Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 20:25 - VENUS = Луцифер = номер 8
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 2187 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.02.2015 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image           Луцифер означава lightbringer, от латинската LUX "светлина" и Фере Думата Луцифер е открит в "да носят или да донесе." едно място в Библията - Исая 14:12 - но само в Кинг Джеймс и свързаните версии: "Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! , , . "В други преводи намираме:"! O светеща звезда на зората "(Мофат) или" O сутринна-звезда, син на зората "(Hebrew Bible)!. The King James Version се основава на Вулгата, на латински превод на Джером. Jerome преведени на иврит helel (ярък или брилянтен един) като "Луцифер", който е разумен латински еквивалент. И все пак тя е тази Луцифер, ярката един или светлоносец, които дойдоха да бъде разбран от мнозина като името на Сатана, Господ на мрака.
Луцифер се споменава само в Стария Завет, и Сатана не влиза в картината, докато в Новия Завет. Исус е известен също като "Утринна Звезда" в Новия завет, която обърква въпроса още повече.
Но преди или по стар или нов завет, Венера е известна като "Утринна Звезда." Платон, които се смята, че се е родил в 428 г. пр.н.е. и затова предшества Новия Завет и някои от пренаписване на Стария завет, пише в своя работи призова Тимей :
Време, тогава, и небето се е появил в същия миг, за да може, след като е бил създаден заедно, ако някога е имало да бъде разтваряне на тях, те биха могли да се разтваря заедно. Тя е в рамка по образец на вечната природа, че тя може да прилича това, доколкото е възможно; за модел съществува от вечността, и е създал небето е била и е, и ще бъде, във всички времена. Такава беше ума и мислеше за Бог в създаването на време. Слънцето и Луната и пет други звезди, които се наричат ​​планетите, са създадени от него, за да се разграничат и да се запази броят на време; и когато той е направил своите няколко тела, той ги поставя в орбитите, по който в кръга на другата беше револвиращи - в седем орбити седем звезди. Първо, това е Луната в орбита най-близо до земята, и следващата слънцето, във втората орбита над земята; След това дойде зорницата и звезда свещен за Hermes, движещи се в орбита, които имат равен бързина със слънцето, но в обратна посока; и това е причината, поради която слънцето и Хермес и Луцифер изпревари и са застигнати от всяка друга.
Платон ясно тук се говори за Луцифер като действителната планетата Венера, с Hermes като планетата Меркурий ", движещ се в орбити, които имат равен бързина със Слънцето"
Оказва се, че мизогиния на ранните слънчеви култове и по-късната римска църква може би е имал роля в свързването на женската Венера със Сатаната:
Има и много предхристиянски митове и алегории, които включват истории за Луцифер, който е латинското име на гръцкия Eosphoros. ... В най-старите зороастрийски алегории, Митра е трябвало да са завладее планетата Венера. В християнската традиция, Michael побеждава Луцифер.
Така ние виждаме, че в зороастрийски мит слънчевият възкръснал бог Митра побеждава божественото женско, представлявано от Венера, точно както на Архангел Михаил в по-късно християнската митология завладяват Луцифер. Слънчевата култове, на които Christian е само най-новите, се страхува, митичният силата на божественото женско и може би това е една от причините за объркването над истинската самоличност на Луцифер.


Read more: http://www.beliefnet.com/columnists/astrologicalmusings/2009/07/lucifer-satan-or-venus.html#ixzz3StnFeype                                                                                     image   „Земното кълбо, устремено от Духа на Земята и неговите шест Помощници, получава всичките си жизнени сили, живот и мощ от Духа на Слънцето чрез посредничеството на Планетните Дхиани... те са неговите пратеници на Светлината и Живота“.
