Блогът на budha2 :: Спорт и футбол/ За тях може да бъде използвана дефиницията на Мордохай Леви: “опиум за народа"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2015 19:24 - Спорт и футбол/ За тях може да бъде използвана дефиницията на Мордохай Леви: “опиум за народа"

Автор: budha2 Категория: Спорт

Прочетен: 1178 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.10.2016 12:07

Спорт,Политика, Религия
Това са аспекти от човешката култура, масови мероприятия и развлечения. За тях може да бъде използвана дефиницията на К. Маркс: “опиум за народа”

Днес футболът , а и другите спортове, изпълняват тази функцията да държат масите в едно състояние на опиянение, състояние на леност, извън действителността и настоящето, свързани с телевизора, в една необикновена връзка с техните богове, чиято религия е консумиране на спектакъла, за да продължава да се върти капитала. Да накарат хората да идентифицират с отборите, все едно, че са църкви, и да дадат пълномощие за личната власт на тези лица . Знаменитостите са в същност нашите шамани. Това означава, че в много от тези спортове, някой играе за нас. Някой друг е изправен пред мистерията на космическата игра, докато ние го поддържаме и пиейки бира си представяме, че сме там, на неговото място.
Не сте ли забелязали, че живеете във виртуална реалност?

Дори във времената, в които живеем сега в един глобализиран свят, в който голяма част от информацията е достъпна за много хора, все още намираме истини,които са скрити под маската известна като страст към спортните традиции или духа на конкуренцията.Футболът е една от формите за отвличане на вниманието на населението..Играта с топка се разви по опасен начин. От проста и невинна спортна дейност, тя прехвърли границите на забавното и здравословното, за да стане оръжие за контрол над масите,позната в йерархията на корпорациите с жаргон като "социално разсейване." Ролята на корпорациите

Невежеството на консуматора води след себе си безброй часове гледане на футболни мачове..Създава се една ситуация, в която няма никаква полза за зрителя.Не след дълго се превръща в социално поведение, което достига опасни размери. Това е мястото, където всяко нещо идва на мястото си,няма нищо лошо, когато човек е последовател на даден отбор,но когато се прекрачи границата на фанатизма, футболистите се превръщат в идоли и се започва лудо купуване на всичко, което се върти около цветовете на отбора. Последен писък на модата са блузките за кучета с имена на футболисти...
Любителите на футбола без да знаят как и защо се превръщат в потребители, неизбежно етикетирани. Освен това поставят и етикет на хората, според техните футболни предпочитания.

Манипулация на масите

Футбол, шоубизнес и други "димни завеси" манипулират масите, и не позволяват те да имат културна осъзнатост. Политици и други лица са заинтересувани да държат хората заети със защитата на футболният екип на града, на любим клуб.

Дори в собствената си държава, разделяйки ги от останалите, по причини, че не споделят тяхната"страст", винаги когато "случайно " се въвежда нов несправедлив закон , който е във вреда на болшинството хора, по същото време са организирани футболни мачове между отбори, които имат дългогодишна вражда!

По този начин те могат да се забавляват масите от хора, които пеят ентусиазирани името на любимия си отбор, докато бъдещето и съдбата им се решава по независещ от тях начин. Повечето мъже гледат спорт( в България основно футбол).”Плебеите” се забавляват , гледайки спорт ,но това забавление единствено в полза на „Елита”, защото той ги откъсва от истинските им проблеми и се радват за хора които ги карат да са щастливи или тъжни.

Спортът е заместител на определени емоции и изживявания, които не се случват на обикновения човек и единствения начин той да се докосне до тях е чрез спорт, тв предавания, екшън филм и т.н.. Може би търсят алтернативна реалност и да изключат,че има сметки, работа и др.. Неудовлетвореност кара хората да търсят изживявания с любимия отбор или спортист.

Футболистите и другите спортисти са едни съвременни гладиатори, които получават милиони.Принципите за контрол над масите от древен Рим са живи и днес, но в различен вариант, заради различните условия. Един от тях „хляб и зрелища” е още жив. Някои хора се вживяли толкова много, че по форумите се срещат хора, които едва ли не най-големия им успех в живота, е че са избрали някой отбор, който печели трофеи и се обиждат едни други все едно е засегнато личното им достойнство.

