Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2015 13:53 - Отражения на галактическата действителност в „Jupiter Ascending“
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 560 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                   Историята и нейната символика

Символиката има главна роля във всички филми на Уашовски и тук случаят не е по-различен. Самият астрологичен факт, че премиерата на филма бе на 6.02. (или огледално 9.11.), когато планетата Юпитер бе в опозиция (т.е. – в най-близката си точка до Земята, както и с напълно осветено от Слънцето лице) може сам да говори за себе си доколко пипнато и неслучайно е всичко.
Ако до този момент сериалът „V“ бе най-адекватното описание на Империята Орион, то след „Jupiter Ascending“ това вече не е така. Макар и леко изкривена, добиваме по-непосредствена представа за нейната относителна структура, характеристики и философия (в колкото и камерен вид да е представена тя), защото имаме достатъчен бюджет за изграждането на една извънземна вселена. Зрителят проследява интригата около всичко това чрез персонажа на Юпитер Джоунс, която се играе (за съжаление) от Мила Кунис. (За първоначалната роля е спрягана Натали Портман, която е огледалното отражение на Кунис в общия им филм, за който наскоро отново стана дума – „Черният лебед“. Впоследствие тя размисля за ролята, което е и вторият ѝ отказ да работи с Уашовски след този за участие в „Cloud Atlas“.) И тъй като чрез приключенията на Юпитер се разкрива цял един нов свят, логично е да започнем всичко това като видим коя е тя и какви са предпоставките в живота ѝ.

Юпитер

Във филма Юпитер Джоунс има руски произход (намеквайки за действителния такъв на Кунис). Дали това е пряка препратка към настоящата агресия на „mother Russia“, не е ясно, но определено е интересен мотив. Предвид и че рускинята Юпитер е „ascending“ (според заглавието на филма) нещата придобиват още по-любопитно послание що се отнася до действителния ни свят. Така или иначе, Юпитер е родена след семейна драма и ранна загуба на бащата. Между другото ще забележите, че образа на бащата липсва като архетип във филма, макар той да е определящ за „копнежа по звездите“ на своята дъщеря. По подобен начин, кралят като фигура липсва изцяло в историята на галактическата Кралица (чието превъплъщение се явява самата Юпитер). За такъв дори не се споменава. Фактът, че Кралицата има два мъжки наследника е по-скоро там, за да подчертае че те са нейни наследници, а не толкова да насади идеята за монархическия статус на мъжа в Империята. Както става ясно по-късно, цялата им идентичност е белязана от тази на майка им и самият конфликт между тях в сюжета отново се върти около факта, че тя се е завърнала под „нова“ форма и това плаши и тримата по различен, но в същото време – сравнително идентичен начин.
Самата Юпитер е родена на кораб, в открито море. Има много ключова поредица от кадри, които са композирани с морето и звездната шир над него (за съжаление засега не можем да дадем снимки, защото филмът още не е излязъл с хубаво качество). За тези, които могат да видят нещата, това е препратка към навярно най-важната титла на Кралицата свързана с галактическите води, спомената накратко в предговора и следговора на „Империите“. Още тук имаме алюзия за това, че се ражда Кралица. В същия момент тя казва зад кадър, че е родена под астрологичния знак на Лъва, което е както своеобразно „предсказание“, че тя ще бъде защитавана от сириански воин, така и намек на друго ниво за връзката между Империите Орион и Сириус. Разбира се Юпитер е кръстена на най-голямата и красива планета в Слънчевата система, което подсказва за това, че тя е най-ключовия играч раждал се някога в сектора. Неслучайно в края на филма Балем казва на Кралицата, че никой не разбира тази вселена като нея и тя го е научила на всичко, което той знае (като ключово бе обяснението, че всичко има пирамидална конструкция). Това е очевидно, предвид, че тя е най-старото и опитно същество в Играта (според данните във филма Кралицата е на около 100 000 години преди да бъде убита).
С развитието на сюжета виждаме порасналата вече Юпитер, емигрирала в Щатите (wink-wink), които са нейният нов дом (wink-wink). Като опозиция на предишното си кралско превъплъщение, Юпитер чисти тоалетните на богатите хора, което едва ли е случайно избран мотив и е там, за да усили контраста от буквално галактическото богатство до това да чистиш кенефи на някакъв псевдо-елит на планета, която доскоро ти е била колония.
Всичко това разплита едно идейно тълкувание свързано с идеята, че във филма Кралицата е поела по едновременния път, което я поставя в позицията на бунтовничка по отношение на властващата фракция, но това ще бъде адресирано малко по-късно.
Животът на Юпитер бързо се променя, когато притисната от финансовите си нужди (които се състоят в това, че много иска да си купи телескоп) тя решава да продаде под чуждо име свои яйцеклетки в нелегална клиника. По стечение на обстоятелствата, този неин копнеж по звездите буквално и преносно я изстрелва към тях и тя попада в игра, в която не подозира, че има каквато и да е роля...

Кейн

Юпитер бързо е уловена от ударна група Сиви извънземни, които са наемници на космическа Империя. Тя няма представа какво ѝ се случва и става жертва на вмешателство в спомените и на камуфлажната технология на Сивите, чиито реални възможности са показани във филма.
Тя бива спасена от Кейн Уайз („Caine“ в оригинал което е алюзия за „canine“) – прототип на типичния сириански боец описан от Морнинг Скай. Уайз е генетично модифициран войник – полу-албинос, полу-вълк. Той има изключително обоняние, което му позволява да проследи определен ген през цялата вселена. Кейн е част от вид, чиято главна цел е да е в глутница, за да може да води непрестанна война. Без нея отделните ѝ членове залиняват и погиват. Буквално и метафорично той се оказва вълк-единак, който оцелява и успява да води самостоятелен живот, превръщайки се в ловец на глави.
Не е нужно да изтече голяма част от времетраенето на филма, за да видим набиващата се на очи „симпатия“, която Юпитер изпитва към кучета, изразена в отношението ѝ към представителя на военната каста, чийто гени са именно такива. Този момент до такава степен съвпада с всичко изложено в материалите на Морнинг Скай, че без никакво съмнение е директна заемка от неговия труд. Дори акцентът, че нещо във „вълчите му гени“ го е накарало да се разбунтува срещу представител на аристокрацията може да се тълкува на множества нива, като се започне от тривиалното обяснение за „вълчата природа“ и се стигне до доста по-метафоричната препратка за бунтът на РА и опита на някои сириански фракции да пречупят контрола над съзнанието, който им е налаган от Орион, програмирайки ги да изпълняват ролята на послушни войници. Развитието на отношенията между Юпитер и Кейн е буквално олицетворение на истинското взаимодействие между „новата земна кралица“ и бунтовническата сирианска фракция. Неслучайно в самия филм тя многократно е спасявана от „вълчия наемник“, а в самия край се загатва, че тяхната връзка ще остане скрита за света, но все така „плодотворна“. Отгласът на това сътрудничество е представен в митологията чрез историята за основателите на Римската империя – Ромул и Рем, които са отгледани от вълчица. Или с други думи – съюзът на бунтовническата сирианска фракция с женската кралица-бунтовничка. В същата връзка друг детайл от филма може да бъде окачествен като доста любопитен на фона на анализа, който бяхме направили в книгата за „Империите“. Там ставаше дума, че в един определен исторически момент кралицата-бунтовничка откровено подкрепя социалистическите фракции срещу фашистките такива на официалната Кралица по време на ВСВ. Макар да сме обяснили подробно, че промените в това отношение биват толкова чести, че на тази база трудно може да се прави анализ (понеже трябва да се имат предвид още куп други фактори), руският произход на Юпитер отново изпъква като неслучаен и чрез този свой ход авторите на филма определено искат да заявят нещо на световно ниво.
Друг интересен момент във филма бива свързан с представената своеобразна форма на „космическа полиция“. Ставаме свидетели как Кейн на моменти се опитва да си взаимодейства с тези военни формирования и да помогне на Юпитер да се измъкне от коварната хватка, в която е сграбчена. Името на тази „космическа институция“ също не е за пренебрегване. Тя се нарича „Егида“! Както е видно от земната митология, Егида представлява щита, който Зевс използва в битката си с титаните, за да се защити. Впоследствие щитът бил използван както за защита, така и за нападение. Тук вече попадаме на доста позната конфигурация обрисуваща ни скритото значение и крайно дълбокия смисъл на това понятие, чийто пълен мащаб може да бъде интерпретиран главно през информацията, която РМС предоставя в своите книги. Дори чисто звуково името на Егида (което на английски бива изписвано като дублетна форма AEGIS или AIGIS) доста наподобява едно много характерно наименование присъстващо в материалите на Морнинг Скай. Става дума за звездните елитни пилоти на сирианската фракция, които са придобили специален статут на наблюдатели, патрулиращи из открития космос – нещо, което определено наподобява формата на представената във филма „космическа полиция“. Явно по тази линия са и връзките ѝ с Кейн. При РМС те носят наименованието IKIKI, като същото име в други източници бива използвано като нарицателно за анунаките, но е изписано като IGIGI. Така или иначе произхода на тази полиция явно има сириански корени, ако не като екипаж, то поне като традиции, структура и начин на действие.
Което пък косвено ни води към многообразието на самите извънземни светове и тяхната сложна конструкция.

Вселената

Юпитер много бързо бива въвлечена в схема, която отива отвъд най-смелите ѝ мечти. Тя разбира чрез прекия си опит, че земните жители нямат ни най-малка представа, че живота на нашата планета (и безброй други) е посят от кралски извънземни династии с цел жътва. Във филма последната има за цел извличането на еликсир на младостта, който да позволи на космическите благороднически фамилии да живеят на практика вечно. Станцията за преработката на серума се намира на планетата Юпитер.
Тук отново трябва да се признае че (и вероятно за голямо съжаление) най-силната част от филма се крие в добрата изработка на компютърните анимации, които представят истинския мащаб на технологиите изграждащи тази мащабна платформа (съставена от множество пластове), правейки възприемането на една такава реалност възможна. Зависимостта от технологията в космоса е представена до степен при която самите адвокати са андроиди, което само по себе си отново има множество скрити значения включително подготвянето на земното население за една бъдеща реалност, при която всички „правни решения“ ще бъдат взимани от компютри, „гарантирайки“ по този начин безпристрастието на правосъдната система и елиминирането на корупцията. Което по същество е поредната илюзия. Това са и същите технологии стоящи в основата на една корпоративна вселена, в която цели светове биват създавани и унищожавани просто защото са част от един бизнес. Една от най-култовите реплики, които виждаме и в трейлъра е, че: „Земята е много малка част от една голяма индустрия“. Тази стряскаща на пръв поглед постановка вероятно представлява и най-голямата „изненада“, която някой неподготвен зрител би възприел като „съспенс“. Както всички знаем, понякога една картина може да е много по-ценна от хиляда думи, ако трябва да се опише нещо. В случая създателите на филма са се справили по един блестящ начин, защото обрисуваната от тях вселена изглежда меко казано убедителна. Тя е почти перфектна. Демонстрирано е как на практика самото функциониране на цивилизация от подобен тип се гради почти изцяло на технологията. Виждаме нагледно как планетата, която се явява столица на Империята е заприличала на една огромна и добре смазана машина, което много добре наподобява идеята за орионските светове.                                                          image     Когато човек за първи път в живота си се сблъска с информация, която му поднася подобен род представа за реалността, той често я отхвърля именно защото до голяма степен програмираното му от конвенционалната наука съзнание не може да проумее съществуването на нещо „живо“ от подобен мащаб. Общата представа (генерирана най-вече от NASA) за един почти мъртъв космос, в който Земята е някакъв чудотворен оазис, влиза в челен сблъсък с тази далеч по-надграждаща реалност. В самия филм ставаме свидетели и на прекия факт (който макар да не е назован, става очевиден), че Земята бива посещавана от много други цивилизации по множество поводи, някои от които – много тривиални (като например – да се залови някой бежанец). Виждаме примери и за междузвездни пътувания, които се осъществяват от различни видове stargate-и (които отново наподобяват вода). Понякога имаме алюзия и за поредица от такива, които формират своеобразна магистрала за междузвездни пътувания, каквато може би представлява и самият Девети коридор (PESH-METEN) описан от РМС. Разбира се всички тези коридори навярно се пресичат в съсредоточието, което представлява столицата Orus.              image                                                                         В тази връзка няма никакво съмнение че името на планетата (която е своеобразен команден център на вселената) е от изключителна важност, тъй като трябва да въплъщава в себе си есенцията за мащаба на своята роля. Точно затова вероятно създателите на филма са избрали име, което включва в себе си много различни смислови значения и възможност за различни асоциации и смятаме, че си струва да се спрем и на този аспект.
Една от тези асоциации безспорно ни отвежда към OR(M)US. Думата неслучайно е изписана по този начин – не просто, за да отдели допълнително поставената буква в средата, но и за да подчертае нейната важност. „ORMUS“ е понятие, което включва в себе си скъпоценни метали, чиито атоми обаче, се намират в различно от обичайното си състояние, което им придава и необикновени свойства (потвърдени в лабораторни условия). Това най-често бива асоциирано с „белия златен прах“, който се явява една от неговите разновидности, но безспорно споделя, ако не чисто химически, то поне архетипно образа на моноатомното злато за който сме писали вече в няколко книги. Това откритие е направено случайно от Дейвид Хъдсън в края на 70-те години и впоследствие той влага милиони долари в различни изследвания, на базата на които през 1989 г. придобива патенти свързани с материалите и методите им за добиване. Някои от тези процедури де факто са адаптирани от древни алхимични текстове. Самият Хъдсън твърди, че е разговарял с равин, който му казал, че в тези среди се знае отдавна за белия златен прах и свойствата му, но знанието за неговата направа било загубено след падането на първия храм на Соломон.
Концепцията която стои зад ORMUS, обикновено не се признава от западните физици, тъй като при техните стандартни методи за анализ не могат да засекат „екзотичните материали“. Чрез алтернативен метод предложен от член на Съветската академия на науките обаче, те започнали да стават „видими“. Впоследствие се оказва, че съществуват методи чрез които да бъдат извличани различни форми на ORMUS от естествени природни ресурси и дори от определени храни. Без съмнение можем да кажем, че в този си смисъл ORMUS е своеобразна есенция на живота – нещо което на практика е казано и в самия филм, тъй като от тази планета са били посети много различни раси – включително и „човешката реколта“ на Земята. В целия контекст на S-MA показан във филма, би било наивно да сметнем, че тази аналогия е просто поредния „случаен“ детайл поставен от Уашовски. Все пак моноатомното злато е най-прекия земен аналог на концепцията, която стои зад S-MA. Сцената, в която на наемниците им е платено с контейнер S-MA вместо с „пари“ (aka „злато“) отново извежда на предна линия взаимозаменяемостта между двете концепции. Предвид и че на френски злато е „or“, връзката с това име е буквална, ако се погледне през този филтър. Това прави липсващото „M“ в оригиналното име на планетата още по-набиващо се. Т.е. това е златото на Кралицата („М“) или... по-скоро – вече не е нейното (защото във филма тя е „мъртва“) и затова „М“ липсва?... Хм...
ORMUS очевидно е неслучайно избрано име и в контекста на някои мистерийни традиции, защото то има пряка връзка с едно от известните тайни общества – Орденът на Цион, който пък го придобива от още по-древно египетско тайно общество, което използва розата като символ. През 1188 г. настъпва разрив в отношенията между споменатото тайно общество и тамплиерите. Орденът на Цион сменя името си и точно тогава придобива странното прозвище „ORMUS“. Не по-малко интересен е факта, че буквата „М“ в средата не е изписана по стандартния начин, а точно като зодиакалния знак Дева, което ни препраща на смислово ниво към току-що казаното за златото и Кралица „M“. Освен това в същата година обществото придобива и второ име, което стои под главното и то е „Орденът на истинския кръст на розата“. Те запазват прозвището си до 1306 г. – само година преди разправата с тамплиерите във Франция. Счита се, че по това време все пак двата ордена са си съдействали до известна степен. През 1619 г. има сериозен конфликт с папата и оттогава на практика изчезва от историята... до 1956 г. Тогава в националната библиотека на Франция започват да постъпват различни пропагандни материали от името на ордена, които са подписани с псевдоними с особена показност, един от които е – „Мария Магдалена“. Впоследствие са направени и други интересни твърдения от различни „представители“ на ордена, в които се споменава, че в периода от 1188-та до 1918 година, редица световно познати лица са го оглавявали. Някои от тях са алхимикът Никола Фламел, Леонардо да Винчи, химикът Робърт Бойл, Исак Нютон, Виктор Юго и др. Без съмнение изнесените от тях факти са свързани с борбата между конкуриращите се фракции, но редица изследователи стигат до извода, че орденът е бил инфилтриран от други две тайни организации – Рицарите на Малта и масонската ложа P2, като в процеса са намесени ЦРУ и Британското разузнаване. От всичко казано дотук ясно се вижда, че в името „ORMUS“ са закодирани някои специфични окултни значения, достояние само на „посветените“.
Разбира се „Orus“ лесно може да бъде и директна препратка към „Орион“. Насочващите две начални букви съвпадат и това не е никак малко. В „Stargate SG-1“ ораите (Ori) буквално въплъщаваха много от характеристиките на Империята (особено след появата на Адрия), така че съвсем естествено е да си го помислим като вариант. Друг е въпросът дали Уашовски са имали точно това предвид или просто са „свили“ думата от „Междузвездни войни“, където има звезден сектор точно със същото име :))
Какъвто и символичен смисъл да носи обаче, светът на Orus е богато обрисуван и човек може да му се наслади подобаващо тук.                                                                                                                                       www.parallelreality-bg.com/                                 
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244033
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930