Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2015 20:36 - Изкривената действителност
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
1



  image                                                                                 Не е от вчера или днес.

Няма как да не се съглася с Ботйова, който ги е отхвърлил. Но те продължават да са влюбени в него. Калоферецът е написал:

„О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата… Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи.“

Дали под влиянието на руските народници – евфемизъм за забраненото в империята определение социалисти, на масонството, или на осъзната вяра на човек, запознат с тогавашните научни постижения, поетът отрича църковната доктрина. Смята самата църква за „фабрика за попове“!

Дали е бил безбожник? Твърде вероятно. Но също така е обявен за „антисемит“ от съвременните комунистически талмудисти. Чудесно, тъй като преди 142 лета той е осъзнал заробващата същност на Павловото псевдо християнство, което поставя неевреите в подчинение на еврейския елит:

„Не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани!“

Какво друго представляват тези стихове, ако не присъда над синагогата? Едва ли Христо Ботйов е бил запознат с творчеството на лорд Джордж Гордън Байрън. Но от неговата публицистика личи, че е бил наясно, кои всъщност ръководели света през онази епоха:

„Късайте си косата, велики царе юдейски на капитала!“

Не търсете „социализъм“, „комунизъм“ или „антисемитизъм“. Ще е като да дирите под вола теле.

„Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание.“ – констатира Ботйов. – „Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел“ – говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат техни ублажители. „Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел“ – говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят „о господе“. „Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели“ – говори пъповъзвишеното величество на своите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел!
  image


После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания.“

Не, не е антихристиянско, както могат да помислят някои от споменатите „скотове“. Господ е разкрил част от Своята Божествена мисия:

„Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч.“

Защо „вярващите“ не вярват на Христос и не следват Неговия Завет? Което води до тотално изкривяване на онази координатна система на житейските, философските, научните и политическите възприятия, с която наченах тези редове. Понеже:

„У нас „християнството“ е оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековни „треби“; в душите – жалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях…

Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнство – виж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесанса – не е могло да се състои в духа на българина – поне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовно „беден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало на „култивиращото“ въздействие на християнското чудо…

 image

Тъй че „християнството“ на трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никакви „вярващи“. А пък „атеистите“, дето разгонваха пък тия псевдо „вярващи“, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани…“

Не съм съгласен с Бочев относно „силната вяра“ на западняците. Там фарисейският юдаизъм, старозаветната поквара и талмудизмът, са навлезли даже повече, отколкото тук допреди 70-80 лазарника. „Фарисейската мая“, според предупреждението на Исус, е заквасила всички църкви. И вместо в Божи хляб, който ни е потребен всеки ден, са ги превърнали в изкусителен и уж вкусен сладкиш. Но така е на пръв поглед и усещане. Фактически са отрова, както е отсъдил Христос.

За „силата на вярата“ красноречиво говори случка отпреди 6 години. Тогава, в навечерието на Великден, както „християните“ наричат отбелязването на Христовото Възкресение – празник, който според тях е достоен за „богобоязливи“ скъпи екскурзии, придружени от обилно плюскане и пиене – „пророк“ на име Емил Лещански, предрече разрушително земетресение в региона на Хасково. Естествено, „прогнозата“ му не се сбъдна и слава Богу.

Обаче хиляди избягаха от града и околностите му, дирейки спасение. От какво и от кого? Несъстоялото се земетресение доказа, че не е дадено на човека да поглежда в бъдещето. Ако се доверяваме на новозаветните текстове, Сам Христос го е заявил. И не е възможно никакъв Йоан, с каквито и определения да го декорирате, да е имал видения от бъдещето. Или е прекалил с тревите, които „разтварят“ ума за бягство от действителността, или просто някой е приписал текста на най-младия от обявените Христови последователи. Ала тази тема заслужава отделен коментар, защото наистина е важна.

Ама за неофитите – комунистите, на които са постановили или по някаква прагматична причина са решили да се бият в гърдите като „баш християни“, какво християнство, без Библия? А историческата истина? Търсят я само „псевдо учени“, както се изрази гост в моето телевизионно предаване.Прочее, по собственото му признание, също новопокръстен…
    image


Тук се наблюдава явлението „зъбене на тирана“ в кафенето на „Под игото“, както се изразява Стефан Бочев. Той обобщено нарича цялата тази пошла драматургия „жалка компанийка от псевдо християни“. И продължава:

„След като надлежно се поотегчихме в претъпканата черква – жените не толкова; те си шепнеха, хвърляйки косо погледи наляво и надясно, и коментираха „коя с кого е“, докато поповете мърмореха и пееха в брадите си – ние потеглихме през среднощния площад обратно към къщи.

