Постинг
23.11.2014 19:31 -
Царевицата е ГМО продукт създадена от изкуствен интелект!
Автор: budha2
Категория: Технологии
Прочетен: 2053 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2017 20:11
Прочетен: 2053 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 01.02.2017 20:11
http://3.bp.blogspot.com/-JSBeWEZdUjY/U5G4IeQg81I/
AAAAAAAABfg/NEx92BofEGo/s1600/%D0%A5%D0%A0%D0A3%D0%A9%D0%9E%D0%92.jpg
Гмо продукт за бедните/гоите Царевица навлиза в Европа след Великите географски открития през XVI век. Много по-късно, едва през XVII в. започва разпостранението й в Индия и Китай култивирането. Първите европейци, които
са я донесли на Европейския континент, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до
Патагония.
От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция,
Португалия, а по-късно на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия.
През 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей дава латинското наименование Zea mays, образувано от гръцката дума за "живот" и хаитянското название на растението. Сивите/т.е. скопеца Хрушчов/ ще хранят гоите с ГМО.
За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.
Но... никой не може да обясни как е била култивиран и създаден този хранителен продукт. И остава
да гадаем дали не е изкуствен?!
Появата на царевицата остава да е загадка за много учени, а за родината й се счита Мексико. И
наистина, малко хора се замислят, че ако заровите цял кочан царевица в земята, то няма да поникне нищо. Защото семената са наблъскани едно до друго и няма пространство за растеж. Без човешката
ръка - да рони семената и да ги разпръсква по полето, царевицата не би могла да поникне наново.
Възрастта за нейното създаване датира...отпреди 15 000 години ! Говорим за цивилизация, която е
познавала генетиката ! Древните маи са казали, че царевицата им била дадена от "царевичните
хора". При тях царевицата е била обожествена. В кодексите се среща в образа на красив младеж,чиято глава е удължена като мамул или е украсена с царевични листа. Този младеж, освен че наглежда земеделските работи, е покровител и на числото осем и на деня кан, който в превод означава "зряла царевица". Кои са тези " царевични хора"?
Засега науката не може да отговори. Но преди години геоложката Вирджиния Стийн - Макинтайър открива доказателства, че в Централна и Северна Америка е имало викокоразвита култура
преди...250 000 години ! Да, цифрата е вярна, като имате предвид, че според официалната наука,
Хомо сапиенс се е появил едва преди 100 000 години. Въпреки многото изследвания и сериознипроучвания под натиска на ортодоксалните учени да отхвърли теорията си, тя е била уволнена. Но нейното откритие подтвърждава, че историята на човешката цивилизация е далеч по-древна и сложна.
Бананите, които толкова обичаме са също изкуствен продукт. Те нямат семена и се размножават чрез
присаждане. Т.е. пак чрез човешка намеса. Дори и овцата е изкуствен продукт, затова месото й има
особен вкус. Всичко това говори за съществуването на една забравена и високотехнологично развита
цивилизация, която ни е оставила в наследство тези "прекрасни дарове". Антъни Хопкинс в Отмъщението на агнетата Преди около 10-12 хиляди години пр. н. е. хората започнали да опитомяват животни и да отглеждат растения. Приблизителният брой на населението по това време на нашата планета не надхвърлял 10 милиона жители. Предполага се, че първото опитомено животно е овцата, а след нея козата и свинята. Дивата овца е имала козина, а не вълна и затова би било необходимо да изминат хиляди години от опитомяването, за да се стигне до днешната овца с вълна.Но дали не е приложен по-бързият начин,чрез модифициране от генните инжинери Наги.
Вероятно първите зърнени растения отглеждани от хората са били ечемика и пшеницата. Дивата пшенца /еднозърнест лимец/ също е претърпяла генетично изменение, защото в нейния клас е имало само едно дребно зърно, а съвременната хлебна пшенца съдържа много и по-едри зърна в един клас. Така че човекът е започнал да влияе изкуствено върху генетиката на животните и растенията още от дълбока древност чрез култивиране и селекция. Това влияние на генетично изменение е протчало прекалено бавно. Изминали са хилядолетия докато се е стигнало до днешните домашни животни и култивирани растения като така се е създала възмжност за приспособяване както на човека към новата храна, така и на видоизменените животни и растения към средата и средата към тях. От цялото това приспособяване най-уязвими се оказали видоизменените животни и растения, което в същност се оказало безопасно за средата и за човекът, който се грижел за тях като ги улеснявал в прспособяването.
