Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2015 20:15 - Неща, които еволюцията никога не може да създаде
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1077 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ФАКТИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОТРЕЧЕНИ

Често казват, че и еволюцията, и Сътворението са теории. Никоя “теория” няма доказателства в своя подкрепа, само данни, които са в нейна полза. В тази книга досега открихме, че еволюцията няма данни в своя подкрепа и дори има множество факти, която я унищожават.

Различна е ситуацията със Сътворението. Огромен брой факти от природния свят го поддържат. И тези факти не съвпадат с никакво друго обяснение.

Независимо от твърденията на еволюционистите, Сътворението не е теория; то е доказан научен факт.

В края на тази книга има извадка от факти от природния свят; всеки от тези факти може да бъде обяснен единствено чрез Сътворението.

Тук привеждаме три от тях. Докато четете, останете с отворен ум и мислете. Приемете реалността на ситуацията. Нашият свят е бил направен от свръхмогъщ, безкрайно разумен Създател. Светът не се е направил сам.

АНАТОМИЯ НА ПЧЕЛА-РАБОТНИЧКА

(1) Съставни очи способни да анализират поляризирана светлина с цел ориентиране и разпознаване на цветята. (2) Три допълнителни очи за ориентиране. (3) Две антени за мирис и докосване. (4) Жлебове на предните крака за почистване на антените. (5) Хоботче във формата на тръба за поемане на нектар и вода. Когато не се използва, се навива под главата. (6) Две челюсти за държане, смилане и формиране на восък. (7) Резервоар за временно складиране на нектар. (8) Ензими в резервоара, които в края на краищата променят нектара в мед. (9) Жлези в долната част на тялото, които произвеждат восък, отделян като люспи в задната част на тялото. (10) Шест разчленени крака, които могат да се въртят във всяка посока. (11) Нокти във формата на куки на всеки крак, за да се задържа на цветята. (12) Жлези в главата произвеждат пчелно млечице. (13) Жлези в тялото правят лепило. (14) Косми по главата, тялото и краката, за да събират прашец. (15) Кошнички на задните крака за събиране на прашец. (16) Няколко други различни устройства за събиране на прашец. (17) Шипове за натъпкване на прашеца. (18) Ред кукички в задната част на предните крила, които, като се закачат на задните крила по време на полет, осигуряват по-добра летателна мощност. (19) Остро отровно жило за защита на пчелата и кошера. (20) Огромна библиотека от наследено познание относно: как да израства, да прави кошери и клетки; да се грижи за малките; да помага на царицата; да анализира, открива и предава информация как другите да намерят цветята; да се ориентира по поляризирана светлина; да събира материали на полето; да защитата кошера; да открива и побеждава враговете – и много повече!

Как е възможно питата в кошера да има стени, които са дебели само 0.07 mm, и все пак да издържа тежест равна на 30 пъти собствената тежест?

Как е възможно една здрава, нормална колония да има 50-60,000 пчели, и все пак всички да са способни да работят заедно в огромно разнообразие от задачи без инструктори или организатори?

Как може пчелата да разпознае мирис като сладък, кисел, солен или горчив? Как е способна правилно да разпознае видовете цветя и да отива само при тези видове при всяко напускане на кошера, пропускайки всякакви вкусни възможности от други видове, покрай които минава при полета си?

Всички тези тайни, и много повече, са събрани в живота на пчелата. Средната скорост на пчелата при полет е 25 километра в час, и през живота си тя събира достатъчно нектар за производството на 0.045 килограма мед. За да направи половин килограм мед, пчела живееща близо до поле с детелина трябва да пътува 21,000 километра, или 4 пъти разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско!

С цялото това високотехнологично оборудване на всяка пчела, със сигурност са били необходими безброй векове за да може малката пчела да развие всяка част от него. Но преди известно време една много древна пчела беше намерена хваната в кехлибар. Като я анализираха, учените решиха, че макар да датира от времето на първите растения с цветове, тя е точно като съвременните пчели! Колкото и назад във времето да отидем, винаги намираме пчели, които са точно като пчелите днес!