Да погледнем етимологията на думата футбол. Много мислят, че идва от foot (крак) и ball (топка) т.е. използва се крака за да се играе с топката. Това не е точно така. Понятието футбол обединявало всички спортове, играни от бедните хора в Англия. се Спортове в които стъпва на собствените крака на земята и това е причината американците да наричат футбол, играта която се играе по техните правила. Богатите са можели да си позволят да си купят кон, мотоциклет или кола и затова са се занимавали със спортове, като поло, различни състезания с коли, мотори и т.н.. Футболът, който е най-популярен по целия свят се нарича Association football ( съкращението е Сокър ), спорт Ръгби няма, а има Ръгби футбол. Още през 19 и 20 век виждаме, че в игрите съществува разлика между богати и бедни.

Тоталитарните режими винаги поддържат спорта на високо ниво, за да пропагандират по този начин властта си Така народа е удовлетворен въпреки тоталитарния режим. Бай Тошо падна и спорта премина в частни ръце и спорта в България дръгна надолу и нуждата от „зрелища” бе запълнена със световен спорт и световни майстори. Кеф ти Висша лига на Англия, кеф ти испанската Примиера дивисион и Серия А на Италия, кеф ти Първа Будеслига на Германия . В допълнение българския запалянко може да наблюдава не толкова популярни първенства като руската примиер лига, холандската Ередивизя, втора дивизия на Англия,а ако му доскучае късно вечерта може да гледа аржентински футбол от другия край на планетата или да избере други американски спортове като баскетбол и хокей които могат да бъдат наблюдавани през нощта. Като допълнение българина може да наблюдава и родния шампионат, който може да не блести с майсторлък, но си е наш и тръпката да подрепяш родния клуб е много по-различна от тази да викаш за отбор който е на хиляди километри от теб. Като добавим, че у нас се излъчват най-престижния футболен клубен европейски турнир Шампионската лига и втория по престижност Лига Европа показва,че българския запалянко има много избор пред себе си.

В САЩ един отбор от НБА(баскетбол) и НХЛ(хокей) изиграва по 84 мача в редовния сезон , в МЛБ (безйбол) един отбор изиграва 162 в редовния сезон.Най-полуярния спорт в САЩ е американския футбол и един отбор изиграва 16 мача в редовния сезон . Във всяка лига играят от 30 до 32 и това означава, че цялата седмица на един американец е заета мачове не само на любимите си отбор, но на отбори които не е фен.

Плюс това има и колежански и гимназиони мачове за които са едно от малкото забавления в малките градове. За да не му пусне на един американец от спорт мачовете от различните лиги се провеждат през различен период в годината. В бейзболната лига мачовете от редовния сезон започват от април и продължават до септември,а плейофите започват септември и завършват октомври.В хокея и бейзбола първенството започва октомври до март,а април до юни са плейофите.В американския футбол сезона започва август и завършва януари, а плейофите са януари и февруари.Толкова много спорт отвлича постоянно вниманието на един американец.

В Европа един отбор може да изиграе един до два мача на седмица.Седмицата със спортни събития на европееца не е толкова заета колкото американеца, защото един американец може да има два – три и дори четири любимия отбора от всяка от четирите популярни спортта в Северна Америка.

Това което различава пристрастаноста на европееца от американеца, е че той се фанатизирва на тема спорт. В Европа футболните агитки приготвят хореографии, песни, факли и бомби за футболен мач. Да не говорим за футболното хулиганство което също отвлича вниманието на „плебеите” от реалните проблеми на хората. Хулиганските фирми в Англия водят началото си от края на 60те/началото на 70те.

През 70-те настъпва дълбока инфлация и много заводи фалират,хората остават без работа... И започват да се бият по стадионите и извън тях. Дълго време футболни хулигани са само хора от работническата класа, но с времето заможни хора започват да участват във „фирмите” защото според тях е добър начин за разпускане след тежката работна седмица . Заради футболното хулиганство в Англия на много места има камери под предтекст, че се наблюдават футболните хулигани .. Типичен пример за проблем-реакция-решение. В Европа и Южна Америка гледката не е по-различна, но там понякога преминават границата с използването на ножове и бомбички. През 90те в дербито на Аржентина Ривър и Бока, първите печелят с 2:0, след мача бяха убити двама фена на Ривър, а стадионът, на който се игра мачът, осъмна с надпис - "Изравнихме - 2:2".

Според много хора футболното хулиганство е вид социален протест срещу статукство. Протест породен от скука, това се отнася най-вече за страни като Великобритания където оциалния им живот яко куца. В "богати" общества се изчерпва с материални интерес. В Италия има вид на сблъсък между бедни и богати региони.Има сблъсък на аристократичния север и бедния юг има ги , а в столицата Рим отбора на Лацио феновете му са основно хора от бедната част на града, а средната класа са в фенове на Рома. Това което допълва заетостта на европееца със спорт, е че в Европа има много различни футболни първенства, в които се играе различен футбол и има евротурнири и мачове на национални отбори в които има сблъсаци на различни култури . Футболният фен има избор пред себе си да гледа различни футболни лиги от различни първенства подобно на американеца който наблюдава различни спортни лига, но на различни спортове. Това важи за страни като България например, защото в страни като Испания и Англия където футбола е силен гледат основно местното първенство. Както споменах по горе българския фен има много избор за футбол. Той също така може да е привърженик на два, три и повече отбора от всяко първенство и така той хаби енергия за всичките си любими отбори.

С времето спортовете от занимание за плебеите стават и интересни и за „елита”. Поне така ни се създава тази илюзия, за да може да си мислим, че елитът се интересува от същите неща които и ние, за разлика от 19 и 20 век когато е имало различни спортове за бедни и богати. Така спортът футболът е добре смазана машина за пари. Спортистите получават милиони от заплати и реклами. Защо по дяволите един спортист получава повече от един учен или доктор ?

Тяхната професия не е толкова полезна за обществото ? Защото ние им плащаме заплатите ! Ние като гледаме мачове и постоянно генерираме рейтинг, а той генерира по-високи, заради по-високия рейтинг рекламата става по-скъпа, а с по-скъпа реклама ТВ правата на едно първенство се покачват.Ние сме тези които купуваме фенски артикули на любимите отбори.

Хората умират от скука и поради липсата на алтернатива продължават да гледат футбол и спорт.Въпреки, че футбола с всяка година става все по – скучен.Футболът и спортът от забавление за беди се превръща в зрелище за заможни. За десет години цените на билетите във вътрешните първенства са скочили 10 пъти (у нас - около 5-6). В елиминациите на Шампионската лига билетите са лукс, който си позволяват по-елитните привърженици. Квотите за билети за финалите в евротурнирите, с които от 75 000 места на трибуните едва 40 хиляди отиват за феновете на двата отбора. Другите се разпределят между спонсори, ВИП-ове, богаташи, олигарси и кой ли още не. Отново се създава разделение между бедни и богати в което богатите могат да си позволят да седят на първия ред или в ложата докато за плебеите остават гадните сектори и ТВ излъчванията.

Така се създава излюзията, че „Елита” има същите интереси като обикновените хора и, че не са по-различни от нас. Разни шейхове, руски мафиоти, евреи и американски банкери печелят от футболния и спортен запалянко.

Футболните клубове имат милиони дългове, които няма да бъдат изчистени, защото банката иска да има дълг от който да печели и тя буквално става собственик на отбора. Голяма част от хората са толкова обсебени от тази псевдо реалност, че са готови да преглътнат високите цени на билетите, прекръстването на отбори и стадиони заради спонсори, турнетата из Азия с маркетингова цел, в които грандовете и техните звезди изглеждат като клоуни, създаването голяма разлика между богатите и бедните отбори и т.н. и т.н. може да се изброява до безкрай. Скуката кара хората да правят едни и същи неща неосъзнавайки, че те отвличат вниманието им, а елита през това време крои своите планове докато повечето от нас изживяват една псевдо реалност.