Блогът на budha2 :: Шуробаджанашкият капитализъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.01.2017 21:01 - Шуробаджанашкият капитализъм - 2ч.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.01.2017 21:05

В основата си шуробаджанашкият капитализъм е ситуация, в която обществени служители предоставят услуги на хора в частния сектор като отплата за политически услуги[Алън Грийнспан – американски икономист с хазарско еврейско потекло от Румъния и Унгария, който държи рекорда за най-продължително ръководство на Банката на Федералния резерв – от 1987 до 2006 г. Смятан е за един от създателите на системата на crony capitalism, и за участник в убийството на средната класа в САЩ. Макар да отбягва политическите въпроси, е подсказвал, че е убеден социалист – меншевик. Член на Клуба на билдербергите и други сходни затворени и тайни общества. (“Greenspan fears US government set for more debt stalemate”, BBC News, BBC, bbc.com, London, 21 October 2013 г., online: http://www.bbc.com/news/business-24602273)]

Революцията на парите – наричайте я, както желаете – тържествува. В момента Те направляват провеждането на нейните финални етапи. Дали семейство Рокфелер ще ръководи изпомпването на шистов нефт и газ в САЩ, а Голдман и сватовете им от Сакс ще контролират тамошния военно-промишлен комплекс, е все едно. Фамилията Ротшилд винаги ще бъде на върха. Тя контролира Европа, Русия, Китай, Близкия изток и почти целия останал свят. На интернационалните финансисти Им остават още няколко битки – за Африка и за Тихоокеанския регион.

И още една – най-тежката – за т. нар. редуциране на човечеството. Казват – до необходимия за удобния Им живот „златен милиард“. Ние никога не сме имали друго значение за Тях, освен като работна сила и пушечно месо.

За да приемем обвиненията в „антисемитизъм“ със снизходителна усмивка, нека сверим всичко това с Теодор Херцел. Но и с други свидетелства за еврейското превъзходство над земните жители.

Сред всички опити за разновидности на политико-икономически системи, обобщено назовавани капитализъм, се отличават три. Едната е класическата – основаваща се върху частната собственост и свободната инициатива, намираща изява на уж нерегулирания пазар. Апологетите й смятат, че на него действат „обективните“ икономически закони, сред които основният – движещата сила на капитализма – е за търсенето и предлагането. Британия беше страната, най-добре олицетворявала този вариант.

Вторият експеримент беше Франция, особено след Втората световна война. В нея, без да си пречат кой знае колко, съжителстваха две системи – на частната собственост и инициатива, и на държавното притежание и намеса в икономиката. И сега средно около 40 на сто от собствеността на средства за производство в тази страна са в ръцете на държавата и общините. Делът им се движи между 38 и 42 процента.

Третият експеримент е на държавата, създадена ужким, за да приюти преследваните и онеправданите. Да предостави равни възможности на всички, без никаква намеса на друга държава или на правителството. Така била формулирана „американската мечта“ – шансът дори дрипавият просяк да забогатее с идеите и труда си. Знаем за златните трески и забравяме за унищожението на коренното население, на животинските и растителните видове, за насилието, превърнало се, както ще се уверите по-късно чрез мнението на един от унищожените младежки идоли, в „присъща черта на американците“.

След точно 240 години от създаването им днешно проучване определя САЩ като олигархия. До това те стигнаха, изминавайки път на насилието и измамната свобода. През годините богатството, представяно от пропагандата като „американски начин на живот“, беше и продължава да бъде постигано за сметка на държавния тероризъм и ограбването на други народи.

„Правителството на САЩ не представлява интересите на мнозинството от гражданите на страната. Вместо това то е управлявано от богатите и могъщите, заключава ново проучване от Принстънския и Северозападния университети.

Докладът, озаглавен „Проверяване на теориите за американската политика: Елити, групи по интереси и средни граждани“,[Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Average Citizens.] използва обширни политически данни, събирани между 1981 и 2002 г., за да определи емпирично[По пътя на опита, на експеримента в реална среда и условия.] състоянието на американската политическа система.

След пресяването на почти 1800 политически решения и актове, влезли в действие през този период, и като ги сравняват с изразените предпочитания на средностатистическите американци (със средни доходи[47]), богатите американци (90 перцентила[48]) и обширни групи със специални интереси, изследователите заключиха, че Съединените щати са доминирани от своите икономически елити.

Проучването, извършено под специален научен контрол, което ще бъде преподавано в тези университети, заявява: „Централният извод, който изплува на повърхността от нашето изследване, е, че икономическите елити и организираните групировки, представляващи бизнес-интереси, имат съществено и специално влияние върху политиката на правителството на САЩ. Докато групите с масов интерес и средностатистическите граждани имат малко или никакво отделно влияние.

Изследователите стигат до извода, че политиките на правителството на САЩ рядко са свързани с предпочитанията на мнозинството от американците. Обаче правят услуги на групите със специални интереси и на лобистките организации: „Когато мнозинството от гражданите е несъгласно с икономическите елити и/или с организираните групировки, то обикновено губи. Нещо повече, поради силната привързаност към статуквото, загнездена вътре в политическата система на САЩ, даже когато достатъчно големи мнозинства от американци подкрепят някакви политически промени, в повечето случаи не ги постигат.“[www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/10769041/The-US-is-an-oligarchy-study-concludes.html]

Както личи от заглавието, „САЩ са олигархия“. Същото, което от години разкривам, е признато за факт и то от учени в два големи американски университета. Но на практика олигархия означава комунизъм или социализъм. От близо 73 лазарника съществуваме в такава система, в която малоброен елит притежава богатствата и взима важните решения, засягащи всички ни. Не се противим и съпротивяваме, понеже ни взеха страха. Нима ви заблуждавах, позовавайки са на извода, до който беше стигнал американският консерватор Гари Алън още през 1970-1971 година:

„В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. В такъв случай планът на най-посветените заговорници не е да комунизират Съединените щати, а да ги социализират.“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32.]

Каква гласност беше дадена на току-що цитираното изследване, организирано и проведено от два водещи американски университета? На Запад – нищожна, от кумова срама, както се казва. В Русия и у нас – нулева.

Разберете, онова, което наричате Русия и България, представлява образцови олигархии. Сиреч – социалистически системи, основани на страха, подчинението и отвличането на съзнанието. Както е известно от дефиницията на преминалия през КПСС съветско-руски философ Александър Зиновиев, който познаваше същността на този тип структури, „веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система“.[Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.]

Твърде важно е да подчертая: в определението си на комунизма Зиновиев изтъква, че в него „доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане“.[Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“]

Не мога да говоря за РСФСР, но тукашната чалгарска Номенклатурия е формирование, притежавано от алчно червената фашистка мафия на БКП, БЗНС, техните служби за партийна сигурност и присъдружните им организации. То е лишено от доста характеристики на държавата като база, устройство и функциониране. И се намира под контрола на чужди сили, враждебни на интересите на истинските българи.

Този вид системи могат да бъдат сринати или с подавляващо изборно мнозинство – в пропорции най-малко 1:3, или със сила. Трети начин, да го нарека втора законова форма, различна от първата, не ми е познат.

Сега очаквам отново да ме запитат: Ама защо тези чехкинчета, дето бяха убити в Олдъм, не са отишли при Путин или в Китай? На идиота няма как да бъде отговорено по друг начин, освен онзи, който заслужава. Опасявам се, че няма да схване и това, но ще опитам да обясня. По-скоро – за останалите, които не са разсъждавали над това.

Човекът е така устроен, че негови вътрешни движещи сили са егоизмът и алчността. Те до голяма степен оформят представата му за добро и лошо. Даже Исус Христос не се е справил с тях. Затова хората винаги търсят охолството, материалното. Ако в душите им се съдържа вяра в Бога, те разполагат с чувство за мярка и справедливост. То ги предпазва от прекрачването на допустимите граници, отвъд които започва злото – грехът.

Да уточня: Понякога злото се превръща в неотменна необходимост. В такива случаи пак опираме до вярата и чувство за мярка. При събарянето на една държавна система, нейните представители не бива да бъдат унищожавани, както постъпваха комунистите. Достатъчно е да бъдат наказани с принудителен труд в поносим обем. Та някои да имат време да осмислят стореното безмерно зло и да подирят вътрешни сили да се поправят. Като след изтърпяването на наказанието се отдадат на тих, кротък бит. Иначе – отново в каторгата.

Така. Не друго, а егоизмът и алчността мотивират не само нашенци да гурбетчийстват. Те се отправят на път в търсене на Ел Дорадо според своите индивидуални разбирания. Обикновено първото поколение живее материално по-добре в сравнение с родните си места. Но плаща значителен данък за постигането на такова благополучие, което не ще си позволя да обявя за измамно. Често и следващата генерация дължи същата цена.

Знаете ли как се нарича тя? Достойнство. С невероятно редки изключения тези хора по неписано правило губят именно това – своето достойнство и себеуважение. Ето защо посочих само „материално по-добре“.

А достойнството? Въпрос на ценностна система. Многократно съм споделял как „гявол момчета“ са ме питали колко ще ми дадат в заложните къщи за моето? Затова семейството и родното място, средата – каприз на Фортуна – са неотменим фактор във възпитанието на човека, във формирането на неговата личност. Малцина са успели да надмогнат силата на кръвните връзки и да се избавят от лошото наследство. Тази е причината Бог да постанови:

„Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.“
[„Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. Както е в превода от оригинала на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.]

Дали нашите предци са знаели това правило от Евангелието, или то е било изведено от опита и предавано през вековете, не знам. Но със сигурност преди евентуална сватба са провождали сватове при кандидатите за булка и жених. Да проверят тъкмо това – от какъв корен произлизат бъдещите младоженци? С кого ще се сватосват? Което ще рече – сродят. Точно така се и нарича – роднинство по сватовство. Както кумът е втори баща – Cum pater, което буквално ще рече „с баща“. В епохата на сексуалната разюзданост това е отхвърлено и му се надсмиват. Резултатите са видими, но изискват ум и сетива. Все по-малко жители на земята притежават тези атрибути, отличаващи човешкото същество от животните.