ПОРТРЕТНА ЖАБА

Избираме произволно един от стотиците примери, които бихме могли да приведем.

Южноамериканската жаба с фалшиви очи е интересно създание. Дълга около 8 сантиметра, цветът ѝ е кафяв, черен, син, сив и бял! По кожата има точки от всеки цвят, и тя може внезапно да промени цвета на кожата си от един в друг просто като закрие точките на дадени цветове.

Ефектът от промяната на цветовете, който тази жаба използва редовно, е напълно удивителен и напълно необясним чрез каква да е еволюционна теория.

Жабата си седи в джунглата, гледа си работата, когато се появява враг, като змия или плъх.

Жабата незабавно подскача и се обръща на обратно, така че сега гърбът ѝ е обърнат към нашественика. В същия мит жабата променя цветовете си!

Сега врагът вижда огромна глава, нос, уста, и две синьочерни очи!

Всичко това изглежда напълно истинско – дори има черна зеница със син ирис около нея. Но жабата не може да види това, защото тези високоинтелигентно направени белези са на гърба ѝ!

Нормалната седяща позиция на тази жаба е главата високо и задницата ниско. Но когато се появи хищник, тя бързо се обръща, и сега задницата ѝ е обърната към хищника! В допълнение, жабата навежда главата си надолу към земята и вдига задницата си високо. В тази позиция, тя изглежда за врага като глава на голям плъх! Точно на същото място сега има лице и очи втренчени в теб!

Задните крака на жабата са подпъхнати под очите – и изглеждат като голяма уста! Като мърда задните си крака, това прави устата да мърда! Онази част от тялото на жабата, която преди е била опашка на попова лъжичка, сега изглежда като съвършено оформен нос, и е точно на правилното място!

Отстрани на фалшивото лице се виждат дълги нокти! Това са пръстите на задните крака на жабата! Като подпъхва краката си отстрани на тялото, тя преднамерено вдига нагоре два пръста на всеки крак и ги извива, така че те изглеждат като странни куки.

И жабата прави всичко това само за една секунда!

Хищникът тогава напуска, напълно победен. Но това, което е оставил, е вкусна, беззащитна, безсилна жаба, която може да се обръща на място много бързо, но не може да избяга много далеч.

Жабата никога няма да види фалшивото лице на гърба си, следователно тя самата не го е създала това лице. Някой много интелигентен го е създал! И лицето е там, защото е било програмирано в нейните гени.

Това е. И е наистина невероятно.

Как е възможно тази малка, невежа жаба, с мозък колкото нокътя на малкия ви пръст, да направи това?

Възможно ли е жабата да е достатъчно интелигентна да нарисува портрет на пръстта пред себе си? Не е възможно. Дори да го направи в реални цветове? Не.

Тогава как го е направила на гърба си?

В целия свят няма нито един човек, който да е толкова умен – без чужда помощ и без огледала – че да може да нарисува каквото и да е на гърба си. Тогава как жабата е могла да го направи?

Тя не може да вижда гърба си, както и вие не можете да видите вашия гръб. Задачата е невъзможно. И, за да стане още по-невъзможно, тя го прави без ръце! Можете ли вие, без чужда помощ, да нарисувате точен портрет на гърба си? Не. Можете ли да го направите просто като правите цветове да се появяват по кожата ви? Хиляди пъти, не.

“Портретна жаба”! Това е “филмова жаба”! И целият процес става на гърба ѝ, където тя никога няма да види какво става! И дори да можеше да го види, тя няма мозък за проектира и да подготви тази пълноцветна, действаща пантомима.

Някой може да възрази, че жабите се учат на това като наблюдават гърбовете на други жаби. Но картината се появява само в ситуация на крайна криза, когато има враг, който се готви да скочи върху жабата. Само врагът вижда картината; тя не се появява по никое друго време.

Всички учени биха се съгласили, че тази жаба не прави нещата защото има висш разум, а вследствие на кодове в нейната ДНК. Как жабата е получила тези кодове? Нужен е разум, за да има кодове. Случайните кодове нямат смисъл и подредени проекти никога не се получават чрез случайна дейност. Има нужда от разумно планиране. Генетичните кодове в живите същества са много по-сложни от най-сложните, които хората измислят и създават.

Фактите са ясни. Бог е направил тази жаба и е направил и всички други създания. Само Неговата внимателна мисъл може да произведе и вложи тези кодове, и физическите системи, които изискват тяхното прилагане.

Не може да има друг отговор.

ЧЕРВЕЯТ ПАЛОЛО

За трети и последен пример, ще ви разкажем за нисш сляп червей, който прекарва почти целия си живот в мрачните дълбини на океана.

Червеят палоло е невероятен като всички други създания. Случайността никога не би могла да го произведе. Нито естественият отбор (за който правилното име е “случайни произшествия”), нито мутациите биха могли да изобретят червея палоло.

Червеят палоло живее в кораловите рифове около островите Самоа и Фиджи в южния Тихи океан. Два пъти в годината, с удивителна закономерност, половината от този червей се превръща в напълно различно животно с очи, изплува на повърхността в точно определени два дни от точно определени два месеца в годината, и се размножава!

Но тези червеи живеят в пълен мрак и самота в коралови дупки дълбоко в океана, нямат средство за общуване един с друг, нито имат някаква представа от време – и дори не знаят дали е ден или нощ! Как биха могли да знаят кога е време да изплуват за размножителния период?

Ето данните за червея палоло:

Червеят палоло (Eunice Virdis) е дълъг около 40 сантиметра. Живее в кораловите рифове на Фиджи и Самоа в югозападния Тихи океан. Главата на червея има няколко сензорни пипала и зъби в гърлото. Мъжките са червеникаво-кафяви, а женските са синкаво-зелени. Тези червеи се спускат в дълбоките коралови атоли и пробиват в тях лабиринти от малки, изолирани тунели. Също дълбаят под скалите и в пукнатините между тях. Веднъж установени в домовете си, тези същества хващат преминаваща покрай тях храна – малки полипи – с “опашките” си, докато главите са заровени в корала или между скалите.

Тялото на червея е разделено на сегменти, като тялото на земния червей; всеки сегмент съдържа комплект от органите необходими за живота. Но размножителните жлези се развиват само в задната част на тялото.

С наближаването на размножителния период, “мозъкът” на малкия червей вътре в корала решава, че е дошло време за действие. Задната половина на червея палоло се променя рязко. Във всеки сегмент бързо се появяват мускули и вътрешни органи. Тогава червеят палоло се измъква наполовина от дупката си и външната половина се отделя. Междувременно другата половина вече е развила и очи! Веднъж отделена от останалата част от червея, отделената половина изплува на повърхността. (Долу в корала, оставащата половина развива нова задна част и продължава живота си.)

Като достигат повърхността, плуващите половини се отварят; яйцата и спермата се разливат във водата; така става оплождането. Празните кожи потъват към дъното и биват изядени от риби. Скоро се развиват плуващи ларви, и след като станат възрастни червеи, те се потапят надълбоко и се заравят в рифовете.

Имаме същество, което остава у дома, но изпраща половината от себе си на далечно разстояние за да произведе потомство. Това само по себе си е удивително. Но най-удивителната част е часовниковият механизъм в основата на този период! Успехът на тази техника зависи от съгласуването на времето. Ако червеите искат да постигнат оплождане, всички те трябва да освободят задните си половини по едно и също време. И наистина, всички тези половини от червеи биват отделяни точно по едно и също време всяка година!

Оплождането става точно при прилив, който става през октомври и ноември. (В някои години става през октомври, но най-често през ноември.) Става призори в двата дни, когато луната е в последна четвърт.

Внезапно всички половинки от червеи биват освободени в океана. Като доплуват до повърхността и се отварят, за кратко време превръщат морето в гърчеща се маса от милиарди червеи, подобна на мляко от плуващите яйца и семенна течност.

Съгласуването по време е изключително.

Жителите на Самоа и Фиджи внимателно следят приближаването на тези дати. Когато червеите се появят на повърхността, хората излизат с лодки за да съберат голям брой от тях. Има пиршества; организира се празник, на който червеите биват ядени сурови или сготвени. На Фиджи разцъфтяват цветовете на растенията алоало и сийсий. Това е сигналът, че червеите ще се появят на повърхността! Всяка сутрин след това местните хора наблюдават кога слънцето е точно на хоризонта в 6 часа сутринта. Десет дена след това – точно десет дена – червеите палоло ще се размножават. Първата група се нарича Мбалоло лайлай (малко палоло), а втората е Мбалоло леву (голямо палоло). На остров Савай денят на размножаването се предсказва по земните раци. Точно три дена преди червеите палоло да се появят на повърхността, всички земни раци на острова масово навлизат във водата за да се размножават.

На всички тези острови местните хора знаят кога е денят, за да станат рано. Около час преди зазоряване някои навлизат във водата още по тъмно с факли, търсейки белези на това, което ще започне след около час. Още преди нощта да премине във зазоряване, в черната вода започват да се появяват зеленикави гърчещи се нишки. Светлината на факлите ги осветява докато се гърчат в движението си към повърхността. Хората викат въодушевено; червеите палоло са тук! Онези, които спят по плажовете, се събуждат. С мрежи, черпаци и кофи в ръце, те навлизат във водата. Зазорява се, и сега броят на червеите е нараснал астрономически! Милиарди червеи са се появили и плуват по повърхността на океана. Повърхността на водата е сгъстена на дебелина няколко сантиметра от тези малки същества – а само преди половин час е нямало нито едно, и е нямало нито едно в продължение на цяла година. Хората пълнят кофите си с тях, и големи риби идват и поглъщат своя дял.

Хората и рибите трябва да работят бързо; минал е само един час от появата им, и червеите вече се разтварят! С разчупването на тънките стени на телата им яйцата и семенната течност излизат и придават на синьо-зеления океан млечен оттенък. Много бързо празните тела на червеите потъват в океана и изчезват.

Около час след като са се появили, червеите вече са изчезнали, и са останали само яйцата и семенната течност.

Учените са се опитвали да отгатнат как червеят палоло изчислява така точно времето. Но просто няма отговор. Червеите не могат да наблюдават фазите на луната от своите тунели. Живеят твърде дълбоко в океана, за да правят разлика между тъмнина и светлина, или за да усещат приливите и отливите. Единственото решение трябва да е някакъв вътрешен “часовник”!

Но чакай, как е възможно това? Вътрешният часовник ще изисква действието да бъде активирано на всеки 365 дена, но това не е възможно; тъй като движението на Луната не е синхронизирано с нашия денонощен цикъл, нито с движението на Слънцето, нито с календара.

Поради това, третата четвърт на Луната се случва с 10-11 дена всяка година, и след това се връща обратно с един месец.

Нито е възможно червеите в дупките си да видят фазите на Луната по светлината; защото те излизат за размножаване независимо дали небето е ясно или облачно.

Тогава би трябвало червеите да изпращат сигнали един на друг през водата! Но и това е невъзможно; защото червеите палоло по рифовете на Самоа се разцепват точно по същото време както червеите на Фиджи – които са на 600 мили разстояние! Ако наистина е възможно някакъв сигнал да бъде изпратен на такова разстояние в океана, ще са нужни седмици за да пристигне.

Наистина, времето на размножаване трябва да е било предварително решено за червея. Няма никакво астрономическо или океанологично обяснение за него. Океанският палоло се размножава в началото на трета четвърт през октомври или ноември; докато атлантическият палоло – около Бермуда и Западноиндийските острови – също се размножава през трета четвърт, но винаги през юни или юли вместо през октомври! (Далеч от тези двата, трети вид палоло също се размножава всяка година в началото на трета четвърт през октомври или ноември.)

Във всеки случай, предимствата са очевидни. Всички яйца и семенната течност се смесват за няколко часа, и се произвежда ново поколение. Някои други същества със заседнал живот също се възпроизвеждат в тесни времеви рамки. Това включва стриди, морски таралежи и множество други морски животни. Но с изключение на калифорнийската атерина, никое друго същество не се размножава в такива тесни, точни времеви рамки като червея палоло.

Нашият Създател е направил пчелата, портретната жаба, червея палоло – и всичко друго в света. Нека да признаем Неговото величие, да Го почитаме, и да Му служим през всичките дни на живота си. Той заслужава нашето истинско, дълбоко поклонение и служение; защото Той е наш Създател и наш Бог.

2 – ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Малко хора в Европа са се опитвали да изкоренят Библията и познанието за Бога от умовете на хората както френският невярващ Волтер. Християнският лекар, който се е грижел за Волтер по време на последното му боледуване, пише в спомените си:

“Когато сравнявам смъртта на праведен човек, която прилича на края на прекрасен ден, със смъртта на Волтер, виждам разликата между ясно, тихо време, и мрачна гръмотевична буря. На мен се падна съдбата този човек да умре под моите грижи. Често съм му казвал истината. ‘Да, приятелю,’ ми казваше той, ‘вие единствен ми давате добър съвет. Ако го бях последвал, нямаше да съм в ужасното състояние, в което се намирам. Погълнал съм много вредни изпарения. Натровил съм се с наркотика, който е замаял главата ми. Не можете да сторите нищо за мен. Изпратете ми някой луд лекар! Имайте милост към мен; аз съм побъркан!’

Споменът за това ме кара да потрепервам. Когато видя, че всички средства, които е използвал да увеличи силата си, имат обратното въздействие, пред очите си виждаше само смъртта. От този миг душата му беше обзета от лудост. Той почина измъчван от лудост.”

Американски турист във Франция отишъл при собственика на хотела за да плати сметката си. Френският хотелиер казал, “Не искате ли разписка? Има опасност да бъдете накаран да платите втори път за същия престой.” “О, не,” отвърнал американецът, “ако е Божията воля, ще бъда тук отново след седмица. Тогава можете да ми дадете разписката.”

“Ако е Божията воля,” засмял се хотелиерът, “все още вярвате в Бога?” “Ами да,” казал американецът, “вие не вярвате ли?” “Не,” отвърнал хотелиерът, “отдавна сме отхвърлили това.”

“Така ли?” казал американецът, “Ами тогава, като поразмисля, все пак ще поискам разписка.”

Преди повече от век чичо и племенник пътували на запад през планините в Колорадо. Объркали пътя и накрая стигнали до някаква хижа в гората. По онова време онези места били все още диви, и затова били малко притеснени, когато почукали на вратата. Попитали дали могат да останат да преспят през нощта.

Докато се приготвяли да си лягат, чули приглушено говорене в съседната стая, където спели домакините (мъжът, жената и техният син). Изпълнени с ужас, мъжете решили, че животът им е в опасност. Със себе си имали много пари. Какво да правят? Били въоръжени само с един револвер.

След малко чули как се преместват столове, стъпки, после още приглушено говорене. Със сигурност семейството се наговаряло да ги убие! С капки пот на челото от страх племенникът тихо допълзял до вратата и погледнал през ключалката.

Връщайки се обратно в леглото, цялото му поведение се било променило. “Всичко е наред,” прошепнал той, и обяснил какво е видял. Двамата веднатга потънали в дълбок сън и не се събудили до сутринта.

Това, което младежът видял през ключалката, било семейството на колене. След като били прочели глава от Библията, те избутали столовете си назад и коленичили за молитва.

Двамата мъже разбрали, че няма от какво да се боят; намирали се в дома на истински християни.

“ ‘Чел ли сте Волтер, Том Пейн, Робърт Ингерсол, или някой друг от тези автори?’ попитал един пасажер стоейки до капитана на мостика на един параход.

‘Не,’ отговорил капитанът.

‘Трябва да ги прочетете. Не можете с чиста съвест да отхвърлите техните аргументи докато не сте ги изследвали подробно сам.’

‘От дълго време съм капитан на този кораб,’ казал капитанът. ‘Картите, с които работя, ми казват къде е дълбоката вода, така че да водя кораба безопасно в пристанището. Когато станах капитан, реших, че няма нужда сам да изследвам скалите. Опитът на други капитани със същите скали е достатъчен за мен.

В продължение на години съм наблюдавал живота на хора, които четат Библията всеки ден и обичат Бога. Това са хора със здрави семейства, които странят от пиянство, и помагат на други хора в обществото.

Виждал съм и другите: пияници, наркомани, престъпници и други такива. Това са хората, които не искат да имат нищо общо с Бога и с Библията, и които никога не ходят на църква.

Така че съм направил своя избор: държа се надалеч от скалите. Майка ми ме учеше на Библията, когато бях дете, и сега аз се покланям и служа на небесния Бог, Който е направил всичко. Въобще не се интересувам какво имат да предложат Ингерсол, Волтер или Пейн.”

На улицата проповедникът говори на минувачите за Исус Христос. Постепенно се събира тълпа, която го слуша внимателно. От далечния край на тълпата се чува груб глас.

“Проповеднико, грешиш напълно. Атеизмът е решението на проблемите на човечеството. Хората полудяват и създават проблеми когато чуят за християнството. Религията вреди на умовете и разрушава живота на хората. Хайде сега, докажи ми, че християнството е истинско, и ще си замълча.”

Всеки очаква да види какво ще стане.

Проповедникът вдига ръка, за да поиска тишина, и казва следното:

“Никога не съм чул никого да казва, ‘Бях изгубен и отхвърлен, но прочетох Векът на разума на Томас Пейн и сега съм спасен от силата на греха.’ Никога не съм чул за някого да заявява, ‘Бях в тъмнина и отчаяние и не знаех къде да отида, докато прочетох Лекциите на Ингерсол, и така открих мир в сърцето си и решения на моите проблеми.’

Никога не съм чул атеист да казва, че неговият атеизъм му е помогнал да се освободи от пристрастеност към алкохола. Не знам за никой, който да е победил наркоманията си чрез отхвърляне на вярата в Бога.

Но съм чул за мнозина, които свидетелстват, че, бивайки безнадеждни и безпомощни грешници, са се обърнали в голямата си нищета към Божия Син и са се предали на Него за прошка и за сила да се справят с греха, са получили мир в сърцето и победа над заробилия ги грях!”

Обръщайки се към атеиста, той казва:

“Кой основава сиропиталища, който започва мисии в бедните квартали и работи сред бедните? Християните. Кой притежава и печели от кръчми и произвежда алкохола произвеждан в тях? Атеистите. Кой рискува живота си да помага на бедните в мисии по целия свят? Християните. Кой управлява клиниките за аборти и публичните домове? Атеистите. Кои са най-надеждните, добронамерени, трудолюбиви хора в обществото? Християните. Кой управлява хазарта и престъпността? Атеистите.

Какви са измамниците, грабителите и крадците? Атеисти. Кой помага на хората да се освободят от греха си, живее за да благославя другите и подготвя хората за смъртта и вечността? Християните.”

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Макар да е дълга само 2.5 сантиметра, женската на капанния паяк си строи свой дом, покрива стените с тапети и му слага висококачествена врата със заключващ механизъм. Работата е толкова качествена, че не е възможно да се забележи отвън какво е свършила! След като изкопава в меката почва дупка дълбока 15 сантиметра, тя покрива стените с коприна. След това прави входната врата. Тя е кръгъл капак с диаметър 18 милиметра. На единия си край вратата е свързана със стената чрез панти от коприна. По този начин, когато бъде дръпната, вратата се затваря от собствената си тежест. Отгоре вратата изглежда се слива с околността. Отдолу и отстрани тя е толкова внимателно издялана, че не е възможно да се види вратата когато е затворена. Кой е научил капанния паяк да строи такъв съвършен дом?                                                                                                                 Опровергаване на еволюцията
Ванс Феръл                



Гласувай:
3
0



1. raders - :)))) Но, за да се постигнат ефек...
25.04.2015 20:48
:)))) Но, за да се постигнат ефектите, които всяко живо същество е способно да демонстрира не е нужно самото то да го прави съзнателно. Ще излезе, че тази американска жаба е по-интелигентна от човека. Всички тези неща са се оформили в продължение на стотици милиони години еволюция /в противен случай съответния вид не оцелява/. И не е нужно за всичко, което се случва в природата да се грижи някакъв висш разум.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244033
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930