Блогът на budha2 :: „Супервойниците“: в търсене на съвършената човешка машина за убиване

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.11.2014 20:27 - „Супервойниците“: в търсене на съвършената човешка машина за убиване

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1333 Коментари: 0 Гласове:

Ето една статия от в-к „The Independent“, която описва „подобренията“, които се планират да бъдат въведени при войници, за да ги направят по-добри при убиването на хора, и те включват екзоскелети (това са т. нар. „външни (защитни) скелети“ с бойни възможности и с вградени оръдия и други оръжия, на англ. „exoskeletons“ – бел. пр.), медикаменти за изтриване на паметта и излагане на мозъка на магнитни полета. Това, което е дори по-обезпокоително е, че авторът на статията в действителност звучи много развълнуван от тези „подобрения“, които дехуманизират хората и ги превръщат в немислещи, напълно променени машини за убиване.

„Вина, умора, стрес, шок – могат ли специализирани медикаменти да помогнат да се заглушат качествата, които правят войниците хора?“, пита Майсъл Хенлън.

Древните спартанци вярвали, че обучението и тренировките за бойното поле започват още с раждането.
Тези, които се проваляли на първия етап от подбора, който се провеждал на „зрялата“ възраст от 48 часа, били оставяни да умрат в подножието на планината. В по-късни години оцелелите често се чудили дали тези отхвърлени хора не били истинските късметлии. Защото за да закоравеят, предполагаемите спартански воини били подложени на жесток режим, който включвал непрестанно физическо насилие, суров студ, липса на сън и постоянни сексуални злоупотреби.
Също както и в английските публични училища, които използвали подобни тактики, за да създадат воините, които очертали границите на Британската империя, спартанският режим проработил; завършилите били най-страховитите войници в Източното Средиземноморие. И оттогава насетне военачалниците се чудили дали е възможно да съкратят дългия и изискващ много усилия и време спартански режим, за да се създаде войник, който убива без грижа и милост, не показва страх, може да участва в битка след битка, без да се уморява и като цяло се държи повече като машина, отколкото като човек.
В ерата след войната, се смяташе, че бъдещето на битките е свързано с танкове и снаряди, в големи безлични машини, които ще се сражават в огромни сражения на откритите терени на Северна Европа.
Войници ще натискат бутони от команден център. Но въпреки появата на безпилотните самолети, голяма част от военните действия на 21 век се оказват една продължителен и мръсен бизнес, битка на ниво хора в калта и прахта на Афганистан. И тя е водена срещу една живачна армия от нередовни войски, които се стопяват в полетата и фермите след като престрелката свърши. Съвременните войници вече не са предишната храна на оръдия. Изключително обучени и супер-здрави, всеки един от тях олицетворява една голяма инвестиция на нацията, която ги изпраща в битка. Войник, който е прекалено изморен, за да се бие ефективно, който е полудял или който страда от тежък стрес, е като разнебитен танк, който не е от полза за никого. Ами ако войниците могат да бъдат направени така, че да не се „развалят“?
Ерата на терминатора – съвършената роботизирана машина за убиване, е отминала от десетилетия; до този момент всички усилия да се създаде хуманоиден робот, който да може да изкачва стълби, да не говорим да се бие срещу талибаните, са смешни. Но учените докладват за научни открития за следващата най-добра алтернатива – създаването на хора-терминатори, които чувстват по-малко болка, по-малко страх и ужас, и по-малка умора от „неподобрените“ войници и самите тела на които могат да бъдат „заздравени“ с мощни машини.
Усилията да се разбере мозъка на войника и да се приложи това знание ефективно, се провеждат от известно време. Професор Джонатан Морено, биоетик от Пенсилванския държавен университет, изследва начина по който неврологията се използва от военните. „В момента това е най-бързо растящата и развиваща се област на науката“, казва той.
Пентагонът понастоящем харчи 400 млн. щатски долара годишно за проучване на начини да „подобри“ човекът-боец. Военно-промишленият гигант „Локхийд“ наскоро представи официално „Hulc“ – (Универсален преносител на товари за хора; на англ. „Hulc“ – Human Universal Load Carrier), научно-фантастичен екзоскелет, захранван с батерии, който позволява на човек да вдигне 100 кг. тежести и да ги носи със скорост на пробег от 16 км/ч. Видеоклиповете, показващи „Hulc“ в действие, са наистина внушителни. Сврyхчовешката сила е едно на ръка, но войниците все пак се нуждаят от сън. В Афганистан средностатистическият войник в битка получава само 4 часа почивка на ден и лишаването от сън е най-големият фактор, който намалява представянето му в битка. Не само че уморените войници са по-малко физически способни да се бият и да бягат, но те правят и повече грешки при използването на сложните военни системи, които са на тяхно разположение – грешки, които може да се окажат смъртоносни за самите тях и за техните другари.
Използването на химията за справяне с умората, разбира се, не е нещо ново. Преди два века пруските войници са използвали кокаин, за да останат бдителни, а воините на инките са използвали листа от кока, за да останат будни много преди това. Оттогава никотинът, амфетамините, кофеинът и цял един нов клас от стимуланти, включително медикаментът Modafinil, са успешно използвани до такава степен, че американските войници днес могат да работят нормално дори след 48 часа без сън. Сега химиците се опитват да попроменят молекулярната структура на този медикамент, така че той да премахва желанието за сън дори за по-дълго време.
Умората не е единственият психологически проблем, пред който се изправят войниците. Битката е извънредно стресираща и въпреки че добрата тренировка означава, че мъжете и жените могат да запазят самообладание, докато са в смъртна опасност, точно след това започват проблемите. По време на Виетнамската война един на всеки трима войници е бил лекуван от пост-травматичен стрес (PTSD), а през Втората световна война значителна част от съюзническите редови войници никога не стреляли в гнева си заради стреса и страха, преди битката изобщо да започне. До ден днешен, PTSD се лекува с комбинация от психотерапия и антидепресанти – ефективни, но скъпи техники, които поглъщат много време. Но също както и с умората, може да съществува и химически „пряк път“ за справяне с PTSD.
Номерът е да се изтрият нежеланите спомени или поне да се премахнат терзанията от тях. Професор Роджър Питман, психиатър в Харвадския медицински университет в САЩ, експериментира с медикамент, наречен пропранолол, „бета блокер“ обикновено използван за лекуване на високо кръвно налягане, който той вярва, че може да изтрие въздействието на ужасяващите спомени.
Професор Питман е дал медикамента на млади доброволци, които са претърпели тежка травма, например пътни инциденти. Тези, на които са им били дадени плацебо-лекарства, страдали от кошмари и продължили да се страхуват пътя. Когато на тях им били показвани записи, описващи техните инциденти, те страдали от типичните реакции на стрес – потене, ускорено сърцебиене, разширени зеници. Но тези, които били подложени на лечение с пропранолол, не показали никакви реакции. Сякаш травмата не се била случила въобще. За един войник, променящите паметта медикаменти, като този, могат да означават, че жестоката битка няма да бъде по-смущаваща, ретроспективно, от посещение на фитнес залата. „Проблемът е...“, казва професор Морено „...какво друго се блокира, когато правят това? Дали желаем поколение от ветерани, които се връщат от война без вина?“
Дори може да не се нуждаете от химически вещества, за да попречите на нежеланите странични ефекти от битката. Доктор Албърт „Скип“ Рицо, психолог от Универисета на Южна Калифорния, е създал видео играта „Виртуален Ирак“, в която ветераните могат отново да изиграят преживяванията си, за да изпуснат насъбрания стрес.
Генералите не само че искат по-силни, по-бдителни и по-малко стресирани войници; те искат също така и по-умни войници. Едно от най-странните открития на неврологията през последните години е, че чрез излагане на човешкия мозък на мощно магнитно поле, неговите способности за мислене и учене почти магически се усилват.
Никой не знае как точно работи „трансчерепната магнитна стимулация“ (TMS), но австралийският невролог професор Алън Снайдър вярва, че магнитните полета по някакъв начин „изключват“ високите нива на умствена дейност, които обикновено замъгляват мислите ни, позволявайки на една „чиста“ форма на мислене да поеме контрола.
„Всеки от нас може да рисува като професионалист или да прави светкавично бързо аритметични изчисления“, казва той. Всъщност някои от участниците в експериментите с TMS са придобили (временно) подобни умения на рядко срещаните гении-аутисти – хора, които могат да извършват поразителни аритметични изчисления и да запомнят цели телефонни указатели (Дъстин Хофман играе гений-аутист във филма „Rain Man“).
През 2009 г. доклад на Американската академия на науките заключава, че до 20 години може би ще използваме TMS, за да подобряваме бойните способности на войниците. Както казва професор Морено, „Вече се говори за TMS-машини, които ще се използват до десет години в превозни средства, а след още десет – в каските на войниците.“ Защо? Да бъдеш войник изисква високо ниво на технически професионализъм. Тази професия вече не просто да насочиш оръжие и да стреляш. Дори бойните пушки са вече „системи“ и овладяването на електронните устройства по време на битка изисква голямо обучение.
Може да изглежда ясно, че ако можехте да създадете човек без всякакви скрупули, човек, който изпитва много малко болка и не познава страха, вие ще се сдобиете с отлична бойна машина, но това може да е от онези случаи от типа „внимавайте какво си пожелавате“. Ние се страхуваме по дадена причина – за да избегнем опасността за нас самите и другите. Умората може да ни накара да си починем, преди да претърпим нараняване. Дори пост-травматичното стресово разстройство може да име полезна роля.
Моралните скрупули помагат на войниците да действат като ефективен екип – в битката войниците винаги ще кажат, че се бият за своите другари преди „Кралицата и страната“.
Премахнете човечността на войниците и ще се появи опасност, че битките и войните, които водим, също ще станат нечовешки. Преди всичко със сигурност е налице опасността от това тези техники – далеч от това да произвеждат по-добри войници – всъщност ще доведат до създаването на военен взвод от хипнотизирани зомбита, които няма да бъдат никаква пречка пред уверените, нападателни, енергични и силно мотивирани фанатични талибани. http://parallelreality-bg.com/