Опитомяване на дивите животни и култивирането на растенията неизбежно е съпроводено с тетралектични прояви. Така опитомените животни и култивирани растения от една страна са по-продуктивни за задоволяване нуждата на човекът от храна, но от друга са по-уязвими на гибел от своите диви прародители без грижите на човека. Отглеждани при подобрени условия, които влияят положтелно на продуктивноста им, но отрицателно на устойчивостта им е тетралектчно разделяне на доброто пораждащо и отрицателни качества. Обратно тералектично разделение имаме при техните диви събратя живеещи при по-лоши условия което ги прави по-устойчиви, но по-непрудоктивни, което е пораждане от лошите условя на по-добра устойчивост. С тази тетралектичност /двойственост на протвоположностите/ трябва да се съобразяваме навсякъде и във всичко, за да можем по-добре и правилно да решаваме проблемите си и постигаме обективната истина.
Около 1500 год. пр.н. е., човекът вече е усвоил отглеждането на всички основни в наши дни хранителн култури. За повече от 2000 години хората са допълнили към основните култури облагородяването само на кафето и доматите.
Населението на Земята постоянно нараства, за да стане над 6 милиарда в наши дни. Огромна цифра в сравнение с 10 милиона земни жители, когато хората са принудени от глада да направят първата крачка към преобразуване на околната среда с опитомяване на дивите животни, култивиране на дивите растения и необходимостта от обработване на земята. Така с тази първа крачка за преобразуване на средата хората се противопоставили главно на глада, но не са успели да го увладеят напълно. Въпреки постоянното усъвършенстване на оръдия на труда и прилагането на научните познания и методи, гладът винаги е бил един зловещ спътник на човечеството сеещ ужас и смърт.
Историческите хроники от най-дълбока дрвност до днес ни предоставят най-ужасяващите факти за жертвите на глада, които превишавали многократно жертвите на войните и болестите. Войните увелечавали глада, а болестите най-често са следствие от недохранването. Милиони, милиони са жертвите на глада в Китай, Индия, Египет и мн. др. Гладът е вилнял безпощадно във всички континенти Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Европа. Много пъти човечеството е прибягвало до канибализъм и масови самоубийства от глад. През последните 200 години достатъчно храна е осигурена само за една трета от населението на Земята, живеещо в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия. В останалите 2/3 от човечеството живеещо в по-бедни, но гъсто населени страни на Азия, Африка и Южна Америка жертвите на глада все още са милиони.
http://bultimes.com/wp-content/uploads/2015/12/image34.jpg forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/
Number/2647230/an/0/page/2
AAAAAAAABfg/NEx92BofEGo/s1600/%D0%A5%D0%A0%D0A3%D0%A9%D0%9E%D0%92.jpg
Гмо продукт за бедните/гоите Царевица навлиза в Европа след Великите географски открития през XVI век. Много по-късно, едва през XVII в. започва разпостранението й в Индия и Китай култивирането. Първите европейци, които
са я донесли на Европейския континент, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до
Патагония.
От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция,
Португалия, а по-късно на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия.
През 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей дава латинското наименование Zea mays, образувано от гръцката дума за "живот" и хаитянското название на растението. Сивите/т.е. скопеца Хрушчов/ ще хранят гоите с ГМО.
За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.
Но... никой не може да обясни как е била култивиран и създаден този хранителен продукт. И остава
да гадаем дали не е изкуствен?!
Появата на царевицата остава да е загадка за много учени, а за родината й се счита Мексико. И
наистина, малко хора се замислят, че ако заровите цял кочан царевица в земята, то няма да поникне нищо. Защото семената са наблъскани едно до друго и няма пространство за растеж. Без човешката
ръка - да рони семената и да ги разпръсква по полето, царевицата не би могла да поникне наново.
Възрастта за нейното създаване датира...отпреди 15 000 години ! Говорим за цивилизация, която е
познавала генетиката ! Древните маи са казали, че царевицата им била дадена от "царевичните
хора". При тях царевицата е била обожествена. В кодексите се среща в образа на красив младеж,чиято глава е удължена като мамул или е украсена с царевични листа. Този младеж, освен че наглежда земеделските работи, е покровител и на числото осем и на деня кан, който в превод означава "зряла царевица". Кои са тези " царевични хора"?
Засега науката не може да отговори. Но преди години геоложката Вирджиния Стийн - Макинтайър открива доказателства, че в Централна и Северна Америка е имало викокоразвита култура
преди...250 000 години ! Да, цифрата е вярна, като имате предвид, че според официалната наука,
Хомо сапиенс се е появил едва преди 100 000 години. Въпреки многото изследвания и сериознипроучвания под натиска на ортодоксалните учени да отхвърли теорията си, тя е била уволнена. Но нейното откритие подтвърждава, че историята на човешката цивилизация е далеч по-древна и сложна.
Бананите, които толкова обичаме са също изкуствен продукт. Те нямат семена и се размножават чрез
присаждане. Т.е. пак чрез човешка намеса. Дори и овцата е изкуствен продукт, затова месото й има
особен вкус. Всичко това говори за съществуването на една забравена и високотехнологично развита
цивилизация, която ни е оставила в наследство тези "прекрасни дарове". Антъни Хопкинс в Отмъщението на агнетата Преди около 10-12 хиляди години пр. н. е. хората започнали да опитомяват животни и да отглеждат растения. Приблизителният брой на населението по това време на нашата планета не надхвърлял 10 милиона жители. Предполага се, че първото опитомено животно е овцата, а след нея козата и свинята. Дивата овца е имала козина, а не вълна и затова би било необходимо да изминат хиляди години от опитомяването, за да се стигне до днешната овца с вълна.Но дали не е приложен по-бързият начин,чрез модифициране от генните инжинери Наги.
Вероятно първите зърнени растения отглеждани от хората са били ечемика и пшеницата. Дивата пшенца /еднозърнест лимец/ също е претърпяла генетично изменение, защото в нейния клас е имало само едно дребно зърно, а съвременната хлебна пшенца съдържа много и по-едри зърна в един клас. Така че човекът е започнал да влияе изкуствено върху генетиката на животните и растенията още от дълбока древност чрез култивиране и селекция. Това влияние на генетично изменение е протчало прекалено бавно. Изминали са хилядолетия докато се е стигнало до днешните домашни животни и култивирани растения като така се е създала възмжност за приспособяване както на човека към новата храна, така и на видоизменените животни и растения към средата и средата към тях. От цялото това приспособяване най-уязвими се оказали видоизменените животни и растения, което в същност се оказало безопасно за средата и за човекът, който се грижел за тях като ги улеснявал в прспособяването.
Опитомяване на дивите животни и култивирането на растенията неизбежно е съпроводено с тетралектични прояви. Така опитомените животни и култивирани растения от една страна са по-продуктивни за задоволяване нуждата на човекът от храна, но от друга са по-уязвими на гибел от своите диви прародители без грижите на човека. Отглеждани при подобрени условия, които влияят положтелно на продуктивноста им, но отрицателно на устойчивостта им е тетралектчно разделяне на доброто пораждащо и отрицателни качества. Обратно тералектично разделение имаме при техните диви събратя живеещи при по-лоши условия което ги прави по-устойчиви, но по-непрудоктивни, което е пораждане от лошите условя на по-добра устойчивост. С тази тетралектичност /двойственост на протвоположностите/ трябва да се съобразяваме навсякъде и във всичко, за да можем по-добре и правилно да решаваме проблемите си и постигаме обективната истина.
Около 1500 год. пр.н. е., човекът вече е усвоил отглеждането на всички основни в наши дни хранителн култури. За повече от 2000 години хората са допълнили към основните култури облагородяването само на кафето и доматите.
Населението на Земята постоянно нараства, за да стане над 6 милиарда в наши дни. Огромна цифра в сравнение с 10 милиона земни жители, когато хората са принудени от глада да направят първата крачка към преобразуване на околната среда с опитомяване на дивите животни, култивиране на дивите растения и необходимостта от обработване на земята. Така с тази първа крачка за преобразуване на средата хората се противопоставили главно на глада, но не са успели да го увладеят напълно. Въпреки постоянното усъвършенстване на оръдия на труда и прилагането на научните познания и методи, гладът винаги е бил един зловещ спътник на човечеството сеещ ужас и смърт.
Историческите хроники от най-дълбока дрвност до днес ни предоставят най-ужасяващите факти за жертвите на глада, които превишавали многократно жертвите на войните и болестите. Войните увелечавали глада, а болестите най-често са следствие от недохранването. Милиони, милиони са жертвите на глада в Китай, Индия, Египет и мн. др. Гладът е вилнял безпощадно във всички континенти Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Европа. Много пъти човечеството е прибягвало до канибализъм и масови самоубийства от глад. През последните 200 години достатъчно храна е осигурена само за една трета от населението на Земята, живеещо в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия. В останалите 2/3 от човечеството живеещо в по-бедни, но гъсто населени страни на Азия, Африка и Южна Америка жертвите на глада все още са милиони.
http://bultimes.com/wp-content/uploads/2015/12/image34.jpg forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/
Number/2647230/an/0/page/2
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky