БЪЛГАРСКИ ДУМИ В РЕЧТА НА СТАРИ ГЪРЦИ, ЕВРЕИ И РИМЛЯНИ  

Нашата история е уникална в доста отношения. Тя впечатлява с богатство от интересни събития и героични подвизи извършени от дедите ни. Впечатлява и с броя превратни моменти белязващи прераждането на държавата ни, но също и с това, че сред чуждите летописци, а по-късно и сред чуждите изследователи на миналото сякаш е съществувала фанатична надпревара кой да ни ощети възможно най-много.   Йохан Енгел, Йохан Тунман, Едуарт Гибън, Йосиф Маркварт и др. виждат в старите българи татари, угрофини, тюрки, макар да няма абсолютно никакви доказателства за това. Тенденцията на поставяне на прародината ни в далечната Азия е продължена от историците Геза Фехер, Йосиф Шафарик, Роберт Рьослер, Александър Хилфердинг, Василий Татищев, Константин Иречек.   Към този списък трябва да добавим и лингвистът Вилхелм Томашек.Той тълкува народностноно ни име с тюркския глагол bulgamak-правя буламач, смесвам, и така изиграва важна роля в създаването на ужасно изкривената, невярна представа за характера на речта на дедите ни, а и техния произход.   Томашек е първият, който прави задълбочено проучване на тракийския език и при анализа на глосите брилон, гентон, колаврисмос, катузи, ктисти, пинон, дава обяснения с брити-бръсна, жѧти-жъна, повалям, колесе-коло, колело, кратъкъ-кратък, чистъ-чист, пиво-пиво, питие.   Без изключение, тези думи принадлежат на нашата реч, а и са регистрирани най-рано в писания на български език. Това обаче изобщо не притеснява работещият във Виена учен.   Toй не е трогнат и от факта, че в продължение на хиляда и сто години българите биват отъждествявани с мизите – голям и силен тракийски народ. Важно е и това, че мизите са споменати в египетски летописи от XIII век пр.Христа, т.е. отпреди три около хиляди и триста години.     Рамзес II по време на битката при Кадеш (в която участват мизите)-Rameses II in the Battle of Khadesh, Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg/800px-The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg

След Томашек, търсейки “доказателства” за тюрския език на старите българи, различни учени обявяват нашите думи баща, бати, къща и др. за тюрски. Иронията е, че притежаващите древна форма *bhātja думи баща и бати не само не са тюрски, но и имат съвсем ясен паралел в споменатат от Херодот титла βάτος-цар, а и принадлежащата на първите господари на остров Крит титла βασιλεύς.   До това важно за историята ни заключение стига акад. Владимир Георгиев в работа засягаща произхода на азбуката. А пък относно факта, че βασιλεύς е заемка в гръцкия се изказват Аренд Ян Ван Виндекенс, Хялмар Фриск и др.
С трако-пеласгите яваващи се първите високо цивилизовани обитатели на остров Крит са свързани не само баща и бати, но също и добре познатото на българските селяни название на растението брей (Tamus communis), което е известно с това, че при докосване причинява изприщване и нараняване. Акад. Георгиев и др. наши учени споменават за родството на българската дума брей с пеласгийската βρύον, допълват и, че поради това, че брей не се среща в никой друг език от славянската група, думата навярно е тракийска. Да обаче още навремето Стефан Младенов дава обясенние на брей с брия-бръсна (т.е. наранявам бел.моя).   Toва означава, че щом има обяснение на въпросната дума на български език, тя просто няма как да е механично заета след 681-ва година и то от население, което според официалните теории вече е романизирано или елинизирано. Още повече, древният корен *bri се среща в тракийската глоса брилон, която пък е обяснима със стблг. брити-бръсна. Съвпадение след съвпадение и това не прави никому впечатление?   Обикновено, когато професионалистите бъдат изправени през такива “феномени”, бива предлагано стандартното обяснение, че смайващата прилика на български думи с трако-пеласгийски се дължи на родство, чиито корени се крият в праиндоевропейския език. Хубаво, но защо не гръцкият, а точно българският (който уж се е появил късно на Балканите) показва такава необикновено силна връзка с трако-пеласгийския? На този елементарен въпрос никой не желае да отговори, не може да отговори, или пък се страхува да отговори.   По-голяма “загадка” представлява нещо друго: българските думи в старите семитски езици. През 1953-та година излиза книгата на  проф. Бердржих Хрозни “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”. В нея той дава една доста интересна подробност, а именно това, че староеврейската дума ṭфb отговаря на чешката dobrэ-добър. Чехите, чийто език безспорно е сроден с нашия, никога не са отъждествявани с древен балкански народ, но за сметка на това българите са наричани траки, мизи, пеони, мирмидони. Последните спадат към групата на пеласгите, а те са не само обитатели на Балканите и остров Крит, но стават също съседи на старите евреи в Левант.   Пеласгите, чието правилно име е пеласти влизат в библейската история под името филистимци. Toва название се явава по-новата форма на стевр. פְּלִשְׁתִּי (пелишти) – пеласт, פְּלִשְׁתִּיִים‎ (пелиштим) пеласти. Ако приемем, че българите са потомци на трако-пеласгите, част от които обитават територии на Египет, Израел и Ливан дълго време, то няма нищо мистериозно в това, че българска дума се среща в староеврейския.  
