Блогът на budha2 :: Илюзията в която живееш

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.03.2015 22:05 - Илюзията в която живееш

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1413 Коментари: 1 Гласове:

  В този момент ти би могъл да бъдеш навсякъде и да правиш какво ли не. Вместо това, стоиш там, стоиш сам преди един екран. Какво ни спира да правим това, което искаме, да бъдем там, където искаме да отидем? Всеки ден ние се събуждаме в една и съща стая и следваме един и същи път, за да изживеем същия ден като вчерашния. Едно време всеки ден беше ново приключение. С времето нещо се промени. Преди, дните ни бяха безкрайни. Сега дните ни минават по разписание. Това ли е да си голям, да си свободен? Но свободни ли сме наистина?
Храна, водя, земя. Елементите, от които се нуждаем, за да оцеляваме, са в ръцете на корпорациите. Няма храна за нас по дърветата, няма питейна вода в реките, няма безплатна земя, върху която да си построим дом. Ако опиташ да вземеш това, което осигурява Земята, ще бъдеш пратен в затвора. Затова се подчиняваме на правилата им. Откриваме света чрез учебник. Години наред седми и повтаряме механично каквото ни се каже. Подлагани на тестове и оценявани като опитни мишки в лаборатория. Отглеждани така, че да не променяме статуквото. Отглеждани така, че да бъдем като всички останали. Достатъчно умни, за да си вършим работата, но не и да си задаваме въпроса. Така ние работим и работим... без да ни остава време да живеем живота, за който го правим. Докато не станем прекалено стари да вършим работата си. Тогава ни оставят да умрем. Децата ни заемат мястото ни в играта. Струва ни се, че пътят ни е уникален, но взети заедно, не сме нищо повече от гориво. Горивото, което захранва елита. Елитът, който се крие зад логотата на корпорациите. Този свят е техен.

А най-ценният му ресурс не е в земята. Това сме ние. Ние строим градовете им, ние управляваме машините им, ние водим войните им. Все пак това не става с пари. Става със сила. Парите са просто средството им за контрол над нас. Безполезни хартийки, на които разчитаме за изхранването, предвижването, забавлението си. Те ни дадоха пари, а в замяна, ние им дадохме света. Там, където имаше дървета, които пречистват въздуха ни, сега има заводи, които го отравят. Там, където имаше питейна вода, сега има вонящи токсични отпадъци. Там, където животните тичаха на свобода, сега има промишлени ферми, в които те, в един безкраен цикъл, се раждат и биват избивани за наше удоволствие.
Повече от 1 млрд. души гладуват, въпреки че имаме достатъчно храна за всички. Къде отива тя? 70% от зърното, което произвеждаме, отива за изхранването на животните, които ядем за вечеря. Защо да помагаш на гладуващите? Нямаш изхода от тях. Ние сме като напаст, връхлитаща Земята. Разрушаваме същата тази природа, която ни позволява да живеем. Във всичко виждаме нещо, което може да бъде продадено. Предмет, който може да бъде притежаван. Но какво ще стане, когато замърсим последната река? Когато отровим последната глътка въздух? Когато нямаме нефт за камионите, които ни носят храната? Кога ще осъзнае, че парите не се ядат, че нямат стойност? Ние унищожаваме планетата. Унищожаваме целия живот върху нея.

Всяка година хиляди биологични видове изчезват. Не остава много време преди да ги последваме.Здравеопазването е третата водеща причина за смърт, след рака и сърдечните заболявания. Учат ни, че можем да намерим решение на всичко, хвърляйки пари по учени за да открият хапче, с което да премахнат проблемите ни. Но фармацевтичните компании и дружествата за борба с рака разчитат на нашето страдание, за да печелят. Мислим, че тичаме в името на намирането на лек, но всъщност бягаме от причината.
Тялото ни е резултат от това, което ядем. Храната, която приемаме, е създадена с една единствена цел - печалба. Поемаме токсични химикали. Телата на животните гъмжат от медикаменти и болести. Но ние не виждаме това. Тясната група корпорации, която притежава медиите, не иска да го видим. Обграждат ни с илюзия, която ни представят за реалност.
Смешно ни е, като си помислим, че хората някога са смятали Земята за център на Вселената. Но сега пък смятаме човешкия вид за центъра на планетата. Казваме, че сме най-умни, сочейки технологиите си. Но компютрите, колите и заводите демонстрират ли наистина колко сме интелигентни Или показват колко мързеливи сме станали? Колко бързо забравяме, че едва през последните 100 години позволихме на жените да гласуват и на чернокожите да живеят като равни с нас. Държим се като всезнаещи, а в същото време пропускаме да видим толкова много. Вървим по улицата, игнорирайки всички малки неща. Вторачените погледи, историите които споделят. Възприемаме всичко като заден план на нашето собствено Аз.
Може би се страхуваме, че не сме сами. Че сме част от нещо много по-мащабно. Но не можем да направим връзката. Нямаме проблем с това да убиваме прасета, крави, пилета, чужденци от далечни държави. Но не и нашите съседи, нашите кучета и котки. Не и тези, които сме обикнали и разбрали. Наричаме останалите същества глупави, но в същото време сочим към тях, за да оправдаем действията си. Но това, че можем и че винаги сме го правили, значи ли, че е правилно да се убива? Или показва колко малко сме научили, и как продължаваме да действаме, ръководени от първична агресия вместо от съобразителност и съчувствие.

