Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2014 07:49 - Психогенераторите работят
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.10.2014 07:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КГБ, 23 отдел, Москва, ноември                                                                          Занимаваха ги новите оръжия, технологиите за
нефтопроизводство, новостите в самолетната индустрия, компютърни елементи и всяко нещо,
което бе резултат от научно откритие.
КГБ съвсем ненапразно бе в първата тройка на най-мощните разузнавания. Нищо,
изобретено в тайните лаборатории по света, не оставаше неразгадано повече от три месеца. Не
беше задължително тези открития да бъдат внедрявани в гражданската промишленост, въпреки
че имаше изключения. Повечето от новите открития почти веднага и съвсем безшумно се
оползотворяваха във военните заводи, които произвеждаха самолети, танкове, автомати и
ракети.
Работата в отдел 23 бе изпълнена с опасности и от сътрудниците се изискваха сериозна
подготовка и високи интелектуални качества. Тъкмо за това в отдел 23 се трудеха най-добрите
умове на страната.
Върху бюрото на майора лежеше смахнат доклад. С него колега от друг отдел довеждаше
до знанието им, че в страната е изобретена странна машина. По необясним начин излъчванията
й можели да ликвидират всякакъв вид изключително опасни и тежки заболявания. По своя
инициатива колегата се бе подложил на облъчването.
Изобретателят, Сергей Лептов, 34-годишен машинен инженер, неосъждан, неженен, без
особени белези, а и без качества, според служебната му характеристика, сякаш на шега
развличал съседите си с изобретението. То било укрито в груб сандък с тесни процепи,
държано в килер. Пациентите влизали, сядали на стол и прекарвали върху него пет-десет
минути. По време на сеанса никой не усещал нищо и повечето говорели за дефицитни стоки
или домашни дреболии. Били напълно излекувани двадесет тежки случая, между които рак,
левкемия, последствия от инфаркти и инсулти. В ролята си на пациент колегата усетил
влиянието на машината, която ликвидирала напълно и без остатък неговия диабет и тежка
хипертония. Последните му медицински изследвания показвали, че всички физически  параметри са в пълна норма.
С въпросния доклад колегата предлагаше на отдел 23 да обърне внимание на тази история.
Датата беше 18 юли. Днес бе 20 ноември и изобретателят отдавна бе успял да изчезне в
чужбина с товарния кораб „Андрей Краснов". Това бе точно установено естествено достатъчно
късно.
Още на 20 юли сътрудник на отдел 23 се бе обърнал със съответните въпроси към виден
академик, специалист по физика. Академикът бил потресен от глупостта на задаваните му
въпроси. Не, такова нещо не можело да бъде изобретено. Или авторът на доклада бил
шизофреник, или ставало дума за масова хипноза сред останалите излекувани, дали показания.
Тук на академика били предложени за сравнение медицинските изследвания. Академикът
казал, че изключенията само потвърждават правилото: тези хора се самоизлекували от силния
стрес. Или въпросният Сергей Лептов бил опитен хипнотизатор, или цялата работа е силно
преувеличена.
След заключението на уважавания академик делото отиде към архив.
Но на 6 октомври до отдел 23 се промъкна нова информация. Резидентът им в неголям
канадски град, разположен в близост до секретни военни лаборатории, съобщаваше, че по всяка
вероятност е създадена машина с особено лъчение. На 20 октомври дойде ново съобщение,
което уточняваше, че на въпросната машина се гледа твърде сериозно, още повече, че тя
веднага е произведена по чертежите на нейния създател Сергей Лептов, понастоящем изменник
на родината. Резидентът заключаваше, че откритието е твърде перспективно, съдейки по
изключителните мерки за сигурност.
Трета информация нямаше, защото резидентът изчезна. Месеци по-късно успяха да
установят, че във втората си информация той не бе преувеличил. Вероятно резидентът бе
допуснал грешки в опитите си да се доближи до изобретението. Изключителни мерки за
сигурност означават, че всеки подобен опит на външен човек се наказва със смърт.                                                                                                                       Канада, Агент
Хочисън
В началото изчезването на Саймън О"Нийл не предизвика съмнения. Още повече, че бе
поискал три дни отпуск, за да довърши ремонта в наскоро купената къща. На четвъртия ден
Саймън не дойде в лабораторията, нито пък се обади. В 10 ч., както бе по устав, дежурните по
охраната отидоха у тях.