Филистимска (Пеласгийска) керамкa Philistine Bichrome pottery, theorized to be of Sea Peoples origin. Изобр. Peter Hagyo-Kovacs  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Bichrome_pottery.jpg/800px-Bichrome_pottery.jpg
Прочее ṭфb-добро не е едиствената българска заемка в речта на старите евреи. Там срещаме също šеgōr-секира, бойна секира и mekhērah-меч. На езика на филистимците-пеласти принадлежи още една свързана с военното дело дума, това е kōba-шлем. Тя е сравнена от Фредерик Ваудхойзен с хетската kupahi-шлем. Поне за мен няма никакво съмнение, че староеврейската kōba и хетската kupahi-шлем са сродни на срещата се в старобългарските надписи κυπε-шлем, като смисъл има само на български.   Официално никога не е имало контакт между българи и хети, но приемем ли, че ние сме потомци на стари балканци, ще излезе не само, че е имало, но и, че дедите ни са доминирали хетите дълго време. Това обяснява не само защо в хетския има думи като тата-тате, сарпа-сърп, далуги-дълъг, небиш-небеса, тупи-тупам, вали-велик, но и защо хетите почитат тракийските богове Арес, Епта, Папас, Перкос, прекроявайки имената им на Яриш, Ебат, Папая, Перва.   Макар недиректно, тракийската доминация над хетите е спомената от учени като Вахан Куркиджиян, който казва следното: “Хетите са били смесен народ, основната част от тях е представена от азиатци, които обаче са управлявани от говореща индоевропейски език благородническа прослойка от земите край Босфора” -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html   От незапомнени времена, земите край Босфора са обитавани от трако-пеласги. Това се доказва не само от най-древните топоними и хидроними, но също и от погребалните обреди, керамиката и т.н. Имайки предвид присъствието на генетичните маркери E-V13 и J2 при нас българите, а и високата концентрация на тези маркери точно в земите известни като най-древни обиталища на трако-пеласгите, единственото логично обяснение за присъствието на наши думи в речта на старите евреи и хетите е това, че като цяло, ние сме потомни на местно балканско население, което още в незапомнени времена е успяло да се разпространи на три континента.   Тук е мястото да бъде цитиран Плутарх, който твърди, че “бивайки страстващ народ, пеласгите обиколили по-голямата част от обитаемия свят подчинявайки по-голямата част от човечеството, след като се установили на мястото, на което е Рим основали селище и го нарекли (Roma) по силата на своето оръжие”:   “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”-Plut.Rom.I.1.   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html   Тези, които са изучавали латински език навярно са забелязали приликата между използваните от римляните думи: struo-строя, grunda-греда, domus-дом, malleus-чук и стблг. строѭ-строя, грѧда-греда, домъ-дом, млатъ-чук. Разбира се и в този случай специалистите дават обяснение с общия, праиндоевропейски език, чиито корени се крият в мъглите на времето.   Без значение остават свидетелството на Плутарх за ролята на пеласгите като основатели на Рим, а и твърдението на Страбон, че по сведения на Меандър, след Троянската Война, траки и енети (венети) се заселват на север от Адриатическо Море -Strab.XII.3.25.   Самото име на Адриатическо Море идва от името на река Адрия-Strab.VII.5.9. Тя е наречена от Клавдий Птолемей Атрианус: “Called by Ptolemaeus (3.1.21) "Atrianus," emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5.1.8), or Atria (now Atri).   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7E*.html#note336   Названието Atrianus/Атрианус е дадено от стари балканци. Доказателство за това е името на река Atrys/Атрус – днешната Янтра. Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са отговорни за появата на името както на река Адрия, Атрианус, така и на Адриатическо Море, като обяснение можем да получим със стблг. ѩдръ-бърз, срблг. уѩдрити-разбързвам се.
Карта на северните части на Апенините и Адриатическо Море  http://www.heritage-history.com/maps/ancient/class022.jpg
Тези сведения обясняват присъстивето на генетичния маркер R-L23* при българи и италианци, като важното в случая е това, че при нас този маркер е най-стар, от времената след края на Ледниковия период: “R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period.”   https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779   Генетиците знаят прекрасно, че при италианците маркерът R-L23* е внесен хилядолетия по-късно от Балканите и Черноморските степи, знае се и, че появата се дължи на идването на трояните, на които също може да се припише и друг маркер, а именно  J2 (присъстващ при около 19% от българското население), а като датировка се посочва периода 1200 г.пр. Христа:   “L23 branches of R1b, representing the first expansion of R1b from the Pontic Steppe to the Balkans (see R1b history). If there is any truth in the myth (as there usually is), the Trojans might have brought M269 or L23 (probably with other haplogroups, notably J2) to central Italy circa 1200 BCE.”   http://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml
Когато истината бъде казана, няма мистерии, няма необясними феномени, всичко е логично и не противоречи на здравия разум. Доказателствата за древните балкански корени на българския народ са мнгого и са необорими, но и неудобни за поддръжниците на догмите. Тези хора, явно неосъзнаващи, че вече са станали за смях в очите на интелигентните, прогресивните и мислещи хора, се опитват всячески да спасят потъващият си кораб.   Как обаче да могат да спрат истината? Невъзможно е, това е загубена битка, която трябва да се преустанови защото е против интересите на българския народ. Да се отрича на инат очевидното е не само неразумно, но и вредно за всички нас. Колко време още може да се поддържа заблудата, че старите българи са дошли от Азия иранци, след като общите за българи и италианци генетични маркери R-L23* и J2 са чужди на иранските народи, но за сметка на това принадлежат на трако-пеласгите, от чиито среди произлизат основателите на Троя и Рим.   Нека да забравим за момент, че Плутарх и Страбон са писали за идване на трако-пеласги на Апенините. Нека забравим за малко и това, че имената на Рим и Адриатическо Море са дадени от стари балканци. Ако генетичната близост между българи и италианци може да се обясни само с идването на благородника Алцек и неговите хора, то пак излиза, че Алцек е водил хора, които са потомци на древни обитатели на Балканите, Троада и Черноморските степи. Просто такъв е характерът на генетичните маркери R-L23* и J2.   Кое е неясното, кое е странното, кое е нелогичното? Нима наличната информация не показва, че проф. Асен Чилингиров, д-р Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Данаил Юруков, Иван Селимински, Кирил Рилски, а и още много други съвестни изследователи са прави определяйки българите като древен балкански народ?   Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно, а да се бори човек против излизането на истината е както непочтено, така и престъпно. Народът ни е страдал предостатъчно, ощетяван е предостатъчно, сега е време да получи истинската си история, а и самочувствието, което заслужава.         Използвана литература:   1.Български Етимологически Речник, Том I, A-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, фототипно издание, Акад.Изд. “Проф.Марин Дринов”, БАН, София, 2007; 2.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976; 3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 4.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethologische Unterzuchung, Verlag der Цstereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;   Извори от интернет:   Вл.Георгиев, Произхождения Алфавита, Вопросы Языкознания, 6, 1952 (посл.вид. 04-05-2019)http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Vl_Georgiev_Pr_Alfavit.pdf   The Philistines, by R.A.S. Macalister, 1913 (посл.вид. 04-05-2019) http://www.sacred-texts.com/ane/phc/phc03.htm   F.Ch.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties (посл.вид. 04-05-2019) https://www.academia.edu/7287651/The_Ethnicity_of_the_Sea_Peoples_dissertation_   The Geography of Strabo published in Vol.III of Loeb Classical Library Edition, 1924 (посл.вид. 04-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7E*.html#ref336   The Parallel Lives of Plutarch, Life of Romulus, published in Vol.I of Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 04-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html   Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, PLOS, March 6, 2013, Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino (посл.вид. 04-05-2019) https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779   Genetic History of the Italians (посл.вид. 04-05-2019) https://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml