Блогът на budha2 :: Психогенераторите работят 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.11.2014 07:56 - Психогенераторите работят 2ч.

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.11.2014 17:04

Аризона. Военна база „Северна звезда", сряда, 9 часа - Как е името ви? - попита плътният артистичен глас, който идеше от скрития в стената
интерком.
- Исайя Бенсън -отвърна след кратко забавяне високият светлокос мъж от креслото си в
центъра на експерименталния кабинет. Приличаше на норвежец с италианска кръв. Фините
черти на матовото му лице се оживяваха забележимо от тъмните бадемови очи с извити мигли.
Имаше слабо телосложение и приличаше на пианист с дългите си пръсти, легнали сега
спокойно върху коленете му.
- Кога и къде сте роден? — попита гласът от интеркома.
- На 29 юни 1923 година, в Абсахан, селце на границата между Иран и Турция.
Семейството ми е било много бедно и съм осиновен от третия братовчед на баща ми - Хамзи
Амруд. Учих в Техеран и Лондон. Имам докторат по философия.
От интеркома зазвуча лека музика. Мъжът с белезникавата коса притвори очи и се унесе.
Изглеждаше, че медитира сред прекрасни места, защото върху лицето му се появи щастлива
усмивка.
Тихичко щракване прекъсна плавната музика след три минути.
- Как е името ви? - попита плътният артистичен глас от интеркома.
- Норман Коски - живо отвърна мъжът от креслото в средата на експерименталния
кабинет. Сега вече лицето му бързо придобиваше нов израз и човек получаваше усещането, че
той е търговец или нещо такова.
- Кога и къде сте роден? - попита гласът от интеркома.
- На 6 февруари 1923 година в Норд, Исландия. Майка ми е умряла млада, отгледал ме е
баща ми. Учил съм в държавното училище „Ана Стоун". Работех като търговски пътник на
фармацевтична фирма. От три години имам магазинче в Стокхолм, на улица 236-та, в
Моряшкия квартал. Продавам всичко, търговията върви средно, затова и направих в задната
част на помещението нещо като сексшоп. Моряците си падат по такива работи. От полицията
ме предупреждаваха няколко пъти. Подозират ме и в търговия на наркотици, арестуван съм два
пъти, но нищо не можаха да докажат.
От интеркома зазвуча тиха музика. Нежна флейта съпровождаше изящна цигулка.
Мелодията изобразяваше сякаш дантелен сняг, който се сипеше в приказка за лека нощ. Мъжът
се отпусна отново и притвори очи. Въпреки музиката, върху лицето му се появи нещо хищно,
фините черти изгубиха мекотата си. Сега мъжът заприлича на безмилостен убиец, който няма
да се колебае с неизбежната жертва.
Тихо щракване прекъсна музиката.
- Как е името ви? - попита гласът от интеркома.
- Андрю Шепърд.
- Кога и къде сте роден?
- На 24 август 1923 година в Ню Мексико. Родителите ми са 41 загинали при пожар във
фермата. Отгледан съм в приют. Крада и живея без постоянен адрес от четиринадесетгодишна
възраст. Имам условна присъда. На седемнадесет години станах сутеньор. Убивам отдавна.
Вършил съм черната работа на доста хора, дето искат тоя или оня да го няма.
Тихо щракване и от интеркома зазвуча музиката. Този път мъжът не затвори очи дълго и
21направи опит да се съпротивлява. Но нещо невидимо, устремно и безкомпромисно го връщаше
отново в креслото и залепваше гърба му за седалката. Съпротивата му трая осем секунди. След
това вълната изглади чертите на лицето му, приспа очите и повика отново щастливата усмивка.
Военна база „Северна звезда" Сряда, 10 ч. и 45 минути
Агент Хочисън се облегна назад, също като онзи, дето накрая каза, че името му е Шепърд,
Андрю Шепърд. Лично познаваше този Шепърд и собственоръчно го бе застрелял на
пристанището в Хага при акция на Интерпол, където работеше преди години. Андрю Шепърд
беше мръсно копеле, убиец, наркоман и отчаян тип, и стреля срещу полицията до последния
патрон. Видя трупа му и знаеше, че той не можеше да бъде толкова малко умрял, че да
възкръсне.
Типът в стаята за експерименти на секретната лаборатория малко приличаше на оня, но не
толкова, че да ги сбъркаш. И въпреки това, след няколко сеанса с психогенератора, той си
вярваше, че е Андрю Шепърд. Момчетата от лабораторията дълго бяха търсили тъкмо такъв;
самотен, безработен, човек, който не върши нищо и преживява само с помощи. Скиташе от
години, спеше където дойде, но не беше пияница: на тях им трябваше неповреден от алкохола
мозък. Скитникът с трите идеално изпипани биографии на трима души в главата си, прекара в
базата четири месеца. Екипът бе работил с него стъпка по стъпка, защото не искаха да
похабяват материала.
Тишината в стаята се наруши от деликатното покашляне на цивилната клечка, пристигнала
снощи от много високо. Приличаше на сабльор, висок, жилав и енергичен, с някакви стари
белези отдясно.
- Сър? - почтително се обади полковник Гилбърт, началникът на психолабораторията, и
го погледна напрегнато. Месестото му лице бе станало още по-червеникаво от прилива на кръв.
Гилбърт се вълнуваше: от днес, може би, щеше да започне неговата кариера.
- Поразително - отвърна клечката от много високо с отчужден и изпълнен с непонятен
респект глас. - Признавам, че никога не бих повярвал, ако ми бяхте разказали за това.
- След обработка с различен интензитет на лъчение мозъкът, чийто и да е мозък, се
вживява, така да се каже, обраства с личността на трите програмирани в него личности и
напълно вярва, че е всяка от тях.
В нужния момент този човек в креслото е Исайя Бенсън, Норман Коски и Андрю Шепърд.
Той е този от тях, който ни е необходим за избрания момент.
- Програма на три нива за три абсолютно различни личности - покашля се цивилният. -
Поразително. И имате ли представа колко е времетраенето на вложената програма?
- Всъщност, точно това не е много ясно - каза полковникът. Но при всички положения
всяка от трите вложени личности - от спомените за родните места до имената на улиците,
където е живял, - ще бъде жива поне година.
- Както се опитвам да разбера, излъчвателят напълно изтрива истинската личност и
запълва празните депа на паметта с нова информация.
- Приблизително, все още никой не е наясно, но такива са фактите.
- Означава ли, че сега вече ще могат да бъдат използвани за различни цели много такива
програмирани личности?
- Означава, сър.
- Мисията в Алмейн е сложна и има изключително значение, вие го разбирате.
Естествено, няма да го пуснете там сам.
- Ще се движи винаги с двама от нашите, сър. Той ще се добере до Алмейн като Исайя
Бенсън и ще влезе във връзка с някои екстремистки групи от ирански произход. С бърза и
подходяща операция, променяща външността, той може да съществува известно време в
личността на Норман Коски. В нужния момент ще бъде препрограмиран в Андрю Шепърд.
Всичко останало, връзките му, разговорите, действията, предхождащи операцията, ще бъдат
абсолютно изличени. Никой и по никакъв начин няма да успее да измъкне от него каквато и да
е информация, просто защото той е вече Андрю Шепърд. Той е само един наемен убиец. Но
мозъкът му няма информация кой стои зад убийството. Мозъкът му наистина не знае, защото е
получил тази информация в самоличността на Норман Коски. Светът ще узнае само, че някакъв
наемен убиец е извършил поредното престъпление. Никой никога няма да се добере до нас.
- Да се надяваме - малко меланхолично се усмихна цивилният. - Ще докладвам и вие,
разбира се, можете да разчитате на пълна подкрепа. Сега да продължим.
Полковникът се наведе към интеркома. Натисна копчето и тихата музика спря. Двамата
наблюдаваха през стъклото, изглеждащо от другата страната като обикновено огледало, как
светлокосият мъж в креслото се събужда.
- Исайя Бенсън - меко произнесе полковникът. - След три дни заминавате. Знаете ли
къде?
- Не. Предполагам, ще ми бъде съобщено в последния момент. Напоследък работя
върху историята на ранния ислям. Предполагам, пътуването е свързано с посещението на
исторически места.
Полковникът изключи интеркома и се обърна.
- Както чухте, сър, той все още не знае, че ще убие един президент. Ще го научи само
час преди да застане в засада. Ще го научи, когато застане в личността на Андрю Шепърд. Този
негодник беше безпогрешен стрелец. Както знаете, в нашата картотека се намират касети със
записите на мозъчните излъчвания на стотици хора. След това генераторът разкодира записа,
кодира го отново и под формата на импулси го влага в жив мозък.
- Да се надяваме, полковник, че касети с моите и вашите мозъчни излъчвания никога
няма да влязат в тази картотека — направи опит да се пошегува клечката от много високо
място.
- Обратното! За мен това би било висока чест, сър. Това означава, че полковник
Гилбърт може да продължи да живее в различни тела, поне още сто години. А това е почти
вечност! Артър Ленгли
АРМАГЕДОН