Не откриха следи от борба, нито от някакви необичайни действия. Саймън О"Нийл сякаш се
бе изпарил. Независимо от понататъшния развой на събитията, този факт бе изключително
неприятен и налагаше вземането на бързи мерки.
Агент Хочисън, преминал към ЦРУ от военното разузнаване, за първи път се занимаваше с
толкова секретно нещо, като психогенератора. Той бе квадратен, подозрителен и умееше да
върши работата, за която му плащаха. В новата ситуация всяко оставане на лабораторията тук
криеше рискове и клопки. Както неведнъж бе подчертавал агент Хочисън, руснаците щяха да
поискат да си върнат загубената машина. Той не ги подценяваше и в това бе главното му
достойнство. Евакуирането на лабораторията трябваше да започне спешно и при изключителни
мерки за сигурност. Най-късно утре сутринта. Като се задъхваше и разтриваше с лявата ръка
сърцето си, той се зае да напише своя спешен доклад, който Щеше да достигне до два часа
висшето ръководство.
Работата тук му се струваше тиха. Излъчвателят се поддържаше от малък персонал.
Обикновено поставяха доброволец в някоя съседна стая. След първите експерименти с
облъчване на избрани предварително места, работата по пренасянето и монтирането на
генератора се бе оказала трудна и в последна сметка се отказаха от нея.
Наистина главната цел на нейния създател бе лечението. До ден днешен обаче никой от
специалистите в разните му науки не можеше да даде разбираемо обяснение как ракова клетка
след десетминутно облъчване се превръща в нормална. Как се топяха тумори, как ставаха като
нови износени артерии, как инсулинът или кръвното налягане, или разнебитените бъбреци се
нормализираха.                                                                                 
МК - УЛТРА
Агентът бе наблюдавал няколко пъти какво се случва по време на експериментите. Обектът
сядаше в обикновена стая. Първо снемаха енцефалограмата. След това според целите на
програмата, кодирана с инициалите МК-УЛТРА, излъчвателят влизаше в действие. Вече бе
установено, че съвсем малки разлики в честотния импулс в диапазон 1,4-2,2 мгХц въздействат
по съвършено различен начин.
Първите етапи на програмата целяха да установят как реагира на лъчението всеки отделен
индивид. Импулс с честота 1,5 мгХц, отправен към центъра на удоволствието, с времетраене
половин час, можеше да предизвика еуфория, равна на онази след приемането на наркотик.
Обектът потъваше в блаженство. Случваше се да разговаря с мъртви роднини и нерядко те му
отговаряха. Всичко това бе толкова нелепо, че специалистите обърнаха внимание на дивите
диалози доста по-късно.
Хочисън присъства на експеримент 14-А. Първите цифри отговаряха на поредния номер в
опитите, буквата след тях фиксираше дали обектът е доброволец. Букви В и С бяха
предназначени за специалистите и разкодираха степента, в която обектът се поддаваше на
лъчението.
                                                                                            Експеримент 14-А
Обектът беше техник от съседната лаборатория. Беше му съобщено, че срещу добро
заплащане ще бъде извършен опит за заснемане на мозъчните му излъчвания от разстояние.
Гарантираха, че няма да има болка или неприятни усещания.
Начало 9.26 мин.
Честота на импулса 1,7 мгХц.
Техникът, заоблен мъж на тридесет и седем, женен, с три деца, без компрометиращи
навици, сякаш заплува на половин метър от пода. Усещането за безплътност и слаба
зависимост от гравитационните закони е силно. Лицето му губи израза на солиден мъж, той се
превръща в хлапе, което пуска хвърчила от хълма и едничката му грижа е надпреварата с
ветровете.
Въпрос на оператора:
- Какво изпитваш?
Отговор:
- Ами, просто си летя.
Въпрос:
- Това сигурно само ти се струва.
Отговор:
- О, не. Наистина е. Мога да отлетя където си поискам, например при теб, в другата стая...
Да дойда ли?
Въпрос:
- Смяташ ли, че ще можеш?
Пауза. Тялото на обекта си стои на едно място и изобщо не помръдва. Очите са отворени,
но изразът е отсъстващ.
Въпрос:
- Е? Ти стоиш на място и изобщо не помръдваш.
Отговор:
- Глупости. Дойдох при теб и се върнах. Искаш ли да ти опиша всичко точно?
Въпрос:
- Какво имаш предвид?
Отговор:
- Ти седиш зад пулта, в лявата ти ръка има синя книжна салфетка, до теб има лист и писалка
със златен писец. Връхчето на капачката е пукнато. Пукнатината има формата на буква Н...
Достатъчно ли ти е?
Оператор:
- Всъщност... Какво да ти кажа...
Обектът:
- От лявата страна на сакото ти виси конец. Розов е, десетина сантиметра. Вижда се само
когато сядаш и подплатата увисва. Накарай онзи, квадратния, в коженото кресло до вратата, да
дойде и да види.
Пауза.
Обектът:
- Е, защо се бавиш? Между другото, онзи, квадратният, има язва. Голяма е колкото
петцентова монета и е в третата свивка на дванадесетопръстника.
Операторът:
- ... Това за конеца е вярно, и за пукнатината в капачката. И за язвата е така... Как става така,
че както седиш оттатък, виждаш какво става при нас?
Отговор:
- Излизам от тялото си, глупако. Толкова е просто.
14Въпрос:
- Излизал ли си от тялото си, както го наричаш, и друг път?
Отговор:
- Никога, но това е дяволски приятно. Ще го правя отсега нататък.
Въпрос:
- А язвата, как разбра за язвата?
Отговор:
- Не знам. Но съм сигурен за нея. Изведнъж нещо ми каза: този човек има язва на
дванадесетопръстника...
Въпрос:
- Можеш ли да посетиш и друго място, като ...излизаш от 28
тялото си?
Отговор:
- Защо пък не? ... Сега почакай, докато се върна и ще ти разкажа.
Пауза. Честотната вълна се сменя с няколко деления напред. Тялото на техника седи върху
стола си, но е някак празно и прилича на кукла.
Обектът:
- О, по дяволите, по дяволите!
Въпрос:
- Къде беше?
Отговор:
- На площада. Там е станала катастрофа. Един камион е бутнал възрастна дама с цветя...
Тъкмо я поставяха на носилка... Но аз се чувствам ужасно... Смазан съм... Това не може да
продължава... Не понасям това тяло, то само ме измъчва... И тежи, о, Боже, колко ми тежи това
тяло...
Обектът рухна. Веднага прекратиха излъчването. Той разкъсваше сакото и опитваше да
върже вратовръзката в моряшки възел. Отнеха му я, но той се опита да избоде очите си с
пръсти. Беше придобил невероятна физическа сила и едва не се отскубна от охраната. Агент
Хочисън, смаян от разкритието за язвата му, го държеше за ръцете.
Обектът сякаш утихна, но говореше бързо и неразбрано, по-скоро шепнеше, сякаш се
молеше. Вече по средата на коридора той придоби гигантска сила и се откъсна от охраната.
Тялото му излетя от седмия етаж, врязвайки се в стъклата на двойните прозорци.
Това беше то, работата на лабораторията, която агент Хочисън охраняваше. Рано на другия
ден, четвъртък, започна нейната евакуация. Един военен кораб щеше да пренесе апаратурата и
всички сътрудници в Щатите. Без Саймън О"Нийл. Той продължаваше да бъде в пълна
неизвестност. Ако Хочисън вярваше в някоя чудодейна сила, той със сигурност щеше да й се
помоли да му върне Саймън. Но нито Хочисън, нито руснаците вярваха в чудеса. Двете
разузнавания нерядко вземаха превес едно над друго. Хочисън беше убеден, че този път КГБ ги
е изиграло.                                                                                                                                                                       Саймън О"Нийл
Примамиха го просто. Двама руски агенти с истински паспорти на канадски граждани
влязоха в страната без никакви пречки. Месеци преди това бяха подробно обсъждани
биографиите на хората от секретния екип около излъчващата машина или поне онова, до което
успяха да се доберат. Неизвестните бяха доста, но от събраната информация решиха, че най-
податлив и най-запознат с машината е Саймън.
Четиринадесет дни Саймън преживя в мазето на една хижа високо в планините. Към него се
отнасяха внимателно, хранеха го редовно. По негови пресмятания не му позволяваха да спи
повече от четири часа, но той не се нуждаеше от дълъг сън, защото в храната му добавяха
15стимулатори. По някакъв начин онова, което приемаше с храната, правеше действителността
безболезнена. Той не страдаше, както в самото начало, когато го отвлякоха.На петнадесетия ден сутринта Саймън съобщи, че това е всичко, което си спомня за
проклетата машина на Лептов. Зададоха му още няколко въпроса, но той мълчаливо гледаше в
пространството. На обяд към храната му прибавиха още нещо. То подейства почти светкавично
и Саймън О"Нийл не страда много.
Шест дни по-късно изтръгнатото от него лежеше върху бюрото на майор Иван Чумашов.
Сега вече никой на света не можеше да попречи на руснаците да започнат и свои експерименти.                                                                                                          Майор Иван Чумашов, Източен Сибир. Програма „Лебед"
В края на септември се получи разрешение за експерименти с ПРОТОН-В, кодираното име
на психогенератора. Индивидуалните опити протекоха бързо и дадоха резултати. Човешкият
мозък реагираше на излъчванията според предварителните предвиждания.
Но в края на септември вече ставаше дума да се проследи какво се случва, ако се облъчват
големи човешки маси. Нарекоха програмата ЛЕБЕД и това ефирно име предизвикваше усмивки
в екипа.
Съставен според всички мерки за секретност, оглавяван от майор Иван Чумашов, има
всички шансове да достигне до бързи успехи. От техническите лица до физиците и лекарите,
той бе сякаш група от гениални личности, които действаха и като сработен екип. Бе цяло
удоволствие да се работи с тях. Те не задаваха досадни въпроси и най-често имаха готови и
умни отговори, за каквото и да се отнасяше. Прекрасно обезпечени, галеници на съдбата, те
сякаш бяха подбрани и по друг принцип: липсваха им сантименталност и мекосърдечие,
съсредоточени в една идея, те просто действаха за осъществяването й.
Нееднократно Иван Чумашов бе наблюдавал лицата им, по-точно липсата на израз върху
лицата им по време на индивидуалните експерименти. Те извършваха опитите докрай, това бе
думата. Обектите на експериментите - мъже и жени, сякаш не принадлежаха към човешкия род,
бяха просто обекти и толкова. Същото би се случило, ако местата им бяха заети от бели мишки
или морски свинчета.
В повечето от половината от случаите резултатите от облъчванията завършваха със смърт.
Останалите полудяваха безвъзвратно. За тях бе създадено специално отделение в засекретена
психическа лечебница, където опитите продължаваха - в нея се изучаваха и резултатите от
прилагането на психотропни вещества. Употребата им върху животни никога не даваше
истинските резултати, тъй като имаше разлика между човешкия и животинския вид. Точен
отговор за въздействието на лекарство или психотропен препарат можеше да даде само
човешки организъм. Разбира се, светът никога не научаваше за същинските измерения на
опитите в тази и други лаборатории, светът само се досещаше. Отвреме навреме в някоя
свободна преса избухваха същински скандали, но и те отминаваха бързо, защото репортерите
им имаха само догадки. Истински доказателства липсваха и щяха да липсват винаги, защото
който си позволеше да проговори, умираше и в това отношение не можеха да се хранят илюзии
за пощада.

В края на седмицата тромавата колона достигна целта си. Лагер А-318, издигнат в степта,
отдалечен на стотици километри от всяко населено място. Никой беглец не можеше да разчита,
че ще преодолее ледените пространства, обитавани само от пронизителни ветрове.
Източен Сибир. Лагер А-318
Екипът се настани в дървени къщички на около петстотин метра от дългите бараки на
лагера. Предварителните проучвания и настройването на ПРОТОН-В отнеха пълни два дни.