Подобно на това, както всяка от Седемте Области на Земята, всеки от седмината Първородени (Първоначални Човешки Групи) получава своя светлина и живот от свой специален Дхиани – духовно, а от Двореца (Дома, Планетите) на този Дхиани – физически. Същото става и по отношение на седемте велики Раси, които се раждат на нея. Първата се ражда под Слънцето; Втората под Брихаспати (Юпитер); Третата под Лохитанга (Марс с „Огнено тяло“, а също и Венера или Шукра); Четвъртата под Сома (Луната, така както и нашата Земя – Четвъртата Сфера, родена от Луната и намираща се под нейно влияние) и Шани, Сатурн3, Крура-лочана (притежава лошо око) и Азита (Тъмен); Петата е под въздействието на Будха (Меркурий).
1 „Идолатр.“, II, 373.
2 Науката твърди, че Венера получава от Слънцето два пъти повече светлина и топлина, отколкото Земята. Така тази планета, предвестница на изгрева и залеза, най-лъчезарната от всички планети, отдава на Земята, според това твърдение, една трета от запаса, който тя получава, и оставя за себе си две части. Това има както окултно, така и астрономическо значение.
3 „Както горе, така и долу“ е основната аксиома на окултната философия. Тъй като Лотоса е седмичен, т.е. в целия Космос той се проявява като седем Лотоса под седем различни форми, или както казват учените брамини „всеки от тях е централна фигура на едно от седемте главни разклонения на Религията на мъдростта“; и тъй като седем принципа, отговарящи на седемте принципа, които съответстват на седемте състояния на Праджна или Слънцето, са свързани със седемте състояния на Материята и седемте вида енергии, делението трябва да е еднакво по отношение на всичко, засягащо земята.
Същото е по отношение на човека и всеки „човек“ (всеки принцип) в човека. Всеки човек получава свое специално свойство от своя Глава (Планетарен Дух) и затова всеки човек представлява чрез себе си и седмичност (или комбинация от принципи, всеки от които има начало в свойство на определен Дхиани).
Земята получава всяка действена мощ или сила от един от Седемте Властелини. Светлината излиза от Шукра (Венера), която получава тройно количество и една трета отдава на Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близначки“, но Духа на Земята е подвластен на „Властелина“ на Венера. Нашите мъдреци изобразяват тези два глобуса, при което единият се поставя над Двоен Знак, а другият под него (първоначалната Свастика, лишена от своите четири ръце, или кръст +).1
Както всеки ученик на Окултизма знае, „Двойният Знак“ е символ на мъжкия и женския принцип в Природата, положителното и отрицателното, тъй като Свастиката или означава именно всичко това и много повече. От самото начало на зараждането на астрономията – предадена на Четвъртата раса от един от Царете на Божествената Династия – цялата древност, а също и Астрологията, е изобразявала в своите астрономически таблици Венера като Кълбо, поставено над Кръста, а Земята като Кълбо под Кръста. Езотерически това означава преминаване в зараждане на Земята или възпроизвеждане на нейните видове чрез полово съчетаване. Но по-късните западни народи не са пропуснали да дадат на това друго, съвременно тълкуване. Те са обяснявали този знак с помощта на своите мистици – ръководени от светлината на латинската църква – като означаващ, че нашата Земя и всичко съществуващо на нея е било изкупено от Кръста, докато Венера – иначе казано Луцифер или Сатана – го погазва. Венера е най-окултната, мощна и тайнствена сред всичките Планети, чието влияние и връзка със Земята са особено силни. В екзотеричния браманизъм Венера или Шукра – Мъжко Божество2 – е син на Бхригу, един от Праджапати и ведически Мъдрец, а също така Даитя-Гуру или свещенослужител и наставник на първобитните гиганти. Цялата история на Шукра в Пураните се отнася към Трета и Четвърта Раса. Както казва Коментара:
1 По този начин Венера се изобразява , Земята – .
2 В езотеричната философия това божество е с мъже-женствен род, или хермафродит: оттук е и „брадатата“ Венера в митологията.
„Именно чрез посредничеството на Шукра „двойните“ (хермафродитите) на Трета (Коренна Раса) произлезли от първите „Послеродени“. Ето защо това се изобразява със символа (кръг и диаметър) по време на Третата (Раса) и по време на Четвъртата.“
Това се нуждае от обяснение. Когато диаметърът се среща като един в кръга, означава женствена Природа; първия идеален Свят, самороден и самозаченат от вселенския всепроникващ Дух на Живота – така това също се отнася до първоначалната Коренна Раса. Той става андрогинен с развитието на Расите и всичко останало на Земята в своите физически форми и символът се превръща в кръг с диаметър, от който върви вертикална линия, изобразяваща мъжкото и женското начало, още неразделени – първото и най-ранно египетско Тау: , след което той става , което означава, че мъжкият и женският пол са се разделили1 и се е извършило преминаването в зараждане. Венера (Планетата) се символизира със знака на кълбо над кръста, като чрез това показва, че тя оглавява естественото раждане на човека. Египтяните са символизирали Анкх – „Живота“ със знака на кръга над кръста или което е друга форма на Венера (Изида) и езотерически означавало, че човечеството и целият животински живот са произлезли от божествения духовен кръг и е станало преминаване във физическото мъжко и женско зараждане. Този знак от края на Третата раса има също и фалическо значение, както и „Дървото на Живота“ в градината Едем. Ануки, форма на Изида, се явява Богиня на Живота; и евреите са заимствали Анкх от египтяните. Задно с много други мистически думи и тази е била въведена в тайния език от Мойсей, посветен в мъдростта на жреците на Египет. В еврейския език думата Анкх с личен суфикс означава „мой живот“ – мое битие, – което е „личното местоимение Анохи“, от името на египетската богиня Ануки.
Затова кръстът на християните, ако се отхвърли неговия религиозно-метафизичен аспект, като символ е много по-фаличен, отколкото Свастиката на езичниците. Сравни том I, стр. 51.

2 Египетският кръст е астрономическият планетен знак на Венера, „означаващ съществуване на зараждаща енергия в полов смисъл; той е бил един от атрибутите на Изида, Майката, Ева, Havah, Майката на земята и се признавал за такъв от всички древни народи в една или друга форма на изразяване“. (От съвременен кабалистичен манускрипт.) В един от най-древните катехизиси на Южна Индия, в Президентството на Мадрас, Богинята-хермафррдит Ардханари1 има върху себе си, точно по средата на изображението, египетски кръст, Свастика, „мъже-женствен знак“, за да се отбележи състоянието на Третата раса преди разделянето на половете. Вишну, който сега се изобразява с лотос, растящ от пъпа му – или с Вселената на Брама, развиваща се от централната точка, Нара – е представен в една от най-древните статуи като двуполов (Вишну и Лакшми), стоящ на лист от лотос, който плава във водата, като при това водата се издига в полукръг и се излива през свастиката – „източник на зараждането“ или слизането на човека.
Питагор нарича Шукра-Венера Sol alter, „другото Слънце“. От „седемте Дворци на Слънцето“ дворецът на Луцифер-Венера е трети в християнската и еврейската Кабала. Зохар прави от него обител на Самаел. Според Окултната доктрина тази Планета е Глава на нашата Земя и неин духовен първообраз. Поради това се казва, че колесницата на Шукра (Венера-Луцифер) се тегли от осем „земнородени коне“, докато конете на колесниците на другите планети са различни.
