Постинг
15.01.2018 21:42 -
За резултатите от едно социологическо проучване.Социализмът не е просто носталгия, фактите говорят друго
Дума 16. Януари 2018 , брой: 10 Вълко Вълков, експерт по икономика и финанси
Годината 1989-а е повратна в най-новата ни история. Исторически уникат, който дава началото на т.нар. преход. В хода на този преход се създадоха условия за демократизиране на обществото ни, прилагане механизмите на пазарната икономика, плурализация на партийната система и постепенно сближаване и приобщаване на България към Европейския съюз.
В годините на прехода на политическия хоризонт се появиха много партийни образувания. В хода на функционирането им обаче се получи значителен организационен разпад. В резултат на това в някои партии се стигна до политически упадък. Те загубиха немалък властови ресурс.
В съответствие с изискванията на пазарната икономика пък се извършиха радикални промени в държавното управление, законодателната нормативна уредба, формите на собственост, в икономическите и финансовите механизми на управление.
Началните години на прехода
бяха години на неописуем ентусиазъм и еуфория по улиците и площадите. Идеализиране на едно светло бъдеще. Очакванията бяха големи. Но събитията в годините след това показаха, че тези очаквания са една илюзия. Народът казва: "Каква я мислехме, а тя каква стана". Връхлетя ни икономическа, социална и демографска криза. Бедността и безработицата се превърнаха в постоянен спътник.
Безработицата у нас достигна своята най-висока кота в 2003 г. - до 20 процента. Абсолютният й пик е през месец януари 2001 г. - 708 729 души... Сега безработицата у нас се доближи до европейските норми. Както е известно, над 2 милиона наши сънародници напуснаха своята родина, за да търсят препитание в други страни и континенти.
Ролята на държавата, като публичен сектор в значителна степен се деформира. Това създаде условия за галопиране на корупцията и престъпността във всички нейни уродливи форми - грабежи, палежи, убийства, отвличания, измами и други "екстри" на човешкото безумие.
Всички тези събития в годините на прехода не може да не са оказали влияние при окончателното формулиране на волеизявлението на гражданите по направеното социологическо изследване, за което ще стане дума.
В края на 2017 г. се направи едно социологическо проучване от авторитетен изследователски център. Темата беше: къде пълноправните граждани предпочитат да живеят - в социалистическото общество или в капиталистическото? Резултатите от изследването бяха публикувани и в някои медии.
Изследването е направено по поръчка на евродепутата от Герб Андрей Ковачев. Крайните резултати показват, че половината от анкетираните предпочитат да живеят в условията на социалистическата система.
И това не е случайно
В годините на социалистическия период нашата страна се превърна от изостанала аграрно-промишлена в съвременна индустриално-аграрна страна с разнообразна продуктова структура. Селското стопанство стана високо механизиран отрасъл с ускорени темпове на развитие. Само един пример. Годишното производство на жито тогава надмина 10 милиона тона. За, сравнение, в годините на прехода годишното производство на жито спадна с над 50%. Двата отрасъла - индустрията и селското стопанство, формираха една ефективна структура на националната ни икономика. Те реализираха към 70% от националния продукт на страната. В годините на прехода основен фактор за формиране структурата на икономиката стана секторът на услугите. Той вече формира към 65% от брутната добавена стойност. И това не е случайно. Печалбата в този сектор се реализира най-бързо във времето.
Струва си да припомним и друго.
* По време на социализма се реализира една всеобхватна социална програма в името на човека, двигател на историята:
- работа имаше за всички, безработица нямаше.
- здравеопазването и образованието бяха безплатни. Профилактичните прегледи бяха задължителни.
Дори железничарите разполагаха със свои болнични заведения в основните железопътни възли. В тези възли имаше лекар. Спомням си името на лекаря в железопътния възел Мездра - д-р Мавродиев. Железничарите ползваха безплатно железничарския жилищен фонд. Униформеното облекло беше безплатно. Всичко това остана в нашите носталгични спомени.
Болничните заведения сега се превърнаха в търговски дружества. Здравето на човека стана стока.
- към 80% от семействата се добиха със свои собствени жилища. В условията на пазарната икономика се появи рентиерството, атрибут на системата.
- увеличението на цените (инфлация) се компенсираше напълно със съответно увеличение на работните заплати. По този начин се запазваше равновесието между реалната и номиналната работна заплата.
- функционираше целеви фонд "Допълнително материално стимулиране" за високи постижения в областта на производството и научните изследвания.
- Всички селищни системи се сдобиха с автобусен транспорт.
Това бе голяма социална придобивка
- селата се електрифицираха и водоснабдиха (газеничетата и кобилиците изчезнаха). Осигуриха им телефонна, радио- и телевизионна система. Асфалтираха се шосейните подходи и уличната инфраструктура.
Селата бяха и просветни структури. Там се получаваше първоначалното образование, което беше задължително. Сега в условията на демографската криза училищните сгради там се превърнаха в паметници на разрухата. И немалко села изчезнаха от географската карта на България.
* В годините на социалистическия период се създадоха нови видове транспорт - автомобилен, воден, въздушен и тръбопроводен транспорт. Транспортът като мобилна структура осигуряваше териториалните връзки на производствения процес, превоза на суровини и готова продукция, стоки по вноса и износа и задоволяване потребностите на населението от превози. Основните железопътни направления бяха електрифицирани и удвоени.
В годините на предоха железопътният транспорт попадна в коловозите на техническата, икономическата и финансова криза.
* Успешно се развиваше родната култура и просвета с техните разнообразни фрагменти. Някои изяви получаваха и международни признания.
* В годините на социализма нашата страна по жизнен стандарт се нареждаше много по-напред по световната скала спрямо сегашното статукво.
Във всички тези събития съм бил не само свидетел, но и
пряк участник в реализацията
на някои процеси от социалната програма.
И на фундаменталната база, върху която се гради стратегическата програма на Българската социалистическа партия в социалната сфера - грижата за човека, най-ценния капитал на обществото.
Посочените събития показват, че не може с лека ръка да се зачерква един исторически период - социалистическия. През този период нашата национална икономика се превърна в развита многоотраслова система.
И за да бъдем обективни, няма да крием - в хода на градивните процеси се допуснаха и немалко грешки от различен характер: в областта на демократичната система, свободата на печата и словото и т.н. В последните години на периода се появиха и симптоми на икономическа криза, а външният дълг надмина 10 милиарда долара. Обяви се мораториум на дълга. Това породи голямо недоволство в ония бурни години на промяната. По време на правителството на Жан Виденов дългът беше погасен с 3 милиарда долара, сега обаче брутният външен дълг (публичен и частен) е към 50 милиарда долара.
По онова време Първия казваше: "Другари, критикувайте смело". А находчивите отговаряха: "Критикувай смело и си взимай торбата за село".
Направеният анализ на посочените събития е фактология, а не идеологическа пропаганда.
Историята е съдник на миналото. Всичко това, което е сторено в годините на социалистическия период и на прехода към пазарна икономика, ще се оценява обективно от дистанцията на времето - от историците, анализаторите, политолозите и социолозите.
Годината 1989-а е повратна в най-новата ни история. Исторически уникат, който дава началото на т.нар. преход. В хода на този преход се създадоха условия за демократизиране на обществото ни, прилагане механизмите на пазарната икономика, плурализация на партийната система и постепенно сближаване и приобщаване на България към Европейския съюз.
В годините на прехода на политическия хоризонт се появиха много партийни образувания. В хода на функционирането им обаче се получи значителен организационен разпад. В резултат на това в някои партии се стигна до политически упадък. Те загубиха немалък властови ресурс.
В съответствие с изискванията на пазарната икономика пък се извършиха радикални промени в държавното управление, законодателната нормативна уредба, формите на собственост, в икономическите и финансовите механизми на управление.
Началните години на прехода
бяха години на неописуем ентусиазъм и еуфория по улиците и площадите. Идеализиране на едно светло бъдеще. Очакванията бяха големи. Но събитията в годините след това показаха, че тези очаквания са една илюзия. Народът казва: "Каква я мислехме, а тя каква стана". Връхлетя ни икономическа, социална и демографска криза. Бедността и безработицата се превърнаха в постоянен спътник.
Безработицата у нас достигна своята най-висока кота в 2003 г. - до 20 процента. Абсолютният й пик е през месец януари 2001 г. - 708 729 души... Сега безработицата у нас се доближи до европейските норми. Както е известно, над 2 милиона наши сънародници напуснаха своята родина, за да търсят препитание в други страни и континенти.
Ролята на държавата, като публичен сектор в значителна степен се деформира. Това създаде условия за галопиране на корупцията и престъпността във всички нейни уродливи форми - грабежи, палежи, убийства, отвличания, измами и други "екстри" на човешкото безумие.
Всички тези събития в годините на прехода не може да не са оказали влияние при окончателното формулиране на волеизявлението на гражданите по направеното социологическо изследване, за което ще стане дума.
В края на 2017 г. се направи едно социологическо проучване от авторитетен изследователски център. Темата беше: къде пълноправните граждани предпочитат да живеят - в социалистическото общество или в капиталистическото? Резултатите от изследването бяха публикувани и в някои медии.
Изследването е направено по поръчка на евродепутата от Герб Андрей Ковачев. Крайните резултати показват, че половината от анкетираните предпочитат да живеят в условията на социалистическата система.
И това не е случайно
В годините на социалистическия период нашата страна се превърна от изостанала аграрно-промишлена в съвременна индустриално-аграрна страна с разнообразна продуктова структура. Селското стопанство стана високо механизиран отрасъл с ускорени темпове на развитие. Само един пример. Годишното производство на жито тогава надмина 10 милиона тона. За, сравнение, в годините на прехода годишното производство на жито спадна с над 50%. Двата отрасъла - индустрията и селското стопанство, формираха една ефективна структура на националната ни икономика. Те реализираха към 70% от националния продукт на страната. В годините на прехода основен фактор за формиране структурата на икономиката стана секторът на услугите. Той вече формира към 65% от брутната добавена стойност. И това не е случайно. Печалбата в този сектор се реализира най-бързо във времето.
Струва си да припомним и друго.
* По време на социализма се реализира една всеобхватна социална програма в името на човека, двигател на историята:
- работа имаше за всички, безработица нямаше.
- здравеопазването и образованието бяха безплатни. Профилактичните прегледи бяха задължителни.
Дори железничарите разполагаха със свои болнични заведения в основните железопътни възли. В тези възли имаше лекар. Спомням си името на лекаря в железопътния възел Мездра - д-р Мавродиев. Железничарите ползваха безплатно железничарския жилищен фонд. Униформеното облекло беше безплатно. Всичко това остана в нашите носталгични спомени.
Болничните заведения сега се превърнаха в търговски дружества. Здравето на човека стана стока.
- към 80% от семействата се добиха със свои собствени жилища. В условията на пазарната икономика се появи рентиерството, атрибут на системата.
- увеличението на цените (инфлация) се компенсираше напълно със съответно увеличение на работните заплати. По този начин се запазваше равновесието между реалната и номиналната работна заплата.
- функционираше целеви фонд "Допълнително материално стимулиране" за високи постижения в областта на производството и научните изследвания.
- Всички селищни системи се сдобиха с автобусен транспорт.
Това бе голяма социална придобивка
- селата се електрифицираха и водоснабдиха (газеничетата и кобилиците изчезнаха). Осигуриха им телефонна, радио- и телевизионна система. Асфалтираха се шосейните подходи и уличната инфраструктура.
Селата бяха и просветни структури. Там се получаваше първоначалното образование, което беше задължително. Сега в условията на демографската криза училищните сгради там се превърнаха в паметници на разрухата. И немалко села изчезнаха от географската карта на България.
* В годините на социалистическия период се създадоха нови видове транспорт - автомобилен, воден, въздушен и тръбопроводен транспорт. Транспортът като мобилна структура осигуряваше териториалните връзки на производствения процес, превоза на суровини и готова продукция, стоки по вноса и износа и задоволяване потребностите на населението от превози. Основните железопътни направления бяха електрифицирани и удвоени.
В годините на предоха железопътният транспорт попадна в коловозите на техническата, икономическата и финансова криза.
* Успешно се развиваше родната култура и просвета с техните разнообразни фрагменти. Някои изяви получаваха и международни признания.
* В годините на социализма нашата страна по жизнен стандарт се нареждаше много по-напред по световната скала спрямо сегашното статукво.
Във всички тези събития съм бил не само свидетел, но и
пряк участник в реализацията
на някои процеси от социалната програма.
И на фундаменталната база, върху която се гради стратегическата програма на Българската социалистическа партия в социалната сфера - грижата за човека, най-ценния капитал на обществото.
Посочените събития показват, че не може с лека ръка да се зачерква един исторически период - социалистическия. През този период нашата национална икономика се превърна в развита многоотраслова система.
И за да бъдем обективни, няма да крием - в хода на градивните процеси се допуснаха и немалко грешки от различен характер: в областта на демократичната система, свободата на печата и словото и т.н. В последните години на периода се появиха и симптоми на икономическа криза, а външният дълг надмина 10 милиарда долара. Обяви се мораториум на дълга. Това породи голямо недоволство в ония бурни години на промяната. По време на правителството на Жан Виденов дългът беше погасен с 3 милиарда долара, сега обаче брутният външен дълг (публичен и частен) е към 50 милиарда долара.
По онова време Първия казваше: "Другари, критикувайте смело". А находчивите отговаряха: "Критикувай смело и си взимай торбата за село".
Направеният анализ на посочените събития е фактология, а не идеологическа пропаганда.
Историята е съдник на миналото. Всичко това, което е сторено в годините на социалистическия период и на прехода към пазарна икономика, ще се оценява обективно от дистанцията на времето - от историците, анализаторите, политолозите и социолозите.
От Север до Север
Дисертация за получаване на научна степе...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Дисертация за получаване на научна степе...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари