Блогът на budha2 :: Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за дъ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.01.2017 21:28 - Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове:

Това е една от най-върлите, проклети и вредни пропагандни максими, с които полираха и без друго гладките мозъчета на масите. За какъв дявол ни е държавата тогава? Тя ни е необходима за няколко конкретни цели: Да ни охранява и осигурява нашия живот, здраве и спокойствие. Да залавя и наказва онези, които нарушават това. Толкова, нищо повече! Затова плащаме данъци и я издържаме.

Иначе е възможно всеки сам да се оправя. Нали искаме да избегнем закона на джунглата, правото на по-силния? За тази цел са приети законите. Те, а не физическата сила или могъществото на парите, следва да осигуряват равенството. Всички да сме поставени по един и същ начин пред законите – това е израз на свобода и справедливост. В противен случай се връщаме назад в хилядолетията към епохата на диващината и варварството.

Последните 27 години, преминали в имитация на най-лошото, което можеше да се вземе от Запада, доказаха точно това. За какво му е на богатия милиция? Той си набира собствена. Купува пътния милиционер, следователя, прокурора, съдията. Попитайте майките, загубили чедата си и останали без възмездие.

Ето какво стори комунистическата система и онова, дошло след нея. То е почти същото. А в него все така безчинстват представителите на хипопотамите и крокодилите, за които отворих дума. Те сътвориха продължението на старата социалистическа система – сегашното време на агресия и незачитане.

Западен автор разказва как комунистическите партии и техните служби за сигурност са разработили непознати дотогава отрасли, като кражба на автомобили и продажбата им – цели или разфасовани, търговия с наркотици и фалшиви стоки вътре в страните, неограничена проституция и износ на човешки същества – като сексуални робини или за консуматив – да бъдат убити, а вътрешните им органи шитнати, далавери с оръжие и петролни продукти, всякаква контрабанда, която по-рано е била монопол на държавата и под специален контрол…

„Унгария и Чехословакия имаха специално място в новите престъпни мрежи благодарение на близките икономически и търговски връзки, които бяха създали в предишното десетилетие със съседите си Германия и Австрия. Но като бивши социалистически страни, те все още поддържаха безвизов режим с останалата част от Източна Европа. Казахи, грузинци, българи, молдовци, югославяни и латвийци – всички те можеха да се заселят временно във всяка от двете страни без затруднения.

Разбира се, това можеха и руснаците.

Един особено оживен пазар за обмен на валута възникна в Унгария, която се превърна в ранен център за значителни операции по пране на пари. Привлекателността й като база за международни криминални операции бе такава, че не след дълго най-мощните руски мафиотски групировки избраха Будапеща за свой аванпост в Централна Европа, докато се опитваха да разширят дейността си на запад…“[Миша Глени – „МакМафия: Престъпност без граници“, Сиела софт енд паблишинг АД, София, 2008 г., стр. 36.]

Тукашните спортисти и милиционери, останали без занятие, гладни, но силни, агресивни и смели, здраво свързани помежду си, се наместиха в онези страни. Откарваха жени по „Пътя на срама“. Техни транзитни бази се оказаха именно Чехия, Словакия, Моравия… Това – по повод на загиналите чешки момиченца в Англия. Както подсказах и надявам се сте установили сами, едно е да работите и печелите на Запад, друго – на Изток. Уговорките са ни известни сега. Някога съществуваше мит, че щом нещо е западно и блести, значи е злато.

Правителството се учредява за общото благо, за защита, сигурност, напредък и щастие на хората, а не заради печалбата, честта или личните интереси на който и да е човек, семейство или класа[malegislature.gov/Laws/Constitution]

Доста разочарован от пребиваването си в Англия – не е моя работа защо – писателят Георги Марков правилно е осъзнал и посочил виновниците за „създаването на западния култ в България“. Първите са медиите, постоянната антизападна пропаганда. В момента пред очите ни тече подобна кампания, този път в обратна посока. На Запад изкарват Владимир Путин и Русия по-черни от дявола. Резултатът е – все по-голямо любопитство и внимание на милиони, и увеличаваща се популярност на руския комунистически ръководител. Съпроводени от предизвиканите, но неаргументирани схващания, за непременната несправедливост на обвиненията спрямо Москва и Кремъл. При използването на полуистини „постиженията“ на товарищите западни „демократи“ неизбежно са такива. Предвидимо и очаквано. Какво ви дава основания да смятате, че акциите не са проектирани умишлено именно там?

Вторият главен виновник за „легендата Запад“ е „паспортният отдел при МВР“, твърдял Марков преди близо 40 години.[Вж. Георги Марков – „Кой създаде легендата Запад“, Виртуална библиотека „Словото“, slovo.bg, Сдружение Словото, местоположение не е посочено, 1999-2016 г., online: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=166&WorkID=4625&Level=1] Няма как да не се съглася с него. Вярно е.

Масонският девиз “ubi bene, ibi patria” беше внедрен и намери здраво място за пускане на котва в съзнанието на всеки жител на Изтока, що-годе осъзнал се като човешко същество, родено с права. Затова хората от тази част на света сякаш се вслушаха в заглавието на блудкава песен – “Go West”,[60] и масово поеха нататък. Ето как се родиха понятия като “Polish plumer” – „полски водопроводчик“, синоним на нахалство, напаст, на някой, изместващ местните жители на трудовия пазар; “Bulgaro” – на италиански „сив, смирен, несъпротивляващ се“, “Bulgarian” – в Австралия ще рече „груб, недодялан, несръчен“, в Англия – „неук, изостанал, неумеещ да ползва даже подвижен телефон“ и т.н.

Нима през трийсетте години на миналия век предците ни не наричали пристигащите закъсали и гладни австрийци и германци „изпаднали“, а комунягите им лепваха по едно „фашисти“? Масово е разпространено „жабари“ за италианците, и т.н.

На този фон и в синхрон между явните комунистически власти в Изтока и скритите на Запад – от Буковски насам това е тайна само за малоумните – започна взаимното им разорение. Показвал съм детайли в документи. Сега ще направя резюме първо на обрулването на Запада.

Ще изброя няколко политически събития и процеси, които служеха за жалони на целия проект. Хрущёвская оттепель – буквално: Хрушчовото затопляне, периодът след смъртта на Сталин, постави началото на надеждите. Особено за нас – робите на бруталната съветска система. Всичко беше прекъснато почти веднага – през унгарската есен на 1956 година. Премина през „Пражката пролет“ на 1968-а. За да стигне до установяването на трайни връзки на САЩ с Китай и със СССР, до Хелзинкския процес и неговата илюзорна „трета кошница“. Събитията в Полша се оказаха пробен камък, изпитание, на което бяха подложени политическите фигури от двете страни.

През това време, изолирано от медиите и следователно от общественото внимание, протичаха няколко успоредни процеса. На Запад – въвеждането на welfare – икономико-обществена система на всеобщото благоденствие, както е било замислено от Ротшилдови и компанията им, и предадено от Маркс, Ленин и Кейнс. Тя вървеше ръка за ръка с т. нар. кредитна икономика. „Леви“ и „десни“ се включиха с ентусиазъм в масовото безпроблемно кредитиране. Вземете за пример рейгъномиката и тачъризма, последвани от „правото на всеки американец да има собствено жилище“ при Джордж Буш-младши.

Първоначално безпрепяственото отпускане на всевъзможни заеми, привидно лесното печелене чрез многобройните банкови деривати, чиито названия самите финансисти не можеха да запомнят, рязко засилиха потреблението. Като логичен ефект от него производството също получи солиден тласък. Осемдесетте и деветдесетте години на ХХ век ще останат като златни страници в историята на Западна Европа, Северна Америка, Южна Корея, Австралия, Тайван и Япония.

Същевременно, скрито от погледите, протичаше окрупняване на огромни компании. Сливаха се банки, възникваха невиждани по размера на възможностите си инвестиционни фондове, известни фирми потъваха и изчезваха в други, след като биваха придобивани от още по-големи корпорации. Всичко това ставаше във всички отрасли – тежката промишленост, производстото на стоки за бита и личното потребление, услугите, транспорта, най-накрая – строителството.

От средата на осемдесетте години, за пореден път негласно, възползвайки се от насладата на западняците от своя welfare, гигантски корпорации започнаха т. нар. outsourcing, придобил гражданственост у нас с неправилно значение. Големи производители на чугун и стомана, на тежки машини, на автомобили, на стоки от леката промишленост започнаха да аутсорсват – доверяват другиму – изработването на свои важни продукти.

Полека-лека и неусетно, докато банките още раздаваха кредити, а на младите западняци беше по-изгодно и забавно да лентяйстват, отколкото да учат и работят, понеже „държавата на благоденствието“ се грижеше за тях, наднационалните корпорации започнаха да строят свои производствени предприятия в Азия, Мексико и Източна Европа, по-рядко в Африка и Южна Америка.

Пропагандната машина беше задействана да обяснява, колко вредно е да се изработват хладилници например, понеже фреоните в тях… Като гъби взеха да никнат всевъзможни „екологични“ организации, фондации, партии на „зелените“. Под техния шум маса производства бяха изнесени в Словения, в още единната Чехословакия, в Полша, Унгария, в неразпаднала се Югославия… Само архитъпанарите от КПСС и най-послушните й компартии в България и Румъния не се възползваха. Пропускам Албания.

Докато се усетят, привържениците на Маги Тачър осъзнаха, че мините са закрити, „вредният“ стоманодобив е на път да изчезне. Без тях и енергетиката се свива. Британските автомобилни компании вече принадлежат на други страни – например на Германия,[62] после на Китай… Нямаше кой да защити интересите им. Бяха аплодирали консерваторите, когато смазваха профсъюзите. Пък и какви защитници на трудещите се бяха онези ненаяли се пеликани – уж лейбъристи, социалисти. Тачър и сие излязоха по-последователни марксисти от тях.

Повторение на това наблюдаваха в САЩ. Пред очите на западната публика взеха да извисяват снаги Китай, Индия, Мексико, Сингапур…

Признавам, окончателно прогледнах едва, когато британците на уж консерваторката Тачър предадоха Хонконг на ЦК на Китайската комунистическа партия. А по-късно узнах за началото на проекта, поставено в края на ХІХ век. Както и и причините за двете световни войни. Междувременно, през двадесетото столетие навсякъде в „цивилизования“ свят бяха въвели централното банкиране, подоходното облагане и задължителното пенсионно и здравно осигуряване. Както изисква „Манифестът на комунистическата партия“. Това правеше съответните държави марксистки. Казано точно – комунистически.

Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисляше за съдбата на средната класа. За стотиците милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта на свястната държава на свободата трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на относително справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.

В началото на деветдесетте – нямаше как да го науча – е стартирала съпротивата на честни анализатори на започналата война срещу средната класа. През 1995-1996 година вече имах възможност да гледам по кабел някои западни новинарски медии. В тях се надигна недоволство, начена изнасянето на истината, каквато е. Посякоха разбунтувалите се.

Христоматиен е примерът с Лу Добс – бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: Новата граница на бизнеса“.[Вж. Lou Dobbs with HP Newquist ─ “Space: The Next Business Frontier”, Atria, New York, NY, 2001 г.] Предупредиха го, „добронамерено“.

Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“.[Вж. Lou Dobbs ─ “Exporting America: Why Corporate Greed Is Shipping American Jobs Overseas”, Business Plus, New York, NY, 2004 г.] Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика в по-ранен час и ново заглавие – „Парите с Лу Добс“.

След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[Вж. Lou Dobbs ― “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking, New York, NY, 2006 г.] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.

Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“[Вж. Lou Dobbs – “Independents Day: Awakening The American Spirit”, Viking, New York, NY, 2007 г.] се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители.

След като премина през водещ на новините в радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок, от пет години той пак има своя рубрика – “Lou Dobbs Tonight” – „Вечер с Лу Добс“. Но в същото радио, а не в телевизия. Доналд Тръмп изобщо не го забеляза. Никой не му подсказа, че Добс беше сред първите, направили войната срещу средната класа достояние на хората не само в САЩ.

diagnosa.net/

Нагоре