Живеем в свят, изправен пред гибел. Войните на бъдещето няма да имат победители. Защото насилието никога няма да бъде отговорът. То ще унищожи всяко възможно решение.
Ако всеки от нас погледне най-съкровеното си желание, ще видим, че мечтите ни не са толкова различни. Споделяме една обща цел - щастие. Разрушаваме света в търсене на радостта, а никога не поглеждаме вътре в себе си. Много от най-щастливите хора са тези, които притежават най-малко. Но толкова щастливи ли сме наистина с нашите айфони, големи къщи и луксозни коли. Откачили сме се от света. Боготворим хора, които никога не сме срещали.

Виждаме изключителното на екраните, ни посредствено навсякъде другаде. Чакаме някой да донесе промяна, без някога да ни идва наум да променим себе си. Президентските избори могат да се провеждат и чрез хвърляне на ези-тура. Това са две страни на една монета. Избираме лицето, което ни харесва, създавайки илюзията за избор, за промяна. Но светът си остава същият. Не можем да проумеем, че политиците не служат на нас. Те служат на тези, които са ги финансирали, за да се доберат до властта. Имаме нужда от водачи, не от политици. Но, в този свят на последователи, ние сме забравили да ръководим себе си.
Спри да чакаш промяна и бъди промяната, която искаш да видиш! Не сме стигнали дотук, чрез бездействие. Човешката раса е оцеляла, не защото сме най-бързите или най-силните, а защото сме действали задружно. Овладявали сме до съвършенство изкуството да убиваме. Сега нека усвоим умението да се радваме на живота. Не става дума за спасяване на планетата. Планетата ще остане, независимо дали ние сме тук или не. Земята съществува от милиарди години. Ние сме само миг от вечността, но влиянието ни остава завинаги.
За добро или лошо, нашето поколение е това, което ще определи бъдещето на живота на тази планета. Можем да продължим да работим за тази унищожителна система, докато не остане и спомен от нашето съществуване. А можем и да се събудим. Да осъзнаем, че не се издигаме нагоре в еволюцията, а падаме стремглаво надолу. Само дето имаме екрани пред очите си и не виждаме накъде сме се запътили. Настоящият момент е това, до което е довела всяка стъпка, всеки живот и всяка смърт. Ние сме лицата на всички, живели преди нас. А сега е наш ред. Можеш да избереш да прокопаеш свой собствен път или да последваш този, който безброй други вече са поели. Животът не е филм. Сценарият още не е написан. Ние сме писателите. Това е твоята история. Нашата история. illuminatibg.blogspot.com/2015/03/blog-post_60.html Свами Вивекананда
Свободата
181. Всичко, което виждаме във вселената, има за своя основа тази борба за свобода; под импулса на тази склонност светецът се моли, а крадецът краде. Когато линията на действие е неправилна, ние наричаме това зло, а когато нейното проявление е правилно и възвишено, го наричаме добро. Но импулсът е един и същ - борбата за свобода.

182. Свободата е целта на природата, жива и нежива; и, съзнателно или несъзнателно, всичко се стреми към тази цел. Свободата към която се стреми светецът е много по-различна от онази, към която се стреми крадецът; свободата, която светецът обича, го води към радостта от безкрайното, неизразимо блаженство, докато онази, в която крадецът е установил сърцето си, само изковава нови окови за душата му.

183. Казваме, че свободата е онова, към което трябва да се стремим - и тази свобода е Бог. Щастието от нея е същото, както и от всичко останало; но когато човек го търси в нещо крайно, той получава само искра от него. Крадецът, докато краде, чувства същото щастие като човека, който го открива в Бог; но крадецът получава само искра от него придружена с голямо нещастие. Истинското щастие е Бог. Любовта е Бог, свободата е Бог; а всичко, което оковава душата, не е Бог.

184. Човекът е вече свободен, но той ще трябва да открие това. Той притежава свободата, но забравя този факт във всеки момент. Това откриване на свободата, съзнателно или несъзнателно, представлява целият живот на всеки човек. Но разликата между мъдреца и невежия се състои в това, че единият се стреми към свободата съзнателно, а другият несъзнателно.

185. Идеята за свободата е единствената истинска идея за спасението: свободата от всичко - от сетивата, от удоволствието и от болката, от доброто и от злото.

Нагоре