Постинг
16.12.2014 20:41 -
История на привличането - А. Левин
Автор: budha2
Категория: Технологии
Прочетен: 3770 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2016 20:50
Прочетен: 3770 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 22.12.2016 20:50
Човечеството събира сведения за магнитните явления не по-малко от три и
половина хилядолетия (първите наблюдения на електрични сили се правят хиляда
години по-късно). Преди четиристотин години, в зората на зараждане на физиката,
магнитните свойства на веществото са отделени от електричните, след което едните и
другите дълго време се изучават самостоятелно. Така се създава експерименталната и
теоретичната база, която в средата на 19. век става основана единната теория на
електромагнитните явления.
Най-вероятно необикновените свойства на природния минерал магнетит (Fe3O4)
са били известни в Месопотамия още в бронзовата епоха. А след появата на желязната
металургия не е било възможно да не се забележи, че магнетитът привлича железните
изделия. За причините на това привличане е разсъждавал още бащата на гръцката
философия Талес Милетски (примерно 640–546 пр.Хр.), който го обяснявал с особената
одушевеност на този минерал. (Талес знаел също така, че натрит с вълнен плат янтар
привлича сухи листа и други малки тела, поради което приписвал и на него духовна
сила.) По-късно гръцките мислители разсъждавали за някакви невидими пари, които
обвиват желязото и магнетита и ги привличат един към друг. Не е удивително, че
самата дума “магнит” също има гръцки корен. Най-вероятно тя произлиза от името
Магнезия-у-Сипила, град в Мала Азия, близо до който има находище от магнетит.
Гръцкият поет Никандър споменава за пастира Магнис, чиито железен наконечник на
гегата бил привлечен от една скала, когато минавал близо до нея. Това най-вероятно е
красива легенда.
От природните магнити са се интересували и в древния Китай. Способността на
магнетите да привлича желязо се упоменава в трактата “Пролетни и есенни записки на
майстор Лю”, който се датира към 240 г.пр.Хр. След сто години китайците забелязали,
че магнетитът не действа нито на медта, нито на керамиката. През 7.–8. век забелязали,
че свободно окачена намагнитена желязна игла се завърта към Полярната звезда. В
резултат през втората половина на 11. век в Китай се появили истински морски
компаси, а европейските мореплаватели ги усвоили сто години по-късно. Горе-долу по
това време китайците забелязали, че намагнитената игла сочи източно от посоката
север и по този начин открили магнитното отклонение. По този начин те значително
изпреварили европейските мореплаватели, които стигат до този извод едва през 15. век.
Първото в Европа описание на свойствата на природните магнити направил
французинът Пиер де Марикур. През 1269 г. той служил в армията на краля на Сицилия
Карл Анжуйски, който обсаждал италианския град Лусера. Оттам той изпратил на свой
приятел в Пикардия документ, който влиза в историята на науката като “Писмо за
магнита” (Epistola de Magnete) и в който разказва за своите опити с магнетит. Марикур
забелязал, че във всяко парче магнетит има две области, които привличат желязото
особено силно. Той забелязал прилика между тези области и полюсите на небесната
сфера и заимствал техните имена за областите с максимална магнитна сила – затова и
сега говорим за северен и южен магнитен полюс. Ако се разчупи къс магнетит на две,
пише Марикур, във всяко от парчетата се появяват собствени полюси. Марикур не само
потвърдил, че между частите на магнетита възниква както привличане, така и
отблъскване (това вече било известно), но за пръв пат свързва този ефект с
взаимодействието между разноименни (северен и южен) или едноименни полюси
(северен със северен или южен с южен).
Мнозина историци на науката смятат Марикур за безспорен пионер на
европейската експериментална наука. Във всеки случай, неговите бележки за
магнетизма се включвали в десетки списъци, а след появата на книгопечатането се
издавали в отделна брошура. Много природоизпитатели ги цитират с уважение чак до
17. век. Този труд е добре известен и на английския природоизпитател и лекар (лейб-
медик на кралица Елисавета и нейния приемник Яков І) Уйлям Джилберт, който през
1600 г. публикува (както се полага – на латински) забележителния труд “За магнита,
магнитните тела и големия магнит – Земята”. В тази книга Джилберт не само привежда
всички известни сведения за свойствата на природните магнити и намагнитеното
желязо, но и описва собствени опити с кълбо от магнетит, с чиято помощ
възпроизвежда основните свойства на земния магнетизъм. Например, той забелязал, че
на двата магнитни полюса на такава “мъничка Земя” (на латински – terrella) стрелката
на компаса застава перпендикулярно на нейната повърхност, на екватора – успоредно, а
на средни широчини – в промеждутъчно положение. По този начин Джилберт
моделирал магнитната инклинация, за която в Европа знаели повече от половин век
(през 1544 г. това явление за пръв път описал нюрнбергският механик Георг Хартман).
Микрография на Kerr на метална повърхност показваща магнитни домени. Домените са червени или зелени в рамките на всяко микрокристално зърно. Магнитното поле на червените домени е обратно на магнитното поле на зелените домени.
Движение на магнитни домени в специална магнитна стомана с ориентирани зърна
Ориентация на домени в не-ориентирана стоманена структура, заснета с магнито-оптичен сензор и поляризационен микроскоп.
Всички материали поставени в магнитно поле, се намагнитизирана по един или друг начин, а именно, да се издържат (парамагнитен), отслабват (диамагнитно) или увеличение (феромагнитен) външно магнитно поле.
Постоянните магнити могат да бъдат направени само от няколко вещества.
Когато се пуснат в магнитно поле, срещащи се вещества в него с различни ориентация обработва конструкциите с магнитен диполен момент. Тъй като електроните, които се движат в орбита формират елементарните токове и съответното магнитно поле или магнитни диполи. Освен това, електроните създават магнитен момент за по въртене около собствената си ос, наречена спин магнитен момент.
Магнитни дипол може да се характеризира с вектор на магнитния момент , който е числено равно на продукта от елементарен текущата област на линия ограничена от този ток в пространството
М = е
и насочена по нормалата към зоната на линия.
Геометрична сума от всички магнитните моменти образуване на магнитния момент на тялото
М = S М
Съотношението на магнитната индукция B в областта на околната среда на магнитната индукция B 0 във вакуум за характеризиране на магнитните свойства на средата и магнитната проницаемост на вещество, наречено М .
Чрез стойност μ всички вещества се разделят на три групи: диамагнитно, парамагнитен, феромагнитни.
половина хилядолетия (първите наблюдения на електрични сили се правят хиляда
години по-късно). Преди четиристотин години, в зората на зараждане на физиката,
магнитните свойства на веществото са отделени от електричните, след което едните и
другите дълго време се изучават самостоятелно. Така се създава експерименталната и
теоретичната база, която в средата на 19. век става основана единната теория на
електромагнитните явления.
Най-вероятно необикновените свойства на природния минерал магнетит (Fe3O4)
са били известни в Месопотамия още в бронзовата епоха. А след появата на желязната
металургия не е било възможно да не се забележи, че магнетитът привлича железните
изделия. За причините на това привличане е разсъждавал още бащата на гръцката
философия Талес Милетски (примерно 640–546 пр.Хр.), който го обяснявал с особената
одушевеност на този минерал. (Талес знаел също така, че натрит с вълнен плат янтар
привлича сухи листа и други малки тела, поради което приписвал и на него духовна
сила.) По-късно гръцките мислители разсъждавали за някакви невидими пари, които
обвиват желязото и магнетита и ги привличат един към друг. Не е удивително, че
самата дума “магнит” също има гръцки корен. Най-вероятно тя произлиза от името
Магнезия-у-Сипила, град в Мала Азия, близо до който има находище от магнетит.
Гръцкият поет Никандър споменава за пастира Магнис, чиито железен наконечник на
гегата бил привлечен от една скала, когато минавал близо до нея. Това най-вероятно е
красива легенда.
От природните магнити са се интересували и в древния Китай. Способността на
магнетите да привлича желязо се упоменава в трактата “Пролетни и есенни записки на
майстор Лю”, който се датира към 240 г.пр.Хр. След сто години китайците забелязали,
че магнетитът не действа нито на медта, нито на керамиката. През 7.–8. век забелязали,
че свободно окачена намагнитена желязна игла се завърта към Полярната звезда. В
резултат през втората половина на 11. век в Китай се появили истински морски
компаси, а европейските мореплаватели ги усвоили сто години по-късно. Горе-долу по
това време китайците забелязали, че намагнитената игла сочи източно от посоката
север и по този начин открили магнитното отклонение. По този начин те значително
изпреварили европейските мореплаватели, които стигат до този извод едва през 15. век.
Първото в Европа описание на свойствата на природните магнити направил
французинът Пиер де Марикур. През 1269 г. той служил в армията на краля на Сицилия
Карл Анжуйски, който обсаждал италианския град Лусера. Оттам той изпратил на свой
приятел в Пикардия документ, който влиза в историята на науката като “Писмо за
магнита” (Epistola de Magnete) и в който разказва за своите опити с магнетит. Марикур
забелязал, че във всяко парче магнетит има две области, които привличат желязото
особено силно. Той забелязал прилика между тези области и полюсите на небесната
сфера и заимствал техните имена за областите с максимална магнитна сила – затова и
сега говорим за северен и южен магнитен полюс. Ако се разчупи къс магнетит на две,
пише Марикур, във всяко от парчетата се появяват собствени полюси. Марикур не само
потвърдил, че между частите на магнетита възниква както привличане, така и
отблъскване (това вече било известно), но за пръв пат свързва този ефект с
взаимодействието между разноименни (северен и южен) или едноименни полюси
(северен със северен или южен с южен).
Мнозина историци на науката смятат Марикур за безспорен пионер на
европейската експериментална наука. Във всеки случай, неговите бележки за
магнетизма се включвали в десетки списъци, а след появата на книгопечатането се
издавали в отделна брошура. Много природоизпитатели ги цитират с уважение чак до
17. век. Този труд е добре известен и на английския природоизпитател и лекар (лейб-
медик на кралица Елисавета и нейния приемник Яков І) Уйлям Джилберт, който през
1600 г. публикува (както се полага – на латински) забележителния труд “За магнита,
магнитните тела и големия магнит – Земята”. В тази книга Джилберт не само привежда
всички известни сведения за свойствата на природните магнити и намагнитеното
желязо, но и описва собствени опити с кълбо от магнетит, с чиято помощ
възпроизвежда основните свойства на земния магнетизъм. Например, той забелязал, че
на двата магнитни полюса на такава “мъничка Земя” (на латински – terrella) стрелката
на компаса застава перпендикулярно на нейната повърхност, на екватора – успоредно, а
на средни широчини – в промеждутъчно положение. По този начин Джилберт
моделирал магнитната инклинация, за която в Европа знаели повече от половин век
(през 1544 г. това явление за пръв път описал нюрнбергският механик Георг Хартман).
Микрография на Kerr на метална повърхност показваща магнитни домени. Домените са червени или зелени в рамките на всяко микрокристално зърно. Магнитното поле на червените домени е обратно на магнитното поле на зелените домени.
Движение на магнитни домени в специална магнитна стомана с ориентирани зърна
Ориентация на домени в не-ориентирана стоманена структура, заснета с магнито-оптичен сензор и поляризационен микроскоп.
Всички материали поставени в магнитно поле, се намагнитизирана по един или друг начин, а именно, да се издържат (парамагнитен), отслабват (диамагнитно) или увеличение (феромагнитен) външно магнитно поле.
Постоянните магнити могат да бъдат направени само от няколко вещества.
Когато се пуснат в магнитно поле, срещащи се вещества в него с различни ориентация обработва конструкциите с магнитен диполен момент. Тъй като електроните, които се движат в орбита формират елементарните токове и съответното магнитно поле или магнитни диполи. Освен това, електроните създават магнитен момент за по въртене около собствената си ос, наречена спин магнитен момент.
Магнитни дипол може да се характеризира с вектор на магнитния момент , който е числено равно на продукта от елементарен текущата област на линия ограничена от този ток в пространството
М = е
и насочена по нормалата към зоната на линия.
Геометрична сума от всички магнитните моменти образуване на магнитния момент на тялото
М = S М
Съотношението на магнитната индукция B в областта на околната среда на магнитната индукция B 0 във вакуум за характеризиране на магнитните свойства на средата и магнитната проницаемост на вещество, наречено М .
Чрез стойност μ всички вещества се разделят на три групи: диамагнитно, парамагнитен, феромагнитни.
Диамагнитно | Paramagnet | Ferromag- тотни |
М
Следващ постинг
Предишен постинг
Да се изяснят в по голяма дълбочина истините във връзка с гравитационните и магнитните силови въздействия, необходимо е да се анализират по надълбоко правото силово въздействие, което имаме, при водните, въздушните , светлинните енергийни потоци, като блъсък и реактивното силово въздействие, което имаме, при гравитацията и магнетизма, като отблъсък, което обуславя гравитационното и магнитно привличане.
цитирайПовече информация относно реактивното гравитационно силово въздействие в gmihov.blg.bg
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg. 3. http://smoloko.com/ 4. Андромеда Нео Нула 5. universalnite1neo 6. Религия-maranatha 7. Митът за Холокоста 8. get 9. Как бяха измислени “волжките българи”. 10. gepard96 11. memoriabg.com 12. История-Записки колымчанина 13. rebellion 14. Портос 15. Terra Byzantica 16. история 17. Нео Нула 18. bainiki 19. dbs 20. За Буквите,Числата и Времето... 21. windowsnikolai 22. mominasylza 23. shtaparov 24. автор: jedidiah 25. Ламбо 26. Логик 27. ezdra 28. Древните 29. Илюминати 30. netsky |