарти на официалната историография. Нищо, че те не могат да обяснят даже най-дребни злободневни неща. Например оставката на министър-председателката Б.Б. В нея се съдържат нюанси, които издават нещо различно от видимото – силното й его. То беше тъй „високо“ и „могъщо“, че се наложи на нейния доскорошен „най-голям фен“ Сашко Слаломистчето да й припомня какво се е зарекла да стори. Та най-накрая веднъж да удържи дадената дума. Къде ли са докладвали двамцата след това?…

Наскоро сбръчканата като мачкан лак комунистическа политико-историческа шантонерка Божидара Димитрова сподели следното:

„… Мен повече ме интересува позицията на Сашо Диков. Сещам се за Доналд Тръмп, който каза, че много журналисти в Америка са политически проститутки. Сашо Диков, за мое голямо изумление, покрива тези нормативи. Тук единственият въпрос, който възниква е: Срещу колко?“[ „Бомба в БЛИЦ! Божидар Димитров обясни защо „Агнешките главички“ треперят от Бойко Борисов! Професорът обяви Сашо Диков за политическа проститутка“, Интервю на Явор Белчев, БЛИЦ, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, вторник, 29 ноември 2016 г., online: http://www.blitz.bg/]

Мило.

Преди 550 лета Франсоа Вийон е пожелал на такива:

„… Да стане писар той от сой, котиран като проститутка.“[ Франсоа Вийон – „Малкото завещание“, във: Франсоа Вийон – „Стихотворения“, Издателство ДФ „Народна култура“, София, 1992 г., ХV.]

Но да довърша:

„Понеже съдят днес Б.Б., й давам стражата на Мавзолея[Тя винаги е пазила несъществуващи неща, като например своята чест.] и (повече от Б.Б. – 2![ Богомила Бонева от село Радомир, конярката на главния свинар на БКП-БСП.]) шест кучета, а за подслон – Бояна, рухнал бастион, където скрилият се скот Плевнон,
[ Познат и като Ирландската пастирка от село Неврокоп, уруспия от Катафитовска околия.] подобно спънат кон, да стане пълен идиот.“[По Франсоа Вийон – „Малкото завещание“, във: Франсоа Вийон – „Стихотворения“]

Такива като Божидар „Чудото на БКП-ДС“ Димитров не приемат нищо истинско. Веществото, което се съдържа в чутурите им, отхвърля различното, непознатото, всяко нещо, което не е вкарано в матрицата, с която са програмирани. Няма как да разберат истини като следната:

„Руският болшевизъм произлезе от Ийст Сайд в Ню Йорк, където беше откърмен и насърчаван – в религиозен, морален и финансов план – от еврейските водачи. Леон Троцки (Бронщейн) беше от Ийст Сайд… Руският болшевизъм беше подпомогнат да постигне целите си с еврейското злато от САЩ и с невежеството, наивността и безразличието на гоите.“[Хенри Форд – „Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 162.]

Робърт Уилтън, кореспондентът на лондонския „The Times“ в Москва през онези години отбелязва, че болшевиките „не бяха руснаци; те бяха евреи. Те бяха интернационалисти,… прикрити зад руски имена.“[Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs”, Thornton Butterworth Limited, London, 1920 г., стр. 146. ]

И това не са „конспиративни теории. Знам, че е трудно за възприемане. Сам Форд го е констатирал преди столетие, споменавайки „невежеството, наивността и безразличието на гоите“. Съзнанието на масите е настроено на други вълни. Което не отменя следната доказана историко-политическа правда:

„Тайните общества съществуват в пространствата между точките. Когато тайните общества се разкрият, се появяват нови точки и могат да се видят модели там, където преди не са били видими. И от хаоса се променя „историята“.“[ Майкъл Бенсън – „Тайните общества отвътре: Онова, което те не желаят да знаете“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 6.]

Доскоро кой от вас беше наясно с комунистическото минало или обвързаности с Москва на фигури като Франклин Д. Рузвелт и жена му Елинър, Харолд Уилсън, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Роналд Рейгън, Франц Йозеф Щраус, двамата Джордж Буш (и с националсоциалистически забежки), Ханс Дитрих Геншер, Валери Жискар д’Естен, Франсоа Митеран, Бил Клинтън, Кондолийза Райс, Барак Обама (и нацистки), Жозе Мануел Барозу, Герхард Шрьодер, Бернар Кушнер, Дейвид Камерън, Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск, Йенс Столтенберг и т.н.?

Всеки овчар ще ви обясни, че няма как да допуснете вълка да спи със стадото и да очаквате то да оцелее. Ще илюстрирам това с епизод, който е познат на редовните посетители. Понеже вече разполагам с документи. Преди десетилетие Владимир Буковски направи смайващи разкрития, които бяха отминати с мълчание от „световните медии“. Той разказа:

„Например през януари 1989 г. делегация на Тристранната комисия[ Trilateral Commission – едно от министерствата на тайното световно правителство, създадено от Дейвид Рокфелер. Той поверил цялостната организация на вездесъщия полски социал-католик Збигнев Бжежински. Той даже напуснал професорското си кресло, за да се посвети на делото. Понастоящем Петър Стоянов е член на нейния Управителен съвет за Европа.] отиде да се срещне с Горбачов. В нея бяха (бившият японски министър-председател Ясухиро) Накасоне, (бившият френски президент Валери) Жискар д’Естен, (американският банкер Дейвид) Рокфелер и (бившият държавен секретар на САЩ Хенри) Кисинджър.[Още през 1945 г., като войник в Полша, вербуван от НКВД с агентурен псевдоним „Бор“. (Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 191-196.)] (Вижте илюстрацията.) Поговорили са си сладко и са се опитали да обяснят на Горбачов, че Съветска Русия трябва да се интегрира в световните финансови институции, като ГАТТ,[Общото споразумение за митата и търговията.] МВФ и Световната банка.

Насред разговора Жискар д’Естен внезапно взел думата и заявил: „Господин президент, не мога да ви кажа кога точно ще се случи всичко това – може би след 15 години – но Европа ще бъде федерална държава и трябва да се подготвите за това. Трябва да работите с нас и с европейските лидери. Трябва да отработите как ще реагирате на това, как ще допуснете европейските страни да взаимодействат с вас и помежду си, или как да станете част от това. Трябва да сте подготвени.“

За наше щастие съветската част от този заговор се разпадна по-рано и не се стигна до точката, когато Москва би могла да влияе върху курса на събитията. Но първоначалната идея беше да се състои онова, което те наричат конвергенция [сливане]. Без значение, дали Съветският съюз някак си ще поумнее и ще стане по-социалдемократически, щом като Западна Европа ще стане социалдемократическа и социалистическа. Значи ще има конвергенция. Структурите им трябва да си пасват. Ето защо Европейският съюз поначало беше изграден с цел да се напасва към съветската структура. Затова те толкова си приличат по начина на своето функциониране.“[www.brusselsjournal.com/node/865]

Е, Европа като люлка на бялата раса и на древната цивилизация – от българската империя Илат, през нейните отломки, наричани най-общо Елада и Рим, до християнската – приключва. И това се вижда с невъоръжено око. Няма как да се проумее от обезумели овце, грухтящи от кеф пред всеки, който им обещае наръч сено. Нищо, че сетне не просто забравя, а ги превръща в чеверме.

Мултикултурализъм е сега, блейте овчици. Грей и ти, слънце Б.Б.[Преди петилетка провъзгласих банкянската Брижит Бардо, милиционерката от БКП, таварашутката Б.Б., за Le Pompier Soleil – пожарникарката слънце.]

diagnosa.net/

Нагоре