Патока Доналд деня на встъпването в длъжност = 2022
2022-пети президент на САЩ = 2022

Юпитер е син на Сатурн = 2022

Боаз(боза) от ляво и Яхин(яхни гоите) на дясно = 2022

Първото начало на "алфа омега" в началото = 2022

Обединените(обеднелите) нации са (в резултат на) корумпирани = 2022

Путин(Сатанова) - псевдо Антихрист( истинския Антихрист е Калки който ще унищожи аБрахманските религии.)

Тръмп(Луцифер) - псевдо Ра т.е. аРА



Добре е да приключа тази част с предстоящата тръмпономика. И това не е оригинално. Известна ни е рейгъномиката, нали? Помните ли нейния „баща“? Представения за първи път у нас от мен доктор по икономика Пол Крейг Робъртс, заместник-министър на финансите в правителството на Роналд Рейгън. Точно той. В края на декември 2016 г. Пол Крейг Робъртс прогнозира, че Доналд Тръмп ще бъде убит.[www.youtube.com/watch] Не ми се вярва. Той е нравствено джудже и това, че го обечестиха в очите нормалните хора по света, му стига.

Вие не сте ли се запитвали, защо престанах да се позовавам на него? Прекалено явно застана на руска страна. За щяло и нещяло хвали Путин, все едно „батюшката“ му е работодател. Нали разбирате какво искам да кажа? Прекаленият светец и Богу не е драг. Мен ме интересува истината. На нея служа.

И така, неминуемо ни предстои да се запознаем с тръмпономиката. Това е кейнсиански социализъм. Тръмп подхожда като типичен генсек на комунистическа партия от съветско време. Като Сталин и Хрушчов, даже в стила на Тодор Живков. Той вкарва държавата в управлението на икономиката – от планирането на нейното развитие до търговията с продуктите, които тя произвежда. Това ако не е социализъм, здраве му кажете.



Още през лятото на миналата година аргументирах твърдението си, че и двамата кандидати за президентската слава са обикновени социалисти. В нищожните по обем икономически раздели на своите предизборни платформи Хитлери и Доналд предлагаха единствено социалистически мерки, заимствани от практиката на държавния капитализъм в СССР, САЩ и Германия по време, съответно, на Рузвелтовия и Хитлеровия „нов ред“, и от съветския блок между 1948 година до ден днешен.

Сега, вече почти президент, малко преди да му връчат инсигниите на властта, Доналд започна да цака. Да осъществява две мерки, които са типични за: първо – шуробаджанашкия капитализъм; второ – класическия социализъм от съветски тип. Ето какво имам предвид.

Съвсем наскоро Тръмп разкандърдиса корпорацията “Ford” да строи нов завод в Мексико. Фирмата отмени проекта си на стойност 1,6 милиарда долара за малки коли в южната съседка на САЩ. И обяви, че ще отвори 700 работни места във Флат Рок, щата Мичиган, където ще произвежда електрически и хибридни автомобили. Имам ли право да се пошегувам? Може би деловият кръгозор на „Коза“ Доналд се изчерпва броя на посетителите на неговите казина в Атлантик Сити и Маями? Та 700 работни места са прашинка в снега на Аспен, щата Колорадо!

Не толкова отдавна споделих, че и друга американска компания – “Carrier”, беше кандърдисана да промени своите планове и да остане в САЩ. Тръмп я съблазни, цакайки с обещания за данъчни облекчения. Ето ви crony capitalism в действие. Шуробаджанащината няма да има край, когато Белият дом се превърне в Държавен комитет за планиране на САЩ и започне да разпределя – раздава – поръчки за строителство и ремонт на пътища, мостове, изграждане на водопроводи… Не е ли истинско Елдорадо за туземните комунистически „капиталисти“! Да можеше, и Бай ви Ганьо би потрил ръце – „келепир има в тая работа“, ей!

Занапред ни очакват и други драматични икономически събития. Например – заявената битка на Доналд – не Патока, а новоизлюпения „Свети Георги“ – комуто предстои да надвие китайския стоманодобивен дракон. Като с другата ръка го дърпа за опашката, сближавайки се с Тайван. Вижте началото – живеем в интересно време. Американците може би вярват, че това е easy-peasy – фасулска работа. Да видим…



Бъдещият президент заплаши “Toyota” с въвеждане на мита, ако продължи да се разраства в Мексико. Което няма нищо общо с идеологията на свободния пазар, да ме прощават тукашните гъвкави икономѐта, все комунѐта, заразени с марксизъм, но не дотам. И него не са изучавали достатъчно. Не го разбират. Осланят се на вуйчо владика. Само така могат. Диплят пачки…

Интересен е екипът, който Тръмп подбра или му пробутаха. Много евреи – така бих обобщил. Например 47-годишният Робърт Лайтнизър ще бъде главният преговарящ в търговските сделки на правителството. Ха сега де! Де ви го „дясното“, къде отиде американският начин на живот, при който всеки е свободен да работи и печели? Как така държавата ще преговаря? Това да не е СССР, както съвсем справедливо би могъл да попита Владимир Буковски, изобличителят на Европейския съюз като продължение на стария кремълски. Лайтнизър е юрист, който се води специалист по защита на американските стоманолеяри. Да не би американската държава да се захваща с този отрасъл на черната металургия?

За целта ще бъде необходимо заобикаляне на законодателната власт – Камарата на представителите и Сената на Конгреса. Ще се наложи управление с укази – executive orders. Което, откъдето и да го гледате, си е кристално чист социализъм от съветска порода.

Друг евреин – Уилбър Рос, ще бъде министър на търговията. И той се е изпедепсал в същата област. Изобщо, човек остава с впечатлението, че САЩ и Китай ще се хванат за гушите в стоманодобива. Това свръх мръсно производство, което отива на страна от… Забравих, САЩ вече са в Третия свят. След като Маги Тачър и Тони Блеър закриха големите леярни, сега на Албиона действат само индийци.

Дали в рамките на „обществото на споделянето“, към което на връх Ивановден Териза Мей прокламира, че неотклонно ще се стреми, инициативата на Доналд няма да се окаже панацея за британската икономика?



Може би тетка Териза Можеби – auntie Theresa Maybe, най-сетне ще върне британското достойнство. Като вдигне гащите на кралицата, които „милата“ Лизи Две изу преди 16 месеца само щом зърна китайския президент Ли Дзинпин? Или при вида му на воин от ордата на Чингиз хан бельото само си падна?




Пък и митата не помагат особено в битката с китайския стоманодобивен дракон. Миналата година Барак Обама реши „да го удари“, като въведе мита в размер на 522 процента върху студено валцуваната стомана, внасяна от Китай. Последва го и Европейският съюз. Ако се поинтересувате, ще разберете: Нищо не се е променило, само цените на продуктите скочиха нагоре.

Кой печели? Пекин, или американските и европейските производители, които са изчезващ вид? Може би украинските, известни с нискокачествената си продукция? Или руснаците, чиито представители у нас са от никому неизвестно семейство Живкови с правешки корени и руснак насред него.[Вж. напр. „Любомир Стефанов: Мъжът на Жени Живкова има фабрики!“, интервю на Елена Коцева, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 4 май 2011 г., online: http://www.blitz.bg/obshtestvo/intervyu/lyubomir-stefanov-mzht-na-zheni-zhivkova-ima-fabriki_news107330.html] Кого го е еня?…

Още един икономист ще бъде търговски съветник на Тръмп. Казва се Питър Наваро и се прочу със своята книга „Смърт от Китай: Опълчване срещу дракона“. Явно навлизаме в епоха на нови, този път не опиумни, а индустриално-търговски войни. Че за какво друго, освен за суровини и пазари, са се водили битките от древността до наши дни?



Много скоро, неизбежно, в „интересните“ времена, които се задават, ще зърнем по-естествения и достоверен образ на Тръмп, Доналд Фредерикович.

В икономическата област за мен най-интересно ще бъде, дали той ще удържи своите предизборни обещанията. Както отбелязах, в речите си по време на миналогодишната кампания милиардерът с глава наподобяваща щъркелово гнездо, се надпреварваше с конкурентката си да описва утопични картини на нови работни места чрез… държавни поръчки. Не криеше, че ще развива американската икономика в сферата на ремонтирането и обновяването на инфраструктурата. Не обели дума за нови проекти. Възможно е в тази страна всичко, което влиза в съответния термин, да е изградено. Не знам, не съм бил там и нямам никакво желание да попадам в нецивилизована държава, сборище на сатанистите и примитивите от планетата.

Дали това не родее „Коза“ Доналд с познатите, неизхабени от употреба диктатори, какъвто е бил Хитлер? Адолф Алойзович не слиза от устите на политици и пропагандисти – курви. Най-често сравняват Тръмп именно с него. В самия край на миналата година познат ви английски автор опита да обори медийното клише.

Според него, ерата на интернет е донесла на значителна част от човечеството зависимост, сравнима с наркотичната. Привикването под „покритото с позорна слава мото „различни гледни точки“ представя моралното и неморалното като част от пейзажа, който се е разпрострял плосък до хоризонта. Даже скромните репортери могат да видят какво става. Много хора започнаха да вярват на неща, които не са верни, в мащаби, на които никога преди не сме били свидетели. И е явно е приемливо това да се случва. Даже му помагаме…

Живеем в свят „след истината“ – нито в Близкия изток, нито на Запад, нито в Русия – това има значение. Живеем в свят на лъжи. И винаги сме живели в свят на лъжи…



Да си го кажем, ние редовно имаме избори, почиващи върху лъжи. Затова, може би, Тръмп и арабските авторитаристи ще се справят доста добре. Тръмп вече харесва египетския фелдмаршал-президент Ал-Сиси. И побърза да се снабди с игрище за голф в Дубай. Това, че борави с лъжи, фабрикува факти, ще му помогне да се почувства съвсем у дома в Близкия изток. Женомразство, кавгаджийство, заплашване на политическите опоненти, авторитаризъм, тирания, изтезания, подигравка с малцинствата: това е неразделна част от арабския свят.[Струва ми се, че обобщението на автора се вписва чудесно в онова, което критикува.]

Ами погледнете Израел. Бъдещият посланик на САЩ – който също така спокойно би могъл да бъде посланик на Израел в САЩ – няма търпение да премести американското посолство в Йерусалим… Дали Тръмп ще разгневи арабите? Или ще се измъкне с малки вътрешни пренареждания на израелското посолство върху такава почва, че арабите от Персийския залив, най-малкото, да знаят, че израелското антишиитизъм – насочен срещу Сирия, Иран и Хизбула – пасва твърде добре на сунитските владетели, които финансираха Ислямска държава и Джабат ал-Нусра, както и всички останали джихадисти.

Подозирам, че този свят „след истината“ има повече общо със социалните медии, отколкото с изборните измами. Употребяването на социалните медии за известия относно битката в източен Алепо беше удивително, извратено, опасно, даже смъртоносно, щом като нито един западен журналист не можеше да предава репортажи от войната там като очевидец. Чрез приемането на едностранчивото отразяване, само когато един репортер може да потвърди със собствените си очи, онова, което съобщават социалните медии, беше нанесена огромна щета на журналистиката и на политиците…

Сега американците казват, че иракските сили се „прегрупират“ и „пребазират“ около втория по големина иракски град. Обаче „прегрупиране“ и „пребазиране“ е онова, което британските експедиционни части сториха при своето отстъпление при Дюнкерк. [Разрешено от Хитлер – едно от „чудесата“ на Втората световна война, което интернационалните „историци“ с „научни“ и „благороднически“ титли досега „не са в състояние“ да обяснят.]

Как можем да се оплакваме от това, че Тръмп лъже, и от поддържниците на Brexit, когато ние, журналистите, раздробяваме фактите за Близкия изток? И така, все още ми прави впечатление, как в нашите вестници и по телевизията израелската стена е „предпазна ограда“, колониите на Израел са „поселища“, които са „спорни“, вместо незаконни.




Наистина ли можем само с недоверие да поклатим глави пред изборните лъжи, с които заливахме нашите читатели и зрители в продължение на години?…“[ “We are not living in a ‘post-truth’ world, we are living the lies of others” by Robert Fisk, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 29 December 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/donald-trump-post-truth-world-living-the-lies-of-others-a7500136.html]

Преди inauguration[Встъпване в длъжност, англ. Нарочно оставих оригиналната дума, която нашенските нискочели идиоти използват и членуват, произнасяйки я неправилно – „инагурация“, вместо „иногюрация“. Думата не е латинска.] на Тръмп:

Pour la peau d’un Prйsident йlu[За кожата на един избран президент, фр.]

Ще си позволя да прекъсна Робърт Фиск, за да разкрия – понеже съм сигурен че почти никой от вас не знае – отношението на гостувалия и у нас „странен“ английски цигулар виртуоз Найджъл Кенеди към израелската расистка политика. Преди години, пред представител на телавивския всекидневник “Ha’aretz”, той не се поколеба да заяви:

„Когато видях тези стени, бях шокиран. Това е нов апартейд, варварско поведение: Как е възможно да прилагате такова колективно наказание и да разделяте хората? В края на краищата живеем на една и съща планета. Мислех, че светът си е взел поука от онова, което ставаше в Южна Африка. Страна, която не си е научила урока, би трябвало да бъде бойкотирана. Ето защо аз не свиря във вашата държава.“[“First Violin Prelude to Dialogue” by Noam Ben Zeev, “Ha’aretz”, haaretz.com, Tel Aviv, December 24, 2007 г., online: http://www.haaretz.com/israel-news/culture/leisure/first-violin-prelude-to-dialogue-1.235776]



Кой социалистически „творец“ – преди и сега – е заявил открито подобна гражданска позиция? Караха ги да се подписват срещу Александър Солженицин, без да са чели произведенията му. И те го правеха. На шепа позволиха да показват фалшива доблест, заради задаващата се „промяна“ – да им изградят легендарно минало. На активните борци?!…

„Демократката“ от БКП Блага Димитрова, писала възторжени стихове за Сталин и Димитров, отправи гневно писмо срещу Джон Стайнбек. Еврейският романист беше сметнал, че Войната във Виетнам се води заради комунистическата заплаха. Толкова им беше осведомеността и акълът и там… Но тази изява на „Сладката“ беше „пропусната“ и не намери място в нейното официално епистоларно наследство. За да я изкарат… „антикомунистка“. И да я превърнат в една от иконите на СДС – Съюза на Държавна сигурност.

Какъв фалш! Като този на Стефчо „Московския“ Цанев – певеца на „интересния комунизъм“, Дзержински и ЧК.

Найджъл Кенеди не е кой да е. Мнозина музикални критици го смятат за „най-добрия съвременен цигулар“. С подхода си към класиката той приближи младите хора до сериозната музика. На „чистофайниците“ не се харесваха и „тримата тенори“. Ала те сториха за операта повече, отколкото всички местни болшевишки „звезди“, които грееха с отразената светлина на ЦК на БКП.

„Никога не съм приемал глупостите за нацизма и американската десница“ – продължава Робърт Фиск. – „Тръмп не е Хитлер. Макар около неговото представяне да витае някакъв театрален фашизъм. Той е повече клоун, отколкото сатана, повече дуче, отколкото фюрер. [Къде ли е разликата?] Чезаре Роси, един от първите сътрудници на Мусолини, веднъж описал своя лидер като преминаващ бързо „от цинизъм към идеализъм, от импулсивност към предпазливост, от великодушие към жестокост,… от умереност към безкомпромисност. Сякаш никога не опозна своята автентична същност и винаги се стремеше към някакво подправено превъплъщение.



Би ли могло да има по-добро описание на Тръмп? Както постановил Бенито-Мусолиновия философ на фашизма Джовани Джентиле, „смехът е от дявола, а истински вярващите не се смеят, освен на горчив сарказъм“…

Днес… можете да разказвате измислици. Благодарение на вашата журналистическа помощ Близкият изток е натикан дълбоко в същия фалшив свят. Сега всеки диктатор се бори против „тероризма“ – заедно със САЩ, НАТО, Евросъюза, Русия, Хизбула, Иран, целия арабски Персийски залив (без Йемен, поради твърде обезпокоителни причини), Китай, Япония, Австралия и – кой знае? – също и Гренландия.



Но справедливостта не влиза в менюто на компютрите. Това е дума, която политици, държавници, даже журналисти, не използват повече. Нито Тръмп, нито Клинтън, нито поддръжниците на Brexit, говореха за справедливост. Не говоря за справедливост за жертвите на „терора“ или за британците, които смятат, че са били измамени от Европейския съюз. Имам предвид истинската справедливост за всички нации, за народите, за Близкия изток, даже – смея да ги спомена – за палестинците. Те не живеят в света „след истината“. От десетилетия живеят сред лъжите на другите хора.

Единствената последица от миналогодишните изборни земетръси е, че ще се чувстваме по-малко виновни при повтарянето на всички тези лъжи. Сега те – както при война – станаха нещо нормално, „различни гледни точки“, част от един познат, мошенически свят, в който неистинността е придобила „извратена достоверност“.

Тръмп е Хитлер. Тръмп е Исус. Националното самоубийство е прераждане. Може да не сме го проумели. Но в Близкия изток има твърде много хора, които ще ни разберат. Може би те ще се смеят последни.“[“We are not living in a ‘post-truth’ world, we are living the lies of others” by Robert Fisk, “The Independent”]

Последното звучи като партийните тезиси в прочутата Джордж-Оруелова антиутопия „1984“. За мен най-важният извод е „раздробяването на фактите“ от страна на журналята, преститутките. Както е записано в Протоколите:

„Ако разрешим десет списания [медии], ние ще учредим тридесет и така ще продължим нататък. Но това въобще не бива да се подозира от публиката и затова всички издавани от нас списания външно ще бъдат напълно противоположни наглед по направления и мнения, което ще предизвика доверие към тях…

Всички наши вестници ще имат всевъзможни направления – аристократическо, републиканско, революционно, даже анархистично – разбира се, докато съществува конституция… Подобно на индийското богче Вишну[Грешка, изадаваща еврейското невежество. Имали са предвид Шива. Грешката е тиражирана във всички издания да достъпните ми езици.] те ще имат сто ръце, с които ще усещат пулса на всяко обществено мнение…

Под името на централния отдел по печата ще създадем литературни кръгове, в които нашите агенти незабелязано ще дават паролите и сигналите…



Ние безпогрешно ще побеждаваме противниците си, вероятно понеже няма да разполагат с печатни органи, в които накрая да се изказват…

Още сега, макар и под формата на френска журналистика, съществува масонска солидарност според паролата: всички органи на печата са свързани помежду си с професионална тайна; също като древните авгури нито един неин член няма да издаде своите тайни сведения, ако не му е наредено да ги оповести. Нито един журналист няма да се реши да издаде тайна, защото всеки от тях е допуснат в литературата, без да има някаква срамна рана в миналото му…

Въпросните рани биха били разкрити веднага. Докато тези рани са тайна, известни на малко хора, ореолът на журналистиката привлича мнението на мнозинството и то върви с възторг след него.

През времето на преходния период до възцаряването ни с нов режим не бива да допускаме в печата разобличения на общественото безчестие.“[Протокол № 12.]

Ето откъде се появяват толкова много „истини“. На това се дължи и отсъствието на съпротива – липсват медии, чрез които идеите на истината и свободата да достигат до общественото съзнание. Освен това се оказа, че хората са толкова затъпели, необразовани, станали са закоравели грубияни, лишени от чувство за справедливост и лично достойнство, че въобще не се интересуват от главните категории в подредбата на човешките ценности. И въпреки, че много от „срамните рани в миналото“ на преститутките бяха огласени, за нашенската публика, съставена изключително от нравствени лилипути, те нямат никакво значение. Тази е основната причина единствено комунетата и ченгетата шестват из медиите.



На невярващите, ще предложа мисълта на Джордж Оруел:

„Излишно е да се уточнява, че най-изкусните специалисти по двумисъл са тези, които са изобретили двумисълта и я разбират като всеобхватна система за умствена измама.“[Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Партиздат“, София, 1989 г., Глава първа – Невежеството е сила.]



За да оцеляват, преститутките – най-вероятно несъзнателно – спазват предписанията на Оруел:

„Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете. Партийният интелигент знае в каква насока трябва да променя спомените си, следователно знае, че преиначава действителността, но с помощта на двумисълта той уверява себе си, че действителността не е изопачена. Този процес трябва да бъде съзнателен, защото в противен случай няма да се осъществи с нужната прецизност. Но освен това трябва да бъде несъзнателен, защото иначе ще внуши чувството за измама и, следователно, за вина.

Двумисълта е същността на ангсоц, тъй като най-съществената дейност на партията е да използва съзнателната измама, запазвайки същевременно целеустремеността, присъща на пълната честност. Абсолютно наложително е да се лъже преднамерено и едновременно искрено да се вярва в лъжите, да се забравя неудобният факт, а после да се изважда отново от забравата точно за толкова, колкото е необходимо, за да се отрече съществуването на обективната действителност. Като през цялото време се държи сметка за отречената действителност.“[Джордж Оруел – „1984“,]



Колкото до Доналд Тръмп, той не е нищо повече от свръхзадоволено разглезено дете на богати родители, което страда от комплекси и е поразено от мегаломания. Ако разчитате езика на фигурата, жестовете и поведението, ще откриете, че неговата неувереност с жените го е карала да говори неприлични, цинични неща за тях. Както и да преследва красавици, демонстративно да се жени за тях. Все едно иска да покаже на другите, какъв Дон Жуан е. Без да усеща, че убеждава себе си.

Същото се съдържа в неговата прекалено декларативна увереност, издаваща дълбоки вътрешни колебания. Той е от онези зависими фигури, които Братството безмилостно експлоатира. Употребяваните чувстват обратното.




Доналд е нюйоркско копие на тукашния Тато. Прическата му е като на правешкия каскет – взима рядката си дълга косичка от двете страни на своята чутура, за да покрие плешивостта на „тавана“ й. Навремето моя колежка, чийто баща беше с положение, се осмели да попита партийния секретар на столичен всекидневник, решещ се по същия начин, защо се срамува от плешивостта си? А Тръмп вапца смешната си косичка, както Тодор Правешки къносваше малкото си косъмчета. Смях!

Още една характеристика сближава „десния“ бъдещ американски президент със Замфиркьов-Живков. И това е шуробаджанащината. Тук имахме „първи“ или „главен зет“. Забравихте ли? Естествено – „първа щерка“, „първи син“, „първа внучка“… За рождения ден на своя зет Тато го дари с… телевизия. Какво ли върши Тръмп?



Споменавания от мен crony capitalism във варианта Бял дом достигна апогея си с назначаването на неговия зет Джаред Кушнер за старши съветник в екипа му. Кушнер става „главен зет“. Той е онзи чифут, заради когото щерката на Доналд, Иванка, прие юдаизма. По време на предизборната кампания роденият през 1981 година Щадмауер, както е моминската фамилия на майка му, служеше като съветник по въпросите на Израел. Връзката на подчинение Тел Авив – Вашингтон, евентуално Йерусалим, лъсва с целия блясък на крепостната зависимост на САЩ от Израел – частната държава на семейство Ротшилд.




Най-добре е да влезе другарят Фройд, Зигизмунд Шломо Якобович…


diagnosa.net/ 

те това е гусин ифандиев в пълния му блясък,целия омазан в собственните си слюнки и лиги,дълбоко законспириралият чифутски манипулатор в вид наи великият дисидент,неподражаемият източник на истината от пръва ръка,които може да извади за всеки данни и факти неизвестни на родната му мама...та ква е тезата---сите са гюбре,от гоце,през путя та до тръмпата.......я бе,баино,отговори,не е ли те точно неолибералния глобален свободен пазар един начин "интернационалния елит" да си гарантира свръхпечалби,да плаща нула данъци,да се издигне над контрола на нац.държави и международните организации и по същество да превърне капитализма в троцкистки непаджииски комунизъм от азиатски тип,тъи скъп на ашкенази-другарите-трилиардери?