„Всеки извършен на Земята грях се усеща от Ушанас-Шукра. Гуру на даитите е Дух-Пазшпел на Земята и Човечеството. Всяка промяна на Шукра се чувства и се отразява на Земята.“
Така Шукра или Венера е представена като наставник на даитите, гиганти на Четвъртата раса, които според индуската алегория веднъж са обсебили властта на цялата Земя и разгромили по-малките богове. Титаните на западните алегории също са тясно свързани с Венера-Луцифер, който е бил отъждествяван от по-късните християни със Сатаната. И тъй като Венера, наравно с Изида, е била изобразявана с кравешки рога на главата, като символ на мистичната Природа – символ, означаващ Луната и може да се замени с нея, понеже всички богини са били Лунни Богини – изображението на тази планета се поставя днес от теолозите между рогата на мистичния Луцифер2. Именно благодарение на фантастичното тълкуване на древното предание, че Венера се изменя едновременно (геоложки) със Земята и затова каквото и да стане с едната, става с другата, и че техните взаимни изменения са били многобройни и велики, Св. Августин го повтаря, като отнася някои изменения в очертанията, цвета и даже в орбитите именно към този теологически изтъкан характер на Венера-Луцифер. Той даже отива толкова далеч в своята благочестива фантазия, че свързва последните изменения на Планетата с Ноевия и митичен Потоп, който уж е бил 1796 г. пр. Хр.1.
1 „Индуски Пантеон“, Мур.
2 Атеней твърди, че първата буква от името на Сатаната в древни времена се е изобразявала като дъга или полумесец; и някои католици, добри и свестни хора, искат да убедят обществото, че именно в чест на рогата на Луцифер, напомнящи полумесец, мюсюлманите са избрали полумесеца за свой национален герб. От самото начало на установяването на догмата на римокатолическата църква Венера е била отьждествена със Сатаната и Луцифер или Великия Дракон, въпреки всякаква логика и основание. Както е посочено от символистите и астрономите:
„Асоциацията между Змея и представата за тъмнината е имала астрономическо основание. Положението, което някога е заемало съзвездието на Дракона, показва, че Великия Дракон е бил Властелин на Нощта. Това съзвездие отначало се е намирало в самия център на Небосклона и благодарение на своите размери е получило името Велик Дракон. Неговото тяло се разпростира върху седем знака на Зодиака; и Дюпи, който вижда в Дракона на Апокалипсиса намек за небесния Змей, казва: „Не е учудващо, че такова обемно съзвездие е представено от автора на тази книга като велик дракон със седем глави, който е привлякъл една трета от всички звезди на небето и ги е свалил на земята“. (Станиленд Уек, „Великата пирамида“, стр.79; Дюпи, III, 255.)
Само че Дюпи никога не е разбрал защо Дракона, който веднъж е бил Полярна Звезда – символ на Ръководителя, Учителя и Насочващия, – е бил така унижен от следващите поколения. „Боговете на нашите бащи са наши дяволи“, гласи азиатската пословица. Когато Дракона престанал да е „Полярна Звезда“, водещо звездно божество, той споделил съдбата на всички паднали Богове. Сет или Тифон е бил вече, казва Бунзен, „велик бог, почитан в цял Египет, който е предавал на Властелините от осемнайсетата и деветнайсетата Династия символите на живота и мощта. Но след това, по време на двайсетата Династия, той внезапно бил подложен на гонение като злобен демон, и то дотолкова, че неговите изображения и самото му име са били премахнати от всички паметници и надписи, намиращи се в достъпните граници“. Истинската Окултна причина за това ще бъде дадена на тези страници.
1 „De Civitate Dei“, LXXI, VIII.
Тъй като Венера няма спътници, алегорично се твърди, че Аспхуджит (тази „Планета“) е осиновила Земята, родена от Луната, „която е надраснала своята майка и е причинила много грижи“ – намек за окултната връзка между тези две тела. Управникът на (Планетата) Шукра2 толкова заобичал своето осиновено дете, че се въплътил като Ушанас и Ј дал съвършени закони, които в по-късни векове са били пренебрегвани и даже отхвърлени. Друга алегория в Хариванша казва, че Шукра се отправил към Шива и го помолил да защити неговите ученици даити и асури от войнстващите Богове; и за да преуспее в своята цел, той изпълнил йогийски обред – „поемайки дима на отпадъците, стоейки надолу с главата в продължение на 1000 години“. Това се отнася за силния наклон на оста на Венера – достигащ до петдесет градуса – и до вечните облаци, които я обвиват. Но се отнася до физическия строеж на Планетата. Окултният Мистицизъм има отношение само към нейния Управник, вдъхновяващия я Дхиан-Коган. Алегорията, твърдяща, че Вишну е бил прокълнат от Шукра и затова е трябвало да се въплъти седем пъти на Земята като наказание за убийството на майката на Шукра, е пълна с окултен и философски смисъл. Това не се отнася до Аватарите на Вишну, тъй като те са девет – десетият все още трябва да дойде, – а до Расите на Земята. Венера или Луцифер – Шукра и Ушанас – самата планета е Носител на Светлината на нашата Земя както във философски, така и в мистичен смисъл. В ранните времена това е било добре известно на християните, тъй като един от първите римски папи, Понтиф, е носил името на Луцифер. Всеки свят има своя майка Звезда и сестра Планета. Така Земята е осиновено дете и по-малък брат на Венера, но нейните обитатели принадлежат на своя род... Всички съзнателни, завършени същества (завършените седмични хора или висшите същества) получават от самото начало форми и организми в пълна хармония с природата и състоянието на Сферата, която обитават1.
2 Шукра е син на Бхригу, великия Риши и един от седемте Праджапати, основател на Расата на Бхаргавите, в която се е родил Парашу Рама.
Сферите на Битие или Центровете на живота, явяващи се отделни нуклеи, пораждащи своите хора и животни, са безкрайни; нито една от тях няма прилика със своята сестра-спътница или с някоя друга планета, що се отнася до нейното собствено и специално потомство.2
1 Това съвършено противоречи на Сведенборг, който виждал на „Първата земя на Астралния Свят“ обитатели в дрехите на европейски селяни, а на „Четвъртата Земя“ жени, облечени като овчарки от маскарад! Даже прочутият астроном Хюйгенс се е намирал под грешната представа, че другите планети и светове са населени със същества, тъждествени по вид с тези от нашата Земя, притежаващи същите образи, чувства, същите интелектуални способности, изкуства, науки и еднакви жилища, даже еднакви тъкани за дрехите си. („Thйorie du Monde“.)
2 Това е съвременно тълкуване. То е добавено към древните коментари за по-ясно разбиране от тези ученици, които изучават Езотеричната Космогония, след като са завършили своето западно образование. Най-ранните коментари са твърде изобилни на прилагателни и риторични изрази, за да могат лесно да се усвоят.
Всички притежават двойнствена природа, физическа и духовна.
Нуклеолите са вечни и постоянни; нуклеите са периодични и крайни. Нуклеолите съставят част от Абсолюта. Те са като амбразури в тази черна и непроницаема крепост, завинаги скрита от човешкото или даже Дхианичното зрение. Нуклеите са светлина на вечността, излизаща от нея. Именно тази СВЕТЛИНА, която се кондензира във форми – „Властелини на Битието“ – първите и най-високите сред тях представляват колективно ДЖИВАТМА или Пратяг-Атма (която, представено символично, излиза от Параматма. Това е и Логоса на гръцките философи, появяващ се в началото на всяка нова Манвантара). От тях в низходящ ред – облечени във вечно уплътняващите се вълни на тази Светлина, която става груба Материя на обективен план – произлизат многобройните йерархии на творческите сили: някои от тях нямат форма, други притежават определена форма, а трети, най-низшите (Елементалите) нямат принадлежащи им форми, а се обличат в каквато и да е форма, според съществуващите условия.
И така, в духовния смисъл съществува само единно Абсолютно Упадхи (Основа), от което и в което се изграждат за манвантарните цели безброй основни центрове, където се извършват световните циклични и индивидуални Еволюции по време на периода на дейност.
Вдъхновяващите Разуми, оживяващи тези различни Центрове на Битие, се наричат Хора, зад границите на Великата Планинска Верига, без каквото и да е подреждане, като Ману, Риши, Питри(В тези Станси употребяваме термина Питри, за да се облекчи разбирането им, но в оригиналните станси употребата му е друга и там те имат присъщи им наименования, освен че ги наричат „Отци“ и „Прародители“.), Праджапати и т.н., и като Дхиани-Будди, Когани, Мелха (Богове на Огъня), Бодхисатви(оживяващи (амилахо, както казват монголците) човешки форми.) и други от тази страна. Истински невежите ги наричат Богове; непосветените учени – Единен Бог; Мъдрите, Посветените, почитат в тях само Манвантарните прояви на ТОВА, което нито нашите създатели (Дхиан-Коганите), нито техните твари не само не могат да обсъждат, но даже и нещо да знаят. АБСОЛЮТА не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не го е виждал и не го е постигал в течение на периодите на съществуване. Изменящото се не може да знае Неизменящото се, както това, което живее, не може да постигне Абсолютен Живот.                                                                    Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 13                                                                         image  “Сатана” не е еврейска дума, а халдейска, означава “Ненавист” и носи белега на халдейската или вавилонската религия. А името “Луцифер”, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опита му чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на Библията и усилията на множество богослови.
Фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата), проповядващ религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така:
“Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris”
(“Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.
Точно на този момент богословите нявгаш възкликнали тържествено: “Падането на луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”.
Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар, че Бог ще срине царството му:
“… Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите.
Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!” – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията.
Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.
Идеята за победения от бог Сатана е много удобно средство за всяване на страх у лековерните християни – “Пазете се, моля, благочестиви овци! Ако вие не се подчинявате на заповедите на господа църковниците, ще полетите като злите ангели направо в Ада” – пише Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) и в думите му има доста истина – църковниците са си присвоили неправомерно всички права за тълкуване на Библията и наричат ерес всичко несъвпадащо с извратените им представи за нея.
В миналото чрез множество напъни християнството успява да се наложи като добре вкоренена официална религия в редица държави.
Простотиите съпътстват християнската църква още от самото й начало. Срещат се:
1/Абсолютен кретенизъм, като например на папа Бонифаций ІV (608 – 615), който бил завладян от натрапчивата идея да превърне всички вярващи без изключение в монаси. Дори целия свят да се покръсти на него пак нямало да му стигне, трябвало накъдето и да се обърнеш, да има само монаси. И то да бе само той кретен и само в това да се изразяваше кретенията им.
2/Тотален разврат. Папа Мартин І (654 – 657) пише:”че почти навсякъде свещениците, дяконите и другите църковни лица затъват в позорните грехове на разврата, содомията и скотоложството”. Има папа умрял от венерическа болест, казва се Агатон (678-681) и не е единственият с такава участ. А има и една курва, преправила се на мъж и запомнена като папа Йоан VІІІ, която по време на религиозно шествие получила пристъп на родилни болки, а побеснелите от разкритието на пола й свещеници в изблик на християнско милосърдие по време на предсмъртната и агония удушили детето й.
3/Алчност. Какво желаете? Зъб от светия, нокът, кост от който и да било апостол или мъченик? А колко сте готови да платите за стърготина от кръста на Иисус Христос? По времето на папа Пасхий І (817 – 824) било положено началото на този бизнес. Било пуснато в производство дори някои части от тялото – не е удобно да ги уточняваме - на свети Йосиф, на Йоан Кръстител и дева Мария. Остатъкът от обрязването на Иисус се появил по времето на Людовик Свети (1226 – 1270) и било купено от Анжуйскоя херцог, брат на краля и изложено в една черква за поклонение. Това с иконите също не случайно е в разцвет, пари се докарват и от това, какво като Бог не дава да се прави кумир и да има идолопоклонничество.
4/Да не говорим за трупането на светска власт.
През Средновековието като краен резултат от всички тези богоугодни дела, се заформя скромната идея, че светът на всяка цена трябва да се състои само и единствено от угодни на църквата, а следователно незнайно защо и угодни на Бога, християни. И за реализирането на тази своя идея, църквата прибягва до всяване на страх у масите чрез зловеща пропаганда – всичко, различно от официалната християнска доктрина е обявено за дело на Нечестивия. На пропагандаторите на това умно хрумване е дадена пълна свобода на собственото им въображение, така че да ръсят каквито им хрумне лъжи и гнусотии, за да набавят нови попълнения, уплашени от сатанинските зверства и треперещи вече за съдбата на безсмъртните си души в отвъдното овци. За църквата тази идея е поредният източник на пари и власт.
Сатаната е обявен за лъжец – не бива да му се вярва, той изисква от подчинените си да му отслужват Смразяващи кръвта ритуали, да бъдат развратни, да убиват… На следващите го също не трябва да се вярва, защото и те като своя господар са много изкусни лъжци. Един вид връзват се ръцете на истинските сатанисти да кажат нещо за себе си, което да се рзличава от мнението на църквата по въпроса.
Ужасната бедност, болестите, непосилните данъци и високата смъртност, обаче изиграли лоша шега на това гениално хрумване. Хората мечтаели за друг, по-добър живот и понеже църквата през Средновековието мислела само за себе си, се обръщали за помощ към Сатаната, за който същата тази църква тръбяла, че давал богатство в замяна на абсолютно подчинение на Мрака, което ставало чрез сделка – продажба на душа. Запазените писмени свидетелства за сключени подобни “сделки” са трагикомични.
Християнската църква, в стремежа си за още и още власт и богатства(от които разбира се най-облагодетелствани са тези, които са най-горе в йерархията), с тези си приказки за същността на сатанизма, неусетно създава една много зловеща форма на сатанизъм, която си съществува успешно и днес.
Наложените по онова време от християнската църква забрана за свободен избор на религия (ако не си християнин, си мъртъв) и за свободно изказване на мнение, както и на широката, граничеща с лудост пропаганда на измислените от същата смразяващи кръвта ритуали, нямало как да не сложат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора били завлечени от християнската пропаганда, целяща да влее нови вярващи в църквата и да задържи там старите вярващи, за да може да преуспява последната. Наистина никой християнин не би застанал срещу църквата, ако смята, че тя и християнството го защитават от всичко зло, от жертвоприношение на децата му и от другите скверни дела на еретиците и в частност на сатанистите. За съжаление психически болни хора превърнали пропагандата в същност на сатанизма, като началото на тази практика съвсем не е поставено от маркиза Дьо Ла Воазен, която извършвала човешки жертвоприношения 1666г. както пише Ла Вей, а доста по-рано.
Интересно е да се разгледа как църквата се справя със създаденото от нея самата положение.
Православната църква си падала по гоненията. Този любим нейн спорт активно бил прилаган върху богомилството, адамитството, манихейството, отшелничеството и други. Православните християни измъчвали еретиците по най-различни начини, за да се откажат от възгледите си. Най-ревностните разпространители на нехристиянски възгледи завършвали на кладата. Най-много патели богомилите, понеже били с най-голямо влияние. Небезивестният за своето време богомил Василий Врач бил изгорен на клада през1111г. И понеже учението на богомилите се смятало за ерес, а църквата не търпяла тогава еретиците, според твърдението на Матей Едески,по времето на Алексей Комнин, десет хиляди еретици били хвърлени в морето, включително и редната баба на Алексей Комнин, а главата на богомилската секта, монахът Нифонт, бил осъден на ужасни изтезания. Брадата на монаха била оскубана косъм по косъм (а тя, по думите на летописците била гъста и дълга), след това, през време на разпита, палачът, който си разбирал от занаята, изтръгнал очите на жертвата си с пръсти. Накрая нещастният Нифонт също бил изгорен на клада. И не забравяйте, християнството е религия на милосърдието.
Обаче доминиканците са по-находчиви от православните, трябва да им се признае. Те изнамерили върха на милосърдието и човеколюбието. Те създали Инквизицията. През 1229г. в Тулуза агенти – доминиканци се разщъкали навсякъде и докладвали за намерени ереси.
За испанския инквизитор Торкемада пък (15век),известен с манията си да избива и новопокръстените християни и с изселването на евреите, освен със стандартното, наследниците на евреите казват, че го мразят повече от Хитлер, защото в Германия евреите се върнали веднага след войната, а в Испания – 450 години по-късно след Торкемадовата смърт.
Манията да се преследват вещици и магьосници обаче съвсем не била създадена, за да се пази спокойствието на средностатистическите християни, както някой би си помислил.
Доста именити граждани били измъчвани и екзекутирани само, за да се конфискува имуществото им. И ако някой инквизитор се опитвал да бъде човечен, също отивал на кладата.
В Германия 220 000 флорина от подобна дейност преминали към джоба на Готфрид Джоан Фон Дорнгейм (неговият братовчед, епископ, изгорил само 900 вещици за периода 1623 – 1631г.). Мъченията в Германия включвали смачкване с тежести, стълба (уред за мъчение, изваждащ ставите на ръцете), къпане във вряща вода и други. Наказанията включвали отсичане на ръце и изтръгване на женски органи с нагрети до червено щипци.
В Англия Матю Хопкинс заявил, че има “списък на Дявола, в който са записани всички вещици в Англия през 17 век”. Както и сенатор Джон МакКарти, той учредил Комитет по проверка на вещиците и печелел от това. И методите за мъчение били не по-малко ужасни от тези в Германия. На съвестта на Хопкинс за 1645г. тежат 68 екзекуции само в Салфорк.
За 10 години Хитлер успял да избие 6 млн. Евреи. Просто е невъзможно да се представи в настоящето скромно съчинение, какъв е потокът от убийства, дело на църквата, продължил 4 столетия и то при условие, че ловът на привърженици на Сатаната е бил (доколкото това е документирано) много по-страшен и по-мащабен от зверствата на нацистите.
Днес съществуват най-различни сатанински църкви.
От средновековните рицари Тамплиери, Розенкройцери и Алхимици произтича Херметичният орден “Златна зора”, чийто клон е култът Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос.
Алистър Кроули (изпедерасил се наркоман с огромен сакатлък в магията и с избухлив нрав), първоначално член на “Златна зора”, основава своя организация “Ordo Templi Orientis”. Още приживе на Кроули част от последователите му в Англия се отделили от него и създали групи – клубовете “Адски огън”.
На 30 април 1966г. Антон Шандор Ла Вей, следвайки ученията на френските Тамплиери, клуба на Адския огън – Англия и херметичния орден “Златна зора”, създава първата официално призната църква на Сатаната в САЩ. От нея се е отделила общността “Храмът на Сет”, чийто върховен жрец претендираше, че е определен от демоничните сили за замесник на починалия през 1997г. Ла Вей.
Друга известна сатанинска църква е "Църквата на Страшния Съд", известна повече с името "Процесът". Основана е 1963 г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн, които променили фамилните си имена и започнали да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежали към "Църквата на сциентологията", чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. Първоначално "Процесът" приемал съществуването на двама богове - Луцифер и Йехова, но по-късно приема и Сатаната. Всички изброени църкви имат най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни са си все така заблудени от християнската пропаганда и залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, второто от които не е зле, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и като цяло се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други ритуалите и заклинанията са шарлатанство).
Има и още един вид сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не.                         image                                                                         http://fishcalledsanda.blogspot.com/              image                                                                                                                                           ."Новият Световен Ред" на Луцифер                                               



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5602287
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31