Валеше остра суграшица, която затрудняваше дишането. В тези два дни съкратиха с два
часа работното време на лагерниците , които вадеха фин пясък от дълбоки кариери. Към
порциона им прибавиха по парченца масло и херинга, допълнително канче грузински
подсладен чай и кръгло овесено хлебче. Психолозите наричат това създаване на празник.
Психиката се отпуска, храната намалява чувството за самотност, пълният стомах настройва
целия организъм към предусещане на по-добри събития. Отбеляза се, че в тези дни
конфликтите намаляха, юмручните схватки и избухващите почти без причина побоища се
разредиха. Общата мрачноватост и настръхналост на затворените зад оградите мъже се
разведри. Дори самото небе над лагера изглеждаше по-високо, общото настроение бе успяло да
разпръсне облаците и да създаде по-ясна светлина.
Вечерта обявиха, че утре няма да се работи и всеки може да се заеме с каквото пожелае.
Начало на експеримента - 8.00.
Лагерниците, хиляда осемстотин тридесет и двама, някои криминални, но повечето
обвинени в политически престъпления към режима, бяха облъчвани тридесет минути.
При индивидуалните експерименти беше регистрирано, че излъчване с интензитет 21 мгХц,
предизвиква остри негативни емоции, стремеж към разрушение, прилив на озлобление.
Събуждаха се стари спомени за вражди, отмъстителността завладяваше тялото, лавина от
отрицателни възпоминания потапяше мозъка в черна вълна на безнадеждност. Лъчението
заливаше лагера от петстотин метра разстояние. От съображение за сигурността на охраната,
вратите на бараките бяха залостени здраво, като самата охрана остана извън обсега на
лъчението.
В осем и тридесет и шест откъм бараките се чу мощен, предизвикващ ужас вой. Той
нарастваше постепенно, сякаш една уста с хиляда осемстотин тридесет и две гърла ридаеше и
пищеше от болка, от скръб. В осем и петдесет изключиха ПРОТОН-В за кратко.
Онова, което видяха през прозорците на бараките, надминаваше всяко въображение.
Съществата вътре бяха изгубили човешки облик. Струята на лъчението бе отмило дори
спомена за хора. Те се търкаляха на купчини по пода, ридаещи, смазани, предадени на
безименен ужас. Между наровете се гърчеха в клупове, направени от всичко подръчно, мъже,
надянали примката на шиите си. Чумашов запази ясен спомен за един около четиридесет
годишен мъж, който режеше вените си с капака на консервна кутия и върху лицето му цъфтеше
дива усмивка. В бараките отнемаха живота си с каквото могат. Изглеждаше, че не изпитват
болка и инстинктът за самосъхранение бе напълно угаснал, за да ги накара да се втурнат към
смъртта с радост.
Ако само за миг си представеха на мястото на лагерниците една вражеска армия... Армия,
която след тридесетминутно облъчване захвърляше оръжията си или просто се самоубиваше с
тях, войници, които се гърчеха обезумяло до каските и оръдията си...
В девет и десет минути излъчвателят заработи с лъчение от 23 мгХц. При индивидуалните
експерименти мозъкът губеше всичките си прегради. Нямаше вече никакво значение дали
напред има танкове, армия, вода, огън, минно поле. Нямаше вече нищо.
В девет и двадесет и осем залостените врати на бараките рухнаха под напора на тълпата. Те
се разцепваха от устрема на човешката река. Тя помиташе всичко и вече пред самите телени
огради се разбра, че не могат да я спрат. Тогава охраната откри огън с всички видове оръжия.
Но смъртта на стотиците не попречи на следващите да преминават през тях, да се катерят върху
планините от тела, да щурмуват, да щурмуват...
Само спирането на лъчението постави край на започващата катастрофа. Но ПРОТОН-В още
не беше разкрил пълните си възможности.                                        Артър Ленгли                   
                               



Гласувай:
4
0



1. andrei - От една седмица в страната са пуснати
31.10.2014 15:06
микровълнови генератори,които направо разболяват хората.Масови са оплакванията от силно главоболие и повишено кръвно налягане над нормалното в диапазона,между 180-200 горна граница и 115-125 долна граница.На политическата върхушка въобще не им пука,важно е да няма протести...Стотици хора с високо кръвно налягане се преселиха за отрицателно време в небитието!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5545860
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930