Блогът на budha2 :: Сказание за Барак Обама – поредния съветски агент в Белия дом

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.01.2017 20:29 - Сказание за Барак Обама – поредния съветски агент в Белия дом

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1293 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 17.01.2017 21:13

Сказание за Барак Обама – поредния съветски агент в Белия дом, или отново qui bono?[Кой има полза, лат.]

Като теглите чертата, за петнадесет месеца в Сирия Русия постигна триумф и такъв образ на неудържима военна сила, за които Сталин и Хитлер щяха да положат милиони хора в гробовете. Путин мина с не повече от трийсетина жертви, няколко свалени самолета и едно извинение, поднесено в унизителна поза от иначе надменния турски президент Ердоган. Цялата тази работа – благодарение на Барак Хюсеинович.

Нима опустошението на Либия не е действие в полза на руснаците? Но далеч повече – на пекинските комунисти? Това е един от пътищата, по които китайските „специалисти“ проникват в Африка. Вече владеят половината континент. Само че любимите ви медии се правят, че не забелязват. Така са им казали.

Но защо намесвам Русия? Тя не е забелязана в Северна Африка.

В случая нейният келепир е косвен. Ако приемете, че Москва действително желае да дестабилизира Европейския съюз, си задайте въпроса: Откъде идват вълните от бежанци? Наистина – на първо място от Сирия. Но също така от Ирак и Афганистан. Вторите по бал – от Либия. Те нахлуват пряко през Средиземно море в Италия и Испания. Кой има полза? Брюкселците или Путин?

Обама предизвика кризата в Украйна. Обвинявайки Путин, който стоеше твърде безучастно, той започна да му изгражда образ на победител. Набеден, че е „анексирал“ Крим, сякаш полуостровът е изконно украинска територия, а Западът никога не е посягал на чужди земи, Кремъл организира референдум с предизвестен край. Очакваната шеметна победа укрепи властта на Путин и накара много хора на Запад да се замислят: Как така нашичките политици плямпат за демокрация, а не признават нейния най-пряк и достоверен вариант – плебисцита?

Веднъж „осъден“, Владимир Владимирович видя ръцете си развързани и си върна стратегически пристанища. Така, неусетно, под противниковия медиен обстрел, Русия здраво контролира Черно море. А с фалита на Кипър, за чието спасение от финансовата криза помогна, вече разполага с място, от което най-малкото да следи положението в Средиземноморието. Освен това там може да зарежда с гориво своите плавателни съдове.

С „мъдрата“ си инициатива „да накаже“ Путин заради Крим, после заради Киев, накрая заради Източна Украйна, подета „умно“ и от брюкселския слугинаж, Обама стимулира развитието на руската икономика. Особено в областта на селското стопанство, рибовъдството, хранително-вкусовата промишленост. При това – съвсем не без съдействието на западни корпорации, които намират удобни вратички, за да заобикалят санкциите. Показах как става и това, ако някой си спомня…

Обратното. С ефекта на бумеранг санкциите удариха европейските производители на храни. Преди всичко в Полша, Франция, Италия. Но също така в Испания, Гърция, Холандия. Не е без значение и свиването на туристическия пазар поради отлива на руснаци с крадени пачки. От „наказанието“ се облажи най-вече Турция.

Освен това, „поразен“ от санкциите, Путин започна да развива изграждането на тръбопроводи за природен газ и търговията с горивото заедно с Турция и… с най-яростната си опонентка – Kamaradin Ангела Меркел.

Вместо да нахлуе в Украйна и за седмица да влезе в Киев, както някои оракулстваха, „цар“ Володя пропагандираше и насърчаваше инвестирането у дома. Като остави САЩ и Евросъюза да се кахърят за Украйна, която не е необходима никому. И да харчат милиарди за това „удоволствие“. Отговорете си сами: В чия полза действаше Белият дом? Не е маловажно да помислите и над това, кой плаща масрафа?

Масово тиражираните от влиятелните медии заплахи от „руска опасност“, „руска инвазия“ и така нататък, принудиха НАТО, чийто главатар е контролиран лично от Путин, да начене „обсада“ на Русия. Така Владимирович оправда нарастването на военните разходи в страната си. През същите тези осем години, които Обама прекара главно в игри на голф, Русия създаде нови въоръжения – на първо място – самолети и ракети. За да може миналата есен кремълският „гений“ да се изправи и гордо да заяви, че сега страната му не се плаши повече от никой евентуален агресор. По-силна е от Съветския съюз.

Заиграванията на НАТО се плащат от… Печели военнопромишленият комплекс. Термин, въведен от „десния“ американски президент Дуайт Айзенхауер. Изобщо, ако се огледате, „дясното“ в класическия смисъл на понятието, силно дразни западните политически и медийни псевдоелити.

Ако бях на мястото на Путин, щях да удостоя Барак Хюсеинович с орден „Ленин“ и званието „Герой на Руската федерация“. Нищо чудно да го е направил. Със сигурност новите многомилионни имотни придобивки на бившия скромен преподавател по конституционно право подбуждат към особен вид размисъл…

Нещата стигнаха до там, че новият президент на САЩ – „десният“ Доналд Тръмп, непрестанно се възхищава от Путин. Владимирович, снизходително не отвърнал на мерките на Обамово-Кериевата „кухненска дипломация“ (изразът е на кагебиста), му отвръща с добронамерено снизхождение. Например, като одобри предложението на бъдещия стопанин на Белия дом да подновят надпреварата в ядреното въоръжаване.

Щом сте наясно, че военнопромишленият комплекс никога не губи, само сменя фигурите във видимата власт, разбирате кой негов отрасъл ще печели през следващите четири години.

Руските военни постепенно и без бързане се изтеглят от Сирия. Зад гърба си оставят една нова и друга разширена военноморска база. Радват се и на признанието на сирийците, включително и на онези 250 000 мюсюлмански жителите в източната част на Алепо, които уж бяха хванали „капан“ и „клаха“. Повече от 130 000 души се върнаха в града след бягството на терористите, поддържани от Запада. Едва 31 000 – почти всички въоръжени наемници от къде ли не, се запътиха към Идлиб, близо до границата с Турция. Тя да му мисли… А останалите до 250 000? Сякаш тези 89 000 души не съществуват! Кой ги брои, че искам и да ги споменава на всичко отгоре?…

Американски военни още се сражават в Ирак – не само в Мосул. Също – в Афганистан. Там има дори нашенски теляци в униформи, за чиято издръжка, заплати, пенсионни и здравни осигуровки ние – балъците, се бъркаме. А войната, с всички убийства, атентати и други зверства, се точи почти два пъти по-дълго от съветската агресия. Но западните медии са „правилните“. Който не им вярва и не ги защитава, е червен! Толкоз. Понеже комунистите станаха „антикомунисти“; тоталитаристите – „демократи“; а истински жадуващите свободата и справедливостта са зарязани на дъното, в тинята на обществото. Кой им обръща внимание?

Един одиозният американски сенатор Тед Круз сенатор заяви в сряда, 11 януари 2017 година, че – цитирам по памет – „нашите приятели престанаха да ни вярват, а враговете ни – да се страхуват у нас“. Пишат ми от Франция и Германия, от Австрия и даже от далечна Австралия. И потвърждават това. Понеже в някои от тях няма фондации „Америка за България“, нито центрове на съветската наука и техника.

През това време Обама се постара да направи така, че Русия и Китай, враждували повече от половин век, да се сближат. Ашколсун, Барак Хюсеинович! Какъв „американски патриот“ сте! Като гледам, насочват заместника му Доналд да продължи да цака в същата посока. Ако крадливата комунистка Дилма беше президентка на Бразилия, щях да си помисля, че възраждането на БРИКС е възможно. Макар че, знае ли човек?…

Приписват на Хитлер фразата, че „който се смее последен, се смее най-добре“.[www.independent.co.uk/voices/donald-trump-post-truth-world-living-the-lies-of-others-a7500136.html] Което не е вярно, издава невежество.

Обаче как ли се смее Путин сега, когато е всепризнатата „най-влиятелна личност“ на списание “Forbs”? За кой ли път? Тъй като беше „личност на годината“ на еврейския седмичник “Time”. Редом с Франклин Д. Рузвелт, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил, Хари Труман, Никита Хрушчов, Аятолах Хомейни, Юрий Андропов, Барак Обама, Ангела Меркел и Доналд Тръмп…

А докато западните комунисти плашат гаргите с някакъв „десен популизъм“, вие сами решете как да оцените снимките, които ви показвам. И п, чий агент е Барак Хюсеин Обама? Дали ръководеше САЩ в името на американския народ, доведен до масова бедност, или превръщайки страната в държава от Третия свят работеше на ползу Путину, Владимиру Владимировичу?

Сигурно последният с признателност му е рекъл по телефона:

“Well done, Barack! Good job.”[Добре направено, Барак! Хубава работа, англ.]

Потвърждава ли се свидетелството на друг американец – Том Файф? Той е от особената каста, наречена “government contractor”. Това са доверени предприемачи, с които правителството сключва договори за доставка или услуги, свързани с най-деликатните и чувствителни сфери на националната сигурност – например военните конфликти. Притежава валидно разрешително за достъп и ползване поверителна информация. Бил е командирован на много места от Агенцията за военно разузнаване в съгласие с Министерството на отбраната на САЩ. По собствените му признания, многократно бил изпращан в Русия.

Не приказка за Обамушка Глупака,
а разказ за едно укривано предателство

Любопитно е, че неговият разказ, публикуван за първи път през 2009 година в консервативно издание, преди дни беше цитиран изцяло от британската корпорация BBC.

„През периода, грубо пресметнато, от февруари 1992 до средата на 1994 година, често пътувах до Москва в процес на основаване на смесено предприятие за компютърни програмни продукти[142] с някои представители на руската научна общност.

Един от ангажираните с проекта от руска страна се казваше В. М.. Женен за Т. М. В., той беше прагматичен учен, докато жена му се оказа прекалено убедена последователка на губещата комунистическа кауза.

В началото на 1992 г., точно преди завръщането ни в Съединените щати, американската част на нашето общо дружество беше поканена в московския апартамент на В. и Т. С напредването на вечерта Т. взе грубо да показва рогцата на своя груб антиамериканизъм – нещо, което съпругът й искаше тихичко да успокои. Основната нишка на тирадата срещу САЩ, която тя подхвана, се движеше в такава посока:

„Вие, американците, си внушавате, че имате перфектното управление и народът ви е винаги изряден. Добре тогава, защо досега не сте имали жена за президент? Имахте възможност да гласувате за жена вицепрезидент, а не го направихте.“[Явно е имала предвид Сеъръ Пейлин – бивша губернаторка на Аляска, която се яви в тандем с кръглия идиот Джон Маккейн. Двамата представляваха такава смешка, че даже в Холивуд заснеха игрални филми, определяни с одиозния израз на малокултурие „драма – комедия – драма“.]

Обобщаващият отговор беше насочен към твърдението, че не гласувате за някого само заради неговия пол. Освен това, не пускате бюлетина за вицепрезидент, а за президент и вицепрезидент като екип.

„Хубаво, мисля, че ще бъдете изненадани, когато скоро се сдобиете с чернокож президент“ – заяви тя. Изразихме съгласието си, че не виждаме нищо, което по начало да пречи на това. Точната личност в точното време, а със сигурност Америка ще се опита да гласува за подходящата фигура, независимо дали е тя или той, чернокож или не.

„Какво ще стане, ако ви съобщя, че скоро ще имате чернокож президент и той ще бъде комунист“, попита тя. „Ами да, ще имате такъв, и той ще бъде комунист.“

Един от нас полюбопитства: „Звучите, сякаш знаете нещо, което ние не знаем.“

„Да, така е“, отговори тя. „Това не са някакви празни приказки. Той вече е роден и е образован, и е бил отгледан, за да стане президент точно сега. Ще се впечатлите, като узнаете, че е посещавал най-добрите училища за президенти. Той е онова, което наричате “Ivy League”.[Под този израз разбират няколко университета в североизточните щати, смятани за места с високо академично равнище, подготвящи кадри за висши обществени длъжности: Университетите Браун, Колумбийският, Корнуолският, Харвардският, Принстънският, Йейлският, Университетът на Пенсилвания и Колежа в Дартмут.] Не ми вярвате, но той е реалност и дори знам неговото име. Казва се Барак. Майка му е бяла жена и е американка,[Лъжа – полуеврейка е. Евреите не са представители на бялата раса.] а неговият баща е чернокож от Африка. Точно така е – шоколадово бебе! И той ще стане президент.“

Тя взе да става все по-самодоволна, докато излагаше пред нас потока на своето познание до подробности и прогнозите си толкова реалистично, сякаш всички бяха свършена работа.

„Всичко е обмислено. Баща му не е американски чернокож, тъй че младежът не ще има онова робско позорно петно. Интелигентен е и е полубял. И от люлката е възпитаван да бъде атеист и комунист. Ходил е в най-прекрасните училища. Насочвали са го във всяка негова стъпка по пътя, а Америка няма да може да му устои.“

Тя очевидно беше щастлива, че комунистите щяха да сторят това. И че то някак си щеше да натрие носовете в Америка с техния колективен палец: Щяха да ни предоставят чернокож президент, а той щеше да бъде комунист до петите. Жената ни даде да разберем, както смяташе, че това ще вдъхне нов живот на световния комунизъм. Постоянно натякваше, че комунизмът съвсем не е мъртъв. Преливаше от подробности за него [Барак], които нямаше търпение да сподели.

Прочете нещо като пълна молитва. Той е от Хавай. Бил е ученик в Калифорния. Живее в Чикаго. Скоро ще го изберат в законодателната власт [двукамарния Конгрес]. „Не се съмнявайте: той е един от нас – съветски човек.“

Тъй като не се оправях с езиците, назнайвах малко арабски. И коментирах: „Ако правилно съм запомнил, „Барак“ идва от арабската дума за „благословия“. Това ми се струва необичайно име за американец.“

Тя отговори на мига: „Да. Той е „африканец“, настояваше, „и ще бъде благословия за световния комунизъм. Ще си възвърнем нашето могъщество и ще станем първа сила на света.“

Рече нещо в смисъл, че Америка е едновременно голямата надежда и голямото препятствие за комунизма. Америка ще приеме комунизма, а Барак ще прокара пътя за това.

И така, какво доказва този разговор от 1992 година? Ами той всъщност е анекдотичен. Не доказва, че Обама е преминал съветско комунистическо обучение. Нито че е бил отгледан така, че да стане първия чернокож американски президент. Но той показва едно нещо, което мисля, че е важно. Показва, че съветско руските комунисти знаеха много отдавна за Барак. Това също така показва, как помежду си те истински вярват, че той е бил отгледан и възпитан като комунист, който да асфалтира пътя към нашето бъдеще.

Лично за мен това известие за Барак дойде от един от тях и то доста преди Америка да знае за неговото съществуване. Макар никога преди това да не бях чувал за него, по време на онзи разговор Обама е бил на повече от 30 години. И очевидно е бил проверяван, за да стане тяхната очаквана изгряваща звезда.“…

Изучавалите ревизираната история ще си спомнят, че за известно време през 1970 година Бил Клинтън изчезнал от Оксфордския университет в Англия и се появил в Москва (според ЦРУ) с намерението да бъде обучен в комунизъм. Когато съответната история се появи за пръв път, не бяхме в състояние да открием нейния източник за потвърждение. И я отхвърлихме като възможна приказка за деца, поместена в интернет. Но откакто интервюирахме Том Файф, обогатихме информацията с множество обвинения от високопоставени политици (такива като бившия посланик в ООН Алън Кейс). И бяхме свидетели на комунистическото поведение на обитателя на Белия дом. Затова нямаме никакви съмнение в автентичността на този удивителен разказ.“

Аз само припомням, че публикацията е от март 2009 година. По онова време бяха изминали 13 месеца от влизането на Барак Хюсеин Обама в Белия дом. Владимир Путин беше министър-председател. САЩ, Западна Европа и Русия се обичаха. Предстоеше учредяването на БРИК по идея на банката “Goldman Sachs”. Това стана през юни същата година в Екатерининбург, Русия. През април следващата година приеха Южноафриканската република и така се оформи петорката БРИКС.

Все тогава американският президент и неговата държавна секретарка Хитлери Клинтън разясняваха в Азия и Австралия новата стратегическа доктрина на Съединените щати – сближаването им с Източна Азия. Частни банки и производствени корпорации още получаваха държавни дарения, за да бъдат „спасени“. Даже „Арабската пролет“ не се задаваше на хоризонта…

Не съм особено оригинален. Точно докато пишех и превеждах тези слова, на втория ден от 2017 година, “Washington Post” изнесе, че „Обама е руски агент“. Четири дни по-късно в заглавие вестникът запита: „Ако Обама е мюсюлманин, Тръмп руски шпионин ли е?“[“If Obama is a Muslim, is Trump a Russian spy?” by Kathleen Parker Opinion writer, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC, January 6, 2017 г., online: https://www.washingtonpost.com/opinions/if-obama-is-a-muslim-is-trump-a-russian-spy/2017/01/06/26fe7128-d45c-11e6-a783-cd3fa950f2fd_story.html?utm_term=.f548676126d6 Вж. също: “Washington Post raises ‘darker suspicions’ about Trump’s Russia stance” by Nikita Vladimirov, “The Hill Extra”, thehill.com, Washington, DC, Saturday, 31 December 2016 г., online: http://thehill.com/blogs/blog-briefing-room/news/312307-washington-post-raises-dark-suspicions-about-trumps-russia] Малко след това попаднах на публикация на позабравения от мен канадски учен, евреин и бивш ционист Хенри Макоу. Той беше поднесъл свидетелството на Михаил Крижановски, офицер от съветския КГБ.

Според неговите спомени – твърди, че запаметява физиономии като фотоапарат, а паметта не му изневерява – през 1981 г. Барак Обама вече е бил вербуван от КГБ. Виждал го е лично. През същата година Обама пътувал до Индонезия, където живеела майка му. Заварката с КГБ станала в Индия, „добър приятел на Съветския съюз и перфектно място за вербуване на чужденци“. След което Крижановски стигнал в спомените си до 1987 г. Извадил снимка на Барак, направена в Найроби, Кения, родното място на баща му. (Вижте илюстрацията.) По най-нови твърдения – и негово. На нея е заедно със своите братя Самсън и Бен.

„Имам перфектна памет и заявявам, че през 1987 г. съм виждал човека в средата на снимката в Москва, където бях обучаван в Института на КГБ.“[“Need Putin Fear KGB’s Barack Obama?” by Mikhail Kryzhanovsky, henrymakow.com, Toronto, Canada, March 2, 2014 г., online: https://www.henrymakow.com/kgb_operation_barack_obama.html]

Както посочва Хенри Макоу, „не съществува никакъв начин да знам дали може да се вярва на Крижански или не. Документът е интересен, но неубедителен. Той има профил в YouTube и блог. Да не забравяме за съществуването на достоверни доклади, че Хенри Кисинджър също е бил съветски агент. Както и Виктор Ротшилд (1910–1990). Обама също е свързан с ЦРУ. Може би КГБ и ЦРУ са окончателните осъществители на новия световен ред.[“The Washington Times” – “Obama Caught Conferring with his KGB Handler?”; “The Daily Mail” – “Politicians Slam Obama’s Weak Stand”, – Бел. на Х.М.]“