Блогът на budha2 :: Цели 18 години, като премиер и министър, Жан-Клод Юнкер е обслужвал наднационални корпорации

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.01.2017 07:41 - Цели 18 години, като премиер и министър, Жан-Клод Юнкер е обслужвал наднационални корпорации

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:

Тези дни стана ясно нещо, което започна да се развива като кълбо с прежда от престъпления още преди десетилетие. Бай ви Жан-Клод Юнкера лъсна като крупен измамник, облагодетелствал с действията и бездействието си крупни интернационални компании. Как иначе? Случайно ли според вас извадих на показ неговото членство в родната му Люксембургска и във Френската комунистическа партия?[https://tendancecoatesy.wordpress.com]

За комунистическите лидери кариеризмът, прахосничеството и любовта към властта са неизбежни, както е и корупцията[Милован Джилас – югославски политик и философ, член на ЦК на СЮК, близък на Тито и Москва, министър на Черна гора, а след това е министър без портфейл в няколко правителства на Югославия, след репресии станал ревизионист на комунизма. (Milovan Djilas – “Тhе New Class: An Analysis of the Communist System”, An Atlantic Press book, puЬlished bу Thames and Hudson, London, 1957 г., стр. 81.]

Няма начин комунист да не извади рогцата си, да не покаже своите магарии. Рано или късно, това е неизбежно, става. Какъв да е комунистът пияница Юнкер, освен алчен егоист, крадец, измамник? Всеки комунист е такъв по дефиниция. Не вашата – наизустена от читанките на БКП и останалите тоталитарни органи. Истинската, реалната. Комунистът не може да бъде друг, освен материалист и интернационалист. Затова е невъзможно да вярва в Бога, в доброто, да върши положителни неща за другите, да е патриот, да обича родината и ближните си. Той е влюбен в парите, имотите, изповядва глобализма. И му е добре, където точно неговата копаня е пълна. Ако може – без да се труди.

Такъв е и camarade Юнкер, Жан-Клод Жозефович, от люксембургското село Реданж.[По официални данни в момента има всичко на всичко 1099 жители. Но любимия ви prйsident Жан-Клод е израснал в къке-къде по-голямо село – Белво или Бийлес, както е на люксебургски, с цели 5113 жители.]

„Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер прекарал годините на своята предишна роля като люксембургски министър-председател в тайно блокиране на усилията на Евросъюза да премахне избягването на издължаването на данъци от страна на многонационалните корпорации, разкриха изтекли документи.

Поверителни германски телеграми, отнели години за издирването и намирането им, осигуряват неподправена равносметка на противодействието на Люксембург в една от най-секретните комисии на Брюксел. Кодексът на групата за поведение при данъчното облагане на бизнеса беше въведен преди близо 19 години,[86] за да предотвратява възможността изгарящият от желание да пренася печалби през граница и да избягва данъците мултинационален бизнес да насъсква една срещу друга страните-членки.“

[86] Кодексът на групата за поведение при данъчното облагане на бизнеса – The Code of Conduct Group (Business Taxation), е въведен от Комисията по икономически и финансови въпроси или Ecofin – един вид финансовото министерство на Европейския съюз, на 9 март 1998 г. Той обхваща главно мерките за облагане с данъци на бизнеса и за надзираване на неговото спазване. Също така – осигуряване на необходимата информация, свързана с това. Той не представлява част от законодателството на Евросъюза, но негово приемане изисква отделните държави-членки да се придържат към него, като изоставят съществуващите мерки за събиране на данъци, представляващи вредна данъчна конкуренция, и да се въздържат от приемането на нови такива в бъдеще. Кодексът уж действа главно против нарушителите на данъчните правила и нормативи, осигурява прозрачност и обмен на информация в сферата на прехвърлянето на данъчните задължения между страните, използването на единни административни практики и принципи по отношение на държавите, които не членуват в него, както тези в Евросъюза. Основната му цел е данъчните престъпления и нарушения да бъдат сведени до минимум.

Журналистическото разследване признава, че досега официално не е било известно почти нищо за този вид практики на големите транснационални корпорации. Интересно за какво са получавали заплати съответните многобройни брюкселски чиновници и техните екипи от експерти, секретари, технически помощници, преводачи и даже… шофьори? Към това е добре да добавим разходите за жилища и консумативите в тях – електроенергия, водоснабдяване, газ и т.н. Чиста проба социализъм с присъщите му номенклатурни привилегии. Но вие сте длъжни да обичате Европейския съюз. А брюкселската бюрокрация е права, като съгреши дори. Заявите ли обратното, на мига ставате „враг на европейските народи“ и „фашист“, противник на прогреса.

„Обаче, изтеклите телеграми разкриват как шепа страни са използвали своите места в комисията, за да осуетяват и възпрепятстват съответните действия на Евросъюза и да защитават своите собствени данъчни режими. Усилията на мнозинството от държавите-членки да обуздаят враждебното данъчно планиране и да направляват хищните данъчни политики биваха редовно отлагани, разводнявани или отхвърляни от действията на малцинство от по-малките страни, често предвождани от Люксембург.

Изтеклите документи, които германската радиогрупировка NDR сподели с редакцията на “Guardian” и с Международния консорциум за разследваща журналистика, са твърде неудобни за Юнкер. Тогава – от 1995 до края на 2013 година той беше министър-председател на Люксембург. През този период той също така действаше като министър на финансите и хазната, като проявяваше силен интерес към данъчната политика.

Макар да има население от едва 560 000 души, Люксембург беше способно да се съпротивява на силно подкрепяните от Евросъюза данъчни реформи. Неговият глас на несъгласие често беше подкрепян само от Холандия.“

Няма да ви занимавам с изредените препятствия и прагове, които ловкият комунист, започващ работния си ден с чаша качествен алкохол, е поставял в продължение на доста години пред данъчните служби в Брюкселския СССР. Нито ще обърна внимание на отговорите на люксембургските финансови власти, отричащи наличието на такива документи. Макар те да бяха показани черно на бяло.

Dйjа vu… Гледали сме този филм. Даже знаем развръзката му.

Цели 18 години, доказвали документите, като премиер и министър, Жан-Клод Юнкер е обслужвал наднационални корпорации, а не интересите на европейските граждани. Сред компаниите, които се възползвали от услугите му – нима мислите, че ги е предлагал безплатно – личат “McDonald’s”, Fiat, “Amazon”, “Shire Pharmaceuticals”, Skype… Типично за западняци, малко изостанали в сферата на несправедливостта и купената Темида, журналята смятат, че скандалът „ще хвърли сянка върху Юнкеровото председателство на Европейската комисия“.[https://www.theguardian.com] „Милите“ девственичета. Да питат нас.

Колкото тук след „промените“ от 1989 година нататък наказаха диктатора Тодор Живков и неговото пеликанско семейство, Андрей Луканов и останалите от Политбюро, цялата престъпна болшевишка шайка, разграбила и опустошила страната, докарала народа й до мизерното и безправно съществуване като робско стадо, толкова и комунето Жан-Клод ще пострада. Като се погледнете в огледалото, да виждате корабче да плува в очите ви?

По тези земи убийците на хора без съд и присъда и на несправедливо осъдените в монтираните политически процеси не бяха докоснати. Нито вдъхновителите и поръчителите на техните престъпления. Съдебната система, съставена от наследници на комунистическата номенклатура и нейни послушници – предимно ченгета, се превърна в пералня за нечисти съвести и минало. Кого от многобройните крадливи мърльовци не превърна в рус и синеок Зигфрид? Кредитните милионери и получателите на милиони по банков път и в чанти? Онези, които им ги осигуриха, сред тях Сашо „Апашо“ Томов,[Син на един от главните идеолози в ЦК на БКП, са – експерт на последния Живков министър-председател, другаря Георги Атанасов.] Софиянски[Потомствен агент на Държавна сигурност, за когото родната му майка сподели преди 20 години, че мъжът й – бащата на Стефчо, бил ползван за юридически съвети от Георги Димитров. Стефан е работил в Министерството на съобщенията и в Института по съобщенията. Вторият беше оглавяван от Анна Лилова – съпруга на Александър Лилов. Достъпът до него беше толкова труден, колкото и в съседното Първо главно управление на ДС. Софиянски е пряка рожба на синовете на Живковия личен оториноларинголог Владимир Павлов – Юли и Любомир, по-известен като пъпката. Всички – под надзора на генералите от ДС.] и Сашко Божков…[ Евреин от дегенератски корен. Майка му беше еврейка с фамилно име Бакиш. Толкова „репресиран“ че като дете учил зад граница в американски пучилища. После сам работил в чужбина. Двамата с Надежда Михайлова крият какво са правили по едно и също време в Египет. Неговият сбъркан чичо също се ожени за еврейска комунистка – Леа Папо Коен. Бащата на ранната „демократка“ от БКП и ДС е бил комендант на комунистическия концлагер „Росица“. За вяс, „мили“ идиоти, това е без значение… Евреин от дегенератски корен. Майка му беше еврейка с фамилно име Бакиш. Толкова „репресиран“ че като дете учил зад граница в американски пучилища. После сам работил в чужбина. Двамата с Надежда Михайлова крият какво са правили по едно и също време в Египет. Неговият сбъркан чичо също се ожени за еврейска комунистка – Леа Папо Коен. Бащата на ранната „демократка“ от БКП и ДС е бил комендант на комунистическия концлагер „Росица“. За вяс, „мили“ идиоти, това е без значение…]

Сега тормозят леваци със съветско възпитание от „реформаторски“ милиционерски участък, за да ги изкарат неопетнени. А котараците за пореден път да избършат лапите си, подпухнали от броене на пачки.

Единственото, което може и да бъде запомнено от някои от казуса „Юнкер“, е фактът, че той се появи по страниците на някои западни издания и в предаванията на нищожен брой електронни медии още през 2014 година. За да затихне и да бъде забравен по-бързо от скоростта на появата му. Става дума за разкрития на престъпления чрез използване на т. нар. данъчни райски кътчета – различни офшорни зони. Нищо, че размерите на злоупотребите възлизат на десетки милиарди евро или старлинги, или долари. И какво от това?

How come? Как е възможно?

Почти незабележимо като брой, но свръхзадоволено и охранено малцинство е на противоположния полюс в същия този свят.

Ако не знаете, до обяд в сряда, 4 януари 2017 година, най-висшите началници в Британия бяха заработили „повече, отколкото типичния работник в Обединеното кралство ще получи за цялата година, съгласно анализ, който вади на показ пропастта между изпълнителните тела на компаниите и останалата работна сила“.[https://www.theguardian.com/money/]

Ако ви допада, да попитам поради що вдигаха революции? Нали искаха да премахнат именно подобно неравенство, което навремето е било далеч по-малко? На Острова нарекоха този 4 януари “Fat Cat Wednesday”. Това ще рече „сряда на тлъстите котараци“. Понеже отколе в Англия изобразяват богатите – най-вече банкерите – като дебели мъжки котки. Ако бях мъжки вариант на суфражетка, може би щях да се обидя на полов принцип…

„Центърът за високоплатени е изчислил, че средният бос на компания от стоте, регистрирани на FTSE,[съкращение от Financial Times Stock Exchange 100 – Стоте корпорации на фондовата борса на вестник „Финансовите времена“, притежание на Ротшилдови.] сега получава повече от 1000 лири стерлинги на час. Което означава, че тези лица ще надминат средната заплата в Британия от 28 200 лири около обяд в сряда. [Става дума за 4 януари, а публикацията е от неделя, 1 януари 2017 г.] Thinktank-ът заяви, че след като са се радвали на бързо нарастване на доходите през последните години, понастоящем водещите шефове заработват 129 пъти повече от своите служители …

Друго проучване, чиито резултати бяха огласени дни преди Нова година, показа: Заплащането на ръководителите най-често не е обвързано с резултатите от дейността на фирмите. Което вече е озадачаващо. Проучването показа, че „за 13 години сумите за заплати на главните изпълнителни ръководители на компании от FTSE 350[99] са нараснали с 82 на сто, докато възвращаемостта на инвестираните пари се е увеличила с 1 процент“?![www.theguardian.com/business/2016/dec/27/negligible-link-between-executive-pay-and-firms-performance-says-study]

Това потвърждава старото ми твърдение за наличието на нова хибридна класа, регистрирано в книга преди петнайсетина години. Това е прослойката на управителите, мениджърите, корпоратократорите. Това са машинистите, водещи влака по релсите към държавния капитализъм – социализма. Те се явяват в дуалистична форма. От една страна са наемни работници, а от друга най-често при ангажирането им ги правят собственици на дребни дялове от компаниите, които ръководят. Много от тях купуват още акции, или инвестират в собствеността на други фирми.

Привидно свободния достъп на всеки до фондовите пазари, в това число и на работниците, не прави системата по-добра и справедлива. Не рядко управителите използват наличието на прекалено раздробена собственост – множество малки акционери – вследствие на което и на свит контролен пакет, за да манипулират компаниите в своя полза.

Разликата между истинския собственик и корпоратократора е в липсата на жизнено важна заинтересуваност у втория. Когато неговата заплата не зависи от фирмените постижения, имаме налице забавяне на хода на производствения или търговския процес. Което освобождава място за други, по-нахъсани и агресивни играчи.

Не само с огромните суми за инвестиции, но и с късите юзди на собствения им впряг, китайските мениджъри завладяха икономиките на Запада. Хората са еднакви навсякъде. Като типична комунистическа сатрапия, централното и провинциалните ръководства на Китай държат сериозно отговорни онези, на които са поверили златото на партията…

http://diagnosa.net/

Нагоре