Прочетен: 223 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2019 21:22
Тези твърдения на Стево Пендаровски са категорична лъжа, добавя евродепутатът
Джамбазки: За никаква независима Македония не се е борил Гоце Делчев. Никога!24 юни 2019
Понятието „Независима Македония“ се появява в съвсем друг исторически контекст, писан от Коминтерна в Москва, близо тридесет години след смъртта на Гоце Делчев на 4 май 1903 година над село Баница. Ето защо той никога не се е борил за това
Ангел Джамбазки
Из писмото на Гоце Делчев до Никола Малешевски, родом от Берово, пунктов началник на ВМРО в Дупница:
„Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…" .
Съзнателно запазвам стария български правопис, на който Делчев е писал и преподавал. Също така си струва да се видят и дипломите от екзархийското училище в Ново село, където Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география и геометрия. На децата там са писани оценки и са били изпитвани на български език.
Освен това, Гоце Делчев е бил възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия. Гоце е бил и юнкер в Софийското военно училище
Хайде стига глупости. Можем и трябва да поздравим президента Пендаровски за смелостта да признае историческата истина, а именно българският произход и самосъзнание на Гоце Делчев, но не можем да премълчим неистината във втората част на изречението.
Твърдението на президента на Македония, че Гоце Делчев се е борил за независима Македония не е просто невярно. То е чисто и просто лъжа. Държавният глава на Р. Македония Стево Пендаровски призна в телевизионно интервю, че Гоце Делчев е самоопределял себе си като българин. Дотук добре. Измъчено и усукано признание. Това е историческата истина, очевидна за всеки, дори бегло познаващ историята, която дълго време беше отричана и фалшифицирана от югоносталгици, болшевики, агенти на Белград и обикновени негодници в югозападната ни съседка.
Георги (Гоце) Николов Делчев, роден в българско семейство, получил Свето кръщене от Българската екзархия, учил в българско училище, преподавал в българско училище, в качеството му на български учител, учил за български офицер в Българското военно училище, български воевода, воювал за свободата на българите в Македония и Одринско се е самоопределял нееднократно, лично и собственоръчно писмено като българин. Точка по въпроса.
За това мое твърдение има множество исторически извори, а историческите извори са единственото валидно и меродавно доказателство при подобни исторически спорове. Когато говорим за исторически извори, не се ограничаваме само и единствено до българските архиви. Достатъчно е да се прочетат дипломатическите архиви на Обединеното кралство, Германската и Австро-Унгарската империя и Франция от онова време. Ако това не стига – вижте архивите на английските, немските, белгийските, швейцарските и френските вестници. Или пък – Енциклопедия Британика.
Разбира се, както винаги, когато говорим за политическите процеси в Скопие има и катран в кацата с мед. Не лъжица, а кофа с катранени лъжи. Чрез очевидна спекулация с историческата истина, Пендаровски си позволи да твърди, че безспорно Гоце Делчев се е борил „На 100% за Македонска държава“. Това твърдение е лъжа. Категорична лъжа.
Историческата истина, подкрепена безусловно и еднозначно от историческите извори е следната: Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи започва непосредствено след Освобождението и решенията на Берлинския конгрес. Използва се модела на БРКЦ и ВРО на Васил Левски.
На 23 октомври 1893 година, в Българската мъжка гимназия в Солун се поставят основите на организираното националноосвободително движение на българите в Македония и Тракия, тогава все още под османска власт. БМОРК, ТМОРО и ВМОРО са имената на тази организация. Достатъчно е да се погледнат и прочетат учредителните документи и устави. Там еднозначно е записано, че това е българска организация, която цели освобождението на българите, останали под турско робство.
В първия устав на Българските македоно – одрински революционни комитети (БМОРК) е ясно записана целта, която си поставят:
„Чл. 1. Целта на БМОРК е придобиване на пълна политическа автономия за Македония и Одринско.
Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области (...)“
Берлинският договор в своя чл.23-ти предвижда автономия, автономно административно самоуправление на Македония и Одринско в рамките на Османската империя. Именно автономия, нищо различно. Тази автономия никога не се осъществява, заради съпротивата на Високата порта. Затова в програмните документи на българското националноосвободително движение в Македония и Тракия се залага именно тази цел. Българските учители, основатели на ВМРО, отлично знаят, че за да получат подкрепа и симпатии на Запад, не трябва да поставят за първа цел промяна на клаузите на Берлинския договор, чрез промяна на границите, като поискат директно присъединяване на Македония и Одринско към тогавашното Княжество България.
Затова начертават проста, но ефективна стратегия в следните стъпки, следвайки модела на Съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885. Първа стъпка – прилагане на чл.23-ти от Берлинския договор и постигане на автономия на Македония и Одринско, втора стъпка – повторно Съединение и осъществяването на българския национален идеал. Обединение на всички български земи от българското етническо землище в Мизия, Тракия и Македония в единно и обединено българско Отечество, под скиптъра на българските владетели.
Това е историческата истина, която може да бъде проследена и прочетена в хиляди страници архивни материали, писма, устави и прочее документи от това време. Български и западни. Автономията е просто стъпка към обединението. За никаква независима Македония не е ставало дума никога в този исторически период. Понятието „Независима Македония“ се появява в съвсем друг исторически контекст, писан от Коминтерна в Москва, близо тридесет години след смъртта на Гоце Делчев на 4 май 1903 година над село Баница.
По тази проста причина Гоце Делчев никога не се е борил за никаква независима Македония.
В Скопие са в паника, притиснати от историческите факти. Затова се стремят да подменят фактите. Да замажат историческата истина, че Гоце Делчев се самоопределя като българин с фалшивата теза, че се е бил борил за Независима Македония.
Не можем да продължаваме да се правим, че не виждаме тези злоупотреби, провокации и фалшификации, извършвани от Скопие.
Никакви фалшиви тези, за това че трябва да се правим, че не ги виждаме, взети на въоръжение от малката, но креслива клика псевдо-интелектуалци, интернационалисти и културни марксисти, от кръга около Нов български университет, Отворено общество, Америка за България, БХК и прочее, не могат да бъдат повече търпени. Дадохме необходимата подкрепа за членството на Македония в НАТО. Отворихме вратата на Македония за НАТО, чрез договора за добросъседство. Напълно достатъчно.
Сега вече говорим за бъдещето членство на Македония в Европейския съюз. Това членство минава само и единствено през признаване на историческата истина. А тя е следната. Политическа македонска нация съществува след 2 август 1944 година. На тази дата, банда български болшевики и шумкари, национални предатели се събират в избата на манастира „Прохор Пчински“, използвайки за алиби на събирането големия български християнски празник Илинден и приемат т.нар.
декларация за АСНОМ или „Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония“. Това се случва под диктата на Коминтерна и Москва. След решението на Коминтерна за създаване и налагане на т.нар. „македонска“ нация през тридесетте години на двадесети век, българската, сръбската и гръцката комунистически партии вземат тази национално-предателска директива „на въоръжение“ и работят за нейното осъществяване.
Преди тази дата, 2 август 1944-та година - Илинден, няма никакво съмнение и не може да има никакъв спор за характера, самосъзнанието и самоопределението на населението в днешната Вардарска Македония. Те са безспорно, еднозначно и категорично български.
Само и единствено при тези условия може да бъде получено българското съгласие за присъединяването на Македония към Европейския съюз.
В заключение. Гоце Делчев, българин по самосъзнание и самоопределение, никога не се е борил за никаква независима Македония. А Македония за нас никога няма да бъде нито северна, нито южна, нито горна, нито долна. Тя е само една и братска, втора българска държава на Балканите.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1