Картината, сред която с трудност се придвижвахме, че тъпкалото беше голямо – нали се очакваше „да стане нещо интересно“, тоест патаклама – все пак не можеше и да не трогне със своята символика. Всеки държател на свещица пристъпя, пазейки в шепата си светлинката, която е понесъл от храма към дома си. [Точно така допреди четвърт век съхраняваха знаменцата или балончетата, които партийните, комсомолските или профсъюзните секретари предоставяха на манифестиращите преди тръгването на колоните им…] Изврялата от тайнството на великденската литургия в еклезията[98] светлина се разнасяше целенасочено между хората; тръгнала от общия извор, тя се отправяше определено към всеки един от тях. Целият площад беше море от отиващи нанякъде светлинки, сякаш лъчи, потеглящи от едно централно светило. Катедралната концепция на апостолическата конструкция на църквата като представител на Господ на земята, и прочее – център на света…
    image


Само че, колцина нашенци изобщо имат „хабер от понятие“ за тази символика на черквата? За тях тя е свещи, кадилници, тамян, икони…“

А защо не клади? И това го е имало.

Исус Христос проповядвал:

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божи синове.“

Но ние почитаме военни, които са се сражавали и са убивали. Например Георги, Мина… Не са един и двама. А според гръцката църква Димитър Солунски – светия – помогнал да бъдат утрепани българите през VІІ век, а сетне – и в началото на тринадесетото столетие!… Даже съществуват икони, които изобразяват, как този „светия“ убива цар Калоян! (Вижте илюстрацията.) Което не пречи да го честваме и прославяме?!
    image


Такова огромно чувство за малоценност, титаничен национален нихилизъм и грамадно отрицание на своето, българското, в съчетание с преклонение пред чуждото, няма да срещнете у нито един друг народ. Само тук – сред народните маси, съставени от „новия човек“ – Homo communisticus. Творенията на сатаната, изживяващи се като „християни“ и „православни“ при това. Всъщност – скотове. А рано или късно, на добичето му предстои да се запознае с ножа на касапина…

Единствено тук някой с претенции да е човешко същество и то от двадесет и първото столетие може да приема безкритично чуждите, сатанинските измислици – Стария завет. И да отрича своето, родното, историята на предците си, която е изтъкана от причини да се движим с гордо изправени глави. И вместо да дирим, „дали сме дали нещо на света“, уверено да му заявим: Направихме ви културни хора.

И на какво учи еврейската Библия? Как да се убивате помежду си и да изтребвате другите; да грабите и крадете; да се кръвосмешавате; да се предавате и продавате; да убивате родителите и децата си?… Това ли ви е ползата? Тази „нравственост“ ли ви допада, та я приемате, без да осмислите нейната зловеща същност?

Така излиза – ето кое ви е необходимо, за да укрепва вярата си в сатаната, да я превръща в нещо непоколебимо – в канара! Църквата е синагога. А тя – „разбойнишки вертеп“ и „сатанинско сборище“. Щом вярвате на Йоан, трябва да го приемете. Според него, лично Господ Бог го е казал.

Стефан Бочев се вайка:

„… Абе остави на хората свещниците, кадилниците, тамяна, иконите – щом като това им „дава нещо“. Хората пък може да изпитват потребност да се залавят за нещо материално, физическо, осезаемо за религията. Какво от бабите селски да очакваме ние – философи и богослови ли да стават? Я там нека си кадят с вощениците, нека си доливат билото в кандилото – щом като от това на душата им става някак си мило. Ха-ама-ха, можеш и цял живот да се опитваш да направиш хората по-добри, ама няма да успееш – само ще се видиш самият ти станал по-лош…
    image


Ех, ако, разбира се, има Божие благословение, то е вече друга работа: тогава може и да успееш. Ама ти не си тръгнал така. А сам, сиреч чрез собствени дела, научно т.е. чрез „вяра в човека“. Та – тежко ти!“

Да, точно тъй – и аз така – тежко ми. Като овен… Но сам си нося кръста. И не усещам болка от тоягата на хорската глупост и неверие. Не ме засягат. В такъв случай, дали сам върша всичко? Или…                                                                                          diagnosa.net/                  



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243737
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930