Блогът на budha2 :: Легендата за „успеха на Путин“, или истината

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.01.2017 08:58 - Легендата за „успеха на Путин“, или истината – умишления провал на Запада

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1682 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.01.2017 21:07

Революциите, бунтовете с разноцветни пролетни или етнически названия донесоха само нещастия и още по-голям хаос. Това е една от целите на ционистите, насочили се към световно господство. Стабилното законодателство в мирна, спокойна атмосфера, дава възможност на хората да планират живота си. Стимулира творчеството, съзиданието, водещи към прогрес.
С течение на времето свестните се замогват – постепенно, не за една нощ, както стана с нашенските комунистически „капиталисти“. Материалната достатъчност прави хората до голяма степен свободни. Волната личност отказва да се подчинява на наложените господари – варвари и некадърници. Точно от това най-много се страхуват интернационалните банкери и предприемачи – евреите и техните ратаи от различните деноминации на юдаизма – псевдо християнство, ислямски разновидности, атеисти. Това обяснява защо се води несекваща война срещу истинското Христово учение - Митраизма. Навремето с въвеждането на този реверсиран Митраизъм - Християнство свещениците на Митра са били подложени на изтребление, ето защо не може днешното християнство да е Митраизъм с ново име,... без да се задълбочаваме.

Не Християнството(проповядващо послушание на гоите) проповядва онази истинска, върховна истина, която може да ни направи свободни.

Чифутските царе са ни стиснали за гърлата и не ни дават да дишаме. Искат да ни редуцират, както се изразяват. Чрез неграмотност, войни, въстания, бедност, болести, природни катаклизми. Ние търпим. Кой ни е виновен?

Електропреносните и разпределителни мрежи на Монголия, Армения и Чечня са в ръцете на неолиберална Русия.

Така тези държави са подчинени на краля на терора Путин

Русия винаги е била държава c имперскo управление и крепостен народ.

Жалко че благодарение на усилията на неколцина комунаги и България е на път да стане губерния на Pусия.

Паразитната империя на Путин е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира.
Русия е с територия 17 милиона кв. км. Разполага с огромен ресурс от нефт, газ, полезни изкопаеми, злато, диаманти, гори…
Но на глава от населението брутният вътрешен продукт е под 15 000 $. За сравнение – в Норвегия е над 110 000 $. В Дания и Швеция е към 60 000. В Германия – 50 000.
Южна Корея е държава с територия от 100 000 кв. км. По-малка територия от България с население около 50 милиона. За 2015 г. Южна Корея изпревари Русия по брутен вътрешен продукт – Южна Корея 1,2532 трилион долара, Русия 1,1875 трилион долара.
Франция е с територия 551 000 кв.км. или 30 пъти по-малка от Русия. Брутния вътрешен продукт на Франция е 2,5 трилиона долара. На Русия – 1,8 трилиона.
Но Франция произвежда Пежо, Рено, Ситроен, произвежда и 6 044 900 000 л. вино годишно или по 42 л. вино на всеки поданик на Руската федерация. Хиляди малки и големи изби, милиони декари лозя, ферми, 400 вида сирена и всяко от тях е уникално по свой начин.
Какво произвежда Русия?!
Брутният вътрешен продукт на Германия е 3,5 трилиона долара. Два пъти по-голям от руския. А Германия не разполага нито с нефт, нито с газ, нито злато и диаманти. Но призвежда и то здраво – Мерцедес, БВМ, Порше, Опел, Фолксваген, Сименс, Байер, Бош, Лийбхер…Списъкът е сякаш безкраен. Хиляди малки и големи пивоварни, стотици видове бира. Дори стоките във веригата „Берьозка” са made in Germany.
Ами Италия?! Дори и тя има по-голям брутен вътрешен продукт от Русия…Ферари, Мазерати, Ламбурджини, Фиат, Ивеко, мода, селско стопанство,
Какво произвежда Русия?!
Произвежда корупция. В някои случай рушветът там достига до 90 % стойността на поръчката. Километър руски газопровод е пет пъти по-скъп отколкото в Европа. Обявиха, че Южен поток ще струва 3 милиарда, после станаха 4 милиарда. Наскоро порастнаха на 9,5 милиарда. Приятелите на Путин продължават да усвояват пари, и да ги изсипват в морето, въпреки че проектът е спрян от ЕС. За олимпиадата в Сочи построиха 48 километров път на стойност 9,5 милиарда долара или 200 милиона долара на километър. Най-гадното е, че Русия изнася корупция, така както изнася насилие и престъпност. Това е същността на тази паразитна империя, която е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира.
Неслучайно Русия е на първо място в света по брой на алкохолици, потребява 21% от цялото световно производство на хероин, заема трето място в света по брой на наркоманите, като на първо място е Афганистан, на второ – Иран. Децата и младежите харчат годишно 2,5 милиарда долара за наркотици, за последните 10 години от картата на Русия са изчезнали 13740 села и 214 града. В рейтинга за възприемане на корупцията Русия е на 154 място наред с Таджикистан, Папуа Нова Гвинея, Конго и Камбоджа.

1,5 % от населението владее 50 % от националните богатства.
Това произвежда Русия!!! Ха наздраве за рублофилистиците с лосион за вани “БОЯРЩИК“!!!

Кой ликвидира опозицията на Путин в Русия? Не бяха ли онези, които изведнъж, от нищото, без видима причина предизвикаха някакво изкуствено напрежение в Украйна?

„Не мисля, че Путин има план“ – позова се на Глеб Павловски “The New York Times”, „най-демократичният вестник“ в „най-демократичната страна“,[www.youtube.com/watch] която е центърът на интернационалния комунизъм, в първите часове на 2017 година. – „Мисля, че той е шокиран от броя на поощрителните точки, които е получил.“[www.nytimes.com/pages/todayspaper
/index.html]

Кой е Глеб Павловски? Евреин от Одеса – откъде другаде, обявен за „съветски дисидент“. Като много от едноверците си, вербувани от своите в КГБ, и той бил обявен за „анархист с крайно ляв уклон“. Милицията, която преследваше всяко другомислие – инакомислие на новобългарски, произлизащо от любимия на дегенератите руски диалект на езика ни – оставила него и съидейниците му през 1972 година, в апогея на Брежневото безвремие, на воля да основат организация, наречена „Субъект Исторической Деятельности“. Каква била тя? „Интелектуално марксистка“, както товарищ Глеб и другарчетата му я обявили.

Най-тежкото наказание, което го стигнало, било почти тригодишното му изселване в Коми. Там, където нашенци ходеха да бачкат като роби в Татовия дърводобив, за да се върнат с рубли за панелна гарсониера или „Лада“ от „Кореком“ с доста по-кратко чакане… Тоест, онова, което за евреите в СССР е било репресия, представляваше мечта за „преуспяващия“ нашенец. Но той, измел от нищожната си памет от своите крясъци и жестове по време на „демократичните“ митинги през първите години на „прехода“, с носталгия се сеща за „добрия“ Тато. В негово лице вижда социалистическия Дядо Коледа. Няма нужда да ходи мислено до Лапландия. Ей къде е Правец…

Лелеят по този Дядо Тато, който беше сторил така, че всички да изглеждат равни. Когато в магазините трайно липсва тоалетна хартия, това да е така и за комшиите. Ако някой от тях се е промъкнал в подземните коридори на тоталитарната власт – я като чистачка, обект за креватни забавления, често между мъже, каналджия, изобщо – минетчия – го величаеха като „гявол момче“. И пред чашката с ракия – три възможни избора: гроздова, сливова, плодова, без обозначен произход – се улисваха в мечти да попаднат и те в онези подземия, където понякога тоалетната хартия хартисва от дефекалните нужди на Милко-Балевците. Та по някое рулце попада и в пазарските чанти на прислужниците.

До 2011 година „демократичният анархист и интелектуален марксист“ Глеб Павловски бил медиен съветник на президента на Русия Владимир Владимирович. Оттогава преминал в… „опозиция“.

Да припомня, че “The New York Times” е „левичарско“ издание, прикачено като с кламер към Националния комитет на Демократическата партия. Тя е официалната и влиятелна американска левица – социал-либерали, по-точно – меншевики. Те произлизат от едно и също котило с болшевиките.

След като познавате кръговрата на ченгетата по света, няма да се изненадате, кои бяха назначени за командващи и наблюдатели на „Операция Украйна“, започнала от нищото през пролетта на 2014 година. Тя възниква даже без достатъчна медийна артилеристка подготовка, ако ми позволите този военен термин. По установена традиция, като повод послужи убийството на Олександър Музичко – при раждането си Александър, в град Ровно на 25 март 2014 година. Той беше един от лидерите на националистическото движение „Десен сектор“. Според не малко коментатори – организация, обединяваща националистически екстремисти. Два дни по-късно около 2000 ултранационалисти излязоха на протест. И рулетката на напрежението и противопоставянето се завъртя.

Впоследствие се оказа, че почти всички лидери на „крайно десните“, на „умерено десните“, и естествено – на „левите“ от всички деноминации, произлизат или са роднински свързани със семейства на комунистически номенклатурчици, служили предано на КГБ и Червената армия, част от средната номенклатура на КПСС и на УКПСС. Например братята Кличко и Тяхнибок, „газовата принцеса“ Юлия Тимошенко, кой ли не. Германското радио “Deutsche Welle” определи движението „Десен сектор“, партиите „Свобода“, „Удар“ на Виталий Кличко, „Отечество“ на Юлия Тимошенко, като „фашистки“.[http://www.dw.com/bg]

През онази тъжна украинска пролет на изборни противоречия, на отказ за заплащане на доставките на руски газ, на въвеждане на руски визи в Крим – практически връщане на полуострова към Русия, квалифицирано от „международната общност“ като „анексия“, се стигна до есента на отказа от присъединяване на създадената от Владимир Илич Ленин съюзна държава към новия СССР – Европейския. И се почна…

Обърнете внимание: В многобройните си речи и изказвания във връзка с Украйна, в онова, което изтече като негови изяви по време на няколкото интернационални преговори, например в Минск, Владимир Путин нито веднъж не изрече истината. А тя е, че Украйна е рожба на болшевишкия преврат.

Тя е творение на Улянов-Ленин и Бронщейн-Троцки. Част е от интернационален комунистически проект, първоначално предоставен за контрол на висшия масон и болшевик Хаим Раковер или Кристиян Раковски. Впоследствие попада под прекия надзор на Лазар Мойсеевич Каганович – единственият комунист, запазил оригиналното си хазарско фамилно име.

Освен това Кремъл изобщо не прибягна до заплаха за спиране на газовите си доставки за Европа. На глупавите да обясня: Това щеше да бъде катастрофа за Европейския съюз начело с ФРГ и без Британия. И нямаше да притесни кой знае колко руснаците, свикнали на стократно по-големи трудности. Значи имаше нещо друго, скрито от погледите на същата „международна общност“.

Многократно съм представял несъкрушими доказателства за американските инвестиции в трагичния проект, възлизащи на най-малко 5 милиарда долара.

Също така – как еврейката Победа Новоземская, съскаща змия с име, преведено на английски като Виктория Нюланд, свила се в гнездото, наречено Държавен департамент на САЩ, рече по адрес на Брюксел: “Fuck the EU!” – „Майната му на Европейския съюз“. От приличие съм спестил истинското значение, което е крайно цинично. Но подхожда на „красавицата“, с вид на хамалка, измъчвана от неврастения. Типично състояние за тетка, страдаща от най-тежката женска болест. Личи, че съпругът й Каганович прекарва нощите сам със себе си, като мастурбант от местната болшевишка кошара за умствени онанисти БАН. Пипа се в друго помещение, а не в общата им спалня.

А „титаните“ в белгийската евростолица се ослушаха като опуснали се в гащите си и преглътнаха.

Ако приемем, че действително Владимир Путин е разпоредил манипулирането на американските президентски избори, не можем да кажем нищо друго, освен „Ашколсун“! В петък, 6 януари 2017 г., пред преститутка, наета от най-отявления комунистически публичен дом – телевизия CNN, се яви Майкъл Хейдън. Той е генерал, бивш началник на Агенцията за национална сигурност, на ЦРУ и заместник-директор на Националното разузнаване – служба, възникнала с въвеждането на болшевишкия Патриотичен закон – поредната крачка към комунизирането на САЩ.

Та Хейдън призна, че ако работи за руското разузнаване и изнесеното за руска хакерска намеса при определянето на американския президент е вярно, ще го отметне като добре свършена работа. Придружи думите си с характерен жест. Прав е.

Обаче Майкъл Хейдън уточни, че докладът за посегателството на Кремъл в американските избори и особено за Путиновото лично участие увисва без доказателства. „Истината за това е неузнаваема“, както се изрази пухкавият генерал с четири звездички на пагоните. Употреби думите “unknown” – „неизвестна“, и “unknownable” – „неузнаваема“, тоест – невъзможна за научаване, строга тайна. Сега. Утре…

„Докато пиша, избраният за президент Доналд Тръмп – който скоро ще стане най-могъщата личност на Земята – избухна гневно, захранвайки Twitter“ – изкашля се лондонски мъник от най-правоверните на Братството, явно, подобно на CNN, смекчил тона и започнал да гледа по-трезво на събитията. – „Загубата на гласовете на народа[По официални резултати от президентските избори в САЩ от ноември 2016 г. Хитлери Клинтън е спечелила повече гласове. Същото стана през 2000 година, когато Ал Гор събра повече бюлетини от Джордж Буш. В двата случая победата беше присъдена служебно – на масата, от т. нар. Електорална колегия. Да приемате най-корумпираната и комунизирана изборна система в света за „демократична“ е истинско безумие. Който е хванал и държи конците на марионетките в това посредническо изборно тяло, той налага волята си. На практика тази опосредствена псевдо демокрация е заложник на волята на кукловодите, които по един или друг начин са поставили членовете на Електоралната колугия и всички политици под своя зависимост и контрол. Ако действително се натъкнете на дребни изключения, значи потвърждавате правилото.] могат да имат съкрушителни последици за егото на един тесногръд плутократ. А обвиненията, че режимът на Владимир Путин се е намесил в негова полза, го принизяват. „Разузнавателното“ крякане относно така нареченото „руско хакване“[Буквалните значения на “hacking” – „хакване“, както придоби гражданственост у нас, са „разсичане“, „раздиране“, „накълцване“, „разбиване“, „натрошаване“, „издялване“… Но също така „наемане“, „банализиране“, „шаблонизиране“… Смятам за най-точно значението „проникване“.] беше отложено за петък [6 януари 2016 г., както и стана.] – заявява той (фалшиво, очевидно)“, твърди той, „може би е необходимо повече време, за да се изгради казус.[Как така? Фактът е факт. В противен случай е измислица, фабрикация, лъжа.] Много странно!“

Дали Путин се намеси в изборите в САЩ? Това е напълно правдоподобно, независимо, че доказателствата от ЦРУ (с неговото съмнително минало) и на ФБР се нуждаят от внимателно и критично проучване, каквито и да са чувствата ни към Тръмп. И ако елитът на демократите прикача на външна сила смятаната за невъзможна беля с триумфа на Тръмп, ще пропусне шанса да научи истинските уроци и да извлече поука от своето поражение.

Това не означава, че предполагаемата намеса на руския режим не бива да се взима насериозно. Путин оглавява крайно дясно [ашколсун!], клептократско авторитарно правителство, което преследва хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разпали смъртоносна война в Чечня, и извърши ужасни престъпления в Сирия в съюз с диктатурата на Башар ал-Ассад. То е икона на популистките десни из Запада, от Тръмп до Ukip, от френския Национален фронт до австрийската Партия на свободата. Неговите недемократични действия следва да бъдат подложени на критика и заклеймени.

Но докато американците оправдано се чувстват гневни заради предполагаемата намеса в техния политически процес, на тях също трябва да им бъде връчено огледало, а отражението в него би ги смутило.

Защото САЩ са световният лидер на терена на намесата във вътрешните работи на други държави. Техните вмешателства са далеч по-мащабни от проникването в електронни писма, принадлежащи на нехаресвани политически партии. Според изследване на специалиста по политически науки Дон Левин, между 1946 и 2000 година САЩ и СССР/Русия заедно са се намесвали не по-малко от 117 пъти в чуждестранни избори. Или в „едно на всеки девет политически съревнования, в избори за изпълнителна власт на национално равнище“.

Действително, днес човек не може да разбере отношенията между САЩ и Русия, без да познава ролята на Америка във вътрешните работи на нейния враг, когото победи в Студената война. Както се изразява Стивън Коен, след разпадането на Съветския съюз подходът на прииждащите от САЩ съветници „не беше нищо друго, освен мисионерство – явен кръстоносен поход за превръщане на посткомунистическа Русия в точно копие на американската демократична и капиталистическа система. [Да пази Господ!]

Откакто през 1993 година Бил Клинтън надменно разкри това, неговите експерти обсъждали „формулирането на политика под американско попечителство“, включително безочлива подкрепа за президента Борис Елцин. „В началото и средата на деветдесетте години политически мисионери и евангелисти, обичайно наричани „съветници“, се пръснаха из Русия“, отбелязва Коен. „Много от тях бяха финансирани от правителството на САЩ. Бившият съветник по въпросите на националната сигурност Збигнев Бжежински говореше за Русия, като за „все повече преминаваща към de facto западна зависимост“.

Резултатите бяха катастрофални, меко казано. Между 1990 и 1994 година продължителността на живота за руските мъже и жени се срина от 64 и 74 години, съответно до 58 и 71 години. Увеличаването на смъртността беше „извън мирновременната практика в индустриализираните страни“. Това също така беше времето на взривния възход на олигарсите, а бедността и безработицата скочиха нагоре. Цените нараснаха драматично. Общностите бяха унищожени чрез деиндустриализацията. А социалната защита беше отменена.

За ужас на Запада, популярността на Елцин пикира до положение, при което триумфът на комунистите на президентските избори през 1996 година не можеше да бъде изключен. Елцин се обърна към олигарсите, като използваше техните огромни ресурси, за да проведе една безскрупулна предизборна кампания. Както каза Леонид Бершидски,[Леонид Давидович Бершидски – днес 45-годишно еврейче с родители от КГБ. Живее в САЩ (къде другаде). Бивш редактор на “Eksmo”, една от информационните агенции в медийната империя “Bloomberg” на бившия еврейски кмет на Ню Йорк Майкъл Блуумбърг. Част от антихуманната, глобална ционистка империя на злото.] това беше „важно събитие, което подкопа крехката демокрация, и доведе до възхода на диктаторския режим на Владимир Путин“. Даже се твърди, че през 2011 година основният съюзник на Путин – тогавашният президент Дмитри Медведев – лично намекнал за подправяне на изборите. В навечерието на изборите Русия беше възнаградена с гигантски заем от МВФ, подкрепен от САЩ – както по онова време посочи “The New York Times”. За този кредит се предполагаше, че ще помогне на президента Борис Н. Елцин в президентските избори.“

Елцин разчиташе на политическите стратези от САЩ – включително на един бивш помощник на Бил Клинтън – който разполагаше с пряка телефонна линия с Белия дом. Когато накрая Елцин спечели, темата на броя на списание “Time”, започваща от корицата, беше „Янките се притичат за спасение: Тайната история за това как американски съветници помогнаха на Елцин да победи“.[content.time.com/time/magazine/article/
0,9171,984833,00.html]

Без хаоса и обедняването през Елциновата епоха, подкрепяна от САЩ, със сигурност путинизмът нямаше да се установи и задържи. Ала във всеки случай, архивът от намесата на САЩ във вътрешните работи на чужди демокрации не се изчерпва с Русия, а е доста обширен.

Вземете Италия през 1948 година: С възникването на Студената война САЩ се опасяваха, че социалистическо-комунистическа коалиция би могла да триумфира в италианските избори. Те пречеха на италианците, които „не вярваха в идеологията на Съединените щати“, да влизат в страната. Чрез ЦРУ финансираха опозиционните партии, организираха и дирижираха масивна пропагандна кампания, включваща изпращането на милиони писма от американци с италиански произход. И дадоха да се разбере съвсем ясно, посредством Държавния департамент,[Министерството на външните работи на САЩ. В тази страна няма министерства. Те се наричат отдели – департаменти – на правителството.] че ако погрешните хора спечелят, по никакъв начин „не може да става и дума за помощ от Съединените щати“. Това не бяха първите от многото италиански избори, съдържащи намеса на САЩ.

Да вземем самоинициативата на ЦРУ при намесата му във военния преврат, свалил демократично избрания светски ирански президент Мохамад Мосадек през 1953 г. Той беше „извършен под ръководството на ЦРУ като външнополитически акт на САЩ. Тази външна политика беше съсредоточена върху най-високите равнища на правителството на Иран“, както се признава в писмо от шпионската агенция. Произходът на Иранската революция от 1979 година не може да бъде разбран без това. А какво да кажем за подкрепата на ЦРУ за Аугусто Пиночет при смъртоносното сваляне от власт на Салвадор Алиенде в Чили през 1973 година?

Има и още по-пресни примери. Вземете свалянето на Мануел Зелая от военните в Хондурас през 2009 година. Тогавашната държавна секретарка – със сигурност Хилъри Клинтън – отказа да обяви свалянето на Зелая като „военен преврат“. Което би изисквало прекратяването на американската помощ, включително и за въоръжените сили. Вместо да призове за възстановяването на Зелая на поста му, Клинтън поиска нови избори. Помощта на САЩ – в това число с безвъзмездни военни доставки – продължи, докато несъгласните бяха брутално премазани. Даже при появата на въоръжени отряди, сеещи смърт, докато насилието над хората с различна сексуална ориентация се увеличаваше. След което дойдоха изборите, масово бойкотирани като нечестни.

Несъмнено, твърденията за руска намеса в изборите в САЩ са тревожни. Обаче в ход са пуснати двойни стандарти. Набъркването в чужди демокрации става проблем само, когато САЩ е на потърпевшата страна. Те се намесваха безнаказано във вътрешните работи на толкова много други страни. Денят, в който всички подобни намеси ще бъдат разглеждани като такива, каквито са – като нарушение на демокрацията, недостойни според всички големи нации – наистина ще бъде велик ден.“[https://www.theguardian.com/commentisfree/]

Не се натъкнах на нищо, което да не отговаря на истината. Но открих твърде много спестени истини. Което е едно от най-страшните оръжия на контрапропагандата. Да не забравяме, че авторът е на заплата в едно от оръдията за поразяване на масовото съзнание, смятано за „ляво“, и свързано с Лейбъристката партия на Британия – социалистическата, възникнала от масонското Фейбиънска движение.